Джордж Р. Р. Мартин
Пир за врани (17)

Джайм

Лорд Тивин Ланистър беше влязъл в града на жребец, в лъскава и блестяща пурпурна броня, грейнала от скъпоценни камъни и злато. Напусна го във висок фургон, накичен с пурпурни знамена, с шест сестри на мълчанието в него, да пазят костите му.

Траурната процесия напусна Кралски чертог през Портата на боговете, по-широка и великолепна от Лъвската порта. За Джайм изборът беше погрешен. Баща му беше лъв и това никой не можеше да отрече, но дори лорд Тивин никога не беше претендирал, че е бог.

Почетна гвардия от петдесет рицари яздеше от двете страни на фургона, на пиките им се вееха пурпурни флагове. Плътно след тях бяха лордовете на Запада. Вятърът плющеше в знамената и конете пръхтяха и подскачаха възбудено. Подкарал в лек галоп покрай колоната, Джайм подмина глигани, язовци и пчели, зелена стрела и червен бик, кръстосани пики и кръстосани копия, рис и ягода, манш^[1], четири преплетени слънчеви изгрева.

Лорд Бракс беше облякъл светлосив жакет със сребърни ширити, с еднорог от аметист, защипан над сърцето. Лорд Джаст беше в броня от черна стомана с три златни лъва, инкрустирани в нагръдника. Слуховете за смъртта му не бяха далече от истината, като го погледнеше човек: раните и пленът го бяха превърнали в бледа сянка на някогашния здравеняк. Лорд Бейнфорт бе понесъл по-добре битките и изглеждаше готов отново да влезе във войната. Плум носеше пурпур, Престър — хермелин, Морланд — кафяво и зелено, но всеки беше заметнал на раменете си плащ от пурпурпна коприна в чест на мъжа, когото придружаваха до дома.

Зад лордовете следваха сто стрелци с арбалети и триста ратници, пурпур се вееше и от техните рамене. С белия си плащ и бялата си люспеста броня Джайм се чувстваше не на място сред тази червена река.

А и чичо му с нищо не му помогна да се отпусне.

— Лорд-командир — каза сир Кеван, щом Джайм подкара до него в челото на колоната. — Нейно величество има ли някоя последна заповед за мен?

— Не съм тук заради Церсей. — Зад тях заби барабан, бавно, отмерено, траурно. „Мъртъв е — сякаш мълвеше, — мъртъв, мъртъв“. — Дойдох, за да се сбогувам. Той беше моят баща.

— И неин.

— Аз не съм Церсей. Имам брада, а тя има цици. Ако още ни бъркаш, чичо, можеш да преброиш ръцете. Церсей си има две.

— И двамата имате вкус към сарказма — отвърна чичо му. — Спестете си шегите, сир, нямам вкус към тях.

— Както желаете. — „Не тръгва толкова добре, колкото може би се надявах“. — Церсей искаше да се сбогува, но я чакат неотложни дела.

Сир Кеван изсумтя.

— Всички ни чакат. Как е кралят? — В тона му се долавяше леко укорителна нотка.

— Съвсем добре — отвърна Джайм. — Бейлон Суан е с него сутрин. Добър и доблестен рицар.

— Някога това нямаше нужда да се уточнява, станеше ли дума за мъже в белия плащ.

„Никой не може да избира братята си — помисли Джайм. — Дайте ми право сам да си избера хората и Кралската гвардия отново ще стане велика“. Но — казано така банално, звучеше хилаво — празна хвалба от устата на човек, когото страната наричаше Кралеубиеца. „Мъж с насрана чест“. Джайм премълча. Не беше дошъл, за да спори с чичо си.

— Сир. Трябва да сключите мир с Церсей.

— Да не би да сме във война? Никой не ми го е казвал.

— Една вражда между Ланистър и Ланистър може само да помогне на враговете на дома ни.

— Ако възникне вражда, няма да е по моя вина. Церсей иска да управлява. Чудесно. Кралството е нейно. Аз искам само да бъда оставен на мира. Мястото ми е в Дари с моя син. Замъкът на всяка цена трябва да се възстанови, земите да се засадят и пазят. — Изсмя се горчиво. — А и сестра ти не ми остави почти нищо, което да ми ангажира времето. По-добре да се погрижа Лансел да се ожени. Младоженката му сигурно гори от нетърпение час по-скоро да стигнем в Дари.

„Вдовицата му от Близнаците“. Братовчед му Лансел яздеше на десет разтега зад тях. С празните си очи и сухата бяла коса изглеждаше по-стар от лорд Джаст. „… ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“ Опитвал се беше безброй пъти да заговори Лансел, но така и не можеше да го хване насаме. Ако не беше с баща си, беше с някой септон. „Може да е син на Кеван, но в жилите му тече мляко. Тирион ме лъжеше. Искаше да ме нарани“. Изтласка Лансел от мислите си и отново се обърна към чичо си.

— Ще се задържиш ли в Дари след сватбата?

— За малко. Сандор Клегейн, изглежда, вилнее по Тризъбеца. Сестра ти иска главата му. Може да се е събрал с Дондарион.

Джайм беше чул за Солниците. Вече из половината кралство се беше разчуло. Нападението бе изключително варварско. Изнасилени жени, деца, заклани в ръцете на майките си, половината градче опожарено.

— Рандил Тарли е в Девиче езеро. Остави го той да се справи с разбойниците. Аз бих предпочел да си в Речен пад.

— Там командва сир Давен, Пазителят на Запада. Той няма нужда от мен. Лансел има.

— Както кажеш, чичо. — Главата на Джайм пулсираше с ритъма на барабана. „Мъртъв, мъртъв, мъртъв“. — Няма да е зле да държиш рицарите си около теб.

Чичо му го изгледа хладно.

— Това заплаха ли е, сир? „Заплаха?“ Това го стъписа.

— Предпазливост. Исках да кажа само… Сандор е опасен.

— Бесил съм разбойници и рицари крадци, когато ти още си дрискал в пелените си. Лично аз няма да изляза да се бия с Клегейн и Дондарион, ако от това се боиш. Не всеки Ланистър е ламтящ за слава глупак.

„Май за мен говориш, чичо“.

— Адам Марбранд може да се справи с тези разбойници не по-зле от теб. Също и Бракс, Бейнфорт, Плум, всеки от тях. Но от никой от тях не може да излезе добра Ръка на краля.

— Сестра ти знае условията ми. Не са се променили. Кажи й го следващия път, като се съберете в спалнята.

И сир Кеван смуши коня си и подкара напред в галоп.

Джайм не го последва; усети само как потръпна призрачната му ръка. Безнадеждно се беше надявал, че Церсей нещо се е объркала, но явно грешеше. „Той знае за нас. За Томен и Мирцела. И Церсей знае, че знае“. Сир Кеван беше Ланистър от Скалата на Кастърли. Не можеше да повярва, че би могло да й хрумне да му навреди, но… „След като сбърках за Тирион, защо не и за Церсей?“ След като синове убиваха бащи, колко му беше една племенница да поръча да убият чичо. „Не удобен чичо, който знае твърде много“. Макар че навярно Церсей се е надяваше Хрътката да й свърши работата. Ако Сандор Клегейн убиеше сир Кеван, нямаше да й се наложи да си цапа ръцете с кръв. „А той ще го направи, само да се срещнат“. Кеван Ланистър някога беше силен с меча, но вече не беше млад, а Хрътката…

Колоната се изнизваше покрай него. Когато видя братовчед си — с двама септони — Джайм му подвикна:

— Лансел! Исках да те поздравя за женитбата. Съжалявам, че задълженията не ми позволяват да присъствам.

— Негово величество трябва да бъде пазен.

— И ще бъде. Все пак ми е неприятно, че ще пропусна първата брачна нощ. Разбирам, че за теб е първият брак, а за нея втори. Сигурен съм, че милейди с радост ще ти покаже кое къде влиза.

Неприличното подмятане събуди смеха на околните лордове и неодобрителни погледи от септоните на Лансел. Братовчед му помръдна неловко в седлото.

— Знам достатъчно, за да изпълня съпружеския си дълг, сир.

— Точно това иска една младоженка в брачната си нощ — отвърна Джайм. — Съпруг, който знае как да изпълни своя дълг.

По бузите на Лансел изби червенина.

— Моля се за вас, братовчеде. И за Нейно величество. Дано Старицата я води към мъдрост и Воинът да я брани.

— Защо й трябва Воинът на Церсей? Тя има мен.

Джайм обърна коня и белият му плащ изплющя на вятъра. „Дяволчето лъжеше. Церсей по-скоро би сложила трупа на Робърт между краката си, отколкото благочестив глупак като Лансел. Тирион, зло копеле, по щях да ти повярвам, ако беше излъгал за някой друг“. Препусна в галоп покрай траурния фургон на баща си към останалия далече назад град.

Улиците на Кралски чертог бяха почти пусти. Джайм зави към Червената цитадела на върха на Високия хълм на Егон. Повечето войници, които обикновено пълнеха кръчмите, вече ги нямаше. Гарлан Галантния беше отвел половината сила на Тирел към Планински рай, а с него бяха заминали лейди майка му и баба му. Другата половина беше поела на юг с Мейс Тирел и Матис Роуан да обсадят Бурен край.

Колкото до войнството на Ланистър, извън градските стени на лагер бяха останали две хиляди изпитани ветерани, в очакване флотата на Пакстър Редвин да ги пренесе през залива Черна вода до Драконов камък. Лорд Станис, изглежда, беше оставил след себе си само един малък гарнизон, когато отплава на север, тъй че две хиляди души бяха повече от достатъчно, поне по преценката на Церсей.

Останалите западняци се бяха върнали при жените и децата си, да възстановят домовете си и после да засеят полята. Церсей беше развела Томен из лагерите им, преди да си тръгнат, за да могат да поздравят малкия си крал. Никога не я беше виждал по-красива, отколкото в този ден, с усмивка на устните, есенните слънчеви лъчи блестяха в златната й коса. Каквото и да говореха за сестра му, тя знаеше как да накара мъжете да я заобичат, когато се постараеше достатъчно.

Щом влезе през портите, видя двадесетина рицари — препускаха към въртящата се мишена в учебния двор. „Още нещо, което вече не мога да правя“. Пиката беше по-тежка и тромава от меч, а мечовете бяха достатъчно бреме. Сигурно щеше да може да се опита да държи пиката с лявата ръка, но това означаваше да премести щита на дясната над лакътя. При сблъсък противникът ти винаги е отляво. Щит на дясната му ръка щеше да е толкова от полза, колкото цици на бронята му. „Не, времето ми за сблъсъци свърши“, помисли Джайм, докато слизаше от седлото, но все едно, спря да погледа.

Сир Талад Високия изхвърча от коня си, щом пясъчната торба се завъртя и го тупна по главата. Силния глиган удари щита толкова силно, че го пропука. Кенос Кайски го довърши. За сир Дермът от Дъждовен лес окачиха нов щит. Ламберт Търнбъри успя да го перне само странично, но Джон Бетли Безбрадия, Хъмфри Суифт и Алин Стакспир имаха добри попадения, а Ронет Конингтон Червения, го проби с пиката. След това Рицарят на цветята яхна коня си и ги посрами всички.

Сблъсъкът си беше три четвърти умение в ездата, винаги беше смятал Джайм. Сир Лорас яздеше превъзходно, а с пиката боравеше, все едно че се е родил с нея… което несъмнено обясняваше киселото изражение на майка му. „Забива върха точно там, където иска да го забие, и като че ли притежава баланс на котка. Май не беше чак такава случайност, че ме свали от коня“. Срам, че не можеше отново да се пробва с момчето. Остави мъжете да се забавляват.

Церсей беше в Твърдината на Мегор с Томен и тъмнокосата мирска жена на лорд Мериуедър. Смееха се за нещо на Великия майстер Пицел.

— Да не би да пропуснах някоя остроумна шега? — каза Джайм, щом влезе.

— О, вижте, вашият храбър брат дойде, ваше величество — възкликна лейди Мериуедър.

— Повечето от него. — Джайм разбра, че кралицата вече е навъртяла чашите. Напоследък Церсей като че ли не оставяше бокала с вино — тя, която някога укоряваше Робърт Баратеон за пиенето му. Не му харесваше това, но пък и той напоследък май не харесваше нищо от това, което правеше сестра му. — Майстер, споделете, ако обичате, новината с нашия лорд-командир — каза тя.

Пицел изглеждаше ужасно притеснен.

— Получихме птица. От Стоукуорт. Лейди Танда ни съобщава, че дъщеря й Лолис е родила силно и здраво бебе.

— И изобщо не можеш да предположиш как са нарекли копелето, брат ми.

— Искаха да го нарекат Тивин, доколкото помня.

— Да, но аз забраних. Казах на Фалайс, че не желая благородното име на баща ни да бъде дадено на престъпно заченато изчадие на някакъв нерез и малоумна свиня.

— Лейди Стоукуорт настоява, че името на детето не е нейно дело — намеси се Великият майстер Пицел. По сбръчканото му чело беше избила пот. — Пише, че изборът е бил на съпруга на Лолис. Онзи Брон, той… изглежда, той…

— Тирион — предположи Джайм. — Нарекъл е детето Тирион. Старецът кимна плахо и избърса чело с ръкава на халата си. Джайм се изсмя.

— Ето, мила ми сестричке. Търсеше Тирион къде ли не, а той през цялото време е бил в утробата на Лолис.

— Палячо. И ти, и Брон, и двамата сте палячовци. Не се съмнявам, че в този момент копелето суче едно от виметата на Лолис Малоумната, а онзи наемник гледа и се подсмихва на малката си наглост.

— Навярно това дете има някаква прилика с брат ви — предположи лейди Мериуедър. — Може да се е родило уродливо или без нос. — Изсмя се гърлено.

— Ще трябва да изпратим подарък на скъпото им момченце — заяви кралицата. — Нали, Томен?

— Може да му пратим котенце.

— Лъвче — подхвърли лейди Мериуедър. „Да му разпори гърленцето“, намекваше усмивката й.

— Друг подарък имах предвид — каза Церсей.

„Нов пастрок най-вероятно“. Джайм познаваше този поглед в очите на сестра си. Беше го виждал и преди, последния път в нощта на сватбата на Томен, когато тя запали Кулата на Ръката. Зелената светлина на адския огън бе окъпала лицата на зрителите така, че ужасно приличаха на гниещи трупове, на глутница ухилени върколаци, но някои трупове бяха по-красиви от други. Дори на тази злокобна светлина лицето на Церсей си оставаше прелестна гледка. Стоеше притиснала ръка до гърдите си, с леко разтворени устни, зелените й очи блестяха. „Тя плаче“, бе осъзнал Джайм, но дали беше скръб, или екстаз, не можеше да каже.

Гледката го беше изпълнила с безпокойство — напомни му за Ерис Таргариен и как го възбуждаха изгарянията. Един крал няма тайни от своята Кралска гвардия. През последните години на управлението на Ерис отношенията между краля и кралицата се бяха обтегнали и денем двамата се избягваха. Но всеки път, когато Ерис хвърлеше някого в пламъците, през нощта кралица Раела имаше посетител. В деня, в който изгори своята Ръка на боздугана и камата, Джайм и Джон Дари бяха стояли на стража пред спалнята й, докато кралят си взимаше удоволствието. „Боли — беше чул да вика Раела през дъбовата врата. — Боли!“ По някакъв странен начин това му прозвуча по-ужасно от крясъците на лорд Челстид на кладата.

— Заклели сме се и нея да браним — най-сетне не издържа Джайм.

— Да — съгласи се Дари. — Но не от него.

След това Джайм беше видял Раела само веднъж, заранта на същия ден, в който си тръгна за Драконов камък. Кралицата беше загърната в наметало и с вдигната качулка, когато се качи в своята къща на колела, която щеше да я откара от Високия хълм на Егон до чакащия кораб, но след като замина, чу слугините й да си шепнат. Казваха, че кралицата приличала все едно, че я е изтерзал някой звяр, бедрата й били раздрани с нокти, а гърдите — нахапани. „Звяр с корона“, помисли Джайм.

Към края Лудия крал беше станал толкова страхлив, че не допускаше около себе си никакво оръжие освен мечовете на Кралската гвардия. Брадата му беше сплъстена и немита, косата — заплетени валма от сребро и злато, стигащи до кръста, ноктите — напукани и пожълтели, дълги цяла педя. И все пак остриета го мъчеха — онези, от които така и не можеше да избяга, остриетата на Железния трон. Ръцете и краката му бяха вечно покрити с драскотини и полузараснали рани.

„Нека да бъде крал над овъглени кости и печено месо — спомни си Джайм, докато гледаше усмивката на сестра си. — Нека да бъде крал на пепелища“.

— Ваше величество, бихме ли могли да поговорим насаме?

— Щом желаеш. Томен, време е за урока ти. Иди с Великия майстер.

— Да, мамо. Днес ще учим за Белор Блажения.

Лейди Мериуедър също си тръгна, след като целуна кралицата по двете бузи.

— Да се върна ли за вечеря, ваше величество?

— Много ще се ядосам, ако не дойдеш.

Джайм не пропусна да забележи как си поклащаше бедрата жената от Мир. „Всяка стъпка е съблазън“. Щом вратата зад нея се затвори, той се окашля.

— Първо Черните котлета, после Кибърн, сега и тя. Странна менажерия държиш около себе си напоследък, мила сестрице.

— Все повече започвам да харесвам лейди Таена. Забавлява ме.

— Не забравяй, че е една от прителките на Марджери Тирел. Тя донася за теб на малката кралица.

— Разбира се. — Церсей отиде до масичката до стената и отново си напълни чашата. — Марджери се възбуди много, когато поисках съгласието й да взема Таена за своя придворна дама. Да можеше да я чуеш само. „Тя ще ви е като сестра, както беше за мен. Разбира се, че трябва да я вземете! Аз си имам братовчедки и други дами“. Нашата малка кралица не иска да съм самотна.

— Като знаеш, че шпионира, защо я взимаш?

— Марджери изобщо не е толкова умна, колкото си мисли. Представа няма каква сладка змия се крие в тази мирска мръсница. Използвам Таена, за да подавам на краличката ни онова, което искам да знае. Част от него дори е истина. — Очите на Церсей блестяха лукаво. — А Таена ми казва всичко, което прави „девицата“ Марджери.

— Нима? Какво знаеш за тази жена?

— Знам, че е майка, със син, когото иска да издигне високо. Ще направи всичко, което е нужно, за да го постигне. Всички майки сме еднакви. Лейди Мериуедър може да е змия, но съвсем не е глупава. Знае, че мога да направя за нея повече от Марджери, затова се старае да ми е полезна. Ще се изненадаш колко интересни неща ми каза.

— Какви неща?

Церсей седна под прозореца.

— Знаеш ли, че Кралицата на тръните държи сандък с монети в къщата си на колела? Старо злато, отпреди Завоеванието. Ако някой търговец прояви неблагоразумие да назове цена в златни монети, плаща му с „ръце“ от Планински рай, всяка — два пъти по-лека от нашия дракон. Кой търговец би се осмелил да се оплаче, че е измамен от лейди майката на Мейс Тирел? — Отпи от виното и попита: — Приятна ли беше малката езда?

— Чичо направи забележка за отсъствието ти.

— Забележките на чичо ни не ме засягат.

— А би трябвало. Може да ти свърши много полезна работа. Ако не в Речен пад или Скалата, то в Севера срещу лорд Станис. Баща ни винаги разчиташе на Кеван, когато…

— Рууз Болтън е нашият Пазител на Севера. Той ще се справи със Станис.

— Лорд Болтън е заклещен под Шийката, откъснат от Севера от железните при Кайлин.

— Няма да е задълго. Копелето на Болтън скоро ще премахне тази малка пречка. Лорд Болтън ще получи две хиляди Фрей подкрепле ние, под командата на синовете на лорд Уолдър, Хостийн и Енис. Това ще е повече от достатъчно, за да се справи със Станис и няколко хиляди прекършени.

— Сир Кеван…

— … ще е зает в Дари да учи Лансел как да си бърше задника. Смъртта на баща ни го обезоръжи. Той е стар, свършил е. Давен и Дамион ще ни служат по-добре.

— Стават. — Джайм нямаше пререкания с братовчедите си. — Но все пак ти трябва Ръка. Щом няма да е чичо ни, кой?

Сестра му се изсмя.

— Ти не. В това отношение нямам страхове. Може би съпругът на Таена. Дядо му е бил Ръка при Ерис.

„Ръката на рога на изобилието“. Джайм помнеше много добре Оуен Мериуедър; мил и весел човек, но безполезен.

— Доколкото помня, справяше се толкова добре, че Ерис го прати в изгнание и му заграби земите.

— Робърт му ги върна. Отчасти поне. Таена ще е доволна, ако Ортън си върне останалото.

— За удовлетворяването на една мирска курва ли говорим? Мислех, че става въпрос за управлението на кралството.

— Аз управлявам кралството.

„Седемте дано се смилят над всички ни, вярно е“. Сестра му си въобразяваше, че е лорд Тивин с цици, но грешеше. Баща им беше неуморим и неумолим като ледник, докато Церсей бе адски огън, особено когато нещо осуетеше плановете й. Когато научи, че Станис е изоставил Драконов камък, се беше замаяла като девица, убедена, че най-сетне се е отказал от борбата и се е оттеглил в изгнание. Но щом от север дойде вестта, че се е появил при Вала, гневът й беше ужасна гледка. „Не й липсва ум, но я няма хладната, търпелива преценка“.

— Имаш нужда от помощта на силна Ръка.

— Слабият владетел има нужда от силна Ръка, както Ерис се нуждаеше от баща ни. На силния владетел му трябва усърден слуга, който да изпълнява заповедите му. — Разбълника виното в чашата си. — Лорд Халайн може да стане. Няма да е първият пиромант, служил като Ръка на краля.

„Не. Последния го убих аз“.

— Говори се, че се каниш да назначиш Аурейн Водите за началник на корабите.

— Да не би някой да ти донася за мен? — След като не й отговори, Церсей отметна косата си и заяви: — Водите е подходящ за поста. Прекарал е половината си живот на кораби.

— Половината живот? Не може да е на повече от двайсет.

— Двайсет и две. И какво от това? Баща ни е бил на двайсет и една, когато Ерис Таргариен го е назначил за Ръка. Крайно време е Томен да се обгради с млади хора, вместо с всички тези сбръчкани сиви бради. Аурейн е силен и енергичен.

„Силен, енергичен и красив — помисли Джайм. — … ебе се с Лансел и с Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“

— Пакстър Редвин би бил по-подходящ избор. Той командва най-големия флот във Вестерос. Аурейн Водите може да командва най-много гемия, и то ако му купиш.

— Ти си дете, Джайм. Редвин е знаменосец на Тирел и племенник на оная негова отвратителна баба. Не искам нито една издънка на Тирел на моя съвет.

— Съвета на Томен имаш предвид.

— Знаеш какво имам предвид. „Много добре знам“.

— Знам, че Аурейн Водите е лош избор, а Халайн — още по-лош. Колкото до Кибърн… богове милостиви, Церсей, той е яздил с Варго Хоут! Цитаделата му е отнела веригата!

— Сивите овци. Кибърн се оказа изключително полезен за мен. При това е верен, нещо, което трудно мога да кажа за някои от близките си.

„Враните ще пируват над всички ни, ако продължиш по този път, мила сестричке“.

— Церсей, чуй се. Привиждат ти се джуджета във всяка сянка и превръщаш приятели във врагове. Чичо Кеван не ти е враг. Аз не съм ти враг.

Лицето й се разкриви от гняв.

— Помолих те за помощ. На колене ти паднах, а ти ми отказа.

— Клетвите ми…

— … не те спряха да убиеш Ерис. Думите са вятър. Можеше да ме имаш, но вместо това предпочете един плащ. Напусни.

— Сестро…

— Напусни, казах. Призлява ми да гледам тоя твой гаден чукан. Напусни! — И за да го принуди да побърза, хвърли бокала по главата му. Не улучи, но Джайм схвана намека.

На свечеряване седеше сам в дневната на Кулата на Белия меч, с чаша дорнско червено и с Бялата книга. Тъкмо прелистваше с чукана си поредната страница, когато Рицарят на цветята влезе, свали плаща и колана с меча си и ги окачи на куката на стената до тези на Джайм.

— Днес ви видях на двора — каза Джайм. — Яздехте добре.

— Повече от добре, несъмнено. — Сир Лорас си наля вино и седна от другата страна на извитата маса.

— Някой по-скромен човек щеше да каже: „Милорд е много любезен“ или „Случих на добър кон“.

— Конят не беше лош, а милорд е толкова любезен, колкото аз съм скромен. — Лорас махна небрежно към книгата. — Лорд Ренли винаги казваше, че книгите са за майстери.

— Тази е за нас. Тук е написана историята на всеки мъж, носил белия плащ.

— Хвърлял съм й поглед. Щитовете са хубави. Предпочитам книги с повече илюстрации. Лорд Ренли имаше няколко с рисунки, от които някой септон ще ослепее.

Джайм се усмихна.

— Тук няма такива, сир. Но историите ще ви отворят очите. Не би било зле да знаете за живота на онези, които са били преди нас.

— Знам. Принц Емон Драконовия рицар, сир Риам Редвин, Голямото сърце, Баристан Храбрия…

— … Гвайн Корбрей, Алин Конингтон, Демона на Дари, мда. Трябва да сте чували и за Лукамор Силния също така.

— Сир Лукамор Похотливия? — Сир Лорас като че ли го досмеша. — Онзи с трите жени и трийсетте деца, нали? Дето му отрязали кура. Да ви изпея ли песента за него, милорд?

— А сир Терънс Тойн?

— Начукал любовницата на краля и умрял с писъци. Поуката е, че който носи бели бричове, трябва да ги държи здраво вързани.

— Джайл Сивия плащ? Оривел Щедрия?

— Джайлс е бил предател, Оривел — страхливец. Мъже, които са посрамили белия плащ. За какво намеква милорд?

— За нищо. Не търсете обида там, където я няма, сир. Какво ще кажете за Том Костейн Дългия?

Сир Лорас поклати глава.

— Бил е в Кралската гвардия шейсет години.

— Кога е било това? Изобщо не съм…

— Сир Донел от Дъскъндейл тогава?

— Името може да съм чувал, но…

— Адисон Хълма? Белия бухал, Майкъл Мертинс? Джефори Нокрос? Наричали са го Неогъващия се. А Червения Робърт Цветята? Какво можете да ми кажете за всички тях?

— Цветя е копелдашко име. Както и Хълм.

— Но и двамата са се издигнали до лорд-командири на Кралската гвардия. Историите им са в книгата. Роланд Дарклин също е тук. Най-младият мъж, служил някога в Кралската гвардия, допреди мен. Дали му плаща на бойното поле и загинал час, след като го заметнали с него.

— Не ще да е бил много добър.

— Достатъчно добър. Умрял е, но кралят му останал жив. Много храбри мъже са слагали белия плащ. Повечето са забравени.

— Повечето заслужават да бъдат забравени. Героите винаги ще се помнят. Най-добрите.

— Най-добрите и най-лошите. — „Тъй че някой от нас сигурно ще живее в песен“. — А някои са били по малко и от двете. Като него. — Джайм потупа страницата, която четеше.

— Кой? — Сир Лорас се надигна да надникне. — Десет черни топчета на пурпурно поле. Този герб не ми е познат.

— Бил е на Кристън Коул, който служил на първия Визерис и на втория Егон. — Джайм затвори Бялата книга. — Наричали го Създателя на крале.