Любен Дилов
Библията на Лилит (20) (Книга от Долната земя)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус (2013)

Издание

Любен Дилов. Библията на Лилит. Голямата стъпка

Българска, първо издание

Коректор: Мая Тодорова

Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Дима Василева

Формат 84/108/32. Печатни коли: 16

ИК „Бард“, София, 1999

ISBN 954-585-004-3

История

  1. — Добавяне

9. Срещали се и умни мъже

Разбира се, те не са нито сред пророците, нито сред царете, нито сред патриарсите. Ето какво разправя някой си Ездра в своята втора книга:

3:3 — Па ядоха, пиха, наситиха се и се разотидоха, а цар Дарий отиде в спалнята си, спа и сетне се събуди. В това време трима младежи, телопазители, които пазеха тялото царево, рекоха си един другиму:

„Нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко. И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и голяма награда…“

И веднага, като написа всеки думата си, запечатаха я и я туриха под възглавието на цар Дария, казвайки: „Като стане царят, ще му подадат това писано и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде преднина, както е написано.“

Един написа: „От всичко най-силно е виното.“ Вторият написа: „Най-силен е царят.“ Третият написа: „По-силни са жените, ала над всичко удържа победа истината.“

И ето, кога царят стана, подадоха му това писано и той го прочете. И проводи да повикат всички персийски и индийски велможи, всички сатрапи, военачалници и съветници, па седна в съвещателната зала и прочетоха пред него писаното. И каза: „Повикайте тия младежи, нека те обяснят думите си!“

Начена първият, който казваше за силата на виното и говори тъй: „О, мъже, колко е силно виното! То довежда в умопомрачение ума на всички, които го пият; то прави ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум…“

4:2 — Почна да говори вторият, който бе казал за силата на царя:

„О, мъже, не са ли най-силни човеците, които владеят земята и морето, и всичко, що е в тях? Но царят ги надминава, владее над тях и им заповядва, и във всичко, каквото и да им каже, те му се покоряват…“

4:13 — Третият пък, който беше казал за жените и за истината — той беше Зоровавел — заговори:

„О, мъже, велик е царят, велики са и мнозина човеци, и мощно е виното. Но кой господарува над тях и ги владее? Нали жените? Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята; от тях са родени и от тях откърмени ония, които садят лозя, от които се прави вино; те правят дрехи за човеците и доставят украшения за тях, и човеците не могат без жени. И човек обича повече жена си, нежели баща и майка. Мнозина са полудявали поради жени и са ставали роби чрез тях. Мнозина са загинали и пропадали, и съгрешили чрез жени. Нима сега не ще ми повярвате? Не е ли велик царят с властта си? Не всички ли страни се боят да се допрат до него? А аз видях него и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно; тя снемаше короната от главата на царя и си я налагаше, а с лявата ръка удряше царя по бузата. И при все това царят я гледаше с отворени уста: ако тя му се усмихне, усмихва се и той; ако му се пък поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея. О, мъже, как да не са силни жените, когато правят това?…“

Тогава царят и велможите се погледнаха един друг, а той начена да говори за истината:

„О, мъже, не са ли силни жените? Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небесния кръг и пак се връща на мястото си… Цялата земя призовава истината, и небето я благославя, и всички работи се стряскат и треперят пред нея. И в нея няма неправда. Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, насправедливи са и всички човешки синове, а истината пребъдва и остава си завинаги, и живее и владее от века до века. В нейния съд няма нищо криво; тя е сила и царство, и власт, и величие през вековете; благословен да е Богът на истината!…“

4:41 — И престана да говори. И всички викнаха тогава и казаха: „Велика е истината и най-силна от всичко!“

4:42 — Тогава царят му каза: „Искай, каквото щеш, повече от написаното, и ще ти дадем, понеже ти се показа най-мъдър; ти ще седиш до мене и ще се наричаш мой роднина…“

Е, да, ама това е бил цар Дарий, великият цар на персите! И него всички знаят, а Зоровавел не го знаем кой е и какъв е. Бил е някакъв царски телопазител. Това ни кара да мислим, че може би телопазителите са длъжни да бъдат по-умни от телата, които пазят.

А може да не е и случайно, че всяка жена си търси подходящия телопазител!