Джордж Р. Р. Мартин
Пир за врани (44)

Церсей

Септа Моел беше белокоса стара брантия с лице, остро като брадва, и устни, свити във вечно неодобрение. „Тая още си пази девичеството, готова съм да се обзаложа — помисли Церсей, — макар че вече е станало кораво като гьон.“ Придружаваха я шестима от рицарите на Върховния врабец, с меча на преродения им орден, блеснал с цветовете на дъгата на дългите им щитове.

— Септа. — Церсей седеше под Железния трон, облечена в зелена коприна със златна дантела. — Предайте на Негова върховна святост, че сме му много ядосани. Позволява си твърде много. — Смарагдите бляскаха по пръстите й и в златната й коса. Целият двор и град я гледаха и тя бе решила да им покаже дъщерята на лорд Тивин. Докато целият този шутовски фарс свършеше, щяха да разберат, че имат само една истинска кралица. „Но нека първо изтанцуваме танца и да не сбъркаме нито стъпка.“ — Лейди Марджери е вярна и нежна съпруга на моя син, негова спътница и утешителка. Негова върховна святост няма никаква причина да посяга на особата й или да я затваря с младите й братовчедки, които са скъпи на всички ни. Настоявам да ги освободи.

Строгото лице на септа Моел не трепна.

— Ще предам думите на ваше величество на Негова върховна святост, но със скръб трябва да ви заявя, че младата кралица и нейните дами не могат да бъдат освободени, докато и ако тяхната невинност не бъде доказана.

— Невинност?! Ами, само погледнете сладките им млади личица и ще разберете, че са невинни.

— Сладкото лице често крие сърце на грешница.

Лорд Мериуедър заговори от масата на съвета:

— В какво прегрешение са обвинени тези млади девици и от кого?

Септата заяви:

— Мега Тирел и Елинор Тирел са обвинени в разврат, непристойни връзки и заговор за върховна измяна. Ала Тирел е обвинена като свидетелка на техния позор и затова, че е помагала да го скрият. Във всичко това е обвинена и кралица Марджери, както и в прелюбодеяние и върховна измяна.

Церсей сложи ръка на гърдите си.

— Кой разпространява подобни клевети за моята снаха? Нито дума не вярвам на това. Скъпият ми син обича лейди Марджери с цялото си сърце, не е възможно да е била толкова жестока, че да го лъже.

— Обвинителят е рицар от вашата домашна гвардия. Сир Озни Черно котле е изповядал плътското си сношение с кралицата на самия Върховен септон, пред олтара на Бащата.

На масата на съвета Харис Суифт ахна, а Великият майстер Пицел извърна глава. Въздухът забръмча, сякаш в тронната зала се бяха разлетели хиляда оси. Някои от дамите в галериите започнаха да се измъкват от залата, последвани от дребни лордове и рицари. Златните плащове ги пуснаха, но кралицата бе наредила на сир Осфрид да отбележи всички избягали. „Розата на Тирел май вече не мирише толкова сладко, виж ти“.

— Сир Озни е млад и похотлив, признавам — каза кралицата, — но все пак е верен рицар. Ако той казва, че е участвал в това… не, не може да бъде. Марджери е девица!

— Не е. Лично я прегледах по нареждане на Негова върховна святост. Девичеството й е накърнено. Септа Аглантайн и септа Мелисент ще го потвърдят, както и септата на самата кралица Марджери, Нистерика, която е затворена в наказателна килия за съучастие в позора на кралицата. Лейди Мега и лейди Елинор бяха прегледани също. Оказа се, че и двете са с откъснат цвят.

Осите станаха толкова шумни, че кралицата едва можеше да мисли. „Надявам се поне, че ездата е била приятна за краличката и братовчедките й“.

Лорд Мериуедър удари с юмрук по масата.

— Лейди Марджери положи тържествена клетва, потвърждаваща девствеността й, пред Нейно величество кралицата и пред покойния й баща. Мнозина тук са свидетели. Лорд Тирел също потвърди невинността й, както и лейди Олена, за която всички знаем, че е безукорна. Нима искате да ни накарате да повярваме, че всички тези благородни хора са ни лъгали!

— Може би също са били подведени, милорд — отвърна септа Моел. — Нищо не мога да кажа по този въпрос. Мога само да се закълна в истинността на това, което открих лично, когато прегледах кралицата.

Картинката как тази кисела дърта вещица пъха сбръчканите си пръсти в розовата цепка на Марджери бе толкова комична, че Церсей едва не се разсмя.

— Настояваме Негова върховна святост да позволи нашите майстери лично да прегледат моята снаха, за да проверят дали в тези клевети има някаква троха истина. Велик майстер Пицел, вие ще придружите септа Моел до септата на Обичния Белор ще се върнете при нас с истината за девствеността на Марджери.

Лицето на Пицел бе придобило цвета на пресечено мляко. „На съветите нещастният стар глупак не може да се изприказва, но сега, когато ми трябват няколко думи от него, загуби дар слово“, помисли кралицата, преди старецът най-сетне да изломоти:

— Не е нужно да се преглеждат… интимните й части. — Гласът му трепереше. — Скръбно ми е да го кажа, но… кралица Марджери не е девствена. Искала ми е да й правя лунен чай, неведнъж.

Ревът, който последва, бе всичко, на което Церсей Ланистър можеше да се надява.

Дори ударите на кралския херолд с жезъла по пода не можаха да приглушат шума. Кралицата го остави да продължи още няколко мига, вкусваше с наслада позора на малката краличка. Щом реши, че е достатъчно, стана и заповяда на златните плащове да разчистят залата. „Марджери Тирел приключи“, помисли с възбуда. Белите й рицари я обкръжиха, щом тръгна към кралската врата зад Железния трон: Борос Блънт, Мерин Трант и Озмунд Черно котле, последните от Кралската гвардия, все още в града.

Лунното момче стоеше до вратата, стиснало в ръка кречеталото си, объркано, с ококорени очи. „Може да е глупак, но носи честно глупостта. Маги Жабата също трябваше да носи шутовския плащ, толкова знаеше за бъдното“. Церсей се помоли в ада дано да пищи старата лъжкиня. С по-младата кралица, чието идване бе предрекла, беше свършено, а щом това пророчество можеше да се провали, значи можеше и останалото. „Никакви златни плащаници, никакъв валонкар, най-сетне се освободих от грачещата ти злост“.

Останките от малкия й съвет я последваха. Харис Суифт изглеждаше зашеметен. Едва се дотътри до вратата и щеше да падне, ако Аурейн Води не го прихвана под мишницата. Дори Ортън Мериуедър изглеждаше притеснен.

— Простолюдието обича малката кралица — рече той. — Това няма да го приемат добре. Боя се от това, което може да последва, ваше величество.

— Лорд Мериуедър е прав — каза Аурейн Води. — С ваше благоволение, ваше величество, ще пусна на вода новите ни дромони. Гледката по Черна вода със знамето на крал Томен, веещо се по мачтите, ще напомни на града кой управлява тук, а и ще ги опази, ако тълпите отново решат да се вдигнат на бунт.

Другото го премълча: излезеха ли на Черна вода, неговите дромони можеха да спрат Мейс Тирел да прехвърли войската си през реката, както Тирион беше спрял Станис. Планински рай не разполагаше с морска сила от тази страна на Вестерос. Разчитаха на флотата на Редвин, която се връщаше от Арбор.

— Разумна мярка — заяви кралицата. — Докато тази буря отшуми, искам корабите ви с екипажи на вода.

Сир Харис Суифт беше толкова пребледнял и потен, че бе готов да припадне.

— Щом вестта стигне до лорд Тирел, гневът му няма да знае граници. Ще има кръв по улиците…

„Рицарят на жълтото пиле — разсъди Церсей. — Би трябвало да си вземете червей за герб, сир. Едно пиле е твърде храбро за вас. Щом Мейс Тирел не се осмели да щурмува дори Бурен край, как си представяте, че ще дръзне да щурмува боговете?“ И щом той спря да дърдори, му каза:

— Не трябва да се стига до кръв и съм решена да не го допусна. Ще отида лично в септата на Белор да поговоря с кралица Марджери и Върховния септон. Зная, че Томен обича и двамата и би искал да ги помиря.

— Мир? — Сир Харис отри потта от челото си с кадифения си ръкав. — Стига мирът да е възможен… би било много храбро от ваша страна.

— Някакъв съд все пак ще трябва да има — каза кралицата. — За да отхвърли тези долни клевети и лъжи и да покаже на света, че нашата сладка Марджери е невинна, както бихме искали всички.

— Да — рече лорд Мериуедър. — Но Върховният септон може да поиска да изпита лично кралицата, както Вярата някога е подлагала на изпитание предците ни.

„Надявам се“, помисли кралицата. Такъв съд едва ли щеше да погледне благосклонно на измамни кралици, които си разчекват краката за певци и сквернят свещените ритуали на Девата, за да скрият срама си.

— Важното е да открием истината, сигурна съм, че всички сме съгласни за това — отвърна тя. — А сега, ваши благородия, трябва да ме извините. Трябва да отида да видя краля. Не бива да остава сам в такива времена.

Томен ловеше котенцата. Доркас му беше направила мишле от ивици кожа и го беше вързала на дълга връв в края на стара рибарска пръчка. Котетата обожаваха да го гонят, а момчето обожаваше да го върти по пода, докато те подскачат около него. Като че ли се изненада, когато Церсей го прегърна и го целуна по челото.

— Какво е станало, мамо? Защо плачеш?

„Защото си спасен. Защото нищо лошо няма да те сполети“.

— Грешиш. Един лъв никога не плаче. — По-късно щеше да му каже за Марджери и братовчедките й. — Трябва да подпишеш няколко заповеди.

Заради краля, кралицата бе пропуснала имената в заповедите за арест. Томен ги подписа празни и с радост топна печата в стопения восък, както правеше винаги. След това тя го отпрати с Джослин Суифт.

Сир Осфрид Черно котле пристигна още докато мастилото засъхваше. Церсей сама беше изписала имената: сир Талад Високия, Джалабхар Ксхо, Хамиш Арфиста, Хю Клифтън, Марк Мюлендор, Баярд Норкрос, Ламберт Търнбъри, Хорас Редвин, Хобър Редвин и някой си наглец на име Уат, самоназовал се Синия бард.

— Толкова много. — Сир Осфрид разлисти кралските заповеди предпазливо, все едно че думите бяха хлебарки, плъзнали по хартията. Никой от Черните котлета не можеше да чете.

— Десет. Разполагаш с шест хиляди златни плаща. Достатъчно са за десетима, мисля. Някои по-умни може и да са избягали, ако слуховете са стигнали до ушите им. Ако е така — все едно, бягството им само ще ги изобличи още повече. Сир Талад е малко по-упорит и може да се опита да ви се опълчи, постарайте се да не умре, преди да признае, а другите гледайте да не пострадат. Някои може и да са невинни. — Важно беше да се установи, че близнаците Редвин са лъжливо обвинени. Това щеше да докаже справедливостта на присъдата над останалите.

— Всички ще ги заловим до изгрев слънце, ваше величество. — Сир Осфрид се поколеба. — Пред вратите на септата на Белор се трупа тълпа.

— Каква тълпа? — Всичко непредвидено я караше да настръхне. Помнеше какво бе казал лорд Води за бунтовете. „Не бях помислила как може да реагира простолюдието на това. Марджери е малката им любимка“. — Колко са?

— Стотина някъде. Викат Върховния септон да освободи малката кралица. Можем да ги разгоним, ако желаете.

— Не. Да викат, докато прегракнат, това няма да умилостиви Врабеца. Той слуша само боговете. — Имаше някаква ирония в това, че разгневената тълпа се е струпала на прага на Негова върховна святост, след като същата тази тълпа го бе издигнала до кристалната корона. „Която той продаде“. — Вярата вече си има своите рицари. Те да защитят септата. А, и затворете градските порти. Никой да не влиза нито да напуска Кралски чертог без мое разрешение, докато всичко това не приключи.

— Както заповядате, ваше величество. — Сир Осфрид се поклони и си тръгна да подири някой, който да му прочете заповедите.

До залез-слънце всички обвинени изменници бяха под арест. Хамиш Арфиста беше рухнал, когато дошли за него, а сир Талад Високия бе ранил три златни плаща, преди останалите да го надвият. Церсей заповяда на близнаците Редвин да бъдат заделени удобни килиии в кулата. Останалите ги затвориха в тъмниците.

— Хамиш едва диша — уведоми я Осфрид, когато дойде да й докладва. — Иска майстер.

— Кажете му, че ще получи, щом си признае. — Замълча и помисли за миг. — Той е твърде стар, за да е бил сред любовниците, но несъмнено са го карали да им свири и да пее на Марджери, докато се е забавлявала с другите. Ще ни трябват подробности.

— Ще му помогна да си ги спомни, ваше величество.

На другия ден лейди Мериуедър помогна на Церсей да се облече за посещението им при малката кралица.

— Нищо пищно и цветно — каза й. — Нещо съвсем строго и скромно като за пред Върховния септон. Той сигурно ще ме накара да се моля с него.

Накрая избра мека вълнена рокля, покриваща я от шията до глезените, само с малки лознички, извезани със златна нишка по ръкавите и корсажа, да смекчат строгите линии. Още по-добре, убито кафявият цвят щеше да прикрие прахта в случай, че й се наложеше да коленичи.

— Докато утешавам снаха си, ти ще поговориш с трите братовчедки — каза на Таена. — Ако можеш, спечели Ала, но внимавай какво ще кажеш. Боговете може да не са единствените, които ще слушат.

Джайм винаги казваше, че най-тежкото и в живота, и в битките тепърва предстои. Щом пристъпи отвън, Церсей видя, че небето е сиво и мрачно. Не можеше да рискува да я хване пороен дъжд и да пристигне в септата на Белор подгизнала. Това означаваше носилка. За ескорт си взе десетима от домашната гвардия на Ланистър и Борос Блънт.

— На тълпата на Марджери сигурно няма да й стигне умът да различи едно Черно котле от друго — каза на сир Озмунд, — а не мога да допусна да тръгнеш да ги сечеш с меча. По-добре да те задържим засега настрана.

Докато извиваха през Кралски чертог, Таена изведнъж се притесни.

— Този съд — тихо промълви тя. — Ако Марджери настои вината или невинността й да се реши с двубой?

По устните на Церсей пробяга усмивка.

— Като кралица, честта й трябва да бъде защитена от рицар на Кралската гвардия. Всяко дете във Вестерос знае как принц Емон Драконовия рицар е защитил сестра си кралица Нерис срещу обвиненията на сир Моргил. Но след като сир Лорас е толкова тежко ранен, боя се, че ролята на принц Емон ще трябва да се падне на някой от Заклетите му братя. — Сви рамене. — Кой обаче? Сир Арис и сир Бейлон са далече в Дорн, Джайм е при Речен пад, а сир Озмунд е братът на обвинителя й, при което остава само… ох, милата…

— Борос Блънт и Мерин Трант. — Лейди Таена се изсмя.

— Да, а сир Мерин напоследък се чувства зле. Напомни ми да му го кажа, като се върнем в замъка.

— Да, мила. — Таена взе ръката й и я целуна. — Моля се никога да не те оскърбя. Ужасна си, когато се разгневиш.

— Всяка майка би направила същото, за да защити децата си — отвърна Церсей. — Кога смяташ да доведеш момчето си в двора? Ръсел се казваше, нали? Може да се обучава с Томен.

— Би било възхитително за момчето, знам… но точно сега нещата са толкова несигурни, реших, че ще е най-добре да изчакам, докато опасността отмине.

— Много скоро ще отмине — увери я Церсей. — Прати вест в Дълга маса и кажи на Ръсел да си приготви най-хубавия жакет и дървения меч. Един нов млад приятел е точно това, което ще помогне на Томен да забрави загубата си, след като хубавата главица на Марджери се търкулне.

Слязоха от носилката под статуята на Белор Блажения. Кралицата остана доволна, като видя, че кокалите и мръсотията са разчистени. Сир Осфрид й беше казал истината: тълпата не беше нито толкова многобройна, нито толкова несдържана като врабците. Стояха на групички и гледаха навъсено към вратите на Великата септа, пред които стояха новаци септони с криваци в ръце. „Без стомана“, отбеляза си Церсей. Беше или много мъдро, или много глупаво, не можа да реши кое от двете.

Никой не се опита да я спре. Щом влязоха през вратите, в Залата на светилниците ги посрещнаха трима рицари, всички облечени в пъстроцветните плащове на Синовете на Воина.

— Тук съм, за да видя снаха си — заяви им Церсей.

— Негова върховна святост ви очаква. Аз съм сир Теодан Верния, бившият Теодан Кладенците. Последвайте ме, ваше величество.

Върховният врабец беше на колене, както винаги. Този път се молеше пред олтара на Бащата. Не прекъсна молитвата си, когато кралицата се приближи, а я накара да изчака, докато свърши. Едва тогава стана и се поклони.

— Ваше величество. Скръбен е този ден.

— Много. Ще позволите ли да поговорим с Марджери и нейните братовчедки? — Реши да се държи кротко и с покорство: с този човек това щеше да подейства най-добре.

— Както желаете. След това елате при мен, чедо. Трябва да се помолим заедно.

Малката кралица беше затворена на върха на една от тънките кули на Великата септа. Килията й беше осем стъпки на дължина и шест на ширина, без никакви мебели освен сламеника и пейката за молитви, кана с вода, копие на „Седемлъчата звезда“ и свещ, на която да чете. Единственият прозорец беше тесен като амбразура.

Марджери беше боса и мръсна. Бе облечена в груба риза. Къдравата й коса беше разчорлена.

— Взеха ми дрехите — каза малката кралица, щом останаха сами. — Носех рокля с бяла дантела, с речни перли по корсажа, но септите ме сграбчиха и ме съблякоха до голо. И братовчедките ми. Мега бутна една септа в свещите и робата й се подпали. Но се боя за Ала. Тя пребледня като платно, толкова се уплаши, че не можа дори да се разплаче.

— Горкото дете. — Вериги нямаше, тъй че Церсей седна до нея на сламеника. — Лейди Таена отиде да поговори с нея, да й покаже, че не е забравена.

— Той няма дори да ми разреши да ги видя! — кипна Марджери. — Държи ни отделени една от друга. Допреди вас не ми разрешаваха никакви гости освен септи. Една идва на всеки час и ме пита дали желая да си призная прелюбодеянията. Дори да спя не ме оставят. Будят ме и искат признания. Снощи признах на септа Унела, че искам да й извадя очите.

„Много лошо, че не си го направила — помисли Церсей. — Ослепяването на една нещастна септа щеше да убеди Върховния врабец във вината ти“.

— Братовчедките ти ги разпитват по същия начин.

— Проклети да са! Проклети да са в седемте ада! Ала е нежно и плахо дете, как може да се държат така с нея? А Мега… знам, че се смее като пристанищна курва, но все пак си е малко момиче. Обичам ги всички, и те ме обичат. Ако този врабец си въобразява, че ще ги принуди да излъжат за мен…

— Боя се, че те също са обвинени. И трите.

— Братовчедките ми?! — Марджери пребледня. — Ала и Мега са деца. Ваше величество, това е… това е отвратително. Ще ни изведете ли оттук?

— Де да можех. — Гласът й се изпълни със скръб. — Новите рицари на Негова върховна святост ви пазят. За да ви освободя, ще трябва да пратя Златните плащове и да оскверним с убийства това свято място. — Церсей хвана ръката на Марджери. — Все пак не бездействаме. Събрала съм всички, които сир Озни е изредил като твои любовници. Сигурна съм, че ще свидетелстват пред Негова върховна святост за невинността ти и ще се закълнат пред съда.

— Съд? — Страхът в гласа на момичето беше съвсем неподправен. — Трябва ли да има съд?

— Как иначе ще докажеш невинността си? — Церсей стисна утешително ръката й. — Твое право е да избереш формата на съда, разбира се. Ти си кралицата. Рицарите на Кралската гвардия са се заклели да те защитават.

Марджери веднага разбра.

— Двубой? Но Лорас е ранен, иначе той…

— Той има шестима братя.

Марджери я зяпна, после дръпна ръката си.

— Това шега ли е? Борос е страхливец, Мерин е стар и бавен, вашият брат е сакат, другите двама са в Дорн, а Озмунд е проклето Черно котле. Лорас има двама братя, не шестима. Ако ще има двубой, искам моят защитник да е Гарлан.

— Сир Гарлан не е от Кралската гвардия — отвърна Церсей. — Когато на изпитание е подложена честта на кралицата, законът и обичаят повеляват нейният защитник да е от седмината заклети на краля. Боя се, че Върховният септон ще настоява. — „Ще се погрижа за това“.

Кафявите очи на Марджери се присвиха подозрително.

— Блънт или Трант. Ще трябва да е един от двамата. Това ви харесва, нали? Озни Черно котле ще ги накълца на парчета и двамата.

„Седем ада!“ Церсей си надяна обидена маска.

— Грешиш, дъще. Искам само…

— … своя син, само за теб. Той никога няма да има жена, която да не мразиш. И не съм твоя дъщеря, слава на боговете. Махай се!

— Държиш се глупаво. Дойдох да ти помогна.

— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко?

Церсей сбра полите си с достойнство.

— Виждам, че си много уплашена, и ще ти простя тези думи. — Тук, както и в кралския двор, човек никога не знаеше кой може да подслушва. — Аз също щях да съм изплашена на твое място. Великият майстер Пицел призна, че ти е давал лунен чай, а твоят Син бард… ако бях на твое място, щях да се моля на Старицата за мъдрост и на Майката за милостта й. Боя се, че много скоро ще имаш ужасна нужда и от двете.

Четири сбръчкани септи придружиха кралицата надолу по стъпалата на кулата и още по-надолу в недрата на Хълма на Висения. Стъпалата свършиха много под земята. Запалени факли осветяваха дългия коридор.

Върховният септон я чакаше в малка седемстенна стая. Беше гола и оскъдно обзаведена, с голи каменни стени, маса, три стола и молитвена пейка. В стените бяха изваяни ликовете на Седмината. Церсей помисли, че ваянията са груби и грозни, но някаква сила се излъчваше от тях, особено от очите — кълба от оникс, малахит и жълт лунен камък, които някак им придаваха живот.

— Говорихте е кралицата — отрони Върховният септон. Тя едва сдържа подтика си да отвърне: „Кралицата съм аз.“

— Да.

— Всички хора грешат, особено кралете и кралиците. Аз самият също съм грешил и ми бе простено. Но без изповед не може да има прошка. Кралицата не иска да признае.

— Може би е невинна.

— Не е. Свети септи я прегледаха и свидетелстват, че девствеността й е нарушена. Пила е лунен чай, за да убие плода на прелюбодоянието в утробата си. Един помазан рицар се закле над меча си, че е имал плътско сношение с нея и с две от трите й братовчедки. Други също са лягали с нея според него — изрежда много имена на мъже, знатни, както и от простолюдието.

— Моите златни плащове ги затвориха всички в тъмниците — увери го Церсей. — Засега е разпитан само един, певецът Синият бард. Това, което призна, е обезпокоително. Въпреки това се моля когато снаха ми бъде изправена на съд, да се докаже невинността й. — Поколеба се. — Томен толкова обича малката си кралица, ваша святост… боя се, че ще му е трудно да я съди справедливо. Може би Вярата трябва да проведе съда?

Върховният врабец сбра длани като в молитва.

— И аз стигнах до същата мисъл, ваше величество. Точно както Мегор Жестокия отне мечовете на Вярата, Джеерис Обединителя ни лиши от везните на правосъдието. Кой наистина би бил по-пригоден да съди кралица, ако не Седмината Свише и заклети в боговете снише? На това дело ще заседава таен съвет от седмина съдии. Три ще са от женски пол. Девица, майка и старица. Кой би бил по-пригоден да съди женската греховност?

— Така би било най-добре. Наистина, Марджери има правото да настои вината или невинността й да се докаже в двубой. В такъв случай нейният защитник трябва да е някой от Седмината на Томен.

— Рицарите на Кралската гвардия са служили като законни защитници на крал и кралица още от времето на Егон Завоевателя, В това Короната и Вярата са единодушни.

Церсей покри лицето си с ръце, уж в скръб. Когато отново вдигна глава, в едното й око блестеше сълза.

— Тъжни дни, наистина. Но съм доволна, че намираме такова съгласие. Ако Томен беше тук, зная, че щеше да ви благодари. Заедно, двамата с вас, трябва да намерим истината.

— Ще я намерим.

— Трябва да се връщам в замъка. С ваше позволение ще отведа със себе си сир Озни Черно котле. Малкият съвет ще иска да го разпита, да чуят лично обвиненията му.

— Не — каза Върховният септон.

Беше само една дума, една къса думичка, но Церсей я усети като ледена вода, плисната в лицето й. Примига и увереността й се разколеба, съвсем малко.

— Сир Озни няма да избяга, уверявам ви.

— И от тук няма да избяга. Елате да ви покажа.

Церсей усети очите на Седмината взрени в нея — очи от нефрит, от малахит и оникс, — и изведнъж по тялото й пробяга тръпка на страх, студена като лед. „Аз съм кралицата. Дъщерята на лорд Тивин“. Последва го с неохота.

Сир Озни не се оказа далече. Килията беше тъмна и затворена с желязна врата. Върховният септон извади ключ да я отвори и свали от стената една факла.

— След вас, ваше величество.

Озни Черно котле висеше гол от тавана, полюшваше се на две тежки железни вериги. Беше бит с камшик. Гърбът и раменете му бяха целите в кръв, краката и задникът му също.

Кралицата ахна.

— Какво сте направили;!

— Потърсихме истината, най-усърдно.

— Той ви каза истината. Дойде при вас по своя воля и изповяда греховете си.

— Да. Направи го. Чували сме много мъже да се изповядват, ваше величество. Но рядко съм чувал мъж да е толкова доволен от вината си.

— Били сте го!

— Не може да има наказание без болка. Никой не трябва да пести бича, както казах на сир Озни. Самият аз рядко се чувствам толкова близо до бога, както докато се самобичувам заради собствената ми греховност, макар и най-черните ми грехове да не са толкова черни като неговите.

— Н-но… вие проповядвате милостта на Майката…

— Сир Озни ще вкуси това сладко мляко в отвъдния живот. В „Седемлъчата звезда“ е писано, че всички грехове трябва да се прощават, но престъпленията все пак трябва да се наказват. Озни Черно котле е виновен в измяна и убийство, а наказанието за измяна е смърт.

„Той е най-обикновен жрец, не може да направи това“.

— Не е в правата на Вярата да осъжда човек на смърт, каквото и да е престъплението му.

— Каквото и да е престъплението му. — Върховният септон повтори думите бавно, сякаш ги претегляше. — Странно, ваше величество, колкото по-усърдно прилагахме бича, толкова повече като че ли се променяха престъпленията на сир Озни. Сега иска да ни накара да повярваме, че изобщо не е докосвал Марджери Тирел. Не е ли така, сир Озни?

Озни Черно котле отвори очи и видя застаналата пред него кралица. Езикът му пробяга по подутите устни и той промълви:

— Валът. Ти ми обеща Вала.

— Той е луд — каза Церсей. — Вие сте го довели до лудост.

— Сир Озни — заговори с твърд, ясен глас Върховният септон, — имали ли сте плътско сношение с кралицата?

— Да. — Озни се изви в прангите и веригите тихо подръннаха. — С ей тая тука. Тя е кралицата, дето ебах, същата, дето ме прати да убия стария Върховен септон. Нямаше никакви стражи. Просто влязох, докато спеше, и го затиснах с възглавницата.

Церсей се обърна вихрено и побягна.

Върховният септон се опита да я спре, но беше само един врабец, а тя беше лъвица от Скалата. Избута го, излетя през вратата и я затръшна. „Черно котле, трябват ми другите, ще пратя Осфрид със златните плащове и Озмунд с Кралската гвардия, Озни всичко ще отрече, щом го измъкнат, и ще се отърва от този Върховен септон точно както се отървах от предишния“. Четирите стари септи преградиха пътя й и се вкопчиха в нея с костеливите си ръце. Тя събори едната на пода, удари друга през лицето и се добра до стъпалата. Някъде по средата се сети за Таена Мериуедър. Залитна задъхана. „Седмината дано ме пощадят. Таена знае всичко. Ако хванат и нея и я набият…“

Избяга чак до септата, но не повече. Там я чакаха жени, още септи и сестри на мълчанието, по-млади от старите вещици долу.

— Аз съм кралицата! — извика им. — Главите ви ще взема за това, ще ви взема главите на всичките. Пуснете ме да мина! — Но те затичаха към нея. Церсей избяга до олтара на Майката, но я хванаха там, десетки, и я повлякоха нагоре по стъпалата на кулата. В килията три мълчаливи сестри я задържаха на пода, а септа Сколера я съблече. Смъкна й и долните дрехи. Друга септа й хвърли груботъкана риза. — Не можете да правите това — не спираше да им крещи кралицата. — Аз съм Ланистър, пуснете ме, брат ми ще ви избие, Джайм ще ви изкорми от гърлото до путката, пуснете ме. Аз съм кралицата!

— Кралицата трябва да се моли — каза септа Сколера, преди да я оставят гола в студената мрачна килия.

Не беше хрисимата Марджери да навлече тъпата им риза и да се примири с този плен. „Ще ги науча какво значи да вкараш лъв в клетка“, помисли си. Разкъса ризата на сто къса, грабна каната с вода и я натресе в стената, после направи същото с нощното гърне. След като не влезе никой, заблъска с юмруци по вратата. Ескортът й беше долу на площада: десет гвардейци на Ланистър и сир Борос Блънт. „Само да чуят и ще дойдат да ме освободят, и ще замъкнем Върховния врабец в Червената цитадела във вериги“.

Пищеше, риташе и виеше, докато не прегракна. Никой не й отвърна. Никой не дойде да я спаси. В килията стана още по-тъмно. И по-студено. Церсей започна да трепери. „Как могат да ме оставят така, без огън дори? Аз съм кралицата им“. Съжали, че бе разкъсала ризата, която й бяха дали. На сламеника в ъгъла имаше одеяло, изтъркано и тънко, от кафява вълна. Беше грубо и дращеше, но нямаше нищо друго. Церсей се сви под него, за да спре да трепери, и скоро потъна в изтощителен сън.

Събуди я нечия тежка ръка — разтърсваше рамото й. В килията беше черно като катран. Някаква грамадна грозна жена бе коленичила над нея, държеше свещ в другата си ръка.

— Коя си ти? — попита кралицата. — Да ме освободиш ли си дошла?

— Аз съм септа Унела. Дойдох да чуя изповедта ти за убийствата и прелюбодеянията, които си извършила.

Церсей избута ръката й.

— Главата ще ти взема. Да не си дръзнала да ме докоснеш. Махни се.

Жената стана.

— Ваше величество. Ще се върна след час. Може би тогава ще сте готова за изповед.

Час, и час, и час, и час. Най-дългата нощ в живота на Церсей Ланистър освен нощта на сватбата на Джофри. Гърлото й беше толкова раздрано от викане, че едва можеше да преглътне. В килията стана смразяващо студено. Беше счупила нощното гърне, тъй че трябваше да клекне в ъгъла и да гледа как вадичката пълзи по пода. Всеки път щом затвореше очи, Унела отново надвисваше над нея и я питаше дали иска да признае греховете си.

Денят не донесе облекчение. Когато слънцето изгря, септа Моел й донесе купа с някаква водниста сива овесена каша. Церсей я запокити в главата й. Виж, когато й донесоха нова кана с вода, беше толкова прежадняла, че нямаше избор, освен да пие. Когато й донесоха друга риза, сива, тънка и воняща на плесен, я навлече върху голото си тяло. А вечерта, когато Моел отново се появи, изяде хляба и рибата и поиска вино. Вино не се появи, само септа Унела, на ежечасната си визита да попита дали кралицата е готова за изповед.

„Какво може да се е случило?“, зачуди се Церсей, щом тънката резка небе зад прозореца отново започна да потъмнява. „Защо никой не идва да ме измъкне оттук?“ Не можеше да повярва, че Черните котлета ще изоставят брат си. Какво правеше съветът? „Страхливци и предатели. Щом изляза оттук, всичките ще ги обезглавя и ще намеря по-добри“.

На три пъти чу далечни викове, понесли се над площада, но тълпата викаше името на Марджери, не нейното.

На разсъмване — тъкмо облизваше последните капки от кашата по дъното на купата — вратата на килията неочаквано се отвори и влезе лорд Кибърн. Церсей едва се сдържа да не се хвърли в прегръдката му.

— Кибърн — прошепна. — О, богове, толкова се радвам, че дойде. Изведи ме оттук.

— Не мога. Ще бъдете съдена пред свещен съд от седмина за убийство, измяна и прелюбодеяние.

Церсей беше толкова изтощена, че в първия момент не го разбра.

— Томен. Кажи ми за моя син. Още ли е крал?

— Да, ваше величество. Добре е и е в пълна безопасност зад стените на Стегата на Мегор, под защитата на Кралската гвардия. Но е самотен. Уплашен. Пита за вас и за малката си кралица. Засега никой не му е казал за вашите… вашите…

— … затруднения? А Марджери?

— Тя също ще бъде съдена, от същия съд, който ще води вашето дело. Предадох Синия бард на Върховния септон, както заповяда ваше величество. Сега той е тук, някъде под нас. Слухарите ми казват, че го бият с камшик, но засега продължава да пее същата сладка песен, която го научихме.

„Същата сладка песен“. Умът й беше толкова замъглен, че искаше да заспи. „Уат, той се казва Уат“. Ако боговете бяха добри, Уат можеше да издъхне под бича и на Марджери нямаше да й остане никой, който да опровергае свидетелството му.

— Къде са рицарите ми? Сир Осфрид… Върховният сетпон е решен да убие брат му Озни, златните плащове трябва да…

— Осфрид Черно котле вече не командва Градската стража. Кралят го отстрани от служба и постави на негово място капитана на Драконовата порта, някой си Хъмфри Води.

Церсей беше толкова уморена, че всичко това й звучеше безсмислено.

— Защо ще го прави Томен?

— Момчето не е виновно. Щом съветът му поднесе декрет, то го подписва и удря печата.

— Моят съвет… кой? Кой го прави това? Не си ти, нали?

— Уви, аз бях отстранен от съвета, макар че засега ми позволяват да продължа работата си със слухарите на евнуха. Кралството се управлява от сир Харис Суифт и Великия майстер Пицел. Изпратили са гарван до Скалата на Кастърли, канят чичо ви да се върне в двора и да поеме регентството. Ако е решил да приеме, ще е по-добре да побърза. Мейс Тирел е изоставил обсадата на Бурен край и е тръгнал към града с войската си, а Рандил Тарли, както съобщават, също е на път от Девиче езеро.

— Лорд Мериуедър съгласил ли се е с това?

— Мериуедър се е оттеглил от поста си и е избягал в Дългата маса с жена си, която първа донесе вестта за… обвиненията… срещу ваше величество.

— Пуснали са Таена. — Беше най-хубавото нещо, което чу, откакто Върховният септон й каза „не“. Таена не можеше да я е уличила. — А лорд Води? Неговите кораби… ако свали екипажите на брега, би трябвало да има достатъчно хора за…

— Щом вестта за сегашните неприятности на ваше величество стигна до реката, лорд Води вдигна платна и отведе флотата в морето. Сир Харис се опасява, че е решил да се присъедини към лорд Станис. Пицел е убеден, че е отплавал към Стъпалата, за да се заеме с пиратство.

— Всичките ми хубави дромони. — Церсей почти се изсмя. — Милорд баща ми често казваше, че копелетата са измамници по рождение. Защо не го послушах. — Потръпна. — С мен е свършено, Кибърн.

— Не. — Той хвана ръката й. — Има надежда. Ваше величество има правото да докаже невинността си с двубой. Кралице, вашият защитник стои в готовност. Няма мъж във всичките Седем кралства, който може да се надява, че ще му устои. Само да ми заповядате…

Този път вече се разсмя. Беше смешно, ужасно смешно, отвратително смешно.

— Боговете си правят шеги с всичките ни надежди и планове. Имам си поборник, когото никой мъж не може да надвие, но ми е забранено да го използвам. Аз съм кралицата, Кибърн. Моята чест може да бъде защитена само от Заклет брат на Кралската гвардия.

— Разбирам. — Усмивката на Кибърн угасна. — Ваше величество, объркан съм. Не знам какво да ви посъветвам…

Въпреки цялото си изтощение и страх кралицата разбираше, че не може да повери съдбата си на съд от врабци. Нито можеше да разчита на помощта на сир Кеван след думите, които си бяха разменили при последната си среща. „Ще трябва да е съд чрез двубой“.

— Кибърн, заради любовта, която храниш към мен, моля те, изпрати писмо от мое име. Гарван, ако можеш. Ако не, ездач. Трябва да го изпратиш до Речен пад, на брат ми. Кажи му какво се е случило и напиши… напиши…

— Да, ваше величество?

Тя облиза устни, трепереше.

— Напиши: Ела веднага. Помогни ми. Спаси ме. Имам нужда от теб, тъй както имах нужда преди. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Ела веднага!

— Както заповядате. „Обичам те“ три пъти?

— Три. Той ще дойде. Ще дойде. Трябва да дойде. Джайм е единствената ми надежда.

— Кралице — промълви Кибърн, — да не би да сте… забравили? Сир Джайм няма десница за меча. Ако той ви защитава и загуби…

„Ще напуснем този свят заедно, както някога дойдохме в него“.

— Няма да загуби. Не и Джайм. Не и когато залогът е моят живот.

Новият лорд на Речен пад беше толкова гневен, че чак се тресеше.