Любен Дилов
Библията на Лилит (19) (Книга от Долната земя)

8. Царска мъдрост

Даваме само него за пример, защото той минавал за най-мъдър.

„А Бог даде на Соломон мъдрост, твърде голям разум и обширен ум като пясъка на морския бряг.“

Това твърдят мъжете от онова време, срещнали един цар, който знаел навярно мъничко повече от тях и се придържал към практиката на живота. Понеже философията никак не му се удавала. След хиляди уговорки бихме могли да приемем, че със Соломон настъпва известно поумняване при мъжете, ако мъжката себичност не властваше толкова безконтролно и у този уж най-мъдър цар. Нали той събрал (а то си е чиста алчност!) в харема си много пъти повече жени, отколкото можел да оплоди, та се побърквали там горките без мъже, защото само с евнуси не се живее. А когато остарял, лягал между две голи момичета, които му духали със сламки в носа, за да му придадат своята младост. Ето докъде се простирала неговата мъдрост — до глупавата вяра, че може да ти се вкара младост със сламка през носа!

Своя Господ мъжете така са си го измислили, че да приема и дори да приветства лицемерието! Иначе би ли търпял да славословят като мъдър един човек, способен да твърди следното:

„Ето шест неща, които Господ мрази, дори седем, които са гнусота за душата му: очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв.“

Дотук общо взето добре, макар да е твърде съмнителен изразът „очи горделиви“. Навярно е искал да каже, че човекът няма право да се гордее със себе си, въпреки че превъзхожда всичко живо на планетата. И ще бъде прав донякъде, защото този мъж си е измислил един бог, комуто е приписал всички свои добри качества. А в края на краищата сме и в правото си да научим как Соломон е узнал какво Господ мрази.

„… сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейството“ (Кроежите от всякакъв вид не са плод на сърцето, а на прехваления ум, с който Соломон бил уж толкова надарен!)

„… лъжесвидетел, които надумва лъжи, и оня, който сее раздори между братя“ (Щеше да звучи добре, ако не ни принуждаваше да се запитваме, защо неговият Господ не одобрява само раздорите между братя, а не изобщо между хората. И ако не възникваше у нас силното подозрение, че и това твърдение е продиктувано от стремежа на царя да си улеснява работата като съдия.)

„Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си“ (Разбира се, и тук Соломон ще забрави жените и ще предназначи своята мъдрост само за мъжете! За което всъщност сме му и благодарни!) „… вържи ги за всякога на сърцето си, обвържи с тях шията си! Тръгнеш ли, те ще те ръководят, легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с теб; защото заповедта е светило и поуката — светлина, и назидателните поуки — път към живота…“

(За развитие към по-добро и по-ново „мъдрецът“ така и не е способен да си помисли! Старите знания и препоръки връзват сърцето и шията, а новата мъдрост никога не идва от родители като него, но престарелият Соломон има предвид само собствените си заповеди и поуки. Той е смятал, че обикновените майка и баща не могат правилно да съветват децата си. Докато бедните му поданици не поради глупост не са си позволявали да имат стотици жени в харемите си, та да съветват синовете си по този начин.)

„… За да те пазят от покварена жена, от лъстивия език на чужда.

Не пожелавай хубостта й в сърцето си, да не бъдеш уловен през очите си и да не те увлече с клепките си.

Защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.“

(За богатството му го е грижа престарелият Соломон! Затова и намира такива думи за природния закон жената да привлича по дадените й от Богинята-майка начини добрия оплодител. Но какво толкова е „многоценното“ на мъжката душа, щом тя не следва повелята на природата да се оставя да бъде увлечена от избора на жената, за да даде добро потомство? Не, всяка жена извън многочисления му харем, пазен от развратни и ревниви евнуси, за престарелия Соломон е блудница и какво друго му остава, освен да зяпа през прозореца!)

„Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си през моята решетка и видях неопитните; забелязах между младежите един неразумен момък, който прекрачваше стъгдата близо до нейната къща. И ето насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце! Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше:

— Мирна жертва имах днес; изпълних оброците си; затова и излязох насреща ти, за да те подиря и намерих те; с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски; спалнята си накадих със смирна, алое и дарчин; дойди, ще се опиваме с нежности до зори, ще се насладим с любов, защото мъжът ми не е у дома; той замина на дълъг път…“

Много ли иска жената, омъжена навярно по волята на баща си за някой дърт търговец? Не я ли тласка към така наречената изневяра, която толкова осъжда мъдрецът, самата настоятелно млада в утробата й природа? Осъдително ли е, че тя украсява ложето, където е готова с любов да зачене, за да дари на света едно по-умно от изкуфелия си съпруг потомство? Трябва ли да я осъждаме, че не си е избрала някой дъртак като Соломон, дето гледа на света вече само през решетката на своя прозорец, а е предпочела млад хубавец?

Три хиляди притчи и хиляда и пет песни бил изрекъл супермъдрецът Соломон, но повечето се свеждат до твърдението: „Начало на мъдростта е страхът Господен и познаването Светаго е разум.“ Затова и славословим Богинята-майка, че въпреки подобни „мъдрости“ е вложила у тая уж „многоценна душа“ потребността от любов и способността да се опиянява от нея. Сигурно на младини и самият Соломон не е бил толкова глупав, та е изпял и своята любовна песен, пълна с неподправена нежност и красива страст. Тази любовна песен всъщност го и обезсмъртява, защото разните му там притчи и пророчества са родени от един вече скопен от старостта ум. А и онази случка, оставила му име на справедлив и мъдър съдия, е родена също от този ум, заместен тук само от по-малко кръвожадност и повечко уважение към живота. Нещо, което все пак се е срещало по Земята въпреки нейните вождове и царе.

Дошли веднъж при него две блудници… (Може ли да бъдат и други, щом Соломон нарича блудници всички жени, които не измъчват младата си плът в харемите му?), та тия две „блудници“ живеели заедно, едновременно и родили. На едната обаче детето умряло, докато другата майка спяла. Пострадалата бързо сменила своето мъртво дете с живото — много искала, горката, да се грижи за някаква рожба! Добре ама истинската майка разбрала замяната и двете дошли при Соломона да им разреши спора. Мъдрият Соломон наредил да разсекат детето на две и да дадат на всяка по половината. Но докато майката на мъртвото, зашеметена от царското решение, още не реагирала, истинската майка се хвърлила в краката на царя с молбата да даде детето на другата, само и само да го оставят живо. И естествено Соломон на нея присъдил детето!

Щеше ли друг мъж, поставен на трона на съдията, да постъпи по друг начин? В ония години — едва ли! Би било глупаво и нечовешко. По-късно може би все пак би се запитал защо другата блудница, след като толкова е искала да отгледа детето, не е реагирала съответно на силното си желание. А детето сигурно е било момиче. По това време мъжете с твърде лека ръка са убивали и разсичали момичета и жени. Имало даже такъв обичай.

Все затова и прочутата Савска царица — достатъчно умна, за да управлява добре царството си, се престорила на вярваща в слуховете за мъдростта на Соломон, та тръгнала уж доброволно да го изпитва с примитивните си гатанки.

Чул бил Соломон за Савийското царство, което се намирало на Арабския полуостров и било вълшебна страна. Пясъкът в нея бил по-скъп от златото, навсякъде растели дървета и цветя от Райската градина, а жителите му не знаели какво е това война. И много уважавали жените си, които съумявали да отклоняват техните глупави страсти от кръвопролитията към любовта. Навсякъде в това царство властвала буйна и красива любов.

Научил повечко за него и за прекрасната му царица, Соломон поискал да я види. Което в случая означавало, че пратил при нея вестоносец със заплахата, че ако тя не се яви при него, той щял да заповяда да я нападнат множество царе с пехота и колесници, все негови васали. А заедно с тях щели да пристигнат и подвластните му демони и грабливи птици.

Савската царица, разбира се, не вярвала в Соломоновите демони и грабливи птици, но от неговите въоръжени васали се изплашила. Като нищо могъщият и гневлив цар Соломон можел да разруши хубавото й царство. И тя потеглила на път, като за всеки случай повела със себе си керван от дарове, знаейки, че мъжете, колкото и за мъдри да се представят, са алчни и даровете лесно ги укротяват.

Пристигнала в Йерусалим, а цар Соломон загубил ума и дума, като видял колко красива била тя и колко много камили с благовония, злато, килими, кожи и купища скъпоценни камъни я следвали. Но Савската царица искала да скрие уплахата си, та му заявила гордо, че била дошла да провери дали наистина той е толкова мъдър, колкото го описва славата му.

Запитала го: „Какво има оттатък небето?“

И Соломон не могъл да отговори.

Запитала го: „Кой е създал света, мъж или жена?“

И Соломон отвърнал: „Мъж!“ А тя му рекла: „Нали този свят трябва да бъде роден! Може ли мъж да ражда?“

Запитала го: „Кой е създал красивите вещи и богатствата, които ти трупаш в хазната си?“

Соломон отвърнал: „Вземам ги от други царе, които побеждавам.“

А тя му рекла: „Напразно ти се носи славата на мъдрец, щом досега не си се запитал другите царе пък откъде ги вземат!“

Като забелязал как неговият цар хлътва по своята гостенка, един от съветниците на Соломон му пошушнал, че тя имала кози крака. Тогава Соломон с нова надежда да я победи се заел с проверката:

„А ти умееш ли да ходиш по водата? Мини по това езеро!“ — наредил й Соломон и посочил кристалния под в съседната зала.

В първия миг Савската царица взела кристалния под за езеро, но после съобразила, че никоя вода не може да бъде толкова неподвижна и гладка, а тоя див Соломон сигурно ще нападне вълшебното й царство, ако не се престори, че е повярвала в неговия глупашки опит да я изпита. И преспокойно минала по кристалния под на залата.

От отраженията на пода цар Соломон се убедил, че краката й са толкова прекрасни, колкото и самата тя. И пожелал да има с нея деца. А Савската царица отново не посмяла да му откаже, отново се пожертвала, за да спаси себе си и своето царство — нещо, което хиляди и хиляди жени били принудени да правят в ония жестоки години всеки ден.

Разправят още, че потомците на двамата управлявали били като императори далечната държава Абисиния в продължение на три хиляди години, но ние не сме принудени да се преструваме, че вярваме на хорските приказки като Савската царица. И затова ще завършим с една повеля, приписвана на същия мъдрец Соломон:

„Нека не отговаряме на глупака според големината на неговата глупост!“