Любен Дилов
Библията на Лилит (21) (Книга от Долната земя)

10. Вероятната история на Яков

Разказваме я, както е дошла до нас от древните предания — с тази разлика, че не допускаме да се съдържат в нея несъобразности и наивности, както е в повечето древни легенди. Тях ни се е приискало да избегнем, защото иначе историята доста точно отразява идеала на древните за верния на призванието си мъж. Той е умен, работлив, изобретателен. Когато го налага интересът на семейството му, е хитър; отстъпчив е, за да избягва излишните конфликти, застрашаващи благополучието на семейството му, и е леко наивен спрямо жените. Покорява им се и спазва традициите, макар да не вярва особено силно в тях, но принуждава и децата си да ги спазват, защото е усетил, че те поддържат устоите на съжителството. А най-важното: бие се само на сън или в хвалбите си.

Двамата били близнаци, Исав и Яков, синове на прославения Исаак, който пък бил син на още по-прославения Авраам, комуто техният Господ обещал туй-онуй и добросъвестно си изпълнявал обещаното, защото Авраам му бил симпатичен. Па бил му и доказал своята вярност. Близнаците обаче още в утробата на майка си Ребека се сритали така, че тя проплакала от тях. А когато тръгнали да излизат от майка си, Исав изпреварил брата си, но Яков се хванал за петата му и излязъл заедно с него. Въпреки това първородството отишло у Исав.

Още тогава Исаак и Ребека, изглежда, разделили предпочитанията си: Исаак си харесал Исав, който бил червен, силно космат и войнствен, а Ребека си обикнала Якова вероятно заради чистата му бяла кожа и миролюбивия характер.

Като пораснали, Исав станал изкусен ловец и полски човек, тоест онова, което в по-късните времена нарекли „номад“, докато Яков бил кротък и все се завирал в шатрите. Обаче Яков притежавал и други качества, които предпазливо и скришом, но винаги успешно използвал. Веднъж той сготвил леща, а брат му Исав се върнал от полето силно уморен и му поискал от манджата. Яков откровено го изнудил: „Продай ми пък ти още сега своето първородство; закълни се, че ми го отстъпваш доброволно! И аз ще ти дам да ядеш.“ Исав лекомислено се съгласил: „Умирам от глад, за какво ми е това първородство!“ И му се заклел, а Яков дал на брат си паница леща и хляб. Склонни сме да подозираме, че още тогава ще да е възникнала поговорката „Продал се за паница леща!“ като презрителна оценка за всички, които евтино променят позициите си, защото не е възможно да кажеш „Продал се за каруца леща“ — веднага отпада презрението.

Исав бил на четирийсет години, когато се оженил за Йехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона, и двете снахи доста изтормозили Ребека и Исаак с капризите си. Яков си останал ерген. Очевидно не харесвал хетейските дъщери, а дългото ергенуване обяснява донякъде необикновената му страст по-късно. И лакомията му за жена.

Когато Исаак остарял и зрението му отслабнало почти до слепота, повикал един ден Исава, който бил забравил, че е продал първородството си, и му рекъл: „Ето, аз остарях и не знам кога ще ме повали смъртта. Вземи сега лъка и стрелите си, иди на полето да ми уловиш дивеч и ми сготви от него ястие, каквото обичам, за да ям и да те благослови душата ми, преди да умра!“

Ребека подслушвала, когато мъжът й давал нареждането си на Исав и веднага отишла при любимеца си Яков, комуто казала: „Сега, сине, послушай ме какво ще ти поръчам! Иди при стадото и ми донеси оттам две млади ярета. Аз ще сготвя от тях на баща ти ястието, което обича, и той ще яде от него, за да те благослови преди смъртта си.“ А Яков съобразително възразил на майка си: „Брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък. Баща ми може да ме попипа и аз ще се окажа пред очите му измамник, та ще навлека над себе си проклятие, вместо благословия!“ Ребека съобразила какво да прави и го успокоила: „Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми и ми донеси яретата!“

Взела Ребека скъпата дреха на първородния си син Исав, която била у нея за пране, и облякла сина си Яков. Ръцете му и гладката шия сръчно увила в ярешките кожи, после му дала ястието и хляба, което било сготвила от донесените ярета. Яков влязъл при ослепелия си баща и се помъчил да преправи гласа си: „Татко, рекъл, аз съм Исав, твоят първороден син, направих, както ти ми заръча. Стани сега и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти!“

Баща му се усъмнил: „Как толкова скоро попадна на дивеч, сине мой?“, а Яков смогнал да му отвърне уверено:

— Твоят Господ-Бог го изпрати бързо насреща ми.

Баща му обаче си останал недоверчив: „Приближи се до мен, сине мой, да те попипам дали си ти син ми Исав, или не!“. Яков поел риска да се доближи към баща си, подал оголените до китките си ръце. Исаак го попипал и рекъл: „Гласът ти прилича на гласа на Яков, но ръцете са като на Исав.“ И все пак решил да се доувери: „Ти ли си син ми Исав?“

— Аз съм — вече по-уверено излъгал Яков и баща му го благословил според приетото устно завещание.

— Да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстините на земята, и изобилие на жито и вино! Народи да ти слугуват и племена да ти се покланят! Да бъдеш господар над братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Който те кълне, да бъде проклет, който те благославя, да бъде благословен…

Щом свършил благословията си и Яков излязъл, ето че дофтасал и брат му Исав от полето, влачейки подире си убития дивеч. Като научил как е бил измамен, Исаак се разтреперал, но не можел да вземе благословията си назад — такъв бил обичаят. Затова рекъл само на Исав: „Благословеният ще бъде брат ти, но ти ще живееш с меча си и ще служиш на брат си, докато дойде времето да се възпротивиш и отхвърлиш игото от врата си.“

Исав пламнал от омраза към брата си, комуто продал своето първородство за паница леща, и гръмогласно се зарекъл: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща ни и аз ще убия брата си Яков!“

Слугите обадили на Ребека думите му и тя рекла на своя любимец: „Брат ти Исав се заканва да те убие. Бягай в Месопотамия при вуйчо си Лаван и поживей при него, докле утихне яростта на брата ти, тогава ще проводя да те приберат оттам.“ Тя била дъщеря на арамееца Ватуила и сестра на арамееца Лаван.

После ревнала пред слепия си мъж: „Защо в един ден да се лишавам и от двете си деца? Пък и ако Яков вземе също за жена от хетейските дъщери, каквито са тия, дето взе Исав, за какво ми е тоя живот!“

Исаак се смилил над измамника и го изпроводил в Месопотамия със заръката да си вземе жена оттам, някоя от дъщерите на Лаван да си вземе, брата на майка му. Изглежда, е бил доволен от Ребека.

Яков напуснал Варсавия и отишъл в Харн. Из пътя стигнал до подходящо за нощувка място и легнал, подлагайки си камък за възглавница. В тая нощ видял сън… Разбира се, може и да не е сънувал нищо или, както е нормално, да е забравил съня си, но за всеки случай такъв сън разказал на вуйчо си Лаван: Огромна стълба видял, изправена от земята до небето, а по нея слизали и се качвали ангели Божии. По някое време на върха й застанал сам Господ-Бог и му заговорил… (Естествено казал му неща, каквито Яков е слушал стотици пъти в детството си от своя баща: че Господ бил близък с дядо му Авраам, и все благосклонен бил към техния род, и да ги закриля щял, ако те не се отклоняват от правия път.) Яков не вярвал много-много на такива приказки, но като се събудил, за всеки случай обещал, па и нищо не му струвало:

— Ако бъдеш с мен, Господи, и ме опазиш в пътя, по който отивам, и ми дадеш хляб да ям и дреха да облека, и аз с миром да се върна в бащиния си дом, то от всичко, от което ти, Боже, ми дадеш, ще ти дам десетата част.

По-нататък в легендата не е казано дали е изпълнил обета си пред Господа и как точно му е дал десетата част от припечеленото. Важното е, че Яков умеел да се пазари и отръки му е идвало да сключва сделки. Па и ние не знаем дали техният Господ се е хванал на въдицата му, повярвайки на неговите обещания. Така или иначе хитрият Яков сам си проправя пътя по-нататък, а този път съвсем не бил лек.

Той навлязъл в земите на вуйчо си и стигнал до един кладенец с много корита, който обаче бил покрит с грамаден камък. Край камъка стърчели в очакване да се съберат всички стада неколцина ратаи. Попитал ги Яков дали познават вуйчо му Лаван, те отвърнали, че го познават и че онази, дето идела с овцете насам, била дъщеря му Рахила. А когато Рахила наближила с овцете на баща си, възстаричкият ерген Яков дотолкова се заслепил от хубостта й, че целият се разтреперал, събрал нечовешки сили в себе си и сам отместил камъка от кладенеца, въпреки че се чакали още стада. А докато овцете се напият с вода, той не се сдържал и целунал хубавата Рахила, признал й обаче, че е неин братовчед, сестреник на баща й. Изглежда, й признал още, че безумно се е влюбил в нея, че любовта му е дала силите да повдигне огромния камък и че е готов да сложи живота си в изящните й, макар и доста кални сега крака.

Рахила, която също харесала странника от пръв поглед, изприпкала при баща си да му съобщи кой е дошъл. Лаван се зарадвал. Дал нареждане да посрещнат племенника му, както подобава и дошъл при кладенеца да го прегърне лично. А след като Яков му разказал премеждията си, непропускайки съня, вуйчо му отсякъл:

— Добре, ще живееш при мен, но не може да ми работиш, без да ти заплащам, както плащам на другите, нищо че си ми племенник. Кажи си цената!

Яков, на когото очите продължавали да бъдат все в Рахила, отвърнал веднага:

— Готов съм седем години да ти слугувам, ако ми дадеш после Рахила за жена!

Защо толкова много, не е ясно. Вероятно тогава още не са познавали силата на любовта, но в древните легенди числото седем играе важна роля, често се среща и ще да е било носител на някаква мистика за древните.

Лаван се зарадвал, защото Яков бил отличен работник, по всичко му личало колко желае Рахила и меракът му щял да го направи още по-добросъвестен в работата. Но той имал и по-голяма дъщеря, която се чудел какво да прави, защото не била никак хубава — Лия, та постъпката му на баща не била толкова осъдителна. Щом седемте години изтекли и Яков му заявил, че било крайно време да влезе в Рахила — трябва да е гонил вече петдесетте, — Лаван не възразил, но на сватбеното тържество напил с вино племенника си и в тъмното завел в шатрата при него Лия. „Изгладнелият за жена“ Яков влизал няколко пъти в нея и чак на сутринта разбрал измамата. Оплакал се на вуйчо си, но той му рекъл:

— При нас е такъв обичаят. Не може малката сестра да преженва по-голямата. Изкарай сватбената седмица, после ще ти дам и Рахила, защото наистина ти е време, но ще трябва да ми работиш още седем години за нея.

Яков кандисал; бил още много влюбен в Рахила. Това ще да е било необичайна за времето си постъпка — да разделяш влизането в някоя жена от любовта към друга или, както по-късно някой философ забелязал, че съешаването било от Бога, а любовта — измислена от човека. Така или иначе Яков се видял много щастлив с Рахила, макар тя да не могла да му роди дете, докато по-голямата й сестра Лия му раждала всяка година по една рожба. Любовта му към Рахила го накарала да се погрижи и за собствен дом. Предложил на вуйчо си да се отдели от него, като му обещал да продължи да пасе и неговите стада. Лаван не възразил, определил му място на три дни път от себе си, дал на дъщерите си от своите слугини, на Лия дал слугиня на име Зелфа, а на Рахила дал слугиня на име Вала, запитал го и какво още да му даде, та да си стъпи на краката. Яков обаче имал да си отмъщава заради измамата, затова му отвърнал хитро, че наистина заслужава добро възнаграждение, защото му е работил толкова време добре и е удесеторил стадата му, но ще бъде скромен. Нека вуйчо му сам преброди стадата и да му отдели всички животни, които имат петна по копитата си, а чистите да остави за себе си и ако после открие в неговите стада чисти, да ги сметне за крадени.

Лаван не съзрял клопката и се съгласил, а хитрият Яков обелил разни прътове от кората им на ивици и щом на водопоя някое по-силно животно се качвало на друго, той побързвал да забие обелените пръти пред съешаващите се, така че те да зачеват само добитък на петна. А хилавите, без всякакви петна, заделял за вуйчо си. Така насъбрал голямо и силно стадо, а когато влизал в Лия, пред очите му била все малката й сестра Рахила, така че и Лия му раждала хубави деца. Неплодността на Рахила приличала на Божие наказание или по-скоро на Божия подигравка: жената, която Яков толкова обичал, не можела да му ражда деца, докато нелюбимата била щедро надарена с плодовитост.

Рахила също много страдала от безплодието си. Тя се примолила на Якова да оплоди слугинята й Вала, а тя да роди на скута й, та и Рахила да може да казва, че има дете от него. Така и направили. А междувременно Лия, която му народила сума ти деца, престанала да ражда и му изпратила пък своята слугиня Зелфа. Така добрият Яков бил възнаграден с още две жени, които също се надпреварвали да му раждат деца, докато се насъбрали цяла дузина рожби. Дори Рахила успяла да му роди. Вярно, една била рожбата й от Яков, но тя се оказала прославилият се по-късно Йосиф, когото братята му продали като роб на египтяните, за да се отърват от любимеца на баща си, а Йосиф после се издигнал до пръв човек на фараона.

Според друга легенда Йосиф бил необикновено прозорлив и умен, затова станал и главен управител на Египет, но за Рахила нямаме никакви сведения, така че сме склонни да вярваме, че не е бил дете на Яков. Рахила или е била посъветвана от нашата прамайка Лилит, или сама се е досетила как да възнагради своя любящ я съпруг, който бил надхвърлил вече шестдесетте.

Богат и могъщ станал Яков с много едър и дребен добитък, с камили и осли, с множество деца и ратаи, та почнал да се бои от вуйчо си и неговите синове, които почнали да мърморят за него, че бил забогатял на гърба на баща им. И една нощ Яков тайно повел цялото си имане и многобройното си домочадие към бащиния си дом, след като излъгал Лия и Рахила, че Господ бил му наредил така. На сутринта Лаван научил за бягството му и разгневен го настигнал с войнствена свита, но след като се уверил, че Яков не води в стадата си нито едно негово добиче, а и не намерил откраднатите от Рахила свои идоли, защото тя ги била скрила под седлото на една от камилите, той простил на Яков. Двамата отпразнували сдобряването си и Лаван оставил Якова да си тръгне по живо, по здраво с цялото си придобито с много ум и труд имущество.

Една сутрин, нощувайки на брега на някаква река, доста остарелият вече Яков се събудил със силни болки в бедрото. Когато го запитали защо куца, той не им признал, че това е неговият стар ишиас, сковал крака му, защото бил лежал на каменистия бряг, а им съчинил отново цял един божествен сън: как цяла нощ се бил борил със самия Господ, а онзи не можал да му надвие и отмъстително повредил жилата на бедрото му, та да куца за спомен, но в замяна на това Яков изтръгнал от него обещание за подкрепа на всичките му начинания.

Хората му имали нужда от подобно насърчение, защото наближавали земите на Исав, а не знаели как той ще ги посрещне. Затова и никой не се усъмнил, че Яков твърде често и все в своя изгода се среща на сън с техния Господ, когото те нито веднъж не били виждали. И така силно му повярвали, че цялото потомство, тръгнало от коляното на Яков, после избягвало да яде жилата от бедрото на животното, която отговаряла на жилата в бедрото на Яков.

Като научил, че брат му Исав идел насреща му с четиристотин свирепи бойци, Яков решил да го омилостиви с подаръци. Той заделил двеста кози и двайсет пръча, двеста овце и двайсет овни, трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави и десет бика, двайсет ослици и десет осли. Разпределил ги между своите ратаи, пуснал ги да вървят напред през различни интервали, като им заръчал да казват, че това са дарове от брат му Яков за неговия господар Исав. Яков съобразил, че ако Исав го нападне, ще нападне своите дарове, затова вървял с домочадието си на почтено разстояние след тях. Надявал се обаче, че лакомият Исав не ще устои на щедрите дарове и ще го пусне да се върне в бащините земи.

Станало, както Яков бил предвидил. Забогателият без всякакво съперничество в земите на баща им Исав забравил за своите закани и с радост посрещнал своя също забогатял брат. Двамата се прегърнали и се разплакали, както е редно между близнаци, които отдавна не се били виждали. Па не са се и ритали отдавна. Но в онези тъмни времена мъжете, дори да не са близнаци, честичко си поплаквали. Навярно са били твърде сантиментални, а това обяснява тяхната жестокост спрямо жените, в които в момента не можели да влизат. Превърнали дори своята жестокост спрямо жените в разпространени обичаи. В това отношение обаче нашият Яков прави изключение. Вярно, и той се разплаква, когато за пръв път вижда и целува своята Рахила край кладенеца, но не защото му е братовчедка, а от съвсем други причини. Изглежда, още тогава го нападнало предчувствието, че ще трябва да работи цели седем години, за да добие съпружески права над нея.

След като с голямо пиршество отпразнували подновеното си братство, Исав великодушно заявил на Яков, че си има всичко и му разрешил да се засели в другия край на своята обширна земя. Разбира се, след като приел щедрите му дарове. Така приключила дългата и предълга история на добрия Яков, който повече не се нуждаел от божествени доказателства, но продължил да си куца до дълбока старост, защото ишиасът е болезнена и нелечима болест.

От неговата семка се народило умно и хитро племе, а Яков бил възпят от своите потомки като плодовит и миролюбив мъж, защото им били омръзнали вечните междуособици, в които мъжете и синовете им гинели заради глупавото си перчене. Докато Яков се оказал способен да слугува много и много години заради любовта си към една жена, но едновременно с това да припечели имане и уважение. А ние не бива да губим надеждата, че все някой ден този идеал ще се осъществи за всички мъже и те с готовност ще си остават край своите жени като равноправни техни сподвижнички.