Винс Флин
Врагът сред нас (54)

54.

Техеран, Иран

След разговора с Рап Ашани окончателно повярва, че въоръжените на летището са дошли да го арестуват, но скоро разбра, че се заблуждава. Американска подводница беше потопила „Сабалан“ в Ормузкия проток. Президентът Аматула беше обявил военно положение и свикал Върховния съвет по сигурността. При нормални обстоятелства Ашани не би се усъмнил, че американците са действали толкова безразсъдно. Достатъчно беше да си припомни трагедията на полет 655 на „Иран Еър“. На 3 юли 1988 г., неделя, пътническият лайнер излетя от Бандар Абас за кратък полет до Дубай. Самолетът обаче беше свален от американския боен кораб „Винсенс“. Американците реагираха на трагедията, като наградиха с медал капитана с манталитет на каубой. В светлината на обаждането на Рап обаче Ашани имаше основателни съмнения относно истинската причина за потъването на „Сабалан“.

Този път Ашани имаше чувството, че безразсъдният каубой е Аматула. Той си спомни първото заседание веднага след трагедията в Исфахан. Как Аматула беше повел лагера на ястребите, заедно с генерал Зариф и генерал Сулеймани. Заканите му да накара янките и евреите да си платят. Ашани не беше срещал по-голям двуличник от Аматула. Той беше майстор на манипулациите на общественото мнение.

Ашани погледна през стъклото колата, която едвам се движеше в морето от хора, тръгнали към американското посолство. Изглежда Аматула беше затворил училищата и разпоредил да се проведат масови протести против агресията на Америка в Ормузкия проток. Аматула се беше възползвал от удобния случай, че Аятолах Наджар и Върховният водач бяха в Исфахан, за да се срещнат с опечалените семейства на загиналите. Ашани досега не успяваше да се свърже с Наджар и притеснението му нарастваше с всяка минута. Ако Аматула се беше побъркал дотам, че да отвлече Айрини Кенеди, какво тогава би го спряло да убие Наджар, неговият главен съперник?

Колоната, съставена от три автомобила, накрая стигна до портала на президентския дворец. Обичайната охрана беше подсилена с танкове от 18-та бронирана дивизия на Революционната гвардия. Когато войниците направиха път на седана да мине, Ашани бе обзет от чувството, че Аматула няма да се поколебае да използва ударните си части, за да завземе властта. Министърът на разузнаването щеше да е по-спокоен, когато Наджар и Върховният водач се върнеха в столицата. След като влезе в двореца, Ашани беше придружен до работния кабинет на Аматула, където завари външния министър Салехи, бригаден генерал Сулеймани, генерал-майор Зариф и група сътрудници. Всички се бяха събрали около голям телевизор и гледаха пресконференцията. Поне така си помисли.

Когато се приближи, той видя, че вниманието им беше насочено към президента Аматула, който беше по средата на поредната си пламенна реч. Облечен беше в обичайния си бежов костюм, който му стоеше като торба, с бяла риза и без вратовръзка. Фактът, че Аматула държеше реч, се стори доста странен на Ашани, тъй като първо трябваше да се свика Върховния съвет по националната сигурност и да се обсъди ситуацията. Но пък от друга страна този човек нямаше навика да се придържа към правилата.

Аматула изброяваше в хронологичен ред събитията, което бяха довели до потапянето на „Сабалан“. По думите му два отделни кораба бяха уловили сигнал от излязла на повърхността подводница, а също така имаше и визуално потвърждение за контакта само минути преди „Сабалан“ да бъде торпилиран. Аматула категорично подчерта, че „Сабалан“ не бил провокирал атаката с нищо и нарече случилото се вероломен акт на обявяване на война от страна на Америка.

„Този варварски акт говори сам за себе си, но иранските служби за сигурност разкриха нещо още по-коварно. Преди петдесет години ЦРУ организира заговор за свалянето от власт на легитимно избрания доктор Мохамад Мосадък в страната ми. През следващите трийсет години ЦРУ подкрепяше престъпника Мохамад Реза Пахлави и продължи да се меси във вътрешните работи на иранския народ, докато не се вдигнахме на революция и не прогонихме от страната шаха заедно с американските му господари. Вече повече от двайсет и пет години ние сме нащрек, за да защитим независимостта си от корупцията и покварата на империалистическа Америка.“

Ашани погледна първо наляво, после надясно, докато Аматула продължаваше словото си за коварството на Америка и манипулацията срещу народа на Иран. Генералите и външният министър изглежда бяха доста доволни от думите на Аматула. Повечето от аргументите му бяха стари обвинения, от които повече от половината бяха напълно безпочвени, но това не спираше най-приближените му да слушат и гледат с внимание изказването. На Ашани му се стори, че главният манипулатор беше намислил нещо много по-грандиозно.

„Както целият свят знае, в началото на тази седмица нашият национален ядрен комплекс в Исфахан беше разрушен. Американският държавен секретар излезе пред трибуната на ООН и представи «доказателства», че обектът е бил разрушен от ирански диверсанти, «партизани». Накара света да повярва, че Съединените щати нямат никаква вина и роля в атаката срещу моята страна. Че едва ли не редовите иранци са се надигнали на бунт срещу деспотичното правителство. Но тя съвсем съзнателно пропусна да каже на света, че тези диверсанти и саботьори са вербувани и спонсорирани от ЦРУ.

От месеци органите на разузнаването и сигурността в моята страна следят движението на тези групи от дисиденти, контрареволюционери и наемници. Разследването достигна кулминационния си момент в Мосул, където тази сутрин водачите на тези групи имаха лична среща с директора на ЦРУ Айрини Кенеди.“ — Аматула показа увеличена фотография на Кенеди.

Ашани веднага забеляза, че тя не приличаше на себе си. Правата й кестенява коса беше сплъстена, едната страна на лицето й беше зачервена, като че я бяха ударили. Раменете й бяха загърнати в одеяло, а от обичайното за нея хладнокръвие и ледено спокойствие нямаше и помен. Ашани се засрами от действията на страната му и заради Кенеди.

„У директора на ЦРУ Кенеди беше открито това. — Аматула показа друга фотография. — В това куфарче и в няколко други като него имаше над един милион долара в брой. Директорът на ЦРУ ги беше донесла, за да ги даде на шпионите си като награда за разрушаването на комплекса в Исфахан — символ на борбата на Иран за мирен атом и енергийна независимост. Призовавам световната общност да застане зад справедливата кауза и да помогне на страната ми да възпре агресията на американския империализъм. Време е да сплотим редици в стремежа си към истинска демокрация и свобода и да се преборим с американските капиталистически свине.

Иран няма да даде и една капка нефт повече — Аматула размаха предизвикателно юмрук пред камерите — докато и последният американски кораб не напусне Персийския залив. Обръщам се към моите братя от ОПЕК и ги призовавам да ни последват. Заедно ние ще изпратим послание на Америка, че няма да търпим повече диктата на Вашингтон. Вече поискахме компенсация в размер на десет милиарда долара за разрушения комплекс в Исфахан и за стотиците загинали при нападението иранци. След потапянето на «Сабалан» и с оглед нарасналите разходи по прочистването и обеззаразяването на Исфахан, настояваме Америка да ни плати петнайсет милиарда долара. Наред с това янките трябва да се извинят за стореното и официално да поемат обещание пред Организацията на обединените нации, че никога повече няма да се намесят във вътрешните работи на суверенен Иран.“

Аматула направи пауза и скръсти ръце, демонстрирайки по-скоро защитна, отколкото агресивна поза. — „Дотогава, докато Америка не изпълни обещанията си, ще задържим директора на ЦРУ Кенеди като гост на Иран. Искам да уверя международната общност, че ще се отнасяме с нея с по-голямо уважение и достойнство, отколкото Америка се отнася с нашите братя-мюсюлмани, пленени на бойното поле.“

След тези думи Аматула се обърна и слезе от трибуната. Ашани остана като поразен от гръм. Лудият гений и сляпата дързост на Аматула нямаха граници. Мисълта, че „Сабалан“ не е извършила никаква провокация, за да бъде потопена, предизвика у Ашани насмешка, но това, в което Аматула току-що обвини Кенеди, беше най-нагла лъжа. Само преди няколко часа той беше седял срещу нея, слушаше искрените й и думи и предложение за финансова помощ в размер на милиарди долари. Далеч не приличаше на човек, който заговорничи за свалянето на иранското правителство.

Ашани огледа залата и лицата на останалите мъже. Обзе го неловко чувство, че всички знаеха повече от него. Вратата на кабинета на Аматула се отвори и президентът влетя вътре като актьор, който току-що е имал най-блестящото изпълнение в живота си. Аматула се спря триумфално пред групата, вдигнал гордо глава. Генералите го аплодираха за блестящата му реч. Външният министър, за когото Ашани беше забравил, сега стоеше в ъгъла зад него и говореше с някого по телефона. Благодари на висок глас на човека от другата страна на линията и затвори.

— Чудесна реч, господин президент — ентусиазирано възкликна Салехи, когато се върна при групата. — Беше министърът на външните работи Цзин. Китай е съгласен да ни подкрепи в Съвета за сигурност на ООН и да окаже натиск върху Америка да ни изплатят репарации.

— Отлично — отвърна Аматула, повече с облекчение, отколкото с изненада. И тутакси забеляза присъствието на министъра на разузнаването. Погледна го подозрително и се обърна към него с думите: — Азад, виждам, че си се върнал невредим. Искам да те видя насаме. — Аматула посочи към кабинета си и тръгна натам.

Ашани не го последва веднага. В ума му се завъртяха най-различни сценарии на заговори и коварни номера. Ако отклонеше искането, щеше да си навлече по-големи проблеми. Неохотно, той все пак отиде в кабинета на Аматула и се постара да не трепне, когато вратата зад него се затвори. Аматула нареди на телевизионния екип да излезе от кабинета, за да останат насаме с министъра на разузнаването.

— Извинявай — започна той — че не можах да ти съобщя по-рано, но не исках да те безпокоя, докато не получим категорични доказателства.

Ашани замълча, но кимна, сякаш в думите на президента имаше резон, макар в действителност да нямаше.

— Имад и хората му работиха върху това месеци наред. Исках да те включим и теб, но Имад се опасяваше, че в Министерството на разузнаването прекалено много хора симпатизират на МЕК и на останалите организации на съпротивата.

След подобна безочлива лъжа Ашани едва сдържа и скри гнева си. С премерен тон той отговори:

— Мисля, че познавам повереното ми ведомство по-добре от Мухтар.

— Няма да споря с теб по този въпрос, но така или иначе се стигна дотук и сега силно се нуждаем от уменията и помощта ти, за да преодолеем кризата. Мога ли да разчитам на теб?

Ето ти и изпитанието за лоялност, каза си Ашани. Той се замисли за двамата генерали в другата стая. И двамата бяха силно предани на Аматула, и никой от тях не би се поколебал да прибегне до насилие, за да постигне поставените цели. В следващата секунда мислите му се насочиха към жена му и дъщерите му, после отново към критичната ситуация. Сега беше моментът да се опълчи срещу този луд.

— Разбира се, че можеш — отвърна Ашани с възможно най-искрения си тон. — Аз най-добре от всички знам, освен теб може би, че това безумие с Америка трябва да спре.

— Добре. — Аматула доволно плесна с ръце. — А сега, както сигурно предполагаш, имам много работа. Върховният водач се връща от Исфахан и аз трябва да подготвя доклад за него, както и да продължа да търся подкрепата на съюзниците ни срещу американската агресия.

— Аз с какво мога да помогна?

Аматула го отведе до бюрото в другия край на кабинета.

— Имад страшно се нуждае от помощ. Боя се, че неговата агентурна мрежа е разкрита. Засега той е прибрал на тайно място Кенеди, но може би ще се наложи да я премести. — Аматула отвори чекмеджето на бюрото и извади оттам лист хартия. На него на ръка бяха написани десет телефонни номера. Първите два бяха подчертани. — Говорих с него два пъти. — След всяко следващо обаждане използвай следващия номер.

Ашани взе листа и погледна номерата.

— Когато минеш през всичките, започни отново от първия.

— Какво трябва да направя?

— Обади му се. Представи се като Али. Той ще ти се представи като Кир. Разбери от какво има нужда. Последния път, когато говорих с него, той беше уверен, че може да накара Кенеди да признае, но каза, че градът гъмжи от американски и иракски военни.

Стомахът на Ашани се сви. Мухтар беше един брутален гангстер.

— Каза ли къде я държи?

— Не. — Аматула поклати глава. — Попитах го, но той не пожела да говори за това по телефона. — Президентът му подаде мобилен телефон. — При спешна необходимост ще те потърси на този.

— Нещо друго?

— Да. Ако има начин да я прекараме през границата без да ни хванат, искам да го направиш.

Ашани чинно кимна и отговори:

— Веднага ще се заема.