Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (9)

Браво, Таня!

Честно казано, скъпи читатели, и на мен вече ми се иска по-скоро да премина към описанието на Града на боговете и да ви покажа снимките и рисунките на удивителните и загадъчни монументи, които видяхме в този странен поднебесен град на древните. Все пак обаче ми се струва, че е целесъобразно още веднъж да насоча вниманието ви към някои научно-философски аспекти в нашите предекспедиционни размисли. Такава беше подготовката на експедицията, без която тя едва ли би имала успех.

Сигурен съм, че следващите две глави, в които ще стане дума за механизма за унищожаване на злата дяволска енергия на Земята с помощта на пирамидите и монументите, ще ви се сторят твърде любопитни и интересни. Може би дори ще ги сметнете за най-важните в книгата, тъй като в тях знанията на древните ще намират връзка с всекидневието ни.

В началото обаче бих искал да ви поразмътя главите със света на числата, тъй като без този механизъм унищожаването на злата енергия ще остане неразбираемо. Уверявам ви, че няма да продължи много.

Освен това искам да отбележа, че неусетно и за самия себе си започнах да използвам вместо научния термин „отрицателна психична енергия“ религиозния „зла или дяволска енергия“. Надявам се учените да ми го простят, но за широкия кръг от читатели думите „зла“ и „дяволска“ ще бъдат по-асоциативни по отношение на чувствата, в чийто свят живее всеки човек.

Всичко започна от онази паметна юнска вечер на 1999 г. с рождения ден и парфюма „Кензо“, когато нищехме трагичното послание на древните и Татяна неочаквано и за себе си извърши аритметичните действия 6 + 6 + 6 + 6 = 24, 2 + 4 = 6.

Помня, че тогава едното й око гледаше цифрите, а другото — мене, макар че никога не е страдала от кривогледство. Помня, че извършихме същите аритметични действия с числата „9“, „8“ и „7“, но без да направим сериозни изводи. Те предизвикаха само емоционални възклицания във връзка с особеното положение на „шестичните“ и „деветичните“ редове — нещо от рода на: „Я виж! Получава се тотално зло!“. Доколкото си спомням, отклонихме се от повторното сумиране на получените като сума цифри и увлечени от трагичното послание на древните „6666“, започнахме да анализираме ситуацията, опитвайки се да осмислим историята на Земята и съдбата на човечеството при апокалипсисите.

Мисълта обаче за принципа на сумиране на суми от числа остана някъде в гънките на съзнанието ми. Още не схващах, че зад нея се крие основният принцип на борба със злата енергия, разработен и въведен в действие от древните, но все пак нещичко вече усещах.

Когато се готвехме за среща с математиците, Юрий Иванович Василиев, Татяна и аз решихме по-подробно да анализираме това аритметично действие.

Как ти дойде в главата, Таня?

Преди началото на разговора попитах Татяна:

— Кажи, ако обичаш, защо най-неочаквано реши да събереш 6 + 6 + 6 + 6, а след това и цифрите на получената сума: 2 + 4 = 6?

— Ами тогава непрекъснато повтаряхме 6666, 6666… и аз ги събрах.

— Все пак как ти хрумна?

— Не знам, дойде ми и това е! — отговори Таня.

— Може би ти е било подсказано от подсъзнанието?

— Откъде да знам! Събрахме ги и край!

— След тази мисъл у теб не се ли появи умора?

— Не помня. Може и да се е появила, но в онази вечер нали ме измъчваха с „Кензо“.

— Таня, разбираш ли — продължавах да упорствам, — че пределно простото аритметично действие може да бъде извършено от всеки ученик от началните класове, повече ум не е необходим. Ценното е, че мисълта ти е дошла точно в момента, когато насочихме вниманието си към числовия ред „6666“. Като че ли някой ни подсказа — обърнете внимание и на това!

— Да, така е.

— Тъй че нека да се въоръжим с калкулатор и да развием мисълта ти, Таня.

— Хайде.

— Всички сме чеда на Бога. И мислите ни често произхождат от него, сякаш той ни подсказва. Тези мисли възникват, когато са ни най-нужни — нравоучително добавих аз.

— Чуй ме, шефе — намеси се Юрий Иванович. — Аз като техничар, сам разбираш, съм по-близо до математиката, отколкото ти като лекар. Откровено ще ти кажа — ревнив народ са математиците! По-лоши от женорята! Не само че няма да се доверят на лекар по математически въпроси, те дори и физиците вземат за пънове, че какво остава за нас! Ще ни разсипят от критика!

— Остави ги, Юра! Нека да критикуват! Абсолютно съм убеден, че подобни аритметични действия отдавна са направени и са изведени определени цифрови закономерности, но… Но тук се стараем да направим аналогия с тайните на древността, да разберем смисъла на монументите — нали са били изградени по някакви математически разчети. А математиците, които имат някакъв професионален апломб… Какво пък… не всички са такива.

Сумиране на суми

Взехме калкулатор и след като определихме за всяка цифра четири реда числа, получихме следното:

Ред 1 1; Ред 2 1 + 1 = Ред 3 1 + 1 + 1 = Ред 4 1 + 1 + 1 + 1 =

Ред 1 2

Ред 2 2 + 2 = Ред 3 2 + 2 + 2 = Ред 4 2 + 2 + 2 + 2 =

Ред 1 3

Число 1

Суми от сумите на четирите реда: 1 + 2 + 3 + 4 = 10; 1 + 0 = 1

Сума от сумите на последните три реда: 2 + 3 + 4 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 3 + 4= 7

Число 2

Сума от сумите на четирите реда: 2 + 4 + 6 + 8 = 20; 2 + 0 = 2

Сума от сумите на последните три реда: 4 + 6 + 8 = 18; 1 + 8 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 6 + 8 = 14; 1 + 4 = 5

Число 3

Сума от сумите на четирите реда: 3 + 6 + 9 + 3 = 21; 2 + 1 = 3

Ред 2 3 + 3 = 6

Ред 3 3 + 3 + 3 = 9

Ред 4 3 + 3 + 3 + 3 = 12; 1 + 2 = 3

Сума от сумите на последните три реда: 6 + 9 + 3 = 18; 1 + 8 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 3 = 12; 1 + 2 = 3

Ред 1 4

Ред 2 4 + 4 =

Ред 3 4 + 4 + 4 = 12; 1 + 2 =

Ред 4 4 + 4 + 4 + 4= 16; 1 + 6 =

Число 4

Сума от сумите на четирите реда: 4 + 8 + 3 + 7 = 22; 2 + 2 = 4

Сума от сумите на последните три реда: 8 + 3 + 7 = 18; 1 + 8 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 3 + 7 = 10; 1 + 0 = 1

Ред 1 5

Ред 2 5 + 5 = 10; 1 + 0 = 1

Ред 3 5 + 5 + 5 = 15; 1 + 5 = 6

Ред 4 5 + 5 + 5 + 5 = 20; 2 + 0 = 2

Ред 1 6

Ред 2 6 + 6 = 12; 1 + 2 = 3

Число 5

Сума от сумите на четирите реда: 5 + 1 + 6 + 2 = 14; 1 + 4 = 5

Сума от сумите на последните три реда: 1 + 6 + 2 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 6 + 2 = 8

Число 6

6 Сума от сумите на четирите реда: 6 + 3 + 9 + 6 = 24; 2 + 4 = 6

3 Сума от сумите на последните три реда:

Ред 3 6 + 6 + 6 = 18; 1 + 8 = 9

Ред 4 6 + 6 + 6 + 6 = 24; 2 + 4 = 6

3 + 9 + 6 = 18; 1 + 8 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 6 = 15; 1 + 5 = 6

Ред 1 7

Ред 2 7 + 7 = 14; 1 + 4 =

Ред 3 7 + 7 + 7 = 2 + 1 =

Число 7

7 Сума от сумите на четирите реда: 7 + 5 + 3 + 1 = 16; 1 + 6 = 7

5 Сума от сумите на последните три реда: 5 + 3 + 1 = 9

3 Сума от сумите на последните два реда: 3 + 1 = 4

Ред 4 7 + 7 + 7 + 7 = 28; 2 + 8 = 10; 1 + 0 = 1

Ред 1 8 8

Ред 2 8 + 8 = 16; 1 + 6 = 7

Ред 3 8 + 8 + 8 = 24; 2 + 4 = 6

Ред 4 8 + 8 + 8 + 8 = 32; 3 + 2 = 5

Число 8

Сума от сумите на четирите реда: 8 + 7 + 6 + 5 = 26; 2 + 6 = 8

Сума от сумите на последните три реда: 7 + 6 + 5 = 18; 1 + 8 = 9

Суми от сумите на последните два реда: 6 + 5 = 11; 1 + 1 = 2

Ред 1 9

Число 9

9 Сума от сумите на четирите реда: 9 + 9 + 9 + 9 = 36; 3 + 6 = 9

Ред 2 9 + 9 = 18; 1 + 8 = 9

Ред 3 9 + 9 + 9 = 27; 2 + 7 = 9

Ред 4 9 + 9 + 9 + 9 = 36; 3 + 6 = 9

Сума от сумите на последните три реда: 9 + 9 + 9 = 27; 2 + 7 = 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 9 = 18; 8 + 1 = 9

Общо 36 числа на сумиране на суми във всички редове.

Когато Татяна завърши със сметките, Юрий Иванович подсвирна:

— Ама че деветчици! Във всички комбинации са се намъкнали! Няма друга такава цифра. Защо ли понякога мазниците ги наричаме „шестици“, време е да станат „деветки“, че…

— Обърнете внимание — прекъсна го Татяна. — Сумата от сумите на трите последни реда при анализа на всяка цифра също винаги дава „9“. Какво ли значи това?

— Ако съберете сумите на втория, третия и четвъртия ред на всяка цифра — навсякъде ще се получи числото „9“. Пак вездесъщата деветчица! Злото ли така се набутва навсякъде? — пак подсвирна Юрий Иванович.

— Чакай, Юра! Как го каза? Деветка се получава при сумиране сумите на втория (2), третия (3) и четвъртия (4) ред на всяка цифра? Съберете: 2 + 3 + 4 = 9. И тук деветка! — изумих се аз.

— Хайде бе! — не остана по-назад Юрий Иванович. — Каква е пъргава дяволската деветка! Неслучайно бабите казват, че дяволът винаги е до теб и затова е трудно да се бориш с него. Събереш деветчици в душата и започваш да сваляш звезди от небето, после заболяваш от „звездна болест“ и се превръщаш в дявол…

След няколко седмици математиците щяха да се изумят, когато при анализа на световната система от пирамиди и монументи от древността по хордите на очертаните на глобуса триъгълници щяха открият, че всички математически закономерности при сумирането на суми непременно водят до числото „9“.

— Погледнете каква красива симетрия! — каза Таня. — При сумирането на сумите на всичките четири числови реда на всяка цифра се получава същата цифра.

— Светът винаги е симетричен — важно отбеляза Юрий Иванович. — Свят и антисвят, мъж и жена, две ръце, два крака и така нататък.

— Е, има и единични органи — например черният дроб — възразих аз и предложих да обърнем повече внимание на числото „6“.

— Шестицата много прилича на тройка — отбеляза Юрий Иванович. — Вижте, сумата от четвъртия ред за числото „3“ е „3“, а за числото „6“ е „6“. Такова нещо с изключение на числото „9“ никъде няма: сумата на сумата от четвъртия ред за числото „1“ е „4“, за числото „2“ е „8“, за числото „4“ е „7“, за числото „5“ е „2“, за числото „7“ е „1“, а за числото „8“ е „5“. Особено се държат „шестиците“ и „тройките“, заедно, разбира се, с „деветката“. Ловя се на бас, че дяволската енергия не е заложена само в „деветките“, но и в „шестиците“ и „тройките“. Нали „9“ е „3 + 3 + 3“, а „6“ е „3 + 3“.

— Забелязах още нещо по отношение на числата „6“ и „3“ — добави Татяна. — Сумирането на сумите от двата последни реда (тоест редовете с три и четири еднакви числа) само за числата „6“ и „3“ дава същото число: за числото „6“ — „6“, а за числото „3“ — „3“. Можете да сравните: за числото „1“ е „7“, за числото „2“ — „5“, за числото „4“ — „1“, за числото „5“ — „8“, за числото „7“ — „4“ и за числото „8“ — „2“. Някак отделно стоят „шестиците“ и „тройките“, а да не говорим за „деветките“, където всичко води към същото число „9“.

— Отделно казваш стоят „шестиците“ и „тройките“ заедно с „деветките“ — замислих се аз.

В този момент още не знаех, че точно тези числа (3, 6 и 9) ще фигурират в триъгълниците, образуващи се при съединяването на различните пирамиди и монументи помежду им. Освен това не можех дори и да предположа, че тези прости аритметични действия, извършени по идея на Татяна, скоро ще доведат до паралелните шест- и деветизмерни светове, позволявайки сякаш да се надникне в тях.

Числовият баланс между доброто и злото

Когато разглеждах съставената таблица, все повече и повече се убеждавах, че описаните закономерности не са обикновено „цифроблудство“, а изразяват наистина важни закономерности в света. Напълно е възможно числата да обладават сила, която с пълен размах да се проявява в загадъчния фин свят.

Дали човекът е измислил числата? Може би те са предадени чрез подсъзнанието, обособяват се в нечия глава и така самовлюбеното човечество успява да си припише откритието, забравяйки за Бога.

Все пак в тези числа се крие някаква сила, която засега не е подвластна на изучаване и която древните смятат за главна в света. Струва ми се, че това е мисълта. Неслучайно физиците казват, че мисълта е материална, към което може да се добави, че е и „числена“.

Мислите биват добри и зли. Казват, че в света съществува баланс между доброто и злото и само в борбата помежду им се раждат знанията и прогресът.

Народната мъдрост гласи, че числата „6“ и „9“ олицетворяват злото или дявола. Бих добавил и числото „3“. Както вече посочих, при анализа на принципа на сумирането на суми числата „9“, „6“ и „3“ стоят отделно, като имат единни характеристики, които ги отличават от останалите числа.

Като имах предвид това, помолих Татяна да преброи във вече отбелязаната таблица колко са предполагаемите „зли“ (9, 6 и 3) и „добри“ (1, 2, 4, 5, 7 и 8) числа сред сумата от суми във всеки от числовите редове, т.е. сред онези числа, които са в кръгчета от лявата страна (те са общо 36). Получи се следното:

Брой на „добрите“ и „злите“ числа в сумите от суми на числовите редове

„Добри“ числа 1, 2, 4, 5, 7 и 8	„Зли“ числа 3, 6 и 9
18 (50%)	18 (50%)

— Баланс между доброто и злото! — възкликнах аз.

— Ама направо си е така! Нали бабите казват, че… — започна Юрий Иванович.

— Кое от числата е „по-зло“ — 3, 6 или 9? — прекъсна го Татяна.

— „Най-злото“ число е „9“, след това е „6“, а после е „3“. „Деветката“ е три пъти „по-зла“ от „тройката“, а „шестицата“ е два пъти „по-зла“ от „тройката“ — уверено каза Юрий Иванович.

— Трудно ни е да съдим за това — позамислих се, — но очевидно има някакъв смисъл. Възможно е числото „3“ да олицетворява човешкото зло, числото „6“ — общоземното зло, а числото „9“ — космическото зло, или злото на Онзи свят. Явно обаче съществуват неведоми за нас закономерности, които трябва да са едновременно и извънредно сложни, и гениално прости!

— Когато работех на магистралата, имахме един шофьор — Андрей се казваше. Ама че зъл беше нехранимайкото! Помня, че едно куче, вързано на верига, много го лаеше и той го преби до смърт. А очите му светеха с дяволска радост. Само „деветки“ препускаха в тях, усещах го — с раздразнение произнесе Юрий Иванович.

— Таня, пресметни броя и процента на всяка от цифрите „3“, „6“ и „9“ поотделно сред посочените 36 числа от сумирането на суми — предложих аз.

Татяна се залови за работа и след няколко минути каза:

— Всяка от тях се среща в този ред от 36 числа по 6 пъти, което е 16,66% за всяко число.

— Какво?

— 16,66%. Нещо не е наред ли?

— Финият свят е относителен, в него няма метри, километри и проценти, а само числа — възбудено казах.

— Е и какво?

— Разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666“ е 1666 километра, както и до точка „9999“. Получихме същите числа — 1666.

— Както и разстоянието от мексиканските пирамиди до точка „6666“ — също 1666 километра — добави Таня.

— Интересно! Създава се впечатлението, че монументите от древността са изградени, като са били отчитани аритметичните закономерности на числата „9“, „6“ и „3“. Дали пък монументите не изпълняват функцията за унищожаване или коригиране на отрицателната енергия на Земята, отразявана с тези числа? — беше моят коментар.

— По-точно те унищожават злите „деветични“, „шестични“ и „троични“ мисли — добави Юрий Иванович.

— Нима са толкова страшни злите мисли? — озадачи се Татяна.

— Таня, изчисли, моля те, сред отбелязаните 36 числа процента на комбиниране на „6 и 9“.

Тя го направи и показа изписания лист хартия:

Числа 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8	Числа 6 и 9
24 (66,66%)	12 (33,33%)

— Аналогията продължава: 6666 километра — числото на апокалипсиса и, в частност, разстоянието от планината Кайлас до Северния полюс, а 3333 километра — половината от това разстояние. При нас се получиха 66,66% и 33,33%, т.е. същите числа в относителен вариант — 6666 и 3333.

— Между другото — добави Татяна — разстоянието от мексиканските пирамиди до Кулата на дявола също е 3333 километра, т.е. два пъти по 1666 километра^[1].

— Таня, пресметни комбинациите „3 и 6“ и „3 и 9“ — помоли Юрий Иванович.

— Няма какво да се пресмята — те също ще дадат по 33,33%. В реда на сумирането на сумите от 36 числа само 3, 6 и 9 се срещат 6 пъти, а всички останали — по 3 пъти.

Усещах, че между закономерностите на сумирането на суми и географията на монументите от древността на Земята започва да се очертава някаква връзка, макар и все още мъглява и призрачна. Независимо от това у мен все повече и повече се затвърждаваше мисълта за „антигреховната“ роля на пирамидите и монументите, осъществявана с помощта на специални математически закони във финия относителен свят или в света на мислите.

Ако пирамидите и монументите са в състояние по някакъв начин да унищожават отрицателната психична енергия (злите мисли), то би трябвало да съществува и математически механизъм, извеждащ до числото „0“, т.е. числото на унищожението. Какъв е той?

Умножение на числата на произведения

В желанието си да се ориентираме, се постарахме да извършим още математически действия, като използваме делене, изваждане и умножение. С деленето и изваждането нищо не излезе, но умножението даде интересни резултати.

Няма да пълня главата на читателя с таблицата за умножение на числата на произведенията на всяка цифра по същия принцип, използван при сумирането на сумите от редовете от една, две, три и четири еднакви цифри. Ще посоча само принципите.

Ако се умножат числата в реда помежду им, а след това цифрите на полученото произведение също се умножат помежду си и това се продължи, рано или късно ще се стигне до цяло число. Например 5 x 5 x 5 = 125; 1 x 2 x 5 = 10; 1 x 0 = 0, или 3 x 3 x 3 = 81; 8 x 1 =8.

Анализът на всички 36 числа, получени при умножаването на цифрите на произведенията, показа следното. В 9 случая (25%) се открива числото 0, в 21 случая (58,33%) са налице „добрите“ числа 1, 2, 4, 5, 7 и 8, а в 6 случая (16,66%) — „злите“ числа 3, 6 и 9.

— Охо! Пак изскочи „1666“ — каза Юрий Иванович. — И пак е свързано със „злите“ числа 3, 6 и 9, и пак разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666“… или до точка „9999“. Но сега то изскочи при умножаването на цифрите на произведения също като при сумирането на суми. Относителност има, относителност, това не ви е абсолютност! В относителността всичко е еднакво, какви ти проценти, километри, милиметри. В относителния свят просто трябва да местиш в главата си цифрички и можеш едновременно да се окажеш и на Луната, и на Марс, и във вътрешността на някаква молекула или атом. Май е интересен този свят…

— Интересното е, че в 9 случая от 36, тоест в 25% се появява числото „0“, т.е. числото на унищожението — произнесох аз.

— Шефе, намекваш, че посредством числото „0“ се унищожават „злата“ енергия или „злите“ мисли? — гледайки ме хитро, попита Юрий Иванович.

— Да, предполагам.

— Кой го знае — усмихна се Юрий Иванович. — Едва ли е случайно, че сред народа наричат тъпите хора, които нямат нито зли, нито добри мисли, „нули“ или „нулички“. Може пък в душите им механизмът за умножение на цифри да превръща всичките им мисли в нули? Затова са и тъпи. В Украйна пък такива жени ги наричат „никака“. Може и да е красива, но е… „никака“.

— Таня, какви комбинации от числа дава числото „0“ при умножение на цифрите на произведенията?

— Комбинациите са следните: 4444; 5555; 555; 55; 6666; 7777; 8888; 888; 9999.

— Любопитно!

— От тях — продължи Таня — най-интересни са 6666 и 9999, тъй като в крайна сметка водят до числата „108“ и „180“, а оттук до „0“. Вижте:

6 x 6 x 6 x 6 = 1296; 1 x 2 x 9 x 6 = 108; 1 x 0 x 8 = 0

9 x 9 x 9 x 9 = 6561; 6 x 5 x 6 x 1 = 180; 1 x 8 x 0 = 0.

— М… да… — каза Юрий Иванович.

— Ами нали говорехте, че числото „108“ е свято и магическо в Изтока, а „180“ е сбор от ъглите на триъгълника — неуверено се обърна към мен Татяна. — Интересно ли е това?

— Има нещичко тук…

— Изтокът е тънка работа — заговори Юрий Иванович. — Там хората почитат древните знания, за разлика от нас. На източните хора мъдростта им е повече. Не се смятат за богове. Кой знае, може пък и в числото „108“ да има нещо важно! Нали цяла вечер говорим за числа, прехвърляме различни комбинации, съпоставяме с древните пирамиди и през всичкото време си представяме, че в отвъдния свят числата притежават сила. А може би „108“ е гранично число — стигнал си до него и стоиш на ръба, дали мисълта ти ще се превърне в „0“ или не.

Все още не ми беше известно, че по изчисленията на големия руски учен С. Проскуряков много пирамиди са построени с оглед на математическите отношения, свързани с числото „108“. Кой знае, ами ако простодушните думи на Юрий Иванович за граничността на това число излязат верни? Но нима пирамидите и монументите от древността са в състояние да оценяват мисли, а и да решават дали да ги унищожават или не?

По отношение на числото „180“, върху което Татяна също акцентира, ми се струваше, че пирамидите, състоящи се от четири триъгълника, са в състояние да съсредоточават върху себе си фината енергия на мислите, като я привеждат в триъгълно въртене в рамките на числото „180“ (сборът на ъглите на триъгълника е 180 градуса) и чрез математическия механизъм за умножение на цифрите на произведенията да ги превръщат в „0“, т.е. да ги унищожават. Оттук логично следваше въпросът какви мисли могат да унищожават пирамидите. Отговорът произтичаше от самото число „180“, което получихме след умножението на числата на произведенията на числото „9999“. Излизаше, че пирамидите могат да унищожават негативните („деветичните“) мисли.

В главата ми се въртеше и все още неясната мисъл, че същият процес на унищожаване на отрицателна психична енергия протича в триъгълниците, образували се при съединяването (на глобуса) помежду им на различните пирамиди и монументи от древността.

Въпреки всичко в онзи момент бях принуден да призная, че мисълта за „антигреховната“ функция на пирамидите и монументите от древността беше до такава степен сурова и налудничава, че не можеше все още да се разглежда сериозно. Но, скъпи читатели, след като прочетете следващата глава, ще се убедите, че заедно с математиците все пак успяхме да намерим доказателства за тази на пръв поглед налудничава идея.

Още веднъж искам да поясня, че в процеса на изложените по-горе хипотетични размисли, кой знае защо, си представях, че точно посредством стъпалата на пирамидите се осъществява ефектът на умножение на числата на произведенията, превръщащ „злите“ мисли в „0“, докато всички останали компоненти на пирамидите работят на принципа на сумиране на суми. Но и това не можех да докажа.

— Ще заприличам на някакво бръмчило — произнесе с въздишка Юрий Иванович, — но ще кажа, че ако публикуваме всичко това, ще ни накълват математиците, хващам се на бас, ще ни изтормозят.

Физика и религия

Думите на Юрий Иванович ми припомниха срещата с физиците в знаменития научен център „Арзамас-16“, където проведох конференция за резултатите от хималайските експедиции. Събраха се 200–300 учени. Целта ми беше да осъществя контакти с тях за създаването на прибор, който да е в състояние да регистрира фини енергии.

Колкото и да бе странно, учените внимателно изслушаха доклада ми за Генофонда на човечеството и религиозните концепции за произхода на човека, за енергиите на Кундалини, Дхананджайа и… любовта, след което започнаха интересни дискусии от физична гледна точка. Но се намери скептик, който постоянно ставаше и звънко задаваше въпроси със злобно враждебен оттенък в гласа. Дискусиите с него продължиха и в кулоарите, в обкръжението на други учени.

— Уважаеми професоре по очни болести, вместо да подбирате очила, задавате на нас — физиците — въпрос за възможността как да се регистрират фините енергии. Не ви ли се струва, че това звучи нескромно от устата на „очкар“?

— Не — отговорих аз. — Извинете, след като ми казвате „очкар“, как бихте ме нарекли, ако бях гинеколог?

В залата се разнесе смях.

— С какво можете да докажете съществуването на фините енергии? Двамата физици шизофреници Акимов и Шипов дори градят някаква математическа основа за фината енергия или, както те казват, торзионните полета. Кой им вярва? Аз например не им вярвам — каза ученият скептик.

— Вярвате ли в Бога? — отговорих на въпроса с въпрос.

— Това е нещо лично — ухили се той. — Представете ни доказателства за съществуването на фината енергия, посочете ни диапазоните на колебанията й и тогава ще направим приемник… ако, разбира се, финансирате нашата работа.

— Не знам диапазоните на колебания на фините енергии — казах объркан. — Лекар съм и точно затова съм дошъл при вас.

— Тъй, тъй — разпали се ученият скептик, — вместо да говорите за диапазони на колебания, разсъждавате за някаква енергия на любовта, която едва ли не може да твори чудеса, включително до самоконсервация на човешкото тяло.

— Някога влюбвали ли сте се? — попитах го ехидно.

— А, с кого ли не се случвало на младини.

— Усещахте ли тогава прилив на сили, увеличаване на работоспособността, възможност да работите цяла нощ, без да спирате?

— Работоспособността ми винаги е на едно и също равнище — нелепо отвърна ученият скептик.

— Значи никога не сте се влюбвали! — дочу се от залата.

— С жена ми цял живот сме ръка за ръка… Колкото до прилива на сили в такъв период, той може да се обясни с възбудата на организма като система.

— Сексуална или каква? — пак се обадиха от залата.

— Позволете ми да ви задам още един въпрос — обърнах се към него. — Вярвате ли, че религиозните служители в различните държави не разказват еднотипна приказка в разни варианти, а се стараят да предадат на хората някакви древни знания, различаващи се коренно от съвременните и напудрени думи от типа на „грях“, „дявол“, „Бог“? Така ли е, или не?

— Съществува исторически доказаният феномен за умножаване на неправдоподобна информация.

— Доказан от кого? Каква литература познавате по въпроса?

— Ще ви дам един пример — продължих аз. — Индийските свами и непалските лами изключително почитат книгата „Енергия на съзнанието“. Обемът й е огромен и в нея са описани над 200 вида енергии (пранаяма, дхананджайа и др.), влизащи в състава на енергията на съзнанието. При това са описани толкова подробно и убедително, което създава впечатлението, че са били изследвани от някого в научен аспект, а съвсем не са „свръхвисоконаучна измислица“. Ще добавя и това, че ламите не наричат религията си с тази дума, а пренесени през вековете знания на предишна цивилизация. Явно древните са имали научни прибори за изучаване на фините енергии. Дойдох при вас, за да споделя резултатите от научните експедиции, за да можем заедно…

— Другари! — прекъсна ме ученият скептик. — Ако „очкарите“ започнат да ни учат на физика, какво ще стане! Знанията на предишните цивилизации по Дарвин звучат като „знанията на маймуните“! Ясно ли е?

— Ясно. А също е ясно, че… различните нации са произлезли от различни видове маймуни: руснаците — от маймуната „гаврила“, арменците — от „маканян“, грузинците — от „шемпанидзе“… — отговорих саркастично. — Но, дълбокоуважаеми професоре, вие като учен, занимаващ се с ядрена физика, чудесно знаете, че в началото на XX век малцина са вярвали в съществуването на ядрената енергия. По онова време вероятно също са казвали, че не може да я има. Като вашето твърдение сега, че не е възможно да съществуват фини енергии, наричайки физиците, стараещи се да докажат това, шизофреници, а мен самия… Да разсъди може само Бог, но не и бог самозванец!

— Какво?

— Бог самозванец! Към това мога да добавя и неестествената за вас дума „грях“, тъй като най-големият грях е някой да се смята за бог.

После някои от физиците се извиниха заради колегата си, но въпреки всичко не успяхме да създадем научни контакти. Остана да търсим сами диапазона на колебанията на фините енергии, като използваме логиката, религиозните знания и отделни математически подходи.

Все пак има нещо в тези числа!

Казах на Татяна, че идеите й за сумиране на суми и умножение на цифри на произведения може би са ключовете за регистрация и управление на фините енергии, които е възможно да се използват в бъдеще. Личеше, че тези закономерности ще изиграят определена роля и при анализа на световната система от пирамиди и монументи от древността.

Юрий Иванович въздъхна:

— Все пак има нещо в тези числа! Ловя се на бас! Браво, Таня!

Добре съзнавах, че толкова проста и оригинална идея би трябвало да хрумне не само на Татяна. Не знаех, че такъв математически подход в дълбоката древност е ползвал самият Питагор.

Питагоровата математика

Скоро след приключването на отбелязаните вече математически изчисления някой ми донесе книгата на Владимир Бабанин „Тайните на великите пирамиди“, в която са дадени сведения за т.нар. Питагорова математика.

Питагор проповядва десетичната система за смятане, когато всяка сума чрез повторно сумиране се свежда към някакво число от 1 до 10. Тоест върши същото, което правехме и ние, анализирайки идеята на Татяна. При това посочва, че такава система за смятане е приета при посветените.

Всички числа от 1 до 10 Питагор смята за стъпала на творението, което започва с монада, като под това понятие може да се разбира първоматерията или „божествената ДНК на съществуването“. Обозначава монадата с числото „1“ или „10“, а последното число схваща като 1 + 0 = 1. На всяко от числата Питагор придава особено религиозно-философско значение. Например смята „3“ за символ на хармонията, „6“ — на пречистването от „материалната кал“, а „9“ — на края.

По-нататък, скъпи читатели, ще приложим всички тези математически принципи за анализ на световната система от пирамиди и монументи от древността. Какво ли ще излезе?