Любен Дилов
Библията на Лилит (14) (Книга от Долната земя)

3. Приспивната песен на Ева

Ето такава песен пееше Ева на своите деца; тя не подреждаше думите и налучканият в нея ритъм беше по-скоро потребността от ритъм:

Спи ми, спи ми, моя рожбо, чака те чудесен свят.

Неизбродим е и безкраен.

Яки нозе са ти нужни, силен ум за тайните.

И ново за тебе ще бъде всичко под слънцето.

И трупа щеш знания за света,

Те пък ще трупат радост в ума ти.

А окото ти никога не ще се нагледа

И ухото ти никога не ще се наслуша!

Всички води се вливат в морето,

Но морето не става по-пълно от това.

Като морето бъди ми, рожбо моя,

И за всичко време ще имаш:

Време за раждане и време за смърт.

Време за засаждане и време за плевене,

Време за търсене и време за губене,

Време за събиране и време за захвърляне,

Време за разруха и време за съграждане,

Време за свади и време за мир,

Време за любов и време за омраза.

И нищо по-добро не ще срещнеш

От сгодата добър да бъдеш!

Всеки човек, който яде и пие,

И с охота към своята работа тръгва,

Е дар от Богинята, рожбо моя!

И нищо по-мъдро няма от това

Весел да бъде в своята работа.

Защото такъв е делът човешки —

Никога и никой не ще му каже

Какво след него ще дойде.

Както и аз не зная какво след теб ще родя,

Рожбо моя!

Спи ми, спи и сладостите на света сънувай!