Олаф Стейпълдън
Сириус (16)

Глава 14
Танивол

Жените от семейство Трелоун дълбоко преживели смъртта на Томас. Двете момчета били на фронта, но Тамси и Плакси се върнали вкъщи при майка си за около седмица. Сириус впоследствие ми разказа, че външно Тамси изглеждала по-разстроена от Плакси. Плачела много и демонстративната й скръб още повече засилвала емоционалното напрежение, което неизбежно падало върху Елизабет. За сметка на това Плакси се държала особено студено и неловко. С бледо и почти намусено лице тя се занимавала главно с домакинска работа, а разговорите и спомените оставяла на майка си и сестра си. Един ден Тамси изровила от скрина на Томас овехтяла кутия за носни кърпи, която Плакси като дете била изработила за рождения ден на баща си. С насълзени очи Тамси занесла на сестра си този сувенир, като очевидно очаквала това да стане повод за сантиментални изблици. Плакси й обърнала гръб и промърморила:

— О, стига, за Бога!

После кой знае защо изведнъж яростно се нахвърлила върху Сириус и така бурно го прегърнала, че той се зачудил дали това е проява на нежност или начало на боксов мач. Споменавам този случай, за да подчертая, че отношенията на Плакси с баща й всъщност бяха доста сложни и дълбоки.

Самият Сириус изпитвал истинска, дълбока скръб, която се примесвала с ново вътрешно чувство за независимост. Кучешката му природа оплаквала загубата на господаря си и споменът за топлото покровителство на Томас не го напускал. Но човешката му интелигентност сега дишала по-свободно. Най-после бил господар на себе си, може би не буквално, но емоционално. Най-после щял да поеме собствената си съдба и да управлява чувствата си. Понякога тази мисъл го плашела, тъй като бил израснал в пълна емоционална зависимост от Томас, който упражнявал върху него върховна власт. Дори когато отстоявал своята воля, той винаги го правел с надеждата, че ще убеди Томас да приеме доводите му и всъщност никога не се противопоставял сериозно на желанията на създателя си. Само че Томас вече го нямало и сега неговото творение се разкъсвало между тревожна неувереност и някаква нова, странна решителност.

Но макар да постигнал емоционално освобождение от Томас, Сириус неизбежно още повече се привързвал към осиновилата го майка.

Колкото и тежък удар да била смъртта на Томас, Елизабет не допуснала това да я сломи. Продължила да води нормален живот, да се грижи за трите евакуирани деца, да поддържа градината, да помага на Сириус в работата с овцете, защото ревматизмът на Пю много се изострил и той вече почти не можел да ходи до по-отдалечените пасища. Плакси предложила да зареже работата си в университета и да се върне вкъщи, но Елизабет не искала и да чуе за това.

— Детето трябва да живее собствения си живот — казвала тя.

Елизабет също така неизбежно все повече се привързвала към Сириус — върховното постижение на творческия гений на Томас, както и нейно собствено осиновено дете. Сега той означавал за нея още повече, отколкото другите й деца, които вече били самостоятелни и нямали нужда от помощ. А Сириус се нуждаел от нея повече от всякога. Веднъж го заварила да се мъчи да поправи телената ограда със зъби и той извикал:

— Ех, да имах ръце! Нощем сънувам ръце!

— Докато съм жива, моите ръце са твои — отвърнала Елизабет.

Между кучето и възрастната жена се създали много близки и топли, но не съвсем щастливи отношения. Елизабет винаги се държала с децата си като с приятели и уважавала тяхната самостоятелност, което давало много добри резултати. Същото отношение имала и към Сириус. Но сега липсата на съпруга й и майчинският й инстинкт я накарали да насочи натрапчиво цялото си внимание към кучето. Желанието да му помага се превърнало в постоянна страст. Тъй като Пю вече бил частично нетрудоспособен и много трудно се намирала добра работна ръка, помощта й била безценна. Но за Сириус това започнало да става досадно. Тя просто не можела да се стърпи да не му помага и прекалявала със съветите си, които той обикновено отхвърлял, стига да намерел убедително извинение. Било чудно, тъжно и съвсем неочаквано, че тази толкова сдържана и толерантна в миналото жена на стари години станала дотеглива. Аз не мога да си обясня тази промяна. Лесно е да се изтъкнат различни фактори в живота й, които биха могли да предизвикат невроза, но защо са се проявили толкова късно и толкова силно, нямам представа. Колко крехко нещо е човешкият дух, дори и в най-добрия си вид!

Елизабет развила неканена склонност да взема участие в практическото ръководство на фермата и особено във връзките с външния свят. На Сириус това му било много неприятно не само защото тя нямала достатъчно опит и понякога правела сериозни грешки, но и защото много искал местните хора да свикнат да работят направо с него и имал амбиции да играе активна роля в обществения живот на областта. Той вече си бил спечелил уважението им. Не само местните вестници, но и големите национални всекидневници споменавали за „блестящия човек-куче от Северен Уелс“. Единствено недостигът на хартия и обстоятелството, че интересът към войната засенчвал всичко останало, попречили Сириус да се превърне в сензация. По тази причина, той се прочул в околността, без да събужда прекалено голямо внимание в останалата част на страната. От време на време го посещавали различни интелектуалци по препоръка на лабораторията и тези посещения му били много приятни, защото така можел да следи културния живот. Сириус не споделял с никого намерението си след време, когато напълно разработи фермата и нещата в нея улегнат, да играе роля в този живот.

Но да се върна към Елизабет. Може би поради лоялност към Томас, който винаги изпитвал дълбок страх от публичността, тя правела всичко възможно да предпази Сириус от хорските погледи и изобщо от външния свят. Когато най-после се освободила от трите евакуирани деца, за да се посвети изцяло на фермата, Сириус се разкъсвал между радостта си, че ще има повече помощници и страха, че ще му се бъркат в работата, а също между обичта си към Елизабет и раздразнението си от нея, което любезността не му позволявала да покаже външно. Защо тази жена, която дотогава била тактична и сдържана в отношенията си с другите, изведнъж станала толкова агресивна? Сириус го отдавал на преумора и емоционално напрежение поради загубата на съпруга й. Несъмнено известна роля играела и напредналата й възраст. Тя се превръщала в предишната Елизабет само когато някое от децата й се връщало вкъщи. Тогава Сириус изпитвал облекчението, че вече не е най-скъпоценното й притежание и можел да се занимава с работата си без постоянно да се съобразява с нея.

През есента на 1941 година Елизабет се разболяла.

— Сърдечна слабост — казал доктор Хю Уилямс, — но няма нищо сериозно. Просто се е претоварила и трябва да си почине няколко седмици.

Сириус изпратил доктора до колата и го попитал дали това е истината или само иска да успокои пациентката си. След като повторил няколко пъти въпроса си, докторът го разбрал и го уверил, че казва истината, като наблегнал на необходимостта от дълга почивка. Обаче седмица по-късно Елизабет отказала да лежи и настоявала да й дават някаква по-лека работа във фермата. Това довело до нова криза. Историята се повторила няколко пъти въпреки протестите на Сириус. Явно било, че Елизабет иска да се убие с работа. Тя сякаш била обладана от неясна страст да се изяви, като се самоунищожи чрез всеотдайност към Сириус. Обърканото куче не можело да я следи през цялото време, освен ако не изоставело напълно работата си. В отчаянието си Сириус писал на Тамси, но тя наскоро била родила второ бебе и нямала на кого да го остави, за да се грижи за майка си. Сириус и мисис Пю се редували, но когато състоянието на Елизабет се влошило, а оптимизмът на доктора се сменил с раздразнение и отчаяние, предложили на Елизабет да я пратят на лечение в частна болница. Тя отхвърлила презрително тази идея. Тогава Сириус, въпреки голямото си нежелание, повикал Плакси.

В продължение на няколко седмици Сириус, Плакси и мисис Пю бдели над Елизабет. Общата цел сближила момичето и кучето повече от всякога. Често били заедно, но рядко оставали сами. Това общуване само в присъствието на други хора породило и в двамата силно желание за несмущаван разговор и изострило чувствителността им към най-леката промяна в настроението на другия. Разбира се, тревожели се главно за Елизабет. Неизбежно било да изпитват известно раздразнение, но то не траело дълго, тъй като и двамата били необикновено привързани към нея още от детството си. И двамата се измъчвали от необходимостта да пожертват собствените си неотложни занимания, може би за много дълго време. Всеки знаел, че другият страда и тази мисъл ги сближавала още повече.

Благодарение на неотклонните и нежни грижи на Плакси Елизабет бързо се възстановила, но колкото повече се подобрявало здравето й, толкова по-непокойна ставала тя. Един ден настояла да се облече и да слезе в хола. На масата бил оставен неразгърнат вестник. Тя го грабнала и първото заглавие, което прочела, било: „ПОТОПЕН Е АНГЛИЙСКИ КРЪСТОСВАЧ“. Ставало дума за кораба, на който служел Морис. Поради обстоятелството, че германците първи съобщили за потопяването му, адмиралтейството било принудено да наруши правилото си да не публикува такава информация преди да уведоми близките на загиналите. Шокът от новината и напрежението, което последвало, убили Елизабет преди да пристигне съобщението, че синът й е сред оцелелите.

Плакси, въпреки упреците, че е „лишена от човешки чувства“ и е „самолюбива и дива като котка“, била много привързана към майка си, а Елизабет винаги проявявала особена слабост към най-малката си дъщеря и все пак успяла да изгради с нея още по-свободни и по-непринудени отношения, отколкото с по-големите си деца — може би защото си взела поука от вече допуснатите грешки. Смъртта на Елизабет била голям удар за Плакси. Сириус също бил много разстроен — както заради себе си, така и заради Плакси. Цялата тази загадка около смъртта отново го изпълнила с недоумение. Мъртвата Елизабет му се явявала и разговаряла с него. При това гласът не бил на жената, която току-що умряла — на изтощената и раздразнителна Елизабет, а на Елизабет в разцвета на силите си. Тя непрекъснато се намесвала, поне така му се струвало, в мислите му с много разумни забележки. Казвала: „Няма какво толкова да се чудиш! Умове като нашите просто не са достатъчно силни, за да разберат това нещо и каквото и да си мислиш, все ще сбъркаш. Недей да вярваш, че още съществувам, защото това ще е лъжа спрямо разума ти. Но не отхвърляй чувството, че съществувам някъде във вселената, защото това ще е слепота“.

Споделената скръб и общата отговорност още повече сближили Плакси и Сириус. Изтощението ги направило зависими един от друг. И двамата имали много работа. С помощта на семейния адвокат и представител на лабораторията трябвало да уредят семейните дела. Очевидно се налагало да продадат Гарт. Но решението да се откажат от къщата, в която израснали, било много мъчително — това означавало да прекъснат единствената физическа връзка помежду си. Дни наред от сутрин до вечер сортирали покъщнината. Всички мебели трябвало да бъдат продадени с изключение на няколко неща, които Тамси поискала за своята къща и малкото, което Сириус щял да вземе със себе си в Кар Блай. Трябвало да прегледат книгите, кухненските прибори и сервизи, дрехите, различните вещи на покойните родители — да отделят, опаковат и изпратят вещите на братята и сестрите си. Плакси и Сириус трябвало да съберат своите неща. Всяка сутрин палели голям огън и горели ненужното, а вечерта грижливо го гасели заради затъмнението. Двамата, клекнали на пода в разхвърляната спалня, прегледали всички снимки на родителите си, на техните родители и роднини, на четирите деца и Сириус, на суперовчарските кучета, снимки от различни пътувания, снимки на Сириус с овцете. Всичко това било придружено с разговори, смях, въздишки и накрая трябвало да решат дали да хвърлят нещото в боклука или да го отделят към вещите, които били твърде хубави, за да бъдат унищожени.

Когато свършили всичко, когато мебелите били изнесени и останали само няколко пълни кашони и старите съдове, в които готвели, когато подът бил голи дъски, а къщата — бледо подобие на предишния им дом, Плакси приготвила последния обед за двамата. Тя трябвало да замине с влака рано следобед, а той щял веднага да се захване с изостаналата работа във фермата. Седнали на голия под в хола и обядвали в мълчание пред камината, където били прекарали толкова много часове през изминалите двайсет години. Старият мек килим вече го нямало. Постлали си шлифера на Плакси. Вместо на старото канапе, тя се облегнала на един кашон. Той изблизал и последната капка в последната си купичка чай. Тя загасила цигарата в чашата си.

Изведнъж Плакси казала:

— Много мислих.

— По всичко личи, че е така — отвърнал той.

— Много мислих за нас — продължила тя. — Мама ти помагаше във фермата, нали?

Сириус кимнал и казал, че не знае как ще се справи без Елизабет.

— Новото момиче — добавил той — не може да се сравнява с нея. То си пази ръцете.

— Какво би казал — започнала Плакси, без да вдига поглед от върха на обувките си, — ако… Ще ти е приятно ли, ако остана да ти помагам?

Сириус ближел една раничка на лапата си.

— И още как! Но това е невъзможно — отвърнал той и продължил да ближе болното място.

— Е, защо пък да не остана, щом искам? При това реших, че наистина искам, и то много. Не искам да заминавам никъде, искам да остана тук, стига да ме приемеш.

Сириус спрял да се ближе и я погледнал:

— Не може да останеш. Всичко вече е уредено. Пък и ти не го искаш наистина. Все пак много мило от твоя страна да мислиш, че искаш.

— Но, Сириус, мили, аз наистина искам да остана — не завинаги, но засега. Всичко съм обмислила. Ще наемем Танивол.

Танивол е къщата, предназначена за сезонните работници на Пю, където впоследствие ги открих.

— Всичко ще бъде чудесно — весело извикала Плакси. После, понеже Сириус я гледал тъжно, стеснително добавила: — Но може би не ти харесва идеята?

Той се протегнал и я лизнал по врата.

— Излишно е да питаш. Но ти трябва да живееш живота си. Не може да се откажеш от него заради едно куче.

— Омръзнало ми е да бъда учителка или по-точно да се опитвам да бъда такава. Сигурно малките кретенчета не ме интересуват достатъчно. Сигурно се интересувам твърде много от себе си. Все едно, ще живея както искам.

— А какво ще стане с Робърт, с плановете ти да имаш деца и тъй нататък?

Плакси извърнала глава, помълчала и въздъхнала:

— Той е много мил. Но не знам. Все едно, нали се съгласихме, че трябва да бъда вярна на себе си, а точно в този момент да бъда вярна на себе си означава да остана при теб.

Накрая тя постигнала своето. Веднага отишли при Пю да му съобщят, че плановете им са се променили и възнамеряват да завземат празната къщичка. Естествено Пю много се зарадвал и без много да му мисли весело възкликнал:

— Моите поздравления, мистър Сириус, за хубавата булка!

Плакси се изчервила и не се засмяла на това остроумие, а Пю трябвало да позаглади работата:

— Стара фермерска шега, мис Плакси. Не се обиждайте.

— Засрами се, Люелин! — скарала му се мисис Пю. — Ти си ужасен стар глупак, а помислите ти са мръсни като черно блато!

Всички се засмели.

Преди да пристигне камионът за последния багаж, Плакси отворила кашоните и извадила одеала, чаршафи, кърпи и тъй нататък. Подредила кухненските съдове в празен кашон и направила списък на най-необходимите мебели, които щели да вземат със себе си. Пристигнали хората от транспортната фирма, които малко се ядосали от промените и настъпилото объркване, но Плакси употребила целия си чар и в края на краищата багажът им бил пренесен в Танивол.

Дори двустайна къща изисква време, за да се настаниш в нея. Плакси прекарала следващия ден в уреждане на новия им живот. Сириус почистил двете стаи, излъскал каменния под и решетките, поставил импровизирани черни пердета за затъмнняване на прозорците при бомбардировки и купил всички припаси, които било възможно да се намерят във военно време. Вечерта той се върнал от работа и намерил приветлив дом и усмихнатата, макар и доста изморена Плакси. Масата била подредена за вечеря, а до стола били поставени „покривка“ и купичка за Сириус. Той имал два съвсем различни начина на хранене — като диво животно, когато бил навън — със зайци и друга плячка, а вкъщи му сервирали овесена каша, супа, мляко и хляб, кокали, кифли, кекс и много чай. По едно време станало трудно да му купуват достатъчно храна цоради военновремената купонна система, но Томас използвал връзките си и му осигурил специална дажба като ценно лабораторно животно.

След вечеря Плакси измила чиниите и двамата седнали на старото канапе, което успели да спасят от Гарт. Изведнъж ги обзела тъга.

— Това не е истина, а прекрасен сън. Сигурно ей-сега ще се събудя — казал Сириус.

— Може и да не трае дълго, но докато трае, то е самата истина. В това има нещо справедливо. Трябваше да стане така, за да запечатаме единството на духа си завинаги, каквото и да се случи в бъдеще. Ще бъдем щастливи, не се безпокой — отвърнала Плакси.

Сириус я целунал по бузата.

И двамата били много изморени от работата през деня и скоро започнали да се прозяват. Плакси запалила свещ и изгасила лампата. В другата стая я очаквало познатото старо легло, а на пода стояла „нощната кошница“ на Сириус — огромен плетен панер с кръгло дюшече. Чудно! Двамата били отгледани заедно — малката Плакси и кученцето спяли в една и съща стая и дори когато пораснала, Плакси не се притеснявала да се съблича пред него. Но сега изведнъж проявила срамежливост.

На това място не мога да устоя на изкушението и ще задам на читателя един въпрос. Не се ли нуждае от обяснение внезапното решение на Плакси да се откаже от кариерата си и да остане при Сириус? Става дума за млада жена с изключителен чар, многобройни обожатели и един официален любовник. Тя работи като преподавател, справя се отлично с тази работа, намира в нея добра възможност за самоизява. И изведнъж изоставя всичко и на практика скъсва с любовника си, за да свърже живота си със същество от друг животински вид — най-блестящото творение на баща й. Не ви ли се струва вероятно, че дълбоката причина за това решение е, че тя вътрешно отъждествява Сириус с баща си Томас? Самата Плакси, днес моя жена, се отнася презрително към това обяснение и твърди, че то омаловажава влиянието на Сириус и личността му върху нея. Е, добра или лоша, такава е моята теория.

В деня след нанасянето в Танивол Плакси се захванала да опознава фермерската работа. Почистила кочината, впрегнала коня, натоварила каруцата с тор и я закарала на торището. Освен това помогнала на Сириус да се погрижи за една болна овца в блатистата местност. Към края на деня поработила малко и върху бъдещата градина зад къщата. С малки изключения дните минавали така. Лицето й придобило онзи здрав тен, за който вече споменах, че имаше, когато я открих. Със смесица от отчаяние и гордост тя гледала как ръцете й се покриват с пришки, после с мазоли, драскотини, рани, как загрубяват. Мисис Пю й показала как да дои кравите. Самият Пю я научил да сее овес на ръка, когато инструментът, който тя упорито наричала „посевна машина“, се развали. Във фермата постоянно имало да се вършат безброй безименни неща. Основното й задължение, както ми разказа, било да пази зъбите на Сириус, които започнали да се клатят от честото захапване на дърво и желязо. Доколкото било възможно, той се стараел да съсредоточи вниманието си главно върху отглеждането на овце и суперовчарки, но постоянно възниквали дребни проблеми, които изисквали човешка ръка, но можели и да се свършат на място с лапи. Въпреки сръчността, която придобил с толкова мъки, във фермата Сириус през цялото време болезнено изживявал липсата на ръце. Затова пък в блатистата местност той бил в стихията си. Плакси с голямо удоволствие придружавала Сириус и неговите ученици-кучета при походите им. Скачайки из орловата папрат, Сириус напомнял люшкан от вълните, но непотъващ кораб. Препускал напред-назад, давал заповеди на учениците си и приличал едновременно и на генерал, и на коня му. А когато някоя овца се отлъчела от стадото, той се хвърлял след нея и се плъзгал по корем като торпедо.

В новия им живот почти нямало време за отдих, за четене и музика. Контактът със света отвъд хълмовете бил сведен до минимум. Едно рядко удоволствие били пътуванията до овчите пазари. В такива случаи Пю взимал със себе си Сириус, а Плакси го придружавала като доброволна помощничка. Оживлението и напевния уелски говор, блеенето на овцете, разнообразието на човешки и кучешки типаж, задушевната атмосфера в кръчмите и най-вече, разбира се, нескритото възхищение на младежите към хубавата помощничка на Пю, която била изпълнена с весела важност и се държала любезно, но малко особено (например, не носела престилка) — всичко това внасяло разнообразие в уединения живот на Плакси и й било много приятно.

Като се изключат тези редки пътувания, те се виждали с други хора само когато отивали до селото или до някоя от съседните ферми да вземат на заем нещо или на приятелско посещение. Често Плакси се издокарвала, възвръщайки си, доколкото било възможно, вида на млада дама от светското общество и с дълбоко душевно спокойствие крачела из нивите с голямото жилаво куче. Тя приемала с небрежна, царствена самоувереност неизбежното възхищение на младите фермери и овчари и усещала недоумението, което предизвиква с неопределимата си странност.

След няколко месеца обаче се случило нещо, което развалило удоволствието й от такова светско общуване. Тя осъзнала, че колкото и да я харесват много от местните жители, други се възмущават от съжителството й с човека-куче. Постепенно й ставало все по-трудно да не се смущава, когато се появи със Сириус на обществени места. А очевидната й плахост към него станала причина да плъзнат долни слухове.

Неприятностите започнали с посещението на местния методистки пастор. Този усърден млад човек си наумил да спасява Плакси от вечните мъки в ада. Той бил достатъчно просто устроен, за да повярва, че Сириус е творение на Сатаната и приел сериозно мълвата за извратената връзка между момичето и кучето. Тъй като къщата им влизала в неговата територия, той счел за свой дълг да се намеси. Добре изчислил момента на визитата си. Плакси се била върнала от фермата да приготви вечерята, а Сириус все още бил на работа. Плакси разбрала, че ще се наложи да вечерят късно, но все пак приела преподобния Оуен Лойд-Томас с дружелюбна непринуденост. Всъщност тя се постарала да бъде много мила към него, съзнавайки, че мнението му е важно. След доста увъртания, той казал:

— Мис Трелоун, колкото и да ми е трудно, трябва да изпълня задълженията си на божи служител и да говоря с вас по един много деликатен въпрос. Простите хорица в околността вярват, че вашето куче, или може би то е на господин Пю, не е само необикновено животно, а дух, вселен в кучешка плът. А простите хора, както знаете, понякога стигат по-близо до истината от образованите. Въпреки чудесата, постигнати от науката, може би всъщност ще е по-малко невярно да се каже, че кучето е обладано от някакъв дух, отколкото, че то е само резултат на научните постижения на човека. А ако наистина е обладано, то духът, вселен в него, може би принадлежи на бог, а може би на сатаната. По делата им ще ги познаете. — Пасторът замълчал, хвърлил един стеснителен поглед на Плакси, а после се заел да мачка периферията на шапката си. Накрая продължил. — Съседите са на мнение, мис Трелоун, че е неприлично да живеете сама с кучето. Смята се, че Сатаната вече ви е изкушил в греха чрез човека-куче. Като пастор ще ви дам един съвет. Променете начина си на живот, дори само защото обижда ближните ви.

Според разбирането на този млад божи служител за женската природа, Плакси би трябвало да се изчерви от невинна скромност или греховен срам. Всъщност той очаквал, че ако наистина е прегрешила, ще си признае със сълзи на разкаяние или ще отрече всичко с лицемерно и неубедително възмущение. Действителната й реакция обаче го смутила. Известно време тя само седяла и го гледала. После станала и без да каже нито дума влязла в килерчето. Върнала се с няколко картофа, седнала и започнала да ги бели.

— Ще ме извините, нали, но трябва да приготвя вечерята. През това време може да поговорим. Вижте какво, аз обичам Сириус. И да го оставя сам сега, ще бъде жестоко и ще помрачи любовта ни, защото от моя страна би било бягство. Мистър Лойд-Томас, вашата религия е любов. Вие несъмнено разбирате, че аз не мога да го напусна.

В този момент на прага се появил Сириус. Застанал там и започнал да души, за да улови миризмата на госта. Плакси протегнала ръка да го посрещне и казала:

— Мистър Лойд-Томас мисли, че не трябва да живеем заедно, защото ти може да си Сатаната, предрешен като куче и вероятно си ме научил да живея в грях — казала тя и се изсмяла.

Това не било много тактично начало, но силата на Плакси никога не е била в такта. Може би, ако не беше направила тази забележка, цялото им бъдеще щеше да протече различно. Лойд-Томас се изчервил и казал:

— Не е хубаво да се правят шеги с греха. На знам дали вършите това нещо, но ако не друго, разбрах, че по дух сте лекомислена.

Сириус се приближил към нея и тя сложила ръка на гърба му. Той все още анализирал миризмата на посетителя. Тя усетила как козината по гърба му настръхва. Кучето издавало едва доловимо ръмжене и тя се изплашила да не побеснее. Сириус направил половин крачка към свещеника и Плакси обвила ръце около врата му.

— Сириус! — извикала тя. — Не ставай глупав!

Лойд-Томас се изправил с подчертано достойнство и казал:

— Моментът не е подходящ да говорим. Помислете върху онова, което ви казах.

В градината се обърнал и през отворената врата видял, че Плакси все още държи с ръце Сириус. Двамата го гледали неподвижно. После Плакси навела глава и опряла буза в главата на кучето.

Когато свещеникът си отишъл, Сириус казал:

— Миришеше ми като да е влюбен в тебе. Всъщност има миризма на приличен човек. Но сигурно би предпочел да си мъртва, отколкото да живееш в грях с мен. Също като Макбейн, който би предпочел да ме няма, ако не може да изстиска и последната капчица информация от тялото и ума ми. Морал и истина! Това са двете най-безмилостни божества! Боя се, че рано или късно ще си имаме големи неприятности с Лойд-Томас.

В проповедите на Лойд-Томас започнали да се промъкват явни намеци за Плакси и Сириус. Той се молел за спасението на онези, които били изкушени от противоестествен порок. Заплашителният тон на проповедите му оказал силно въздействие върху слушателите. Малко по малко хората, които не познавали Плакси отблизо, започнали да се обединяват в значително протестно движение. Те били преизпълнени с праведност, възмущение и тревога — нима не било естествено Господ да накаже цялата околност, задето приютява порочната двойка? Всеки ден плъзвали нови слухове. Някой твърдял, че е видял Плакси да плува гола в езерото с човека-куче. Тази безобидна история била допълнена с твърде неприлични подробности за любовни игри на брега под лъчите на слънцето. Едно момче разказало как надникнало през живия плет в Танивол и видяло Плакси да лежи гола на тревата („черна като негърка от слънцето, честна дума“), а през това време кучето я лижело от главата до петите. Патриотите и шпиономаните също се надигнали. Според тях в кошниците на Сириус имало радиопредавател, с който насочвал вражеските самолети.

Приятелите на Сириус се присмивали на тези истории или възмутено упреквали разпространителите им. Плакси все още успявала да напазарува в атмосфера на дружелюбност и внимание. Имало обаче и няколко неприятни инцидента. Майката на едно момиче от селото, което работело при мисис Пю, категорично му забранила да влиза в Танивол. Не след дълго момичето изобщо престанало да ходи в Кар Блай. Често при влизането на Плакси в някой магазин разговорът между собственика и клиентите моментално замирал. Някакви млади хулигани, опитвайки се очевидно да съберат доказателства за скандал, се събирали на отсрещните хълмове, откъдето се виждала къщата. Една вечер, точно преди затъмнението поради бомбардировките, някакъв смелчага се промъкнал до прозореца и надникнал в осветената стая. Със свиреп вой Сириус го изгонил от градината и го преследвал чак до шосето.

Тези дребни инциденти сами по себе си не били особено важни, но показвали, че враждебността се разраства. Плакси вече не желаела да ходи до селото. Двамата със Сириус се държели подозрително към всеки посетител. Отношенията помежду им станали доста напрегнати — редували се периоди на нежност и сдържаност.

Дотук съвместният им живот бил много щастлив. През деня усилено работели във фермата или из блатистата местност, често заедно. Плакси имала и много работа в къщата — готвела, чистела и обработвала малката зеленчукова градина. Вечерите обикновено прекарвали със семейство Пю или в някоя от съседните ферми, където основното средство за светски развлечения била музиката. Жителите на Уелс са музикални хора. Те отначало приемали враждебно нетрадиционните произведения на Сириус, но изпълненията му на човешки песни скоро предизвикали аплодисменти. Някои по-изтънчени слушатели дори проявили интерес към кучешките тоналности. Поради слуховете обаче тези светски събирания намалели. Плакси и Сириус все по-често си оставали вкъщи, грижели се за домакинството или пеели странните дуети и сола, които Сириус от време на време композирал. Понякога прекарвали вечерите в четене. Сириус все още изпитвал голямо удоволствие да слуша проза или поезия, изпълнени от приятен човешки глас и често карал Плакси да му чете. Понякога той внасял тънки нюанси в тона и емфазата — въпреки че неговото четене звучало ужасно, с чувствителния си слух улавял различни емоционални ритми и промени в тембъра, които хората най-често пропускали, ако някой не им ги посочи.

Плакси и Сириус все повече усещали заобикалящата ги враждебност и отношенията им започнали да се променят. Обичали се още повече отпреди, но не били така щастливи. Изолираността им, подсилена от презрение към враговете им, още повече ги сближила и всъщност създала такава дълбока близост между тях, каквато повечето читатели едва ли биха разбрали и вероятно биха осъдили. Самата Плакси, макар и да изпитвала истинска радост от любовта си към Сириус, все по-често се тревожела, че близостта с него безвъзвратно я откъсва от човешкия род, а странната симбиоза със същество от друг животински вид ще погуби човешката й същност. Понякога поглеждала в малкото квадратно огледало на тоалетката и изпитвала смущаващото чувство, че това изобщо не е нейното лице, а лицето на тираничния животински вид, чийто закони е престъпила. Тогава изпитвала ненавист към неизменно човешката си физиономия и същевременно била донякъде учудена и много благодарна, че все още не е заприличала на куче.

Страхът, че ще престане да бъде човек, от време на време събуждал в нея безмълвен антагонизъм към Сириус. Това не произтичало от някакво истинско чувство за грях или непристойност, защото тя била дълбоко убедена, че поведението й е подходящ израз на техния дълбок духовен съюз. Не, източникът на тези редки меланхолични изблици било съзнанието, че се отчуждава от света на нормалните хора. Човешките желания все още били силни в нея и изгнанието я измъчвало. Глупавите обществени табута все още имали силно подсъзнателно въздействие, макар че в съзнанието си тя отдавна ги била отхвърлила. Веднъж казала на Сириус:

— Сигурно наистина съм се превърнала в кучка в човешко тяло и затова човешкото общество ме изхвърля.

— Не, не! — извикал той. — Ти винаги си оставаш изцяло човек, но тъй като си и нещо повече от обикновен човек, също както аз съм нещо повече от обикновено куче, тъй като и двамата сме интелигентни и чувствителни същества, ние сме в състояние да се издигнем над различията си, да прекрачим пропастта, която ни разделя и да бъдем заедно в прекрасното единство на противоположностите.

Така, с тази малко наивна фразеология, към която винаги прибягваше в моменти на дълбоко вълнение, Сириус се мъчел да успокои Плакси. В съзнанието си той не виждаше никакъв конфликт по отношение на тяхната близост. Любовта му към нея съчетаваше кучешка привързаност с човешка равнопоставеност между приятели, а непреодолимият вълчи стремеж за надмощие се примесваше с уважението на един дух към друг.

По-късно както Плакси, така и Сириус ми разказаха много неща за съвместния си живот по онова време. Въпреки че откакто сме се оженили, водена от желанието си да хвърли повече светлина върху Сириус, Плакси настоява да публикувам всички факти, желанието ми да не накърня чувствата й и да не нарушавам нормите на съвременното общество ме принуждава да бъда сдържан.

Именно в такива моменти тя ми е писала онези мрачни писма и с най-различни хитрости ги е пращала от възможно най-отдалечените места, за да не мога да я открия. Тя копнеела за човешка близост и човешка любов, копнеела отново да заживее като обикновено английско момиче и в същото време все повече се привързвала към странния живот и странната любов, които съдбата й била отредила. От писмата й личеше, че жадува да дойда и да я отведа със себе си и същевременно се страхува, че това ще разруши живота й със Сириус.