Ернст Мулдашев
Трагичното послание на древните (8)

6666 — знак на апокалипсиса, 9999 — знак за гибелта на земята

Техническата грешка, за която споменах в предишната глава, беше открита при следните обстоятелства. Течеше юни на 1999 година. Планирахме да тръгнем на експедиция в Тибет в средата на август. Много бързах. Освен големия обем на подготвителните работи (снаряжение, билети, финанси) изпитвах остра необходимост да осмисля максимално засегнатите въпроси за Земята и световната система от пирамиди и монументи от древността, като осъзнавах, че от това до голяма степен ще зависи успехът на експедицията. Планирах и да отида в Новосибирск, за да изуча т.нар. огледала на Козирев.

Като че ли напук сред болните се разпространи слухът, че заминавам на някаква страшно рискована експедиция, от която едва ли ще се върна, поради което пациентите крайно възбудено ме уговаряха да ги оперирам точно сега, а не да отлагам за есента или зимата. В душата ми настъпи такова объркване, че, забравил за нелогичния си до идиотизъм навик да се занимавам с наука при шум и веселие, реших да замина за няколко дни, за да мога спокойно да се съсредоточа и да осмисля възникналите въпроси.

Обадих се на моя приятел Рим Анварович Хамзин — начело на администрацията в Туймазинския район на Башкирия, с молба да ме настани в някоя туристическа база. Уговорихме се и в края на моето уединение да проведа конференция с жителите на района във връзка с хималайските ни експедиции.

С Рим Анварович се запознахме през 1990 година, когато бяхме избрани за народни депутати на РСФСР. Той бе отявлен комунист, а аз — умерен демократ, член на блока „Демократична Русия“. Независимо от различните си политически възгледи ние се сприятелихме. По-късно, през октомври 1993 г., ден преди „разстрела“ на „Белия дом“, част от депутатите се събраха в хотел „Россия“ в подкрепа на членовете на руския парламент, блокирани в „Белия дом“. Мнозина депутати ги достраша да дойдат, но и много пък не се уплашиха. Сред вторите беше и Рим Анварович.

Арестуваха ме в хотел „Россия“ в нощта преди стрелбата по „Белия дом“, биха ме и в пет часа сутринта ме пуснаха след хубав шут в задника с подкован ботуш. Скоро президентът на Башкирия Муртаза Рахимов изпрати специален самолет, който да извози башкирските депутати в Уфа. Успяха да отлетят и нашите членове на парламента, които бяха изтърпели толкова страдания, че моят арест изглеждаше като детска игра. В самолета имаше шампанско, изпратено за нас.

Туристическата база, в която ме настани Рим Анварович, бе на брега на живописното езеро Кандрикул. В стаята ми имаше два предмета с „отношение“ към изследванията на дълбоката древност — хладилник „Атлант“ и казанче „Сфинкс“. Освен това Рим Анварович, убеден, че за мозъчната дейност са необходими витамини, бе натрупал такова количество плодове, което не бих могъл да изям и за месец.

— Виж как се е променил животът, във всяко село може да се купят тропически плодове — беше моят коментар.

— Районът ми е челен, а народът — трудолюбив. Всъщност скоро почти всичко ще предам в частни ръце — отбеляза бившият комунист Рим Анварович Хамзин.

Сложих глобусите на масата, наместих документите и книгите и седнах да работя. През отворения прозорец влетя синигерче и без да се страхува, кацна върху единия глобус.

Щастливата техническа грешка

Започнах да прехвърлям в главата си предишните размишления за възможното ново изместване на Северния полюс с 6666 километра в района на Кулата на дявола (САЩ) и бях уверен, че разстоянието Кайлас-Северният полюс и Северният полюс-Кулата на дявола са равни и са по 6666 километра. Погледнах глобуса и най-неочаквано ми се стори, че… Още веднъж внимателно го премерих с поглед, но усещането за неравенството им се засили.

Взех сантиметър, пак мерих и се убедих, че на големия глобус разстоянието Кайлас-Северният полюс е с цели 5 сантиметра повече, отколкото Северният полюс-Кулата на дявола. Повторното ми измерване показа същото.

— Да не би да не съм бил на себе си, когато съм го мерил? — възкликнах на глас и изплаших синигерчето. — Така… а защо Татяна, Олга и Сергей също са допуснали грешка? Нали също мериха!

Бях се превърнал в буца от негодувание. За да се успокоя, отидох до брега на езерото, влязох с плуване навътре на около 300 метра, а на връщане се оплетох във водорасли и едва не се удавих. Объркаността и негодуванието в душата ми не изчезваха.

Реших да се обадя в Уфа и отидох до телефонната централа, където ми обясниха, че вчера някъде бил паднал стълб и затова няма връзка.

Кипнал окончателно, изпих половин чаша водка. Пак не успях да се успокоя и поех към съседното село, разположено на седем километра от туристическата база, с надеждата, че ще успея да се свържа с Алексей, Олга или Татяна.

Крачех по прашния път и с ненавист гледах телеграфните стълбове, които имаха склонността да падат. Изглежда се разпадаше хипотезата, че всички точки „6666“ на Земята са блокирани от пирамиди или монументи от древността: „В главната изходна точка на «четирите шестици» — в Тибет, е разположена огромна пирамида — Кайлас. Не бива да се изключва, че в следващата точка «6666» — на Северния полюс, под водата също се намира монумент от древността. Както си мислехме, друга точка «6666» е обозначена с Кулата на дявола, а още една точка «6666» — в района на остров Пасха — с каменните истукани. Колко красиво беше всичко! Но Кулата на дявола не е в точка «6666»! Тази точка «6666» е в щата Тексас, значително по на юг от Кулата на дявола.“

Откъм банкета на пътя шумно излетя глухар и ме стресна. Крачех и си повтарях едно и също: „Трябва да се свържа с Уфа, за да видят в Интернет дали и в района на Тексас няма монумент от древността. Трябва да попитам защо всички сме сгрешили при измерването — аз, Олга, Алексей и Татяна.“

Стигнах до селото, открих пощата, разбрах, че повече стълбове не са падали и успях да се свържа с Уфа. На телефона се оказа Сергей, който ме изслуша, но най-неочаквано започна да ме убеждава, че не би могло да има грешка, а приближилите се до телефона Олга и Татяна също започнаха да ме убеждават, че не съм прав.

— Как да го проверим? Нали глобусите и големият атлас са при вас! — крещеше Олга, като се стараеше да надвика хриптенето и пукането в слушалката.

В крайна сметка се споразумяхме на другия ден да пристигнат при мен.

На връщане към туристическата база изпитвах неудобство, че принудих хората да захвърлят семействата и делата си, да пропътуват 200 километра, за да ми помогнат да изясним допуснатата грешка. Помислих си: „Държа се като барон, ползвайки се от статута си на директор.“ Злобно ритнах някакъв камък на пътя и подскочих от болка.

Постепенно се успокоих и започнах да разсъждавам за причините, довели до грешката от наша страна. За разстоянието от 21 сантиметра, което е приблизително 6666 километра в мащаба на нашия глобус, грешката ни беше почти 5 сантиметра. При това бяхме сбъркали и четиримата! Затова пък бяхме открили Кулата на дявола, за която, живеейки в Русия, нищо не знаехме. Ама че мистика!

Като че ли някой ни принуди да бъркаме, за да обърнем внимание на Кулата на дявола. В противен случай нямаше да я въведем в цялостната система от пирамиди и монументи.

Искрено вярвам, че на света няма нищо случайно, че всички мисли идват при учения от дълбините на подсъзнанието, стимулирани от божественото вътрешно Аз на човека, възприемащ насоките на Висшия разум. Непрекъснато повтарям, че гениални и талантливи хора няма, а има работещи и с чисти души, на които Бог интуитивно подсказва научните мисли. Не мога да оценя нашата душевна чистота, като знам, че животът ми е пълен с глупости и прегрешения, но въпреки това уверено мога да заявя, че и четиримата сме изключително работоспособни. Затова вероятно и Бог ни даде… тази грешка, която ни изведе точно при Кулата на дявола. Той винаги е оригинален!

Ускорих крачките си, развеселих се и започнах да си повтарям: „Ех, че интересно разположение ще се получи върху глобуса! Ще бъде много интересно! Много!“.

Вече изпитвах жаждата за нова „мозъчна атака“, но тогава все още не знаех, че точно тази „щастлива грешка“ скоро ще ни доведе до заключението, че „6666“ и „9999“ са най-болезнените точки на планетата, от които по твърде оригинален начин се отвежда отрицателната енергия, а тибетският Град на боговете, който щяхме да търсим, ще се окаже, че не е единствен на Земята. Стигнах до туристическата база и измих в крайпътната локва напрашените си спортни обувки, без да обръщам внимание на неодобрителните жабешки крякания.

И те са Божии творения! Създаването на нищо и никаквата на пръв поглед жаба очевидно също е влизало в невероятно сложната програма на земния живот, в който всичко е балансирано, като се започне от скачащото земноводно и се свърши с „болезнените точки“ на цялата планета.

Прекарах вечерта пред телевизора и глобуса. На другия ден пристигнаха Алексей, Татяна и Ришат Булатов.

Булатов е кандидат на медицинските науки и един от водещите хирурзи в нашия център, а на мен ми е особено близък и скъп. Научният свят е много жесток, а хирургичният научен свят е и завистливо-жесток като сроден на изкуството, тъй като хирурзите са склонни да завиждат не толкова на научното звание, колкото на ръцете на опериращия. Както е известно обаче, те са дадени от Бога.

Когато московската комисия заедно с директора на уфимския Научноизследователски институт по очни болести стъпкаха, размазаха и оплюха новото ни хирургично направление, а мен превърнаха в „господин Никой“, Ришат Булатов, без да се замисля, свърза съдбата си с този „Никой“. Ръководни за него бяха само човешката чест и приятелството, също както при Амир Салихов и другите, за които вече писах. Наскоро Ришат си обръсна брадата, стана някак си чужд и неузнаваем, но започна да си я пуска пак.

— Хайде да измерим разстоянието от Северния полюс до Кулата на дявола и да го сравним с това от планината Кайлас до Северния полюс — казах аз на Алексей и Татяна. След измерванията и двамата ме изгледаха с недоумение.

— Помня точно, че при първото измерване попаднах в щата Уайоминг, а сега — в Тексас, в района на град Сан Антонио — каза Алексей. — Що за магия е било!

— Много е странно — добави Таня, — че близо до Сан Антонио се намира градче с името Одеса — американско, но с наше наименование — Одеса.

— Може би одески евреи са се прехвърлили там и са го кръстили така — подхвърли Ришат Булатов.

— Добро място са си избрали — точка „6666“ — откликна Алексей.

— Да влезем в Интернет за по-подробна информация. Може и там да има монументи от древността — предложих аз.

Алексей се опита да влезе в мрежата, но се оказа, че туристическата база е в дупка и трябва да се отиде в районния център Туймази. Направихме го и получихме информация за този район на Съединените щати.

Изясни се, че американското градче Одеса е разположено на платото Едуардс, характерно с живописните си хълмове. Наблизо е платото Стоктън и планината Глас. Националният парк Биг Бен (на югозапад, в близост до Одеса) се слави с живописните си скали по бреговете на река Рио Гранде.

— Нищо интересно. Когато влизах в Интернет с думите „щат Уайоминг (САЩ)“, като първа забележителност се описваше Кулата на дявола. Най-вероятно в градчето Одеса (Тексас) няма никакви монументи от древността — разочаровано въздъхна Алексей.

Колко много не знаехме в онзи момент! Скоро се изясни, че древните, осъзнавайки опасността от „активиране на болезнените точки на планетата 6666 и 9999“, са „лекували“ Земята не само чрез блокиране на тези „болезнени точки“ с монументи от древността, но и чрез създадените от тях оригинални триъгълници, използвайки необичаен математически принцип, чиято същност проблесна в главата на Татяна в онази вечер с рождения ден и парфюмите „Кензо“, докато анализирахме трагичното послание на древните.

Върнахме се в туристическата база, започнахме отново да разглеждаме глобуса и Татяна каза:

— Вижте, струва ми се, че разстоянието от американското градче Одеса до Кулата на дявола е равно на разстоянието от Одеса до мексиканските пирамиди.

— Искам да добавя — възкликнах аз, — че според мен разстоянието от Кулата на дявола до точка „9999“ (езерото Атабаска в Канада) е същото. Тоест може да се говори за три равни разстояния между точка „9999“ (езерото Атабаска), Кулата на дявола, точка „6666“ (град Одеса, Тексас) и мексиканските пирамиди.

Измерванията по глобуса и атласа показаха, че всяко от тези разстояния наистина е приблизително еднакво — около 1550–1700 километра.

Математическите сметки показаха следното.

Ако за основа се вземе нашата хипотеза, че полуокръжността на Земята е 9999 км. x 2 = 19 998 км., или 6666 км. x 3 = 19 998 км., може доста точно да се изчислят разстоянията на глобуса. Това са: 6666 км. = 60° от окръжността на Земята, 9999 км. = 90°, а разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди е 45° от окръжността на Земята, което е 4999 км. Тоест мексиканските пирамиди делят разстоянието 9999 км. от езерото Атабаска до остров Пасха на две равни части по 4999 км. (9999 км. : 2 = 4999 км.)!^[1]

Ако разстоянието от мексиканските пирамиди до езерото Атабаска, равно на 4999 км., се раздели на три части, ще получим 1666 км. (4999 : 3 = 1666). Оттук следва, че разстоянията: мексиканските пирамиди-Одеса-Кулата на дявола и Кулата на дявола-езерото Атабаска са по 1666 км. всяко.

— Някакъв смисъл е заложен в разположението на пирамидите и монументите на Земята. Само че какъв? Като че ли напипахме нещо, но колкото повече се задълбочаваме, толкова по-сложно става — произнесе Алексей.

— Все пак грешката е щастлива! Системата става по-сложна, но мисля, че разгадаването ще бъде оригинално и просто. В резултат на грешката разбрахме, че не всяка точка „6666“ или „9999“ е блокирана с монументи от древността, но тези точки сякаш са заобиколени от тях и то с явната цел да влияят върху им чрез някакви неведоми сили, подчиняващи се на някакви още по-неведоми закони — беше моят коментар.

Триъгълникът е основа на триизмерното пространство. Шестоъгълникът е основа на шестизмерния паралелен свят.

— Какви неведоми сили? — попита Таня.

— Убеден съм, че са сили на финия свят, т.е. фина енергия, за която говорят и Генадий Шипов, и Анатолий Акимов. Но… защо ми изглежда, че в този фин свят възлова роля играят пространството и времето. Точно чрез тях пирамидите и монументите от древността са в състояние да влияят върху майката Земя. Колко малко обаче знам за това! Колко малко!

— Все пак сме медици — въздъхна Алексей.

— Независимо от всичко — продължих да разсъждавам, — ако се вземе за основа, че живеем в триизмерно пространство, може да се смята, че системата на влияние на пирамидите и монументите от древността — върху планетата се осъществява посредством някакви закономерности в триъгълници.

— Нали вие самият казахте, че само пирамидите се намират едновременно и в нашия, и в паралелните светове — парира ме Алексей.

— Да, някога ми се прокрадна подобна мисъл… Нищо не мога да докажа. Е, ако се предположи, че на Земята съществува и шестизмерно пространство във вид на паралелен шестизмерен свят, негова основа ще бъдат шестоъгълник или пък два триъгълника.

— Интересно, какъв ли е шестизмерният свят? — попита Таня.

— Не знам, Таня! Мнението ми е, че главната съставна част на нашата планета не е нейната материя с континентите, океаните, магмата и т.н., а финото й тяло или с други думи — фантомът й, който в религиите се нарича дух на Земята. Именно чрез този фантом „работят“ пирамидите и монументите от древността за нашето триизмерно пространство посредством някакви закони, свързани с комбинации от числа… Така ми се струва… Числата притежават сила…

— Говорихме вече, че във финия свят всичко е относително! Там например не е възможно да се пипне чаша или ябълка, а може само да се чувства — добави Таня.

В този момент дори и не си представях, че след няколко дни заедно с професионални математици ще успеем да разберем някои от тези „триъгълни закони“, които вероятно ще ни станат много близки, когато се озовем на Оня свят и преминем в друго състояние — „фино“.

— Може би, ако успеем да открием Града на боговете, ще получим отговор на част от въпросите — обади се Алексей.

Страшно ми се прииска по-скоро да тръгнем за Тибет. Внезапно ми хрумна, че на Земята Градът на боговете не би трябвало да е единствен, а следва да бъдат два (!). За да не се заровя напълно във философски размисли, бързичко прогоних тази „неканена“ мисъл и предложих по-детайлно да се анализират на глобуса точките „6666“ и „9999“.

— След като одеските евреи са построили нов град Одеса в точка „6666“, дали в точка „9999“ няма град Жмеринка? — подхвърли Ришат Булатов.

6666 — знакът на апокалипсиса

На следващия ден се изкъпахме в езерото Кандрикул, побъбрихме с рибарите за размерите на костурите — разбира се, с вечното „Днес нещо не кълве, ама преди седмица“, след което се върнахме в туристическата база и аз започнах да търся в „Тайната доктрина“ на Елена Блаватская информация за изместването на полюсите на Земята.

Открих нещо крайно любопитно! Ето какво пише за Всемирния потоп (т. 2, кн. 2): „Катаклизмът, разрушил колосалния материк… дошъл поради последователното нарушаване въртенето на земната ос“ (с. 117); „Когато полюсите се изместили (за четвърти път)…“ (с. 162).

Става ясно, че Земята последователно изменя оста си на въртене и най-главното, че изместването е станало за четвърти път!

Като се има предвид хипотезата ни, че по време на Всемирния потоп преди 850 000 години Северният полюс се измества от планината Кайлас с 6666 км. до мястото, където е сега, измерихме от съвременния Северен полюс в обратно направление четири разстояния по 6666 км. и… стигнахме до остров Пасха. Оттук и изводът, че исторически първият Северен полюс на Земята е районът на остров Пасха! Както и че през цялата си история планетата ни преживява четири апокалипсиса, всеки от които е свързан с изместването на земната ос с 6666 км. Последен е библейският потоп.

Четвъртият апокалипсис, както е известно, погубва Атлантида, а на Вечния континент се спасяват само „благочестивите“ атланти и ранните арийци. Те дават нов кълн на живота, като запазват „семето“ на всички земни форми на живот в „опазваното място Вара“, за което подробно писах в предишната глава. Причина за апокалипсиса според Блаватская е грехът на атлантите, т.е. грехът на четвъртата раса.

От какво е предизвикан третият апокалипсис, когато още по-древният Северен полюс се измества от точка „6666“ в района на Индийския океан към планината Кайлас също с 6666 км.? Като се ползват знанията, дадени от Блаватская и от древните източни религии (Бонпо, Гурунама и др.), както и обикновената човешка логика, се налага изводът, че третият апокалипсис е предизвикан от цивилизацията, предшестваща атлантите, т.е. лемурийците (третата раса).

Нима и те, великите лемурийци, допускат грях пред майката Земя? Нима и те клонират чудовища мутанти, като внасят дисбаланс в хармонията на земния живот? Може би динозаврите^[2], колкото и фантастично да звучи, са мутанти, създадени от лемурийците, чиято неочаквана гибел е причинена от третия апокалипсис? Нима…? Нима…

Не мога да отговаря на всичките тези въпроси. А и сведенията за цивилизацията на лемурийците в езотеричната и религиозната литература са твърде оскъдни — значително по-малко са, отколкото за атлантите. Това е разбираемо — историята на Лемурия потъва в безбрежната древност, така че дори и легендите се губят във въртопа на времето.

Стана ми тъжно от съществуването на този вездесъщ грях, поразяващ човешката цивилизация. Изглежда земните апокалипсиси са оправдани, тъй като унищожават всички „греховни“ хора с дяволски компонент в душата, а оставят „благочестивите“.

Ако се придържаме към тази логика, от третия апокалипсис би трябвало да се спасят „благочестивите лемурийци“. Може би те са живи и досега — твърде много факти и легенди говорят за подземните страни Шамбала и Агарти, населени със свръххора, и присъстват във всички религии, в трудовете на великите посветени (Елена Блаватская, Елена Рьорих, Алиса Бейли и др.). Дори Хитлер се стреми да достигне Тибет, за да влезе в контакт със свръххората от Шамбала и да получи от тях знанията за силата на духа.

Трябва също да се споменат сведенията от източните религии за Синовете на боговете, които коригират развитието на човечеството в критични моменти и дават знания на пророците. Най-после може да се припомнят и нашите изследвания за Генофонда на човечеството и фактите за някакви свръххора с огромен ръст, почтително наричани от ламите и специалните хора „Той“. Всички тези сведения безспорно насочват към съхранилите се лемурийци. Вторият апокалипсис, ако следваме изложената вече логика, става поради изместване на още по-древния Северен полюс също с 6666 км. от мястото на съвременния Южен полюс в Антарктида до точка „6666“ в Индийския океан. Пак по същата логика той е предизвикан от греховете на втората раса (призракоподобните).

В източните религии и при Блаватская призракоподобните хора са описани като разумни същества с огромни размери (десетки метри ръст), с много рехав материален компонент, поради което са могли да преминават през стени.

Какъв грях допускат те, че Земята ги измита от лицето си? Засега не съм намерил конкретни сведения в литературата, но ще търся, тъй като вероятно ги има. Трябва да се четат по-внимателно Библията, Коранът, Талмудът, източните религии и трудовете на посветените! Възможно е дори да съм срещал такива сведения, но да съм ги пропуснал, след като не съм разглеждал точно този въпрос.

Убеден съм, че животът на призракоподобните хора от втората раса бушува по свои закони, че при тях се борят техните „призракоподобни добро и зло“, че и те имат своята „призракоподобна любов“. В някакъв момент злото започва да взема връх, появяват се „призракоподобни мутанти“, мнозина заболяват от „призракоподобна звездна болест“ и… дяволският компонент започва да преобладава в петия^[3] „призракоподобно-човешки“ елемент в живота на Земята. Тази „призракоподобна дяволска енергия“ се внедрява в майката Земя, като нарушава живота й и тя отново чрез апокалипсис се самоочиства от родния си „призракоподобен пети елемент“.

Каква е главната причина за възникването на греха у призракоподобните? Тъй като при съвременните хора грехът преди всичко се определя от материалното изкушение в ущърб на духовното, може да се предполага: появилият се материален компонент при призракоподобните се оказва толкова неочаквано сладък, че успява да ги отклони от природната любов към Бога, на когото всички човешки раси дължат създаването си. А без вярата в Бога настъпва пустота, която се запълва от дявола.

Останали ли са „благочестиви“ призракоподобни? В съответствие със следваната логика би трябвало да са останали, но не знам къде.

Ако се придържаме към излаганата последователност, първият апокалипсис е заради изместването на още по-древния Северен полюс от остров Пасха до точката на съвременния Южен полюс в Антарктида и е предизвикан от греха на първата раса (ангелоподобните).

В религиите, легендите и приказките те се описват по най-различен начин, включително и като ангелчета с крилца. А обръщението „ангелче“ и днес ласкае женския слух и дори е в основата на имената Анжелика и Ангелина. В нашия център начело на отдел „Кадри“ е Анжелика Блинова — красива жена, с която служебните въпроси се решават по-лесно, ако я наречеш „ангелче“. Тя смята, че известната певица Анжелика Варум не прилича съвсем на прекрасно ангелче, макар мъжете по-често да са на противоположното мнение.

Ако говорим по-сериозно, солидните описания на ангелоподобните хора от първата раса (преди всичко при Блаватская) се свеждат до следното… Те са създадени чрез уплътняване на духа, поради което имат основните характеристики на вълновата форма на живот на Онзи свят, но са адаптирани към земния живот. Все още нямат материален компонент и са с огромни размери — 60 и повече метра.

Какъв грях допускат те, за да се завърти Земята с 6666 км.? За разлика от призракоподобните хора сведенията за тях в религиозната и езотеричната литература са предостатъчни. Словосъчетанието „грехът на ангелите“ се среща навсякъде, включително и при Елена Блаватская. Няма да затруднявам обаче читателя с изброяването на известни факти, за да не измествам основната логика в тази глава.

В онзи момент, през юни 1999 година, в туристическата база в Туймазинския район на Башкирия, ми се стори странно, че за ангелите е писано толкова много, а за призракоподобните — толкова малко. Мислех си, че призракоподобните от втората раса еволюционно са по-близо до нас в сравнение с ангелоподобните и затова би трябвало да има повече информация за тях.

Този на пръв поглед незначителен факт трайно заседна в съзнанието ми и изплува неочаквано, когато омагьосан гледах Града на боговете. Той щеше да ме измъчва и да намери решение едва след привършването на анализа на целия обширен материал за Града на боговете. Едва тогава щях сериозно да се отнеса към легендите и приказките за ангелите и да разбера мощта и значимостта на неизвестната ни холографна форма на живот на планетата. И да стигна до извода, че ангелоподобните от първата раса отново са създадени на Земята след четири апокалипсиса в противовес на нас — хората от арийската раса, и че скоро ще започнем да ги виждаме, да се страхуваме от тях и да ги почитаме.

Тогава обаче, в туристическата база, разсъждавайки за греха на ангелоподобните, мислех, че вероятно в недрата на цивилизацията им са се борили „ангелоподобните добро и зло“ и е имало „ангелоподобна любов“. След това злото започва да взема връх, появяват се „ангелоподобни мутанти“, мнозина заболяват от „ангелоподобна звездна болест“ и… дяволският компонент на „ангелоподобната цивилизация“ се внедрява в майката Земя, тя се завърта с 6666 км. и чрез апокалипсис се самоочиства от тях. Това е първото унищожение на човечеството на Земята.

Причината за възникването на греха у ангелоподобните едва ли се крие в „съблазнителния“ материален елемент, защото при тях той още не съществува. Представлявайки адаптирана към земните условия вълнова форма на живот на Онзи свят, тези хора запазват контактите си с него, а към Земята се отнасят като към място за временно пребиваване, без да се възприемат като пети, необходим на планетата елемент. Онзи свят им е по-близък и роден. А Бог прави така, че ангелоподобните да станат съставна част на Земята. Този дисбаланс се изразява в тяхното високомерие към планетата, което повлича след себе си всепозволеност с всички произтичащи от това последици (създаване на „ангелоподобни мутанти“ и т.н.) и засилване на дяволския компонент в „ангелоподобния живот“ до критичен предел. Казано с други думи, ангелите не се подчиняват на Бога и не желаят да бъдат главната съставна част на Земята.

Когато пиша тези редове, нещо ме кара да споделя с читателите нашите научни изводи за механизма на адаптиране на космическата форма на живот на Онзи свят към земните условия. Но май че засега е рано. Когато, скъпи читатели, видите снимките и рисунките на Града на боговете във втория том на тази книга^[4], изводите ни ще ви се сторят по-убедителни. Само ще кажа, че адаптацията към условията на планетата нарекохме пространствено-времево структуриране на космическата холограма, осъществена с пирамидалните и огледалните конструкции на Града на боговете.

Дали са останали след първия апокалипсис „благочестиви“ ангелоподобни хора? На този въпрос мога да отговоря съвсем точно — да. Но с уговорката, че след четвъртия апокалипсис на Земята се появяват ангелоподобни хора, за което ще стане дума по-нататък. Избързвайки, тук само ще отбележа, че на планетата съществуват не един, а… два Града на боговете.

Към всичко изречено дотук бих искал да добавя, че просто излагам мислите си, като се уповавам на научната логика и подсъзнанието. Дали съм прав или не, не знам — Бог ще отсъди.

Докато мислех за всичко това, моите другари Ришат, Алексей и Татяна ядяха плодовете, донесени от Рим Анварович Хамзин. Накратко им разказах вече изложеното и ги попитах за мнението им.

— Когато съм се родил — каза Ришат Булатов, — ме показали на една баба, знахарка в селото. Та тя, както разказват родителите ми, видяла на дясното ми рамо ангел. Може пък да е била права?

— Нашата квартира е на първия етаж — включи се и Татяна. — Баща ми изгради допълнителен балкон и го свърза с мазето. В детството никога не ме пускаха там и ме плашеха, че в него живее призрак. Веднъж се намъкнах вътре и като че ли го видях. Наистина, не знам, може да е било от страх.

— Изобщо, получи се логична периодичност на земните апокалипсиси: всяка човешка раса го е имала — коментира Алексей.

— Какво ли ще последва?

Светата троица

На следващата сутрин, когато пак тръгнахме да се къпем в езерото Кандрикул, мисълта за странната връзка между броя на земните апокалипсиси и историческите човешки раси не ме напускаше. Плувайки сред водните рози, си повтарях: „Странно, много странно. Създава се впечатлението, че апокалипсисите са планирани. Защо? Нали апокалипсисът е смърт, тотална смърт на Божиите създания. Защо не е бил избран друг път за противодействие на дяволското начало?“.

Вече разбирах, че от гледна точка на божествените концепции земната смърт не означава абсолютно потъване в небитието, а е само преминаване във вълново нематериално състояние, характерно за родоначалния Онзи свят. Затова Създателят не смята земната смърт за нещо фатално и свръхтрагично. За него грехът е по-страшен от смъртта! Защо?

Отговорът на този въпрос може би е скрит в словосъчетанието „родоначалният Онзи свят“. Основната ни родина не е Земята, а Онзи свят. Земните хора са пришълци оттам, тъй като главната съставна част на човека е духът му. След смъртта на тялото духът (или вътрешното Аз) пак се връща на Онзи свят и е възможно отново да се върне на Земята, но за физически живот ще използва вече друго тяло.

„Родоначалният“ Онзи свят има свои закони, които ще опознаем, когато се окажем там. Или по-точно, ще си ги спомним. Основата на тези закони е недопускането на онова, което се изразява с всеобхватната дума „грях“. Трудно е да се даде точно определение за него, може само да се почувства, след като се въоръжим с още по-малко определеното понятие „искреност“. Неслучайно винаги ни тегли към искрените хора, до които се чувстваме по-добри, по-умни, красиви и смели, а може би най-главното — по-безгрешни.

Защо очите на децата винаги са чисти и искрени? Защото духът, вселил се в тялото^[5], все още е чист, тъй като неотдавна е дошъл от Онзи свят, където вероятно е минал през божествено пречистване. В очите на децата се вижда чистотата на Онзи свят. Възпитавайки ги, ние като че ли си я спомняме подсъзнателно.

Детските очи обаче постепенно се променят. В земните условия те избледняват, в тях се появяват злост, истеричност, хитрост. Не знам защо се случва така, но съм сигурен, че Бог би искал да вижда у всички хора, независимо от възрастта им, чистите детски очи.

Обичайки животните, ние се отнасяме към тях като към деца?! Защо, когато галим котката или кучето, използваме същите думи, които обикновено казваме на децата? Животните имат определени от Бога ограничения на съзидателните възможности и живеят в света на инстинктите и законите на природата. Вижте как котката си играе с хванатата мишка: очите й светят с такава детска радост, че изразяват крайно котешко щастие.

Първичната чистота на животните ни напомня детската душевна чистота. За нея вероятно тъгуваме през целия си живот на възрастни, дори след като сме придобили солидност и материално благополучие. Общуването с животните сякаш „оживява“ спомените ни за детството и за Онзи свят.

Съществува ли предел на човешкото щастие? Ако при животните той е определен от законите на инстинктите, човек е създаден от Бога и насочен към Земята като самопрогресиращо начало. Затова човек се стреми да бъде щастлив, като най-често обърква щастието с парите или властта. Все пак основата на човешкото щастие е в запазването на детската искреност. Ако то съществува, дори посърналото или неумитото сутрин лице изглежда мило и привлекателно. Но е трудно, много е трудно да се съхрани детската искреност. Това е присъщо само на духовно силните хора, които усещаме по особеното излъчване на очите им. Заобичваме ги без всякакви уговорки, независимо от възрастта и външността им, като нерядко, за съжаление се стараем да насочим съхранената им чиста детска душа към дребнави материални стремежи. Не си даваме сметка, че до такива хора всеки подсъзнателно се чувства по-близо до Бога, до онова родоначално щастие, наричано любов.

Бог също е самопрогресиращо начало. Сътворил хармоничния и съвършен Онзи свят, той ръководи огромната еволюционна работа на природата за усвояване физическата форма на живот, като стъпка по стъпка създава хармония и съвършенство в материалния свят. Скъпи читатели, обърнете внимание на думите „стъпка по стъпка“. Стъпките могат да бъдат малки, но и много големи, които се наричат апокалипсис.

Главната сложност на еволюционната работа на природата е в трудността да се съвместяват трите божествени елемента: Онзи свят, Земята и Човекът, тъй като всички те са заложени от Бога като самопрогресиращи начала.

Онзи свят е сравнително съвършен и хармоничен. Но той все пак е заложен от Бога като самопрогресиращо начало! Затова еволюционният процес не може да спре независимо от хармонията и съвършенството. Прогресът е насочен към усвояване физическата форма на живот, на която също да бъдат придадени хармоничност и съвършенство. Неслучайно всяко физическо живо същество — самата Земя, човек или жаба, има у себе си елемент от Онзи свят: дух, който живее във физическото тяло. След връщането му на Онзи свят (след смъртта на физическото тяло) дейността на духа във физическия свят се оценява чрез наказание или поощрение. Бог не дава възможност на духовете да живеят спокойно в уютния и прекрасен Онзи свят, а постоянно ги хвърля „на бой“ във все още тленния физически свят. В противен случай ще настъпи пустота и ще започне регрес на Онзи свят.

Земята като живо материално същество със своя дух също се стреми да постигне хармония в отношенията си с Онзи свят и с целия жив Космос, като постоянно прогресира. Стъпка след стъпка, апокалипсис след апокалипсис тя се усъвършенства. Очевидно също може да допусне грях, но знае, че за това ще дойде разплатата, свързана с числото „9999“. Освен това Земята постоянно е в контакт с още едно самопрогресиращо начало — Човека, изпитвайки влиянието му и влияейки върху него. При това влиянието й върху човека в исторически мащаб е много голямо, в което, скъпи читатели, вероятно вече сте започнали да се убеждавате.

Човекът също се стреми към хармония със Земята и Онзи свят. След като е производен едновременно на Онзи свят и на Земята (дух плюс тяло) и като че ли има две родини, той е сътворен според божествения принцип „Реализирай се сам!“. Но има и по-голямо „поле за грях“, след като не е ограничен като животните от рамките на инстинктите.

Взаимоотношенията между трите самопрогресиращи начала — Онзи свят, Земята и Човека, напомня донякъде за тримата лидери, които трябва да живеят в приятелство, но никой от тях не бива да губи лидерските си позиции. Всъщност Бог е създал идеална ситуация за прогрес. Всеки от „лидерите“ сякаш подтиква останалите.

Може да възникне съмнение за значимостта на човека в цялата тази „света троица“. Но това не е така. След като той е в „бойните условия“ на Земята, несъмнено оказва влияние върху Онзи свят, като подлага на изпитания духа си и така съдейства за прогреса на Онзи свят. Освен това той е петият елемент на земния живот и с духовната и физическата си дейност влияе върху Земята.

Защо все пак е необходим прогресът?

Защо не може да се живее спокойно, а винаги трябва да съществуват стремежите да се страда и побеждава?

Защо в името на прогреса нищо не струват страданията, смъртта и дори апокалипсисът?

До отговори може да се стигне, ако се види строежът на една-единствена човешка или животинска клетка. Той е толкова невъобразимо сложен, а е резултат от огромна и понякога жестока еволюционна работа! Отговорите могат да дойдат и след още един въпрос: бихте ли искали например да станете жаба или микроб? Със сигурност ще кажете „не“, тъй като никой не желае да слиза под нивото, постигнато от прогреса, никой вече не иска да живее без топла вода, хладилник, килими и прочие атрибути на съвременния живот.

Най-после, отговори могат да се получат, като се замислим над съществуващите във всички религии думи „дявол“ и „сатана“, които моментално ще запълнят „безпрогресната пустота“, а единственото средство за борба с тях е прогресът.

Мисля, че смъртта може да бъде два вида — като разплата за зло деяние и като резултат от борба за добри деяния. Първият вид е омерзителен и ужасяващ, тъй като ще последва наказание на Онзи свят. Вторият вид може да се характеризира с думите от известна песен:

Смъртта не е страшна

с нея неведнъж сме се срещали в боя.

Ето и сега над мене тя се върти…

Във втория случай смъртта наистина не е страшна, защото ще се оцени високо в нашата изначална родина.

Защо младите хора заминават като доброволци на война, без да се боят от смъртта? Защото дълбоко в душите им съществува чистото божествено начало, нашепвайки им подсъзнателно, че честта и любовта към родината са над смъртта. Трябва да си признаем, че такива хора има много.

Сещам се за баща ми Рифгат Искандерович Мулдашев, автоматчик доброволец по време на войната край Сталинград. Връща се в родното село — бедна обител на репресирани родители — полужив, инвалид с 61 рани по тялото. Майка ми — Валентина Кирсанова Махиня, украинска девойка — се влюбва в изранения войник, запазил честта и достойнството си, и носи тази любов цял живот. Те и сега са живи.

Мислех си за тези неща, седнал на тревата на брега на езерото Кандрикул. Наоколо цвърчаха щурци. Легнах и заразглеждах Земята отблизо — какво ли само не пълзеше между тревичките! Колко многообразен е земният живот! Каква е съзидателната мощ на Бога! Ами… апокалипсисът! Нима грехът е толкова страшен?

Разтърсих глава, за да се освободя от романтичния ход на мислите си, и се съсредоточих върху смисъла на апокалипсисите от аналитична гледна точка. Вече ми бе по-лесно, тъй като разбирах простата истина, изложена във всички религии: смъртта не е страшна, страшен е грехът. Основите на тази истина включват и трите главни компонента на живота — Онзи свят, Земята и Човека.

Започнах разсъжденията си с това, че смисълът на земните апокалипсиси се свежда до унищожаването на човечеството и другите земни форми на живот, но с уговорката, за която споменава Елена Блаватская при описанието на четвъртия апокалипсис (Всемирния потоп) — остават „благочестивите“ хора, способни да спасят и да съхранят „семето“ на земните форми на живот.

Освен това от „Тайната доктрина“ на Блаватская става ясно, че всяка човешка раса възниква в недрата на предишната. Тя пише, че арийската пета раса възниква в недрата на четвъртата 200 000 години преди Всемирния потоп. Затова под ударите на апокалипсиса ще попадат едновременно две раси — основната и зараждащата се.

Във връзка с това може да се предполага, че след първия апокалипсис се спасяват и възстановяват живота „благочестивите“ ангелоподобни хора от първата раса и вече зародилите се в недрата на ангелоподобната цивилизация призракопободобни от втората раса.

След втория апокалипсис се спасяват и възраждат земния живот „благочестивите“ призракоподобни хора от втората раса и зародилите се вече в недрата на призракоподобната цивилизация лемурийци (третата раса).

След третия апокалипсис, по силата на същата логика, се спасяват и възсъздават живота „благочестивите“ лемурийци (третата раса) и вече зародилите се в недрата на лемурийската цивилизация атланти (четвъртата раса).

След четвъртия апокалипсис се спасяват и възраждат земния живот „благочестивите“ атланти (четвъртата раса) и вече зародилите се в недрата на атлантическата цивилизация арийци (петата раса).

Засега все още няма пети апокалипсис.

От апокалипсис към апокалипсис Земята е натрупвала „благочестиви“ хора от петте коренни раси, като е унищожавала грешните. Така с цената на огромни загуби е създавала Златен фонд на човечеството. Точно тези огромни загуби навеждат на мисълта, че той е създаван с определена цел.

С други думи, на Земята върви процес на подбор на най-добрите от най-добрите, които не само възраждат човечеството след апокалипсис, но и стъпка след стъпка, апокалипсис след апокалипсис засилват мощта на новото Единно благочестиво човешко общество.

Ако обаче се вземе под внимание това предположение, ще бъдем принудени да признаем, че единното и в същото време многолико и благочестиво човешко общество някъде съществува. В паралелния свят? В Шамбала? Или някъде другаде?

Отговорите на тези въпроси са извън рамките на човешките ми възможности. Знам само, че логиката рядко лъже учения, колкото и невероятни да му се струват изводите. Затова има смисъл поне да се помисли над казаното дотук, като се обърнем преди всичко към легендите и сказанията, следвайки принципа, че дим без огън няма и да уважим народната мъдрост.

Легендата за подземната страна Шамбала звучи във всички религии, във всички трудове на посветените и се предава от уста на уста. Още повече, че изследванията ни в Хималаите, позволили да се изгради хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството, състоящ се от представители на различните коренни човешки раси в състояние на сомати, са в пряка връзка с легендата за Шамбала. Затова с основание мога да допусна, че точно легендарната Шамбала е Единното благочестиво човешко общество на Земята, събирано апокалипсис след апокалипсис и разположено в района на Вечния континент, т.е. в Тибет, Хималаите и Гоби.

Паралелните светове са не само обект на увлекателни филми, но често се споменават и в източните религии. За тях разказват хималайските йоги и дори са им посветени редица сериозни научни изследвания (А. Трофимов, А. Тимашев и др.). Мнозина смятат, че НЛО долитат оттам. Затова не бива да се изключва, че хипотетичното Единно благочестиво човешко общество е там, редом с нас, но в друго време и в друго пространствено измерение. За него, скъпи читатели, ще поговорим по-подробно в третия том на книгата^[6], когато ще анализираме огромните „каменни огледала на времето“ в Града на боговете.

Трябва също да се отбележат многобройните наблюдения и легенди за ангели и призраци. Кой знае, може би те наистина съществуват като производни на ангелоподобните и призракоподобните хора от първата и втората раса, съхранили се в Единното благочестиво човешко общество.

След като вече заговорихме за хипотетичното Единно благочестиво човешко общество на планетата, трябва да кажем няколко думи и за предполагаемите технологии на този Златен фонд на човечеството. Те вероятно са високоразвити и многообразни, след като са събрали най-доброто от технологиите на всяка от петте коренни човешки раси. Най-вероятно са основани на силата на духа, т.е. на използването на фините енергии. На това многолико общество явно са подвластни телепортирането, левитацията, телекинезата, материализацията, дематериализацията, чието описание в алегорична форма срещаме в легендите и приказките.

Това многолико общество на „най-добрите“ вероятно е много интересно, тъй като „на една маса седят“ най-добрите представители на човешките раси — ангели, призраци, лемурийци, атланти и арийци, разделени на Земята от десетки или стотици милиони години. Смъртта там не е принципна, защото не е проблем тялото да се смени с ново. Там принципни са чистата душа и грехът.

Защо все пак Златният фонд на човечеството не се проявява в обичайния живот? Защо не ни ръководи?

Преди известно време подобен въпрос би ме заварил неподготвен. Вече обаче разбирах, че това по принцип не е възможно — всеки човек е създаден от Бога като саморазвиващо се начало (още веднъж подчертавам „саморазвиващо се“, като наблягам върху „само“). Затова да се превърне в „бавачка“ на поредната човешка раса и тя да бъде ръководена, означава Златният фонд на човечеството да тръгне срещу принципните божествени закони. В него се подбират най-добрите и може би на Земята ще настъпи време, когато няма да остане нито една грешна раса, а ще съществува само многоликата и велика Шамбала, състояща се от най-добрите.

Под впечатлението на тези мисли станах от тревата, влязох във водата и преплувах стотина метра. Обикновено споделях всичко с приятелите си, но сега кой знае защо не ми се искаше. Седнах пак на тревата и осъзнах, че мисълта все още не е завършена, че остава нещо недоизказано — Шамбала вече трябва да се прояви с нещо, което ние, обикновените хора от петата раса, да видим със собствените си очи.

Златният фонд на човечеството е създал друга система за защита на Земята от човешкия грях. Ясно съзнавах ролята на Шамбала в създаването на „изолираното място Вара“ и във възраждането на човечеството след поредния апокалипсис. Продължавах обаче напрегнато да търся в какво се изразява тази мисловна недоизказаност, докато най-после си изясних.

След третия апокалипсис Земята променя полюсите си. Изначалният Северен полюс в района на остров Пасха, след като се измества три пъти с по 6666 км, отива на мястото на изначалния Южен полюс в района на планината Кайлас. Четвъртият апокалипсис, когато изместването на полюсите преминава вече във второто полукълбо, е сигнал за Шамбала да създаде друга система за защита на Земята от човешкия грях.

Друга система, но каква? Осъзнах, че тя е световната система от пирамиди и монументи от древността, изградени очевидно под ръководството на Шамбала след четвъртия апокалипсис. Напълно бях наясно, че тази система с идеалното си разположение на земното кълбо изобщо не изпълнява ролята на гробници за някого. Но мисълта, че пирамидите са създадени за защита на Земята от човешкия грях, ми се стори неочаквана и екстравагантна. Дори исках да я отхвърля с характерната за мен хирургична приземеност, когато не ти е до екстравагантни мисли, а трябва да спреш кръвта или да зашиеш раната.

Въпреки всичко подсъзнанието ми подсказваше, че изложената логика за завъртането на Земята с 6666 км, базирана на израза на Елена Блаватская „… когато полюсите се изместиха (за четвърти път)…“, е вярна. Свикнал съм да се доверявам на подсъзнанието и то нито веднъж не ме е подвеждало при разработването на нови хирургични операции, включително и при трансплантацията на око. Само че прекалено екзотично звучеше изразът „антигреховната дейност на пирамидите“!

Предположението обаче за „антигреховната функция“ изискваше друго равнище на знания, което за нас все още беше недостъпно. Независимо от „екзотичността“ на подобна постановка на въпроса, трябваше да се направи опит поне до известна степен да се вникне в това ново равнище. На тревата, на брега на езерото мъчително напрягах разума си, като го карах да работи до краен предел.

С последни сили размърдвах уморения си мозък с очакването Бог да ми даде тази идея. И тогава възкликнах: „Това е! Същността на разгадката е в числата! Чрез тях може да се вникне в «антигреховната» функция на пирамидите!“.

Как не се бях сетил по-рано! Нали бяхме започнали анализа с трагичното послание на древните, предадено посредством височината на планината Кайлас, равна на 6666 метра, а и след това всичко се въртеше около числата 6666, 9999, 4999… Всички изложени вече мисли бяха продиктувани от анализа на тези цифри. А както казват физиците, мислите притежават сила!

Задавих се с тревичката, която дъвчех. След като спрях да кашлям, упорито реших да доведа докрай появилата си мисъл: „Трябва да се измерят всички ъгли на триъгълниците, които се образуват при съединяването на всички пирамиди и монументи от древността помежду им и с точки «6666» и «9999». Сигурно в сумата ще има «шестици» и «деветки». Фината енергия действа в триизмерното ни пространство чрез триъгълници, а нея я управляват числа! Ъглите на пирамидите… Триъгълните мисли, за които говорят йогите… Нима пирамидите са в състояние да изчисляват грешните хора посредством техните «деветични» или «шестични» грешни мисли… Трябва да се свържем с математици. Законът за отрицание на отрицанието…“

Изпънах се по гръб и си казах: „Край! Не мога повече! Изморих се! Трябва да запомня и после да анализирам мисълта, че системата от пирамиди и монументи, обхващайки земното кълбо, образува система от триъгълници с някакви математически характеристики, водещи вероятно към числата «9» и «6», които на принципа на отрицание на отрицанието разрушават злите «триъгълни мисли», имащи също характеристики «9» и «6».“

В този момент вече схващах, че мисълта, дадена от Бога, се различава от обикновената логическа мисъл, защото е гениално проста, неочаквана и бързо предизвиква пристъпи на умора поради неадекватността на съприкосновението на човешкия с Висшия разум.

Казах си, че не бива да забравям тази мисъл и викнах:

— Ришат, Таня, Алексей, хайде да се връщаме в туристическата база!

Може ли да се вярва на Блаватская?

На следващата сутрин се излежавах в леглото и неизвестно защо си мислех за многото читателски писма по повод на книгата ми „От кого сме произлезли?“, които продължаваха да пристигат. Те можеха да се разделят на две категории.

Едните бяха благодарствени за опита ми различно, от научно-експедиционна гледна точка да се говори за дълбините на историята и за Бога. Другите бяха раздразнителни, в които имаше думи от типа на: „… представете ми преки доказателства…“, „… нима може да се публикува подобна глупост, нали учението на Ленин казва…“ или „… вашата Блаватская, на която толкова често се позовавате, е шизофреничка и масонка…“

Стана ми обидно за Елена Блаватская, почитана в Изтока като велика посветена. Знаех само, че има руска и немска кръв, а фамилията си дължи на първия си мъж — губернатора на Ереван господин Блаватски. Дори и да е била еврейка, какво от това? Има ли някакво значение?

Важно е, че чрез тази силна жена Бог предава на хората невероятен обем от знания. Самата тя пише: „… сякаш Глас ми диктуваше отгоре…“

Скъпи читатели, отворете и прочетете нейната „Тайна доктрина“! Много скоро ще се убедите, че човек, колкото и да е гениален, не е в състояние да обхване целия обем от знания, изложени в тази книга. Откъде е знаела, че творецът на материалния свят се нарича Ахурамазда? Че летателните апарати на атлантите се наричат „вимана“? Откъде подробно е познавала учението на Платон? Откъде, откъде… Извън всякакво съмнение е, че чрез нея говори Висшият разум, като при това с някаква особена нечовешка логика излага факти и само факти. Никакви нравоучения, само факти. Помислих си, че вероятно много се е изморявала.

Всички религии, включително и източните, при съпоставяне с „Тайната доктрина“ се различават само по това, че в тях всичко е изложено в приказно-алегорична форма, по-достъпна за обикновените хора, докато същността им е една и съща.

Така че не можех да не вярвам на Блаватская и в частност на думите й „… когато полюсите се изместиха (за четвърти път)…“, чието логично разчепкване ни доведе до толкова неочакваните изводи, за Единното общество на най-добрите.

9999 — числото на гибелта на Земята

Опасявах се, че скоро ще ме повикат на закуска и ще ме отвлекат от мислите ми. Затова се постарах да си представя ситуацията какво би се случило със Земята, ако тя, променяйки положението на полюсите си, е направила пълен „апокалиптичен кръг“. Тоест какво би станало, ако е изместила оста си с 6666 км шест пъти, при което Северният полюс отново би се върнал на древното си изначално място в района на остров Пасха?

Не знам защо, но ми се струва, че с това Земята ще приключи своя „шестичен цикъл“, т.е. цикъла на апокалипсисите, и ще премине към нов „деветичен цикъл“ с изместване на оста вече с 9999 км.

Защо мисля така? Защото на Земята вече е създадена система от пирамиди и монументи, която е призвана да не допусне поредното изместване на полюсите с 6666 км и приближаването до „фаталния кръг“. Та нали вече е имало четири завъртания по 6666 км, остават само две! В потвърждение може да се добави, че разположението на пирамидите и монументите е в строга симетрия не само с точките „6666“ на Земята, но и с точките „9999“, в което, скъпи читатели, сте се убедили поне от примера с Кулата на дявола, отстояща на 1666 км и от точка „6666“, и от точка „9999“.

Какво може да означава „деветичният“ цикъл на завъртания на Земята, т.е. периодичното изместване на оста й с 9999 км? Не знам, но мисля, че това означава гибел за планетата. Тя няма да издържи и ще се разруши.

Вдигна ме Ришат Булатов. Споделих с него, че ми се въртят разни мисли за защитната роля на пирамидите и монументите от древността и че тази роля по някакъв начин е свързана с числата.

— Когато пишех дисертацията си, също се обърках в мислите си — усмихна се Ришат, — и то така, че не виждах изход. Но… когато си обръснах брадата, всички мисли си отидоха по местата.

Обхванат от необясним порив, отидох при умивалника и насапунисах брадата си, като си повтарях, че връщане назад няма и се налага да я обръсна.

— Какъв кошмар! Лице на мастит бюрократ — отбелязах за новата си външност. — Пак ще си я пусна.

Същия ден проведохме конференция с жителите на Туймазинския район в Башкирия, посветена на нашите хималайски експедиции. Събраха се 600–700 души. На сцената изпитвах комплекс за непълноценност от невзрачната си външност, при това и без брада, но някак си издържах.

След това Рим Анварович Хамзин даде чудесен банкет, по време на който за щастие не обсъждаха обновената ми външност. Когато се връщахме към Уфа, заспах в колата. Събудих се и за малко забравил „безбрадия си комплекс“, пак започнах да мисля за ролята на пирамидите. Нямах търпение да установя контакти с математиците.

До мен седеше Татяна. В този момент вече знаех, че загадката на пирамидите до голяма степен ще бъде свързана с принципа на аритметичното действие, неотдавна извършено от нея.