Любен Дилов
Библията на Лилит (28) (Книга от Долната земя)

17. За най-древния занаят

1. Само Богинята-майка може да каже кой е тласнал жената към онова занимание, дето са кръстили „най-древния занаят“ — дали мъжете са принудили към него жените, използвайки техните материални затруднения, когато са оставали сами, или жените с по-силна неутолимост между краката са лягали с когото се случи, а материалната нужда по-късно ги е накарала да искат пари за доставяното от тях удоволствие.

2. Във всички случаи обаче упражняващите „професията“ не заслужават прозвището, лепнато им с презрение от неможещите престарели пророци и от ревнивите съпруги, които не дръзват или не знаят как да зарадват мъжете, легнали върху тях.

3. Защото първопричината за създаването на тази „професия“, изглежда, все пак е естествената жажда за разнообразие. До някое време мъжете са си го доставяли, като са си присвоили правото на наложници или на няколко жени. Но пак мъжът е мислил само за себе си, забравил, че собствената му съпруга е имала не по-малка нужда от различни мъже, а не от евнуси-пазачи. И съвсем лекомислено мъжът е осъждал другия мъж в страните, където жената е заемала определеното й от Богинята-майка място на глава на рода, обслужвана от множество мъже.

4. На тукашната съпруга било гледано само като на машина за раждане. Тя нямала право да изпитва удоволствие от зачеването, мъжът го обявявал за срамно, за несъпружеско и я принуждавал по този начин да го крие, от което произтичат множество недоразумения и конфликти. В същото време обаче при така наречената блудница мъжът е търсил именно жената, открито изпитваща удоволствието от допира си с него, жената, признаваща „изключителните“ му мъжки качества. Изключителни, разбира се, само на думи, които блудницата употребявала, защото знаела, че мъжът върху нея много държи да бъде похвален, за което си е плащал.

5. Все повече мъже гинели в своите глупави свади и междуособици и все повече жени оставали без мъже. Тези жени били лишени от всякаква възможност да си изкарват пари, да издържат децата си, ако им се родят такива. Трябвало ли, като Рут, да идат да събират падналите след жътварите класове на някоя нива, за да хранят себе си и свекърва си? Рут обаче е била млада и хубава, и е нямала деца, но е имала хитра свекърва, която е знаела как да я научи да си хване нужния им мъж. А ако жената не знае? Или ако има деца от починалия си мъж? С опадало жито ли ще ги храни, с несъбрани класове ли ще ги облича?

6. По някое време мъжете, на които били омръзнали скандалите вкъщи със съпругите, се опитали да узаконят професията. Те строели храмове на Богинята-майка, обявявайки я за богиня на любовта, което всъщност е едно и също. В тях подбирали млади и хубави момичета за жрици. Срещу законните богати дарове, поднасяни уж на богинята, а всъщност прибирани от върховния жрец, справедливо наречен по-късно пезевенк и сутеньор, младите жрици обслужвали поднеслите даровете „богомолци“.

7. Богинята-майка неслучайно е търпяла тези храмове и лъже-жреците в тях. Тя е виждала, че търсещият разнообразието мъж винаги ще измисли начини да го намира. Ще открива и начини да се оправдава пред дотегналата му, развлечена от ражданията съпруга.

8. Наречената от немощните мъже блудница е вземала пари, защото те са й били нужни не само да се издържа, а и да създава красота и удобства на посещаващите я мъже. Тя е трябвало винаги да бъде добре изкъпана, намазана с най-благоуханните масла, облечена в гиздави дрехи, украсена със скъпи огърлици, гривни, пръстени, верижки. А ложето й е трябвало винаги да бъде богато и изрядно, нещо което струвало също много пари.

9. И ето, идва при нея онзи, който е скътал от зорките очи на жена си определената сума или е още неоженен младеж, нуждаещ се да бъде обучен, за да не повреди жена си в първата брачна нощ! Той пристъпва плахо, ако му е за първи път. Често пъти в такива случаи тя трябва да му помогне да преодолее своята стеснителност, да съумее и да го възбуди.

— Захвърли — казва му тя — всички условности, на които мъжът подчинява желанието си да бъде с жена! Нека въображението ти си представя и най-забранените му неща! И прави всичко с мен, което желанието ти настоява да бъде удовлетворено. Но най-напред престани да трепериш!

— Ето че се събличам — казва му още тя и все по-силно се задъхва, като внимава да не преиграва със задъхването. — Но няма да се съблека напълно. Ще оставя нещичко, което твоите ръце трябва да съблекат от мен. Твоите силни, разтреперани от страст ръце. А после ще ми позволиш да те разсъблека пък аз. Една по една, бавно и с наслада ще свалям от теб дрехите ти… А когато стигна до онова нещо, което те е насочило към моя дом, ще кажа… — Какъв голям е — ще кажа. — Толкова голям не съм виждала и доста ме е срах от него. Нали ще бъдеш внимателен с мен, мили — ще казва тя все по-тихо и нежно, разигравайки момински свян и моминска боязън, защото мъжете много ги обичат.

— Може ли да го погаля — ще каже после тя, защото той все още ще се стеснява да се прояви. — Какъв е хубав! И ето, все по-хубав става, и все по-страшен става…

А после, когато той ще се е нахвърлил върху нея, тя ще вика „Ох!“ и ще стене, и ще се гърчи, стараейки се хем да си достави някакво собствено удоволствие, ако мъжът заслужава това, хем да му покаже, че леко я измъчва с големината си. А накрая ще му рече, когато той ще се е търкулнал край нея, задъхан и потен:

— Боже! — ще му рече. — Такова чудо не ми се беше случвало! Такъв мъж не беше идвал при мен. И никога, никога няма да дойде пак, освен ако…

Естествено тя няма да произнесе края на своето задъхано възклицание. Мъжът-клиент трябва сам да се сети, че тя желае пак да я посети. И ако е останал доволен, ако е било задоволено неговото мъжко самолюбие, той непременно ще дойде пак. Така тя ще си осигури един постоянен или поне чест клиент, след като той се е привързал към нея или се е убедил, че другите й колежки не са по-добри.

Изпитва ли „блудницата“ онова, което би казала на клиента си?

Да, ако още не е притъпила своите потребности от разнообразие. А мъжете, колкото и да са еднакви в тази работа, винаги са забавни, пристъпват ли с желание и нетърпение към жената. В добросъвестното обслужване също се съдържа голяма доза удоволствие. Да направиш така, че на клиента да е приятно, означава и на теб самата да е приятно.

Защото… когото влезе в теб, когато те изпълни добре, от това и в теб напират да излязат на свобода познатите сокове на сладостта. А щом лицето на мъжа над теб се покрие с пот и той го разкриви в усилието си да стигне до своето освобождение, ти забравяш, че всичко това е вече платено или ще бъде платено. Забравяш още, че физиономията на дошлия при теб мъж ти е била неприятна и ти си затваряла очи не от страст, а за да не го гледаш. Изведнъж той е станал мъжът, когото ти желаеш, защото единствено се е оказал способен да те накара да се изживееш като пълноценна жена. Прекрасен е оплодителят, който изживява добре определеното му от Богинята-майка задължение!

Усещането за пълноценност и стремежът към освобождение — ето тези две неща са в основата на желанието за разнообразие у мъжа и у жената. Тя също иска да не бъде само машина за раждане, върху която мъжът ляга отегчен, за да произведе следващото бебе. И тя иска мъжът да освободи въображението си от задръжките, да позволи и на нея да се освободи от всякакви задръжки, без да я нарича с презрителни имена, защото мъжът, а особено остарелият мъж така е изкривил този свят, че свободата в леглото само на блудницата е призната за законна. Но тъкмо заради тази свобода тайно я търсят всички мъже, които не се боят от собствените си жени.

В съседен, но доста по-напреднал народ такива жени овладявали пеене и свирене на лютня, изучавали поезия и философия, а с добрите си обноски ставали особено търсени за компаньонки от издигнатите по ум мъже, които ги нарекли „свободни жени“. Известни философи и държавници дори се женели за такива свободни и равноправни жени. Но с течение на времето и там се появили осъдители на свободата и равенството на жената. И е повече от смешно оправданието на прочут техен философ, когото съдели, че имал връзки с такива „свободни жени“, наречени на техния език „хетери“. Той заявил: „Не тя мен владее, а аз нея!“ Разбира се, престарелите съдии, които освен принципи друго вече нямали, не му повярвали и го осъдили.

На блудницата се заплаща, независимо от това дали тя искрено или заучено изживява свободата си. А тя плаща ли нещо за нея? Нали всяка свобода в човешкия свят се заплаща! Да! Заплаща я твърде високо. С неприлични прозвища я заплаща и с всеобщо презрение, с което прикрива тайното й търсене. И още — а това май е и най-жестоката плата — с пълна самота в старостта! Не я искат роднините, не я искат дори собствените й деца. Никой не другарува със старата блудница.

Която често е и болна, защото някой от търсещите свободата мъже й е лепнал срамна болест.

Знае ли това младата жена, решила да поеме пътя на най-древния занаят? Приема ли очакващите я жестоки години на самотна старост като неизбежна плата за свободата на младини?

Сигурно не! Или, ако знае, силно се надява да е спечелила толкова пари, че да може и на старини да купува свободата си.

Напразно! Останалият без същинска задача оплодител така е устроил създадения от Богинята-майка свят, че най-хубавото в него — свободата, да се заплаща и най-скъпо. За повечето хора — непостижимо скъпо!