Винс Флин
Врагът сред нас (60)

60.

Техеран, Иран

Само минути след като проведе разговора си с Мухтар Ашани беше информиран по интеркома, че аятолах Наджар е на линията. Ашани поздрави своя учител със смес от облекчение и паника. Преди да каже и дума, Наджар му заповяда веднага да тръгне към Президентския дворец за заседание на Върховния съвет по сигурността. На Ашани тази лаконичност му се стори доста смущаваща, но след секундно объркване той си каза, че в светлината на речта, изнесена от американския президент, може просто Наджар да иска набързо да влезе в час с последните събития.

Пет минути по-късно Ашани вече чакаше в конферентната зала на президентството, където се бяха събрали почти всички членове на Съвета по сигурността. Чакаха Наджар, а вероятно също така и Върховния водач. Докато чакаха, Ашани обърна специално внимание на Аматула. В момента той стоеше в ъгъла и разговаряше с генералите Зариф и Сулеймани. Тримата изглеждаха притеснени, но пък това се отнасяше за всички в залата. Ашани отново се опита да разгадае докъде би стигнал заговорът. Знаеха ли аятолах Наджар и Върховният водач или също бяха изиграни? Дали нарочно бяха напуснали града, за да се дистанцират от евентуални обвинения в случай, че заговорът се провалеше? Или просто бяха заминали за Исфахан, за да предложат да помогнат на семействата на загиналите?

Ашани страшно много искаше да повярва, че Наджар не беше способен на подобна глупост и предателство, но той беше отклонявал неговите обаждания цяла сутрин и Ашани подозираше, че това е било, защото нямаше готовност да отговаря на трудни въпроси.

Така или иначе, ето ги, на ръба на войната. Предстоеше сериозна дискусия и обсъждане на фактите. Нещо, от което имаше нужда, ако все още съществуваше надежда за освобождаването на Кенеди преди да е изтекъл срокът на ултиматума.

Ашани не се съмняваше, че Аматула и марионетките му щяха да започнат да спорят, че американците само сипят празни заплахи, че никога няма да нападнат. Азад дори чу как генерал Зариф повтаряше като папагал тези думи на Аматула, когато вратата рязко се отвори.

В залата влезе устремен аятолах Наджар, следван от шестима едри мъже в тъмносини или черни костюми. Ашани разпозна неколцина от тях като членове на личната охрана на Върховния водач. Той очакваше веднага след Наджар да влезе и самият Върховен водач, но вместо това последният бодигард затвори вратата и я заключи. Ашани нервно се завъртя в креслото си и гърлото го стегна.

Наджар се запъти право към президента Аматула и двамата генерали, които продължаваха да разговарят. Наджар оправи очилата си и попита:

— Кой от вас нареди да бъде потопен „Сабалан“?

Аматула спокойно посрещна въпроса и отвърна:

— Не знам за какво говориш…

— Лъжеш! — Изкрещя Наджар. — Лъжи, лъжи, лъжи! Писна ми от твоите лъжи!

Цялата зала затихна, но Аматула бързо се окопити. С предизвикателна нагла усмивка на лицето си той отговори:

— Уверявам те, не те лъжа.

— А аз те уверявам, че Върховният водач е сигурен, че нито една дума, излязла от устата ти, не е истина. — Наджар насочи гнева си към двамата генерали: — На кой от вас му дойде в главата мисълта да потопите „Сабалан“?

Аматула пристъпи половин крачка напред и продължи:

— Американците…

— Американците нямат нищо общо с това! — сряза го Наджар. — Мога да разбера кога ме лъжат. И колкото и да не ми е приятно да си го призная и на децата е ясно, че Аликзандър казва истината. Ти обаче изгради цялата си кариера върху лъжи, поради което стигам до един-единствен извод. За последно питам: кой от вас заповяда да се открие стрелба по „Сабалан“?

Аматула и Зариф почти едновременно се обърнаха към Сулеймани и отстъпиха половин крачка от него. Водачът на силите „Кудс“ се оказа изоставен. Той погледна към двамата си съзаклятници и отвратен поклати глава. После вдигна гордо глава и отвърна:

— Горд съм с това, което направих. Крайно време е да спрем да бягаме от американците. Мъжете от екипажа на „Сабалан“ ще бъдат запомнени и почитани като герои, дали живота си за справедлива кауза.

— Ти също. — Наджар извади револвер 357-ми калибър изпод робата си, насочи го в лицето на генерала и дръпна спусъка. Едрокалибреният куршум пръсна главата на Сулеймани и разпиля парчета мозък и плът по измазаната бяла стена. Безжизненото тяло на генерала се строполи на пода. Преди събралите се да успеят да реагират и да се съвземат от шока, Наджар се обърна към Аматула и извика:

— А сега да преминем на похищението на директора на ЦРУ.

Ашани забеляза, че телохранителите на Върховния бяха извадили оръжията си.

— Кой глупак можа да измисли подобен план? — изкрещя Наджар.

В ушите на Ашани внезапно запищя, докато наблюдаваше сцената. Аматула целият се сви от страх. Очите му отчаяно се застрелкаха из залата, като че ли молеха за помощ. Не щеш ли погледът му се засече с този на Ашани и президентът бавно вдигна ръка. Ашани остана да седи неподвижно, целият в ужас, докато не осъзна, че Аматула сочи него с пръст. Преди Ашани да се е опитал да каже нещо в своя защита, Аматула го изпревари:

— Идеята беше на министър Ашани. Аз разбрах за това едва преди час.

— Лъжец! — извика Азад и стана от мястото си.

— Седни — заповяда Наджар с авторитетен и безпрекословен тон. После се обърна отново към Аматула и попита: — Какви доказателства имаш?

Аматула като че ли за миг се смути, но после отговори:

— Той взе Мухтар с него в Мосул. Двамата заговорничеха да си го върнат на американците, след като за малко не се простиха с живота в Исфахан.

— Той дойде с мен по твоя заповед — отвърна крещейки Ашани и се обърна към Наджар с думите: — Ахмед, знаеш, че никога не бих сторил нещо толкова глупаво.

Наджар кимна в знак на съгласие.

— Това не е никакво доказателство — каза той на Аматула.

Аматула отново впрегна целия си талант, за да си измисли оправдание. Изведнъж лицето му грейна.

— Той ми показа лист с десет телефонни номера, чрез които поддържа връзка с Мухтар. Има и телефон, видях го преди час. Претърсете го — заповяда Аматула. — Казвам ви, телефонът е в него.

Ашани не успя да прикрие страха си. Телефонът и списъкът с номерата наистина бяха в него.

— Ти ми ги даде, когато ме повика в кабинета си.

Ашани погледна умоляващо към Наджар.

— Изпразни си джобовете — нареди му Наджар и се приближи до него.

— Точно затова се опитвах да се свържа с теб — продължи Ашани. — За да ти кажа за заговора и да се опитам да поправя ситуацията преди да е станало твърде късно.

— Изпразни си джобовете!

Ашани се подчини. Постави телефона на масата и бавно разгъна листа хартия и го остави до телефона.

Аматула се усмихна злорадо.

— Нали ви казах.

Наджар насочи револвера си към Ашани и погледна приятеля си изключително разочаровано.

— Имаш ли да кажеш нещо в свое оправдание? — попита го той.

Ашани натъжено поклати глава, погледна Наджар в очите и отвърна:

— През всичките години, в които работихме заедно, някога да съм постъпвал толкова безразсъдно с оперативна информация? Виждал ли си ме някога да държа нещо секретно написано на хартия?

Ашани посочи към списъка с написаните на ръка номера и секунда по-късно раменете му се разтресоха от смях.

— Не разбирам кое ти е смешно — каза Наджар, със сурово лице, все още насочил оръжието в главата на Ашани.

— Извинявай — отвърна Ашани през смях — но това не е моят почерк. — Той бавно вдигна поглед от хартията и посочи към Аматула — Това е неговият почерк.

Наджар грабна телефона и списъка, отиде обратно при Аматула и му ги подаде.

— Веднага се обади на Мухтар и му кажи да освободи директор Кенеди.

Аматула се поколеба и Наджар насочи револвера в главата му.

— Ще броя само до пет.