Любен Дилов
Библията на Лилит (30) (Книга от Долната земя)

19. Намесва ли се нашата прамайка

Един човек на име Елкана, син на Иерохама, имаше две жени — Ана и Фенана. Фенана му раждаше деца, а Ана си оставаше бездетна.

Беше нещо обикновено мъж да е женен за повече жени и жените не възразяваха, защото те трябваше да раждат, докато мъжете гинеха като мухи на есен в постоянните битки помежду си. Мъжете умираха млади и жените оставаха без оплодители. Ето защо се случваше, когато мъж има повече жени, някоя от тях да е със заключена за него утроба. Така се случи и с Елкана. Той обичаше повече тъкмо тази, която не можеше да му роди деца, но не страдаше кой знае колко от това — Фенана го даряваше с достатъчно на брой мъжки и женски рожби. Затова и често думаше на своята Ана: „Защо плачеш, Ано, защо не ядеш и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?“

Не, не струваше, обаче в своята суетност мъжете не могат да го приемат. А Ана колкото скърбеше за това, че е безплодна, толкова страдаше и от постоянните подигравки на Фенана, която си присвояваше правото да я съди и да бъде надменна, загдето не можела да даде потомство.

Ана, също повярвала в измисления от мъжете Господ, често ходеше в храма, издигнат за него в град Силом, където като свещеник служеше Илий — един възглупав, дълбоко суеверен мъж. И докато Ана се молеше, той я гледаше в устата. А понеже устните й само мърдаха и никакъв глас не излизаше между тях, защото Ана говореше в сърцето си, Илий я сметна за пияна. Така и й рече гневно: „Докога ще бъдеш пияна, жено? Изтрезней от виното си и се махни от лицето Господне!“

Като че ли неговият Господ не беше виждал всякакви пияници — и мъже, и жени!

Ана му отговори:

— Не, господарю мой, аз съм жена, която само душевно скърби. Не смятай робинята си за лоша жена, защото изливах пред Господа своята голяма печал и скръбта си, натрупани в душата ми. Не съм пила нито вино, нито сикер.

— И каква ти е толкова мъката? — запита я свещеникът Илий. — На мене можеш да я пошушнеш, аз съм служител на Бога.

Ана му я пошушна, а Илий, който дълбоко вярваше в своя Господ, й рече:

— Иди си с миром! Бог ще изпълни молбата, за която го молиш.

— О, господарю — рече му Ана — дано рабинята ти намери още милост в твоите очи.

И тя си тръгна, за да иде в кръчмата, където я чакаше Елкана. Тогава обаче вероятно се е намесила нашата прамайка. Тя знаеше, че никакъв Господ няма да изпълни молитвата на Ана, и заговори направо в ушите на свещеника Илий:

— Стига си се правил на глупак! Или си забравил как стават нещата? Върни веднага жената! Имаш двама сина, които стоят вечно пред храма и си обявил за непрокопсаници. Те ще свършат онова, което твоят Господ не може. Хайде, бягай подире й!

Ние, разбира се, не знаем какво точно му е казала нашата прамайка Лилит, но нещо такова ще да е било. Илий слушаше втрещен гласа й в ухото си, оглеждаше се, но в храма нямаше никой. Тогава той внезапно реши, че това ще да е някой ангел-говорител на Господа, който му предава неговите думи, и хукна да догони Ана. Успя да я върне, макар да й обясняваше твърде объркано за какво я вика Господ обратно. Вкара я в задната стаичка на храма, където спеше върху един корав одър, и потърси синовете си.

А те действително бяха лоши хора в очите на своя баща. Щом някой дойдеше в храма да принася жертва, веднага пристигаше при него единият от двамата му сина.

— Дай месо за печено на свещеника! Той няма да вземе от тебе варено месо, затова дай сурово!

И ако някой му отвърнеше:

— Нека първом изгорят тлъстините, както си му е редът, после си вземи, колкото душа ти пожелае!

Синът викваше заплашително:

— Не, сега дай! Иначе ще си го вземем насила.

И си отрязваше, колкото душата му пожелаеше, а тя пожелаваше винаги много месо. За бащата Илий обаче все не достигаше, па и той не би взел така придобитото месо, предназначено за жертвоприношение, преди да е сварено или да са изгорели мазнините му.

Та при тези двама синове пристигна запъхтян бащата и им обясни какво се иска от тях. Те се зарадваха, че ще има къде да изразходват събраните в леността си сили и веднага нахлуха в задната стаичка. А Ана ги посрещна, за да поеме чрез тях божествената благодат. Със същата радостна готовност, както всички жени, които се събираха при входа в скинията на събранието.

Елкана позна жена си Ана направо след кръчмата, където бе изпил доста вино, докато я чакаше, и се оказа, че Господ е чул нейната молитва, за неописуема гордост на мъжа й, който много я обичаше. Тя му роди син, когото нарекоха Самуил. После Ана ходеше още много пъти сама в храма на Силом, където Илий й говореше:

— Никой не е тъй свят, както Господа. Защото е Господ-Бог на знанието и делата му са обмислени. Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда. Ситите работят за хляб, а гладните почиват. Дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява. Господ прави човека сиромах или богат, унижава го и го въздига…

Така й говореше глупавият и суеверен Илий, после тя влизаше в малката задна стаичка на храма при коравия одър и двамата му синове, които я чакаха с нетърпение, защото става още по-хубава жената, когато я обичат и любят добре.

И Ана роди на щастливия си и обичащ я мъж Елкана — е, вярно, не още шест, както бе й предрекъл Илий, но още пет деца — трима сина и две дъщери. Така нашата прамайка напълни дома на Елкана с радостна глъчка и весел смях, защото Елкана го заслужаваше с усилния си труд и с уважението си към своите жени.