Серия
Пътеводител на галактическия стопаджия (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
So Long and Thanks to All the Fish, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 43 гласа)
Сканиране и разпознаване
NomaD (13.02.2010)
Корекция
sir_Ivanhoe (13.02.2010)

Издание:

Дъглас Адамс. Сбогом и благодаря за рибата

„Петрум Ко“, София, 1993

Редактор: Ана Хаджиева

ISBN 954-8037-08-4


На Джейн

с благодарност.

На Рик и Хайди затова, че ми предоставиха устойчивото си събитие.

На Моугънс и Анди, и всички останали в Хънтсхам Корт, за известен брой неустойчиви събития.

И специално на Сони Мехта затова, че беше устойчив по време на всички събития.

Пролог

Далеч, в некартографираните задънени пространства на западналия край на Западния спирален ръкав на Галактиката, се намира малко, незабелязвано от никой жълто слънце.

Около него, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля в орбита една съвсем невзрачна синьо-зелена планета, чиито произлезли от маймуни форми на живот са толкова изумително примитивни, че още смятат електронните часовници за добра идея.

Тази планета има — или имаше — един проблем, който е следният — повечето от хората живеещи на нея бяха нещастни през повечето време.

Предлагаха се много решения на проблема, но в голямата си част те бяха свързани с движението на едни малки зелени хартийки, което е странно, защото в края на краищата не хартийките бяха нещастни. И така, проблемът си остана — много хора бяха зли и повечето от тях нещастни — дори и тези с часовниците.

Убеждаваха се все повече, че по принцип са направили огромна грешка като са слезли от дърветата. Някои дори казваха, че и качването на дърветата е бил лош ход и никой не е трябвало въобще да излиза от океаните.

И тогава, един четвъртък, почти две хиляди години след като един човек бил закован за някакво дърво, защото казал колко хубаво би било, за разнообразие, да се държиш добре с хората, едно момиче, седнало само в малко кафене в Рикмансуърт, внезапно разбрало какво не е било наред през цялото това време и най-накрая узнало как светът може да стане добро и щастливо място. Този път това била истината, това щяло да свърши работа, без никой да биде приковаван за каквото и да било.

За жалост, обаче, преди да успее да намери телефон, за да разкаже на някого, Земята била неочаквано разрушена, за да се отвори място за нова хиперпространствена магистрала, и така идеята, изглежда, била загубена завинаги.

Ето историята на момичето.