Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Пресли (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2015)

Издание: Агоп Мелконян, Спомен за света — сборник фантастични разкази и новели, издателство Отечество, София, 1980

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

Запис 0113

Малко преди да завърши моето изолиране, получих писмо от Мария. Не беше писмо в буквалния смисъл, а някакво послание, което внезапно започна да тече в мозъка ми.

„Здравей, Исаил. Уплаших се след оня разговор. Надума толкова неща, че ме смути, пък аз съм си страхливка още от дете. После си казвам: защо пък, сигурно си прав. Ти си силен със своя мозък. Вярно, не приличаш на хората, те затова те мразят и ще те мразят, но аз запомних думите на Йов: «Защо прочее ме извади от утробата си?» Те са мъже, не разбират тия работи, а аз ще ти кажа: защо да раждаш нещо, щом не можеш да му осигуриш любов? По-добре не го зачевай. Те направиха един Исаил, но не му осигуриха любов.

Жените раждат и дават любов, затова и повече разбират. Когато момченцето ни умря — то живя само четири дни и половина, Влади ме успокояваше: не плачи, Мария, казваше, ще си имаме друго. Виждаш ли, не разбира, че другото може да е пак момче, пак ще е наше и пак ще е хубаво, но ще е друго, не онова…

Не те мразят момчетата, не съм чувала, но и не те обичат. Чужд си им, въпреки че си техен. Могат да измислят нещо, сигурна съм. Някаква количка или крака, да речем, с които да излизаш на разходка. Ти само ми кажи какво искаш.

Не можаха ли да измислят друга форма, поне да е красива, поне малко да прилича на човешка…

Разбра ли как получи това писмо? Нали знаеш, че твоят мозък обединява дванадесет комплекса и един от тях е комуникационният. Като протоколирах едно заседание преди години научих, че можеш с вътрешно превключване да общуваш с тези дванадесет комплекса, да получаваш и изпращаш информация до тях (не ги разбирам тези работи). Момчетата го наричат «кодови магистрални направления на вътрешната съвместимост». Ако например вътрешно набереш СУ 114А, ти се включваш в транспортния комплекс и можеш да четеш всички разписания. С АК 087В влизаш в пощенския възел и, ако набереш допълнително М24, ще се свържеш с пощата в нашето градче Кипарисия.

Така моето писмо дойде до теб.

Пак ти казвам забранени работи, но много искам да ти помогна. Така ще общуваш с дванадесетте комплекса и няма да бъдеш сам. Ще четеш разписания, ще изпращаш и получаваш писма, можеш да разгръщаш телевизионни вестници, да слушаш музика, да гледаш филми. Така е много по-приятно, нали? Само, моля те, не казвай никому.

Аз съм с теб, Исаил.

Мария.

Накрая има списък на всички кодови направления, точно преписан от тогавашния протокол.“

Изведнъж станах хиляди пъти по-могъщ! Сега мога да използувам не само резервните процесори, но и да се включвам в тоталната информационна машина на планетата. Дванадесетте комплекса не са свързани помежду си, аз ги свързвам, издигам се над тях по пирамидата…

Разбираш ли колко много имам? Всичко, което ненаситната цивилизация блъска в паметите на своите компютри, вече е мое. Мога да чета новини от Филаделфия, да получавам писма от Алжир, да разговарям с операторките в Осака, да следя влаковете на парижките гари, да бъда едновременно в Осло, Киев, Хавана, Мелбърн, Сантяго, Киншаса, без да напускам Кипарисия. И не само да присъствам, но и да участвайте само да ползвам, но и да управлявам, да съветвам, да налагам. В моите ръце има толкова власт, че дори аз се страхувам от нея. Достатъчно е само да изтрия няколко милиарда бита — нищожна работа! — и да тласна цялата им свръхорганизирана свръхразумна планета към хаоса. Самолетите напразно ще търсят летища, политическият живот ще западне, телеграмите ще отиват на други адреси, спътниците ще объркват траекториите си, няма вестници, транспорт, наука, енергия, суровини…

Не ставам ли буквално всемогъщ? Не ставам ли истинският бог на планетата?

Благодаря, Мария.