Винс Флин
Врагът сред нас (31)

31.

Самолетът на Кенеди кацна малко преди изгрев-слънце. Посрещнаха я Ридли и генерал Том Гифърд, командир на базата. Оттам Гифърд я придружи до казармата на офицерите, където й даде стая. След като си взе горещ душ и се преоблече, Айрини закуси набързо и отиде в резидентурата на ЦРУ, разположена в същия сектор на силно охраняваната база. „Резидентурата“ се състоеше от четири фургона, които образуваха нещо като квадрат с малък двор по средата. „Дворът“ беше отрупан със сателитни чинии и решетки на антени. По дължината на стените на фургоните бяха подредени на няколко етажа пясъчни чували. Същото се отнасяше и за покривите, където чувалите бяха поставени върху укрепени дъски от шперплат. Базата рядко се обстрелваше от минохвъргачки, но подобни нападения не бяха изключени. Единият от фургоните беше изцяло предназначен за скъпото и секретно комуникационно оборудване. Вторият беше разделен на четири малки кабинета и чакалня-приемна, третият беше едновременно за отдих на персонала и за провеждане на срещи, а четвъртият служеше за спални и склад. На другия край на резидентурата четири големи товарни контейнера бяха прикрепени един към друг и представляваха своеобразен затвор и стаи за разпити. Целият обект беше ограден с ограда от дебели метални решетки и опасан с бодлива тел отгоре.

Стилуел преведе Рап през пропускателния пункт и двамата отидоха в комуникационния фургон, където намериха Кенеди. Тя изслушваше доклада на заместник-директора на Центъра за глобални операции от Ленгли. Докато чакаше да приключи видеоконференцията, Рап се възползва от случая и седна с шефа на охраната на Кенеди, за да преговорят още веднъж плана. Познаваше Том Макдоналд от пет години. Този човек имаше идеалния характер за професията си. Беше вечно нащрек, непоклатим и се отличаваше с твърдост и постоянство. Първото, което направи впечатление на Рап, беше, че тази сутрин Макдоналд беше по-изнервен от обикновено. Скоро разбра защо.

Макдоналд беше кацнал заедно с Кенеди едва преди няколко часа, но предния ден беше пратил екип. Шестимата мъже придружаваха три бронирани Събърбана, натоварени в търбуха на огромния C-17 Старлифтър. След като разтоварили техниката, те решили да излязат с два от Събърбъните извън базата и да направят малък пробен пробег до мястото за срещата и обратно до летището. Не щеш ли обаче почти веднага се изгубили и то в опасен квартал на града, където попаднали под обстрел. И двете коли успели да се доберат до базата, но едната от тях беше доста пострадала. Макдоналд я беше огледал точно преди Рап да пристигне. Преброили над четирийсет попадения от куршуми. Бронята удържала част от куршумите, но колата била извадена от строя. Макдоналд дори не искаше да казва на Кенеди за инцидента. Рап се съгласи с него.

Макдоналд би се зарадвал на помощта на Гифърд да уреди транспорта и по-специално една от неговите бригади „Страйкър“, но с иранците изрично се бяха уговорили да няма военни части. Ако видеха и един-единствен войник в района на срещата, щяха да си тръгнат. С една кола по-малко и с ограничени възможности, Макдоналд възнамеряваше да вземе назаем един джип от частна фирма по сигурността, която щеше да подсили охраната им.

Рап се изкуши да отмени целия план и да постави Кенеди на задната седалка на един от разнебитените седани на Стилуел, но в случая не той командваше парада. В стремежа си да успокои Макдоналд, той му каза, че двамата със Стилуел ще бъдат в сградата от другата страна на улицата през цялото време. Описа му какъв внушителен арсенал беше струпал там Стилуел и добави, че ако нещо се обърка, те ще разполагат със значителна огнева мощ.

— От теб се иска само да я закараш до там и после да я откараш до базата невредима, Мак. Със Стилуел снощи проверихме целия квартал. Поставил е камери навсякъде. Неговите съгледвачи, четирима на брой, са на пост още от седем сутринта. По един във всяка посока, на разстояние две пресечки. Той познава собственика на кафето и държи в готовност още половин дузина кюрди. Те познават квартала като пръстите на дланта си. Знаят кой е тукашен и кой не е. Ако забележат нещо подозрително, веднага ще ни съобщят.

— Какво мислиш за маршрута? — попита го Макдоналд и посочи на картата червената линия, обозначаваща улиците, по които щяха да минат.

Рап претегли вариантите. Фактът, че се намираха само на седем километра от летището, беше в техен плюс. Тревога будеше единствено правата траектория на маршрута.

— Мисля, че си го подбрал добре. Можеш да отидеш на север и оттам да пресечеш по един от мостовете, но така ще се удвои, ако не и утрои времето, през което ще сте на път. Освен това пак трябва да се върнеш на главния път, който, както ми каза Стилуел, е като „Индикар 500“, но с бомби.

— Знам. Командирът на базата вече ми разясни ситуацията. Снощи той разположи екипи от снайперисти и група за обезвреждане на бомби.

Рап отново погледна картата.

— Според мен замисълът ти е добър — да намалиш до минимум времето на пътуване. Да я доставиш възможно най-бързо от точка А в точка Б.

— Добре де, тук не е Вашингтон.

— Не, определено не е.

Вратата на фургона се отвори и при тях влезе Кенеди.

— Здравей Мичъл — каза тя и тръгна към него.

— Добро утро, шефке. — Рап огледа облеклото й — черни спортни кубинки, джинси, прилепнало по тялото черно сако, тип манто. Около врата и раменете й беше намотан черен шал-хиджаб. Кенеди беше прекарала значителна част от младостта си в Близкия Изток и на Рап му стана приятно, че още помнеше как да се облече така, че да се слива с местните.

Кенеди обърна бузата си към Рап и той се наведе и я целуна.

— Как се чувстваш? — попита го Айрини.

— Чудесно.

— Виждаш ми се уморен — намръщено отбеляза тя.

Рап посочи с пръст към нея и се обърна към Макдоналд:

— Тя ми е като по-голямата кака. На теб някога да ти е казвала, че изглеждаш скапан?

Макдоналд се усмихна.

— Не.

— Не казах „скапан“, а „уморен“.

— Но си мислеше „скапан“… просто си твърде любезна.

— Ами… наистина изглеждаш доста уморен. Имаш тъмни кръгове под очите и… — Кенеди се наведе и го подуши — и си пушил — добави неодобрително тя.

— Да, пуших. Това правят тукашните хора. Всички пушат. Няма как да се впишеш другояче в обстановката. В противен случай изглеждаш като политически коректен американец и те или те застрелват, или те отвличат, което е много по-вредно и рисковано за здравето ти, отколкото няколко цигари.

— Имаш право.

— Нещо ново от снощи?

— Разглеждането и гласуването на резолюциите, предложени от иранците, беше отложено. Те обаче твърдо държат на решението си да затворят Ормузкия проток за наши кораби.

— Да бе… да видим как ще го осъществят.

— Боя се, че ще го осъществят.

— Не ставай смешна. Това ще е най-неравностойното морско сражение в цялата история.

— Точно затова. Може да се опитат да провокират нашите действия, за да се покажат като жертви пред света. Отчаяни са, Мич. Твоята операция определено даде ефект. Британците ни съобщиха, че снощи в Техеран тълпата е подпалила две банки и няколко бензиностанции. Казват, че целият град бил нашарен с графити против Аматула.

— Добре. Може пък да решат да щурмуват президентския дворец.

— Де да имахме този късмет.

— Добро утро, директоре — прекъсна ги влезлият Стилуел.

— Здрасти, Стан.

— Току-що ми се обади Роб. Ашани е кацнал и е на път за мястото. Време е да вървим.

Рап се обърна към Макдоналд:

— Дай ми пет минути аванс и не спирай за нищо на света.

— Няма.

Мич се усмихна на Кенеди.

— Желая ти късмет. Аз ще съм наблизо за всеки случай.