Любен Дилов
Библията на Лилит (26) (Книга от Долната земя)

15. Насилието е заразно

„Благословен да е Господ, моя твърдина, който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война!“ — такава молитва отправят мъжете и техният герой Давид към измисления от тях бог. Те отказват да приемат, че Богиня ги е създала и ги е предопределила за мирен труд, чрез който да бъдат и закрилници на жената. Тази представа, изглежда, ги обижда.

Вярно, мъжете носят в себе си даденото им от Богинята-майка по-силно чувство на войнственост, за да бранят с него потомството си от лошите зверове. Мъжете обаче превърнаха тази своя божествена войнственост в кървавия занаят да убиват не зверове, а себеподобни, а за оправдание изтъкваха другия цвят на кожата им или пък принадлежността им към друго племе, или пък това, че се кланяли на друг Господ. И много ясно това е казано в продължението на същата молитва: „Простри ръка от високо, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата!“

Положително „синовете другородни“ са отправяли подобно искане пък към своя Господ и също са били убедени, че десницата на Давид е „десница на лъжата“. А по този начин насилието е обхванало цялата Земя и краят му не се вижда.

Но в него участват и доста на брой жени. В сляпото си покорство пред мъжете, или за материална изгода, стараейки се да приличат на тях, не малко жени отстъпват от онова, за което Богинята-майка ги е предназначила. И мотивът им може да бъде сведен до един: старанието да се харесват, чрез уподобяване на мъжете. Такива са примерно Естир и Юдит, които мъжете се захласват да възхваляват като родолюбки и спасителки на своето племе. Докато Естир просто е държала да не престава да бъде царица на Персия, както нейната предшественичка, лишила се от царския престол заради своето непокорство. Подмазвайки се на мъжа си, Естир показва по-голяма отмъстителност и от него, изпада в неприсъща на жените кръвожадна злоба.

Когато царят на Персия Артаксеркс казва на своята втора съпруга Естир, че в деня на несполучливия заговор срещу него нейните съплеменници, разкрили заговора, са умъртвили и погубили само в столицата Суза петстотин души, заедно с Амановите синове, а какво ли е било в останалите сто двайсет и седем огромни области на Персия, разпрострели се от Индия до Етиопия, Естир му отговаря с молбата, че не желае друго възнаграждение, освен:

„Ако на царя е угодно, нека бъде позволено на съплеменниците ми в Суза да вършат същото и утре, каквото днес, а десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво!“

Царят, който е господарувал над толкова племена и народи, повелява да направят така, както е пожелала любимата му жена. Съплеменниците на жена му избиват в Суза още триста души, а в другите царски области те умъртвяват седемдесет и пет хиляди. После обявяват този свой ден за празник, в който щедро се гощават и се забавляват. Но всички народи по света имат свои празници на насилието, в които ядат и пият и се веселят заради собствената си безчовечност.

А пък овдовялата хубавица Юдит се промъква в лагера на противниците на нейното племе, обещава на военачалника им своите ласки, а когато той заспива в блажено очакване да бъде изпълнено обещаното, тя хладнокръвно му отрязва главата и я пъха в една торба, за да се похвали с нея пред съплеменниците си.

Това също показва колко жестокостта и насилието са заразителни. Жените, въпреки природното си предназначение, могат да прихващат тази душевна болест от мъжете, ако прекалено държат да им се харесат като съсъд за техните удоволствия и рожби.