Два разчертани глобуса — голям и със средни размери, важно се мъдреха в кабинета ми. Юрий Иванович Василиев беше сменил конците по тях, а различните места бе отбелязал с червени флагчета. Изглеждаше красиво и поетично.

Периодично оглеждах ту единия, ту другия с надеждата да ме осени нова мисъл. Нямаше обаче никакви нови мисли. Изобразената световна система от пирамиди и монументи от древността ме омагьосваше и ме водеше в света на чувствата. Те най-често имаха грандиозно-величествен характер. Понякога, когато си представях гигантския размах на строителството, се усещах дребен и нищожен, но най-често чувствата ми бяха приятни, особено след тежък операционен ден, и сякаш ме успокояваха или придаваха друг ракурс на душевното ми състояние.

Чаках. Чаках, когато подсъзнанието ми с моето вътрешно и неподвластно на съзнанието Аз ще ме изведе към нов кръг от знания и ще започне отвътре, постепенно да ме подтиква към нещо ново, за да мога в следващия миг да възкликна: „Идея! Вижте!“. Но моето вътрешно Аз мълчеше, а умиротворението и благодушието започваха да ме дразнят. От учен изследовател се бях превърнал в „хирургичен апарат“ за „производство“ на сложни операции. Все още не можех да схвана, че трябва да се подбутва и вътрешното Аз чрез усилени опити да се мисли, че изчакването на интуитивната вълна може да продължи безкрайно дълго.

Нима древните са оставили знак?

Течеше лятото на 1999 година. Народът от време на време споменаваше за края на света, предречен от Нострадамус. Аз с всички сили се опитвах да измъкна пари за нова експедиция — този път в Тибет. Кайлас ме примамваше и сякаш предричаше, че Градът на боговете е близо до нея. Оставаше нещо недоизказано, нещо оригинално, просто и много умно. Но не знаех какво. Подсъзнателно усещах, че атлантите, изградили световната система от пирамиди и монументи, са завещали за нас, потомците, някакъв знак, чието разгадаване би било твърде важно преди експедицията. Тогава и тя би могла да се насочи в друго русло.

Какъв ли е знакът? „По-умното“ ми вътрешно Аз очевидно вече го знаеше, но аз самият не можех да го „родя“ в осъзната мисъл. Само чувствах, че древните са избрали оригинален способ за подаване на информация, но не си представях, че този знак ще бъде белег за огромна трагедия.

Все пак успях да „родя“. Вече знам какъв е знакът.

Своеобразни съучастници в разгадаването станаха моите секретар-референти Гулнара и Татяна.

В характера ми има една странна черта — понякога, за щастие не често, обичам да позирам. Знам, че външността ми е банална и посредствена и затова демонстрирам тази черта, като се правя на умен. Наистина не мога да си го позволя в кръга на мастити учени, но затова пък сред хора, далеч от науката, с важен вид и в най-неподходящия момент започвам да повтарям: „Дойде ми една мисъл…“ Не стига това, ами изтипосвам някой да записва мислите ми, а аз важно се разхождам с цигара и диктувам дори „запетая“ или „точка“. Добре че нямам мобилен телефон, тъй като от допира до него моментално щях да се надуя като пуяк, да започна да ходя отсечено и с издаден напред лакът на ръката, придържайки телефона.

Идеалната атмосфера за подобен тип мисловен процес е някакъв празник или рожден ден, когато хората вече са се поразвеселили, а ти като много умен се занимаваш с наука.

Тази ми черта не може в пълна степен да се нарече отрицателна. Например, когато правя демонстративни операции в чужбина и много лекари ме следят на монитори, не се вълнувам и дори оперирам по-добре, като се старая да придавам на ръцете си особена елегантност. Честта на Русия, чийто представител съм, в случая се защитава с известен патос, но никой не се досеща, че важна роля тук играе личностното и с евтин оттенък качество в характера на хирурга.

Тази ми черта най-добре познават секретарките ми — Гулнара и Татяна. Към моите превземките се отнасят философски, придържайки се към принципа: дай на детето да играе с каквото иска, само да не плаче. Та нали най-често тях ги карам да пишат и унизително декламирам „запетая“ и придавам значимост на ситуацията, когато, както се казва, ми „тръгне мисълта“. След поредната „мозъчна атака“ често се оправдавах пред Гуля и Таня със студентския си навик да се подготвям за занятия в шумната шестместна стая в общежитието, където бях прекарал обучението си в медицинския институт. И тримата понякога си спомняме сценария на един режисьор, който искаше да създаде филм за мен. Там имаше следните думи: „Мулдашев стои в контражур до прозореца. Тишина. Мисли. След това рязко се обръща, затваря вратата, сяда и започва да пише, подпрял челото си с ръка…“

— Не, не се е случвало никога — смее се Гуля. — Бъркотия, шум, телевизор работи… А в тишина, в контражур — не.

С тъга или без тъга, ако хвърля поглед към миналото си, трябва да призная, че все пак основните мисли в научната ми кариера са възниквали точно в такава до идиотизъм ненаучна атмосфера. Бог така е отредил! Очевидно елементите на позиране в характера подтикват мисловния ми апарат да работи.

Беше топла юнска вечер на 1999 година, петък. Празнуваше се рожден ден на една от операционните сестри. Весели и възбудени хора ту влизаха в операционния блок или танцуваха в ординаторната за лекари, ту се отбиваха при мен в приемната. Вече като че ли бях започнал да се веселя и аз, когато споменатата черта ме шибна и важно казах:

— Таня, вземи лист и пиши, дойде ми една мисъл! Замислих се и се хванах, че в главата ми няма нищо. Просто стоях прав и радостно констатирах факта, че най-после имам добри секретарки. Не ми вървеше с тях — за една работата била твърде много, а като взема втора и трета — започват да се карат помежду си, та ми се налагаше сам да мия чашите и лъжиците. Гуля и Таня се сприятелиха от първия ден и мисля, че нито веднъж не се скараха.

Гулнара е много енергична, чудесно готви, никога нищо не забравя, деликатна е и постоянно шумно тича на високите си токчета. Когато се появя на работа, непременно оглежда дрехите ми от главата до петите и с красиво движение маха някакво конче или прашинка. Гуля умее да прави и шпагат. При урагана от позвънявания на всички отговаря топло и ласкаво. Обича хората и не се уморява от тях.

Татяна много прилича на певицата Наташа Корольова, но не обича да я сравняват с нея, намеквайки за неповторимата женска индивидуалност. Таня душата си дава за знаменитата Тереза Дурова, която, след като прогледна след операция при нас, възторжено възкликна, че добре познава Наташа Корольова, но Танечка била по-хубава. Други жени казват, че Таня е стилно момиче и че дори еднообразната й сива жилетка с нелепо подвити ръкави при нея е последен писък на модата. Тя постоянно ме учи как да се обличам и също непрекъснато намира тези вездесъщи конци по облеклото ми. В състояние е да плаче, да съчувства на болния, отговорна е в работата си и вместо „да“ казва „разбира се“. Освен това Таня като московчанка много обича Москва — особено Химки, където е родена, и често повтаря, че най-добрата метростанция в света е „Речной вокзал“.

— И така, Таня, пиши… м… м… — произнесох аз. — Мислейки за знака, който е трябвало да оставят атлантите на нас, потомците, може да се каже… м… м… че този знак… м… м…

— Точно така ли да пиша — … м… м…? — бодна ме Таня.

— М… да… м… м…

Мисълта ми вече плуваше наоколо, но изобщо не излизаше навън, в зоната на съзнанието. Най-после, след като още няколко пъти казах „м… м…“, започнах да говоря нормално.

Кайлас — точката на древния Северен полюс

— Пиши, Таня! Навремето, анализирайки хипотезата за съществуването на Града на боговете — започнах да диктувам, — ми се удаде да стигна до предположението за възможността местонахождението му да е в района на Хималаите и Тибет…

— Защо толкова еднотипни думи — хипотеза, предположение, възможност? Може би по-конкретно?

— Таня! Градът на боговете най-напред трябва да се намери, за да се говори конкретно. Пиши по-нататък!

— Пиша.

— Предположението за тибетска локализация на хипотетичния Град на боговете се основаваше на много вероятностни факти, получени от „Тайната доктрина“ на Елена Блаватская и свидетелстващи, че… запетая…

— Вече я сложих.

— … че точно в този район е била легендарната Вара, намират се Великите мъдреци и Страната на боговете… Чакай! — Татяна вдигна очи към мен. Вдъхновено казах: — Блаватская пише, че Страната на боговете е била в полярна област. Изразите „Страна на боговете“ и „Град на боговете“ може би са синоними. Ако се вземе под внимание, че Градът на боговете е съчетан със свещената планина Кайлас, може да се предположи, че предишният Северен полюс е бил в Тибет! Дали пък не става дума за Кайлас? Хайде да помислим.

— Хайде. Да пиша ли?

— Не. Най-напред ме чуй. Блаватская на доста места споменава, че Северният полюс и полярните области са обител на боговете, Страна на боговете, място на действие на позитивните сили и т.н. От друга страна, редица данни сочат, че свещената планина Кайлас е особено древно мистично място, приличащо на необикновена пирамида и е в центъра на световната система от пирамиди и монументи. Оттук може да се направи логичен паралел, че в древността тя е била точката на предишния Северен полюс. А Северният полюс, след като по Блаватская е обител на боговете, в древността е бил Градът на боговете. Значи, в далечното минало на Северния полюс е имало град, но особен град — на боговете, с неговия главен монумент — свещената планина Кайлас. Записа ли?

— Пиша.

Продиктувах бавно мисълта, като използвах сложна научна терминология, а след това попитах:

— Таня, разбираемо ли е?

— По принцип, да. Излиза, че в древността е имало друг Северен полюс — в Тибет. Там, сред полярния студ, край планината Кайлас е бил разположен Градът на боговете — обобщи тя.

— И така, в съответствие с нашата хипотеза в древността, когато Северният полюс е бил в района на планината Кайлас, е имало друга магнитна мрежа на Земята и компасът е сочел по-различно. Естествено, друго е било разположението на Южния полюс, като неговата точка е бил остров Пасха, тъй като той е на една ос с планината Кайлас, на противоположната страна на земното кълбо. Любопитно е, че в древността на Северния и Южния полюс са били създадени монументи, а съвременните полюси представляват пустош.

— Може ли да попитам? — прекъсна ме Таня. — Може би има монументи и на съвременните полюси, но вероятно са под леда?

— Напълно е възможно.

Поставих глобуса на масата, завъртях го така, че да се виждат едновременно съвременният Северен полюс и планината Кайлас, и си представих как оста на Земята се е измествала, променяйки разположението на полюсите. В главата ми се мярна фразата на Блаватская — „полюсите се изместиха“. Какво е ставало тогава? Ясно е, че катастрофата е била колосална.

— Таня, пиши — казах след известно мълчание. — Изместването на полюсите в древните времена от Кайлас до разположението на съвременния Северен полюс несъмнено е предизвикало страхотен катаклизъм на Земята. Най-вероятно е Всемирният потоп. По данни на Елена Блаватская — преди 850 000 години, нещо повече, тя е отбелязала във връзка с Всемирния потоп „полюсите се изместиха…“ Това, очевидно, е времето, когато са се изместили полюсите. Написа ли?

— Разбира се.

Изместването на земната ос е 60 градуса.

— Напълно логичен е въпросът — продължавах да диктувам аз — с колко градуса се е изместила земната ос. Нека да измерим!

Въоръжихме се с транспортир и започнахме.

— Точно с шестдесет градуса — казах аз и вдигнах глава. — Това е много интересно, много… Точно с шестдесет! Шестдесет градуса е една трета част от полуокръжността на Земята. Ако шестдесет градуса се умножат по три, ще се получат сто и осемдесет. Имам усещането, че тези шестдесет градуса са някаква мерна единица. Но не мога да го докажа.

— При мен също излязоха шестдесет градуса — учуди се Татяна. — Още повече, че шестдесет градуса по шест са равни на триста и шестдесет градуса — навсякъде шестици.

— Удивителното е, че изместването на земната ос е станало точно с шестдесет градуса, или точно с една трета от полуокръжността на земното кълбо. Възниква впечатлението, че оста на Земята не се е изместила безсистемно заради въздействието на друга планета, а по точен, предварително набелязан план, когато през определени промеждутъци от време Земята изменя положението на оста си с шестдесет градуса, т.е. с една трета от полуокръжността си. А всяко подобно изместване е колосална катастрофа, колосална трагедия! Ето ти ги шестдесетте градуса…

— Има шестица — зловеща цифра. И две нули — отбеляза Таня.

— Какви две нули? — не разбрах аз. — Нулата е една, нали е 60.

— Е… една голяма нула, а втората е малка, онази, която обозначава градуса.

Непалските ступи са ориентирани по древната магнитна мрежа.

— Слушай — сепнах се аз, — по време на първата хималайска експедиция през 1996 година, когато бях в Непал, по компаса определях ориентацията на религиозните ступи, на които са изобразени необикновените очи. Мъчех се да отговоря на въпроса накъде гледат. Както изяснихме, необикновените очи са на лемуриец. Та повечето непалски ступи са ориентирани по линия, отклоняваща се с шестдесет градуса от оста север-юг, т.е. по древната магнитна мрежа, по онази магнитна мрежа, когато Северен полюс е била планината Кайлас.

Тогава, през 1996 г., не бях наясно с много неща. Сега обаче започнах да разбирам, че непалските ступи (за сметка на ориентацията си на шестдесет градуса от съвременната земна ос) като че ли намекват, че необичайните очи, които са „визитната картичка“ на тези храмове, са принадлежали на хора, живели при друго разположение на полюсите.

— Откъде непалските лами са разбрали за полюсите? — невярващо попита Татяна.

— Всички религиозни храмове се строят по определен план, наследен от древността. Религиозните служители свято го съхраняват и пренасят през вековете. Любопитно е, че в непалските ступи, които между другото по нещо приличат на планината Кайлас, са заложени два принципни момента — ориентация по древната магнитна мрежа на Земята и очи на древен човек. Излиза, че непалците се кланят на древните хора, живели при друго разположение на полюсите, когато Северен полюс е била свещената Кайлас. Хората, чиито очи са изобразени, са били като богове и достойни за преклонение.

А това са лемурийците — най-великата от човешките раси. Точно лемурийската цивилизация достига невиждано развитие и оставя знанията си върху „златни плочки“, стаени в дълбоки тайници в Хималаите и Тибет, а може би… и на други места… може би… във възловите точки на световната система от пирамиди и монументи.

Замислих се. Струваше ми се, че някога някой ще намери „златните плочки“, ще ги разшифрира и тогава човечеството ще открие Великите знания, които ще преобърнат живота ни. Дори ми се искаше да започна подобно търсене. Но осъзнавах, че Висшите сили никога няма да позволят преждевременно да се повдигне завесата на тайната над тези знания, че личните усилия на изследователя едва ли са от съществено значение, че главното е равнището на Доброто в човешкото общество, за да не се превърнат Великите знания в Зло заради користни амбиции към Властта. В онзи момент дори и не можех да предположа, че скоро, по време на тибетската експедиция, ще открием един от тайниците и с очите си ще видим как той е защитен с помощта, колкото и странно да звучи… на времето. Древните са били не само умни, но и оригинални.

— Може би пък и атлантите са се кланяли на лемурийците? — неочаквано се обади Таня.

Вдигнах очи към нея:

— Откъде ти хрумна подобна мисъл?

— Не Знам.

— Интересно, наистина съществуват данни, че цивилизацията на атлантите се развива, когато на техните жреци стават достъпни „златните плочки“ на лемурийците. Тогава създават технологии, основани на божествената фина енергия. Затова е напълно логично, ако атлантите също са се кланяли на лемурийците. Дали непалските ступи не са подобие на религиозните култови съоръжения на атлантите?

— Ернст Рифгатович, всичко това е интересно, хайде да записваме!

— Хайде.

След като записахме, започнах отново да размишлявам на глас, а Таня не спираше да пише:

— Ако предположим, че планът за строителството на непалските ступи е „стигнал“ до нас от времето на Атлантида, става напълно обяснима ориентацията им на шестдесет градуса от съвременната ос на Земята. Още не съм виждал Кайлас на живо, но по снимката, подарена ми от монаха Арун, може да се съди за приликата на непалските ступи със свещената планина, а на тях са изобразени очите на лемурийците. Оттук и извода, че атлантите са се кланяли на Кайлас и лемурийците, които са съградили свещената пирамидална планина.

— Момент, момент, не успявам да записвам!

— Така… Логичната верига навежда на мисълта, че Кайлас и… разположения около нея Град на боговете са били изградени от лемурийците. Съвсем наскоро обаче, когато анализирахме системата от пирамиди и монументи от древността, стигнахме до извода, че Кайлас е била създадена от атлантите преди 850 000–1 000 000 години! Кое от предположенията е вярно? Струва ми се, че истината е по средата: Кайлас и другите монументи са построени от атлантите, които получават знания от лемурийците, излезли от състояние на сомати (самоконсервация на тялото), в което са прекарали хилядолетия, а може би и милиони години в непристъпните пещери на Тибет и Хималаите. Атлантите са ги наричали Синове на боговете, за което свидетелстват Елена Блаватская и източните религии.

Татяна остави писалката, погледна ме и каза:

— Браво! Нито веднъж не споменахте „запетая“ или „точка“.

— М… да… Изобщо, Таня… Това не го пиши! Представи си цивилизацията на атлантите. Пет-шестметрови атланти с ципи между пръстите… Те също като нас се влюбват, женят се, раждат деца, хранят се… Учените им провеждат изследвания и заедно с жреците им стигат до извода, че е настъпило времето за промени. Неочаквано се появяват хора с десет-дванадесетметров ръст — лемурийците. Атлантите падат ничком пред тях с викове: „Синове на боговете, Синове на боговете!“. Лемурийците, без да отговарят на въпроса откъде са се появили и запазвайки достойнство, подбират най-напредналите учени атланти и им разкриват тайната на „златните плочки“, като ги обучават на методите за овладяване силата на духа. След това очертават плана за Града на боговете и на цялата система от пирамиди и монументи, като подчертават: „Скоро Земята ще се завърти с шестдесет градуса!“. Показват и мястото, където трябва да се измести земната ос. Разкриват на атлантите… и знака на древните… и се оттеглят неизвестно къде.

— Знакът на древните ли?

В този момент шумът и музиката, които долитаха от съседните стаи се засилиха, вратата се отвори и няколко жени настояха да споделим компанията им.

— Какво е това! Къде са тези мъже! Единствен Селиверстов ни развлича, а и той е пиян.

Атлантида е загинала, защото оста на Земята се е изместила с 6666 километра.

Присъединихме се към компанията. Селиверстов наистина, както се казва, не ставаше и предимно кимаше. Вдигнах тост и седнах да хапна.

— Ех, че сме сериозни — посочи ме една от жените. — Какво намъдрувахте там? Разкажете ни… и на нас ни е интересно.

— Момичета, по-добре танцувайте.

— Кой ще кани? Дама с дама ли?

— Е, играйте бързи танци.

На другия край на масата три жени с чашки в ръце с увлечение разговаряха. Едната плачеше.

— Разбирате ли — хлипаше тя, — когато донесоха двете шуби, веднага избрах коя да купя. Просто прелест, дълга, с кантове отдолу и на ръкавите, а пък аз в нея — същинска кралица. А другата — една виолетова, противна, с качулка и твърда като дърво, в нея изглеждах като последна глупачка. А тя… тя казва да купя втората. Разбирате ли, втората… за да изглеждам като кикимора. И ми обяснява, че била с четири хиляди по-евтина. За каква ме взема тя!

Станах, повиках Таня и отидохме в съседната стая. След нас се дочу:

— Ама поне не затваряйте! Нещичко да чуваме от умнотиите, които говорите.

— Добре.

Таня взе листовете. Аз запалих цигара.

— Къде спряхме?

— При знака на древните.

— Може би знакът на древните са точно тези шестдесет градуса? — започнах да размишлявам аз. — Съмнително е. Нещо не е така! Таня, хайде да пресметнем колко километра има в тези шестдесет градуса от окръжността на Земята. И така, шестдесет градуса са една трета от полуокръжността на Земята (180 градуса), или една шеста част от окръжността на Земята (360 градуса). От географията знаем, че окръжността на Земята е 40 000 километра. Пресметни, моля те, колко километра са шестдесет градуса?

Таня се захвана да пресмята, след което като ученичка изстреля:

— Шестдесет градуса са 6666 километра.

— Какво?

— 6666 километра. Е и?

— Ако 666 се смята за дяволско число, 6666 е още по-лошо! Млъкнах. От другата стая ехтеше музиката. Пееше известната певица Альона Апина. Жените танцуваха. Доловихме глас:

— … И нито дума повече за шубата. Обещаваш ли?

Не си падам по мистиката, но ми стана страшничко: окръжността на Земята се състои от шест участъка по 6666 километра. Само шестици… Нима, ако се вярва в магията на числата и шестицата се третира като лошо число, в планетата Земя е заложено негативно начало? Или фатално?

В онзи момент не съзнавах, че редом с нас на Земята съществува още един свят — свят, в който числата и техните отношения играят значително по-голяма роля, че законите на този свят са съвсем други, че Земята е майка не само за нас, но и за тях — представителите на този свят, че Градът на боговете е бил създаден не толкова за нас, колкото за тях… В онзи момент просто стоях объркан, като се опитвах да осъзная значението на тази шесторкаджийска редица около Земята.

— Всемирният потоп, разбираш ли, Таня, е бил, защото оста на Земята се е изместила с 60 градуса или… с 6666 километра. Атлантида е загинала, защото оста на Земята се е изместила с 6666 километра. Четирите шестици сякаш символизират най-голямата земна катастрофа. Нима всичко е било предопределено?

Почувствах се малък и незначителен. Неочаквано осъзнах философския смисъл на четирите зловещи шестици или по-точно — философско-мистичния им смисъл. В целия свят наред с доброто непременно е заложено и негативното начало, в борба с което се раждат знанието и прогресът. Затова негативното също трябва да се смята за Божи дар, тъй като без борба с него няма да има прогрес и човек не би могъл да се реализира като саморазвиващо се начало, предопределено от Бога.

Човекът е живо същество!

А Земята?

Нима и при нея също е заложено това негативно начало чрез четирите шестици (6666), нима и тя също трябва да се бори със злото, за да има прогрес, за да се реализира като саморазвиващо се начало. Оттук следва, че тя не е просто планета, на която живеем, а живо същество, способно…

Разтърсих глава, сякаш се освобождавах от прекалено натрапчиви мисли.

— Таня, нека да запишем всичко, за което говорихме!

— Вече го записах. Успявам, когато не казвате „запетая“ или…

— Атлантите явно не са могли да влязат в контакт със Земята, нещо не са отчели, може би са се почувствали богове и са сметнали майката Земя за бездуховна суша, на чиято повърхност безпрепятствено да си уреждат сметките. На тях, на атлантите, не им е стигала едната шестица — на злото, двете шестици — на силното зло, трите шестици — на дяволското зло, а са се появили и четирите шестици — на катастрофалното зло. Земята е изместила оста си с 6666 километра, случил се е Всемирният потоп и Атлантида е прекратила съществуването си. И само малка група духовно издигнати атланти е останала.

— Жалко за атлантите — натъжи се Таня. — Сигурно и при тях е имало любов…

— Преди всичко трябва да се обича Земята — реагирах аз. Танците в съседната стая привършиха в безразборен шум, звън на чаши, възгласи „наливай“, „хайде още малко“, „ех, момичета“.

— Стига с тая шуба! Нали в края на краищата докопах хубавата, а не оная, виолетовата. Все за парцалки си говорим, а хората над науката се потят, мисли записват. И Танка се приобщава, прави се на умна — отчетливо се чу от моята приемна.

— Да затворим ли вратата? — изчерви се Таня.

— Карай, така е по-весело. За трагичното има време. Сега да идем при другите, да пийнем, да потанцуваме.

Трагичното послание на древните

Станахме. Неочаквано казах:

— Сядай, Таня, пиши! Дойде ми една мисъл.

— Добре.

— Каква е височината на свещената планина Кайлас? В едни източници се определя на 6714, в други — на 6668 метра. Дали пък не е 6666 метра?

— Пак тези четири шестици?

— Да. Но най-напред нека да поразсъждаваме за методите на измерване на планинските височини и за геологията. Турист съм и нещичко знам. Измерването на планинската височина не е толкова елементарен процес и води до редица неточности, затова е напълно възможно Кайлас да е именно 6666 метра. От друга страна, доколкото знам, Хималаите и Тибет са млади планини, а те нарастват. По тази причина не може да се изключи възможността първоначалната височина на Кайлас да е била именно 6666 метра. За изминалите хилядолетия планината е стигнала 6668 или дори 6714 метра — реших да внеса яснота.

— Странно съчетание — озадачи се Татяна, — завъртането на Земята при Всемирния потоп също е свързано с четири шестици! Какво означава това?

— 6666 е трагичното послание на древните — най-неочаквано и за самия себе си казах аз.

— С височината на свещената планина древните са отразили главната причина за най-голямата катастрофа на Земята.

— Причината в тези шестици ли е?

— Да.

— Защо?

— Не съм съвсем сигурен. Мисля, че Кайлас е била създадена във връзка с Всемирния потоп — или преди, или след него. В нея е изразен апокалипсисът, изразен е Всемирният потоп! Кайлас е била създадена, за да не се допусне апокалипсисът! Градът на боговете заедно с Кайлас играят главната роля…

Замислих се, оплетен в собствените си догадки. В съседната стая веселието продължаваше. Най-малко ми се искаше някой да влезе и да ни прекъсне.

— Но височината на Кайлас е в метри, а разстоянието Кайлас — Северният полюс е в километри, макар и да е 6666 — отбеляза Таня.

— Предполагам — започнах да се съсредоточавам, — че Кайлас е била изградена за определени цели, свързани с финия свят. А в него всичко е относително, няма абсолютни цифри, главна роля играят числата, а не единиците за измерването им. Трудно е да си го представим образно, но такава е същината на т.нар. фракталност на финия свят, т.е. на разномащабността. Фракталност е, когато и микрон, и метър, и километър по същество са еднакви, като характеризират в различни мащаби някакво число. Затова отговорът на твоя въпрос за километровите или метровите характеристики на числото 6666 може да прозвучи така: ако във физическия свят има разлика, във финия свят няма. От всичко казано се налага изводът, че Кайлас е играла съществена роля във Всемирния потоп посредством финия свят — света на тоталната относителност, където няма разстояния и всичко става мигновено, мощно и грандиозно.

— Би било интересно да попаднеш във финия свят — промълви Татяна.

— Ще бъдем там след смъртта си и ще го опознаем.

— Пресметнах и ето какво получих. — Таня ми подаде едно листче, на което бе написано:

6 + 6 + 6 + 6 = 24; 2 + 4 = 6

— Бива си го! — възкликнах аз. — Тотална шестица, вездесъща шестица, от шестици няма къде да се денеш! Ако имаме работа с четири шестици (6666), сумата непременно ще доведе до символична шестица (24 или 2 + 4 = 6). А във финия свят всичко е относително и символично… Ако вярваме, че шестицата олицетворява злото, четирите шестици във финия свят са символ на тоталното всепоглъщащо зло — злото на глобалните катастрофи!

— Какво ще стане, ако съберем три шестици! Нали 666 се смята за лош символ — предложи Таня и започна да смята. — Да, също е интересно:

6 + 6 + 6 = 18; 1 + 8 = 9

— М… да… обърната шестица…

— Чела съм, че 9 се смята за дяволско число. Дяволското 666 също води до дяволското 9.

— Излиза, че три шестици символизират дяволското зло.

— Двете шестици не са много интересни. — Татяна ми подаде още едно листче:

6 + 6 = 12; 1 + 2 = 3

— Възможно е 66 да символизира злото, но и да не е така — промълвих аз. — Между другото, хайде да пресметнем деветките.

Захванахме се да смятаме и получихме:

9 + 9 + 9 + 9 = 36; 9 + 9 + 9 = 27; 9 + 9 = 18; 3 + 6 = 9; 2 + 7 = 9; 1 + 8 = 9

С удивление гледахме този цифров ред.

— 9999 е символ на гибелта на самата Земя, а не просто на хората, живеещи на Земята. При числото 9 винаги всичко е фатално… — неуверено произнесох аз.

В този момент ми се струваше, че мистичната периодика на цифрите е увлекателна, но не лежи на никаква научна основа. По-късно, когато с Татяна разположихме числата по глобуса, щяхме да видим такива точни закономерности, че волю-неволю повярвахме в магията на цифрите и в съществуването на финия свят.

И тогава Таня, настръхнала и отворила широко очи, произнесе:

— Страхувам се от финия свят!

— Не се бой, Таня! Нали в този относителен и символичен фин свят няма само 6 и 9, а и други числа — добри. Нека да се заемем с числото 7!

— Хайде!

7 + 7 + 7 + 7 = 28; 7 + 7 + 7 = 21; 7 + 7 = 14; 2 + 8 = 10; 2 + 1 = 3; 1 + 4 = 5

— Виждаш ли, нито една шестица или деветка.

— Да.

— Как ли ще е с цифрата 8?

8 + 8 + 8 + 8 = 32; 8 + 8 + 8 = 24; 8 + 8 = 16; 3 + 2 = 5; 2 + 4 = 6; 1 + 6 = 7

— Две комбинации са добри, а една — зла…

— Ако се огледат всички цифри — замислих се аз, — навярно ще има баланс на „добрите“ и „злите“ числа. Такъв е създал Бог света, включително и финия символично-относителен свят. Но, Таня, не бива да се мисли, че числата са само символи, в тях е заложена сила, огромна сила. Силите на финия свят са несравними с физическите. Тези фини сили могат не само да изтрият човека от лицето на Земята, но и да изместят планетата от нейната орбита, да дематериализират всичко и да творят чудеса. А фините системи се управляват от цифрите, от обикновените известни цифри. Замълчахме.

— Ще ви попречим! — чуха се весели гласове до вратата. Две жени носеха водка и чаши. Ясно бе, че искат да пийнат с нас.

— Момичета, оставете ни засега. Нека да допишем. Таня, при теб ли е хартията?

— Разбира се.

— Финоенергийната субстанция на човека — започнах да диктувам аз — очевидно има канали за връзка с целия останал фин свят. Ако Бог разкрие тези канали, човек би могъл да използва енергията на финия свят, като мислено прехвърля комбинации от цифри и с усилие на волята си насочва кодираното си желание в дадена посока. Тогава би било възможно с поглед да се измести скала, да се вдигне във въздуха и да се премести в пространството.

Бог обаче не ни разкрива тези канали! Засега! Не ни достига душевна чистота! Бихме могли да използваме фината енергия за отрицателни цели, а това е страшно! В източните литературни източници намерих описания как атланти и лемурийци са ползвали фината енергия — само с поглед са творили чудеса, защото погледът, снабден с канал за фина енергия, се превръща в изключително мощно оръдие, способно да премества планини, да строи пирамиди и сгради.

Погледът може да бъде различен: разрушителен или съзидателен, животворен или убийствен, добър или зъл, но главното е дали е действен, дали задейства комбинация от цифри, които се въртят в главата на даден човек. Например, настроил си се за добро деяние, прехвърлил си нужната комбинации от седмици и погледът ти има мощно животворно действие върху човека. Ако си се настроил за зло деяние и си прехвърлил нужната комбинация от деветки или шестици, погледът ти може да се окаже и смъртоносен.

Тъй че може би е добре, че не ни е посочен този финоенергиен канал… Засега добротата не ни достига!

— Добре че е така, защото някоя жена, ако ми завиди за новата рокля, би погледнала и би прехвърлила в главата си деветки или шестици… — не на шега промълви Таня.

— Колко време вече с поглед ви показваме водката, скоро ще започнем да въртим шестици — разсърдиха се жените до нас, като сочеха пълните чаши.

Изпих моята, казвайки нещо за здравето на рожденичката и убеждавайки я, че трябва да поработим още.

— Добре сте вие, Ернст Рифгатович, нищо ви няма, колкото и да сте изпили… — промърмори Таня, след като само бе допряла чашката до устните си.

— Пиши, Таня!

— Пиша.

— Когато се срещнах с великия пророкоподобен човек и маг Саи Баба, обърнах внимание на необичайността и силата на погледа му. Дори го попитах, гледайки го в очите: „Who are you?“ („Кой си?“), след което той така ме изгледа, че ми стана тревожно. Този човек владее феномена на материализацията и при срещата ни материализира в ръката ми пепел. Затова си мисля, че погледът може да има дори материализиращо или дематериализиращо действие, т.е. под негово въздействие материята може да се появява или да изчезва. Някой от приближените на Саи Баба се изтърва, че той знае тайната на някакви числа.

Когато, отдалечил се от основната линия на разсъждения, започнах да анализирам погледа на човека, не можех и да си представя, че скоро, гледайки свещената Кайлас, мислите ми изцяло ще се потопят в невъобразимостта на създаването на подобна конструкция и в това, че само силата на погледа е в състояние да го направи, а желанието за действен творящ поглед ще ме измъчва вътрешно заедно с генетичната обида към предците ни, имали глупостта да си представят, че са богове.

— Ернст Рифгатович, каня ви да танцуваме — настоя една от жените, които продължаваха да стоят до нас.

— Няма да дойда, трябва да се дозапишат мислите…

— Ако Таня ви покани, сигурно няма да откажете — обидена отговори тя и потраквайки с токчетата, гордо се отдалечи към другата стая.

— Пиши, Таня! И така, връщайки се към трагичното послание на древните, изразено във височината на Кайлас (6666 метра) за съответното изместване на земната ос при Всемирния потоп (6666 километра), може да се предположи, че свещената планина е била изградена след него от останалите живи атланти (или лемурийци?), за да се избегне следващо изместване на земната ос. Затова Кайлас има сложна конструкция, която оказва влияние върху фината енергия чрез нейната формотропност (влияние на формата на предмета), за да може с помощта на божествената (фината) енергия да стабилизира земната ос и да позволи на потомците да живеят спокойно.

Докато произнасях тези думи, си представях сложността на конструкцията на планината Кайлас и, както предполагах, сложността на конструкциите на влизащите в Града на боговете пирамиди и монументи. Онова обаче, което щях да видя след няколко месеца, щеше да надмине и най-смелите ми фантазии, защото технологичната мощ на атлантите (или лемурийците) изглеждаше като приказка. Затова мисълта, че дори и атлантите не са се опазили от фаталния грях с мирис на глобална катастрофа, ми се стори мрачна и фатална, докато оценявах духовното равнище на нашата цивилизация.

— Кой ли е измислил метрите и километрите — неочаквано попита Татяна.

— Интересен въпрос — озадачих се аз. — Не знам. Но дори и да изровя съответната литература, съмнението ще остане, тъй като съм убеден, че на учения мислите се дават от Бога. Затова, колкото и мистично да звучи, мисля, че посочените мерни единици са били спуснати на Земята от Висшия разум или са стигнали до нас от времето на Атлантида. Трагичното число 6666 е, както казахме, в метри и километри. Ако обаче измерваме височината на Кайлас и разстоянието от Кайлас до Северния полюс в чисто „човешки“ единици — например във футове (дължината на стъпалото) или в лакти (дължината на лакътя), вероятно нищо няма да се получи.

— Навярно е било тъжно да се гради свещена планина, чиято височина съответства на трагичното число — въздъхна Таня.

Веднага трябва да кажа, че след приключването на експедицията направих консултации с топографи и геолози, за да се уверя в правомерността на предположението ми, че планината Кайлас е 6666 метра. Изясни се, че височината на планините се определя с прибори, наричани теодолит и нивелир. Същината на това измерване се състои в определянето на ъгъла към върха на проучваната планина от връх с вече известна височина и последващо пресмятане на ъгловите градуси в метри. Точността на подобно измерване не е висока, тъй като на върха на Кайлас не може да се стъпи (светотатство е), а и стартовата височина на който и да било друг връх едва ли може да бъде определена прецизно, като се знаят суровите условия на Тибет.

Измерването на височини с аероснимки се осъществява чрез заснемане на ландшафта от две позиции с последващо наслагване на снимките една върху друга и получаване на стереоефект, който впоследствие се изчислява. Но в условията на Тибет, като се има предвид голямата височина, може да се използва само височинна аероснимка, която не е точна. Не са точни и космическите снимки.

Освен това геолозите са убедени, че в Хималаите и Тибет и досега протичат процеси на образуване, тъй като са млади планини. Поради тектоничните измествания много планини в този район могат да нарастват с 0,5–1 сантиметър в година. Естественото разрушаване също слага отпечатък върху височината, но по-скоро процесът е към нарастване.

Във връзка с това става разбираемо защо на картите са отбелязани два варианта за Кайлас — 6668 и 6714 метра — грешки от методите на измерване. Не бива да се изключва също, че планината е „израснала“ през изминалите хилядолетия. Затова изведената логически височина на планината Кайлас (6666 метра) може би е първоначалната й височина.

— Ернст Рифгатович, значи, посредством Кайлас древните хора са ни отправили трагично послание. Предупредили са ни, че са били подложени на Всемирния потоп. Посочили са ни и самия потоп — 6666 — с тих глас произнесе Таня.

— Тъжно ни е да го осъзнаваме, Таня — промълвих аз. — Засекретено и издигнато като планина трагично послание… От нещо друго обаче ми става още по-тъжно. Нашата цивилизация още е далеч от вникването във фините енергии и от научното осъзнаване на Бога, а вече сме свидетели на главозамайващите „успехи“, базиращи се на физичните технологии, в чиято основа са нефтената и газовата енергетика. Нефтен крал за нас звучи толкова гордо, та забравяме, че и нефтът, и газът са създадени от Бога, а не от него. Ако техногенният ни „апломб“ придобие глобални черти, ще загинем, без да успеем да вникнем в загадките на четирите шестици, т.е. в трагичното послание на древните.

— Защо ли хората така бързо литват нависоко и вирват нос?

— Това е специален разговор, Таня. Сега ми се иска да обсъдим един друг въпрос — как се съотнася височината на Кайлас (6666 метра) с цялата световна система от пирамиди и монументи. Мисля, че и тук ще открием любопитни закономерности.

Кулата на дявола

— Да пиша ли?

— Да. Миналия път, когато обсъждахме световната система от пирамиди и монументи, Равил Мирхайдаров отбеляза…

— Е-ех! — разнесе се възглас до вратата.

Събудилият се Селиверстов носеше една от жените, продължаващи да празнуват рождения ден в съседната стая.

— Иска да говори с вас — ухили се той. — Не мога да я удържа.

— Сега, сега… Таня, звънни и предупреди Алексей Савелиев и Олга Ишмитова да не си тръгват. Ще ни трябва и Интернет. Е, какво има?

— Тук обсъждахме — с неравен глас проговори дамата, — че има цигари „555“ и парфюм „555“, какво ли означават?

— Сергей Анатолиевич е добре запознат, той ще ви обясни — намигнах аз на поизтрезнелия Селиверстов. — Таня, обади ли се?

— Звъннах, скоро ще дойдат.

— Равил Мирхайдаров отбеляза, че линията, свързваща планината Кайлас с мексиканските пирамиди, преминава през Северния полюс. Тогава не му обърнах особено внимание, но нещо е останало в главата ми. Очевидно мексиканските пирамиди са били построени с някаква цел точно на тази линия. Каква ли е тя?

Таня ме погледна въпросително, без да обръща внимание на Селиверстов, който седеше на дивана и обясняваше на две дами тайната на парфюма и цигарите „555“.

— Целта на мексиканските пирамиди на линията Кайлас-остров Пасха, преминаваща през Северния полюс… — размишлявах аз, — е… в… Слушай! Разстоянието от Кайлас до Северния полюс е 6666 километра. Хайде да прокараме по тази линия още 6666 километра към мексиканските пирамиди! Какво ще излезе? Отиваме да мерим!

Трябва да призная, че при измерването допуснах грешка, но… щастлива. Ако я нямаше, как бихме могли да открием Кулата на дявола и да направим интересните и важни умозаключения, на които е посветена следващата глава. Скоро щях да открия грешката и да се чудя как съм могъл да я допусна, упорито щях да разтърсвам глава, опитвайки се да се освободя от мистичния призрак. А тогава…

Приближихме се до глобуса и взехме пергел. В същото време влязоха Олга Ишмитова и Алексей Савелиев. За Олга Ишмитова, която завеждаше дизайнерския отдел в нашия център, вече писах в „Монахът Арун“. А Алексей Савелиев, млад лекар и кандидат на медицинските науки, се бе увлякъл до такава степен от компютрите, че се посвети изцяло на тях, а не на практическата медицина. Отчитайки таланта му, създадохме за него отдел за медико-информационни технологии, обзаведохме го много добре и съчетанието между лекар и компютърджия моментално започна да се оправдава.

— Включвайте се при нас, вниквайте в нещата — обърнах се към Олга и Алексей. — Мярна се една мисъл: дали изместването на оста на Земята с 6666 километра не е периодичен феномен, присъщ на нашата планета, и не ни ли чака поредното изменение на земната ос с поредния Всемирен потоп? Хайде да наместим 6666 километра, като започнем от Северния полюс!

— Интересна мисъл — каза сериозно Алексей и хвърли поглед към дивана, където обсъждаха парфюма „555“.

Поставих едното краче на пергела на Северния полюс и измерих тези 6666 километра, другото краче застана върху Америка, в района на щата Уайоминг в северната част на САЩ.

Нима това е дяволското място, където можеше да се измести оста на Земята, подчинявайки се на закона на четирите шестици?

— Олга, Алексей, влезте в Интернет, намерете Уайоминг и вижте какво има там — помолих ги аз.

Те излязоха, а с Татяна решихме още веднъж да отбележим на глобуса разстоянието 6666 километра по същата линия към остров Пасха. Удивлението ни беше безкрайно — следващата точка се оказа като че ли точно остров Пасха. Като че ли точно…

— Полуокръжността на Земята се състои от три разстояния от 6666 километра! — възкликнах аз.

— Какво пък толкова — сви рамене Таня, като пресмяташе нещо на лист хартия, — още от училище знаем, че окръжността на Земята е 40 000 километра, а полуокръжността — 20 000 километра. Вижте, 6666 x 3 = 19 998, т.е. само 2 километра не достигат до 20 000. Ако пък умножим 6666 по 6, ще се получи 39 996, т.е. 40 000 без четири километра.

— Интересно! Окръжността на Земята се състои от шест разстояния по 6666 километра — неволно се посгуших аз. — Защо ли? Знам, че не е съвсем точно, тъй като Земята е елипсовидна, но по принцип е така.

Тичешком нахлу Олга.

— Лесно успяхме да влезем в Интернет и да открием информация за щата Уайоминг. Основната му забележителност е т.нар. Кула на дявола.

— Сега ще намерим и по-подробна информация — каза тя и изхвръкна.

Млъкнах и се замислих за фаталната предрешеност на всичко, което се случва на Земята. Защо окръжността на Земята се изчислява като 6 пъти по 6666 километра? Защо толкова лошо съчетание на цифри? От кого е замислена подобна окръжност? Защо към дяволската височина на Кайлас от 6666 метра след два пъти по 6666 километра се добавя Кулата на дявола? Какво има под водата на Северния полюс — още една Кула на дявола?

Възгласът „Еха, трябва да се поразтъпчем!“ прекъсна мислите ми. Двете дами, седящи на дивана до Селиверстов, станаха, приближиха се към Таня, пронизвайки ме с погледи. Неочаквано едната се наведе, рязко отметна глава и каза:

— Всичко е ясно!

— Кое?

— Всичко е ясно!

— Кое?

— „Кензо“.

— Помириши — посочи тя на другата дама косата на Таня. Моментално схванах, че съм изпаднал в небрано лозе, тъй като на доста жени от нашия център за рождените им дни бях подарявал този парфюм с апетитното наименование „Кензо“. Не че имах предпочитания към него, просто беше единственият, за който бях чувал.

— Така е, „Кензо“ — отвърна другата дама.

— Като е „Кензо“, да е „Кензо“ — чу се хрипливият глас на Селиверстов от дивана, — какво от това?

— Всичко е ясно! Между впрочем, Ернст Рифгатович… Двете дами демонстративно преминаха в другата стая. Превъзмогвайки конфуза, отново щях да започна да диктувам на Таня, но тя строго отбеляза:

— Парфюмът, между другото, трябва да се подарява индивидуално!

— Откъде да знам кой е добър. Единственото, което знам, е парфюмът „Красная Москва“, знам „Тройной одеколон“, знам и „Шипър“. Юрий Иванович спомена, че го е пил, казва, че пяна му излязла на устата. Е, и „Кензо“… Впрочем, кой е любимият ти парфюм?

— Предпочитам „Хуго“, „Гучи“, не е лош и „Дюпон“.

— А… а…

Все пак успях някак си да се отклоня от деликатната тема и пак се насочих към глобуса.

— Трагичното послание на древните, изразено във височината на свещената планина Кайлас (6666 метра), има и глобално значение, тъй като подсказва закономерностите на нашата планета. Защо обаче тези закономерности са свързани със зловещите цифри 6666? Нали Земята е добра и зелена планета!

Потънах в мисли. Таня също мълчеше. В съседната стая обсъждаха дамските парфюми и между звъна на чашите се носеха думите „Исмияси“, „Фиджи“, „Кензо“.

Скоро се появиха Алексей и Олга и ми подадоха няколко листа, разпечатани на принтер.

— Оказва се, че Кулата на дявола е твърде интересна — каза Алексей.

— Да видим.

От описанията ставаше ясно, че представлява огромен каменен израстък с необичайно правилна форма, приличащ на пирамида със срязан връх, с височина 290 метра (за сравнение височината на Хеопсовата пирамида е 146,6 метра). Този огромен каменен издатък се намира на плато и толкова рязко изпъква и не се вписва в околния ландшафт, че за него се носят какви ли не легенди. Една от основните е за гигантската дяволска мечка, живяла по тези места и нападала хора. Те се спасявали от нея на каменната кула, а тя в желанието си да се качи, я деряла с ноктите си. Затова Кулата е станала на ивици. Понякога е наричана „Жилището на мечката“.

Името „Кула на дявола“ й дава през 1875 г. полковник Ричард Додж, като за основа взема индианското наименование Кула на лошите богове. Индианските племена избягвали да живеят близо до нея, а индианците, попаднали в този район, се стараели колкото може по-бързо да го напуснат.

Милиони хора знаят за Кулата на дявола от филма „Тайният сблъсък на третия род“, където тя е място за кацане на кораба-майка (главния космически апарат).

Кулата на дявола е първият природен национален паметник на САЩ, утвърден от президента на страната на 24 септември 1906 г. Той е в североизточната част на щата Уайоминг в графство Крук, на 9 мили (около 15 километра) от населения пункт Хюлет, на 24 мили (приблизително 39 километра) от град Аладин и на 27 мили (около 43 километра) от град Санданс.

Кулата на дявола е Меката на алпинистите: над 5000 души я покоряват ежегодно, като са прокарани над 200 пътеки за изкачването й.

Изясни се, че и в близките до Кулата на дявола райони също има любопитни особености: Дяволската планина, Долината на смъртта, Езерото на пирамидите и други, подобни.

Удивително — помислих си аз, — зловещите четири шестици (6666 километра), прокарани от Северния полюс към мексиканските пирамиди, водят на място, където всичко символизира дявола и лошите богове. Някаква мистика! Но мистика, потвърждавана от поредица математически закономерности и съвпадения. Земният живот не е толкова прост и безоблачен. Ние, хората, както и всичко останало в света, се подчиняваме на неведоми и могъщи закони на Космоса, които не сме в състояние да изменим и… вероятно е по-добре, че не се замисляме над тях, а живеем, съзнавайки малкото си земно щастие, като например там, в онази стая, където то кипи с драматичната значимост на женските парфюми. Но животът върви по пътя на прогреса, заложен от Бога, и ние, искаме или не, се доближаваме до истинските знания и до самия им Създател, макар и да знаем, че никога няма да ги достигнем. На нас, рано или късно, ни става тясно в рамките на малкото земно щастие, дори и одухотворено от най-прекрасния аромат на дамски парфюми.

— Убедена съм, че всичко това е много лошо — рече Олга, — много е лошо да се изкачваш и да покоряваш Кулата на дявола. Пет хиляди алпинисти го правят всяка година, пет хиляди ежегодно ликуват за победата си над Кулата на дявола! Победа над дявола? Не прилича ли на пирова победа! Да не би да се окаже, че човек, изкачил Кулата на дявола, се приближава към дяволското начало, защото е бил там — на върха на кулата, редом с дявола, и е всмукал енергията му. Защо индианците са изоставяли това място…

— Може би пък е победа, макар и малка победа над дявола — възрази Алексей.

— Знаете ли как се превежда словосъчетанието „графство Крук“? „Крук“ в английския има две значения — кука, изкривеност и мошеничество, нечестност. Графство Крук на руски означава „криво мошеническо графство“.

— Кралство на кривите огледала — обобщи Таня. — Звучи по-добре.

Думите й ми направиха дълбоко впечатление. Тогава вече знаех за огледалата на Николай Козирев, за удивителните му опити с енергията на времето, но не си и помислях, че скоро, в тибетската експедиция, в Града на боговете, ще видя огромни каменни огледала на времето, част от които ще бъдат насочени към Кулата на дявола. И тогава, мръзнейки от вечерния тибетски студ и приличайки на буболечка пред колосалните каменни огледала, щях да мисля за това, че дяволът е преди всичко Време — особено, изкривено и разрушаващо Време.

За първи път тогава щях да се замисля над проблема за времето, онова време, което отчитат нашите часовници с неумолимите секунди, минути, часове, дни и години, и неочаквано за самия себе си щях да разбера за още една негова жизнена функция, внедрена на Земята с помощта на Града на боговете в противовес на дяволското течение на времето. След което с уважение щях да гледам собствения си часовник, а нощното тиктакане на будилника до главата ми нямаше повече да ме нервира.

— Знаете ли какво забелязах — Таня внимателно ни изгледа. — Времето, когато Кулата е обявена за национален паметник на САЩ, е много лошо: 24.09.1906 има само шестици и деветки — 2 + 4 = 6, септември е девети месец, в годината има 9 и 6. Мрачна дата! Могли са да изчакат до 1907 година и да я утвърдят за национален паметник през юли (седми месец) на седмо число. Сякаш дяволът им е разпоредил да я провъзгласят за национален паметник по време на пълното стечение на деветки и шестици — по две.

— Не бива изцяло да се вярва в магията на числата — усмихна се Алексей. — Може да е най-обикновено съвпадение.

— Ето и още нещо — Таня взе листа с описанието на Кулата на дявола, — разстоянието от градчето Хюлет до нея е 9 мили, от град Аладин — 24 мили, т.е. 2 + 4 = 6, от град Санданс — 27 мили, т.е. 2 + 7 = 9. Отново деветки и шестици!

— Е, тук все пак е поносимо, докато сметките за закономерностите на земното кълбо са свързани с четири шестици — 6666, които обаче са в километри — парира я Алексей.

— Ернст Рифгатович казваше, че всичко във финия свят е относително — все едно дали са мили или километри. Главното са числата!

— Все пак — заговори Олга — не са ли прекалено много съвпаденията около Кулата на дявола! Хайде да ги изброим: намира се в район, отстоящ на 6666 километра от Северния полюс в „криво и мошеническо графство“, името й е произлязло от индианското Кула на лошите богове, наблизо има места, наречени с подобни имена (Дяволската планина, Долината на смъртта), индианците не са живеели в близост до нея, а датата на обявяването й за национален паметник на САЩ е изпъстрена с шестици и деветки и дори разстоянието до най-близките населени пунктове има отношение към шестиците и деветките. Аз вярвам в народната мъдрост за отрицателното значение на числата 6 и 9.

— Мисля, че Кулата на дявола е мястото на бъдещия Северен полюс — уверено подхвърлих аз, но веднага се усъмних в думите си. По-късно щях да разбера, че съмненията ми са били основателни.

— Звучи логично — промълви Алексей.

— Древните са отбелязали това място с Кулата на дявола! Там ще се измести оста на Земята!?

— Кога? — прошепна Татяна.

— Хайде да поставим нещата по местата им — предложих аз нерешително и започнах да говоря, без да съм уверен в думите си. — Таня, записвай! Древният Северен полюс по всички логически предположения е бил в района на планината Кайлас, после оста на Земята се е изместила с 6666 километра, вследствие на което е възникнал Всемирният потоп. Най-вероятно следващото изместване на оста ще стане по същия меридиан и също с 6666 километра. Мястото на бъдещия Северен полюс вече е отбелязано с Кулата на дявола (?). Възможността за изместване оста на Земята на друго място противоречи на логиката. Значително по-логично е да се предполага, че планетата Земя има периодичен цикъл на промяна на своята ос по един меридиан и всеки път с 6666 километра. Затова при следващото изместване на земната ос Съединените американски щати може да се превърнат в ледена пустиня. Затова сме получили трагичното послание на древните.

— Това може да се нарече закон на четирите шестици — каза Олга.

— Честно казано, напълно сериозно се отнасям към тези магически шестици и деветки — признах аз. — Ако пъхнем човешката си научна гордост в джоба и признаем божественото тълкуване на мирозданието, ще бъдем принудени да се съгласим, че нашият материален свят, основан на „земната суша“, е само малка част от създаденото от Господ, а главните светове са зад пределите на материалното, където холографните и вълновите форми на живот имат свои технологии, различаващи се коренно от нашите, където има съвсем други закони, всичко е относително и главно действащо начало са комбинациите от различни числа.

Затова не бива нищо да се отрича, нито пък високомерно да се пренебрегва народната мъдрост, защото в нея са заложени знания, идващи от подсъзнанието, а то е свързано с други светове. От поколение на поколение то нашепва на хората от какво да се страхуват или на какво да се доверяват, тъй като целият ни земен свят, имайки свои закони, едновременно е под влиянието на живия Космос и на другите светове. Ние не можем да бъдем изолирани.

— Колко малко знаем все още! — въздъхна Алексей.

— Кой знае дали непонятен за нас разум на планетата ни не е повлиял върху подсъзнателното поведение на хората. Академик Казначеев смята Земята за живо същество и привежда за това редица факти и предположения…

Отново затракаха токчета. Същите дами, които разкриха парфюма „Кензо“ на Таня, влязоха в кабинета и едната се наведе, като сложи глава под носа ми.

— Какъв е парфюмът? — попита тя.

— „Кензо“.

— Е, не! Това е „Шанел №5“. — А… а…

— Защо пък все „Кензо“, та „Кензо“? Не всички харесват парфюма, който употребява Таня — възмути се дамата.

— А моят какъв е? — попита другата дама и също тикна косите си в носа ми.

— Не знам — умолително произнесох аз, — едва ли е „Шипър“ или „Тройной одеколон“.

— Е-ех, „Маж ноар“ е.

— А… а…

— Ернст Рифгатович, какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра? — намеси се Таня, като с целия си вид показваше, че сериозният разговор все още не е приключил.

Какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра?

— Страшно ще бъде, Таня! Изместването на земната ос ще задвижи водните океански маси. Огромна вълна с височина, предполагам, не по-малка от километър ще обиколи цялото земно кълбо, помитайки всичко по пътя си. Водата е доста плътно вещество и разрушаващата й сила ще бъде огромна. Няма да остане нито една сграда, нито едно дърво… само пирамидите ще останат…

Ще се раздвижи земната магма и през гърлата на вулканите ще се разтече навън. Непрекъснати земетресения ще разтърсват материци и океани. Вулканичната активност ще запълни атмосферата с огромно количество пепел, а изригванията ще бъдат толкова силни, че тя ще се вдигне в горните слоеве на атмосферата, а силните ветрове ще я разнесат навсякъде и тя ще закрие Слънцето. Ще проблясват мълнии. Лавата, изливаща се от вулканичните гърла, ще влиза в контакт с водата и ще образува пари, черни облаци ще обвият Земята, която ще потъне в тъмнина. Навсякъде, дори в тропическия пояс, ще настъпи полярен студ.

— Какво ще стане с континентите? — попита Таня.

— Ще се образуват огромни цепнатини, които ще поглъщат сгради, пътища, хора, животни. Те ще бъдат толкова дълбоки, че от тях ще започне да изригва магма, изгаряйки всичко по пътя си и изпарявайки водата. Цепнатини ще се повяват и на дъното на океана, превръщайки го в парен котел. Земната повърхност ще се напуква през цялото време, докато трае изместването на оста. Острови и дори континенти ще са потопят във водата, но пък от нея ще израснат нови материци, изнасяйки на повърхността корали и водорасли.

— Да вървим — чу се настоятелният глас на Сергей Селиверстов, насочен към двете дами, които се бяха заслушали в думите ми, за момент забравили парфюмите. Сергей Анатолиевич свято изпълняваше даденото обещание да развлича жените и се справяше добре, независимо от кратковременния конфуз със заспиването на дивана.

— Не, ще слушаме — заяви едната. Селиверстов покорно седна до тях.

— И така — продължих аз, — след изместването на оста й за десетки или стотици години Земята ще се намира в тъмнина. Невъобразим студ ще заледи повечето участъци от земното кълбо. Постепенно обаче вулканичната пепел, издигната в атмосферата, ще се разсее, Слънцето ще огрее и температурата ще се вдигне. Всичко, което е останало живо, ще се радва на слънчевите лъчи. Но ще дойде поредната беда — ще започнат да се топят ледниците на Антарктида и Гренландия. Топенето ще доведе до повишаване на океанското равнище и то със стотици метри, тъй като в Антарктида и Гренландия има огромни запаси от лед. Струва ми се, че не всеки е поглеждал към дъното на глобуса, за да разгледа континента Антарктида — размерите му са по-големи от Европа. Затова, ако си представим, че Европа от Урал до Лондон е обвита с ледено покривало, дебело стотици метри, ще разберем за какво става дума.

— Нима ще потънат всички континенти?

— Континенти няма да има и ще останат само отделни острови, най-издигнатите части на земните материци. Нека да видим какво ще стане например с Европа, Близкия изток и Африка. Погледнете глобуса! В Африка ще останат като острови част от Драконовите планини на юг, вулканът Килиманджаро с прилежащите към него планини на територията на Кения и Етиопия, част от планинската система Атлас в Мароко, както и две плата в Сахара — Ахагар и Тибести. Египетските пирамиди ще потънат.

— Интересно наименование — Тибести. Напомня на Тибет — отбеляза Алексей.

Тогава не придадох значение на неговите думи. Затова пък по-късно, когато анализирахме „знака на апокалипсиса“, платото Тибести в Сахара заблестя с особена светлина и това приличащо на Тибет наименование ни се стори дълбоко предопределено и предизвика емоции във връзка с възможността и там да съществуват монументални съоръжения.

— В Близкия изток — продължих аз, — ще останат част от планините на територията на Йемен (планината Хадрамаут), Иран (хребетът Копетдаг) и Турция (хребетът Тавър), както и знаменитата планина Арарат, за която арменците твърдят, че по време на Всемирния потоп спасителят на човечеството Ной е акостирал със своя кораб. Саудитска Арабия, Израел, Йордания, Обединените арабски емирства и други страни ще потънат.

— А Европа?

— В Европа ще останат най-вероятно част от Алпите, Пиренейският хребет в Испания, линията на хребета в Норвегия и част от Кавказ. Под водата ще се окажат Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Гърция, България и други страни. Ще се спасят част от Австрия, Швейцария и Испания.

— Ами Русия?

— Европейската част на Русия също ще потъне, както и Украйна, Белорусия, прибалтийските страни, Казахстан и други държави от бившия Съветски съюз. Ще останат част от Ставрополския край заедно с част от Грузия и Армения, както и част от Киргизстан и Таджикистан.

— А Москва? — попита Таня с ококорени очи.

— Москва също ще потъне. Ще потънат Уфа, Казан, Самара, Санкт Петербург…

— Страшно е!

— Източната част на Русия — не млъквах аз — също в по-голямата си част ще се окаже под водата, с изключение на няколко гористи острова в районите на Саяните, Забакайлието, Верхоянския хребет, Станови хребет и Черски хребет.

— А Байкал? Какво ще стане с Байкал?

— Не знам.

— Значи Париж също ще потъне — обади се женски глас от дивана.

— Да.

— Кой тогава ще произвежда френски парфюми?!

— Със сигурност ще останат Хималаите и Тибет, те са най-високите райони на земното кълбо — намеси се Алексей и хвърли поглед към жените, седнали на дивана.

— Без съмнение — убедено казах аз. — Там според всички прогнози ще остане най-голяма площ от земна суша, едва ли не континент с големината на Австралия. Погледнете глобуса! Цялата верига на Хималаите, като се започне от Бутан на изток и се стигне до щата Кашмир в Индия. В този единствен континент на Земята ще влязат планините Хиндукуш в Пакистан и Афганистан, Памир в Таджикистан, Тяншан в Киргизстан и Китай, Алтай и, може би, хребетите Саяни и Хангай в Русия и Монголия, както и, естествено, Тибет, плавно преминаващ в пустинята Гоби. В югозападната покрайнина на този континент е свещената планина Кайлас… с… Града на боговете. Така че не цялата земна суша ще бъде потопена.

— Логично е — каза Алексей.

— Ех, Альошка, прекалено си сериозен — обадиха се двете жени от дивана.

— Между впрочем — Алексей отново хвърли поглед към дамите, — при Всемирния потоп вероятно се е запазила като суша точно тази част на земната повърхност.

— Континентът, за чиито граници говорим сега, лично аз бих го нарекъл Вечният. Вечният континент — звучи красиво. Неслучайно наричат Тибет и Хималаите земна цитадела, неслучайно смятат, че животът е тръгнал оттам, неслучайно „средностатистическите“ очи принадлежат на тибетската раса. Всичко тръгва от Вечния континент! Животът след Всемирния потоп се е зародил именно там.

Очевидно на двете дами бе доскучал нескончаемият ни разговор и те започнаха да гъделичкат Селиверстов, а после станаха и преминаха в другата стая, откъдето веднага се чу звън на чаши.

— Ех, че е хубаво! — издиша шумно Селиверстов, който ни спасяваше през цялото време.

— Аз, между другото, записвам всичко накратко, макар че никой не ми е казал — ухили се Таня и ме погледна с укор.

— Интересно, каква ли ще бъде съдбата на Земята в случай, че оста й се измести и новият Северен полюс се окаже в района на Съединените американски щати? Нека да поразсъждаваме на тази тема.

— Хайде.

— И така — продължих аз, — след изместването на земната ос с 6666 километра в района на САЩ и след като Земята преживее световно цунами, изригвания на вулкани, земетресения, разделяне на континентите, пълна тъмнина, полярен студ и Всемирен потоп, ще започне застудяване в района на новите полюси. На новия Южен полюс, който трябва да бъде в южния Индийски океан, ще се образува леден покров, но той няма да е много дебел, тъй като водата с минимална температура +4°C ще стопля леда отдолу (дебелината му ще бъде приблизително същата, както и на сегашния Северен полюс в Северния ледовит океан). Затова пък бъдещият Северен полюс, разположен в Северна Америка, ще започне да натрупва върху себе си огромно количество лед, което постепенно ще се увеличава и скоро ще се натрупа толкова, колкото в днешна Антарктида, вероятно плюс Гренландия.

— Може ли да ви прекъсна? — намеси се Таня.

— Почакай, нека си завърша мисълта. В резултат на всичко това Статуята на свободата, ако устои на всички катаклизми, постепенно ще потъне в лед… ще потъне завинаги.

— Бих искала… — пак се намеси Таня.

— Почакай още мъничко. Пиши! Натрупването на лед в Америка — важно диктувах аз, разхождайки се с цигара, — ще доведе до снижаване равнището на световния океан. Водата ще „отива“ в „новата Антарктида“ — Съединените американски щати и частично Мексико. Постепенно ще се освобождават старите континенти и… новите материци и острови. Повърхността им най-напред ще бъде затрупана с водорасли, корали, мъртва риба… но година след година „сухопътната“ форма на живот ще взема своето: ще се появят трева, дървета, насекоми и скоро животът на обновените континенти ще закипи. Всичко обаче ще бъде по-различно: други ще са континентите и островите, живите същества до голяма степен ще мутират, приспособявайки се към новите условия на планетата, в резултат на което ще се появят например водни кончета колкото вертолет или крави като зайци, или… Всички същества, живеещи на сушата, ще имат своеобразен „дълг“ пред Северна Америка, чието обледеняване ще освободи континентите от водата. Но всички…

— Ернст Рифгатович, искам да кажа нещо — настойчиво произнесе Татяна.

— Почакай, още няколко думи. При изместването на Северния полюс най-вероятно слънчевите лъчи ще се поляризират в друг ракурс, вследствие на което небето може би ще престане да бъде синьо, може би ще стане зелено или някакво друго. От някои източници (Нострадамус, Блаватская) се знае, че по времето на Атлантида то е било червено, а целият растителен свят е живял в аленочервени тонове — тогава, когато Северният полюс е бил в Кайлас. Сега, при съвременния Северен полюс, небето е синьо. Какво ли ще бъде при новия Северен полюс? Не знам, но ми се струва, че ще бъде зелено. Какви ще станат растенията? Виолетови или сини… Не знам. Това е! Привърших. Какво искаше да кажеш, Таня?

— Когато оглеждах Антарктида — многозначително започна тя, — забелязах, че дължината й е равна на разстоянието от мексиканските пирамиди до остров Пасха. Интересно ли е?

— Любопитно е. Хайде да го измерим!

След пресмятанията констатирахме следния факт: разстоянието Пасха-мексиканските пирамиди е 4999 километра, а усреднената дължина на антарктическия континент е равна ориентировъчно на същото число.

— Сякаш строителите на мексиканските пирамиди са отчели размера на Антарктида и са го въвели в някаква сложна система от закономерности на Земята — промълви Татяна.

— Много е увъртяно, но е интересно — отбеляза Олга.

— Кой знае — откликнах аз, — може би атлантите, строили пирамидите, са пресметнали обледеняването на континента на новия Северен полюс по някакви неизвестни ни закони. Хайде… хайде да сканираме Антарктида и да я наложим на глобуса на Северна Америка, като спазваме мащаба.

Алексей отиде за цифровата камера, засне Антарктида, въведе информацията в компютъра и скоро донесе отпечатъка на континента. Изрязахме го с ножица, поставихме го на мястото на Северна Америка и започнахме да въртим. Възникнаха различни позиции. Тогава допрях един от краищата му до мексиканските пирамиди и заоглеждах къде ли ще попадне другият край по диагонала на отпечатъка. Попадна в Канада, в района на езерото Атабаска.

— Езерото Атабаска.

Влязохме в Интернет, но не открихме нищо интересно. Езеро като езеро, каквито изобилстват около Хъдсъновия залив, наблизо е градчето Ураним Сити (по наименованието може да се съди, че там добиват уран).

— Ами така е — с досада измънка Алексей.

— М… да — каза Олга и погледна Алексей. — Очаквахме нещо, нали! Макар че всичко е мистика!

— Чакайте, чакайте — настръхнах аз, — нека да измерим разстоянието от планината Кайлас до това невзрачно езеро с повехналото име Атабаска. Таня, измери го, моля те! Между другото, имай предвид, че… — с поглед прецених по глобуса — това езеро е на линията, свързваща Кайлас със Северния полюс и по-нататък с мексиканските пирамиди и остров Пасха. Имай предвид, че, както установихме, разстоянието Кайлас-Северният полюс е 6666 километра, т.е. една трета от полуокръжността на земното кълбо, а мексиканските пирамиди-остров Пасха е 4999 километра, т.е. една четвърт от него. Пресметни и измери още веднъж, така ще бъде по-точно.

Таня започна да смята на лист хартия, след което вдигна глава и гордо каза:

— 9999 километра.

— Какво?

— 9999 километра. Вижте, полуокръжността на Земята може да се представи като 6666 км x 3 = 19 998 км. Пресмятахме, че разстоянието от мексиканските пирамиди до остров Пасха е 4999 километра, което приблизително съответства на диагонала на Антарктида. Ако отпечатъкът на Антарктида се наложи от мексиканските пирамиди на север, ще се получи 4999 + 4999 = 9998 км. Това е без един километър половината от полуокръжността на земното кълбо — 9999 километра, нали 9999 + 9999 = 19 998 километра, както и 6666 x 3 = 19 998 километра.

— Браво, Таня! Красиво стана. Значи размерите на Антарктида се вместват в разстоянието мексиканските пирамиди-точка 9999 км.

— Езерото Атабаска е на върха на четири деветки — каза Алексей.

— Нима всичко на Земята е предопределено? Нима дори и размерите на Антарктида са предопределени… на старата или новата? Защо на Земята всичко е свързано с шестици и деветки? Страшно е дори да се живее! — едва не се разплака Таня.

— Така се получава — измънках аз и си помислих, че „новата Гренландия“ едва ли ще се прибави към „новата Антарктида“ — твърде точно пасваше Антарктида на мястото си между точка 9999 и мексиканските пирамиди. Най-вероятно „новата Гренландия“ ще бъде обледенелият остров Мадагаскар или друг остров.

В този момент не подозирах, че след няколко дни ще открием такава комбинация от шестици и деветки, разположени в строга закономерност, че ще ни обземе даже мисълта за неустойчивост на нашата планета. Едва по-късно щяхме да разберем, че тези „шесторкаджийски“ и „деветоркаджийски“ болезнени точки на Земята са блокирани от някого, за да се запази животът на съвременните хора.

Мислите, които минаваха през главата ми, започнаха да ме приближават към състоянието, в което се чувстваш като „никакъв“. Прииска ми се да пообщувам с дамите в съседната стая, да се потопя в атмосферата на баналния земен живот. Отидох там. Веселието вече гаснеше, героите бяха изморени. На масата имаше недопити чашки и недоядена салата. Дамите уютно гукаха помежду си. Нямаше прекалено пияни. Липсваха и фасове в салатата.

— Ще пийнете ли по чашка? — попита една от тях.

— С удоволствие.

— Между впрочем, Ернст Рифгатович, има и мъжки „Кензо“. Защо не го употребявате? — чу се женски глас.

Върнах се в кабинета. Алексей, Олга и Татяна ме изгледаха слисани, като с целия си вид показваха, че вече е късно и е време да привършваме.

— Знам, че сте изморени — усмихнах се неловко аз, — но хайде да обмислим още един фрагмент от предполагаемата ситуация — какво ще стане с хората от нашата цивилизация? И да се сравним с атлантите, преживели Всемирния потоп. Преди това искам да отбележа, че основният сценарий ще се развива на вече отбелязания Вечен континент, на който те са успели да оцелеят.

Биха ли могли съвременните хора да оцелеят на Вечния континент?

Какъв ще бъде Вечният континент? Може ли да се оцелее на него, след като цялата останала Земя ще представлява водна пустош, с изключение на немногобройни острови?

Разсъждавах над този въпрос в момента, когато Алексей, Татяна и Олга отидоха в другата стая да се поразсеят, като се стараех да си представя условията за живот на Вечния континент, ограден от най-високите планини в света, а в центъра му е т.нар. Централноазиатска падина, включваща пустините Такла Макан и Гоби. От юг е ограничен от Хималаите, от запад — от Хиндукуш, Памир и Тяншан, от север — от Алтай, Хангай и Саяните, а в района на пустинята Гоби постепенно се спуска към огромния единен океан.

Без съмнение, в централната му част ще има вътрешно море, разположено на местата на пустините Такла Макан и Гоби, заливи и езера ще обхващат по-голямата част от Тибет. Не би могло да не се образува вътрешно море поради съществуващата там централна падина, която неминуемо ще се запълва с вода както поради силните валежи по време на катаклизма, така и поради възможния приток на вода от единния океан. Според литературните източници (Блаватская и религията Бонпо), след Всемирния потоп атлантите са живели по бреговете на вътрешно море в района на Тибет и пустинята Гоби. И сега в Тибет има огромни солени езера.

Трябва да се отбележи, че условията за живот не биха били добри: навсякъде скалисти и стръмни склонове, спускащи се към вътрешното море или към единния океан. Терасовидно земеделие, каквото и днес се прилага в Хималаите, Япония и в други планински страни. Това е огромен труд — да се направят бордюри от камъни, да се изравни хоризонтална площадка и да се насипе с плодородна почва, буквално шепа по шепа събирана между камъните по склона. По принцип от терасовидното земеделие може да се живее — например в Хималаите отглеждат ечемик, ориз, маис, царевица и картофи. Добивите обаче са твърде ниски. Същото се отнася и за животновъдството.

Районът не е богат и на минерални ресурси. В Индия и Непал често ми казваха, че макар в Хималаите да няма много минерални ресурси, тамошните планини са богати на духовност, като твърдяха, че духовността произтича не само от живеещите там, но и от самите планини. По-богати на минерални ресурси са Саяните, Алтай и хребетът Хангай. Но и там, както и по цялата територия на Вечния континент, доколкото ми е известно (ако не греша!), почти няма нефт и газ. Затова в условията на изолация развитието на технологиите, характерни за съвременното човечество, е твърде проблематично, тъй като те се базират преди всичко на енергията на нефта и газа.

Високопланинските условия имат и друга особеност: ако в летния период през деня е горещо, вечер настъпва такъв студ, че те пронизва до мозъка на костите. А през зимата ветровете и студовете са такива, че местното население слиза на по-ниски места. Затова е необходимо помещенията да се отопляват. С дървата обаче там не е добре — в Тибет, в пустините Гоби и Такла Макан те липсват, във високите части на Хималаите се срещат предимно храсти, само в Саяните и Алтай има участъци с хвойнова гора. Постоянният студ ще наложи зловещия си отпечатък върху живота на хората.

С времето полудивият начин на живот ще стане нещо обичайно, а следващите поколения ще създават легенди за своите предци, летели на огромни метални птици. Дори по себе си знам колко бързо върви процесът на подивяване. Когато предприемаш поход за месец в тайгата или в планината, огънят и примитивната храна ти стават толкова близки, че след завръщането си изобщо не можеш да ползваш порцеланови чинии, покривка и салфетки, а продължаваш да бършеш с ръкав устата си. Процесът на подивяване протича бързо, а прогресът в технологиите и културата е тъй бавен, че се проточва с хиляди години.

Така и атлантите, зародили се в недрата на великата лемурийска цивилизация, в някакъв момент са загубили целия си потенциал, а после хиляди и дори милиони години са се старали да го постигнат, но така и не са успели. И ние, арийците, зародили се в недрата на високоразвитата цивилизация на атлантите, след Всемирния потоп сме изгубили всичко и сме подивели, а след това хиляди години сме се старали да достигнем онова равнище, но така и не сме могли.

Дисбалансът между регреса и прогреса не е справедлив! Защо? Може би Земята, ако приемем, че тя е живо същество, смята хората за нещо като мравки, чиято съдба за нея означава твърде малко?! Може би на човека му е отредено да получава хилядолетна дивашка разплата заради греха да се сметне за Бог?! Може би не осъзнаваме, че освен обичта към майката, детето и другия човек трябва да има и дълбока вътрешна любов към майката Земя?! Толкова много не знаем и толкова много не усещаме с душата си! Добре би било, ако по света съществуваха по-малко натъпкали се хора, по-малко живеещи във властта горделивци!

Седях и размишлявах в кабинета си за всичко това, без да обръщам внимание на буйния смях в съседната стая, където бяха отишли Алексей, Олга и Татяна. Започнах да преценявам принципната възможност за оцеляване на човечеството в случай на ново изместване на земната ос. Ако в хода на описаните разсъждения стигнах до извода, че в условията на нов Всемирен потоп останалата шепа хора на Вечния континент по-скоро биха подивели, беше любопитно дали изобщо съвременното човечество би могло да преживее всички катаклизми, съпровождащи изместването на земната ос.

Земетресения, разделяне на континенти, изригвания на вулкани, жесток полярен студ за десетки или стотици годни. Шансовете за оцеляване не изглеждаха много.

За щастие, на Земята живеят една категория хора, които имат по-големи шансове. Те са предимно на територията на Вечния континент и се наричат йоги. На изучаването на йогите ще посветя друга книга, но и сега, изпреварвайки събитията, мога да кажа, че те са зародилият се в недрата на нашата цивилизация нов тип човек — човекът на бъдещето. Само те, тези странни жители на Хималаите и Тибет, са в състояние да мобилизират в себе си „божествената вътрешна енергия“, за да превъзмогнат страшния планински студ и дългогодишния глад, както и да изпаднат в състояние на сомати — самоконсервация на човешкото тяло. Така ще съхранят телата си за бъдещето и ще дадат нови кълнове на човешката популация, която, както и тогава, в далечните времена на легендарната Атлантида след гибелта на човечеството, също ще се разпространи от Тибет по цялото земно кълбо, заселвайки освобождаващите се от вода континенти.

Мисля, че ние сме деца на древните йоги, преживели последния Всемирен потоп. Много ми е неприятно, че хората бъркат хималайските йоги с клоуните, които, правейки се на йоги, огъват метален прът с корема или врата си. Те не са йоги. Йогите са в пещерите на Вечния континент и ни осигуряват в случай на всемирен катаклизъм.

Нека обаче да се отклоним от загадъчните йоги и да си представим, че предварително знаем датата на изместване на земната ос и че трябва да се спасяваме точно на Вечния континент, където да се организират трайни убежища, запаси от храна и горива за стотици години. Бил съм в Тибет, Хималаите, Саяните, Тяншан (всички са съставни части на Вечния континент) и мога да кажа, че да се организира всичко това там е изключително трудно. В Саяните и Алтай като най-ниски части на този континент от водата ще стърчат само високите хребети, където, както се казва, дори и не намирисва на пътища. През хималайския хребет към Тибет може да се мине само по един път, който е толкова тесен и в такова ужасяващо състояние, че при паническото прехвърляне на товари ще се създаде непроходимо задръстване. В Тибет почти няма пътища, а съществуващите приличат на междуселски.

За съжаление възможностите за оцеляване на съвременния човек след евентуално изместване на земната ос са твърде съмнителни. По-вероятно е човечеството да загине безвъзвратно.

Мисълта за безвъзвратната и неизбежна гибел премина през съзнанието ми като неприятна черна ивица.

Влезе Татяна и попита:

— Е, ще продължаваме ли? Побъркаха ме с тези парфюми.

— Знаеш ли, Таня, мислейки за съдбата на човечеството в случай на изместване на земната ос с 6666 километра, стигнах до извода, че то ще загине изцяло.

— Напълно?

— Да.

— Гледах филма „Замразеният“ — замислено каза Таня. — Не биха ли могли хората в замразен вид да преживеят мрачното време?

— Не, това е фантастика. Медиците и биолозите знаят, че дълбокото замразяване води до образуване на дребни кристалчета лед във вътрешността на клетките, които ги разрушават. Затова, след като е бил замразен, човек със сигурност ще умре. Това не е сомати, когато той се самоконсервира чрез мобилизиране на вътрешната енергия, при което, както мислим с Валя Яковлева, водата преминава в някакво четвърто състояние, непознато на съвременната наука. Именно тази удивителна вода е в състояние да приведе тялото в т.нар. каменно-неподвижно състояние, което при температура плюс 4°C може да се запазва хиляди и милиони години, а след това да го върне към живот. Няма да разказвам подробно, нали си чела книгата ми „От кого сме произлезли?“.

— Да, разбира се. Но ми се иска да попитам за рибите, които намират от време на време в ледовете и те, размразени след хиляди години, оживяват.

— Знаеш ли — обърках се и аз, — в природата съществува понятието „хибернация“, т.е. сън. В основата му според мен е природният феномен сомати. В противен случай е трудно да се обясни способността на огромната чукотска мечка да спи по осем-девет месеца в годината! Да не би да си смуче лапите! Тъй че и рибите вероятно също изпадат в състояние на сомати, не случайно каракудите се заравят в тинята. А в сомати водата в хипотетичното четвърто състояние очевидно не замръзва и не образува ледените кристалчета, разрушаващи клетките.

— Знам, че съвременните хора не умеят да изпадат в сомати и затова едва ли ще преживеят… времето на катаклизмите — обади се Таня.

— Таня, върви оттатък и засега не пускай никого при мен. Мъничко ще помисля, поне двадесетина минути.

Потънах в мислите си. Невъзможността човечеството да оцелее при глобален катаклизъм предизвикваше съмнения, че Висшият разум не е предвидил пътища за запазване на човека. При това бях убеден, че те имат същия оригинален характер, както и всичко останало, сътворено от Бога.

Вече в общи линии знаех един от тях — сомати. Разбирах, че феноменът сомати и свързаният с него Генофонд на човечеството, включващ самоконсервирани представители на лемурийци, атланти и арийци, запазени в дълбоките хималайски и тибетски пещери, предпазва човечеството от пълна гибел при възможен глобален катаклизъм: тези хора ще се върнат към живот (както твърдят ламите) и ще дадат новите кълнове на човечеството. Потомците на оцелелите и излезли от пещерите хора ще се размножат и от Вечния континент ще се разпръснат по земното кълбо, както вече се е случвало след Всемирния потоп, погубил Атлантида преди 850 000 години. Бяхме успели с различна степен на достоверност да докажем тази теза с анализа на очите на различните раси в света. Някак си ми е неудобно постоянно да се позовавам на първата си книга „От кого сме произлезли?“, но въпреки това съм принуден да отбележа, че всичко в подробности е изложено там.

Възникваха обаче редица въпроси.

Прави ли бяха ламите в твърдението си, че хората в сомати могат без вреда за тялото да пребивават в пещери хиляди и милиони години?

Няма ли пещерите с хората в състояние на сомати по време на следващото (не дай Боже!) изместване на земната ос да се разрушат?

Коя от човешките раси, запазени в сомати, може да даде нов клон на човечеството — арийците (ние), атлантите или лемурийците? На всички въпроси мога да отговаря само по един начин — не знам! Бих могъл, разбира се, да се впусна в пространни разсъждения, но те биха имали смисъл, подобен на я камилата, я камиларят. Въпреки това обаче не можех да отричам феномена сомати, на чието проучване по време на хималайските експедиции бе посветено много време.

Все пак ме смущаваше един принцип, в който се бях уверил през целия си научен живот — всичко, създадено от Бога, независимо дали е молекула, ДНК, биохимична реакция, човешки орган, човек или земя, има двоен контрол за гарантиране на непрекъснатост в действието. Затова трябва да има, освен феномена сомати, минимум още един механизъм за предотвратяване гибелта на човечеството. Какъв е този механизъм?

Най-после, след като прекратих безплодните си научни напъни да намеря хипотетичен отговор, влезе Таня. Поседях още малко и разочарован минах заедно с нея в другата стая при компанията, която продължаваше уморено да се весели.

В глъбините на това разочарование усещах, че се таи изключително тънка нишка на някаква дълбока и важна мисъл. Скоро, по време на тибетската експедиция до Града на боговете, тази изключително тънка нишка щеше да се превърне в реална мисъл, от която щях да изтръпна, постепенно разбирайки, че на Земята е създаден още един вид човек, от което щеше да ми стане биологично тъжно. Създаден от Града на боговете!

След като се присъединих към компанията, установих, че темата за купената шуба е изчерпана, а за дамските парфюми от злополучните „Кензо“ е изместена към всички парфюми, ползвани от жените.

— Ами Венера Узбековна, жена, разбира се, с вкус, дълго време ползваше евтините български парфюми „Сигнатюр“ и „Може би“. Пари ли не й достигаха? Май искаше да подчертае женската си индивидуалност. Сега наистина предпочита „Маж ноар“, макар и да споменава, че ако се намира „Сигнатюр“, и сега би го ползвала — дочу се философстващ женски глас.

— Моят приятел Юрий Иванович — пригласях аз — преди постоянно ползваше „Шипър“ — и след бръснене, и вътрешно, а после премина на „Краставичен лосион“, твърдейки, че като го пийнеш, направо поемаш и салатата.

— Ернст Рифгатович, какъв одеколон употребявате?

— О… — обърках се, — какъвто ми подарят, с такъв се пръскам. Но в последно време моята жена ми купува „Маж ноар“…

— „Маж ноар“? Та това е вечерен дамски парфюм!

— Май не беше това. Ами… сякаш… „Фаренхайт“.

— А… а… — Пак се чуха гугукащи женски гласове:

— Сигурна съм, че „Фиджи“ е парфюмът на проститутките. Веднъж се бях напръскала и евтините мъже на улицата веднага започнаха да ми се лепят. Струва ми се, че „Опиум“ и „Анаис Анаис“ също действат така на мъжете.

— За щастие това са неустойчиви парфюми.

— Пък Гузел Галеевна само „Салвадор Дали“ използва, а Наташка Макеева — само „Пуазон“…

— И дезодорантите трябва да се подбират според парфюмите. Дезодорантът трябва да е почти без мирис. Понякога така се напръскват, че направо на оцет мирише, не можеш да се приближиш. Или пък съчетават дезодорант „Маж ноар“ и парфюм „Опиум“ — става адска смес.

Как са оцелели атлантите и ранните арийци на Вечния континент?

След като схванах, че разговорът започва да придобива нов увлекателен вариант за жените, свързан с дезодорантите, преминах в другата стая и повиках Таня и Олга. Алексей, който изтънчено възприемаше миризмите, по моя молба остана при дамите.

— Моля за извинение, Оля и Таня, че ви откъснах от удивителния и загадъчен свят на ароматите, но бих искал да участвате в разговора за не по-малко интересния и загадъчен свят на атлантите. По-точно — да отговорим на въпроса как все пак те са оцелели по време на Всемирния потоп. Защото те наистина са оцелели — според сериозните литературни източници. Заедно с тях са оцелели и арийците (ние). Както твърди Блаватская, арийците дори са водели войни с атлантите на територията на Вечния континент, останал след Всемирния потоп преди 850 000 години. Как все пак атлантите и първите арийци са успели да преживеят земетресенията, стотиците години студ и какво ли не друго? Таня, пишеш ли?

— Пиша.

— Очевидно и ранните арийци са притежавали способностите на атлантите… — замислено проговори Олга. — Затова и са оцелели.

— По какво са се отличавали ранните арийци от нас? — попита Таня.

— Според резултатите от изследванията в хималайските експедиции, както и от откъслечните сведения на Елена Блаватская^[1], може да се заключи, че ранните арийци са се зародили преди около 1 000 000 години. В сравнение с атлантите те са били по-ниски (само три-четири метра високи), по-късно броят им нараства, а след няколко десетки хиляди години вече съставят прилична по численост част от атлантическата популация. Ако атлантите са били по-приспособени към полуводния начин на живот, ранните арийци са тичали ловко из гористи местности и са били по-пъргави и сръчни на сушата. На сушата високите пет метра атланти са отстъпвали на триметровите „джуджета“ — арийците. Всички те обаче — и атлантите, и арийците, помнели Синовете на боговете, появили се някога на Земята и предали им златните плочки, на които е било записано истинското знание, т.е. как човекът да използва неизчерпаемите източници от фина енергия на Космоса.

— Вече знам — възкликна Таня, — че атлантите и арийците са наричали лемурийците Синове на боговете.

— Излезли от състояние на сомати или… дошли от Шамбала — неуверено добавих аз.

— Значи ние, съвременните арийци, сме деградирали в хода на еволюцията в сравнение с ранните арийци — разочаровано произнесе Олга.

— Не само че сме деградирали, но и почти сме подивели, а после постепенно сме започнали да вървим по пътя на прогреса. Тогава, преди около 1 000 000 години, атлантите и арийците са живеели съвместно, имали са общи технологии, били са стократно по-развити в сравнение с нас, съвременните хора, и заедно са преживели Всемирния потоп на Вечния континент.

— Защо днес няма атланти? — наивно попита Таня. Замислих се. Този въпрос се оказа изключително сложен.

Колко много неща не знаех в онзи момент! Дори не си и представях, че атлантите са се запазили на Земята твърде дълго, до VII-VIII век сл.Хр., че са издигнали удивителни постройки и монументи, спасили са нас, арийците, че по време на експедицията нямаше да успеем да достигнем само със 70 километра до последния им град на Земята, че те малко са странели от „подивяващите“ арийци, но и са ги учели.

— Не знам защо днес няма атланти — честно казах на Татяна.

— Как все пак атлантите и ранните арийци са успели да се спасят по време на Всемирния потоп? За сметка на какво?

— Преди да се постараем да отговорим, трябва да вземем под внимание аксиомата, че съвременните технологии и енергетика не биха позволили на човечеството да оцелее в условията на Всемирен потоп. За това вече говорихме. Мисля, че пет фактора са дали възможност на атлантите и ранните арийци да оцелеят:

• Високо равнище на знанията им за планетата Земя, позволило им да прогнозират изместването на нейните полюси. Така успяват предварително да се подготвят за глобалния катаклизъм;

• Използване на финоенергийни технологии, позволяващи да работят механизми и летателни апарати, да се отопляват помещения и много други неща за сметка на неизчерпаемия източник на космическа енергия;

• Практическото владеене на феномена клониране, когато могат да създадат запаси от семена и клетки и в необходимия момент да клонират не само овчицата Доли, но и всичко живо, създадено от Бога;

• Умението да се изпада в състояние на сомати, достъпно за повечето духовно издигнати атланти и ранни арийци. В такова състояние на самоконсервация на тялото те са изчакали да отминат най-тежките времена на глобалния катаклизъм;

• Някой е помогнал на атлантите и ранните арийци да оцелеят. Най-вероятно са били Синовете на боговете, т.е. излезлите от състояние на сомати лемурийци.

За съжаление, съвременното човечество не би могло да се доближи до никой от тези пет фактора, потънало в материални утехи и евтини филмови шлагери, примесени с тъпа реклама за страхотната роля на дъвката „Орбит“ в човешкия живот.

— Нима сме толкова долнопробни в сравнение с древните? — горчиво попита Татяна, откъснала поглед от листа.

— Не съм пророк, обикновен човек съм и затова нищо не мога да твърдя, само изразявам това, което мисля, без да съм сигурен, че съм прав — произнесох аз. — Но за тези пет постулата има косвени потвърждения от великите посветени и особено от най-великата — Елена Блаватская.

— Защо през цялото време се позоваваме на нея?

— Защото най-добре познавам нейните книги! — избълвах в отговор. — Сигурен съм обаче, че в Библията и Корана е написано приблизително същото. Ей сега ще открия всички възлови извадки, които направих от втория том на „Тайната доктрина“.

Разположих листата по масата, погледнах Татяна и Олга и предложих още веднъж да анализираме петте фактора за оцеляване на атлантите и ранните арийци от гледната точка на Елена Блаватская.

— Да започнем от първата, засягаща равнището на знанията им, в резултат на което са могли да предугадят глобалната катастрофа. Вижте какво пише Блаватская (т. 2, кн. 2, с. 225): „Тя (водата) тече около нейното тяло (на майката Земя) и го оживява. Един от нейните извори излиза от главата й и става мътен в нейното подножие (Южния полюс). Той се прочиства (при възвръщането) към сърцето, биещо в подножието на свещената.“

— Любопитно — отбеляза Олга.

— Очевидно е, че древните са се отнасяли към Земята като към живо същество, използвайки думи като сърце, глава и тяло.

Сред съвременните учени Влаил Казначеев защитава подобен извод. Ако се отнасяме към Земята като към живо същество, ще можем да предугаждаме поведението й, а може би… и да влезем в контакт с нея.

— С това съм съгласна — замислено кимна Олга.

— Обичам си родината и никога няма да отида в Америка — възторжено заговори Таня. — Струва ми се… — дясното й око кой знае защо се изкриви надолу, — че нашата страна се намира около сърцето на Земята. Не се смейте, моля ви, аз от цялата си душа… Хората у нас са сърдечни, няма да те изоставят в беда.

Топло погледнах Татяна и промълвих:

— Един йога в Хималаите ми каза, че над Русия има добра финоенергийна аура, но… колко малко знаем за геологията, геофизиката…

Замълчахме. От другата стая се дочу гласът на Алексей:

— … в света на миризмите особена роля играят обонятелните халюцинации. Ако на някого от вас не му хареса даден дезодорант или парфюм, следващия път ще му се струва, че долавя точно него…

— Да продължаваме — язвително рече Олга.

— И така, след като се е знаело времето за настъпване на глобалния катаклизъм, е трябвало да се изгради убежище. За това Блаватская е писала много (т. 2, кн. 2): „… когато полюсите се изместили… това не засегнало онези, които били пазени…“ (с. 162); „… прочетете заповедта на Ахурамазда към Иима, духа на Земята, символизиращ три раси, след като му е било казано да строи Вара — «оградено място», Аргха или Вместилище…“ (с. 88); „… Там (в Аиряна Ваеджо, където се строи Вара) звездите, луната и слънцето се издигат и залязват едва един път (в годината) и годината изглежда като един ден (и нощ)…“ (с. 89); „… надигнали се първите велики води… Всички благочестиви били спасени, всички нечестиви — изтребени…“ (с. 161).

— Доколкото разбирам, Вара е убежището или Вместилището, в което са се спасили хората — каза Олга.

— При това — добавих аз — има ясно указание, че тя е изградена на бившия Северен полюс, чиято точка е била…

— Свещената планина Кайлас — възкликна Татяна.

— Под планината ли се е намирало убежището на атлантите и ранните арийци? — удиви се Олга.

— Излиза, че е така… А някъде там, както мислим, е и Градът на боговете. Нима Градът на боговете е Вара? По принцип не може Бог да насочи хората към нещо само с една цел. Каква е втората? Двойна цел, двоен контрол… — размишлявах на глас. — А може би е имало три или четири цели…

— Интересно каква ли е Вара? Може би е красива, розова и ни най-малко не напомня мрачно подземие — замечтано се усмихна Таня.

— Ако убежището Вара е съществувало, очевидно е било изключително мощно укрепление, за да издържи на земетресенията при изместването на полюсите. Какви технологии са били налице, за да се създаде такова укрепление! Колко добре трябва да се познава геологията на планетата! Кой знае, може би под Земята има огромни празни пространства, може би там наистина съществува легендарната Шамбала? Съществува дори хипотеза, че Земята е куха. Толкова малко знаем!

— Представям си каква колосална работа е била извършена, за да се създаде този необикновен подземен град и да се запази най-добрата част от човечеството, т.нар. „благочестиви“ хора — неволно се сви Олга.

— Хайде да обсъдим втория фактор за оцеляването на човечеството — високото технологично равнище на атлантите и ранните арийци. Вижте какво пише Елена Блаватская (т. 2, кн. 2): „Четвъртата раса е имала своите периоди на висша цивилизация. Гръцката, римската и даже египетската цивилизация са нищо в сравнение с цивилизациите, които започнали в третата раса…“ (с. 262); „Именно от четвъртата раса първите арийци са получили своето знание и «маса забележителни неща»… «изкуството да се лети във въздушни коли»… своите най-ценни науки за скритите свойства на скъпоценните и други камъни, също така химията…“ (с. 258); „Грехът се съдържал не в ползването на тези новоразвити сили, а в злоупотребата с тях…“ (с. 102).

Мисля, че под „новоразвити сили“ може да се разбира, казано на съвременен език, фината енергия. Днешните учени (А. Акимов, Г. Шипов и др.) теоретично са доказали, че мощта на тази енергия е колосална, но сложността е именно във възможността да се злоупотреби с нея. С нейна помощ могат да се пренасят огромни тежести (антигравитационен ефект), да се създават кухини в камъните (лазерен ефект) и т.н. Любопитно е, че фината енергия се задейства от самия човек, който според Блаватская е „микрокосмос на макрокосмоса“, т.е. същество, способно да използва космическата енергия. Затова ми се струва, че атлантите са могли да създадат подземния град Вара, да го осигурят със светлина и топлина, да организират подземни плантации…

Колко съвършено обаче трябва да е било всичко! Скелетът на подземния град например би трябвало да бъде много здрав и еластичен, за да противостои на движението на земните маси! Засега за нас това е недостъпно.

— А какви са били техните въздушни апарати? — попита Таня.

— В тибетските текстове и книгите на Лобсанг Рампа пише, че въздушните апарати на атлантите са напомняли летящи чинии, че могат да летят на всякакви височини, да се приземяват, където пожелаят. По тази логика в момента, когато „полюсите са се изместили“, атлантите и ранните арийци със своите летателни апарати, наричани „вимана“, са могли да се доберат до предварително създадения подземен град Вара на Вечния континент и да се укрият там. За всичко в алегорична форма пише и Елена Блаватская (т. 2, кн. 2, с. 259, 260): „И той изпратил своите въздушни кораби (вимана) с благочестиви хора в тях… когато… водите вече тръгнали… (но) народите вече пресекли сухите земи. Царете ги настигнали в своите вимана и ги повели в земите на Огъня и Метала (Изток и Север)“.

— Колко гениална е Блаватская! Знаела е всичко! — възкликна Олга.

— Чакай малко — произнесох аз.

— Какво?

— Има още една идея за Вара. Ама е твърде фантастична — смутих се аз. — Все пак ще я кажа. Само не се смейте. Вижте — прехвърлих извадките от „Тайната доктрина“, — Блаватская е нарекла Вара и „защитено място“. В уфологичната литература, посветена на летящите чинии, често се говори, че неидентифицираните летящи обекти са в състояние да създават около себе си непроницаема енергийна завеса, която спира двигателите на автомобилите и изопачава показанията на магнитните прибори. В съществуването на такива обекти вярват почти всички, твърде много са наблюденията в света.

— Накъде биете?

— Натам, че Вара с всички хора, механизми, животни, жилища и ред други неща е представлявала кълбовидно пространство, включващо небе, земя и подземна част, изолирано от мощна енергийна обвивка. Около него са бушували катаклизмите — Земята се е разтваряла, страшни урагани са отнасяли всичко по пътя си, бляскали са мълнии, текла е лава, полярен студ е заледявал всичко, а във вътрешността на кълбото е било топло, светло и уютно.

— Наистина е прекалено фантастично — не се стърпя Олга.

— Че е така, така е, но аз вече отдавна се старая да се оправя в тези фини енергии. Честно ще кажа, че все още разбирам прекалено малко, но съм уверен, че фините енергии са милиарди пъти по-мощни от физическите — дори от тези, които предизвикват глобалните катаклизми. Само че трябва да умееш да ги владееш… може би с помощта на комбинациите от числа… Древните са владеели тайните на фините енергии.

— Ернст Рифгатович, разкажете ни за фините енергии — помоли Таня.

— Таня, вече е късно. Ще поговорим друг път. А сега хайде…

— Искам да попитам — настоя Татяна, — може ли Вара да е Градът на боговете?

— Може би, не знам.

В този момент в съзнанието ми проблесна, че Градът на боговете е бил построен не само за запазване на човечеството (Вара), но и с някаква друга цел. Каква? Скоро по време на експедицията в Града на боговете щях да видя на един от монументите нещо приличащо на огромна врата (към подземие?), но за другите цели, закодирани в Града на боговете, щях да се досетя значително по-късно, когато мъчително се ориентирах в рисунките и записките си.

— Хайде да помислим за третия фактор за оцеляването на атлантите и ранните арийци — умението за клониране — казах аз. — Елена Блаватская пише следното (т. 2, кн. 2): „… прочетете заповедта на Ахурамазда към Иима, духа на Земята… Там (във Вара) ти ще донесеш «семе» на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите, най-добрите и най-прекрасните на тази Земя; там ти ще занесеш «семе» на всякакъв род добитък и т.н… Ти ще занесеш всичкото това «семе» — по две от всеки вид, за да се запази там и да не свършва дотогава, докато тези хора пребъдват във Вара“ (с. 88); „…(Ахурамазда)… О, творец на материалния свят, Ти, Пресвети!“ (с. 90); „Те (атлантите) падат в грях и пораждат потомство от чудовища“ (с. 7).

— Любопитни неща е писала Блаватская, нали? — обърнах се към Татяна и Олга.

— Учуди ме, че… как беше… — Татяна погледна към извадката от „Тайната доктрина“, — Ахурамазда заповядал на духа на Земята, наречен… Иима, да отнесе във Вара „семе“ на хора, животни и всичко останало. Духът на Земята сам ли го е носил това „семе“? — Таня пак погледна листчето. — Ахурамазда вероятно е Бог, щом като е написано, че е творец на материалния свят.

— Мен пък ме удиви, че атлантите са създали потомство от чудовища. Вижте, и сега можем да клонираме овцата Доли, а ако нещо се промени в гените й, може да се клонира например овца с кокоша глава, т.е. неестествени уродливци — каза Олга.

— Моят приятел Юрий Иванович Василиев често ми показваше вестник „Скандали“, където нерядко публикуват снимки на човеко-коне, тигро-крави и други мутанти, които не е трудно да се направят с помощта на компютърна графика — добавих аз.

— Ернст Рифгатович, все пак не съм медик, обяснете ми каква е тайната на клонирането. Много съм чела, но не всичко разбирам — помоли Таня.

— Всяка клетка, Таня, съдържа информация за целия организъм и затова от нея, при това която и да е, може да се създаде цял организъм. Според последните научни данни информацията за целия организъм (за всяка молекула, атом, клетка, тъкан, орган) е заложена не толкова в ДНК на клетката, колкото в нейната холограма. А мнението ми е, че клетъчната холограма е сътворена от Бога финоенергийна програма за създаване на физическо тяло. Това обаче е друг разговор. Нека да се върнем към атлантите.

— Хайде!

— Те очевидно са владеели процедурата на клониране, след като са отнесли във Вара семена и клетки от всички живи същества. При това процедурата е била толкова отработена, че са стигали по два броя от „семето“ от всеки вид. Очевидно е била отработена и процедурата за консервация (запазване) на „семето“. Особено внимание заслужава и фактът, че „семе“ е вземано от най-добрите родове, за да не възникнат генетични заболявания. Засега това не можем да го постигнем.

— Излиза — отбеляза Олга, — че след потопа всичко живо на Земята е било отново „отгледано в епруветка“ — и хора, и животни, и растения, и насекоми.

— Да, и точно тези „епруветкови“ същества са заселили освобождаващите се от водата континенти — казах аз.

— Значи нашите далечни предци са излезли от епруветки? — с недоумение ме изгледа Татяна.

— Да. Отначало са населили Тибет и Вечния континент, а оттам са се разпръснали по земното кълбо. Нашите изследвания на очите на различните раси показаха, че „средностатистически очи“ има тибетската раса — онази, „появила се от епруветка“ и разпространила се по нашата планета, променяйки облика си в съответствие с климатичните условия.

— Удивително, но логично! — възкликна Олга.

— Разбира се по отношение на клонирането има — разгорещено продължих аз — още три важни, според мен, момента: клонирането на чудовища, ролята на духа на Земята Иима и ролята на спасилите се във Вара хора. Да помислим! Това, че атлантите преди Всемирния потоп са клонирали чудовища, е наречено грях от Елена Блаватская. Защо? Не само защото те са били опасни, а главно поради това, че човек няма право да се намесва в създадената от Бога хармония на земния живот, в която влиза и самият той. Бог е създал огромно многообразие, засега в непонятен за нас баланс, чиято святост е продиктувана не от безполезния постулат на „зелените“ — да се опазва природата, а от това, че на Земята, според моето подсъзнателно усещане, съществуват още много невидими и неразбираеми форми на живот. Тяхното значение в общоземния живот е не по-малко важно от значението на обичайните за нас маймуни, вълци, дървета, бръмбари и всичко останало, изучавано засега все още от примитивно развитата наука с наименованието „биология“.

Млъкнах за миг, след като изпитах известно объркване от току-що произнесената от мен мисъл за съществуването на невидими и неразбираеми форми на живот. Тя сякаш ме завъртя и започна с мощна сила да ме тегли нататък — към експедицията в свещената планина Кайлас, към хипотетичния Град на боговете. В този момент, когато Таня и Олга седяха срещу мен, а в съседната стая течеше увлекателно пиянско обсъждане на дезодорантите, не знаех, че бодналата ме мисъл за неведомите форми на живот ще доминира при анализа на целия огромен материал от експедицията.

— Татко ми казва — прекъсна мълчанието Татяна, — че не бива да се ядат едри картофи от някакви си там „тра-та-та-та“ сортове, внесени от Холандия и създадени чрез… клониране. На вилата си отглеждаме само наши, башкирски картофи, нищо че са по-дребни…

— Между другото — отбелязах аз, — редица високоразвити страни създадоха многогодишна научна програма, наречена „Геном“. Успехите на генното инженерство в тази програма като че ли не са големи и се свеждат пак до създаването на нови видове картофи и още нещо. Убеден съм обаче, че програма „Геном“ е опасна и насочена срещу Бога! Грях е всяка намеса в неговите дела! Не съм против генетиката, но съм за генетика под флага на Бога! Под флага на осъзнатото, че човек по своята същност не може да бъде по-умен от Бога и не трябва да променя сътвореното от него! Учените на атлантите очевидно са се ръководили от благи намерения, но по-късно… в научния си хазарт са забравили Бога и са сътворили чудовища. Но най-опасното е — добавих неочаквано и за самия себе си след известно мълчание, — че може да се клонират невидими биороботи, които няма как да изследваме поради тяхната недосегаемост, а те могат да разрушат баланса на Земята, създаден от Бога. Невидими чудовища…

Когато произнасях тези думи, не знаех, че след експедицията към Града на боговете те ще преобладават в мислите ми, предизвиквайки ред съмнения дали изобщо да пиша тази книга. Твърде много би се разкрило.

— Безспорно духът на Земята Иима сам е решавал какво „семе“ да отнесе във Вара — намеси се Татяна. — Не е вярвал на атлантите. Нали те са си играели с клониране на чудовища.

— Така са се наиграли, че е настъпил Всемирният потоп, за да унищожи тези чудовища, които не са от Бога, а от дявола! Дяволска работа е намесата в Божиите дела! Играещите си на клониране са сподвижници на дявола! Още веднъж ще повторя, че научното ни любопитство не струва кой знае колко, а особено малко струват усилията на напредничавите учени да се доказват пред „закостенели“ и вкусили от греха на научната власт солидни професори и академици, смятащи, че мнението им е над Божието.

Както се казва, историята ще отсъди. Просто трябва да се пише, да се дълбае, да се изследва, но без унижаване пред онези, които с дяволоподобно величие произнасят: „Това не може да бъде!“.

— Ернст Рифгатович, защо не сте академик, а само професор? — попита Таня.

— Защото никога не съм подавал документи за членство в Руската академия на медицинските науки. А и не биха ме приели.

— Защо?

— Чужд съм им. А и аз не се стремя да стана академик. Това е принцип.

— Защо?

— Както пееше Владимир Висоцки, „там климатът е друг“, не ми е по сърце… Не е романтично, а солидно. Не мога дълго да се правя на всезнаещ… Хайде да се върнем към фразата на Елена Блаватская, че по заповед на твореца на материалния свят Ахурамазда духът на Земята Иима занесъл във Вара „семето“ на най-добрите мъже и жени, животни, растения и така нататък. Явно е, че всички форми на земен живот са не само под непрекъснатия контрол на духа на Земята, но и под контрола на самия космически разум. Тоест не е без основание концепцията за „живия Космос“ и за „живата Земя“. Вярвам в нея като учен…

— Аз също вярвам — каза Олга.

— И аз — промълви Татяна.

— Уверявам ви — отново заговорих аз, — че човек не може да живее без заобикалящата го среда от микроби, вируси и прочие гадинки. Например в чревния тракт на човека има колибактерия, играеща важна роля в храносмилането. Ако я няма, човек ще умре. Така и планетата Земя живее в симбиоза с всички свои форми на живот. Възможно е за нея човекът да е също толкова необходим, както за нас колибактерията. Както е известно, човек има тяло, душа и дух, но мисля, че и Земята има свой дух, свое тяло и своя душа. Съществува изключително строг баланс, сътворен по програмата на Бога, и той не бива да бъде нарушаван.

— Какво ще стане, ако бъде нарушен?

— Очевидно Земята ще се „лекува“, като се избавя от клонирани чудовища, самозабравили се и воюващи хора… а начинът на „лечение“ е чрез изместването на оста й с 6666 километра и Всемирен потоп. И само онова, което е хубаво и добро, ще бъде пренесено във Вара като „семе“ с последващо клониране. И така, Всемирният потоп не е геоложки катаклизъм, а способ за „самоизцеление“ на живото същество — Земята.

— Как духът на Земята Иима може да събере „семето“ и да го отнесе във Вара? Нали е дух! — попита Татяна.

— Мисля, че на Земята е имало и има хора, способни да влязат в контакт с нея. Според мен, те умеят да изпадат в състояние на сомати. Ай… загадъчната Шамбала.

— В съвременността има ли такива хора?

— Вероятно има… сред йогите, които изучавахме по време на третата ни хималайска експедиция. Те често ми казваха, че ги ръководят свръх хора…

— Това го помня — подкрепи ме Олга, също участвала в експедицията.

— Те явно вършат работата по събиране на „семето“ и отнасянето му във Вара за последващо клониране. И точно те, тези хора, запазвайки се в периода на катаклизми в състояние на сомати, след подобряването на жизнените условия на планетата „оживяват“ и извършват клонирането. Ех, как ми се иска по-бързо да потегля на експедиция към Вара! Засега обаче, през юни, там е сезонът на дъждовете. Да се присъединим към компанията, малко да си починем.

Женската компания, сред която бяха Селиверстов и Алексей, бе преминала в онова уютно вечерно състояние, когато всички са изморени от шумното веселие, а на никого не му се тръгва. Алексей с придихание обясняваше медицинските аспекти в света на ароматите, а Селиверстов подхвърляше епитети и често произнасяше „да“.

— Съществуват два вида потни жлези — амокринови и апокринови. Точно те отделят на повърхността на кожата влага с цел тя да се изпарява и да охлажда човешкото тяло. Нали се потим, когато е горещо.

— По какво се отличават тези… мамакринови жлези от как бяха… не помня?

— Не мамакринови, а апокринови — уточни Алексей. — Те отделят пот, без да се променят морфологично. Наименованието на другия вид — апокринови, произлиза от латинската дума apex, т.е. връх. В процеса на потоотделянето върховете на апокриновите клетки се откъсват и попадат на повърхността на кожата, като се разпадат и издават специфична миризма на пот.

— Гният, значи, по тялото, а оттам и миризмата — добави Селиверстов.

— Гният ли? — учуди с една от дамите.

— Гният — утвърдително кимна Селиверстов.

— Ама не е съвсем така — не гният, а са подложени на разпад — смути се Алексей.

— Когато работех като секретарка — обади се седящата в края на дивана дама, — шефът ми, като сега го помня, така вонеше на пот, че ми ставаше гадно. Значи е имал много апокринки. Най-удивителното беше, че миризмата в кабинета му оставаше и след него. Значи апокринките му са падали на пода и там са продължавали да гният. А може би ги е изтръсквал?

— Едва ли ги е изтръсквал, сами са падали — подхвърли Селиверстов.

— Ех, би трябвало всичко с дезодоранти да обливам…

— Адска смес би се получила — отряза я Алексей.

— Ами какво да се прави?

— Къпането да е по-често. При едни преобладават амокриновите, при други — апокриновите жлези. Хората от апокринов тип трябва да се мият по-често — многозначително отбеляза Алексей.

След като хапнахме по нещо, аз, Татяна и Олга тихичко, без да привличаме вниманието, се измъкнахме в съседната стая.

— Остана да разгледаме още два фактора за оцеляването на атлантите и на ранните лемурийци по време на Всемирния потоп. На три от факторите вече се спряхме. Таня, виж кой е четвъртият в записките. Изскочи ми от главата!

— Сомати — отговори Татяна, след като попрелисти записките си.

— Е… за сомати има да говорим много — започнах аз, като крачех из кабинета. — На този феномен и на свързания с него Генофонд на човечеството съм посветил книгата „От кого сме произлезли?“, където са посочени и извадки от „Тайната доктрина“ на Елена Блаватская. Вероятно ще се повторя, но ще приведа две-три фрази от нея, за да бъде по-пълна картината. И така, ето какво казва Блаватская (т. 2): „Разбира се, ние намекваме не за пещерите, известни на всеки европеец… а за факта, известен на всички посветени брамини в Индия и особено на йогите, че няма нито един пещерен храм в тази страна (Хималаите) без своите подземни проходи, разминаващи се във всички посоки, и че тези подземни пещери и безкрайни коридори на свой ред имат свои разклонения… Кой може да каже, че загиналата Атлантида… не е съществувала още в онези дни“ (кн. 1, с. 268); „… надигнали се първите велики води… Всички благочестиви били спасени, всички нечестиви — изтребени… заедно с тях множество животни…“ (кн. 2, с. 161); „И той изпратил своите въздушни кораби с благочестиви хора в тях…“ (кн. 2, с. 258).

Избрах точно тези фрази на Елена Блаватская, тъй като в случая интерес представляват два момента — казах аз, като разглеждах извадките. — Първият е огромната мрежа от пещери и пещерни храмове в Хималаите, където от потопа биха могли да се укрият доста хора, но… само тези, които могат да изпадат в състояние на сомати. При това трябва да се знае кои от пещерите по време на изместването на земната ос няма да се срутят. Очевидно атлантите и ранните арийци, способни да влизат в телепатичен контакт с духа на Земята, са знаели, както, вероятно, го знаят и някои от съвременните йоги и посветените брамини.

— А вторият момент?

— Вторият е, че са се спасили само „благочестивите“ хора. Точно те имат способността да изпадат в състояние на дълбоко сомати, продължаващо хиляди години, тъй като главното условие за сомати е пълното очистване от отрицателната психична енергия.

— Накратко, атлантите и ранните арийци, които са изпаднали в сомати… са изчакали да отмине Всемирният потоп, а после са излезли от пещерите — уверено каза Татяна.

— Да.

— Струва ми се, че част от тях са влезли в сомати във вътрешността на Вара, а други — в сигурните пещери — добави Олга.

— Напълно е възможно. Но принципен момент е, че, изхождайки от казаното по-горе, след Всемирния потоп човечеството е било възстановено отново за сметка на два фактора: А — клониране на хора във Вара; Б — размножаване на хора, излезли от състояние на сомати.

— Ами останалите? — попита Таня.

— Загинали са.

— Остана ни петата точка от нашата, както казвате, Ернст Рифгатович, мозъчна атака — ролята на Синовете на боговете за оцеляване на човечеството — съобщи Татяна, докато прелистваше записките си.

— Ето какво пише Елена Блаватская: „Тази версия се отнася към събитията на Атлантическия потоп, когато Вайвасвата, великият мъдрец на Земята, спасил петата коренна раса от изтребване заедно с остатъците от четвъртата…“ (кн. 1, с. 172); „Вайвасвата Ману (наистина събирателно име!), бил Ной на арийците и прототип на библейския патриарх…“ (кн. 2, с. 107); „Само шепа от тези избрани, чиито Божествени наставници се оттеглили на Свещения остров, откъдето ще дойде последният Спасител…“ (кн. 2, с. 162); „Петата (раса), произлязлата от свещен род, останала; тя започнала да се управлява от първите Божествени царе…“ (кн. 2, с. 163).

— Какво мислите за всичко това? — попитах Олга и Татяна, които оглеждаха извадките.

— Мисля — бойко каза Таня, — че свещеният остров е Вечният континент, за който говорим. Там — пак погледна извадката — са се усамотили божествените наставници, появили се най-напред сред атлантите и са избрали хората, които трябва да бъдат спасени.

— Олга, ти как мислиш?

— Мисля, че легендата за Ноевия ковчег е вярна. Именно в него, както помня от детството си, е било струпано всичко „живо“, за да се спасят земните форми на живот. Блаватская казва, че Ной или — Олга погледна записките — Вайвасвата Ману, е спасил човечеството. Легендата и сведенията от „Тайната доктрина“ съвпадат!

— Между другото, знаете ли, че много учени, особено от Армения, твърдят, че Ноевият ковчег е спрял до планината Арарат, когато всичко наоколо е било наводнено? Там като че ли и досега има останки от ковчега — добавих аз.

— Да, да, имаше нещо такова във вестниците.

— Не можем да отричаме легендата, тъй като според предишните ни пресмятания планината Арарат заедно с Кавказ би трябвало да остане във вид на остров, който чрез тънък участък гориста суша да се свързва с Вечния континент през Иран и Афганистан (планините Загрос, Копетдаг и Хиндукуш). Но… най-вероятно Ноевият ковчег е пристигнал на Вечния континент, където вече е била построена Вара и е било занесено „семето“ на всичко живо на Земята.

— Логично е.

— Ще се постарая да обобщя разсъжденията за божествените наставници, спасили човечеството от гибел по време на Всемирния потоп преди 850 000 години. Да отговорим отначало на въпроса кои са тези божествени наставници.

Напълно разбираемо е, че не биха могли да бъдат дори най-добрите представители на атлантите или ранните арийци. Тогава кои? Мисля, че са лемурийците, излизащи в навечерието на катаклизма от Генофонда на човечеството, където са били в състояние на сомати, или идващи от загадъчната подземна Шамбала. Тези огромни, десетметрови хора, наричани от атлантите Синове на боговете, с техните невъобразими за нас способности и знания са ръководили спасяването на човечеството. Нищо не твърдя, но така мисля.

— ???

— Друг въпрос, на който ще се постарая да отговоря хипотетично — продължих аз, — е как е протичал самият процес на ръководене от страна на Синовете на боговете. Може много да се фантазира, тъй като липсват реални факти. Но едно сведение, добито от знаменития Свами Премананда по време на хималайската експедиция през 1998 г., като че ли хвърля известна светлина. Този велик мислител, знаещ „езика“ на зверовете и растенията, казваше, че йогийските способности идват неочаквано и кой знае откъде при хората, след което човек отива в планината, заселва се в пещера и прави това, което не могат да вършат другите, като постоянно тренира и усъвършенства уменията си. Този човек се подчинява на някакъв „свръхчовек“, когото йогите с уважение наричат Той. Те постоянно имат телепатични контакти с Него. Точно тази телепатия за йогите е източник на знания и на способности, ръководство за действие.

— Добре помня разговора със Свами Премананда — прекъсна ме Олга.

— Мисля, че в книгата ви „От кого сме произлезли?“ дори има рисунка, наречена „Той“ — намеси се и Таня.

— Ернст Рифгатович, нали започнахте да пишете книга за йогите. Кога ще я завършите?

— Навярно след тибетската експедиция. Не знам точно… Нали сега се готвим за новата експедиция.

Когато изричах тези думи, не предполагах, че резултатите от тибетската експедиция ще бъдат толкова невероятни, че ще отместя недописаната книга „Кои са йогите“ и ще започна нова (тази) книга — „В търсене на Града на боговете“.

— Да се върнем към темата на нашия разговор — към божествените наставници — настоятелно казах, превъзмогвайки умората. — Не ви ли се струва, че Блаватская, когато говори за „шепа избрани“, навярно е имала предвид древните хора, които са били избирани, подобно на съвременните йоги, от легендарния „свръхчовек“, или Той. Вярвам в съществуването на „свръхчовека“, твърде много необичайни йоги успях да видя и твърде много удивителни знания събрахме при третата хималайска експедиция!

— Излиза, че „свръххората“ са същите „божествени наставници“ или „Синове на боговете“, отбелязани в книгата на Блаватская.

— Да. Древността и съвременността се преплитат.

— Кои са тези „свръххора“? — с широко отворени очи попита Таня. — Къде живеят?

— Откъде да знам, ние сме само хора, а те са свръххора. Но ми позволете да изкажа една хипотетична концепция — свръххора, Той, божествени наставници, божествени царе или Синове на боговете са синоними, с които е наричано едно и също разумно същество с изключително високо равнище, навярно става дума за представители на загадъчната подземна Шамбала, свързани с Генофонда на човечеството, или… за по-високоразвит паралелен свят на Земята. Нищо не мога да докажа, защото, още веднъж повтарям, просто съм човек, а те са „свръххора“.

Тези „свръххора“ обаче, които имат пряк контакт с духа на Земята Иима, информационното поле на Онзи свят и Бога, предварително ще знаят за предстоящото изместване на земната ос и в съответствие с указанията на Бога и духа на Земята ще предприемат мерки за спасяване на човечеството с едновременно… пречистване (!) от нечестивите и заболели от горделивост хора. Начинът на действие на „свръххората“ ще е следният: те, след като анализират хората, ще подберат „избраните“ и ще започнат (както в случая с йогите) телепатично да им предават знания и специални способности, след което тези „избрани“ ще изпълнят целия огромен обем от работа по подготовката за спасяване на земния живот, включващ и строителството на Вара, и събирането на „семето“ на всичко живо, подготовката на клониращите устройства и т.н. Точно те, тези „свръххора“, ще дадат сигнал на „избраните“ за времето, когато трябва да изпаднат в сомати, ще посочат сигурните пещери, някои ще пуснат във Вара. Не изключвам някои от тях да се появят и сред хората.

— Рьорих е писал за хора, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и също така неочаквано изчезват. Дали не е имал предвид „свръххората“?

— Не знам, Таня. Хайде да видим къде ще се намира новият екватор, ако при следващото изместване на земната ос Северният полюс е в Съединените американски щати.

Новият екватор

Намерихме конец и след като отмерихме равни разстояния от новия Северен полюс, превързахме с него глобуса в района на новия екватор.

— Стига, стига — дочуха се на вратата женски гласове, — хайде да глътнем по една за последно, май е време за вкъщи. Че от приказките на Алексей за апокринките ни засърбяха носовете. А и Селиверстов постоянно го подкрепя…

— Танка пък каква е! Направо професор!

— Момичета — обърнах се към тях, — помните ли, че ви досаждах с въпроса къде се намира езерото Байкал?

— Помним.

— Искате ли още малко география?

— Ами, как да ви кажем…

— Краят на света, ако го има, ще настъпи, тъй като Северният полюс ще се измести в района на Съединените американски щати — назидателно казах аз, като сочех глобуса. — Екваторът ще бъде там, където минава конецът.

— Нима ще дойде краят на света?

— Бог знае — повдигна рамене Селиверстов.

— А Русия ще е тропическа страна! Погледнете! Екваторът ще преминава приблизително по средата на разстоянието между Северния полюс и планината Кайлас, т.е. в района на Тюмен.

— Бива си го! — възкликна операционната сестра Ина. — В Тюмен е приятелката ми Ирина.

— По-нататък — продължих аз — ще минава през Уфа…

— През Уфа? Ура! Ще живеем на топло. Няма да купуваме шуби! Хайде да пием за добрата новина — разнесоха се женски гласове. — И никакво „не“, никакво… Хайде, хайде в другата стая… Наливай, Алексей!

Глътнахме по чашка. Върнах се при глобуса. Всички тръгнаха след мен, строиха се в кръг и се загледаха. Започнах да диктувам:

— Таня, пиши! По-нататък новият екватор ще преминава през Саратов, Донецк, Атина, ще пресича Сахара в района на Ахагар.

— Между другото — отбеляза Алексей — новият екватор преминава през едно от двете плата в Сахара. Второто е с любопитно име — Тибести.

В този момент си помислих, че платото със странното име Тибести може би също носи някакъв скрит смисъл, но отхвърлих тази мисъл и продължих да проследявам новия екватор.

— Така! Новият екватор по диагонал пресича Атлантическия океан и точно през нос Хорн навлиза в безбрежните простори на Тихия океан, като преминава през безбройните острови на Микронезия към Япония. Ще премине и през островите Фиджи.

— О! — възкликнаха жените, спомнили си едноименния парфюм.

— После ще пресече Япония, в района на Токио, Владивосток, северната част на Китай, езерото Байкал, Красноярск и ще стигне до Тюмен, откъдето започнахме да го проследяваме.

— Значи Русия ще бъде като Бразилия!

— Вижте! — възкликнах аз. — Разстоянието от Кайлас до съвременния и новия екватор е почти еднакво. Значи Вечният континент едва ли с нещо ще се промени… затова е и вечен, неслучайно са го наричали свещен остров.

— Кои места ще бъдат най-добри за живеене при новия екватор и новия Северен полюс? — обади се Селиверстов.

— Екваторът едва ли е сред тях — твърде горещо е. В тропиците също. Най-добре е в субтропиците или в умерения климат, т.е. в крайбрежието на топлия Северен ледовит океан, полуостров Таймир, Якутия, Колима, Чукотка, Камчатка…

— Провървя им на затворниците в Колима…

— Нима и те ще бъдат клонирани? — каза под носа си Олга.

— Баланс между доброто и злото — изгледа я накриво Алексей.

— По-добре слушайте — строго каза Селиверстов, като обходи всички със сърдит поглед и свъсени вежди. — Продължавайте, Ернст Рифгатович!

— Басейните на реките Об, Енисей и Лена ще се покрият с обилна тропическа растителност, там ще бъде новата Амазония.

— Значи при нас и пирани ще се появят — вметна някой.

— Тихо! — Селиверстов още по-силно смръщи вежди.

— Извинете, Сергей Анатолиевич, страх ме е от тях. Извинете, днес мога да говоря всичко, което искам, нали съм рожденичка. Ами ако поискам да се ожените за мен! Какво? Ще откажете ли?

Селиверстов взе от шкафа изсушената пираня, която бях донесъл от Амазонка, и направи заплашително движение „р… р… р…“ към рожденичката. Всички жени с писъци изскочиха от кабинета.

— Ех, че хубаво! — изстреля Селиверстов и затвори вратата. — Обидно е, разбирате ли, аз, член на тибетската експедиция, седя там и ги развличам. В края на краищата не съм шут!

— Благодаря, Серьожа. Извикай Таня и Олга, а Алексей нека да ги развлича. Прошепни му го на ухото.

— Добре.

— Таня, пиши! Много добри места за живеене ще бъдат Аляска, Северна Канада и Гренландия, където ще има умерен или субтропичен климат.

— Неслучайно Гренландия е наречена така: green означава зелено, a land — страна, т.е. Зелена страна. Тези, които са й дали името, вероятно са подразбирали, че ще бъде така — убедено произнесе Селиверстов, явно желаещ да навакса пропуснатото.

— Много добро място с тропичен и субтропичен климат ще бъде Антарктида.

— Извън всякакво съмнение — каза Селиверстов, внимателно разглеждайки глобуса.

— Амазония ще обрасне с хвойнова гора от типа на растящата сега покрай реките Об и Енисей. А останалата територия на Южна Америка ще бъде със субтропичен и дори тропичен климат. За съжаление, цялата територия на Съединените щати и почти цялата на Мексико ще бъдат покрити с дебел слой лед, какъвто сега има в Антарктида.

В този момент вратата пак се отвори, жените обсадиха глобуса, без да обръщат внимание на звуците „р… р… р…“ и размахваното чучело на пиранята.

— Пираните от Амазонка ще се прехвърлят в сибирските реки и дори в башкирската река Белая — произнесе Селиверстов със заплашителен вид.

— Момичета, по-тихо! Помълчете, приключваме — строго казах аз. — Какво ще стане с Африка? Най-вероятно на мястото на Сахара ще израснат гъсти тропически гори, а в южната част на континента ще се образува голяма пустиня. Климатът на Индия, Тайланд и съседните страни от Тихоокеанския регион ще бъде по-прохладен, но годен за живот. В Китай ще стане по-горещо. Езерото Байкал ще бъде заобиколено от тропическа гора, където ще се въдят анаконди…

— Мога със сигурност да кажа, че никаква анаконда не би могла да глътне Селиверстов — твърде голям е — намеси се рожденичката.

Селиверстов я погледна хипнотизиращо и издаде заплашителния звук „ш… ш… ш…“, очевидно имитирайки змията.

— Сега ще те погълна — премина в атака рожденичката, приближи се до него и силно го целуна по устните.

— Ама… — смути се Селиверстов.

— Всичко това да го записвам ли? — язвително попита Татяна. — Хайде да приключим, а после ще потанцуваме?

— И така — за пореден път пресякох дърдоренето, — добре ще се живее в Москва, Перм, Мурманск, Швеция, Финландия и Норвегия. Там няма да има зима, а природата ще напомня тази на Канарските острови. В Западна Европа ще бъде малко по-студено, но все пак поносимо.

— Цял живот съм мечтала за Канарските…

— Струва ми се, че Австралия няма да се промени. Но от океана може би отново ще се издигне огромният бивш континент на Атлантида, чиито крайни точки ще бъдат Австралия и остров Пасха. Този огромен континент ще включва днешните острови на Микронезия, Полинезия, Индонезия, Нова Зеландия, Филипините, Нова Гвинея, както и Хавайските и Маршаловите острови.

— Имайте предвид — Селиверстов вдигна показалец, — че не бива да се бърка Атлантида с Атлантическия океан.

— Впрочем — подкрепих Селиверстов, — Атлантида е съществувала преди около милион години, имала е много континенти и острови. Основният континент е бил в района на Тихия океан, като е включвал и Австралия. Този континент според Блаватская е потънал преди 850 000 години по време на Всемирния потоп.

— Защо Атлантическият океан е наречен с дума, приличаща на Атлантида? — попита Татяна.

— Именно в Атлантическия океан, в района на Бермудския триъгълник, е съществувал голям остров, на който след Всемирния потоп, както и на Вечния континент, са могли да оцелеят атлантите (а може би те са се преселили там от Вечния континент!). Описал го е, ползвайки древни манускрипти, великият Платон. Заради този остров, на който са живели последните от атлантите, Атлантическият океан е наречен така. А на мен кой знае защо ми се струва — замислих се аз, — че след ново изместване на земната ос островът на Платон ще се появи от дълбините на океана, а заедно с него не е изключено да „изплуват“ и пирамидите, и другите градежи на последните атланти. Може би Вечният континент има твърда ос, неподвластна на въздействието на нов „атлантически континент“. Естествено, след появата на движещата се магма в района на Тихия океан ще се вдигне нивото на океаните. Затова ниско разположените земи ще потънат, а това са Британските острови, Холандия, Белгия, северната част на Германия, Полша, България, част от Италия, част от Украйна, част от Франция…

— Ох, ами парфюмите…

— По-нататък — високо казах аз, — трябва да потънат част от Сахара, Конго, Габон, Ангола, Египет, Судан, част от Саудитска Арабия и Ирак. Значителна част от делтата на Амазонка също ще се превърне в море. Ще потънат и районите от Канада в близост до Хъдсъновия залив.

— Ами в Русия?

— В районите на устията на реките Об, Печора, Енисей, Аленьок, както и в района на Санкт Петербург се образуват топли морета. Ще се разшири Каспийско море, като ще залее част от Волга, от река Урал и от Казахстан. Мисля, че на мястото на Казахстан ще има пустиня.

— Петербург ще потъне ли?

— Да.

— Какво ще стане с Вечния континент?

— По мое мнение той ще си остане същият, затова е и вечен. Мисля… и аз самият не знам защо… че Вечният континент има мощна и твърда дълбочинна ос, която не е подвластна на движението на магмата на Земята при изместване на оста й. Не мога с нищо да го докажа и очевидно никога няма да мога, но така мисля.

— Разбрахте ли какво ще стане, ако земната ос се измести и Северният полюс „се прехвърли“ в района на Съединените американски щати? — назидателно произнесе Селиверстов и изгледа жените.

— Хубаво ще бъде, к’во! — отвърна рожденичката.

— Че е хубаво, хубаво е, но нас няма да ни има! Няма да ги има Москва, Уфа, Париж, Ню Йорк… ще има съвсем други хора, съвсем други градове — тъжно произнесох аз.

— Хора от епруветки — почесвайки се по тила, добави Олга.

— По-точно казано, реклонирани хора — уточни Алексей, който беше наясно, че нито една от празнуващите жени няма да разбере за какво става дума.

Езерото Байкал

Пуснахме музиката. Като че ли беше време мъжете да поканят жените на танц. Работата привърши, но не ми се танцуваше. Алексей тръгна към рожденичката, но на пътя му се оказа Селиверстов.

— Момчета — извисих глас аз, — май се получи нещо като рожден ден с география. Какво пък, оригинално е! Помните ли историята за езерото Байкал?

— Помним! Как да не помним! С това езеро три месеца ни досаждахте.

— Къде се намира?

— Не знаем и не искаме да знаем — в хор отговориха дамите.

Историята беше следната. Преди около четири години излязох от операционната и заварих тогавашната ми секретарка Наташа Макеева в компанията на две дами — Гулнара Перлевская и Лариса Юрченко. Те разговаряха за нещо. Пийнах чай и кой знае защо ги попитах:

— Къде се намира езерото Байкал?

Наташа Макеева окръгли и без това кръглите си очи и неуверено каза:

— Край Москва.

Гулнара Перлевская избухна в смях:

— Добре го даваш, Наташа! Колко си имала в училище по география? Всички знаят, че Байкал е в Казахстан.

— Нищо подобно — възрази Лариса Юрченко. — Сигурна съм, че Байкал е в Киргизстан.

Опулих се. Подобно непознаване на географията ми се стори дори любопитно и реших да проведа социологическо проучване. След като попитах 100 жени и 100 мъже от град Уфа, успях да установя удивителна „полова“ закономерност по този въпрос. Мъжете обикновено знаеха къде се намира езерото и отговаряха:

— В Източен Сибир, близо до Иркутск.

А руските жени… Над 60% от тях нямаха и представа къде е то, като напосоки прехвърляха географски наименования в регионите на бившия Съветски съюз, започвайки от Белорусия и завършвайки с Владивосток. Около 30% все пак знаеха, че Байкал е в Сибир, но бъркаха името на най-близкия град до него, като най-често се спираха на Новосибирск. Малко под 10% знаеха къде е езерото.

Най-интересното беше, че знаещите жени предимно спадаха към категорията на неудачниците в личния живот — от типа на старите моми.

Отчитайки факта, направих извода за „вредността жените да знаят месторазположението на езерото Байкал“, а веднъж и гръмогласно провъзгласих:

— Скъпи руски дами, дори ако знаете къде се намира езерото Байкал, забравете го!

Когато пребивавах за по-дълго в Съединените щати — във Вашингтон и в Далас (Тексас), проведох същото проучване — пак между 100 жени и 100 мъже. Задавах им въпроса къде се намира езерото Мичиган. Ще поясня, че е най-голямото езеро в страната, на чиито брегове е разположен град Чикаго.

Резултатите от експеримента бяха приблизително същите, както в Русия, като така бе потвърдено „половото“ различие в знанията по география.

В онази юнска вечер, когато с Татяна, Олга и Алексей, изморени от дълбокомислените разсъждения за трагичното послание на древните, седяхме при жените, също изморени от празнуването на рождения ден, си мислех, че все пак те психологически силно се различават от мъжете. Това не засяга само хипертрофираното им внимание по проблема за духовете или загадката за злополучното езеро Байкал, а преди всичко, че в по-голяма степен живеят с душата, съсредоточени са предимно върху чувствата, предизвикани дори от някакъв незначителен фактор, като обръщат по-слабо внимание на конкретните факти от типа на географското местоположение.

Чувствата са преди всичко атрибут на подсъзнанието и се задействат от божественото вътрешно Аз на човека. Затова жените са някак си по-близо до Бога, значително по-рядко в сравнение с мъжете са причина за зли деяния. А дребните женски негодувания, свързани с покупката на шуба или с изненадата, че и друга жена използва същия парфюм, могат да бъдат простени — това е мило и уютно.

— След вашите въпроси за езерото Байкал се почувствахме такива глупачки! После, когато ни разказахте, че само нещастните знаят къде се намира, не само че не искаме да го знаем, но и се страхуваме да тръгнем натам — смееха се жените.

— Както и да е. Хайде да се прибираме. Шофьорът в колата ли е вече?

— Да.

Докато слизахме по стълбите, отзад се чу глас:

— През цялата вечер само едно и също — 6666… Би трябвало да си купи шуба за 6666 рубли.

Дяволският елемент в трагичното послание на древните

Докато разкарвахме всички по домовете им с кола на „Бърза помощ“, уютно се бях настанил в един ъгъл и пак се замислих за трагичното послание на древните.

И постепенно в мен възникна усещането за генетичната ни непълноценност пред атлантите. Това пробождащо душата усещане заедно с мисълта, че сме онеправдани от Бога, неочаквано прерасна в негодувание. Опитах се да се концентрирам, за да си изясня причината, и на втория или третия опит осъзнах, че е банална и проста. Дотолкова, че дори ми е неудобно да говоря и още повече да се повтарям. Тя е в наличието на стотици и хиляди „самозабравили се“ и „ояли се“ хора или, както се казва, страдащи от „звездна болест“. Очите им са някак си други, пренебрегващи всичко наоколо и самовлюбени, всичко „мое“ им се струва божествено съвършено, включително до правото им черво.

„Звездната болест“ се появява най-често, когато човек заема лидерска позиция в обществото. Затова вредата от подобни „болни“ хора се увеличава в геометрична прогресия, като се има предвид ръководната им роля. Представете си, че страната или предприятието се ръководи от душевно болен човек — например шизофреник. Към чудатостите на шизофреничния характер бихме могли да се приспособим, като знаем времето и характера на „ненормалностите“ на шефа, но към дяволското начало на страдащия от „звездна болест“ няма приспособяване, защото не е възможно постоянно да се угажда и да бъдеш „сива мишка“, потискайки всичко хубаво у себе си.

Основната беда, която произтича от „звездната болест“, е, че самозванецът превръща хората в угодници, насилствено ги отклонява от истинския Бог и пречи на духовното им развитие. Само власт над хората, власт на всяка цена…

Представете си, че удивителните енергийни технологии на финия свят, основани преди всичко на силата на духа и божествената същност на човека, изразяваща се като микрокосмос на макрокосмоса, попаднат в ръцете на такива хора. Те моментално ще ги превърнат в оръдие за удържане и засилване на личната си власт. Духовните спирачки няма да са достатъчни. От „звездна болест“ в една или друга степен в света страдат прекалено много хора и дори някои държави (след разпадането на Съветския съюз сега са Съединените щати), в които се разболява „цялото население в хор“. Така ще бъде сътворено изключително мощно психотронно оръжие, ще се клонират чудовища… и разплатата за това ще бъде „самоочистването“ на Земята чрез изместване на оста й с 6666 километра и поредния Всемирен потоп. „Звездноболните“ ще погубят всички останали.

Защо, след като обобщавах размишленията си за трагичното послание на древните, изведнъж реших, че точно те са главната „отрова на човешкото общество“, способни да доведат до глобална катастрофа? Може би тези завистливи и користни „самосветещи звезди“ така ми се бяха пречкали в живота, че с личната ми неприязън към тях хипертрофирах вредната им значимост. А може и да съм прав. Животът ще отсъди.

Но все пак мисля, че трагичното послание на древните под формата на „6666“, предадено посредством височината на свещената планина Кайлас и свидетелстващо за способността на Земята да се завърти с толкова километра, прозрачно намеква за още един аспект — дяволския. Струва ми се, че повечето от нас вярват в съществуването на дявола, сатаната и другите зли сили, наричани от учените отрицателна психична енергия. Тези дяволски сили се стремят да се вселят у човека, предизвиквайки преди всичко „звездна болест“. Ако дяволската енергия у хората стане твърде много, това влияе върху Земята като на живо същество и затова възниква необходимостта тя да се очисти от дяволското начало.

Пътят за очистване е само един — завъртане с 6666 километра. Защо точно с 6666? Така очевидно е определено от Създателя.

Затова народът смята числото „6“ за лошо, „66“ — за още по-лошо, а „666“ — за съвсем лошо. Числото „6666“ е на глобалната катастрофа или на апокалипсиса, влизащо в действие, когато дяволското начало е внедрено изключително силно в земните обитатели.

От дяволското начало, символизирано с числото „6“, човек може да се освободи сам, от „66“ — с група хора (страна), от „666“ — с цялото човечество, а от „6666“ — само с помощта на планетата Земя. Мисълта ми хрумна внезапно, но я сложих в „задния си джоб“, за да не се връщам към нея днес.

Ако се вземе под внимание, че Земята се освобождава от дяволското начало чрез завъртане с 6666 километра, то тогава може би „шестиците“ не са дяволски числа, а положителни, тъй като са свързани с освобождаването от дяволската енергия. Защо все пак се смятат за такива?

Отговорът не е много лесен. Вярващите знаят, че всяко освобождаване е съпроводено със страдания. Затова, страдайки и усещайки изгонването на дявола от себе си, хората асоциират тези „шестици“, изплували от дълбините на подсъзнанието и по неведом за нас път свързани със законите на финия свят, като дяволски числа. Възможно е „шестиците“ да са и числа за освобождаване от дяволската енергия, макар че все пак дяволският елемент присъства в тях, след като е бил допуснат в душата и трябва да се прогони.

Не бива да се изключва и варианта, че „шестиците“ наистина са дяволски числа, а посоченото освобождаване на Земята чрез завъртане с 6666 километра повтаря механизма на философския закон за отрицание на отрицанието. Тоест дяволският елемент се изгонва чрез създаване на механизъм, подобен на дяволския, но отричащ го.

Законът за отрицание на отрицанието доста често се използва от психотерапевтите за лечение на болни от невроза. Наскоро на фона на хроничната ми умора, след всекидневната работа до три часа през нощта, бях дълбоко унижен от един човек, след което развих невроза. Лекарствата не ми помагаха. Излекува ме психотерапевтът Евгений Иванович Максимов, който ме накара да си спомням за този човек и да си повтарям: „Хайде, опитай се, предизвикай ми невроза! Мерзавец!“.

Когато говоря за дяволския аспект на „шестиците“, не съм в състояние да отговоря утвърдително дали са съпричастни към дяволската енергия, или пък имат „изгонваща“ роля, освобождаваща от отрицателния (дяволския) компонент в душата. Мога само да кажа, че в света, създаден от Бога, всеки жизнен елемент изпълнява най-малко две функции, които понякога дори са взаимно противоположни. Това може да има отношение и към обвеяните с народни предания „шестици“, в които все пак има нещо. Неслучайно височината на свещената планина Кайлас е 6666 метра, а разстоянието от нея до Северния полюс — 6666 километра.

Скъпи читатели, повествованието за „шестиците“ (и „деветките“) във връзка със строежа на Земята едва започва. По-нататъшният научен анализ по тази мистична тема ще бъде изложен в следващите глави, след прочитането на които вероятно всички ще възкликнем: „Благодарим ви, атланти!“.

Линейката, с която пътувахме, подскочи на някаква издатина и аз болезнено си ударих главата.

— Андрей, по-бавно, не возиш картофи! — чу се глас.

Прииска ми се да побъбря за нещо съвсем обикновено — например да подтикна Селиверстов към по-голяма близост с рожденичката. С усилие на волята обаче си наложих да не се отвличам от мислите си за „шестиците“. Дори и малко да пофантазирам, ще се постарая да осмисля ролята на едната, двете, трите и четирите „шестици“.

Мисълта ми се завъртя, започна да се прехвърля от точка на точка, без да намира изходната за подобен мистично-философски анализ, но след поредното подскачане на колата неочаквано и лесно я откри — страданието, за което вече неведнъж съм споменавал.

В Изтока придават огромно значение на страданието и състраданието. Може би прекалено метафорично звучат основните постулати на десетките индийски школи, специализирани в областта на страданието и заставящи хората да страдат: „Колкото повече страда човек, толкова по-добре“, „Страдайте за здраве“ или „Страдащият човек е най-добрият човек“. Любопитно е отношението на тези „страдателни школи“ към просяците, което може да се изрази така: „Колко щастливи хора са — страдат цял живот“.

Състраданието се смята за основен метод на лечение, като отначало изостря страданията на човека, после му помага да се пречисти, а накрая настъпва жадуваното облекчение посредством изгонването на отрицателната дяволска енергия. При това колкото по-силно е страданието, толкова в по-голяма степен е освобождаването от дяволската енергия.

Философският корен на тези странни индийски школи, които карат хората да страдат и така да се пречистват, очевидно е много дълбок и идва от древността, когато в незапомнени времена хората, близки духовно до Бога, осъзнават опасността от натрупването у тях на дяволското начало, което е в състояние да доведе до беди, включително и до глобална катастрофа.

Според мен числото „6“ служи като единица за измерване на дяволското начало в душите на живите същества. То е един от важните компоненти в съществуването на тайнствения и непостижим засега за нас божествен фин свят, където всички ще отидем и душевната ни чистота ще се измерва с наличието или липсата на тези относителни „шестици“. На Онзи свят ще станем съвсем различни, макар че ще бъдем самите себе си, очаквайки следващото си превъплъщение на Земята. Напълно е възможно там да сме малко тъжни, че в изминалия земен живот не сме страдали достатъчно и не сме могли да се пречистим от дяволското начало.

Не мога с нищо да го докажа, но мисля, че съществува градация на „реда от шестици“, свързана със страданията. Числото „6“ в единичен вариант (тоест една „шестица“) символизира наличието на дяволското начало в душата на отделния човек, за което той плаща със страданието си при изгонването на отрицателната енергия. Ако това начало не бъде изгонено, възниква телесна или психична болест или още по-лошо — „звездна болест“.

Числото „66“ е олицетворение на груповото дяволско начало в душите на хората — например на някоя държава, като възмездието за това е самоизтезаването на народа чрез вътрешни репресии или разпалване на война. Примери за подобно групово дяволско влияние са комунизмът, започнал в Русия със странното „Призрак броди из Европа, призракът на комунизма“, и германският фашизъм с лозунга „Германия над всичко!“. И двата народа — руският и германският, са подложени на тежки изпитания, чрез които плащат за груповата „звездна болест“ с комунистически (световната революция) или фашистки (висшата раса) характер.

Числото „666“ символизира и е единица за измерване на общочовешкото дяволско начало, което води до деградиране и подивяване на хората. Съществува мнението, че ограничените и тъпи хора са по-щастливи в сравнение с умните.

Искате ли обаче да сте тъп? Без абсолютно никакво замисляне отговорът ви ще бъде отрицателен. Тъпите хора, още повече еволюционно деградиралите, непрекъснато ги гложди завистта, а усещането за собствена непълноценност тайничко ги яде отвътре и предизвиква силни страдания с подсъзнателен характер, тъй като подсъзнанието помни великите предци и като че ли укорява за „дяволския разкош да се деградира“.

Тъпият деградирал човек не е в състояние да осъзнае всичко това и изразява измъчващата го вътрешна непълноценност с отчаяния вой „у… у… у…“, в който е вложена цялата му обида от далечните предци, неуспели да се избавят от общочовешкото дяволско начало и заболели от „общочовешка звездна болест“. С този отчаян вой, съпроводен обикновено с размахване на каменна брадва срещу невидимия противник, се изразява дълбокото подсъзнателно негодувание от това, че всички постижения на прогреса са могли да бъдат прахосани само за миг, а за възстановяването на изгубеното равнище ще бъдат необходими стотици хиляди години къртовска работа, изпълнена с опасности и унижения.

Подивелият никога не може да бъде щастлив, защото човек е създаден от Бога като разумно, интелектуално и божествено същество и природният дисбаланс в душата му никога няма да стихне, като непрекъснато и жестоко ще измъчва деградиралия. Вълкът, мишката или жабата са много по-щастливи от подивелия човек, тъй като са сътворени от Бога точно такива, поради което имат своя вълчи, миши или жабешки душевен покой.

Прогресът на научните технологии е естествен и логичен, но и опасен не само защото може да бъде използвано оръжие за масово поразяване, но и защото хората могат да заболеят от „общочовешка звездна болест“. След нея страшното дяволско начало незабавно ще се появи под формата на неведоми болести или на нещо най-неочаквано (падане на комета и т.н.), а резултатът ще се изрази в деградиране и подивяване на оцелялото човечество.

Числото „6666“ символизира глобалното дяволско начало, което се внедрява не само в цялото човечество, но и във всички форми на земния живот, включително и в Земята като живо същество. Възмездието за внедряването на глобалната четиришестична дяволска енергия е апокалипсисът, предизвикан от изместването на земната ос с 6666 километра, в резултат на което загива целият земен живот, включително и човечеството (освен „семето“ на всичко живо на Земята и „благочестивите“ хора, съхраняващи се във Вара).

Бих искал да отбележа и ролята на клонираните мутанти, които биха могли да бъдат създадени на пръв поглед с благородна цел — огромни крави, свръхголеми картофи, пшеница с изключителни добиви и т.н.

Опасността от появата на такива „ръкоделни творения“ не е дори в наличието в тях на т.нар. мутагени, нарушаващи обмяната на веществата, а в това, че човек няма право по пътя на генното инженерство да се намесва в делата на Бога, създал целия балансиран природен комплекс. За да не се върши това, трябва искрено да се вярва в Бог и да се уважава огромният му съзидателен труд. В противен случай на Земята ще се внедри изключително мощната „четиришестична“ дяволска енергия с вече описаните последици.

За съжаление, международната програма „Геном“ вече е в действие, а тя е базирана предимно в Съединените щати, наричани от хималайските йоги най-безбожната страна в света. Ако успехите на програмата са големи, няма да се наложи дълго да се чака краят на света.

— Ето че още една дама докарахме до дома й — каза някой. — Алексей, изпрати я до входа!

Колата отново потегли. Някакво железце през цялото време подрънкваше под седалката. Усещах, че никой не му обръща внимание, но мен ме нервираше. И мисълта ми бе в тон с него: „Ако публикувам всичко, което мина през главата ми тази вечер, мнозина биха възкликнали: «Ами къде са ти преките доказателства?». Ще ме сметнат за нещо като подрънкващото железце.“

Овладях се, престанах да обръщам внимание на дрънченето и се задълбочих върху факта, че не може за всичко да се намерят преки доказателства, че след като си открил нещо интересно — например относителното съответствие на височината на планината Кайлас и разстоянието от нея до Северния полюс, изобщо не е недостойно логически да развиваш мисълта, като се вслушваш в собственото си подсъзнание.

Умните и насочените към Бога хора ще те разберат, а високомерно вирналите носове ще издевателстват над мислите и логиката, но те вероятно вече имат в душите си „шестичката“ на дяволската енергия и смятат мнението си за единствено вярно в цялата Вселена.

Зададох си въпроса как да се разпознаят хората, в чиито души се е вклинил дяволски елемент. Моментално намерих отговора — те се нервират от разговори за Бога. В състояние са да понасят случайни проповеди, дори и да се молят, но осъзнаването на Бога в научен контекст ги вбесява. „Шестичката“ се проявява.

Мнението ми е, че съществуват шест равнища на дяволската енергия. За четирите от тях вече говорихме, а останалите две не се вместваха в моя разум, тъй като той е слаб и немощен. Това особено остро го изпитах в края на дългата бурна вечер, когато се преплетоха трагичното послание на древните, парфюмите „Кензо“ и ред други неща.

А всичко лошо започва само с една „шестичка“ в душата! Ако тя не бъде изгонена чрез самокритичен поглед или с помощта на искрени хора, ще се размножи. Ако „шестиците“ станат много, рано или късно количеството ще премине в качество и дяволското зло ще мине на друго равнище — „66“. По същата логика може да се появи равнище „666“ и дори „6666“.

Навярно това е било главното, което са искали да ни кажат атлантите с трагичното си послание…

Линейката спря пред моя вход и започнах да се сбогувам. Колко много не знаех в този момент! И колко много ми предстоеше да науча!

Изобщо и не предполагах, че тази вечер сме допуснали техническа грешка, която ще открием след няколко дена и анализирането й ще ни изведе към нов кръг от знания за Земята и за тайнствения Град на боговете.

— Таня, защо си толкова замислена?

— Нима всички сме излезли от епруветка? — бяха думите й.

Бележки

[1] „Разкопки на някои гробници и пещери в Америка вече са дали в отделни случаи групи от скелети с ръст девет и дванадесет фута (3–4 метра). Тези скелети принадлежат на племена от ранната пета раса“ (Блаватская, т. 2, кн. 2, с. 91). ↑

Към следващата част или към съдържанието

Ернст Мулдашев Трагичното послание на древните (7)

Метаданни

Данни

Трагичното послание на древните

Информация

История

Сваляне / Връзки

Втора част

6666 — знакът на апокалипсиса

Трагичното послание на древните

Кайлас — точката на древния Северен полюс

Трагичното послание на древните

Кулата на дявола

Какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра?

Биха ли могли съвременните хора да оцелеят на Вечния континент?

Как са оцелели атлантите и ранните арийци на Вечния континент?

Новият екватор

Езерото Байкал

Дяволският елемент в трагичното послание на древните

Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (7)