Винс Флин
Врагът сред нас (59)

59.

Мосул, Ирак

Рап нервно крачеше зад Дюмонд, докато хакерът трескаво проверяваше дали всичко е готово. Подслушващите средства около и над Мосул образуваха плътна мрежа. Подслушваха се мобилните оператори, а също и фиброоптичните кабелни линии, влизащи и излизащи от града. В космоса, на геостационарна орбита се намираха спътниците „Кийхоул“ и „Вояджър“, които правеха снимки и улавяха всеки подозрителен сигнал във въздуха. Безпилотни летателни апарати „Предитър“ кръжаха над града и осигуряваха визуално изображение в реално време, както и прехващане на радиосигнали. Нямаше и едно телефонно обаждане в града, което да не беше засечено.

По-трудното беше да се пресеят 0,001 процента важни разговори от останалите 99,999 процента. Това обикновено изискваше дешифриране на сигнала, превод и анализ на разговора. Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, вършеше тази дейност с помощта на сложна апаратура и софтуер за разпознаване на гласове, както и с внушителна компютърна мощ, най-голямата в света. Събираше се толкова много информация, че аналитиците от АНС можеха да се оприличат на златотърсачите, работещи по реките и потоците на Калифорния по времето на Златната треска. Освен че в случая прихванатата информация беше като в супермаркет. Всяко парче имаше срок на годност. Ако министър Ашани наистина им беше дал номерата, които Мухтар щеше да използва, цялата тази суетня можеше да се избегне.

Дюмонд удари за последно върху клавиатурата, след което свали слушалките и леко се отдръпна назад от бюрото. Погледна към Рап зад него и каза:

— Всичко е готово. Сега сме на първо място във всички системи. Номерата са програмирани. Щом някой от тях се задейства, ще можем да ги изолираме и локализираме. — Дюмонд посочи към екрана, в лявата част, и добави: — Двата номера, които каза, че вече са били използвани… в момента преравяме базите с данни, за да видим кои клетки са ретранслирали последните разговори.

— А третия номер? — попита Рап. — Ако телефонът му е включен, не можем ли да го засечем?

— Дори не е необходимо да го включва.

— Знам — с отчаян тон отвърна Мич. — Сега не е време да ми изнасяш технически лекции.

— Извинявай. В момента го търсим. Както знаеш, стандартна оперативна процедура е телефоните да се използват само в краен случай. Така до голяма степен се намалява рискът да бъдат засечени.

— Знам, но десет телефона би трябвало да са достатъчни.

— Най-вероятно просто сменя СИМ картите.

— Маркъс — Рап го изгледа предупредително — Много добре ми е известно как се действа в такива случаи. Ако обичаш, дай да се концентрираме върху същественото и да спрем излишните пояснения.

Дюмонд кимна и тихо изруга, задето си е позволил подобно поведение. Той познаваше Рап отдавна. Беше участвал заедно с него в много операции. Кенеди беше като най-близка роднина за Рап. Стресът от сегашната ситуация беше снижил още повече прага на търпимост на Мич. Дюмонд посочи в средата на екрана, където беше изобразена карта на Мосул с околностите.

— Тези червени точки са кулите на мобилните клетки-ретранслатори.

Рап видя, че въпросните точки бяха далеч над сто.

— Ако Мухтар използва сателитен телефон — продължи Дюмонд — сигналът няма да мине през тези кули, но ще бъде уловен от голямата птица в космоса.

— Въведе ли гласа на Ашани в програмата за гласово разпознаване?

— Да. — Дюмонд посочи на третия екран. — Всичко е готово. Веднага щом излезе в ефир, ще имам идентификация до десет секунди.

— А Мухтар?

— Не разполагаме с образец от неговия глас, но използвахме тази разпечатка и преровихме всичко, с което разполагаме в архивите.

— Колко време ще отнеме?

— Дори и да му дадем приоритет номер едно, претърсването може да продължи седмици. Става дума за много телефонни обаждания.

— Трябва да има някакъв начин нещата да се ускорят.

— Ако имаме късмет и се натъкнем на нещо съществено, ще можем да стесним търсенето до определен времеви пояс и географски район. Това доста ще ни помогне.

Вратата на фургона се отвори и вътре влезе генерал Гифърд с още двама офицери. Тримата бяха в пълно бойно облекло, с пистолети в кобурите на бедрата. Гифърд свали каската си и каза:

— Мич, Стан ми се обади, че хората ти са на крачка да открият мястото.

— Точно така, генерале.

— С каква информация разполагате?

— Имаме номера на мобилния на Мухтар и очакваме да го потърсят всеки момент.

— Имаше попадение на един от предишните номера — оповести развълнувано Дюмонд и посочи към средния монитор. — Ето тази кула на около шестнайсет километра източно от града. Предполагам, че тогава е пътувал по това шосе тук.

Генерал Гифърд бързо заобиколи масата и погледна отблизо изображението на монитора.

— Това е магистрала номер две.

— Почакайте да свърша — каза Дюмонд. — Вторият номер току-що се появи. — Той посочи обозначението на една кула близо до река Тигър. — Този разговор е направен след първия.

Рап погледна новото местоположение и провери на картата мястото, където беше устроена засадата.

— Ако съдим по обажданията, опитали са се да я изведат от града, но са били принудени да се върнат.

— Да, но само ако тя още е с този Мухтар — отвърна Гифърд.

Рап помисли върху тази възможност и каза:

— Според мен той не отлепва очи от нея.

— Третият се включи!

Рап се наведе над Дюмонд и погледна към същата кула близо до реката.

— Стан, бързо ела тук! — извика той.

Секунда по-късно Стилуел дойде от кабинета си и застана до Рап и Гифърд. Мич посочи към средния екран.

— Тази част на града ли имаше предвид, когато ми каза за варовика на фотографията?

— Точно за нея си мислех.

— Там е като в Дивия Запад — изръмжа Гифърд.

— Да — съгласи се Стилуел. — Царството на шиитите.

— Улиците са адски тесни — добави Гифърд с притеснено лице. — Доста наши патрули са се натъквали на засади там.

Рап забеляза, че Дюмонд натисна бутона на слушалките и после кликна с мишката. По колонките на масата закънтя мъжки глас, който говореше на фарси. Рап веднага позна гласа на Ашани. Само той и Стилуел знаеха фарси.

— Ти ли си, Али?

Последва напрегната пауза и друг глас отговори:

— Звучиш някак различно, Кир.

— Това трябва да е Мухтар — каза Рап на Дюмонд.

— Ясно, захващам се с него.

Разговорът продължи:

— Нашият приятел ме помоли да се обадя и да видя от какво имаш нужда. В момента той е зает с много важна среща и не може да говори с теб.

— От много неща имам нужда. — Мъжът, за когото предположиха, че е Мухтар, не направи опит да скрие раздразнението си. — Събитията не се развиха така, както ги бяхме планирали. Разполагам само с шепа хора.

— Да ти пратя ли помощ? Имам мои хора в района.

Въздишка, мълчание и после:

— В момента се боя, че това само би привлякло внимание.

— Тогава с какво да ти помогна?

— Пипнахме го — обяви Дюмонд. Кликна с мишката върху средния екран и увеличи част от центъра на Мосул, район с дължина и широчина около четири пресечки. На мястото, от което беше прието повикването, замига червена точка.

— В момента с нищо — отговори Мухтар.

— Нашият приятел ще иска от мен да му докладвам докъде сме стигнали — продължи Ашани.

Последва нова продължителна пауза и после:

— Кажи му, че видеозаписът, който ми поиска, ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Актрисата се дърпа.

— Какво ще правиш?

— Мисля, че ако приложим малко по-груби методи, ще се съгласи на ролята.

Щом Рап чу тези думи, стомахът му се сви. Той посочи на екрана и попита Стилуел:

— Къде е това?

— Голямата джамия.

— Мамка му — още по-разтревожено изруга и изпъшка Гифърд.

— Какъв е проблемът? — попита Мич.

— Не можем да отидем там.

— Как така не можем?

— В града ще избухне насилие.

Рап чу как Ашани предупреди Мухтар да не наранява актрисата. Думите на министъра го накараха временно да се отвлече от Гифърд и да се фокусира върху разговора с Мухтар.

— Стигнах твърде далеч, за да си позволя да се проваля точно сега — каза Мухтар. — Ще сторя всичко необходимо за успеха. Предай на нашия приятел, че ще има записа до един час.

Линията замлъкна. Рап веднага каза на Дюмонд да му даде изображение в реално време от един от „Предитърите“. После се обърна към Гифърд:

— Не можеш да отидеш там или не искаш?

— Ако ми нареди президентът, ще отида, но те предупреждавам, че ако американски военни обкръжат най-голямата светиня за мюсюлманите в Мосул, ще разпалим такъв бунт в града, който може да се разрасне из цялата страна.

— Той е прав, Мич — потвърди Стилуел.

Колкото и да не му се харесваше на Рап, и двамата бяха прави.

— Тогава ще трябва да проникнем незабелязано.

— Много хубаво, обаче Голямата джамия има сериозна охрана.

— От местната милиция ли?

— Най-вече.

Докато Рап умуваше върху решението на проблема, той си спомни за нещо, което беше видял в кабинета на Стилуел.

— Твоите кюрди добре ли познават района?

— Като пръстите на ръцете си.

— Кажи им тогава, че тръгваме след пет минути. Кажи им също да вземат цялото оръжие и боеприпаси, с които разполагат.