Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (10)

Световната система от пирамиди и монументи от древността ни е спасила от края на света, но…

Хипотезата, че световната система от пирамиди и монументи от древността е създадена след четвъртия земен апокалипсис с цел изкуствено унищожаване на отрицателната психична енергия (злите мисли), ми се струваше оправдана поради следните обстоятелства.

Хипотезата за „антигреховната“ роля на пирамидите и монументите от древността

Всеки нормален човек знае, че религиозните учения не възникват на пусто място и че вездесъщото понятие „грях“, срещу което се борят всички религии, има някакъв дълбок и важен смисъл. Всички езотерични и религиозни писания са съпроводени с изразите: „Причина за Всемирния потоп е грехът на атлантите“, „Покай се от греховете си“, „Не пускай грях в душата си“.

Нима грехът е толкова страшен? Очевидно, да. В противен случай никой не би акцентирал върху него.

Какво е грехът от научна гледна точка? Явно под тази дума трябва да се разбира отрицателната (злата, дяволската) психична енергия, чието разпространение в глобален мащаб е опасно за планетата Земя, поради което тя е склонна към самоочистване от нея чрез апокалипсиси и унищожаване на източника на отрицателната психична енергия — човечеството.

В съответствие с нашите разсъждения Земята вече е преживяла четири апокалипсиса, помитайки всеки път от лицето си новата човешка раса и оставяйки от всяка раса „благочестиви“ хора — Златният фонд на човечеството, за какъвто смятаме легендарната Шамбала.

Точно в невероятната по интелектуална мощ Шамбала е разработена системата за защита от отрицателната психична енергия, за да се избегне настъпването на поредния пети апокалипсис. Тази система се състои от пирамиди и монументи и започва да се гради след Всемирния потоп, станал преди 850 000 години. Строителството може би започва със създаването на огромната пирамида Кайлас (и Града на боговете?) на Вечния континент в Тибет. По-нататък продължава и в други региони на земното кълбо, освобождаващи се от водата (Мексико, Египет, Англия и др.), както и под водата. Основният обем от строителството е приключен вероятно преди 75000 — 80000 години, когато според Блаватская са изградени египетските пирамиди, макар че е възможно и в по-късни времена да е продължавало с допълнителни обекти на системата (Аркаим, Наска и т.н.). Строителството е осъществявано от останалите живи след Всемирния потоп атланти и ранни арийци, които използват проекти и технологии на Шамбала.

Какви принципи залягат в разработването и изграждането на „световната антигреховна система“? Съвременните хора едва ли могат да отговорят дори и приблизително на този въпрос. Но е сигурно, че тези научни проекти са били невероятно сложни и са обхващали огромен комплекс от знания за планетата Земя, Слънчевата система, финия свят, паралелните светове. Такъв обем от знания е подвластен само на Шамбала, в която по волята на Бога са събрани най-добрите от петте коренни човешки раси.

Може би подобни „антигреховни“ системи са изграждани на планетата и след първия, втория или третия апокалипсис? Но дори и да е било така, те не успяват да се справят с отрицателната психична енергия, идваща от човечеството, поради което е настъпвал поредният апокалипсис.

Не съм уверен, че и сегашната система ще се справи със злото, просмукало цивилизацията ни. Ако обаче настъпи пети апокалипсис, на Земята ще й остане само още една възможност, за да приключи фаталния апокалиптичен кръг от шест завъртания с по 6666 км, след което ще премине в стадия на гибелните завъртания с 9999 км. Затова твърде много зависи от нас, обикновените хора от петата човешка раса, т.е. от степента на навлизане на злото в човешкото битие.

За съвременния учен е малко обидно, меко казано, мудното осъзнаване на ролята на древните пирамиди и монументи, тъй като полетът на научната фантазия рязко излиза извън пределите на прословутото предъвкване на въпроса за свръхмонументалните погребения на фараоните. Днешният учен дори започва да излъчва отрицателна психична енергия, като попълва с нея и без това отрицателния фон на планетата, когато в дълбините на душата си усеща, че „дърпа фактите за ушите“, за да потвърди „ролята на пирамидите като «гробници»“.

След като е във властта на „маймунския вариант“, той изобщо не иска да насочи взора си към религиозната и езотеричната трактовка на историята. Оттам сред витиеватите фрази с приказен оттенък би могло да се изясни, че в миналото са съществували велики цивилизации с по-високо от сегашното научно равнище и че на Земята има невидимо за нас общество на най-добрите от най-добрите — Шамбала, където споменаването на пирамидите като възможни гробници би предизвикало неудържим смях. На съвременния учен обаче до болка му се иска да се смята за висш клон в развитието на човека, поради което „маймунското минало“ напълно го задоволява, независимо от не твърде представителното родство с катерещите се по дърветата и чешещи се братя.

От друга страна, за днешния учен, в частност и за мен, е някак нескромно да се опитва да осъзнае хипотетичната „антигреховна“ роля на монументалните съоръжения на великата Шамбала, тъй като разумът на най-добрите от най-добрите стои несравнимо по-високо. Въпреки това подобен опит никога не може да бъде забраняван или да се смята за грях, ако, разбира се, не е високомерно отрицание на миналите постижения и се прави с нужното уважение към религиозните знания и народната мъдрост.

Световната система от пирамиди и монументи е изградена с отчитане числото на апокалипсиса „6666“

Вглеждайки се в глобуса, съзнавах, че няма да ни е по силите да вникнем в ролята на отделните пирамиди и монументи от древността по цялата Земя. Но изглеждаше напълно възможно да се очертаят взаимоотношенията им в пределите на една четвърт от земното кълбо в съответствие с математическите закономерности, изведени по идеята на Татяна.

— Юрий Иванович — обърнах се към моя приятел, — нека още веднъж да разгледаме световната система от пирамиди и монументи от древността в рамките на изучаваната от нас четвъртина на земното кълбо. Вече обаче няма да ползваме градуси или „една четвърт или една трета от разстоянието от Кайлас до Пасха“, а ще изчисляваме разстоянията между пирамидите и монументите в километри, като помним числото на апокалипсиса „6666“.

— Аз също мислих за това — каза Юрий Иванович — и дори на око преценявах разстоянията. Усещам, че и тук ще изскочи числото на апокалипсиса „6666“. Нали световната система е създадена за борба с поредния апокалипсис.

— Интересно какво ще се получи!

— Ами как ще мерим? — озадачи се Юрий Иванович.

— С помощта на сантиметър по повърхността на глобуса. Как иначе? Като се има предвид обаче ниската точност на подобни измервания, мисля, че трябва да използваме и математически потвърждения по аналогия, като имаме предвид за основа следните числа:

• 9999 км — половината от полуокръжността на Земята, или 90°;

• 6666 км — една трета от полуокръжността на Земята, или 60° (например разстоянието от планината Кайлас до Северния полюс);

• 4999 км — една четвърт от полуокръжността, или 45° (например разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди);

• 3333 км — една шеста от полуокръжността на Земята, или 30° (например разстоянието от мексиканските пирамиди до Кулата на дявола);

• 1666 км — една дванадесета от полуокръжността на Земята, или 15° (например разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666“ в САЩ).

— Разбирам, че съпоставянето с тези логически изведени числа ще ни позволи доста точно да определим разстоянието между пирамидите^[1], още повече че всички пирамиди и монументи от древността са разположени в строга симетрия — съгласи се Юрий Иванович.

Гледах глобуса и усещах, че трябва да се появи още едно число, което също би характеризирало разстоянията между пирамидите и монументите. Не знаех кое е. Но предполагах, че сумирането на това ново разстояние в градусово изражение трябва да изведе към числата „9“, „6“ или „3“, тъй като само такива суми фигурират в отбелязаните по-горе градуси (90°, т.е. 9 + 0 = 9; 60°, т.е. 6 + 0 = 6; 45°, т.е. 4 + 5 = 9; 30°, т.е. 3 + 0 = 3; 15°, т.е. 1 + 5 = 6).

— Шефе, казвам ти точно — прекъсна мислите ми Юрий Иванович, — че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е 6666 километра.

— Защо?

— Помниш ли, вече определяхме, че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е една трета от разстоянието Кайлас-остров Пасха? А една трета е 60°, т.е. 6666 километра.

— Към това следва да се добави, че разстоянието от монумента Стоунхендж до Бермудския триъгълник също е 6666 километра, толкова е и разстоянието Бермудският триъгълник-остров Пасха! — възкликнах аз. — Да измерим всичко със сантиметъра!

След измерванията Юрий Иванович каза:

— Всичко е вярно. И не забравяй, че американецът Бърлиц е открил голяма пирамида под водата в района на Бермудския триъгълник.

— Помня. Освен това предполагам, че точно там, в района на Бермудския триъгълник, е бил легендарният остров на Платон, на който са живели последните атланти и който е потънал преди 12 000 години след сблъсъка с кометата Тифон (по Блаватская и Нострадамус). Явно те са построили тази пирамида (може би и комплекс от пирамиди), отстояща на 6666 километра от Стоунхендж и от остров Пасха.

С определена степен на достоверност можеше да се констатира, че числото на апокалипсиса „6666“ три пъти присъства в разположението на пирамидите и монументите от древността по централната линия, деляща на две части изследваната четвъртина от земното кълбо.

Дали числото на апокалипсиса „6666“ присъства още някъде? С измервания и със съпоставителен математически анализ открихме нови шест отрязъка по 6666 километра в състава на световната система от пирамиди и монументи от древността.

Най-неочакван бе фактът, че разстоянието от египетските пирамиди до съвременния Северен полюс е 6666 километра.

— Бива си го! — възкликна Юрий Иванович. — Никога не бих и помислил подобно нещо. Тъй точно са изчислили мястото на египетските пирамиди, че те отстоят от Северния полюс на същите 6666 километра, както и планината Кайлас! Не току-така е! Дълбок смисъл е заложен тук, смисълът на апокалипсиса, по-точно — предупреждението за него.

— Юра! — откликнах аз. — Почти съм уверен, че под водата в точката на Северния полюс има пирамиди или монументи от древността, макар и досега да не са ги намерили.

— Ама и не е толкова лесно да ги намерят — многозначително произнесе Юрий Иванович.

Не по-малко удивителен се оказа още един факт, свързан с разстоянието 6666 километра. Между Стоунхендж в Англия и Кулата на дявола в САЩ разстоянието също беше 6666 километра.

— Не е случайно, не е случайно — отново заповтаря Юрий Иванович. — Няма как два монумента на различни континенти току-тъй да се окажат един от друг на разстояние 6666 километра… На англичаните поне им е стигнал умът и смятат Стоунхендж за монумент от древността, а не го използват за тренировки. А американците, които освен долара нищо друго не виждат, взели Кулата на дявола за природен израстък и започнали да се упражняват на него в алпинизъм. Ама нали все пак от Англия са излезли, знаели са за Стоунхендж, защо не са се досетили да измерят разстоянието от него до Кулата на дявола. През цялото време ходят възбудени от долара, а за духовното забравят. Емигранти, колко му е, нали живеят без родина.

— Юра, защо си се настървил срещу американците. Те поне са обявили Кулата на дявола за природен феномен. С какво е по-добро обявяването на пирамидите за погребални места на фараоните или за площадки за наблюдение на Луната и Слънцето! Макар и да си прав, че да се покорява монумент, изпълняващ „антигреховна“ функция, само по себе си е грях.

По-късно, по време на тибетската експедиция, щях да науча от ламите, че до светите монументи в района на Кайлас никой дори и не бива да се приближава, камо ли да ги покорява. Нарушителите ги очаква или внезапно състаряване, или смърт чрез… свиване на времето.

Следващият факт, свързан с разстоянието 6666 километра, се оказа сякаш косвено потвърждение на съществуването на монументи от древността под водата в точката на съвременния Северен полюс. Ако се погледне изучаваната четвърт от площта на земното кълбо, се набива на очи симетричното разположение на египетските и мексиканските пирамиди в цялостната система.

Северният полюс, отстоящ на 6666 километра от планината Кайлас, има същата симетрична точка на противоположната страна на системата, отстояща на 6666 километра от остров Пасха. Тя е в района на град Салвадор в Бразилия. Точно там е комплексът от полуразрушени пирамиди Тазумал с площ около 10 квадратни километра. Значението на Тазумал на езика на маите е „пирамиди, където са изгорени жертви“. Наблизо е градчето Чалчуапа. За съжаление, в Интернет не намерихме снимки на тези полуразрушени пирамиди.

— Представяш ли си, Юра, бил съм в бразилския град Салвадор, но нищо не съм знаел за пирамидите, затова и не съм ги посетил — с горчивина казах аз. — Тогава, май че беше през 1992 година, след като проведох семинар за бразилските лекари, ми предложиха един ден почивка. Отказах се от разходка с яхта и отидох с един лекар да видя фермерското стопанство на баща му. Помня, че във фермата работеше един индианец, който много изкусно и красиво яздеше, завръщайки кравите. Собственикът на фермата казваше, че индианецът е роден в някакво местенце, където има древни пирамиди. Твърдеше, че хората оттам се отличават с особена доброжелателност и работоспособност. Може и да е бил от Тазумал.

— Пирамидите навярно не търпят зли хора. Те са по-тъпи от добрите, тъй като цялата им енергия отива в злост и завист — отсече Юрий Иванович.

Това че разстоянието между руините на пирамидите Тазумал в Южна Америка и мексиканските пирамиди в Северна Америка е също 6666 километра, ни се стори едва ли не подразбиращ се факт. Всъщност по принцип той беше удивителен, тъй като числото на апокалипсиса „6666“, отразено във височината на свещената планина Кайлас, е било отчетено почти на противоположния край на света.

Този отрязък (мексиканските пирамиди-Тазумал) има симетрично разположение на глобуса с отрязъка египетските пирамиди-Северния полюс с дължина също 6666 километра.

Хрумна ми, че отрязъкът Стоунхендж-Кулата на дявола също трябва да има симетричен отрязък на глобуса с дължина 6666 километра. Ясно се виждаше, че такъв може да бъде само паралелната линия, вървяща от Бермудския триъгълник към Африка и достигаща района на градчето Гао в Сахара (в Мали). Дали и тук съществуваха монументи от древността? Оказа се, че за този район от земното кълбо в Интернет има твърде малко сведения. Любопитно бе, че в близкия до Гао район в Алжир има скална гравюра, наречена „Дяволска любов“. Спомнях си и някакъв телевизионен филм за съществуването в Сахара на подземен лабиринт, чийто вход се знаел от бедуините, но и те се страхували да влизат там.

В изключително интересната книга на Друнвало Мелхиседек „Древната тайна на цветето на живота“ са описани догоните — племе, живеещо в Сахара в границите на държавата Мали. Там има пещера, която се пази от особен човек, седящ пред входа й. Хранят го, грижат се за него и никой не смее да го докосне. В пещерата съществуват удивителни рисунки и описания.

Има описание и рисунка на летяща чиния, от която се появяват същества с необичаен вид. Те изкопават яма в Земята, напълват я с вода и скачат в нея. Много приличат на делфини. Сред тях е и великият Номо, донесъл цивилизацията на Земята. Между другото, подобни рисунки се срещат и в района на езерото Титикака в Южна Америка, т.е. на другия край на света.

В пещерата, пазена от първобитните догони, има и рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точно съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години“. Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона кубически дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна обиколка за 50,1 години.

Точно при загадъчните догони извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линията Кулата на дявола-Стоунхендж.

Освен това прокарахме разстоянието 6666 километра от планината Кайлас по линията, минаваща през египетските пирамиди, и попаднахме в същия район на пустинята Сахара на платото със странното наименование Тибести.

Какво ли има на това плато? Пирамиди? По наша молба Алексей Савелиев намери в Интернет информация за платото Тибести в африканската държава Чад. Оказа се, че е заобиколено от безжизнените пясъци на Сахара и се състои от седем вулкана. Не успяхме обаче да открием никакви сведения за пирамиди или монументи от древността. Възможно е да ги няма, а може и да не са попаднали в описанието. Затова не включихме платото Тибести в световната система от пирамиди и монументи, макар че името му и досега ни се струва твърде интригуващо.

При анализа на световната система от пирамиди и монументи в рамките на една четвърт от земното кълбо числото на апокалипсиса „6666“ девет пъти присъства в разстоянията между пирамидите или монументите от древността:

• Кайлас-Северният полюс — 6666 км;

• египетските пирамиди-Северният полюс — 6666 км;

• Кайлас-Стоунхендж — 6666 км;

• Стоунхендж-Кулата на дявола — 6666 км;

• Стоунхендж-Бермудският триъгълник — 6666 км;

• Бермудският триъгълник-остров Пасха — 6666 км;

• Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) — 6666 км;

• остров Пасха-Тазумал — 6666 км;

• мексиканските пирамиди-Тазумал — 6666 км.

След това съединихме на глобуса всички известни пирамиди и монументи с линии и получихме цяла мрежа от геометрични фигури в рамките на една четвърт от земното кълбо. Тази мрежа като че ли омагьосваше.

Ясно се виждаше, че пирамидите и монументите не са построени несистемно, а по точни математически закономерности, в които преди всичко се очертаваха различни триъгълници. Не мога да кажа защо точно триъгълници, но ми се струва, че в нашето триизмерно пространство точно те могат да изпълняват условната математическа роля в унищожаването на отрицателната (злата) психична енергия.

Как се унищожава отрицателната психична енергия? Не знам, но усещах, че в триъгълниците, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите, се блъска отрицателна психична енергия (зли мисли), без да намира изход от затвореното триъгълно пространство, без да се разпространява по цялото земно кълбо и да отива в Космоса. При това в границите на триъгълниците се блъска точно злата психична енергия, изобразявана с числата „9“, „6“ и „3“. Затова предполагах, че тези триъгълници имат характеристики на ъглите и страните, които водят при сумирането на суми към числата „9“, „6“ и „3“. А подобно избирателно затваряне в триъгълното пространство на отрицателна психична енергия рано или късно трябва да доведе до унищожаването й от пирамидите и монументите от древността.

Но дали тези триъгълници наистина имат характеристики, насочващи към числата „9“, „6“ и „3“?

— Направо ще ти кажа — с вълнение започна Юрий Иванович, — че ако след сметките тези триъгълници наистина имат деветични, шестични и троични характеристики, а не някакъв цифров разнобой, може да се смята, че хипотезата за „антигреховната“ функция на пирамидите и монументите от древността не е бълнуване, а реална вероятност.

— Хайде да мерим, Юра. Но трябва да оперираме само с точни цифри!

— Главното е да се знаят дължините на страните на триъгълниците. В девет случая вече знаем дължината на едната или на двете им страни — равна е на 6666 километра. Знаем също, че разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и Пасха-мексиканските пирамиди са по 4999 километра, а разстоянието мексиканските пирамиди-Кулата на дявола е 3333 километра, или два пъти по 1666 километра. Нека да правим измерванията със съпоставителен математически анализ. Точни цифри ще получим, хващам се на бас! Нали и ти така казваше.

— Започваме.

След като приключихме, се убедихме, че наистина сме успели точно да определим разстоянията между пирамидите и монументите от древността, но с една добавка — освен горепосочените разстояния се появи още едно — 3999 километра, образуващо 36°.

— Правилно казваше, че сумата от числата на това ново разстояние в градусово изражение трябва да води към числата „9“, „6“ или „3“. Ето: 36, или 3 + 6 = 9 — каза Юрий Иванович.

Образувалите се при съединяването на пирамидите и монументите от древността триъгълници се оказаха не просто любопитни, а интригуващо-любопитни. Но за тях, скъпи читатели, ще стане дума малко по-нататък, след срещите ни с летците и математиците.

Срещата с летците

За да се убедя още веднъж в правилността на нашите пресмятания на разстоянията между пирамидите и монументите от древността, реших да се обърна към летците, тъй като знаех, че по време на полети определянето на разстоянията между обектите е много важно. Обадих се на бащата на Татяна — Владимир Драпенко, който беше командир на Ту-154. Уговорихме си среща.

На срещата той бе поканил и колегата си щурман Сергей Зайдулин, който държеше малка машинка. Тя се наричаше Global Position System (GPS) и бе предназначена за локализиране на обекти с помощта на спътници. Даваше възможност и за определяне на разстояния между обекти.

За съжаление, стана ясно, че определянето на разстоянията между обектите зависи от точността на локализирането им на картата. Ние нямахме точните географски координати на пирамидите и монументите от древността — за целта трябваше да ги посетим на място и с помощта на GPS да определим координатите им.

Независимо от това по приблизителните координати от глобуса или картата на света получихме ориентировъчно същите разстояния между пирамидите и монументите от древността, с каквито работехме при нашите изследвания. Например разстоянието Кайлас-Стоунхендж, равно на 6666 километра, с използването на GPS се получи в три варианта: 6583, 6712 и 6630 километра.

Срещата с математиците

По моя молба тя беше организирана от ректора на Башкирския държавен университет Мухамет Хадисович Харасов, мой съселянин, също математик. Той събра най-добрите математици от Уфа в кабинета си, където им разказах за нашите математически концепции и връзките им с историята на Земята, като ги помолих да ни помогнат. Малко нелепо изглеждаше представянето на миловидната и прекалено млада Татяна като автор на идеята за сумиране на суми. Затова пък Сергей Анатолиевич Селиверстов и Юрий Иванович Василиев изглеждаха твърде солидно.

Както и очаквах, математиците не изпаднаха във възторг от нашите „математически постижения“, засипаха ни с косинуси, синуси и диференциални уравнения и постепенно насочиха целия разговор към това, че лекарите е по-добре да лекуват болните, отколкото да се навират в чужда научна област.

Юрий Иванович ми прошепна:

— Нали ти казах, ревнив народ са математиците!

Мухамет Харасов промени положението. Използвайки авторитета си на ректор, той произнесе реч за необозримостта на научното познание и за това, че понякога дилетанти правят открития, с което успя да възпре надигащата се вълна на скептицизъм.

След което математиците започнаха да разговарят с нас сериозно и направиха редица препоръки. Те се обединиха около идеята, че принципът на сумиране на суми наистина е интересен от математическа гледна точка, но в съвременната механика и физика не се прилага. Използването му за анализ на триъгълници, образуващи се на глобуса, може да даде интересни данни, чието значение, за съжаление, засега е трудно да бъде оценено. И ни посъветваха да извършим измервания и на сферични и хордови триъгълници, в които се отразява елипсовидността на земното кълбо.

Татяна седеше силно изчервена под погледите на маститите математици. Сред тях беше и един млад човек с живи очи — Шамил Циганов. Именитите му колеги го определиха като талантлив учен и му възложиха да поддържа контактите с нас. Стана ясно, че Шамил освен с преподавателска работа в университета се занимава и с гениалните деца на Уфа.

Той наистина се оказа талантлив човек. Имаше способността моментално да схваща същността на нещата и творчески да развива идеята от математическа гледна точка. Веднага възникна пълно взаимно разбиране.

Заедно с него анализирахме „нашите“ триъгълници. При това всеки от тях се оглеждаше в три варианта:

• „Плосък“ триъгълник, т.е. такъв, който се получаваше при пренасяне на триъгълно пространство от глобуса върху плоскост, след като се знаеха дължините на страните му. Например триъгълник, ограничен от планината Кайлас, египетските пирамиди и Северния полюс, се пренасяше от глобуса върху плоскостта чрез очертаването на триъгълник, чиито страни в относителни единици бяха равни на вече известни ни величини — 6666 км, 6666 км и 4999 км.

• Хордов триъгълник — получаваше се чрез пресмятане на хордовото разстояние на всяка от страните с отчитане на поправките за елипсовидност на Земята на всеки конкретен участък. Например хордата на участъка Кайлас-Северният полюс е 6372 км при разстояние по повърхността на Земята 6666 км, хордата на участъка египетските пирамиди-Северният полюс — също 6327 км, а на участъка Кайлас-египетските пирамиди — 4860 км, при разстояние по повърхността на Земята 4999 км. В хордовите триъгълници също се изчисляваха ъглите и се извършваше сумиране на суми.

• Сферичен триъгълник — пресмяташе се само в ъглово изчисление с отчитане на параметрите, че 6666 км са 60°, 4999 км — 45° и т.н.

Ще направя уговорка, че сферичните триъгълници се оказаха слабо информативни по отношение на сумирането на сумите на получените ъгли — получаваше се пълен разнобой на числата. Затова при по-нататъшното изложение няма да ги посочвам.

Когато обаче приключихме със сметките за „плоските“ и хордовите триъгълници, получени при съединяването на пирамидите и монументите от древността, удивлението ни нямаше граници — всичко сочеше правомерността на хипотезата за „антигреховната“ им роля!

Шамил Циганов се възхищаваше:

— Не можете да си представите какво сте успели да направите! — възкликна той. — По изключително оригинален начин сте интерпретирали трагичното послание на древните чрез числото „6666“, предадено чрез височината на планината Кайлас. Така пред нас, математиците, се появява възможността за създаването на точен математически модел на Земята, а посредством него по математически път ще бъде възможно дори да се надникне и в недрата на нашата планета.

— Добре че не всички математици са ревниви — въздъхна с облекчение Юрий Иванович.

Резултати от математическия анализ

Разгледахме тринадесет основни триъгълника, образувани чрез съединяването на пирамидите и монументите от древността в рамките на изследваната четвъртина на земното кълбо. Освен това се спряхме и на три допълнителни триъгълника, влизащи в състава на един от основните триъгълници.

Оказа се обаче, че всеки от основните триъгълници (с изключение на един) има симетричен на противоположния край на планетата! Затова ги разглеждахме по двойки.

Първа двойка триъгълници — Кайлас-Северният полюс-египетските пирамиди и Пасха-Тазумал-египетските пирамиди.

Дори на произволна схема се вижда, че двата триъгълника са симетрично разположени в рамките на една четвърт от земното кълбо. А на глобуса тази симетрия се очертава още по-добре (много е трудно да се покаже на снимка поради невъзможността тя да бъде направена на полукълбеста повърхност).

Ще разгледаме по-подробно всеки от тези два триъгълника. Триъгълникът Кайлас-Северният полюс-египетските пирамиди е със следните дължини на страните: Кайлас-Северният полюс — 6666 км; египетските пирамиди-Северният полюс — 6666 км; Кайлас-египетските пирамиди — 4999 км.

Като се имат предвид дължините на страните заедно със съпоставителния анализ на образуващите се ъгли на глобуса, може да се построи „плосък“ триъгълник, а от него да се изведе хордов триъгълник, като се отчита и елипсовидността на Земята.

В дадените по-долу „плоски“ и хордови триъгълници ще обозначавам с цифра в кръгче сумата от числата на всеки от ъглите (например 42°, или 4 + 2 = 6). Такава цифра в кръгче ще стои до всеки от ъглите на триъгълника.

С цифра в потъмнено кръгче ще означавам сумирането на суми от числа, обозначаващи дължината на всяка от страните на триъгълника в километри (например 6666 км, или 6 + 6 + 6 + 6 = 24; 2 + 4 = 6). Такава цифра в потъмнено кръгче ще стои до всяко число, обозначаващо дължината на страната на даден триъгълник.

Освен това в тези схеми ще привеждам сведения за сумата от сумите на трите ъгъла и за сумата от сумите на трите страни както на „плоските“, така и на хордовите триъгълници.

И така, математическите параметри на отбелязания триъгълник са следните. От приведената схема се вижда, че характеристиките на ъглите както в „плоските“, така и в хордовите триъгълници водят до негативното число 666. Сумата от сумите на ъглите и в двата случая също показа негативно число — 9. Затова пък в характеристиките и сумата на сумите на страните се появи разнобой, изразил се в това, че в хордовия триъгълник продължи „серенадата“ на негативните числа (999 и 9), а в „плоския“ триъгълник частично се появиха позитивни числа (4 и 7).

В следващите схеми, скъпи читатели, ще си позволя да пропускам поясняващите записвания от типа на 6 + 9 = 15; 1 + 5 = 6 или 4 + 9 + 9 + 9 = 31; 3 + 1 = 4, за да не ви претоварвам с излишна информация. Вие сте наясно, че числото в кръгче ще означава сумата от числата на даден ъгъл, а числото в почернено кръгче — сумата от числата на дължината на дадена страна на триъгълника.

Симетричен на описания триъгълник е триъгълникът Пасха-Тазумал-мексиканските пирамиди. Той има дължини на страните: Пасха-Тазумал — 6666 км, Тазумал-мексиканските пирамиди — 6666 км, Пасха-мексиканските пирамиди — 4999 км. „Плоският“ и хордовият вариант на този триъгълник имат следните характеристики. От схемата се вижда, че всички параметри на триъгълника Пасха-Тазумал-мексиканските пирамиди са напълно идентични с триъгълника Кайлас-Северният полюс-египетските пирамиди, разположен на другия край на земното кълбо.

Това вече бе престанало да ме учудва, защото се очертаваше обща схема за разположението на пирамидите и монументите. Удивителното беше, че и двата триъгълника имаха основни характеристики, водещи до негативните числа „6“ и „9“. Нима и при другите триъгълници ще се стигне до същото? Втората двойка триъгълници — Кайлас-Стоунхендж-египетските пирамиди и Пасха-Бермудският триъгълник-мексиканските пирамиди — също заема симетрично положение на глобуса в рамките на една четвърт от повърхността на земното кълбо.

Влизащият в тази двойка триъгълник Кайлас-Стоунхендж-египетските пирамиди има дължини на страните: Кайлас-Стоунхендж — 6666 км, Стоунхендж-египетските пирамиди — 3999 км, египетските пирамиди-Кайлас — 4999 км.

„Плоският“ и хордовият вариант на този триъгълник имат характеристиките, дадени на схемата. Без да я коментираме, ще разгледаме другия симетричен триъгълник от тази двойка — Пасха-Бермудският триъгълник-мексиканските пирамиди. Дължините на страните му са същите като на предишния триъгълник: Пасха-Бермудският триъгълник — 6666 км, Бермудският триъгълник-мексиканските пирамиди — 3999 км, мексиканските пирамиди-Пасха — 4999 км.

„Плоският“ и хордовият вариант на този триъгълник имат характеристиките, показани на схемата.

Както се вижда, триъгълникът по всички параметри е идентичен с предишния и е абсолютно симетричен в рамките на изследваната четвъртина от земното кълбо. Математическите характеристики и на двата триъгълника водят само до негативни числа — „9“, „6“ и „3“, докато при анализа на страните в хордовия триъгълник се запазва „серенадата“ на негативното число „9“, а в „плоския“ триъгълник се появява положителното число „4“. Всичко в тази втора двойка триъгълници много прилича на първата двойка симетрични триъгълници.

Започнах дори да градя хипотези, че с помощта на пирамидите и монументите от древността отрицателната енергия, изобразявана с числата „9“, „6“ и „3“, сякаш се вкарва в подземни хордови триъгълници, а в повърхностните („плоските“) триъгълници е налице триъгълно усукване не само на отрицателната, но и частично на положителната енергия.

Ъглите обаче на тези триъгълници имат показатели само за отрицателната психична енергия (числата „9“, „6“ и „3“), поради което може да се предполага, че точно там тя се унищожава с помощта на пирамидите и монументите от древността.

Третата двойка триъгълници е Кайлас-Стоунхендж-Северният полюс и Пасха-Бермудският триъгълник-Тазумал, а симетричното им положение също не предизвиква съмнения.

Влизащият в тази двойка триъгълник Кайлас-Стоунхендж-Северният полюс е със следните дължини на страните: Кайлас-Северният полюс — 6666 км, Кайлас-Стоунхендж — 6666 км, Стоунхендж-Северният полюс — 3999 км.

„Плоският“ и хордовият вариант на триъгълника имат характеристиките, показани на фигурата.

Вторият триъгълник, влизащ в тази трета двойка, е Пасха-Бермудският триъгълник-Тазумал. Той има същите дължини на страните: Пасха-Бермудският триъгълник — 6666 км, Пасха-Тазумал — 6666 км, Бермудският триъгълник — Тазумал — 3999 км.

Математическите характеристики на триъгълника са дадени на фигурата.

От приведените схеми се вижда, че в третата двойка и двата триъгълника насочват само към негативните числа „9“, „6“ и „3“, където при всички характеристики преобладава „9“.

Четвъртата двойка триъгълници — Стоунхендж-Кулата на дявола-Северният полюс и Бермудският триъгълник-Гао (Мали)-Тазумал — също имат симетрично положение.

Влизащият в тази двойка триъгълник Стоунхендж-Кулата на дявола-Северният полюс е със следните страни: Стоунхендж-Кулата на дявола — 6666 км, Кулата на дявола-Северният полюс — 4999 км, Северният полюс-Стоунхендж — 3999 км.

Математическите характеристики на триъгълника са дадени на фигурата.

Вторият триъгълник, който влиза в тази четвърта двойка, е Бермудският триъгълник-Гао-Тазумал. Той е със следните дължини на страните: Бермудският триъгълник-Гао — 6666 км, Гао-Тазумал — 4999 км, Тазумал-Бермудският триъгълник — 3999 км.

Математическите характеристики на триъгълника, показани на фигурата, са същите като на предишния, влизащ в четвъртата двойка.

И така, в четвъртата двойка триъгълници математическите характеристики също насочват предимно към негативните числа „9“, „6“ и „3“, но освен това в характеристиката на страните на „плоските“ триъгълници се появява числото „4“.

Петата двойка триъгълници — египетските пирамиди-Северният полюс-Стоунхендж и мексиканските пирамиди-Тазумал-Бермудският триъгълник — също има симетрично разположение в рамките на четвъртината от земното кълбо.

Влизащият в тази двойка триъгълник египетските пирамиди-Северният полюс-Стоунхендж е със следните дължини на страните: египетските пирамиди-Северният полюс — 6666 км, Северният полюс-Стоунхендж — 3999 км, Стоунхендж-египетските пирамиди — 3999 км.

Математическите характеристики на триъгълника са дадени на фигурата.

Вторият триъгълник, който влиза в петата двойка — мексиканските пирамиди-Тазумал-Бермудският триъгълник — е със следните дължини на страните: мексиканските пирамиди-Тазумал — 6666 км, Тазумал-Бермудският триъгълник — 3999 км, Бермудският триъгълник-мексиканските пирамиди — 3999 км.

Математическите характеристики на триъгълника са дадени на фигурата.

И така, в петата двойка триъгълници всички математически характеристики насочват само към негативните числа „9“, „6“ и „3“.

Шестата двойка триъгълници може да се нарече гранична спрямо изследваната четвъртина на земното кълбо.

Историята на откриването на тази двойка е свързана с туристическия поход към Саяните. Когато групата ни пристигна в град Абакан (Хакасия), местните офталмолози, историци и туристи ни посрещнаха много добре, като дори ми бяха запазили луксозна стая в най-добрия хотел. Бяха организирали среща и с министър-председателя на Хакасия Алексей Лебедев. Обичайните предпоходни бдения по гарите коренно се промениха, тъй като ни приемаха като почетни гости. Но и в тази разкошна стая аз спях в спалния чувал, така бях свикнал.

Въпреки че искахме по-бързо да поемем към планината, организираха ни пикник при на знаменитата Салбикска могила. Главният офталмолог на Хакасия Любов Алексеевна Карамчакова ни убеждаваше, че ще е много интересно. Оказа се, че забележителност на тази могила е монументът, наричан „Мъжко и женско начало“. Той се състои от огромен, около 10–15 метра висок кръгъл каменен стълб с разширена горна част, който хората кой знае защо асоциираха с полов член. До „половия член“ се извисяваха две огромни каменни плочи, между които имаше цепка, възприемана като женски полов орган. В кръг около този „сексуален монумент“ бяха подредени огромни каменни плочи, всяка от които тежи десетки тонове.

Историците твърдят, че някога в околността е имало каменоломна и че древните хакаси са местели каменните плочи чрез плъзгане по замръзналата земя през зимата, макар че нито един съвременен трактор не е в състояние дори да помръдне подобни тежести. Салбикската могила официално, разбира се, се смята за място, където са погребани някакви първобитни вождове, но сред хакасите битува легендата за светлооки хора с огромен ръст, които са имали невероятни способности и са се появявали по тези места.

Сега в Хакасия се възражда шаманството и изразът „дъщеря на шаман“ или „син на шаман“ вече не звучи само екзотично, а и гордо.

Ако на глобуса се съедини Салбикската могила с планината Кайлас и Северния полюс, ще се получи триъгълник със следните страни: Салбикската могила-Северният полюс — 3999 км, Северният полюс-Кайлас — 6666 км, Кайлас-Салбикската могила — 3333 км.

Този триъгълник има математическите характеристики, дадени на фигурата.

След като и тук получихме вече обичайните цифрови характеристики (само негативните числа „9“, „6“ и „3“), започнах да мисля, че всеки необясним монумент от древността е разположен на Земята по строга математическа схема. Абсолютно всеки, а не само най-известните! Че ако прекъсна провежданите изследвания и съставям подобни триъгълници, на планетата може да се открият монументите от древността, които са още неизвестни или са малко известни. Такова търсене ни предстоеше сега.

Триъгълникът Салбикската могила-Кайлас-Северният полюс би следвало (по плана на древните) да има симетричен триъгълник на противоположната страна на земното кълбо. Оразмерихме го на глобуса и върхът на триъгълника попадна на място, наречено Тукуман (в Северна Аржентина).

Алексей Савелиев и помощника му Игор Бузаев се заеха с Интернет. След около два часа Игор влезе при мен.

— Е какво? Има ли там монумент?

— Не просто монумент, а цял комплекс от руини на монументи, наречени Квилмес — отвърна Игор.

— Някакъв странен монумент — отбеляза Юрий Иванович. — Състои се сякаш от огромни оградени плочи, разположени на различни равнища. Интересно, каква ли функция е изпълнявал? Изглежда няма еднакви монументи!

— Юра, не знам. Те са строени на базата на такъв обем от знания, какъвто не сме и сънували. При изграждането им очевидно са отчитали всичко — и енергията на Космоса, и енергията на Земята, и човешката енергия. А фините енергии са формотропни, тоест зависими от формата на предмета. Убеден съм, че една от главните им цели е борбата със злите мисли…

Триъгълникът Тукуман-Тазумал-Пасха е със следните дължини на страните: Тукуман-Пасха — 3999 км, Пасха-Тазумал — 6666 км, Тазумал-Тукуман — 3333 км. Математическите му характеристики се оказаха същите, както при триъгълника Салбикската могила-Северният полюс-Кайлас.

Както се вижда на фигурата, математическите характеристики на този триъгълник се сведоха до различни комбинации на негативните числа „9“, „6“ и „3“.

Разгледахме 12 симетрични триъгълника (6 двойки) в рамките на една четвърт от площта на земното кълбо. Остана тринадесетият самостоятелен триъгълник — Стоунхендж-Кулата на дявола-Бермудският триъгълник. Той има следните дължини на страните: Стоунхендж-Кулата на дявола — 6666 км, Кулата на дявола-Бермудският триъгълник — 4999 км, Бермудският триъгълник-Стоунхендж — 6666 км.

Математическите му характеристики са дадени на фигурата. Както се вижда, в него се запазва математическа ситуация, сходна с повечето предишни триъгълници, когато всички характеристики водят към негативни числа, но има и едно позитивно число.

А сега, скъпи читатели, ще съпоставим математическите характеристики на описаните триъгълници.

Съпоставителен анализ на математическите характеристики на триъгълниците

Най-напред ще съпоставим характеристиките на ъглите на всички триъгълници, като съберем данните в отделна таблица.

Характеристики на ъглите на триъгълниците

Триъгълници	„Плосък“	Хордов
Първа двойка	666 666	666 666
Втора двойка	963 963	963 963
Трета двойка	999 999	999 999
Четвърта двойка	963 963	963 963
Пета двойка	666 666	666 666
Шеста двойка	963 963	963 963
Самостоятелен триъгълник	666	666

От таблицата се вижда, че характеристиките на ъглите на всеки триъгълник съвпадат — и при „плосък“, и при хордов вариант. Сред тези характеристики най-често се среща комбинацията 963 — 6 пъти, 666 — 5 пъти, 999 — 2 пъти. Ще припомня, че триъгълниците са 13, като 12 от тях са по двойки.

— Юрий Иванович, какво ще кажеш?

— Бива си го! В характеристиките на ъглите навсякъде се появиха само негативни числа. Нито едно позитивно! Това показва, че в тези триъгълници се усуква отрицателна енергия, характеризираща се с числата „9“, „6“ и „3“.

— Нали това и очаквахме, когато градяхме хипотезата за „антигреховната“ роля на пирамидите и монументите от древността, построени след четвъртия апокалипсис за борба със злите мисли. До някакви потвърждения стигнахме: характеристиките на ъглите при сумирането на суми от числа, обозначаващи ъглите на триъгълниците в градуси, насочват само към негативни числа.

— Защо ли се получиха само три комбинации — 963, 666 и 999? Защо няма комбинации като 966, 996, 933, 663 и 633? — запита Юрий Иванович.

— Юра, да си спомним Питагор. С произволна до известна степен интерпретация на думите му може да се обобщи, че числото „3“ обозначава равновесие и хармония, „6“ — очистване от „материалната кал“, а „9“ — край или крайна инстанция. По отношение на понятието „зли мисли“ посочените числа може да се квалифицират така: „3“ — равновесие между добри и зли мисли, „6“ — явно преобладаване на зли мисли с материален характер или желание за забогатяване, „9“ — пределен краен стадий на озлобление или зли дяволски мисли.

В този момент шумно се отвори вратата и на прага се появи огромният Сергей Анатолиевич Селиверстов:

— Открих, ето какво открих! — възбудено разтърси той лист хартия. — Остров Пасха е наричан от местните хора пъп на Земята, разбирате ли, пъп! На местно наречие това звучи така — Та-пи-то-о-хе-ну-а.

— Сложничко — изхъмка Юрий Иванович, недоволен, че Селиверстов ни е прекъснал.

— Какво му е сложното — Та-пи-то-о-хе-ну-а.

— На руски е по-кратко — пъп.

— Оказва се, че в района на остров Пасха — не млъкваше Селиверстов, — през 1958 година е била американската подводница „Наутилус“, която открила там висока подводна планина с правилна форма. Вероятно е пирамида.

— Напълно е възможно. Всъщност всичките ни предположения и изчисления сочат не самия остров Пасха, а района приблизително на 150–200 километра източно от него. Може би там е и тази планина…

— Сергей Анатолиевич, държиш се като пъп… нахлуваш и веднага ни прекъсваш. Да не би да дрънкаме за жени? За триъгълници говорим, човешката злост смятаме с тях — разсърди се Юрий Иванович.

— Серьожа, седни и участвай в разговора ни — помирих ги аз. — И така, като имаме предвид нашата хипотеза, че в триъгълниците, образували се при съединяването на пирамидите и монументите от древността, се разрушават само злите мисли, витаещи по нашата планета, нека да си зададем въпроса какво все пак е мисълта.

Какво е мисълта?

Спомних си третата ни експедиция през 1998 г., когато изучавахме хималайските йоги. Колко екзотични бяха! Но главното бе, че можеха да четат човешките мисли, като съвсем точно различаваха добрите намерения от унизително-претенциозните посегателства върху тяхната екзотичност.

Разговаряхме с един от тях и той ни обясни механизма на четенето на мисли. Както вече отбелязах, йогата вижда мисълта като триъгълник. Тренирайки способността си да чете мисли, той медитира на янтър (мистична фигура), като извършва мислено триъгълно въртене по линиите на този триъгълник. Когато с упорити тренировки постига необходимата скорост на триъгълното въртене, пред взора му се открива светът на мислите, които той вижда във вид на триъгълници. Йогата започва подобно триъгълно въртене на избраната мисъл и поема информацията от нея. Целият този процес става подсъзнателно и външно изглежда като мълниеносно четене на човешки мисли — още не си успял да зададеш въпрос, а вече получаваш отговора. Ако приемем, че мисълта в триизмерното пространство е триъгълна, логически може да се заключи, че записът на информацията в тази финоенергийна субстанция се осъществява за сметка на два параметъра: ъгли на триъгълника и относителна дължина на страните му. Неслучайно лингвистите говорят за двойственост на мисълта!

Можем да си представим огромното множество от вариации на стойностите на ъглите на триъгълника и на взаимоотношенията помежду им, както и множеството вариации на относителните дължини на страните на триъгълника. Затова подобен тип запис би трябвало да бъде извънредно информационно наситен.

Йогата очевидно улавя и най-малките изменения на ъглите и на относителните дължини на страните на „триъгълниците на мисълта“. Но преди всичко улавя принципния характер на „триъгълника на мисълта“ — добра ли е или е зла, като се основава на числата, получени при сумиране стойностите на ъглите. Ако те водят към числата „9“, „6“ и „3“, мисълта се усеща като зла, а ако е към други числа — 1, 2, 4, 5, 7 и 8 — като добра.

Могат да се обособят 10 комбинации на зли мисли и 56 комбинации на добри мисли. Към злите мисли се отнасят следните комбинации сумарни характеристики на ъгли на триъгълници — 999, 996, 966, 963, 993, 666, 663, 633, и 333. Към добрите мисли — 111, 112, 114, 115, 117, 118, 122, 124, 125, 127, 128, 144, 145, 147, 148, 155, 157, 158, 177, 178, 188, 222, 224, 225, 227, 228, 244, 245, 247, 248, 255, 257, 258, 277, 278, 288, 444, 445, 447, 448, 455, 457, 458, 477, 478, 488, 555, 557, 558, 577, 578, 588, 777, 778, 788, 888.

Когато споделих всичко това с приятелите си, Юрий Иванович многозначително произнесе:

— Я виж ти, за злите мисли съществуват само десет варианта, а за добрите — петдесет и шест! Значи излиза, че злите хора са поне пет пъти по-тъпи от добрите, защото при малък брой не може да си умен.

— Аз също не вярвам в зли гении — добави Селиверстов. — Че Хитлер да не е бил умен? Не му е стигнал умът да не напада Русия. Работата е ясна, с десетте варианта на мислене е било трудно да се предвидят руските студове, духът на руския народ т.н. Резултатът от невисоките му умствени способности е трагедия за германския народ. Ами Ленин, Сталин…

— Когато работех на магистралата, повечето народ беше тъп, не като в нашия научен център — всички сипят интелигентни фрази — започна разсъжденията си Юрий Иванович. — Но не мога да кажа, че всички хора там бяха зли. Пълно бе с добри мъже. Забелязах обаче, че човек, като се разядоса или психяса, става още по-тъп. Тоест, ако в главата ти изскочат само деветчици, шестички и тройчици, мисленето ти моментално преминава към десетмерния тъп вариант. Като психясат, момчетата мучат, дори не могат да говорят.

— Веднъж едва не обърнах масата върху гостите. Мозъкът ми в онзи момент съвсем изключи, остана само някаква злост — пригласяше му Селиверстов. — Така е, колкото повече се ядосваш, толкова по-глупав ставаш. Без злост можеш да включиш всичките петдесет и шест варианта, а със злост…

— Ще ти кажа, че мисли, в които преобладават деветки, притежават и хитрост. Както се казва, дяволът е лукав. Когато в мислите ти скачат деветки, не си психар, а се проявява склонността ти да мамиш хората. Но измамата не е като да сътвориш нещо, не се иска голям ум, трябва само да си мошеник.

Слушах разговора и си мислех, че злите помисли наистина са значително по-непродуктивни в творческо отношение в сравнение с добрите. Това показва обикновената битова практика, като потвърждава изложените числови вариации. Но вероятно съществуват комбинации между добри и зли мисли от типа на 156, 376 или 129, сочещи огромното многообразие на мисловните процеси, които съпровождат живота. Несъмнено в шестизмерния свят хората са два пъти по-умни от нас, тъй като мисълта там трябва да е шестоъгълна, а в деветизмерния свят — три пъти по-умни… Напълно е възможно да е така, но е възможно и да греша.

Само един постулат ми се струва, че е неоспоримо верен: ако искате да сте по-умни, бъдете по-добри.

Фракталност на мисълта

Още веднъж искам да напомня на читателите понятието „фракталност“, използвано в математиката и физиката. Не съм представител на уважаваните професии, но след продължителните дискусии с учени от тези направления посъбрах някакви знания, така че мога да определя фракталността като разномащабност.

Разномащабността е състояние на енергийна (или материална?) субстанция, когато размер в абсолютни числа (мм, см, км и т.н.) липсва, а съществува само и единствено относителност. С други думи, за фракталната субстанция няма значение дали е с размерите на атома, метъра, Земята или Вселената.

Нима подобно нещо е възможно? Не само че е възможно, а е и много важно, тъй като фракталността е обединяващият фактор на макро- и микросвета между Вселената, Земята, човека, молекулата, атома и ред други неща.

Фракталността е присъща на фините енергии, чието многообразие все още не е добре проучено във физиката. Мисля, че в този фин свят съществува вълнова форма на живот или Онзи свят. Когато попаднем там, ще видим какво е фракталност. Само да помислим, че искаме да отидем на Юпитер, и мигновено ще се окажем там, на орбитата на електрона — и ще бъдем там, в земното ядро — и ще се озовем там. Онзи свят вероятно е много интересен, а човешките възможности са безгранични, тъй като в него няма граници за относителността. Всичко решават числата, като взаимоотношенията на относителност помежду им имат енергиен и преобразуващ смисъл.

В този невероятен свят, където изразът „само да помислим“ е крайно актуален, действа фракталността, защото мисълта е фрактална и мигновено се разпространява навсякъде. Само да помислим! А човекът, т.е. духът, на Онзи свят също е фрактален и затова мигновено се премества след мисълта си.

Живеещият на Земята човек според мен също има фрактални мисли. Нали можем и да помислим, че се намираме на Луната! Но тъй като физическото ни тяло не е фрактално, а духът не може да го напусне, не можем да се преместим в пространството, следвайки мисълта си. Иска ни се, но не можем. Йогите обаче могат да го правят — особено онези, които са способни да изпадат в състояние на сомати и да напускат тялото си.

Въпреки всичко мислите ни за сметка на фракталността не са просто атрибут само на личността, а мигновено се разпространяват по цялата Земя и по целия Онзи свят. Не го знаем и наивно се надяваме на съкровеността на мисълта. Някои хора обаче са наясно — например великият ясновидец Едгар Кейс, тъй като имат способността да влизат в „небесния компютър“, наричан Хрониките на Акаши, в който се съхраняват мислите на всички хора, живели и живеещи на Земята, и да четат тази информация. Не бива да ни учудва невъобразимата информационна мощ на този „небесен компютър“, тъй като е сътворен от Бог, чиято мисловна сила е несъпоставима с човешката. Очевидно мислите ни не пропадат, а се съхраняват и анализират. Известно е, че в личния ви „файл“ в Хрониките на Акаши трябва да се натрупат повече добри, отколкото зли мисли, като от това ще зависят следващите ви животи. Необходимо е да се страхуваме не само от зли деяния, но и от зли мисли.

От казаното, скъпи читатели, очевидно става ясно защо Земята безжалостно помита цялото човечество чрез изместване на своята ос — злите мисли започват да натежават на общия кантар. А те са слабо съзидателни (спомнете си, 10 варианта на зло мислене срещу 56 на добро!) и са в състояние да разрушат цялата хармония на всеобщия живот, създаден от Бога на базата на доброто и любовта.

Мисля, че създателите на пирамидите и монументите от древността са отчитали фракталността на мисълта и са се постарали да направят така, че злите мисли да се „натикват“ в описаните вече триъгълници и там да се унищожават, без да се разпространяват по цялата Земя и на Онзи свят.

Как злата мисъл се „натиква“ в триъгълника? Човек, който се намира в един от посочените триъгълници, веднага след като „създаде“ зла триъгълна мисъл, мигновеното й фрактално разпространение се прекратява, като се ограничава в рамките на триъгълника. Злата мисъл не обхваща цялата Земя и не стига до Онзи свят. Напълно разбираемо е, че ще се „затваря“ зла мисъл, чиито математически характеристики съвпадат с математическите характеристики на дадения триъгълник, образуван чрез съединяване на пирамидите и монументите от древността.

Нещо у мен трепна и погледнах приятелите си.

— Докато мислеше, шефе — каза Юрий Иванович, — със Селиверстов обсъждахме видовете зли мисли. Серьогата твърди, че войнстващите зли мисли са по-вредни, аз пък казвам, че породените от алчност са по-вредни.

Видове зли мисли

— Слушай — прекъсна го Селиверстов, — алчността не може да доведе до война, но войнстващите…

— Ами защо воюват? — Юрий Иванович строго погледна Селиверстов. — От алчност. Искат повечко чужди пъртушини да награбят. Когато работех на магистралата, често имаше конфликти между шофьорите. Бога ми, не казвам, че карачите бяха войнстващи, дружелюбни бяха, никой не си пиеше сам бутилката. Но пипнеш ли чуждо — да отвъртиш резервната гума или да измъкнеш магнетофона, не само че ще си изкараш нещо по физиономията, ами и с щанга ще те халосат. Крадливостта идва от алчност. А карачите не обичат алчните.

— Щом започнахме за магистралата — намесих се в разговора аз, — оперирах един шофьор на МАЗ, в пиянска схватка го бяха ударили по главата с каменарски чук. Не е ясно как беше останал жив! Ямата на челото му бе колкото юмрук. Пет часа му правих пластична операция, получи се добре. Наблюдавах го около две години, всичко беше в ред. Веднъж обаче се яви с нова яма на същото място, но с продълговата форма. „Сега пък с какво те удариха?“ — попитах го. „С щанга“ — отвърна той.

Проклинайки, тръгнах пак да го оперирам.

— Най-напред с каменарски чук, а после и с щанга! Как ли е останал жив? — удиви се Селиверстов.

— Може пък магнетофон да е измъкнал — предположи Юрий Иванович.

— Хайде още веднъж внимателно да разгледаме десетте числени вариации на злите мисли — предложих аз. — Помним, че са 999, 996, 966, 963, 993, 933, 666, 663, 633 и 333. Нека да си зададем въпроса какво би трябвало да означава всяка от числените вариации в битовия човешки смисъл. Ще напомня също, че с известна интерпретация на Питагор числото „3“ може да се смята като знак за равновесие между доброто и злото, „6“ — като знак за зли мисли от материален характер, а „9“ — за дяволски зли мисли.

След дълги дискусии стигнахме до редица предположения.

Биеше на очи, че от десетте числени вариации на злите мисли в световната система от пирамиди и монументи от древността се срещат само три математически аналога — 999, 963 и 666.

В триъгълниците, образувани при съединяването на пирамиди и монументи от древността, се срещат само три комбинации на характеристики на ъгли (сумиране на стойностите на ъглите) — 999, 963 и 666.

Ако тръгнем от хипотезата, че световната система е била създадена за унищожаване на злите мисли, защо само три вида от тях се „затварят“ в триъгълниците, образуващи се при съединяването на тези пирамиди и монументи? Защо не се „затварят“ зли мисли с характеристики 996, 966, 993, 933, 663, 633 и 333?

Не можехме ясно и конкретно да отговорим. Все още лошо се ориентирахме в относителния и фракталния свят на мислите. Затова и вариантите на отговори имаха само характер на произволни разсъждения, които все пак ще споделя с вас.

Любопитно беше, че от посочените 10 числени вариации точно в 999, 963 и 666 сумирането (т.е. сумата от сумите на ъглите на триъгълниците) водеше до числото „9“, докато във всички останали случаи, с изключение на един, не се получаваше „9“. Можете и сами да се убедите:

Защо числото „333“ не е представено в триъгълниците, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите от древността, нали и то води към числото „9“? Позволете ми, скъпи читатели, да отложа отговора на този въпрос за по-късно, тъй като той логично ще произтече от философските разсъждения.

Нека да разгледаме таблицата от съпоставителния анализ на сумата от сумите на ъглите на всички 13 триъгълника, влизащи в световната система от пирамиди и монументи от древността. Всъщност тя би могла и да не се прави. Скучно е да се гледа — навсякъде само цифрата „9“!

Съпоставителен анализ на сумата от суми на ъгли на триъгълници

Триъгълници	Характеристика на ъглите на триъгълниците	Сума от сумите на ъглите на триъгълниците
		„плосък“	хордов
Първа двойка	666 666	9 9	9 9
Втора двойка	963 963	9	9 9
Трета двойка	999 999	9 9	9 9
Четвърта двойка	963 963	9 9	9 9
Пета двойка	666 666	9 9	9 9
Шеста двойка	963 963	9 9	9 9
Самостоятелен триъгълник	666	9	9

От научна гледна точка обаче се проследява извънредно строга закономерност — абсолютно всички триъгълници, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите от древността, при сумирането на сумите на стойностите на ъглите (в градуси) водят към числото „9“. Защо всички триъгълници са свързани с числото „9“?

От представените до момента разсъждения може да се предположи, че точно „9“ е дяволското число. Нима всички триъгълници водят към него? Нека да се абстрахираме от създадените представи, че „9“ е лошо и дяволско число и да си спомним математическата философия на Питагор.

Според Питагор числото „9“ символизира края на цикъла на божественото творение и… връщането в началото. Под „начало“ Питагор разбира монадата (или първоматерията, или праната, или божествената ДНК), от която са създадени различните форми на живот чрез използване (както е посочено в различни източници по тази тема) на мисълта и любовта. За нас наистина е трудно да осъзнаем понятията „любов“ и „мисъл“ като животворящи сили, тъй като сме пределно материализирани и приземени, но можем да разберем, че в думата „монада“ се крие нещо чисто и жизнеутвърждаващо. Оттук следва, че числото „9“ сякаш има два компонента: на дяволската енергия и на връщането към началната монада.

Странно е това число! То не само най-често се среща във всички цифрови редици, но и е някак си двояко. Но и тази двоякост има дълбок и важен смисъл. Сякаш Създателят хитроумно и гениално е предвидил процеса на тристепенното нарастване на злото от числото „3“ през числото „6“ към числото „9“, когато последната дяволски зла инстанция, изобразявана с числото „9“, има склонността към самоунищожаване чрез възвръщане към първоначалното начало (монада), за да се започне всичко отначало.

Казано на обикновен език, ситуацията напомня за човек, който в дяволски зъл порив е готов да си счупи главата. Всеки знае или е чувал за хора, които, обхванати от безмерен гняв или желание за мъст, загиват поради злобната си смахнатост. За такива в руското село казват:

— Глупак си беше Банката! Като се напиеше, злоба от него лъхаше, момичетата като кози се разбягваха коя където свари. Ама си счупи главата от тая си злоба. Един момък, бранейки момиче, го цапна по главата с бутилка. Отиде си Банката заради собствената си глупост.

Излиза обаче, че тази глупост има вселенски характер. Дяволът е хитър и умен, но в порив на злост, когато „сипе деветки надясно и наляво“, дори не забелязва, че „родните му деветки“ неочаквано преминават в друго качествено състояние. След това дяволът изчезва в небитието, като се разтваря в първоматерията.

Дяволската „деветка“ е коварна и за самия дявол. Създателят го е отчел и е използвал този феномен на известна „дяволска глупост“ при изграждането на световната система от пирамиди и монументи. Мисля, че само демоничното зло може да противостои на това.

Във всички такива триъгълници характеристиките на ъглите задължително водят при сумирането на суми към числото „9“. Сякаш то е най-злото число! Но е и особено — чрез него злата енергия се унищожава.

И така, всички започнахме по нещичко да схващаме от конкретния механизъм за унищожаване на злите мисли. А сега бих искал да продължа размишленията си за видовете зли мисли, използвайки излаганата досега логика и жизнения си опит. Естествено, в тези си разсъждения ще изглеждам като малко дете, тъй като разумът и технологиите ни са несъпоставими с изключително високото равнище на строителите на пирамидите. Въпреки това, както казват, за опит пари не вземат.

Бих искал да започна с вече поставения въпрос защо в триъгълниците не се унищожават злите мисли с характеристика „333“. Тази комбинация от числа при сумирането на суми също води към числото „9“ (3 + 3 + 3 = 9)!

Триъгълната мисъл „333“ очевидно може да се смята за символ на равновесието между злото и доброто, също както числото „3“ според Питагор е знак за хармония и равновесие. Подобни мисли няма смисъл да бъдат унищожавани, тъй като ще бъде унищожен и компонентът на доброто в мисълта, а това не е разумно — хората с такива мисли имат възможност да станат по-добри.

Мнението ми е, че на Земята има много хора от типа „333“. Те често възникват дори у добри хора, изразявайки се в желанието за отмъщение след понесена обида, със зло да се постигне справедливост. За съжаление, рядко са способните да следват принципа „не отмъщавай“ или „Бог ще те накаже“.

В съвременното общество дори съществува култ към мислите „333“. Типична тяхна проява са американските „екшъни“, в които героят убива „лошите“ и в кървава драма побеждава, като утвърждава победата на доброто над злото и възвеличава принципа „отмъсти на обидилия те“. Независимо от щампите на подобни „шедьоври“ те се харесват и са свързани с голяма търговска изгода, защото мислите „333“ преобладават в манталитета на хората, в който доброто и злото вървят ръка за ръка и без зло сякаш е скучно да се живее.

През последните години обаче мнозина започват да се отвръщат от тези филми. Франция например забрани показването на тази евтина кинопродукция с аргумента, че възпитава хората в жестокост. Много американци казват, че ненавиждат телевизията, защото навсякъде има взривове и убийства, а човешкият живот изглежда твърде евтин. Но комерсиалното си е комерсиално. Въртенето на екшъните, основани на психологията на „тройките“, процъфтява.

Ако все пак у „равновесните хора на трите тройки“ хронично надделява уклонът към злото, рано или късно в мислите „333“ ще се появят числата „6“ и „9“ и човек ще заболее от злост. Точно от такива хора трябва да се опасяваме.

Появата на числото „3“ (т.е. 336) може да се интерпретира в съответствие с Питагор като алчностно-материалистично влечение, възникнало у човека. Ако при това е и тъп, за него например ще бъде характерен следният ход на мисли: „Защо си ми взел молива? Той е мой, а не твой. Мой, разбираш ли, мой! Дай ми го незабавно!“.

Такъв човек не е агресивен и все още не е болен от алчност, а просто е дребнав, оскърбява го и го нервира неуважението към собствеността му. Не е известно дали у него ще се развие мощната и всепоглъщаща алчност.

Най-често след появата на числото „6“ в мислите скоро се появява и числото „9“. Заедно с него идва и дълбокото желание да се причини зло на някого. То се лее отвътре и се изразява в това, че някой започва да изпитва радост от несполуката на другия. Бог изчезва напълно от душата.

Още веднъж ми се иска да подчертая, че при хора от тип „963“ Бог си тръгва от душата. Точно такива мисли се унищожават от пирамидите, защото напълно са откъснати от Бога. При това негативните мисли „963“ явно са най-разпространеният тип негативни мисли на Земята, тъй като сред тринадесетте триъгълника шест от тях имат характеристики на ъглите „963“, докато комбинацията „666“ се среща пет пъти, а „999“ — два пъти.

В какво се изразяват мислите тип „963“? Ако той преобладава при жена, в Русия образно я наричат „пепелянка“. Нерядко такива жени имат ангелско личице, умеят да стрелкат с очички и говорят с ласкаво гласче. Мъжете обикновено се правят на пауни пред тях, като се надуват и подсъзнателно изпитват непонятен пристъп на собствена значимост. Тези мъже, разбира се, се досещат, че пристъпообразното усещане за собствена значимост е свързано с това, че божественият елемент, който е в тях, тайничко говори, сравнявайки се с тази безбожна жена: „Виж колко си хубав“. Усещането за собствена значимост така завладява, че мъжът продължава да се пери пред такава дама, без да се съобразява с предупрежденията на другите.

— Ей, Васка, да не си изперкал съвсем? Опули си очите, опули ги. Та тя, Машка, е пепелянка. Няма съвест. Ще дойде време, ще те клъвне.

По-късно в някакъв момент Васка ще забележи, че неговата избраница е дребнава и никога не може от сърце да подари нещо дори и на най-близък човек. Скоро ще започне да се уморява от безкрайните й съвети да направи клопка на приятеля си и да заеме по-високата му длъжност и дори ще се поддаде на всекидневните увещания, че всички са лоши и че с тях е необходимо да се води борба с техните методи, и ще извърши подла постъпка, след което ще се напие и в пиянския си унес ще закрещи на избраницата си, пред която доскоро така сладострастно се е пъчил: — Какво ме съветваше, пепелянке? Сега в очите не мога да гледам Колка! Опетних съвестта си!

От душевния дисбаланс Васка ще започне да пие редовно и веднъж, върнал се пиян вкъщи, ще види стъклените очи на избраницата си. Той с мучене ще разтърси глава в старанието си да прогони омерзителното чувство, предизвиквано от тези очи, усещайки подсъзнателно, че в тях няма нищо божествено. Поради неспособността си да анализира чувствата си, Васка няма да разбере, че тези стъклени очи отразяват дяволския елемент. Само ще вдигне юмрук и гневно ще изкрещи:

— Ще те убия, мръснице! Стъклените очи обаче ще го спрат и той, ръмжейки от негодувание и със стиснати юмруци, ще отиде да спи.

Характерна черта на хората с мисли „963“ според мен е липсата на съвест. Мисля, че тя е мерило за доброто в човешката душа. На всички ни е известно болезненото чувство в гърдите, когато обстоятелствата ни поставят пред избора да извършим неблаговидна постъпка. Точно това чувство ни спира. То не зависи от нашето съзнание, появява се в душата от само себе си и като че ли е насочено от някого. Съвестта е Божие предупреждение. Тя е пряко божествено въздействие върху човека.

Човек, чиято съвест е чиста, е щастлив. Погледът му е открит, уверен е в себе си, приветлив и радушен е, макар и може би небогат. Какво е богатството? Както се казва, десет костюма наведнъж не можеш да облечеш и десет живота няма да преживееш. Затова пък човекът с чиста съвест има по-голямо богатство — душевен покой и близост до Бога.

Човек с опетнена съвест постоянно е измъчван от някакво досадно чувство в гърдите. В стремежа си да се освободи от него той се опитва да се оправдае, като приписва фантастични коварни помисли на онзи, във връзка с когото е потъпкал съвестта си. В периоди на транс или болест това чувство се връща, сякаш блъска с юмрук в челото и повтаря: потъпкал си, потъпкал си, потъпкал си съвестта си!

Опетнената съвест може да се нарече Божие наказание. Ще получим наказание за греховете си на Онзи свят, за което ще узнаем, когато бъдем там. А за опетнената си съвест получаваме наказание тук, на Земята, при това веднага.

Приятелят ми Венер Гафаров — член на първата хималайска експедиция, веднъж ми показа любопитна статия, написана от някакъв селски учител. В нея се описваше Ленин преди смъртта му. Парализираният по онова време пролетарски вожд е гледал към небето с лице, изкривено от ужас, и кряскал едно и също: „А-ла-ла… а-ла-ла… а-ла-ла…“ Виждал е нещо. Възможно е, както предполагаше авторът, в състояние на транс това да е било наказанието, което щяло да му бъде отсъдено на Онзи свят, и навярно е молел Бога за пощада. Мъченията му са започнали още на Земята. Мъчила го е съвестта. Какво ли го е очаквало на Онзи свят?

Кой знае защо ми се струва, че характерът на наказанието на Онзи свят е подобен на чувствата, които изпитва човек с опетнена съвест. Това ужасно чувство обаче очевидно е много по-силно там. То така стърже в душата, че си готов на всичко само и само да се освободиш от него. Затова на този свят е по-добре да се живее по съвест.

Не заминах за Америка, когато заедно с всичките ми изобретения ме купуваха за милиони долари, не се преместих от Уфа в Москва в изгода на кариерата си… Защо? Ами защото съвестта би ме измъчвала. Та нали всички (Амир Салихов, Ритат Булатов, Сагит Муслимов, Рафик Нигматулин, Венера Галимова, Натан Селский, Юра Василиев, Валя Яковлева, Ляля Мусина, Клара Захваткина и др.) в най-трудните години тръгнаха след мен само заради съвестта си. Как бих могъл да живея без тях — без хората с чиста съвест?

Хората с мисли „963“, както вече отбелязахме, се характеризират с това, че нямат съвест и няма какво да ги мъчи. Те се радват на чуждата мъка. Отделени са от Бога и божественото влияние не се разпространява върху тях. Такива хора предизвикват дисбаланс на всички равнища в сътворения от Бога прекрасен и многообразен свят. И само пирамидите, само светите пирамиди, могат да разрушат тези гибелни мисли.

Вторият тип мисли, разрушаван от пирамидите, е „666“. Основавайки се на математическата философия на Питагор и излаганата от нас логика, може да се каже, че хора с мисли тип „666“ са пределно материални. Техните материални помисли завладяват всичко, без да оставят място за духовното.

Характерна черта на хората с клеймо „666“ е алчността. При това болезнената всеобхватна алчност, при която, както се казва, човек е готов да продаде родната си майка заради богатството.

Алчността при хора „666“ често стига до степен на самобичуване и самоизтезаване. Човек се лишава от всичко заради страстното желание да трупа, да трупа и пак да трупа. Такива хора режат салама на много тънки парченца, купуват най-евтината водка, никога не канят гости, затова пък „на аванта“ се наяждат и напиват до пръсване. При тях в главата им се върти само една доминираща мисъл — да трупат за „черни дни“. В името на тези „черни дни“ принасят в жертва всичко — приятелство, любов, добро настроение, развлечения. Макар че при настъпването на тези „черни дни“, на чието очакване е посветен целият им живот, хората с мисли „666“ най-често не са в състояние да бръкнат в „пожизнената си кесия“.

Познавах един преподавател от медицинския институт, който никога не се беше женил и през последните 10–15 години зиме и лете ходеше с един и същ тъмносин шлифер, с който приличаше на клошар. След време се разболя от рак на белите дробове и на смъртния си одър поискал да дойде една позната, за да се прости с нея преди смъртта. Тя го помолила да й даде пари, за да се грижи за него, а и за погребение. Написал й чек за 300 рубли, но внезапно викнал след нея.

— Мария Ивановна, чакай! Върни се! Дай ми чека!

Когато жената му го върнала, той го скъсал с думите:

— Не, не мога.

— Но това е за вас, разбирате, че скоро…

— Всичко разбирам, но не мога.

Скоро този човек умря и го погребаха с пари, събрани от студенти медици, а на гроба му бе забит кол с номера на трупа в моргата. В спестовната му книжка останаха 49 000 стойностни съветски рубли.

През онези съветски години реших да купя на жена си (по-скоро да ми го измъкнат изпод тезгяха) модно финландско палто. Провървя ми, че лекувах една пациентка с „грандиозната по значимост“ тогава професия, наричана управител на магазин. Тя обеща да ми намери не едно, а дори две палта по 500 рубли всяко. Второто предложих да го купи Андрей, мой познат, който беше много богат (според слухове в книжката си имал 100 000 рубли) и ухажваше разведена жена, твърде притеснена във финансовите си възможности.

След предложението ми Андрей започна да избягва разговорите на тази тема, като измърморваше нещо от рода, че още не бил решил окончателно дали да свърже или не съдбата си с нея.

— Е, ама ти постоянно си в дома й, все пак подаръци правиш ли й? — попитах аз.

— А… още не…

— Ето, подари й палтото. Виж с какъв одрипан зипун^[2] ходи. Каква радост само ще бъде! Стига приказки, дай петстотин рубли и й направи подарък.

— Знаеш ли, окончателно не съм решил…

— Какво?

— Ами ще й подаря палтото, а тя… с друг…

— И какво?

— Знаеш ли, гаранции трябват, че няма да… — сконфузи се Андрей.

— Какви гаранции? — учудих се аз. — Даваш ли петстотин рубли или не?

— Не мога — процеди Андрей.

— Съзнаваш ли, че вече знае за палтото, което трябва да й подариш? Познава управителката на магазина и точно тя е подхванала разговора за палтото на жена ми. С две думи, дай петстотин рубли и не се прави на глупав! — преминах аз в атака.

— Не!

— Не ти ли се струва, че заради тези петстотин рубли, които при твоята заплата са никаква сума, ще загубиш любимата жена, с която се срещаш вече няколко години?

— Разбирам го, но нали любовта не се измерва с пари — каза Андрей и горделиво отметна глава. — Ако ме обича само заради парите, тогава…

— Помагаш ли й финансово?

— Не…

— При нейната заплата постоянно се храниш при нея… сто деветдесет и четири рубли повече. Тя се старае, пести и последната копейка, за да ти е добре. Трябва да дадеш петстотин рубли!

— М… м…

— Даваш ли ги или не?

В този момент очите му като че ли натежаха и се обърнаха нагоре, сякаш си представяше цялото натрупано от него богатство. Може би пред невиждащите му очи се мяркаха всичките му пари — шумолящи, със специфичния мирис на банкноти. А те бяха много, твърде много, цели сто хиляди. Ако от тях се вземеха 500 рубли, щяха да останат само 99 500! Това не бива да се допусне, не бива! Колко години съм трупал, ограничавал съм се, пътувал съм само с тролей за пет копейки, купувал съм панталони веднъж на десет години, обърнах зимното си палто (още от горните класове) и досега го нося, купувал съм само най-евтиния салам, странях от приятели, тъй като ме молеха да купя някоя бутилка… и изведнъж… вади цели 500 рубли. Не, не, не! Парите са моята сила, моята опора, моята власт! Виж колко са много! Скоро ще станат още повече! Обичам ги!

Андрей разклати глава, сякаш се отърсваше от видение, и каза:

— За разлика от теб, Ернст, аз съм пестелив човек.

— Защо трупаш?

— Как защо?

— Ами защо, защо?

— Е… за черни дни.

— Какви са тези черни дни? — продължавах да го тормозя.

— Как какви?

— Нали знаеш поговорката: „По-добре хиляда приятели, а не хиляда гроша“. Ако ти се случи беда, не парите, а приятелите ще ти помогнат.

Андрей се позамисли и пак изпадна в състояние на някакъв транс. Очаквах в очите му да видя тревога и страх, но те излъчваха сладострастно умиление. Той безспорно знаеше, че парите не винаги могат да спасяват, но ги обичаше и желаеше да види властта им. Отнасяше се към тях като към живо същество — мощно, красиво и всемогъщо — и му се кланяше, отдавайки му цялата си любов с такава страст, пред която любовта към жена би изглеждала като излишно надута свирка. Не само искаше да настъпят тези черни дни, жадуваше ги, за да види пълната власт на своята любов, на своя бог — парите.

Заради злополучното палто той беше принуден да се раздели с тази жена. От противоречиви чувства се опитах да събера още 500 рубли и за нейното палто, но поради ниската си заплата не успях.

— Знаеш ли — каза тя през сълзи, — през всичките години, през които се срещахме с Андрей, той ми подари шоколад за тридесет и четири копейки и… бутилка лимонада. А аз го обичах, поях го и го хранех, масата винаги беше пълна. Май не ме е обичал!

— Не е обичал теб.

— Ами коя?

— Парите.

Андрей също преживяваше тежко раздялата. Посивя, посърна, често плачеше и нареждаше:

— За първи път в живота си обичах! За първи път! А тя! Ех, не мен обичаше, а парите ми.

Разказа ми, че в порив, предизвикан от страданията, дори е искал да се самоубие и не изключва скоро да го стори.

— Дай петстотин рубли, ще й купя палтото и може би ще уредя всичко — помолих го аз.

Андрей тъжно ме погледна и отрицателно поклати глава.

Хората с мисли „666“, както и тези с мисли „963“, са отделени от Бога. При тях Бог също изцяло напуска душата. Но причината е в друго — в истинската любов към друг бог — парите. Алчният може да ходи на църква, да говори за Бога и дори да сипе фрази от Библията, като поучава другите да бъдат благопристойни. Но той не обича истинския Бог, тъй като целият душевен потенциал на алчния човек е зает от идолопоклонническата обич към изкуственото творение на човечеството, даващо власт и богатство — парите. А обичта към идол, дори и книжен, е грях, страшен грях, защото утвърждава низките и мръсни житейски принципи, заменяйки с тях високите и еволюционно обусловени божествени принципи. Алчният човек е страстен в любовта, но не обича онова, което би следвало да обича като божествено създание.

Хималайските йоги казват, че алчността е болест на душата. Ако им вярваме, трябва да признаем, че значителна част от населението на земното кълбо е засегнато от тази душевна болест. Когато започнах да пътувам по света като очен хирург, гледах на лекарите от различните страни и континенти с наивната увереност, че главната им цел е да помогнат на болния, спазвайки принципите на състрадание и любов. Следваше обаче разочарование след разочарование и разбрах, че пациентът е преди всичко обект за получаване на пари.

Не съм против за операции и труд на медиците да се плаща, но съм против лекари да се обявяват срещу нови методи за лечение в изгода на собствените си финансови интереси, напудрени от хирургическата им непълноценност. Например много по-изгодно е да се слагат капки в очите (болният постоянно ще идва при теб и ще плаща), които почти не помагат, отколкото моментално да се направи операция и човекът да се излекува. Болестта е изгодна финансово! Ами ако майка ти се разболее… или ти самият…?

Следващият тип мисли са „999“. Такива хора също са страстни в любовта, но не обичат Бога, майката, бащата или детето, а себе си. За човек с мисли „999“ съществува само един бог — самият той. С други думи, този тип хора се наричат егоисти.

Защо са влюбени толкова силно в себе си? Та това е глупаво — да бъдеш самовлюбен! Отговорът може да се получи от анализа на числото „999“, в което, както отбелязахме вече, се проявява дяволското начало. А то е чуждо и инородно на божественото начало. То е черната страна на живота, мракът. Затова хора, у които се появяват мисли „999“, стават чужди и инородни за нас, Божиите създания. Ние не ги обичаме.

Но за хората с клеймо „999“ духовно и психологически ние също сме чужди и инородни. Поради това те не ни обичат и ни пренебрегват, ненавиждат Бога, на когото се кланяме и когото почитаме като Създател. Човекът „999“ очевидно все пак осъзнава, че е сътворен от Бога, а не от Луцифер, но чуждата дяволска енергия на мисълта, нахлула в неговото съзнание, върши черната си работа, като го отчуждава от Бога. Такъв човек вероятно би искал да се кланя на дявола, но подсъзнанието му нашепва за истинската му принадлежност към категориите на божествените създания, макар и отклонили се от нормалния път. Той започва да се измъчва и да се мята, разкъсван от противоречиви чувства, и в края на краищата намира изход в оценяването си като уникално творение на природата, съчетаващо и двете базови начала — дяволското и божественото.

От тази мисъл му поолеква, той гордо вдига глава, презрително оглежда околните и си повтаря: „Аз съм уникум, аз съм уникум, аз съм уникум…“ А след думата „уникум“ идва тъпото и нелогично словосъчетание: „Аз съм бог!“. В него настъпва душевно облекчение и той решава, че е време да подчини неразумните и второкачествените хора, за да ръководи съдбините им. Всеки чужд израз започва да му се струва неверен, всяка собствена мисъл — гениална и… той постепенно се самовлюбва. Нормалното човешко самолюбие се заменя със самовлюбеност. Ами любовта към другите хора, към Бога? Че нима те са достойни за любов! И само някъде в кътчетата на душата понякога може би се надигат вълни на съмнения…

Такъв човек сред народа се нарича нарцис, ако, разбира се, е от мъжки пол или поне от междинен, т.е. „мека китка“. Нарцисите са склонни да се въртят пред огледалото и да скубят косми от носа си, а появила се пъпка за тях е трагедия. Каквито и обаче скъпи кремове да ползва такъв мъж и колкото и загадъчно да стрелка с поглед, жените рядко се влюбват в него, като със седмото си чувство усещат самовлюбеността му. Само празноглавки са в състояние да се увлекат по нарцис, но той не ги смята за достойни.

Неприятно е, че за реклами най-често канят мъже нарциси. От тях струят такива „деветки“, че продуктът, който рекламират, изглежда като отрова — особено когато нагласено те поглеждат изпод вежди и шумно отхапват нещо или отпиват от някаква напитка.

Ако самовлюбените само се въртяха пред огледалото, това все още би могло да се преживее. За съжаление, присъщо им е още едно качество — завистта. Независимо че хората с мисли „999“ са страстни и инициативни в процеса на самовъзвеличаването си, те и силно се измъчват, когато завиждат на някого, когато усещат, че той е по-благороден, по-силен, по-умен. Проявяват инициативност и в борбата срещу човек, на когото завиждат, стараейки се да му нанесат „смъртоносен удар“. Именно заради това мислите „999“ са крайно греховни и страшни, тъй като са насочени срещу святото право на всеки човек максимално да се възползва от божествения принцип „реализирай се сам“.

Не дай боже да се реализира завистта! В този случай например завистливият и егоистичен директор на научноизследователски институт „изяжда“ всичките си талантливи учени, заобикаляйки се с посредственост и разрушавайки научния потенциал. Помня как преди години директорът на института, в който работех, организираше комисия след комисия за проверки на групата ни. Веднъж ми каза: „И аз ще загина, Мулдашев, но ще те унищожа!“. Тогава действително успя да унищожи научната ни група.

Ами ако завистлив човек поеме управлението на цяла страна? Последиците няма да закъснеят: ще настъпи спад в икономиката, ще разцъфти корупцията, за да бъде той хегемон на фона на безобразното крадене.

Но най-страшната проява на мисли „999“ е експлоатацията на завистта като политическо оръжие. Мисля, че теорията на комунизма е основана на това. Замислете се над девиза за „хегемонията на пролетариата“. Това по същество е твърде лукаво: изпълнителят (пролетариатът) се обявява за командир (хегемон) на ръководители и учени, чиито идеи и проекти е призван да изпълнява. Този девиз стимулира вечната завист спрямо умните хора и я узаконява. В този девиз се долавя дяволското начало.

Вторият девиз на комунистите — равенството, също експлоатира чувството на завист. Хората не могат да бъдат равни умствено и затова девизът „равенство“ също узаконява завистта на посредствеността към умния и добър човек. Ако звучеше като „равенство на коремите“, би могло да се преживее, но гордият девиз „равенство“… Узаконеният завистливец ще започне да „работи“ над обекта на завистта си, като му приписва фантастични грехове от типа на контрареволюционна дейност, шпионаж в полза на капиталистите и други подобни. А ръководителите на сраната, затънали във взаимна завист, ще възприемат тези „писмени факти“ с удоволствието на дяволски убиец.

Общество, което е пропито със завист, може да се нарече комунизъм.

Оттук, скъпи читатели, мисля, че е разбираемо защо комунизмът винаги е бил съпровождан с репресии — завистливите хора убиват онези, на които завиждат. Убиват най-добрите. Комунизмът е тържество на завистта.

Ако пирамидите не унищожаваха мисли „999“ с тяхната завистливо-егоистична насоченост, целият този поток от негативизъм би се устремил на Онзи свят и… тогава може би поредният апокалипсис би бил през 1937 година!

Брат ми, Алберт Мулдашев, кандидат на биологическите науки и автор на много монографии, се разрови и откри документите, по които е репресиран дядо ни — Искандер Лутфулович Мулдашев. Обикновеният горски е осъден през 1937 г. на 13 години по обвинение в шпионаж в полза на Япония (и това в уралските гори!). Присъдата му е произнесена от „голямата тройка“, състояща се от секретаря на областния комитет на комунистическата партия на Съветския съюз, председателя на местния Народен комисариат на вътрешните работи и прокурора. Както се казва, „света троица“?!

Помня, дядо разказваше, че не му давали вода по няколко дена, после го вкарвали в банята, напарвали го и му поднасяли да държи чаша с вода. Ако не се сдържиш и започнеш да пиеш, изстрел в слепоочието, ако пък се сдържиш — продължават с паренето.

— Защо са правели така, дядо? — наивно го питахме ние.

— Ами те не бяха хора, бяха дяволи — отговаряше той.

Другият ми брат Едуард Мулдашев, с когото сме близнаци, когато слушаше тези думи, плачеше. Останалият отпечатък от детството възпита Едуард като крайно добър човек. Точно тази доброта го направи прекрасен хирург, болните казват, че имал силни и добри ръце.

Привършвайки раздела за видовете зли мисли, бих искал да отбележа, че мислите „963“ и „666“ са омерзителни и нископробни, но „999“ са страшни. Жалко че не съществуват законодателни актове срещу завистта! Не би могло и да ги има. Трябва просто искрено да се вярва в Бога!

Може, разбира се, да се представят и други вариации на зли мисли — 996, 966, 993, 933, 663, 633 и 333, които не намират отражение в световната система от пирамиди и монументи. Например човек с мисли „999“ би могъл да се нарече алчен дявол, с „966“ — много алчен дявол, с „993“ — дявол, който понякога може да прости, „933“ — разкайващо се дяволче и т.н.

Но системата от пирамиди и монументи от древността унищожава преди всичко мисли „963“, „666“ и „999“. Защо точно тях? За това знае само Шамбала, по чийто план те са създавани.

Един нюанс обаче все пак може би знаем — точно тези комбинации (963, 666 и 999) при сумирането на сумите на ъглите водят до числото „9“, което характеризира двойствеността, превръщайки се неочаквано в символ на края — връщане в първоматерията.

Механизмът за унищожаване на злите мисли

Когато разсъждавах над механизма за унищожаване на злите мисли, изчетох огромна литература за пирамидите и много пъти пресмятах триъгълниците, като се стараех да установя математическа закономерност. А всичко се оказа толкова просто!

Независимо от това, скъпи читатели, прелистете следващите страници и обърнете внимание на цифрите, характеризиращи ъглите и страните на всеки от триъгълниците, които влизат в световната система от пирамиди и монументи от древността.

Както вече отбелязахме, анализирайки характеристиките на триъгълниците, във всички три вариации числото „9“ (образуващо се при сумирането на сумите на ъглите) поставя енергията на мисли 963, 666 и 999 в гранично положение, т.е. пред унищожение (или пропадане в първоматерията) според принципа, наречен образно от нас „дяволска глупост“. С други думи, след „затварянето“ в триъгълника, насочващ сумата от ъглите на триъгълната мисъл към граничното число „9“, тя е готова за процеса на унищожаване.

Как все пак се унищожава подобна негативна мисъл? Отговори на тези въпроси успяхме да намерим (без да сме сигурни дали са правилни или не!) при анализа на характеристиките на страните на триъгълниците, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите от древността. Ще напомня, че под характеристика на страните разбираме три числа, всяко от което обозначава сумата от числата, получени при сумиране стойностите на всяка от трите страни на триъгълника. Например триъгълникът Кайлас-Стоунхендж-египетските пирамиди има страни 6666, 3999 и 4999 км, а характеристиката на страните на този триъгълник е 634, тъй като 6666 км се характеризират с числото „6“: 6 + 6 + 6 + 6 = 24; 2 + 4 = 6, 3999 — с числото „3“: 3 + 9 + 9 + 9 = 30; 3 + 0 = 3, а 4999 км — с числото „4“: 4 + 9 + 9 + 9 = 31; 3 + 1 = 4.

Нека да погледнем сборната таблица с характеристиките на страните на триъгълника. Вижда се, че ако при характеристиките на страните на „плоските“ триъгълници се наблюдава числов разнобой, при хордовите триъгълници съществува изключително строга аналогия, водеща само до числото „999“. Този факт е твърде любопитен, тъй като разстоянията по хордите между пирамидите и монументите от древността са различни, но сумирането на числата, обозначаващи километрите, води до едно число — 999. Следователно съществува някаква закономерност! Каква е тя?

Характеристики на ъглите на триъгълниците

Триъгълници	„Плосък“	Хордов
Първа двойка	466 466	999 999
Втора двойка	634 634	999 999
Трета двойка	663 663	999 999
Четвърта двойка	634 634	999 999
Пета двойка	633 633	999 999
Шеста двойка	633 633	999 999
Самостоятелен триъгълник	466	999

Тогава още не осъзнавах, че своеобразна закономерност съществува и в нестройната редица от числа на „плоските“ триъгълници (466, 634, 633 и т.н.). Разбрах го, едва когато си спомних математическия етюд, изпълнен от Татяна за умножаване числа на произведения. Още преди няколко седмици Татяна, Юрий Иванович и аз бяхме обърнали внимание, че при последователно умножаване на редица числа едно по друго и при продължаване на умножаването на числата на произведението понякога се получава числото „0“ (например числото 6666 — 6 x 6 x 6 x 6 = 1296; 1 x 2 x 9 x 6 = 108; 1 x 0 x 8 = 0). Но само понякога! Далеч не винаги!

Струва ми се, че принципът на умножаване на числа на произведения вероятно действа в световната система от пирамиди и монументи от древността, като свежда до „0“ (унищожава) злите мисли. Нямахме обаче никакви доказателства.

Спомних си и предположението ни, че е възможно стъпалата на пирамидите по някакъв начин да реализират ефекта на умножаването на числа на произведения с превръщане на злите мисли в „0“. Опитвах се да умножавам, но нищо не се получаваше. Дългоочакваната „0“ не излизаше.

„Почакай, почакай — изведнъж като че ли ме осени нещо, — може би трябва да се умножават числа, обозначаващи характеристиката на ъглите, по числа, обозначаващи характеристиката на страните на всеки триъгълник. Страните на триъгълника в този удивителен фрактален свят на мисли също играят определена роля. Неслучайно в хордовите триъгълници винаги се получава една характеристика на страните — 999. Ъглите и страните на триъгълника са единно цяло, единен компонент в унищожаването на злите триъгълни мисли.“

Взех математическите характеристики на първата двойка еднакви триъгълници — Кайлас-Северният полюс-египетските пирамиди и Пасха-Тазумал-мексиканските пирамиди, като реших най-напред да разработя хордовия вариант на тези триъгълници, имащи характеристика на ъглите — 666, и характеристика на страните — 999.

По-нататък умножих тези характеристики помежду им с изпълнение на действието умножение на числата на произведението: 666 x 999 = 665334; 6 x 6 x 5 x 3 x 3 x 4 = 6480; 6 x 4 x 8 x 0 = 0.

— Браво! Получи се „0“ — числото на унищожението! — възкликнах аз. — А как ще бъде с „плоския“ вариант на триъгълниците на първата двойка?

„Плоският“ вариант на тази двойка има следните параметри: характеристика на ъглите — 666, характеристика на страните — 466.

Процедурата на умножаване на тези числа показва следното: 666 x 466 = 310356; 3 x 1 x 0 x 3 x 5 = 0.

— Още една „0“! — пак възкликнах аз. — Дали тази закономерност ще се потвърди във втората двойка триъгълници?

Хордовият вариант на втората двойка триъгълници — Кайлас-Стоунхендж-египетските пирамиди и Пасха-Бермудският триъгълник-мексиканските пирамиди, има следните параметри: характеристика на ъглите — 963, характеристика на страните — 999.

Процедурата по умножаването показа следното: 963 x 999 = 962037; 9 x 6 x 2 x 0 x 3 x 7 = 0.

„Плоският“ вариант на втората двойка е: характеристика на ъглите — 963, характеристика на страните — 634.

Процедурата по умножаването е: 963 x 634 = 610542; 6 x 1 x 0 x 5 x 4 x 2 = 0.

Такава закономерност се проследява във всички триъгълници на световната система от пирамиди и монументи. Но независимо че всичко е разбираемо, ще си позволя за нагледност да приведа сборна таблица на числата, получени чрез умножаване характеристиките на ъглите по характеристиките на страните на триъгълниците с последващо умножаване числата на получените произведения.

Триъгълници	Характеристики на „плоските“ триъгълници			Характеристики на хордовите триъгълници
	на ъглите	на страните	умножение на ъглите и страните	на ъглите	на страните	умножение на ъглите и страните
Първа двойка	666 666	466 466	0 0	666 666	999 999	0 0
Втора двойка	963 963	634 634	0 0	963 963	999 999	0 0
Трета двойка	999 999	663 663	0 0	999 999	999 999	0 0
Четвърта двойка	963 963	634 634	0 0	963 963	999 999	0 0
Пета двойка	666 666	633 633	0 0	666 666	999 999	0 0
Шеста двойка	963 963	633 633	0 0	963 963	999 999	0 0
Самостоятелен триъгълник	666	466	0	666	999	0

Таблицата показва, че всички триъгълници в световната система от пирамиди и монументи от древността са построени така, че както в „плосък“, така и в хордов вариант умножаването на характеристиките на ъглите по характеристиките на страните с продължаване умножаването на числата на полученото произведение непременно дава „0“.

По повод на тази нула може много да се дискутира, но фактът си остава факт — въвеждането на числото „0“ при умножаването на числата на произведенията е планирано от древните в хода на строителството на световната система от пирамиди и монументи. Затова хипотезата ни, че чрез числото „0“ в триъгълниците в тази система се извършва унищожаване на злите триъгълни мисли, може да се смята за допустима.

Ако още веднъж погледнем таблицата, ще забележим, че в хордовите триъгълници, за разлика от „плоските“, навсякъде фигурира числото „9“. Оттук и извода, че хордовите триъгълници по-надеждно унищожават злите мисли, тъй като процесът на унищожаване чрез умножаване числата на произведения винаги преминава през граничното число „9“, означаващо готовност за унищожаване. Този постулат се потвърждава и от това, че сумата от сумите на страните на хордовите триъгълници винаги е еднаква — 9.

Как все пак се реализира феноменът на умножаване на числата на произведения със „зануляване“ на злите мисли в триъгълниците на световната система от пирамиди и монументи? Какво подтиква затворените зли мисли в триъгълниците да преминават към самоунищожителния процес на умножение?

Не мога да дам отговор на тези въпроси. Мога само да предполагам. Както вече беше отбелязано, възможно е стъпалата на пирамидите по някакъв непонятен за нас начин да унищожават затворената в триъгълника зла мисъл. Стъпало след стъпало върви процесът, мяркат се числа, появяват се деветки и неочаквано възниква числото „0“, след което злата мисъл усеща, че потъва в нищото — в първоматерията, и изчезва.

Свикнали сме да се отнасяме към стъпалата като към стълба, по която можем да се изкачваме или да слизаме. Но очевидно всеки ъгъл и всяка страна на стъпалата при пирамидата играят особено роля в загадъчния и вездесъщ фин свят. Неслучайно повечето от пирамидите, разхвърляни по земното кълбо, имат стъпаловиден характер.

Вторият механизъм, който според мен задейства феномена умножение със „зануляване“ на злите мисли, е може би комплексното взаиморазположение на пирамидите. Както е известно, те са разположени в комплекси. Например комплексът на египетските пирамиди е разтеглен почти на 1000 км и включва над 100 пирамиди. Затова не бива да се изключва, че злата мисъл, затворена в един от триъгълниците, при контакт с комплекса от пирамиди започва да „препуска“ от пирамида към пирамида, като задейства феномена умножение с насочване към числото „0“. Първа пирамида, втора, трета, четвърта… нула… пропадане в първоматерията.

Не бива да се изключва и това, че в монументите от древността със заоблена форма (например Стоунхендж) злата мисъл започва да се върти, като кръг след кръг се умножава и в центъра се превръща в „0“.

Когато на глобуса разглеждаш описаните стройни триъгълници, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите от древността, оставаш поразен от интелектуалната и технологична мощ на древните. Те, най-добрите от най-добрите, живеещи в загадъчната Шамбала, виждат и анализират мислите. При тях вероятно е съществувала и съществува наука за мислите. Засега тя е недостъпна за нас, но всеки може да види резултатите от развитието й — пирамидите и монументите от древността.

Осъзнавайки всичко това, ми се прииска да организирам околосветска експедиция за изучаване на монументите и пирамидите от древността от гледна точка на излаганата хипотеза за антигреховната им роля. Ако успеехме щателно да измерим всички ъгли, стъпала, както и другите съставни части на пирамидите, бихме могли нещичко да разберем. Прекрасно осъзнавах, че изследванията от този род няма да могат да излязат извън пределите на хипотезата, защото за разлика от древните ние не можем да виждаме мислите, нямаме прибори за анализирането им и разполагаме единствено с желанието да ги опознаем. Между другото желанието вече е нещо, тъй като всяка наука започва от къртовското събиране на факти, като те водят все по-нататък и по-нататък в мъглявата далечина на неопознатото. Уверен съм, че тази околосветска експедиция рано или късно ще се състои.

А засега… Засега ще тръгнем на не по-малко увлекателната експедиция към Града на боговете. Дали ще го намерим в Тибет? С какво ще се сблъскаме там?

— Шефе, с Юрий Иванович обсъдихме всички проблеми — разнесе се гласът на Селиверстов. — Той вече не ми се сърди, че прекъснах разговора ви с информацията за пъпа на Земята, наричан Та-пи-то-о-те-хе-ну-а. И съжалява, че не може да потегли на експедиция заради радикулита си. Впрочем дойдох да доложа за подготовката на експедиционното снаряжение. Кислородни бутилки ще вземаме ли? Нали ще бъдем на големи височини!

— Не, ще се оправим и така. Вижте, ето какво мисля… Почти към убеден, че Градът на боговете се състои от пирамиди и монументи. Друго и не може да бъде. В противен случай цялата ни хипотеза за антигреховната им роля ще бъде опровергана. И ми се струва, че част от пирамидите и монументите в Града на боговете ще изпълняват антигреховна роля, а друга част — някаква друга.

С някакво седмо чувство усещах, че другата (предполагаемата!) функция на Града на боговете (все още ненамерен!) ще бъде не по-малко грандиозна и тясно свързана с първата — антигреховната. Тогава все още не знаех величието на думата „матрица“.

— Вече е късно, дали да не си тръгваме — предложи Юрий Иванович. — Че утре обещах на Вовка, на нашия шофьор, да му помогна да хвърлим едно око на скоростната кутия. Задната скорост нещо издиша.

— И ние в експедицията няма да мърдаме назад, напред и само напред към Града на боговете — каза Селиверстов, като грациозно се мъчеше да отпъди през прозореца една муха.

— Хайде утре вечерта да се съберем с Шамил Циганов и Равил Мирхайдаров и да обсъдим допълнителните триъгълници на световната система от пирамиди и монументи от древността. Тези момчета ще ни бъдат необходими: Шамил е математик, а Равил е бил на Аркаим — предложих аз.

Допълнителните триъгълници в световната система от пирамиди и монументи

На следващата вечер се събрахме и започнахме да разглеждаме по-малко известните монументи и градове от древността, като се стараехме да открием връзката им със световната система от пирамиди и монументи. Това занимание се оказа твърде интригуващо.

— Вижте! — възкликнах аз, вглеждайки се в глобуса. — Древните градове Венеция и Атина са на една линия — съединяващата Стоунхендж с египетските пирамиди. При това ми се струва, че тя се дели от тези градове на три равни части. Не съм бил в Гърция, но във Венеция — два пъти. Удивителен град! Усещането е, че е предназначен за хора, водещи полуводен начин на живот…

Избързвайки, ще кажа, че по време на експедицията успяхме да се сдобием с напълно сериозни сведения, че атлантите са съществували на Земята до VII–VIII век сл.Хр. Сега вече дори знаем мястото, където е бил техният последен град. Напълно вероятно е да са имали контакти с римската и гръцката цивилизация и до известна степен да са им повлияли.

— Жена ми е родена на река Хопьор, онази, дето тече в Украйна — прекъсна ме Юрий Иванович. — Помня, местните казаци казваха, че някъде в Украйна е имало пирамида, която приличала на хълм. А сега мога да покажа къде е разположена — на линията Стоунхендж-Кайлас е, на мястото, където тази линия се дели на три части. Точно там!

— Помня — усмихна се на свой ред Селиверстов, — че в годините на перестройката, когато финансови пирамиди като МММ или „Хопьор инвест“ мамеха народа, вие, Юрий Иванович, имахте прякора Хопьор Иванович… по месторождението на жена ви.

— Минали работи.

— Погледнете! — отново възкликнах аз. — Вавилон в днешен Ирак е разположен на линията египетските пирамиди-Кайлас, като е точно на една трета от това разстояние. След още една трета е древният град Кандахар в Афганистан. Интересно!

Още веднъж ще избързам, за да спомена, че тези съвпадения не възникват случайно. До планината Кайлас някога е съществувал град, също наричан Вавилон… И двата са били на една линия — Кайлас-египетските пирамиди.

— Вижте — Селиверстов забоде пръст в глобуса, — платото Устюрт в Казахстан, известно с рисунките, приличащи на тези в пустинята Наска, е разположено на линията, деляща триъгълника Кайлас-Северният полюс-египетските пирамиди на две равни части.

— На същата линия е разположен знаменитият Аркаим, който е в Челябинска област на границата с Башкортостан — обади се и Равил Мирхайдаров. — Когато бях там, ми направи огромно впечатление. Не можах да разбера защо! А сега е ясно — монумент от древността е. В системата е.

— Помните ли — Юрий Иванович ни погледна с Равил, — бяхте на поход в Северен Урал. Искахте да откриете Златната жена. Ама не я намерихте! Аз пък мога да кажа къде е разположена — на същата тази линия. Това е мястото й! А вие търсехте малко встрани — в района на превала Дятлов, където по неизвестни причини бяха загинали девет души. Четох в „Скандали“, че в Урал има сфинкс, почти същият е като египетския. Местните монаси казват, че ако някой го погледне в очите, веднага умира.

— Той да не е като медузата Горгона?

— Като Горгона е.

— Ама, ако се вярва на „Скандали“… — настръхна Равил.

— Легендите и приказките не възникват на празно място — нравоучително произнесе Юрий Ивановнич. — Дори и в живота се срещат горгони. Навремето имаше една девица, като я погледнеш в очите, моментално се вцепеняваш, духът пропада някъде и душата ти се блъска.

— Да не би пък да се вкамениш? — язвително подметна Равил.

— Е, не съвсем, но все пак…

В края на краищата разбрахме, че описаният допълнителен анализ може да продължава безкрайно дълго. Времето ни притискаше — до експедицията оставаха само две седмици. Затова решихме математически да анализираме само допълнителните триъгълници, влизащи в състава на вече отбелязания триъгълник Кайлас-Северния полюс-египетските пирамиди. Общата схема на допълнителните триъгълници изглеждаше като на фигурата.

Сметките на математика Шамил Циганов показаха, че разстоянията между трите допълнителни монумента са еднакви и са по 1666 км, ако се мери по линията, деляща основния триъгълник Кайлас-Северния полюс-египетските пирамиди на две равни части. Точно по тази линия са разположени платото Устюрт, Аркаим и може би — Златната жена. Циганов е убеден, че след създаването на математически модел на Земята, основан на нашите предположения, започнали с анализа на числото „6666“ (трагичното послание на древните), ще бъде напълно реално точно да се посочи мястото, където би трябвало да се намира легендарната Златна жена. Ако, разбира се, наистина съществува.

Не бих искал за пореден път да усложнявам текста с „плоски“ и хордови варианти на отбелязаните допълнителни триъгълници. Затова ще изброя само математическите им характеристики. За триъгълника, свързан с Устюрт, те са следните:

Триъгълник Устюрт-Кайлас-египетските пирамиди	„Плосък“	Хордов
Характеристика на ъглите	666	999
Сума от сумите на ъглите	9	9
Характеристика на страните	224	999
Сума от сумите на страните	8	9
Умножение на характеристиките на ъглите и страните	0	0

Характеристиките на допълнителния триъгълник, свързан с монумента Аркаим, са следните:

Триъгълник Аркаим-Кайлас-египетските пирамиди	„Плосък“	Хордов
Характеристика на ъглите	666	666
Сума от сумите на ъглите	9	9
Характеристика на страните	334	999
Сума от сумите на страните	1	9
Умножение на характеристиките на ъглите и страните	0	0

Триъгълникът, свързан с предполагаемата Златна жена, има следните характеристики:

Триъгълник Златната жена-Кайлас-египетските пирамиди	„Плосък“	Хордов
Характеристика на ъглите	999	999
Сума от сумите на ъглите	9	9
Характеристика на страните	488	999
Сума от сумите на страните	2	9
Умножение на характеристиките на ъглите на страните	0	0

От таблиците се вижда, че математическите характеристики на допълнителните триъгълници, очертани в рамките на един от триъгълниците на световната система от пирамиди и монументи от древността, са сходни с математическите характеристики на основните триъгълници.

Тук характеристиките на ъглите също водят до числата „666“ и „999“, сумата от суми на ъглите също е равна на числото „9“ и т.н. Най-главното обаче е, че умножаването на характеристиките на ъглите по характеристиките на страните с последващо умножаване на числата на произведението винаги води до числото „0“. Последният факт — появата на „0“, свидетелства, че и в допълнителните триъгълници също се извършва процес на унищожаване (зануляване) на отрицателната психична енергия (злите мисли).

— Ето още нещо по този повод — каза Юрий Иванович. — Лемурийците заедно с атлантите, когато изграждат и пускат в действие световната система от пирамиди и монументи, разбират, че не й достига мощност, за да унищожава всички зли мисли, излъчвани от хората. И построяват допълнителни монументи, с помощта на които да доунищожават злите мисли, за да не се носят като бесни по Онзи и този свят.

— Искам да ви възразя, Юрий Иванович — каза Селиверстов, като го помоли за цигара, — световната система от пирамиди и монументи е изградена, след като се открива повърхността на континентите и островите, потопени по време на Всемирния потоп. В онези времена и хората са били малко. Логично е, че с увеличаването им на планетата пропорционално нарастват и злите мисли. Затова и системата трябва постоянно да се доизгражда.

— Ами тя се и доизгражда. На платото Устюрт рисунки са направили, построили са Аркаим, Златната жена…

— Да, но защо днес никой не строи пирамиди и монументи? Нали населението през XX век се утрои, светът преживя страшни войни! Има повече злост! — не мирясваше Селиверстов.

— Как така никой не строи? Ето, бизнесменът с фамилия Глад около Москва строи пирамиди от тенекия или картон, за да пречисти руската столица. Макар че този Глад не е атлант, а просто предприемач с научни способности. Благо дело иска да извърши, а не просто да трупа пари в банката за пет живота напред. Като че ли е духовен и светъл човек — не се предаваше Юрий Иванович.

— Нека да видим дали Москва не е на някоя от пресечните точки на линиите — предложи Равил. — Може пък да не си е струвало тук да се строят пирамиди?

Всички се вгледахме в глобуса.

— Май не се вмества в системата — проговори Селиверстов.

— Като че ли не…

— Дори ако пирамидите, построени от господин Глад, да не влизат в световната система, все пак той е извършил благо дело. Не мисля, че е вкарвал в нея туристи и е стригал парички от тях — обяви в защита Юрий Иванович.

— Ами откъде този господин е научил необходимите ъгли на наклона на стените, размерите и другите математически характеристики? Да не би да познава древната наука за мислите? Да не би и мисли да чете? — премина в атака Селиверстов.

— Може и да не ги знае, ама е по-добре да се измайстори пирамида и видът й да подтиква хората към духовното, отколкото да крият парички под дюшека и да им се молят цял живот.

Кой все пак е построил пирамидите?

— Защо днес не виждаме дейността на Шамбала? Нали сме в прехода към новото хилядолетие! Точно на него се падат всички пророчества за края на света! Сега му е времето! — възбудено изговори Равил.

— Скоро ще видим — многозначително произнесе Селиверстов.

— Кого ще видим?

— Хората от Шамбала.

— Изтокът — Селиверстов запали нова цигара — очаква пришествието на нов пророк — Майтрея. И дори ми се струва, че са започнали да му правят огромна статуя. Посветените казват, че новият пророк ще бъде с огромен ръст. Може би лемуриец?

— Да отворим прозорчето, че задимихте — помоли Шамил Циганов.

— В Европа очакват пришествието на новия Христос. Казват, че и нов Антихрист щял да се появи. Какви ще бъдат, никой не знае.

— И какво, появяват се и моментално започват да ваят нови пирамиди? — саркастично попита Юрий Иванович.

— Е, не знам. Разумът им е по-високо от нашия.

— Струва ми се — намесих се в разговора, — че хората от Шамбала не строят пирамиди и монументи в нашия, а в паралелния свят или, както се казва, в другото измерение.

— Защо?

— Не се учудвайте, имам дори някои предположения, които го потвърждават — продължих аз. — Най-напред бих искал да отбележа, че в загадъчния паралелен свят вероятно всичко е по-различно — друго небе, други дървета, други животни, други хора, и няма нищо, което едновременно да съществува и в двата свята. Само пирамидите са едновременно и в нашия, и паралелния свят.

— Защо?

— Не знам, но ми се струва, че в паралелен свят с нас, някъде в Шамбала, живеят най-добрите от най-добрите и периодично строят пирамиди и монументи, които в нужното време въвеждат в нашето пространство, в нашия свят. Те сякаш възникват от нищото. Целите и времето за въвеждането им знаят само те, а ние можем само да се досещаме. Както сега — разглеждаме математическите особености на триъгълниците от световната система…

— Може би… а може и…

— При това — упорито продължавах да развивам бог знае откъде нахлулата мисъл — в нашето пространство (измерение) се въвежда по-скоро образът на пирамидата, а на определена група хора от нашия свят се предават знания за „материалното й доизграждане“, както и способности за използване на психичната енергия за… пренасяне на каменни блокове и т.н. Вероятно на хора с ниска духовност не е възможно да се предадат такива способности. Затова „материалното доизграждане“ очевидно е извършвано от по-високодуховните в сравнение с нас атланти, останали на Земята (в нашия свят) след Всемирния потоп преди 850 000 години. По този начин пирамидите и монументите могат да се нарекат комплексно произведение на паралелния и нашия свят.

— Искам да кажа — отбеляза Юрий Иванович, — че лично аз вярвам в паралелните светове. И не само аз, а и много хора. Не вярват само онези, за които паралелният свят съществува в Швейцария и имат тайна банкова сметка. Ти, шефе, кажи ми отбиват ли се в нашия свят хора от по-високоразвития паралелен свят? Четох, че се отбиват, и то нерядко, че понякога и с летящи чинии нахлуват.

— Точно там е работата, Юра. Натрупани са немалко сведения за подобни посещения, при които може би е осъществено „материалното дострояване“ на пирамидите. Да вземем само данните на Друнвало Мелхиседек, изложени във великолепната му книга „Древната тайна на цветето на живота“.

Той дава огромен обем от необичайни знания, които изобщо не се вместват в понятието „измислица“ или „фантазия“, тъй като съвпадат с древните представи за създаването на живота и са изпъстрени със съвсем точни дати и факти. В съответствие с тези факти по време на изграждането на египетските пирамиди управляващите Египет са били хора с огромен ръст и необичайна външност, такива са и статуите им в храма при Абу Симбел.

Авторът твърди, че в самото начало Египет е управляван от хора от петото измерение (или от петото равнище на съзнание), с ръст около 18 метра, чиито статуи са изпълнени в реални размери. Управляван е и от хора от четвъртото измерение (четвъртото равнище на съзнание), чиито статуи с ръст 10,6 метра също са представени в храма на Нефертити. Хората от четвъртото измерение са наричани хатори. И най-после, Египет е управляван от хора от третото измерение (третото равнище на съзнание) с ръст 3–4,8 метра. Типичен техен представител е красавицата Нефертити. Тя е изглеждала доста необичайно. Ръстът й е бил около 3,5 метра. Поразяват размерите и формата на черепа й. Едва впоследствие, когато пирамидите и монументите вече са построени, Египет е управляван от хора от нашето второ измерение (второ равнище на съзнание) с обичайния за нашите възприятия ръст от 1,5–2 метра.

— Ако се вярва на Друнвало Мелхиседек — Селиверстов отново запали цигара, — трябва да се признае, че в строителството на пирамидите са участвали хора от няколко паралелни свята (трето, четвърто и пето измерение), че и от нашия свят, нашето второ измерение. Знанията само на един свят не стигат! Колко стройно се получава — строителството е започнато от хора от най-високото равнище (петото измерение), а го продължават от по-ниските равнища (четвъртото и третото измерение). И за кого? За хората от второто поколение, т.е. за нас. Изглежда прекалено много струват нашата злост и злите ни мисли в космически мащаб!

— Ако правим статуи, непременно увеличаваме размерите им — започна Юрий Иванович. — Вижте Ленин на всеки градски площад — огромен, като човек от четвъртото измерение, изправил се и сочи с ръка нанякъде. Защо увеличаваме размерите? Може би скулпторите подсъзнателно са се старали да му придадат чертите на великите учители от паралелните светове.

— Хората от по-високоразвитите паралелни светове, за разлика от нас, искрено са вярвали в Бога и в детайли са познавали божественото мироздание. Затова при тях очевидно дори не се е мяркала мисълта да увеличават в статуите размерите на тялото си. Би било некоректно спрямо хората от паралелния свят, би заприличало на самовъзвеличаване — добави Селиверстов.

— А Шамбала в какво измерение живее? — неочаквано попита Равил.

— Не знам — отговорих честно, — но ми се струва, че не е в нашето. Както говорихме, Шамбала би трябвало да е многолика. А ако се вземат статуите в храма при Абу Симбел, създава се впечатлението, че хората от различните измерения (светове) имат приблизително сходна външност и се различават по ръста си. Но… вероятно пространството е значително по-многостранно, а паралелните светове са значително повече, отколкото ние си ги представяме. Мюфтията Талгат Таджутдин, много умен човек, начело на мюсюлманите в европейската част на Русия, веднъж каза, че в Корана се споменава за съществуването на хиляди паралелни светове.

Колко много не знаех тогава!

Мъчително ме тревожеха мисли, които изобщо не можеха да се подредят. Въпрос след въпрос се мяркаха в главата ми, без да намират отговори.

Кой е разработил принципите за създаване на пирамидите и монументите? Шамбала или хора от паралелните светове? Многоликата Шамбала живее ли заедно с хора от паралелните светове или се намира под Земята в нашия свят? Нима злите човешки мисли са толкова страшни? Може би за разлика от нас паралелните светове имат взаимни контакти, осъзнавайки единството на света, създаден от Бога?

Какво е пространството и как може да се усети? Нима то, което постоянно е около нас, може да бъде друго? Нима на Земята, наслагвайки се един върху друг, съществуват няколко паралелни свята? По какъв начин? Нима пространството е толкова значимо, че въздействието му върху материалните обекти така силно променя техните свойства, че независимо дали са дърво, човек или камък, стават взаимнопроницаеми и взаимноневидими в различните паралелни светове?

А времето? Какво е времето? Как е свързано с пространството? Нима времето може да бъде различно за различните паралелни светове? А може би те се различават по времето и ние не сме в състояние да ги наблюдаваме поради нееднаквия ход на времето в тях?

Нима материята, която можем да видим и пипнем, е само второстепенен вторичен субстрат на загадъчния комплекс пространство — време?

Когато пиша тази книга, експедицията към Града на боговете вече е история. И аз малко, може би съвсем малко поумнях. На някои от поставените въпроси вече мога да отговоря с една или друга степен на хипотетична достоверност, а на други — не.

Ще мине време, ще се проведат нови изследвания, ще бъдат направени нови изводи, след което нерешимите сега въпроси ще получат своите отговори, макар че ще изникнат немалко нови въпроси. Такъв е животът с неговата безкрайна широта на познанието. Отначало полудивата дума „чудо“ постепенно се облича с разсъждения и доказателства, като се превръща в реалност, след което става скучна и неинтересна, предизвиквайки копнеж по „новото чудо“ с нов кръговрат от разсъждения и доказателства.

И все пак само ще намекна, че в далечния Тибет, в Града на боговете, всички веднага осъзнахме ролята на пространството и времето. Разбрахме, че те са били променени с помощта на монументите и пирамидите в Града на боговете, че животът на Земята е започнал да тече по-различно, отколкото преди. Някак си изведнъж схванахме, че пространството и времето са главното, а свойствата на материята, с която толкова сме свикнали във всекидневното си битие, изцяло зависят от тези две понятия, които е трудно да се пипнат и осмислят.

Във високопланинския Тибет усетихме близостта на паралелните светове и дори видяхме местата (приближихме се до тях), специално направени от древните за преминаване в тях. За това обаче, скъпи читатели, ще пиша във втората и третата книга.^[3]

— Помните ли, че по времето на Съветския съюз излизаше интересното списание „Техника на младежта“? — обърна се към нас Шамил Циганов. — Прегледах много броеве и ето какво открих. В статия на Н. Гончаров, В. Макаров и В. Морозов от 1981 година е споменато, че в индийския епос „Махабхарата“, в някои древнокитайски химни и при философа Платон се говори за триъгълно делене на Земята. Дали не е същото, което и ние направихме? Освен това авторите са съединили на глобуса огнищата на древните култури и също са получили твърде стройно делене на Земята на триъгълници, четириъгълници и петоъгълници.

— Любопитно — промълвих аз.

— Смятам обаче — убедено каза Шамил, — че направеното от нас е по-точно, защото се опираме на съвсем конкретното число 6666, предадено на хората, както казваме, чрез трагичното послание на древните. За мен, математика, получената схема, състояща се от серия симетрични триъгълници с единни математически характеристики, ми изглежда убедителна. Случайностите се проявяват по-различно…

— Помниш ли, шефе, вечерта — попита ме Селиверстов, — когато жените досаждаха с парфюма „Кензо“, когато се досетихме да съпоставим височината на планината Кайлас от 6666 метра с разстоянието от нея до Северния полюс — 6666 километра. Точно оттам започна всичко.

— В списание „Техника на младежта“ от 1984 година — продължи Шамил — намерих статия на М. Струнина за т.нар. хипербореи, същите, които Хитлер е искал да открие. Позовавайки се на древноиндийския епос „Махабхарата“, тя описва страната Арктида, разположена на Северния полюс. Климатът й е бил топъл и мек, тъй като в онези времена течението Гълфстрийм е стигало дотам и е правело тези земи годни за живот. Авторката е ползвала карта на Герхард Меркатор, издадена през 1595 година, според която страната Арктида (или Хиперборея) се е състояла от четири части, разделени от големи реки и от вътрешно море, разположено в центъра. В самия център на това море, в точката на Северния полюс се е намирала „черната скала“ или легендарната планина Мера. Тази планина е била обител на всесилни богове…

— Нали ви казах! — възкликна Юрий Иванович. — Нали ви казах, че под Северния полюс трябва да има монумент от древността. Легендарната планина Мера е монумент, също както планината Кайлас е пирамида. В противен случай Северният полюс не би влязъл в световната система от пирамиди и монументи. По-късно Мера е потънала.

— В статията пише — продължаваше да излага фактите Шамил, — че Арктида е загинала преди 12–13 000 години, потъвайки в океана. Водите на Гълфстрийм променят посоката на течението си и започват да затоплят бреговете на Европа.

— Времето на гибелта на Арктида съвпада с гибелта на острова на Платон в Атлантическия океан, на който според Блаватская са живели последните атланти. Все пак какви ли са били хипербореите? — прекъсна го Селиверстов.

— Ако се съди по статията — Шамил започна да прехвърля ксерокопията, — хипербореите са наричани „потомци на титаните“. Отбелязано е, че са имали контакти с древните гърци.

— Любопитно — казах аз. — Значи хипербореите са живели в сравнително неотдавнашно историческо време. Какво пише в статията за тяхната гибел?

— Че е възможно да са се преселили.

— Къде?

— Не пише.

— Дали не са се завърнали в първоначалната си родина — Вечния континент — Тибет, Хималаите, пустинята Гоби, Алтай, където предците им навремето са се спасили от Всемирния потоп? — разсъждавах на глас. — Нали там се намира Вара, в чиято вътрешност, както предполагаме, отново са били клонирани човекът и всички други форми на земен живот от предварително събраното „семе“! Очевидно точно там са се спасили най-добрите от атлантите и ранните лемурийци, изпадайки в състояние на сомати! Именно на Вечния континент е било най-логично да се спасят от поредния глобален катаклизъм, предизвикан от падането на кометата Тифон преди 12–13 000 години. Хипербореите вероятно са разбирали, след като са знаели траекторията на кометата, че континентът им Арктида ще загине. А оттук следва…

— Следва, че след катаклизма са продължили да живеят на Вечния континент, построили са градове… — заключи Селиверстов. — А може би ще открием града на хипербореите в Тибет? Той би трябвало да е близо до Града на боговете! Защото за тях свещената планина Кайлас е символизирала и напомняла родната им свещена планина Мера на Северния полюс.

— Искам и още нещо да отбележа — произнесох аз. — Според проучената от мен литература Хитлер, преминавайки през Русия, е искал да достигне Тибет — Вечния континент, да открие там хипербореите с надеждата да научи тайната на свръхенергиите и с тяхна помощ да промени света. А ние, разсъждавайки върху трагичното послание на древните и анализирайки особеностите на живота на Вечния континент, стигнахме до извода, че след Всемирния потоп преди всичко атлантите са дали първия кълн на човешкия живот, след което са се разпространили по земното кълбо. Оттук следва, че атлантите и хипербореите са едни и същи хора от четвъртата раса, че Хитлер е търсел атлантите. Вярвал е, че са живи.

— От всичко казано произтича, че атлантите или хипербореите, оцелели след Всемирния потоп преди 850 000 години, са живели допреди 12 000 години. Така ли е? — попита Равил.

— Излиза, че е така — отвърнах аз. — Нещо повече, струва ми се, че атлантите са останали живи и след втория катаклизъм преди 12 000 години. В противен случай как да обясним контактите им с гърците (елините) в сравнително неотдавнашно историческо време. Затова сказанията за „титаните“ вероятно са останали в паметта на хората от нашата пета раса.

— Може би ние сме клонирани от „семето“ на ранните арийци, съхранено във Вара, а „титаните“, т.е. атлантите, са продължили да живеят, излизайки от състояние на сомати след края на апокалипсиса — сподели мислите си Равил.

— Някъде съм чел, че хипербореите са били пришълци от Космоса, разселили се по земното кълбо — замислено рече Юрий Иванович.

— Ако се преровят всички статии, публикувани във вестник „Скандали“… — промърмори Равил.

— Ти по-добре се вслушвай в чуждото мнение… Млад си още! Няма дим без огън — разсърди се Юрий Иванович.

— Трябва честно да си кажем — прекъснах започващия спор, — че в литературата са натрупани много сведения за пришълци от Космоса, включително и в сериозната. Да вземем например клинописите на шумерите, които твърдят, че първият човек на Земята е създаден от ануаките от планетата Нибиру. Или пък многобройните сведения на Друнвало Мелхиседек за влиянието върху земния живот на пришълци от Сириус. А паралелните светове? Възобновяването на живота след потопа не е било еднозначно и просто. Имало е много опити. Всичко е значително по-сложно.

Тогава не знаех и не подозирах, че този обширен разговор в моя кабинет ще се превърне в начало на подробния анализ за възстановяването на човешкия живот след четвъртия апокалипсис. Че този процес ще се окаже толкова интригуващо нееднозначен, че за него са били привлечени изключително високи и неведоми за нас технологии и… че Градът на боговете и цялата световна система от пирамиди и монументи са изиграли особена роля.

— След като казваме, че хората от нашата раса са били клонирани от атлантите — започна Юрий Иванович, — не ме напуска една мисъл — не са ли могли да „изклонират“ нещо по-прилично? Виж колко пиянки, проститутки, наркомани, крадци и глупаци се шляят. С лопата да ги ринеш! Както се казва, на тях са им все тая проблемите с пирамидите и борбата със злите мисли. Затова се хващам на бас, че не ние сме изградили световната система от пирамиди и монументи. Атлантите са я създали с помощта на великата Шамбала. А може да са помагали и пришълци от други светове. Ама възниква още един въпрос — дали си е струвало заради нас, глупаците, цялата Земя да забулят с пирамиди и монументи, за да унищожават нашите алчни и егоистични мисли? И още един въпрос — защо умните и силни атланти не са живи, защо са отстъпили мястото си на нас, след като са направили всичко възможно да не провокираме поредния апокалипсис със злите си мисли?

— Защо?

— Защото Бог така е разпоредил, една човешка раса да сменя друга, а най-добрите от всяка раса да се събират в Шамбала, в друго измерение. Бог знае по-добре. Той вижда едновременно всички светове — отвърна Юрий Иванович.

Фантомите на пирамидите

— Чуйте — започна Селиверстов, — искаме или не, пирамидите и монументите все пак са подложени на въздействието на времето и постепенно се рушат. А ние си говорим, че всяко ъгълче, всеки наклон е много важен. Ами ако с времето това ъгълче се разруши? Пирамидата ще престане ли да действа?

— Няма да престане, ловя се на бас, няма да престане — възрази Юрий Иванович.

— Защо?

— Имам познат, Витка. Честичко се отбива при нас в техническия отдел, мърда си протезата.

— Каква протеза? Очна?

— Ама не — Юрий Иванович сериозно изгледа Селиверстов, — за крака. Преди работел на помпена станция и там десният му крак бил отрязан. Случили се лекари умници, не му го зашили, а, както казваше Витка, след като доотрязали до края костта, с грохот го хвърлили в легена, като при това му препоръчали да се снабди с протеза. Оттогава точно този крак го боли.

— Къде го боли, в гроба ли? — удиви се Селиверстов.

— Да не си се побъркал? Витка е жив. Трябва да се слуша, казвах, че идва при нас в техническия отдел, скърца с протезата си.

— Ама крака сигурно са го заровили след отрязването — отбеляза Селиверстов.

— Не отрязване, а ампутация. Все пак си с медици — скастри го Юрий Иванович и посочи към мен и Равил.

— Какво пък го боли този Витка? Нали няма крак.

— Точно така е. Но го боли.

— Как така?

— Боли го — Юрий Иванович многозначително вдигна пръст, — боли го… как беше… не помня точно… някаква дума, приличаше на фантомас.

— На фантомас? — Селиверстов опули очи.

— Не боли фантомас, а фантом — подсказа Равил.

— Тъй, тъй, Витка го боли фантома — без сянка от какъвто и да било конфуз каза Юрий Иванович. — Ще обясня сега. Всеки орган, полов или неполов, си има фантом. С други думи, енергиен орган е, изцяло от енергия се състои.

— Значи, който има повече енергия в него…

— Между другото, казвам за крака на Витка. Онзи, който го няма. По-скоро онзи, който го е имало, но вече го няма.

— Хайде де.

— Този му крак също има енергиен орган…

— И кракът ли?

— Не ме прекъсвай! — Юрий Иванович хвърли сърдит поглед към Селиверстов. — Енергийният орган на крака може да живее и без крака. Самостоятелно. Той стои вместо крака.

— Как?

— Ами виждаш прав човек. Ясно ли е? От едната страна има крак, а от другата — енергиен орган, т.е. фантом.

— Ама Витка на този енергиен орган ли стои прав?

— Не бе, на протезата.

— Ами този енергиен орган какво прави?

— Стои заедно с протезата.

— А… а…

— Така — продължи Юрий Иванович, — ако Витка поиска да повдигне крака си, моментално и енергийният орган се вдига.

— Поисква да си вдигне крака и енергийният орган започва да се вдига?

— Да.

— Бива си го!

— Точно този орган го боли. Енергийният орган или фантомът помни бившия си крак и страда. Вместо крака стърчи протеза и органът, фантомът де, преживява.

— Съвсем се обърках!

— Да — Юрий Иванович запали цигара. — Пипам, казва Витка, мястото, където боли, ама там крак няма. А пък боли! Пак казвам, боли енергията на предишния крак, оплаква го. Запомнила е как е бил травмиран и как са го ампутирали. Като роднина на крака е. Ще кажа и това, че Бог отначало е изпипал човека от енергия, а после по нея е изваял тялото.

— А… а…

— Затова всеки човешки орган има и енергиен орган — негово копие, но като енергия без тяло. Ето, твоето тяло какво е голямо, значи и фантомът е голям. Коремът ти също има голям фантом.

— Е, по време на експедицията ще се изгуби — продума Селиверстов.

— Веднага щом се изгуби, и фантомът му ще се смали.

— Юрий Иванович, значи пирамидите също имат фантом? — попита Селиверстов.

— Естествено, че имат. Без фантом няма да намериш и обикновен камък, камо ли пирамида. Затова Сергей Анатолиевич, пирамидата може да се разруши, но фантомът ще остане. Вечно. Винаги ще бъде такъв, както първоначално са го съградили.

— Защо казваш, че при намаляването на корема фантомът също намалява, а при пирамидата не е така?

— Коремът все пак не е пирамида.

— А… а…

— Ще кажа и още нещо — Юрий Иванович загаси фаса в края на чинийката, — фантомът се състои от фина енергия, от същата, както и човешката мисъл. При тъпите хора, а Витка никога не е бил умен, фантомът е слабичък, а при умните е здрав. Затова и Витка не може да стои върху фантома, а йогата вероятно би могъл.

— Как се образува фантомът? От само себе си ли?

— Мисълта го вае, мисълта! Сергей Анатолиевич, преди да направиш нещо, нали първо ще помислиш как точно да го направиш. Витка наистина го е правел, а после е мислел. Затуй е останал с фантом вместо крак, ама и това после му е щукнало, когато е видял, че няма крак и е искал да си го върне. Върнал си е фантома, а крака — не, останал е в легена.

— Заедно с фантома ли?

— Къде?

— В легена.

— Легенът си има свой фантом. Когато кракът на Витка попаднал там, фантомът моментално си изяснил, че този на легена не му е роднина, напуснал легена и се закрепил към остатъка от крака… Казвам ти, Сергей Анатолиевич, че човешкият крак може да вае фантом.

— Как? Кракът ли?

— А, моля за извинение, човешката мисъл може да вае фантом — сконфузи се Юрий Иванович. — Ама слабичък фантом, като при Витка. Атлантите са могли да ваят по-силен фантом, а лемурийците — още по-силен. Точно те, лемурийците и атлантите, с мисълта си са създали фантомите на пирамидите, защото първо в мислите е трябвало да ги пресътворят, а после и в материята.

— Какво, атлантите материализация ли са правели на фантома? С шефа видяхме как Саи Баба материализира пепел.

— Може и да са материализирали, а може и да не са. По-скоро са строили с каменните блокове, като са се ориентирали по границите на фантома, който са виждали. Мисълта като че ли е увисвала в пространството. А мислите на строителите още повече укрепвали този фантом.

— Интересно!

— Мисля и друго. — Юрий Иванович пак запали цигара, — най-мощният фантом може да се създаде от мисълта на Бога. Затова лемурийците и атлантите вероятно са се молели преди фантомостроителството.

— Преди какво?

— Фантомостроителството. Ами… преди да се измайстори фантом в главата. Е, не в самата глава, а в мислите, които излъчва главата.

— Нали мисълта отлита, при това мигновено. Как ще се задържи върху фантома в пространството? — възрази Селиверстов.

— За да не се разлетят мислите, трябва да медитираш върху фантома, т.е. да мислиш само за него и за нищо друго. Ама ти ту мислиш за жени, ту си спомняш обиди… а трябва да мислиш само за фантома.

— Дълго ли?

— Много дълго.

— Колко?

— Не знам, може би цял живот.

— А Витка, който си е загубил крака на помпената станция, дълго ли е мислил за своя фантом?

— Той не е мислил за фантома. Поради необразоваността си не е знаел за него. Мислел е, че го боли протезата. Дори на лекаря се жалвал от нея. Казва, че искал да изреже с ножовка болящото го място на протезата.

— И какво му казал лекарят?

— Не знам, но аз го посъветвах да си лекува сам фантома, а не да стоварва болката върху протезата.

— С какво да го лекува?

— С мисъл.

— Как?

— Най-напред трябва да си представиш собствения фантом здрав, а не срязан наполовина — Юрий Иванович го демонстрира с ръка, — след което да мислиш, че имаш крак, а не че се търкаля в легена.

— Какъв крак? Енергиен ли?

— И двата.

— И двата — двата крака или единият заедно с енергийния? — с недоумение попита Селиверстов.

— Всички крака.

— А… а…

— А после — Юрий Иванович се съсредоточи — трябва да започне да медитира за краката, като нашепва, че са си на мястото, както е било преди Витка да постъпи на работа в помпената станция.

— За колко крака да медитира?

— Казах — и за двата.

— Не разбрах, и двата един ли е или са два?

— Обяснявам! Един енергиен крак плюс един телесен крак и още един енергиен и още един телесен. Излиза, че Витка е имал четири.

— А… а…

— При това трябва да се забрави, че единият крак е изчезнал и те са намалели с един.

— Тоест, останали са три?

— Да. Трябва да си представя обаче, че всички крака са налице.

— И тогава?

— Тогава фантомът ще се успокои и, образно казано, ще забрави, че са му отрязали телесния приятел. Ще възприеме протезата като приятел.

— И тя ще изпълнява ролята на четвъртия крак?

— Наистина непълноценен, но ще го има. Мисълта ще излекува фантома. Витка така и постъпи.

— И какво?

— Престана да го боли протезата. Боже, какво говоря, фантомът.

— Ами с ръцете същото ли се случва?

— Не само с ръцете, но и с всички крайници.

Вслушвах се в разговора и се подсмихвах над запомнящите се изрази на Юрий Иванович, докато в един момент осъзнах, че по принцип той е напълно прав. Народната мъдрост на този човек му позволяваше достъпно да обяснява неща, които невинаги са ясни дори за учения.

Пак си припомних книгата „Древната тайна на цветето на живота“ от Друнвало Мелхиседек, в която авторът споменава за строителството на комплекса от пирамиди в Гиза (Египет). Според него той е бил строен от много по-високоразвити хора от друго измерение, създали първоначално мисловен образ на начинанието, което по чудесен начин се е превръщало в грандиозно материално съоръжение.

Естествено, трудно ни е да вярваме в това (макар че много често приказните истории скоро стават действителност), но въпреки всичко мисленият образ и свързаният с него фантом са твърде интересни. Всеки знае, че изработването на което и да е изделие започва с осмислянето на конструкцията му (създаване на мислен образ), след което се прави чертеж и по него се изпълнява материалното му пресъздаване. Но ако се приеме, че мисълта е материална, следва да се съгласим, че даденото изделие ще има мислена обвивка, т.е. състои се от мисъл, която очевидно е неговият фантом. Затова хората, като работят и създават нещо материално, създават и фантоми.

Има обаче и природни фантоми, създадени от някого преди нас. Пример за това може да бъде и фантомът на крака на прословутия Витка. Явно вълновата форма на живот на родоначалния Онзи свят, след като е решила да създаде материалния земен човек, отначало е създала неговия фантом, включващ всичко — от ръцете или краката до всяка молекула. След което по този фантом е сглобяван материалният субстрат и е създавано тялото.

От какво се състои фантомът? Никой не знае.

Анатомите, които изучават строежа на тялото, споменават за някакви „формообразуващи сили“, по които са опънати влакната на сухожилията и връзките, но на въпроса за природата на тези сили отговарят еднозначно — науката не знае.

Физиците предполагат, че фантомът е информационна холограма.

Длъжни сме обаче да се съгласим, че фантомът е информационна холограма, създадена от неведома за нас енергия (или материя), която в обобщен вид се нарича фина енергия и от нея се състои мисълта. Но фантомът не притежава свойството фракталност (безграничност), структуриран е в пространството, т.е. някак си виси в него, като има форма и размери.

Странна е думата структуриране! Пространството явно е толкова многостранно, че е в състояние да ограничи и съхрани участък с информация и да предотврати разпростирането му.

Без да обръщам внимание на продължаващия разговор за злополучния крак на Витка, мислех как все пак се структурира пространството и се създава фантомът. Навярно най-напред се създава мисленият образ на обекта — например на пирамидата. В съответствие с него (да го наречем своеобразна матрица) тя се изгражда в материалния й вид. На матрицата се подава фина енергия, която по нея, като по щампа огъва пространството и формира фантома. Какво може да бъде източник на силна фина енергия?

Най-вероятно човешката мисъл, неслучайно Блаватская нарича човека най-мощната енергийна машина. А след създаването на фантома материалният му аналог вече няма да има принципно значение. Той може да се разруши, да потъне в океана, да влезе под Земята — главна роля ще играе фантомът, невидим и неведом за нас във физическия свят, но строен и красив във финия свят. Вероятно така и трябва да бъде, тъй като пирамидите действат („работят“) преди всичко във финия свят — този на мислите, който точно пирамидите са призвани да пречистват от злия и разрушителен компонент. По-нататък очевидно фантомите периодично се поддържат и укрепват от мислите на строителите на пирамидите.

Честно казано, този ход на разсъждения ми хареса. Вече можех да си представя световната система от пирамиди и монументи от древността не само като огромни каменни градежи, подложени на разрушителното влияние на времето, но и като елегантни прозрачни фантоми на пирамидите и монументите, когато мислите на създателите като че ли увисват във въздуха. Фантомите ми изглеждаха вечни.

Би било интересно да се надникне във финия свят, за да се види красотата му, но… Съзнавах, че фантомите осигуряват приемствеността между финия и физическия свят. Във финия свят вероятно не се вижда физическата материя, виждат се само фантомите на предметите.

Когато разсъждавах за всичко това, не обърнах необходимото внимание на понятието „матрица“. Но съвсем скоро в Тибет, когато щях да видя онова, което не можех да си представя дори и насън, щях да разбера, че и човекът на Земята е бил създаден с помощта на матрица.

Световната система от пирамиди и монументи ни е спасила от края на света

Бяхме в началото на август 1999 година. По телевизията постоянно говореха за разни предсказания, свързани с края на света, който трябваше да настъпи или през юли, или през август. Но не настъпи. Бог пожали Земята — поредният пети апокалипсис не се състоя. Защо?

Защото (навярно все пак е това!) е задействана антигреховната функция на световната система от пирамиди и монументи от древността. Нека, скъпи читатели, да си спомним разсъжденията, изложени в шеста глава на тази книга. Апокалипсис след апокалипсис Земята, помитайки потъналото в грехове човечество и клонирайки го отново в друго измерение (паралелен свят), е натрупвала „благочестиви“ хора от различни раси, т.е. най-добрите от най-добрите. Мисля, че така е била създадена Шамбала. Заради нея Земята е жертвала милиарди и милиарди човешки живота, погубени в периодите на апокалипсисите.

Защо така е решил Бог?

Защото преобладаването на злите мисли в човешкото общество неотвратимо води към самоунищожаване на човечеството или деградирането и подивяването му и към полуживотински начин на живот. Затова е по-целесъобразно да се спасят най-добрите, за да не може затъпяващата и озлобена човешка маса да ги завлече в дълбините на безбожието и дивачеството. Така е по-благоразумно.

Шамбала, чийто приказен живот ни е трудно да си представим, явно също е имала периоди на подем и спад на многоликото си общество, но от апокалипсис към апокалипсис все повече се е утвърждавала, като е попълвала редиците си с най-добрите представители на поредната човешка раса и е провъзгласявала девиза „Живот с чиста душа“.

И ето че след четвъртия апокалипсис настъпва времето, когато Шамбала решава да изостави традиционната си практика да подбира и приема в редовете си най-добрите в периодите на самопречистване на Земята. Шамбала решава да създаде система, която да унищожава първопричината за всичко отрицателно по света — злите мисли, за да не безпокоят майката Земя, да не влияят върху паралелните светове и да не разрушават постигнатото за милиони години благоденствие на Онзи свят.

Не искам да кажа, че Шамбала е създала система, насочваща нашите преходни мисли в необходимата положителна посока. Това не е постигнато, а и не може да бъде, тъй като човек е създаден от Бога като саморазвиващо се начало. Световната система от пирамиди и монументи само унищожава злите мисли, за да не могат те да се разпространяват във Вселената.

Повярвайте ми, скъпи читатели, че това съвсем не е малко и мисля, че ни е спасило от поредния пети апокалипсис. Експериментът на Шамбала е успял. А живата Земя, апокалипсис след апокалипсис, създавайки Шамбала, най-после е започнала да се лекува от… човешката злост.

Още веднъж се старая да си представя финия свят на нашата планета. Изглежда ми прекрасен, а най-чудесни са пробляскващите фантоми на пирамидите и монументите, създадени от разума на Шамбала. Злите мисли се мятат между фантомите на пирамидите, удрят се в тях и изчезват завинаги. А фантомите величествено се извисяват и винаги остават кристално чисти.

Убеден съм, че световната система от пирамиди и монументи има и още някакви функции, тъй като Висшият разум винаги преследва две или повече цели. За тях засега нищо не знаем. Що се отнася обаче до антигреховната функция, убеден съм, че тя е главната. Затова ми се иска да кажа: „Хора, старайте се да бъдете добри!“.

Когато разказах всичко това на моите приятели, Сергей Селиверстов многозначително произнесе:

— Експериментът на Шамбала продължава, господа! Страхувайте се от злите мисли!

Юрий Иванович тъжно въздъхна:

— Ех, ако не бях спрял с пиенето, веднага бих глътнал за Шамбала половин чаша.