Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (6)

Световната система от пирамиди и монументи от древността

Операционната ми сестра се нарича Океана. Тази девойка не бе успяла да получи достойно образование и преди няколко години започна да работи при нас в операционния блок като санитарка. Оказа се умна и предприемчива, та чак маститите операционни сестри една през друга повтаряха:

— Жалко, че Океанка няма медицинско образование, каква сестра би излязла от нея!

Обадих се в медицинското училище и запитах каква е възможността за ускорено обучение. Оказа се, че има такава възможност: при наличие на диплома за средно специално образование и съответното направление от борсата на труда медицинското училище можеше да се завърши за една година. Знаех, че Океана няма диплома и започнах да уговарям директора да я приеме без нея. Толкова дълго хленчих, че той накрая отчаян каза:

— Пък купете й диплома в края на краищата! Виждате що за времена са — престъпност единствено и навсякъде!

Поначало ми харесва да ходя по пазарите, да разговарям с продавачите и да им задавам неочаквани въпроси от рода на: „Влюбвали ли сте се в купувачи?“ или „Харесва ли ви да търгувате?“. Отговорите имаха толкова развлекателен и в същото време задълбочен характер, че би могло да се състави цяла картотека за психологията на търговците.

Основният ми въпрос обаче беше: „Имате ли панталони за «меки китки»?“ Кой знае защо всички го възприемаха сериозно и обикновено ми показваха някакви глупави гащи с воланчета или висулки, като понякога добавяха: „Що пита? Хич не прилича на «мека китка»!“ или конкретно отговаряха: „Свършихме ги, но в онзи сектор като че ли има.“

Затова купуването на диплома за мен беше любопитно начинание.

„Нима продават?“ — мислех си аз, докато крачех с Океана из пазара за дрехи.

— Имате ли дипломи за техникум — високо питах във всеки сектор на пазара.

Някои купувачи ме изглеждаха бясно, но продавачите с непроницаем глас отговаряха: „Не, засега не са ни докарвали“, „Не са при нас“ или „По-скоро може да има при ученическите стоки“. Престъпността и всепозволеността вече бяха наложили отпечатъка си върху хорската психология в Русия.

С цялата си вече придобита наглост се приближих до един милиционер с неугледен вид, а както ми се стори и без големи умствени способности:

— Бихте ли ми казали къде продават дипломи?

— Ей там, зад ъгъла — без да му мигне окото и с чувство за собствено достойнство отвърна милиционерът.

Тръгнахме в тази посока. На високо задаваните от мен въпроси: „Къде продават дипломи?“, най-после чухме желаното: „Тук“.

— Какви да бъдат, отлични или не? — усмихна се търговката, оценявайки едновременно покупателната ни способност. — Отличните, сами разбирате, са по-скъпи… с хиляда…

— Обикновена. С петици — измърморих сконфузено.

— Що с петици, бе, вземи шесторкаджийска — смъмри ме продавачката и посочи към изчервилата се Океана. — Видиш ли, на отличница прилича, сериозна е, веднага си личи.

— Не, петоркаджийска.

— Обикновено вземат шесторкаджийска. А за тройкаджии дипломи нямаме — гордо отбеляза жената и без притеснение влезе в ролята на ректор. — Институтски дипломи не ви ли трябват?

— Не.

— Какъв техникум?

— Какъвто и да е.

— Избирай.

Избрахме диплома от някакъв техникум със специалност „Оператор на нефтопреработващи машини“. Тръгнах да плащам.

— Тя истинска ли е или подправена? — ни в клин, ни в ръкав се обади Океана.

— Разбира се, че е истинска — вбеси се продавачката. — Видиш ли, печатът е син, че и подпис има. Само фамилията впишете с туш.

С тази диплома успях да запиша Океана за ускорените курсове на медицинското училище. Тя стана отговорник на групата и завърши с отличие, след което се върна при нас и заработи като медицинска сестра. Сега всички сложни операции минават през нейните ръце. Тъй че може би дори е добре, че дипломи се продават на пазара.

Когато планирах да взема Океана на хирургическо пътуване в чужбина, предложих й да си купи самоучител по английски и да започне да учи. На следващия ден тя ми каза:

— Ернст Рифгатович, в книжарницата има много самоучители. Не знам какъв точно да избера.

Отидох с нея до книжарницата, но не намерихме добър самоучител. Затова пък си купих глобус, какъвто никога не бях имал.

Глобусът

Докато пътувахме с колата, въртях глобуса и разглеждах страните, които бях посетил. Индонезия, Бразилия, Япония… Колко е малка Западна Европа! А колко голяма е нашата страна! Странно, че в Европа не изпитват теснотия… Океанът пък какъв е огромен, много по-голям от континентите!

Изведнъж си представих, че след Всемирния потоп целият глобус е станал син — навсякъде вода, безкрайна вода, само Хималаите и Тибет стърчат над нея с още няколко острова. Започнах да си припомням „Тайната доктрина“ на Елена Блаватская. Не твърдя с точност, но беше писала, че след Всемирния потоп цялата планета е представлявала огромна водна пустош, а цивилизацията на атлантите, унищожена от потопа, все пак не загива напълно, като някои отлитат с въздушните си кораби, наричани „вимана“, към Тибет и… още някъде. Къде? Кой знае защо във въображението ми изплува остров Пасха, макар че Блаватская го сочеше като „обител на злобни магьосници“.

Независимо от това за мен ясно се очертаваха два участъка — Тибет и остров Пасха. Това дори започна да ме притеснява. За Тибет — да. Там, на бреговете на вътрешното море, последните атланти са изградили прекрасни градове и са живели още хилядолетия. Какво общо имаше обаче остров Пасха? За него нищо подобно не бе писано… Съзнавах, че мисълта точно за тези два участъка от земното кълбо трайно е заседнала някъде в подсъзнанието ми, но не можех да я изместя към съзнателното русло. Тибет, Тибет… там е свещената планина Кайлас… А остров Пасха? Там са каменните истукани…

В онзи момент в колата, когато въртях глобуса в ръцете си, не се досетих да се вгледам по-внимателно в него. А точно там бе разковничето на загадката. Бях насочил мислите си към бедните атланти, захвърлени по волята на съдбата в Тибет, бях започнал да ги съжалявам, да си представям планетата като водна пустош…

— Красив е глобусът — въздъхнах аз.

— Да, само че е ужасно скъп — каза Океана.

Кайлас и остров Пасха са на една ос

След като се върнах на работа, започнах да преглеждам болни и да решавам куп административни въпроси. През цялото време обаче ми се щеше да хвърля още един поглед на глобуса. Привърших, взех мечтания глобус и намерих върху него точката, където трябваше да бъде планината Кайлас.

— Тъй, значи Кайлас се намира тук — промърморих на себе си и поставих пръста си върху търсения участък от Тибет. — А какво има на противоположната страна?

Завъртях глобуса, приведох се и надникнах — остров Пасха!

През главата ми отново преминаха мислите от колата. Вече нямах съмнения, че мисълта на учения се поражда не от гениалността му, а по някаква висша повеля, която в началото е подсъзнателна, а после мъчително ръководи поведението му и го довежда до простата и оригинална находка. Откъде се бе взела мисълта за остров Пасха в момента, докато оглеждах района на планината Кайлас в Тибет! А след това като по заповед погледнах противоположната страна на глобуса.

За остров Пасха знаех, че там се намират огромните каменни истукани, които, както вече споменах, Елена Блаватская нарича „изваяния на злобни магьосници“. Парадокс! От едната страна на земното кълбо е свещената планина Кайлас, а от другата — „изваяния на злобни магьосници“. Нима е верен източният израз, че Северът е обител на боговете, а Югът — царство на тъмните сили? Нима Земята е жив и разумен организъм, създаден също по вездесъщия природен принцип за баланс между светлите и тъмните сили, за да се избегне най-големият грях — да се смяташ за Бог?

Нима и планетата е Божие създание и в сравнение с Бога също прилича на дете, както и ние, хората, които я населяваме?

Кой е изградил тази ос — Кайлас-остров Пасха? Защо е необходима? Каква е ролята й?

Мътилката от въпроси бе изпълнила съзнанието ми, без ясни изгледи за каквито и да било решения. Колко много не знаех тогава! И само досадното усещане за собственото ми невежество продължаваше да ме съпровожда. Трябваше да мине около половин година, за да може в резултат на експедиционните търсения да намерим отговорите на тези въпроси, чиято същност, колкото и да е странно, се свеждаше до съществуването на още една притаена форма на живот на Земята.

Най-после се отклоних от тези мисли и отново се вгледах в глобуса. Ето ги египетските пирамиди! Ето ги мексиканските! А те… Няма ли някаква система между тях?

Световната система от пирамиди и монументи от древността

Опитах се да съединя с конец планината Кайлас и египетските пирамиди, но конците, които измъкнах от хастара на сакото си, не бяха достатъчно дълги. Звъннах в лаборатория „Аура“ и важно казах:

— Равил да дойде при мен.

Равил Мирхайдаров, млад талантлив лекар, оглавява научното направление за въвеждане на алоплант в човешките акупунктурни точки и беше постигнал големи успехи в тази област. Той се появи в нашия център с приятеля си от студентските години Руслан Уразбахтин през 1997 г., впечатлен от публикациите във вестник „Аргументи и факти“ за хималайските експедиции. Тези селски момчета, дошли първия път в приемната ни по къси панталони, скоро започнаха да работят при нас и показаха изключителни способности.

Равил отвори вратата на кабинета и аз го помолих да ми помогне и да намери конци. Той отиде до операционния блок и донесе хирургическа коприна.

— Донеси и лейкопласт!

Когато всичко беше готово, залепих на глобуса началото на конеца върху Кайлас и го опънах към египетските пирамиди. Продължението на тази линия ни изведе точно… на остров Пасха. Закрепихме конеца.

Опънахме друг конец от остров Пасха към мексиканските пирамиди. Продължението на тази линия ни изведе точно… на планината Кайлас.

— Равил, виж! Очертава се някаква система — произнесох с недоумение. — Ако по глобуса се прокара линия от Кайлас към египетските пирамиди, продължението й извежда на остров Пасха. Същото е, ако се прокара линия от Кайлас към мексиканските пирамиди — продължението пак извежда на остров Пасха. Точна система сякаш…

— Удивително! — опули очи Равил.

— Струва ми се, че линиите, свързващи планината Кайлас и остров Пасха през египетските и мексиканските пирамиди, очертават една четвърт от площта на земното кълбо. Хайде да звъннем на Юрий Иванович Василиев, може още да не е тръгнал от къщи. Нека да донесе транспортир, пергел и линийка, той ги има тия неща.

Юрий Иванович влезе в кабинета ми и след кратки обяснения, започна да мери.

— Точно една четвърт от земното кълбо — каза той, като посочи участъка, очертан с вече посочените линии.

Спогледахме се с Равил. Пак погледнах глобуса, след това изумен се отдръпнах и казах:

— Юрий Иванович, измери, моля те, разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и остров Пасха-мексиканските пирамиди. Те трябва да са еднакви.

Той започна да мери, след което съобщи удовлетворен:

— Еднакви са.

— Юра, Равил, нека да пресметнем каква част от дължината на линията Кайлас-остров Пасха съставят еднаквите разстояния Кайлас-египетските пирамиди и остров Пасха-мексиканските пирамиди. Дали не е една четвърт? Като че ли е така…

Юрий Иванович пак започна да мери и смята, мърдайки устни и пишейки цифри на лист хартия:

— Една четвърт — кимна той.

С Равил пак се спогледахме. Системата започваше да придобива конкретни математически параметри. Неистово ми се искаше да се впусна в разсъждения, но нещо ме спря и отново погледнах глобуса.

— Нека… — започнах предпазливо аз — да свържем с линия египетските и мексиканските пирамиди вътре в тази четвъртинка от земното кълбо. Според мен, четвъртинката… ще се раздели на два равни триъгълника.

Юрий Иванович отново се захвана с измервания.

— Е, еднакви ли са триъгълниците или не? — нетърпеливо запита Равил.

— Еднакви са — констатира Юрий Иванович.

И наистина тази четвъртинка от земното кълбо се беше разделила на два абсолютно равни триъгълника. Нямаше никакви съмнения, че египетските и мексиканските пирамиди, свещената планина Кайлас и истуканите на остров Пасха са били създадени по някаква точна схема.

— Какво ще стане, ако тази четвъртинка от земното кълбо се раздели на две части от линията Кайлас-остров Пасха — не мирясвах аз.

Опънахме още един конец и видяхме, че схемата придобива още по-сложни математически контури.

— Мери, Юрий Иванович!

— Какво да меря, и така се вижда, че от всички страни ще има еднаква комбинация от триъгълници: ако искаш, отдясно и отляво, ако искаш, отгоре и отдолу.

И тримата гледахме глобуса, а всеки навярно се чудеше защо преди нас никой не беше правил подобно нещо. Научната възбуда не ни напускаше.

— Момчета, хайде да пийнем водка — предложих аз. Равил кимна, а Юрий Иванович със съжаление въздъхна:

— Нали знаеш, че спрях.

Пийнахме по малко, отдъхнахме и пак се съсредоточихме върху глобуса.

— Хей, забравихме Стоунхендж в Англия. Не влиза ли в тази система? — отбелязах аз. — Хайде да свържем планината Кайлас със Стоунхендж!

— Не е необходимо — моментално реагира Равил. — Стоунхендж е точно на линията, свързваща Кайлас и остров Пасха и разделяща нашата четвъртинка от земното кълбо на две части по вертикала. Този конец вече го имаме. Вижте, ето я Англия.

— Стоунхендж е сериозна работа — заяви Юрий Иванович. — За тези висящи камъни много съм чел. Някой някога заложил огромни вирнати камъни, а върху тях пък положил грамадни скални късове. Тези камъни са толкова големи, че никаква техника не може да ги вдигне. Когато работех на магистралата, имахме големи трактори — „Катърпилър“ и „Чувашпилър“…

— Какво е „Чувашпилър“?

— Е… такива едни трактори, в Чувашия ги правеха… Ние ги кръстихме така. Опитаха се, общо взето, нашите да заменят американските „Катърпилър“ и направиха това чудовище: метал до козирката, а сила — ядец. Същността обаче не е в „Чувашпилър“. На магистралата в Северен Урал искахме с трактори да бутнем по надолнището част от скала, останала след взривяване. Пържен вятър на скара! Нищо не излезе. Къде ти „Чувашпилър“, и два „Катърпилър“ нищо нямаше да свършат. А в Англия някой вирнал огромни скали, ама върху тях нахвърлял и още. Други са били технологиите, други. Духът тогава е работел като сила.

— Да…

— Сега в Англия — продължи Юрий Иванович — хората обикалят около Стоунхендж, тъпчат пшеницата на фермерите и си блъскат главите как са били поставени тези камъни. Навярно мозъците им пушат от напрежение. Май ще се почувстваш като маймуна. Сякаш и Дарвин, като походил около Стоунхендж, усетил човешкото нищожество и извадил теорията, че човек е произлязъл от маймуната.

— М… да…

— Чел съм още, че под Стоунхендж има подземни канали — декларира Юрий Иванович. — Та тези канали пронизват на голяма дълбочина цялата Земя, а около Стоунхендж се приближават към повърхността. Протегне екстрасенсът ръце с дланите надолу, настрои се на вълната на подземните канали и определя дълбочината им…

— А екстрасенсът разперва ли пръстите си? — нагло го прекъсна Равил.

— Не е важно дали ги разперва или не — Юрий Иванович погледна сърдито Равил, — по-важното е, че определя тези канали. Казват, че в тях е разположена Шамбала. Затова тя е близо до Стоунхендж, близо до повърхността. Не е случайно, че в тези краища на Англия из пшеничните поля се срещат необичайни кръгове. Май летателните апарати на Шамбала ги чертаят, отбелязвайки мястото.

— Юрий Иванович, това в „Скандали“ ли го четохте? — пак не се сдържа Равил, провокирайки го и подлагайки на съмнение информацията във вестника.

— В „Скандали“, не в „Скандали“ — разсърди се Юрий Иванович, — чел съм го. Хората няма да пишат глупости, я. Каквото чувстват, това и пишат. Един е откровен, друг е безчувствен като пън. Ей ги, комунистите, наричаха религията опиум за народа, за глупост я представяха, а пък какво, Бога можем ли да пипнем, можем ли да поговорим с него…

— Чуйте — намесих се аз, — нека да се върнем към глобуса. Юра, измери, моля те, разстоянието от планината Кайлас до Стоунхендж. Каква част съставлява от разстоянието Кайлас-остров Пасха?

След кратки измервания Юрий Иванович съобщи:

— Точно една трета.

— Точно ли?

— Да, точно една трета.

— Вижте, разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и остров Пасха-мексиканските пирамиди са точно една четвърт от разстоянието Кайлас-остров Пасха. Тук имаме една трета. Хайде да се опитаме да прехвърлим тази една трета разстояние от другата страна — от остров Пасха — по същата централна линия на четвъртинката на земното кълбо. Какво ли ще има там?

Забихме погледи в глобуса и почти в хор казахме:

— Бермудският триъгълник!

— Няма що! Всички загадъчни места на планетата се събират в една система — не скри учудването си Равил.

— А в основата на цялата система е планината Кайлас — отбелязах аз. — Без нея не би се получила никаква система. Не случайно наричат Кайлас свещена планина.

— Много съм чел за Бермудския триъгълник — заговори Юрий Иванович. — Много митични нещица са изпонаписани за тоя триъгълник. Там и кораби изчезват, самолети падат, октоподи, казват, се въдят с големината на локомотив, а може и повече, и дори пишат…

Равил не се сдържа:

— Това го пише във вестник „Скан…“?

— Не прекъсвай, Равил! Спри! — изгледах го страшно. Юрий Иванович изхъмка, още веднъж погледна строго Равил и продължи:

— Що за триъгълник е този, Бермудският? Една вода на повърхността и нищо друго. Е, ако може така, както пееше Висоцки за руския пиянка — „трябва… да се изпие триъгълникът…“, тогава бихме видели какво има на дъното му. А на дъното, ловя бас, стърчи някакъв монумент от древността и създава електромагнитни безредия. И корабите падат…

— Не корабите, а самолетите падат — поправи го Равил.

— Е, самолетите, но и корабите… също…

— Чакайте! — възкликнах аз. — Юрий Иванович, браво, че заговори за Бермудския триъгълник. Помня, в една книга на Проскуряков четох, че там има потънала пирамида. Тя е тук. Сега ще намеря мястото.

Започнах да прелиствам книгата на известния руски учен С. Проскуряков „Строителите на пирамиди от съзвездие Голямо куче“ и на страница 115 открих следното: „В началото на 1997 г. ехолотите на рибарски кораб регистрират на океанското дъно, малко встрани от Бермудските острови, неравност, напомняща пирамида. Това става повод за американеца Чарлз Бърлиц да организира специална експедиция. Тя открива на дълбочина 400 метра пирамида. Бърлиц твърди, че височината й е почти 150 метра, дължината на основата — 200 метра, а наклонът на стените й е същият, както на Хеопсовата пирамида. Една от страните на тази пирамида е по-дълга от останалите…“

— Помниш ли — обърна се Юрий Иванович към мен, — в Египет един арабски лекар, когато ни водиха на пирамидите, разказваше, че някакъв чудак алпинист се изкачил на върха на Хеопсовата пирамида и получил халюцинации, привиждало му се какво ли не и изобщо потопил се в паралелния свят. Когато слязъл, дълго му се присънвал този свят, едвам се измъкнал от него. Мисля си, че корабите и самолетите, плаващи или летящи над върха на подводната бермудска пирамида, също изпадат в подобно състояние…

— Не корабите изпадат в подобно състояние, а хората на кораба — отново се намеси Равил.

— М… да… Хората, плаващи на кораба, или хората, летящи на самолета — отчетливо произнесе Юрий Иванович, — изпадат в такова състояние, защото контактуват с паралелен свят. За едни контактът е полезен, за други — не. Някой загиват, на други им няма нищо. Така възникват всякакви загадки за Бермудския триъгълник.

Замислих се над думите на Юрий Иванович. Действително съществуваха сведения за необичайното влияние на върховете на пирамидите върху психиката и физиологията на хората. Затова мнението му за описаната от Бърлиц пирамида в района на Бермудския триъгълник не можеше да се сметне за неоснователно.

— И се получи тази схема! — възкликна Равил, прекъсвайки мислите ми.

— А в основата й, обхващаща главните монументи от древността, е Кайлас, свещената Кайлас. Навярно там е разположен и Градът на боговете!

— Помниш ли, шефе — каза Юрий Иванович, — когато бяхме в Египет, се чудехме накъде гледа сфинксът. Сега, когато се появи тази схема на глобуса, убеден съм, че гледа към Града на боговете. Точно така е, натам гледа. Друго не може да бъде! Всички пирамиди, а и сфинксът, са тръгнали от Града на боговете. Той, заедно със свещената планина Кайлас, е бил начело на целия свят… а може би и сега…

— Монахът Арун казваше, че всички пирамиди са дошли от Тибет — добавих аз.

Млъкнахме, загледани в схемата на глобуса.

— Между впрочем — прекъснах мълчанието, — ако такава схема съществува на едната половина от земното кълбо, и на другата също би трябвало да има подобна.

Отново се въоръжихме с конци и лейкопласт и скоро направихме схема на другата половина на глобуса, като отбелязахме местата, симетрични по осите за египетските и мексиканските пирамиди, монумента Стоунхендж и Бермудския триъгълник.

Когато приключихме, видяхме, че тези места са в океанските води, т.е. предполагаемите симетрични пирамиди и монументи от древността са потънали в океана.

— Ето защо никой не е откривал нищо в другата половина от земното кълбо! — възкликна Равил, сочейки глобуса. — Всички са под водата, потънали са.

— Помниш ли, шефе — дръпна ме за ръкава Юрий Иванович, — през 1991 или 1992 г. ти се готвеше за околосветско прелитане с вертолет заедно с Акуратов и Колошенко. Както и да го погледнеш — авантюра! Добре че Миша Горбачов в Беловежката гора предаде властта, след което не ви отпуснаха пари и всичко се провали. Че на Северния полюс като едното нищо щяхте да обледенеете и да загинете. А помня, говореше и друго, страхувахте се от участъка между Индонезия и Австралия. Валентин Акуратов разказваше, че там гинат много самолети. Това е мястото, симетрично на Бермудския триъгълник, т.е. австралийският „Бермудски триъгълник“.

— Да, не бива да се изключва хипотезата под водата също да има пирамиди или монументи от древността. Кой знае…

— Вижте на глобуса — възбудено произнесе Равил, — участък, симетричен на египетските пирамиди — под водата в Тихия океан; участък, симетричен на мексиканските пирамиди — под водата в Индийския океан; участък, симетричен на монумента Стоунхендж — под водата в Тихия океан, а за австралийския „Бермудски триъгълник“ вече стана въпрос. Ясно е, че не са могли да ги открият. Затова пък можем точно да посочим местата, където да се търсят тези подводни монументи.

— Сякаш някъде бях чел за потънали пирамиди — озадачих се аз. — Не помня точно, дали при Блаватская, дали в тибетските текстове на непалските лами. Ако потърся, вероятно ще го открия. Същината обаче не е в това, системата на разположение на пирамидите и монументите е удивително точна и почти не остават съмнения — тя е създадена от някого в древността.

Седяхме и гледахме глобуса. Болеше ме главата, както често се случва след умствено напрежение. Изпитвах някаква приятна вътрешна пустота. Водката не ми вървеше. Направихме чай.

— Нямаш ли мармалад, шефе? — попита Юрий Иванович. — Зеленичкият, завитичкият беше вкусен. Помниш ли какъв беше той: вие се на спирала и стига до една точка. Ето че днес поставихме точка. Колко ли още ще има…

Как е била изградена световната система от пирамиди и монументи от древността

Преди всичко биеше на очи, че част от пирамидите и монументите бяха на земната повърхност, а друга част, както предположихме, бе потънала в океана и то точно в районите, където по езотерични данни са се намирали основните материци на легендарните Лемурия и Атлантида.

За Лемурия не можехме да разсъждаваме, тъй като разполагахме само с разтегливи данни за местонахождението й в Индийския и Тихия океан. Благодарение Обаче на резултатите от трите хималайски експедиции, за основния материк на Атлантида знаехме повече: тя е заемала по-голямата част от Тихия океан, включително и Австралия, а в Атлантическия океан е бил „островът на Платон“, населен също с атланти.

Като се имаше предвид несигурния характер на хипотезата, че световната система от пирамиди и монументи от древността е била изградена само в едната половина на земното кълбо, че част от нея е над водата, а друга — под водата, беше напълно логично да се предположи, че е създадена още по времето на Атлантида, когато континентите са имали съвсем различни очертания. Но според Елена Блаватская основният материк на Атлантида загива преди 850 000 години в резултат на Всемирния потоп! А според съвременните данни египетските пирамиди са само на 5000 години!

Парадокс! Въпреки всичко бях склонен повече да вярвам, без мнението ми да е крайно, че езотеричните сведения са с по-големи шансове за правдоподобност, отколкото радиовъглеродния метод за определяне възрастта на каквото и да било. Като учен мога да кажа, че всеки метод за измерване е несъвършен и само логиката е в състояние да свърже мисълта на изследователя с оценката на неизбежните грешки. При световната система от пирамиди и монументи логиката говореше за изключителната й древност. А тази логика изглеждаше така.

Първо, трябва да отчете, че по литературни данни (преди всичко на С. Проскуряков) съвременните постижения на строителните технологии не са в състояние да осигурят построяването на пирамиди от типа на египетските, а да не говорим за прословутите обяснения за изграждането им от египетските роби, и то без колела и метални инструменти. Блоковете, от които е създадена Хеопсовата пирамида, тежат от 2,5 до 600 тона. Пренасянето на подобни тежести е по-лесно да се обясни с битуващите сведения в езотеричната литература за антигравитационния ефект на психичната енергия, до съвършенство овладян от лемурийците и атлантите, отколкото да се мъдрува над кръглите дървени приспособления и въжената тяга на робите строители.

Второ, ролята на пирамидите като гробници е подложена на съмнение от факта, че в нито една от тях засега не е открита мумия. Проскуряков във вече споменатата книга пише по този повод (с. 34): „Преди да говорим за гробниците на фараоните, трябва да бъде открита поне една мумия на фараон в самите пирамиди, но такава засега не е намерена.“ Оттук и хипотезата, че предишните цивилизации са изградили системата от пирамиди и монументи с някаква неразбираема за нас цел, в съответствие с техните технологии на преимуществено използване на фините енергии, вместо да фантазираме по темата за собственото свръхвъзвеличаване на фараоните чрез тези колосални съоръжения. Бог не би позволил подобно себевъзвеличаване! Нали е грях! Нашите знания в хода на научния прогрес бързо се променят и невероятното днес, утре вече е естествено.

Най-после, трябва да се подчертае целесъобразността на изграждането на единна световна система от пирамиди и монументи не под водата, а на континентите, което е било възможно само при други техни очертания. Възможно е при Атлантида цялата тази система да е била на повърхността, а може би така е било и по времето на Лемурия.

И така, логично е да се предположи, че световната система от пирамиди и монументи е изградена не от нашата цивилизация, а от атланти или лемурийци. Кои все пак конкретно?

Лемурийската цивилизация, както е известно, е съществувала преди милиони години. Лемурийците до съвършенство са владеели „силата на духа“ и в технологиите си очевидно са ползвали антигравитационния ефект на психичната енергия. Трябва обаче де се признае, че милионите години биха наложили отпечатъка си и много от тях щяха да се разрушат.

По-логично е да се предположи, че системата е изградена от атлантите. В различните литературни източници открихме сведения, че в известен промеждутък от време за атлантите са били достъпни знанията на лемурийците, записани на т.нар. златни плочки, че те са създали технологии, позволяващи, например с помощта на приспособление, поместващо се в дланта, да се вдигат и да се преместват огромни каменни блокове. Затова атлантите също биха могли да са създатели на пирамидите и монументите.

Независимо че основният материк на Атлантида е загинал преди 850 000 години (по Блаватская), част от атлантите, както е известно, са оцелели и са просъществували на Земята, локализирани предимно в районите на Тибет и Гоби, както и на острова на Платон в Атлантическия океан. Следователно световната система от пирамиди и монументи датира от 850 000–1 000 000 години, а по всяка вероятност е била достроявана или ремонтирана и в по-близки времена. Напълно е възможно подводната пирамида в района на Бермудския триъгълник, описана от Бърлиц, да е била построена от останалите след потопа атланти на острова на Платон, който (по Блаватская) е бил потопен в океана само преди 12 000 години.

Пространните разсъждения волю-неволю засегнаха в онази вечер и въпроса — каква е била целта на тази изумителна система?

С каква цел е била създадена световната система от пирамиди и монументи от древността

Без съмнение тя е изпълнявала някаква конкретна роля. Интересен е фактът, че всички математически закономерности на създаването й се виждат само на глобуса, сякаш при поглед от Космоса. Затова космическата й цел изглеждаше съвсем очевидна.

В контекста на нашите разсъждения биха могли да се изведат ред предположения, например за земни ориентири, предназначени за пришълци от Космоса. Всички те обаче биха били в грешна посока заради привичното за хората желание да обясняват необяснимото чрез използването на обичайни понятийни критерии.

В старанието си да се отклоня от подобен ход на мисли, си спомних редица интересни сведения, изложени в източната езотерична литература и вече намиращи в една или друга степен потвърждение в съвременната физика. Имах предвид принципа, че човек е най-мощната „енергийна машина“ на Земята, тъй като в съответствие с религиозните съждения се определя като „микрокосмос в макрокосмоса“. Тоест космическото начало е заложено в самия него, защото е способен да използва непрекъсваем източник на космическа енергия, а не само нефт и газ. Както е известно, силата на духа се състои в искрената и осъзната вяра в Бога, но този извечен постулат може да има дори енергиен смисъл, ако в човека се открива божествен космически канал за използване на фина енергия. Изчисленията на известния руски физик А. Акимов показват, че ако човечеството ползва само фина енергия, за 10 години ще бъде употребен не повече от един кубичен сантиметър от нея.

Във връзка с всичко това ми изглеждаше, че световната система от пирамиди и монументи от древността по някакъв, все още неизвестен начин, регулира фината енергия на нашата планета, като я прави още по-достъпна за човека. Някъде в гънките на паметта си потърсих откъслечни знания, че фината енергия не се подчинява на закона за запазване на енергията, че пирамидите са колектори („събиратели“) на фина енергия, че Космосът е пирамидален и т.н. Струваше ми се, че глобалната система е създадена, за да гарантира земните нужди от видовете фини енергии. Образно си я представях като някакво подобие на единната енергийна система на нашата страна, в която вместо проводници и стълбове за високо напрежение се издигат пирамиди и монументи.

Сега, когато е минало известно време, тези мисли в значително по-голяма степен са конкретизирани и допълнени. Единственото, което тогава не можахме да предвидим с Юрий Иванович и Равил, бе въпросът за енергията на времето, който е основополагащ за живота и може коренно да го промени в бъдеще чрез корекция на времето с помощта на пирамидоподобни строежи. На тази тема подробно ще се спра в последната част на книгата.

Не можех обаче да си представя, че фината енергия е пряко свързана с мисленето, а енергията на мисълта се регулира от пирамидите, като се насочва в съзидателен план или се разрушава.

Кайлас — основа на системата от пирамиди и монументи от древността

Юрий Иванович, забил пръст в глобуса, ме попита:

— Ернст, защо според теб преди нас не им е идвало наум да свържат всички пирамиди и монументи от древността с линии? Толкова е просто!

— Юра, убеден съм, че са се опитвали. Дори бях чел, че след като съединили на глобуса египетските и мексиканските пирамиди, открили някаква математическа закономерност. Но не е имало пълна система. Никой не е вземал под внимание свещената планина Кайлас! Никой не е предполагал, че тя е огромна пирамида! Веднага след като го предположихме, всичко си застана по местата; на една ос с Кайлас, от другата страна на земното кълбо, се оказа легендарният остров Пасха, и всички пирамиди и монументи от древността застанаха в стройна система. Благодаря на монаха Арун, който ми показа снимката на свещената планина!

— Да, без Кайлас нищо не би излязло — потвърди Равил, като разглеждаше глобуса.

— Само едно е невероятно — продължих аз, — че Кайлас би могла да бъде пирамида — огромна е. Пирамида с височина 6666 метра! Основата й вероятно е на равнището на Тибетското плато с височина 4000–5000 метра, но дори и така е трудно да си представим, че на Земята може да съществува неоткрита от никого пирамида с височина около 2000 метра! При положение, че Хеопсовата е само 146 метра. Трябва да се стягаме за Тибет, за да се убедим на място! Не е сериозно да се съди само по снимката на Арун. Ами ако е обикновена планина?

Юрий Иванович се посгуши и се обърна към мен:

— Що пък да се съмняваме дали е пирамида? Пирамида е Кайлас, бас държа. Аз, шефе, повече от теб бърникам в математиката. Все пак си лекар. Нали пирамидите биват най-разнообразни — сравни поне мексиканските с египетските. Веднага се вижда, че Кайлас е сложна по конструкция пирамида…

— Навярно е по-добре Кайлас да се нарича не пирамида, а пирамидална конструкция — предложих аз.

— Както щеш я наричай, но не е обикновена планина — не преставаше Юрий Иванович. — В математиката, ако има симетрия, значи я има, а ако тази симетрия на глобуса е образувана от пирамиди и монументи от древността, откъде-накъде Кайлас, също влизаща в симетрията, ще бъде обикновена планина. По закона за симетрията трябва да бъде или пирамида, или монумент от древността. Виж, една четвърт от разстоянието Кайлас-остров Пасха-египетските пирамиди е там, три четвърти от това разстояние от другата страна — мексиканските стърчат. И всичко това по границите на четвъртината от земното кълбо. Вземи централната линия от Кайлас: една трета от разстоянието Кайлас-остров Пасха-Стоунхендж, още една трета — Бермудският триъгълник. Тъй че… Кайлас е основата на системата от пирамиди и монументи.

— Убедително — каза Равил.

— Е, да… — с удовлетворение произнесе Юрий Иванович.

— Юра, навярно си прав — съгласих се. — Не е случайно, че в Изтока наричат Кайлас свещена планина и я смятат за най-великата светиня.

— В Изтока хората са мъдри — отбеляза Равил.

— Между другото — продължих аз, — западният тип мислене се характеризира с доверие само във фактите, а източният — с витиеватата си алегоричност. Например източният човек, когато обяснява нещо, дълго ще говори за любовта и божествеността, ще привежда много примери и в крайна сметка ще обърка западния човек, свикнал с по-конкретен тип мислене. В същото време западния човек ще бъде възприет в Изтока като бездушен и никога няма да предизвика ентусиазъм. Затова съществува известна граница във възприятията между Изтока и Запада. Аз мисля така…

— Съгласен съм — кимна Юрий Иванович.

— Това според мен обяснява защо западните учени не са дооценили свещената планина Кайлас. Е, почитали индийците и тибетците някаква планина, нека си я почитат! Но, както се казва, няма дим без огън! От друга страна, източните хора, попадайки напълно във властта на преклонението пред свещената Кайлас, дори не са се замисляли за причините на тази почит. Точно така възниква парадоксът — никой не е обърнал внимание на планината Кайлас от научна гледна точка и не е помислил, че може да е монумент от древността. За щастие, направихме го ние и затова спомогнаха предишните хималайски експедиции, които до голяма степен промениха западния ни начин на мислене и ни накараха да уважаваме древните повели на Изтока.

— Бях чел някъде, мисля, във вестник „Версия“ — пак се обади Юрий Иванович, — че след Всемирния потоп атлантите се скупчили в Тибет. В старанието си да изкупят греха си пред Бога, довел ги до потопа, те мигом станали духовни и започнали да съизмерват технологиите си с душевните усещания, т.е. започнали да се вслушват в подсъзнанието. Било обаче късно… Така пишело в древно писание, намерено от някакъв лама… Затуй си мисля, че може би не си струва да се разказва за Кайлас и системата от пирамиди. Хората са зли, ами ако осквернят нещо!

— Да, така е — подкрепи го Равил.

Неочаквано и за самия себе си махнах с ръка и казах:

— Не се бойте, Кайлас е по-силна от нас.

— Отнасяш се към нея като към жива.

В душата ми бродеха радостни и тревожни чувства. Със съзнанието си разбирах, че сякаш се е приповдигнала тайната за едно от най-великите творения от древността, чиято простота и оригиналност е заложена от предишна цивилизация, но подсъзнателно усещах вътрешна обърканост, каквато има при среща с нещо ново, непроучено и неразбираемо.

— Колко е сложен животът! Колко още неизвестни неща има! А може би Градът на боговете е някъде там, около Кайлас…

— Вижте — прекъсна ме Равил, — линията от Кайлас към мексиканските пирамиди минава през Северния полюс.

Погледнах глобуса, но не обърнах необходимото внимание на думите му. Вече обмислях как да повторим направените измервания с компютърен модел на глобус. Щяха да минат около три седмици, преди да се убедим в нашата правота. След това отбелязаният от Равил факт за Северния полюс щеше да блесне в друга светлина и да даде много интересна информация за историята на легендарната Атлантида.

В онази вечер, когато вече се разотивахме по домовете, тайно от другите вдигнах очи към небето и си казах: „Благодаря ти, Божичко!“.