Виктор Суворов
Разгромът (157)

5

Докато Втората световна война се е водела на континента, интересът на Сталин е бил да изчаква европейските държави да се изтощят във войната. Сталин е искал всички участници във войната „хубаво да се сбият“. Именно с тези думи той е изразил своя замисъл в кръга на най-близките си съратници.

Но през лятото на 1940 година Хитлер внезапно прегазва Франция и изхвърля британските войски от Западна Европа. Такъв смайващ удар не е предвиждал никой. Дори самият Хитлер.

Но именно в този момент възниква патовата ситуация във войната между Британия и Германия. Разбирали са това и в Берлин, и в Лондон. И в Москва са го разбирали. Именно от този момент се е появила възможността и вероятността да се сключи мир между Германия и Британия. Победа не е очаквала нито едната, нито другата страна. Затова всеки момент страните са можели да се съгласят на реми. Това най-много е безпокояло Сталин.

Оптималният вариант за Сталин е бил да нанесе удар на Германия през юни 1940 година в момента, когато Германия е разгромила Франция. Всички танкове са били там. Цялата тежка артилерия. Най-талантливите генерали. Всички най-добри войски. Към края на операцията германските тилове са разтеглени, техниката се нуждае от ремонт, запасите от гориво и смазочни материали и боеприпаси почти напълно са изчерпани… А на съветската граница има само десет германски пехотни дивизии. И нито един танк. И никой не защитава румънския нефт.

Но и Сталин не е очаквал толкова бързо падане на Франция. Моментът е бил великолепен за нападение над Германия. Но е трябвало тайно да мобилизира и придвижи към границата дивизиите, корпусите и армиите на Първи стратегически ешелон, да разгърне в района на границите 250 нови летища, командни пунктове, свързочни възли, болнична база, да докара и разтовари стотици хиляди тонове боеприпаси, резервни части, инженерно имущество, да изнесе към границите бази за гориво и смазочни материали, да пребазира авиацията, да обезпечи войските с топографски карти, планове на първите операции, да преведе промишлеността и железниците на военновременен режим, да мобилизира и да изтегли от вътрешността на страната Втория стратегически ешелон, своевременно да отпечата плакати със зовящата Родина-майка, да поръча „Великият ден настана“ на Шостакович и „Свещена война“ на Александров, да реши още маса всевъзможни проблеми. Това е като изстрелване на ракета към Марс. Не предвидиш ли и най-глупавата дреболия — може да рухне при старта.

Един ден не е достатъчен при толкова грандиозно начинание. И два месеца не са. А идват есента и зимата. С подгизналите летища, с дъждовете, мъглите, лошото за летене време. И Сталин решава: не сега, а в първия подходящ момент.

Но първият подходящ момент е не по-рано от май 1941 година.