Джордж Р. Р. Мартин
Пир за врани (13)

Церсей

— Ох, моля се дано Седемте да не дадат да завали дъжд точно на кралската сватба — каза Джослин Суифт, докато стягаше връзките на роклята на кралицата.

— Никой не иска дъжд. — Колкото до самата Церсей, не дъжд искаше, а лапавица и градушка, виещи ветрове и гръмотевици, които да сринат Червената цитадела. Буря, яростна като собствения й гняв. На Джослин каза: — Стегни! По-здраво, глупачко!

Поводът за гнева й беше сватбата, макар че тъпоумното момиченце на Суифт беше много по-безопасен обект. Властта на Томен над Железния трон не беше достатъчно сигурна, за да рискува да оскърби Планински рай. Не и докато Станис Баратеон държеше Драконов камък и Бурен край, докато Речен пад продължаваше да се опълчва, докато железните кръстосваха моретата като вълци. Тъй че Джослин неизбежно трябваше да изяде онова, което Церсей бе готова с радост да поднесе на Марджери Тирел и на отвратителната й сбръчкана баба.

За закуска заповяда да й донесат две сварени яйца, хляб и мед. Но когато счупи първото яйце и намери вътре плувнало в кръв полу-измътено пиле, стомахът й кипна.

— Махни го това и ми донеси греяно вино с подправки — каза на Сенел. Студът във въздуха я смразяваше до костите, а я чакаше дълъг отвратителен ден.

Джайм с нищо не оправи настроените й, когато се появи целият в бяло, все още необръснат, за дай каже как смята да опази сина й да не го отровят.

— Ще пратя в кухните хора, които да следят приготвянето на всяко блюдо — заяви той. — Златните плащове на сир Адам ще съпровождат слугите, поднасящи храната на масата, за да сме сигурни, че няма да има подмяна по пътя. Сир Борос ще опитва всяко блюдо, преди Томен да сложи и залък в устата си. А ако всичко това се провали, майстер Балабар ще стои в дъното на залата с всички очистителни и противоотрови на двайсетте най-обичайни отрови. Томен ще е в безопасност, уверявам те.

— Безопасност. — Думата загорча на езика й. Джайм не разбираше. Никой не разбираше. Само Мелара беше в шатрата, за да чуе заплашителния грак на старата вещица, а Мелара отдавна беше мъртва. — Тирион няма да убие два пъти по един и същи начин. Твърде умен е за това. Може точно сега да е под този под, да слуша всяка наша дума и да крои как да пререже гърлото на Томен.

— Дори да е така — отвърна Джайм. — Каквото и да крои, все пак е дребен и сакат. Томен ще е обкръжен от най-добрите рицари във Вестерос. Кралската гвардия ще го защити.

Окото на Церсей пробяга към ръкава на бялата копринена туника на брат й, закопчан с игла над чукана на отсечената ръка.

— Помня колко добре опазиха Джофри тези твои великолепни рицари. Искам да останеш с Томен цялата нощ. Ясно ли е?

— Ще сложа страж пред вратата. Тя го стисна за ръката.

— Не страж. Ти. И вътре в спалнята.

— В случай, че Тирион изпълзи от камината? Няма.

— Така казваш ти. Да не би да си открил всички тайни тунели в тези стени? Няма да позволя нито за миг Томен да остане сам с Марджери.

— Няма да са сами. Братовчедките й ще са с тях.

— Ти също. Заповядвам ти, в името на краля. — Церсей изобщо не беше искала Томен и съпругата му да делят ложе, но Тирелите бяха настояли.

— Мъжът и жената трябва да спят заедно — беше казала Кралицата на тръните, — та дори само да спят. Вярвам, че леглото на Негово величество е достатъчно голямо за двама.

Лейди Алери тутакси подкрепи свекърва си:

— Нека дечицата се топлят през нощта. Това ще ги сближи. Марджери често се гушка под завивките с братовчедките си. Пеят си, играят си и си шепнат тайнички.

— Колко мило — отвърна Церсей. — Ами да продължат. В Девичи свод.

— Сигурна съм, че Нейно величество знае най-добре — обърна се лейди Олена към лейди Алери. — Все пак тя е майката на момчето, в това поне всички сме сигурни. И, разбира се, можем да се разберем за брачната нощ, нали? Един мъж не бива да спи отделен от жена си в сватбената нощ. Това носи лош късмет за брака.

„Ще ви науча някой ден какво значи лош късмет“, закле се кралицата. Но се почувства длъжна да отговори:

— Марджери може да сподели спалнята на Томен само тази нощ. Не повече.

— Ваше величество е толкова щедра — отвърна Кралицата на тръните и всички се заусмихваха мило…

Пръстите на Церсей се вкопчиха в ръката на Джайм толкова силно, че му оставиха синини.

— Очи ми трябват в тази стая.

— За да видят какво? Не може да има опасност от консумиране. Томен е твърде малък.

— И Осифер Плум беше твърде умрял, но това не го спря да направи дете, нали?

Брат й се обърка.

— Кой беше пък Осифер Плум? Бащата на лорд Филип ли, или… кой?

„Невежа е почти колкото Робърт. Имаше ум само в дясната ръка, колкото да върти меча“.

— Забрави го Плум. Просто запомни какво ти казах. Закълни ми се, че ще останеш до Томен до изгрев слънце.

— Както заповядаш. — Явно смяташе, че страховете й са безпочвени. — Още ли се каниш да изгориш Кулата на Ръката?

— След пиршеството. — Беше единствената част от днешните празненства, на която Церсей смяташе, че ще може да се наслади. — Баща ни бе убит в тази кула. Не мога да я гледам. Ако боговете са добри, огънят може и да изкара няколко плъха от камънаците.

— Тирион имаш предвид.

— Него и лорд Варис. И онзи тъмничар.

— Ако някой от тях се криеше в кулата, щяхме да го намерим. Цяла армия вкарах с кирки и чукове. Разбихме стени и подове и намерихме сума ти проходи.

— И може да има още толкова. — Някои тайни проходи се бяха оказали толкова тесни, че на Джайм му трябваха пажове и конярчета, за да пропълзят през тях и да ги проучат. Открили бяха един проход до черните килии и каменен кладенец, който сякаш нямаше дъно. Намерили бяха тайник, пълен с черепи и пожълтели кокали, и четири торби с потъмнели сребърни монети от времето на първия крал Визерис. Намерили бяха и хиляди плъхове, но не и Тирион или Варис, и накрая Джайм беше настоял да прекратят претърсването. Едно момче се беше заклещило в тесен проход и трябваше да го издърпат за краката. Друго беше пропаднало в шахта и си бе счупило краката. А двама стражи бяха изчезнали, докато проучваха страничен тунел. Някои от другите, тръгнали с тях, се кълняха, че чували смътно виковете им, но когато хората на Джайм събориха стената, намериха от другата страна само пръст и срутена зидария. — Дяволчето е малък и хитър. Все още може да се крие в стените. Ако е там, пушеците ще го изкарат.

— Дори Тирион да се крие в замъка, няма да е в Кулата на Ръката. Направихме я на решето.

— Да можехме да направим същото с целия отвратителен замък — отвърна Церсей. — След войната смятам да вдигна нов дворец отвъд реката. — Мечтала си беше за това по-предната нощ: великолепен бял замък, заобиколен от гори и градини, на много левги от вонята и шума на Кралски чертог. — Този град е помийна яма. За половин петак бих преместила двора във Владетелски пристан и бих управлявала от Скалата на Кастърли.

— Това ще е още по-голяма глупост от палежа на Кулата на Ръката. Докато Томен седи на Железния трон, страната вижда в него истинския крал. Скриеш ли го под Скалата, става само един от претендентите за трона, с нищо по-различен от Станис.

— Знам — отвърна рязко кралицата. — Казах, че би ми се искало да преместя двора във Владетелски пристан, не че ще го направя. Винаги ли си бил толкова несхватлив, или оглупя от загубата на ръката си?

Джайм премълча обидата.

— Ако тези пламъци се разпространят извън кулата, може да подпалиш целия замък, все едно дали го искаш, или не. Огънят е коварно нещо.

— Лорд Халайн ме увери, че пиромантите му могат да го контролират. — Гилдията на алхимиците беше подготвяла „адския огън“ две денонощия. — Нека цял Кралски чертог да види пламъците. Ще е урок за враговете ни.

— Вече говориш като Ерис.

Тя настръхна.

— Дръжте си езика зад зъбите, сир.

— И аз те обичам, мила сестричке.

„Как изобщо съм могла да обичам това нещастно същество?“, зачуди се тя, след като Джайм си отиде. „Беше твоят близнак, сянката ти, другата ти половина“, прошепна й друг глас. „Някога, може би. Вече не. Вече ми е чужд“.

В сравнение с величественото бракосъчетание на Джофри женитбата на крал Томен беше скромно събитие. Никой не желаеше поредна пищна церемония, а най-малко от всички — кралицата, и никой не искаше да заплати за такава, най-малко от всички — Тирелите. Тъй че младият крал взе Марджери Тирел за своя съпруга в кралската септа на Червената цитадела пред очите на по-малко от стотина гости вместо хилядите, видели свързването на брат му със същата жена.

Булката беше блестяща, великолепна и красива, младоженецът — все още с пълничко бебешко лице. Изрече наизустените си клетви с висок детински гласец, обещава любов и преданост на дваж овдовялата дъщеря на Мейс Тирел. Марджери бе облякла същата рокля, която носеше на сватбата си с Джофри — ефирна лъскава коприна с цвят на слонова кост, мирска дантела и ситни перли. Самата Церсей все още беше в черно, в знак на траур за убития й първороден син. Вдовицата му можеше да се смее, да пие и танцува, зарязала всякакъв спомен за Джоф, но майка му нямаше да го забрави така лесно.

„Това е нередно — помисли тя. — Много е скоро. Година-две щеше да е достатъчен срок. Планински рай трябваше да се задоволят с годеж“. Извърна поглед към Мейс Тирел, както стоеше между жена си и майка си. „Вие ми натрапихте тази пародия на брак, милорд, и няма да го забравя“.

Когато дойде ред за смяната на наметалата, младоженката изящно се смъкна на колене и Томен я покри с тежката златоткана страхотия, с която Робърт бе загърнал Церсей в деня на тяхното бракосъчетание, с коронования елен на Баратеон, извезан на гърба с мъниста от оникс. Церсей бе пожелала за церемонията да се използва червеният копринен плащ от сватбата на Джофри.

— Този плащ е използвал баща ми, когато се е оженил за лейди майка ми — обясни тя на Тирелите, но Кралицата на тръните и този път се наложи.

— Тази стара дрипа? — възмути се дъртата вещица. — Струва ми се поизтъркана малко и… смея да кажа, носи лош късмет. Няма ли все пак един елен да е по-подходящ за законния син на крал Робърт? По мое време булката обличаше цветовете на своя съпруг, не на майка си.

Заради Станис и мръсното му писмо вече бяха плъзнали твърде много слухове за произхода на Томен. Церсей не посмя да раздухва тези пламъци с настоявания булката да се загърне в пурпура на Ланистър и отстъпи възможно най-учтиво. Но гледката на всичкото това злато и оникс я изпълваше с негодувание. „Колкото повече даваме на тези Тирели, толкова повече искат от нас“.

След като се изрекоха всички клетви, новобрачните излязоха отвън пред септата да приемат поздравления.

— Вестерос вече има две кралици и младата е толкова красива, колкото старата — викна Лайл Крейкхол, тъпоглав рицар, който често напомняше на Церсей за покойния й и неоплакан съпруг. Прииска й се да го зашлеви. Джилс Росби посегна да целуне ръката й, но успя само да се изкашля върху пръстите й. Лорд Редвин я целуна по едната буза, а Мейс Тирел — и по двете. Великият майстер Пицел й каза, че не е загубила син, а по-скоро е спечелила дъщеря. Поне й бяха спестени страстните прегръдки на лейди Танда. Никоя от жените на дома Стоукуорт не се появи и поне за това кралицата беше благодарна.

Един от последните беше Кеван Ланистър.

— Разбирам, че се каниш да ни напуснеш за друга сватба — каза му кралицата.

— Хардстоун е прочистил прекършените от замъка Дари — отвър на той. — Там ни чака младоженката на Лансел.

— Лейди съпругата ти ще дойде ли с теб за церемонията?

— Речните земи все още са много опасни. Изметът на Варго Хоут още върлува, а Берик Дондарион беси хора на Фрей. Вярно ли е, че Сандор Клегейн се е присъединил към него?

„Откъде знае това?“

— Според някои. Донесенията са объркани. — Птицата беше долетяла едва предната нощ от малка септа на остров, долепен до устието на Тризъбеца. Близкото градче на Солниците било жестоко опустошено от банда разбойници, а някои от оцелелите твърдяха, че с разбойниците бил и един побеснял дивак с шлем с глава на хрътка. И че бил убил десетина мъже и изнасилил дванайсетгодишно момиче.

— Лансел несъмнено ще гори от желание да премахне и Клегейн, и лорд Берик и да възстанови кралския мир в речните земи.

Сир Кеван за миг я погледна в очите.

— Моят син не е човекът, който ще се справи със Сандор Клегейн. „Виж, за това поне сме съгласни“.

— Баща му би могъл. Устните на чичо й се стегнаха.

— Ако службата ми на Скалата не е необходима…

„Службата ти беше необходима тук“. Церсей беше обявила братовчед си Дамион Ланистър за свой кастелан на Скалата, а друг братовчед, сир Давен Ланистър, за Пазител на Запада. „Безочието си има цена, чичо“.

— Донеси ни главата на Сандор и Негово величество ще ти е изключително благодарен. Джоф може и да го харесваше, но Томен винаги се е страхувал от него… и с основание, изглежда.

— Когато едно куче озлобее, вината е в господаря му — отвърна сир Кеван, обърна се и се отдалечи.

Джайм я придружи до Малката зала, където приготвяха пиршеството.

— Тебе обвинявам за всичко това — зашепна му тя, докато вървяха. — „Нека се оженят“, каза. Марджери трябваше да скърби за Джофри, а не да се жени за брат му. Трябваше да се е поболяла от скръб, като мен. И не вярвам, че е девствена. Ренли имаше кур, нали? Беше брат на Робърт, със сигурност имаше кур. Ако онази отвратителна стара вещица си въобразява, че ще позволя синът ми да…

— Съвсем скоро ще се отървеш от лейди Олена — прекъсна я кротко Джайм. — Утре се връща в Планински рай.

— Така казва тя. — Церсей не вярваше на нито едно обещание на Тирел.

— Тръгва си — настоя той. — Мейс взима половината сила на Тирел в Бурен край, а другата половина се връща на Предела със сир Гарлан, да утвърди правата му над Бистра вода. Още няколко дни и единствените рози, останали в Кралски чертог, ще са Марджери, дамите й и няколко гвардейци.

— И сир Лорас. Или си забравил за своя заклет брат?

— Сир Лорас е рицар на Кралската гвардия.

— Сир Лорас е толкова Тирел, че пикае розова вода. Изобщо не трябваше да му се дава белият плащ.

— Аз не бих го избрал, признавам. Никой не си направи труда да се посъветва с мен. Но мисля, че Лорас ще се справи добре. Сложи ли плаща, човек се променя.

— Теб това определено те промени, но не към по-добро.

— И аз те обичам, мила сестричке. — Отвори вратата и я поведе към масата и мястото й до краля. Марджери беше от другата страна на Томен, на почетното място. Щом влезе под ръка с малкия крал, тя спря показно, целуна Церсей по бузите и я прегърна.

— Ваше величество — най-безочливо заяви момичето, — чувствам се все едно, че вече имам втора майка. Моля се двете много да се сближим, обединени от любовта си към сладкия ви син.

— Аз обичах и другия си син.

— Джофри също е в молитвите ми — отвърна Марджери. — Обичах го с цялото си сърце, въпреки че така и нямах възможност да го опозная.

„Лъжкиня — помисли кралицата. — Ако го беше обичала макар и за миг, нямаше така безсрамно да бързаш да се жениш за брат му. Искаше само короната му“. Като нищо щеше да зашлеви изчервената младоженка направо тук, пред очите на половината двор.

Сватбеният пир бе скромен като службата. Всичко беше уредено от лейди Алери — Церсей не намери кураж да се заеме отново с тази ужасна задача след начина, по който бе свършила сватбата на Джофри. Поднесени бяха само седем блюда. Маслена буца и Лунно момче забавляваха гостите между блюдата, музикантите свиреха на гайди и цигулки, лютни, флейти и арфи. Единственият певец беше някакъв фаворит на лейди Марджери, зализан фукльо, облечен във всички оттенъци на небесносиньото, който се представяше като Синия бард. Изпя няколко любовни песни и се оттегли.

— Какво разочарование — оплака се високо лейди Олена. — Надявах се да чуя „Дъждовете на Кастамийр“.

Всеки път щом Церсей погледнеше към старата вещица, пред очите й сякаш изплуваше лицето на Маги Жабата, сбръчкано, ужасно и мъдро. „Стариците си приличат — мъчеше се да се убеди тя, — нищо повече“. Всъщност прегърбената магьосница по нищо не приличаше на Кралицата на тръните, но нещо в наглата малка усмивчица на лейди Олена бе достатъчно, за да я върне в шатрата на Маги. Още помнеше странната й миризма, наситена с уханията на източни подправки, и мекия допир на венците на Маги, докато изсмукваше кръвта от пръста й. „Ще бъдеш кралица — беше й обещала старата с още мокри, червени и лъснали от кръвта устни, — докато дойде друга, по-млада и по-красива, която да те свали и да ти отнеме всичко, което ти е скъпо“.

Церсей погледна над рамото на Томен към смеещата се с баща си Марджери. „Хубава е, спор няма. Но повечето от тази хубост е от младостта. И селските момичета са хубави на определена възраст, докато са свежи, невинни и чисти, и повечето имат същата кафява коса и кафяви очи като нейните. Само някой глупак би могъл да твърди, че е по-красива от мен“. Светът обаче беше пълен с глупаци. Както и дворът на сина й.

Настроението й ни най-малко не се оправи, когато Мейс Тирел стана и поде тостовете. Вдигна високо златния си бокал, усмихна се на хубавата си дъщеричка и гласът му прогърмя:

— За краля и кралицата!

Другите овце заблеяха с него, заблъскаха чашите си с викове: „Кралят и кралицата!“, „Кралят и кралицата!“ Нямаше друг избор, освен да пие с тях, и през цялото време съжаляваше, че гостите нямат едно-единствено лице, за да може да плисне виното в очите им и да им напомни, че истинската кралица е тя. Единственият от блюдолизците на Тирел, който като че ли изобщо си спомни за нея, беше Пакстър Редвин, който стана, за да вдигне своя тост, и леко се олюля. „За двете кралици! — изграчи. — За младата кралица и за старата!“

Церсей изпи няколко чаши вино и почти не докосна яденето в златното блюдо. Джайм яде още по-малко — всъщност почти не сядаше на мястото си на подиума. „Притеснен е като мен“, помисли кралицата, докато го гледаше как обикаля из залата и подръпва гоблените със здравата си ръка да се увери, че никой не се крие зад тях. Знаеше, че около сградата са поставени на пост копиеносци на Ланистър. Сир Озмунд Черно котле пазеше едната врата, сир Мерин Трант — другата. Бейлон Суан стоеше зад стола на краля, Лорас Тирел — зад този на кралицата. На пира не бяха допуснати никакви мечове освен тези на белите рицари.

„Синът ми е в безопасност — каза си Церсей. — Нищо лошо не може да го сполети. Не тук, не и сега“. Но всеки път щом погледнеше към Томен, виждаше Джофри, вкопчил ръце в гърлото си. А когато Томен се закашля, сърцето й спря и тя бутна слугинчето в бързината си да стигне до него.

— Просто глътка вино му влезе в кривото гърло — увери я с усмивка Марджери Тирел. — Мъничкият ми любим трябва да пие на по-малки глътки. Видя ли, уплаши до смърт лейди майка си.

— Съжалявам, мамо — каза засрамено Томен.

Това вече беше повече, отколкото Церсей можеше да понесе. „Не мога да позволя да ме видят, че плача“, помисли тя, щом усети напиращите в очите й сълзи. Мина покрай сир Мерин Трант, излезе в задния коридор и захлипа неудържимо. „Една жена може да плаче, но не и кралица“.

— Ваше величество? — чу глас зад себе си. — Натрапвам ли се? Беше женски глас, обагрен е източния акцент. За миг Церсей се уплаши, че Маги Жабата й е заговорила от гроба си. Но беше жената на Мериуедър, красавицата с тъмносините очи, за която лорд Ортън се бе венчал по време на изгнанието и я беше довел в замъка „Дългата маса“.

— В Малката зала е толкова душно, че… — чу Церсей собствения си глас. — Очите ми се насълзиха от този пушек.

— И моите, ваше величество. — Лейди Мериуедър беше висока като кралицата, но не бяла, а тъмна, с черна коса и маслинова кожа — и с десет години по-млада. Предложи на кралицата светлосиня кърпа от коприна и дантела. — Аз също имам син. Зная, че ще изплача реки от сълзи в деня, в който се ожени.

Церсей изтри страните си, бясна, че са видели сълзите й.

— Благодаря — отвърна сковано.

— Ваше величество, аз… — Жената от Мир заговори тихо. — Има нещо, което трябва да знаете. Вашата слугиня е купена и й плащат. Казва на лейди Марджери всичко, което правите.

— Сенел? — Внезапна ярост стегна вътрешностите й. Нямаше ли и един човек в този дворец, на когото да може да се довери? — Сигурна ли сте?

— Поръчах да я проследят. Марджери никога не се среща пряко с нея. Братовчедките й са нейните гарвани, те й носят съобщенията. Понякога Елинор, друг път Ала или Мега. Всички те са близки с Марджери като сестри. Срещат се в септата и се преструват, че се молят. Поставете утре сутринта свой човек в галерията и ще разберете как Сенел шепне на Мега под олтара на Девата.

— Дори да е истина, защо ми го казвате? Вие сте от приятелките на Марджери. Защо ще я предавате? — Церсей се бе научила да е подозрителна още на бащиното си коляно. Това като нищо можеше да се окаже някакъв капан, лъжа, целяща да всее раздор между лъва и розата.

— Дългата маса може да са васали на Планински рай — отвърна жената и отметна черната си коса, — но аз съм от Мир и съм вярна на своя съпруг и син. Искам всичко най-добро за тях.

— Разбирам. — Успя да подуши парфюма й в тесния коридор, аромат, напомнящ за мъх, за рохкава пръст и диви цветя. Под него миришеше на амбиция. „Тя свидетелства на процеса на Тирион — при помни си внезапно Церсей. — Видя как Дяволчето слага отровата в чашата на Джоф и не се уплаши да го каже“. — Ще проверя това — увери я кралицата. — Ако думите ви са верни, ще ви възнаградя. — „А ако ме лъжеш, ще ти изтръгна езика, и земите и златото на съпруга ти също“.

— Ваше величество е много щедра. И много красива. — Лейди Мериуедър се усмихна. Зъбите й бяха бели, устните — сочни и тъмни.

Кралицата се върна в Малката зала и спря до брат си, който крачеше неспокойно.

— Просто глътка вино в кривото гърло. Макар че и мен ме стресна — каза Джайм.

— Стомахът ми така се е свил, че не мога да ям — изръмжа тя. — Виното горчи. Тази сватба беше грешка.

— Тази сватба беше необходима. Момчето е в безопасност.

— Глупак. Никой, който носи корона, никога не е в безопасност. Огледа залата. Мейс Тирел се смееше с рицарите си. Лордовете Редвин и Роуан си говореха потайно. Сир Кеван седеше умислено над виното си в дъното на залата, а Лансел шепнеше нещо на един септон. Сенел обикаляше масата и пълнеше чашите на братовчедките на младоженката с вино, червено като кръв. Великият майстер Пицел беше заспал. „Няма никой, на когото мога да разчитам, дори на Джайм — осъзна тя. — Ще трябва да ги измета всички и да обкръжа краля с мои, сигурни хора“.

По-късно, след като поднесоха сладкишите, ядките и сирената и разчистиха, Марджери и Томен затанцуваха. Изглеждаха повече от нелепо, както се въртяха и подскачаха. Младоженката беше с повече от стъпка по-висока от малкия си съпруг, а Томен в най-добрия случай можеше да мине за нескопосан танцьор, лишен от галантната изящност на Джофри. Но се стараеше много и сякаш не усещаше, че е смешен. А щом на „девицата“ Марджери й омръзна с него, братовчедките й му налетяха една след друга, настояваха, че Негово величество трябва да танцува и с тях. „Ще го накарат да залита и да плете крака като глупак — с неприязън си помисли Церсей. — Целият двор ще му се смее“.

Докато Ала, Елинор и Мега се редуваха с Томен, Марджери направи един кръг по пода с баща си, после друг — с брат си Лорас. Рицарят на цветята беше в бяла коприна, с колан от златни рози и нефритена роза, стегнала плаща му. „Биха могли да минат за близнаци“, помисли Церсей, докато ги гледаше. Сир Лорас беше с една година по-голям от сестра си, но имаше същите големи кафяви очи, същата гъста кафява коса, спускаща се на лениви къдрици по раменете, същата безукорно гладка кожа. „Малко пъпки щяха да ги научат на мъничко скромност“. Лорас беше малко по-висок и по лицето му бе набол жълтеникав мъх, а Марджери беше с женствени форми, но иначе двамата си приличаха повече, отколкото тя и Джайм. Това също я подразни.

Собственият й близнак прекъсна размишленията й.

— Ваше величество? Бихте ли удостоили своя бял рицар с един танц?

Тя го изгледа изпепеляващо.

— И да търпя да ме опипваш със сакатата си ръка? Не. Но ще ти разреша да ми напълниш чашата с вино. Ако мислиш, че ще се справиш, без да разлееш.

— Сакат като мен? Едва ли. — Той тръгна да обиколи залата. Наложи й се да си налее сама.

Отказа и на Мейс Тирел, а след него — и на Лансел. Другите схванаха намека и повече никой не се доближи до нея. „Твърдите ни приятели и верни лордове“. Не можеше да се довери дори на западняците, заклетите мечове и знаменосци на баща й. Не и ако родният й чичо заговорничеше с враговете й…

Марджери танцуваше с братовчедка си Ала, Мега — със сир Талад Високия. Другата братовчедка, Елинор, пиеше вино с чаровното младо копеле на Дрифтмарк, Аурейн Водите. Кралицата не за първи път забелязваше Водите, строен младеж със сиво-зелени очи и дълга сребристозлатна коса. Първия път, когато го видя, за много кратък миг почти си помисли, че Регар Таргариен е възкръснал от пепелта. „Заради косата е — каза си. — Не е и наполовина красив колкото беше Регар. Лицето му е прекалено тясно, а и тази резка на брадичката…“ Веларионите обаче бяха от старо валирианско потекло и някои от тях имаха същата сребриста коса като господарите на драконите.

Томен се върна на мястото си и зачопли с вилица ябълковия сладкиш. Мястото на чичо й беше празно. Най-сетне кралицата го откри в един ъгъл, говореше напрегнато със сина на Мейс Тирел, Гарлан. „Какво има да си говорят?“ На Предела можеше и да наричат сир Гарлан „галантен“, но тя не му вярваше повече, отколкото на Марджери или Лорас. Не беше забравила златната монета, намерена от Кибърн под нощното гърне на тъмничаря. „Златна ръка от Планински рай. А Марджери ме шпионира“. Когато Сенел се появи, за да напълни чашата й с вино, едва се сдържа да не я стисне за гърлото и да я удуши. „Не си и помисляй да ми се усмихваш, измамна кучко. Ще ме молиш за милост, преди да съм свършила с теб“.

— Мисля, че Нейно величество пи достатъчно вино за тази вечер — чу гласа на Джайм.

„Не. Всичкото вино на света не би стигнало, за да изтърпя тази сватба“. Стана от мястото си толкова бързо, че едва не падна. Джайм я подхвана под мишницата и я задържа. Тя се отскубна и плесна с ръце. Музиката замря, гласовете стихнаха.

— Дами и господа — извика високо Церсей, — ако бъдете така добри да излезете с мен навън, ще запалим свещ, за да ознаменуваме съюза на Планински рай и Скалата на Кастърли и новия век на мир и благоденствие за Седемте кралства.

Тъмна и запусната се издигаше Кулата на Ръката, със зейналите отвори на мястото на доскорошните дъбови врати и прозорци. Но дори и така господстваше над двора. Докато се изнизваха от Малката зала, гостите минаваха под мрачната й сянка. Церсей погледна нагоре към зъберите й, загризали пълната есенна луна, и за миг се зачуди колко ли Ръце на колко крале са я превръщали в свой дом през последните три столетия.

На сто разтега от кулата спря и вдиша дълбоко, за да прочисти ума си от замаята.

— Лорд Халайн! Можете да започвате.

Пиромантът Халайн отвърна с: „Хммммм“, размаха факела, който държеше, и стрелците по стените извиха лъковете си и изпратиха запалени стрели през зейналите прозорци.

За миг вътрешността на кулата оживя от светлина: червено, жълто, оранжево… и зелено, злокобно тъмнозелено, цвета на жлъчка, на нефрит и пиромантска пикня. „Веществото“, го наричаха алхимиците, но простолюдието го наричаше адски огън. Петдесет делви бяха поставили в Кулата на Ръката, и дънери, бурета с катран и по-голямата част от ценните притежания на едно джудже, наречено Тирион Ланистър.

Кралицата можеше да усети горещината на зелените пламъци. Пиромантите твърдяха, че само три неща горят по-горещо от тяхното вещество: драконов огън, подземни огньове и лятно слънце. Някои от дамите ахнаха, щом първите пламъци се появиха в прозорците и заблизаха външните стени като дълги зелени езици. Други завикаха радостно и завдигаха тостове.

„Красиво е — помисли тя. — Красиво като Джофри, когато го полагаха в ръцете ми“. Никой мъж не я беше карал да изпитва такава наслада, каквато бе изпитвала, щом той захапеше гръдта й, за да суче.

Томен зяпаше с ококорени очи пламъците, колкото омагьосан, толкова и уплашен. Марджери прошепна нещо в ухото му и той се засмя. Някои рицари започнаха да залагат колко време ще мине, преди кулата да рухне. Лорд Халайн си тананикаше тихо.

Церсей си помисли за всички кралски Ръце, които бе познавала през годините: Оуен Мериуедър, Джон Конингтън, Карлтон Челстид, Джон Арин, Едард Старк, брат й Тирион. И баща й, лорд Тивин Ланистър; баща й — най-вече. „Всички те сега горят“, каза си и се наслади на тази мисъл. „Мъртви са и горят, всичките, с всичките им заговори, коварства и измени. Сега е моят ден. Мой е замъкът и кралството е мое“.

Кулата на Ръката внезапно нададе стон — толкова силен, че всички разговори секнаха. Запращяха и се пръснаха камъни, част от гор ните зъбери рухна и падна долу с трясък, който разтърси хълма и вдигна облак от прах и пушеци. Щом свежият въздух нахлу през пропукания зид, огънят се устреми нагоре. Зелени пламъци излетяха в небето и се завихриха един около друг. Томен се дръпна уплашено, но Марджери го хвана за ръката и каза:

— Виж, пламъците танцуват. Също като нас, любими мой.

— Вярно — възкликна той удивено. — Мамо, виж! Те танцуват!

— Виждам ги. Лорд Халайн, колко дълго ще горят пламъците?

— Цяла нощ, ваше величество.

— Красива свещ се получи, признавам — каза лейди Олена Тирел; подпираше се на тояжката си между Левия и Десния. — Достатъчно ярка, за да спим спокойно, мисля. Старите кокали са уморени, а тези млади имаха достатъчно преживявания за една нощ. Време е кралят и кралицата да си лягат.

— Да. — Церсей махна на Джайм. — Лорд-командир, придружете Негово величество и малката му кралица до ложето им, ако обичате.

— Както заповядате. И вас ли?

— Не се налага. — Твърде жива се чувстваше Церсей, за да спи. Адският огън я прочистваше, изгаряше всичкия гняв и страх у нея, изпълваше я с нова решимост. — Пламъците са толкова красиви! Ис кам да погледам още малко.

Джайм се поколеба.

— Не бива да оставате сама.

— Няма да съм сама. Сир Озмунд може да остане с мен и да ме пази. Вашият Заклет брат.

— Ако ваше величество благоволи — отзова се Черното котле.

— Благоволявам.

Церсей пъхна ръка под мишницата му. И един до друг двамата загледаха бушуващия пожар.