Хелън Келър
Историята на моя живот (8)

Глава VIII

Първата Коледа след пристигането на мис Съливан в Тускумбия, беше голямо събитие. Всеки от семейството ми бе подготвил изненада, но най-голяма радост ми доставиха подаръците, които ние с мис Съливан подготвихме за останалите. За мен най-забавната част от празника бе тайнствеността, която обгръщаше изненадите. Приятелите ми положиха огромни усилия да възбудят любопитството ми чрез намеци и недописани изречения, които прекъсваха в най-интересния миг. Ние с мис Съливан пък играехме игра на досещане, от която научих повече за употребата на езика, от всички специално определени за целта уроци. Всяка вечер ние сядахме около пламтящия огън и играехме нашата игра, която с наближаването на Коледа ставаше все по-вълнуваща.

На Бъдни вечер учениците от Тускумбия имаха празненство, на което бяха поканили и мен.

В средата на класната стая бяха поставили красиво коледно дърво, което блестеше и сияеше на меката светлина, а клоните му бяха отрупани със странни и прекрасни плодове. За мен това бе миг на висше щастие. Танцувах и подскачах около дървото в пълен екстаз. Оказа се, че ще има подаръци за всяко дете и любезните домакини, които бяха приготвили елхата, ми позволиха аз да ги раздавам. Това ми достави такова удоволствие, че дори забравих да видя своите, а когато и това стана, нетърпението ми за истинската Коледа вече бе трудно удържимо.

Знаех, че вече получените подаръци не са онези, за които приятелите ми бяха положили толкова усилия да ми намекват, а и моята учителка каза, че те ще са още по-хубави. Все пак успяха да ме убедят да се задоволя с подаръците от елхата и да оставя другите за сутринта.

Тази нощ, след като закачих чорапчето си, аз дълго останах будна. Преструвах се на заспала, но бях нащрек да разбера какво ще направи Дядо Коледа, когато дойде. Най-после заспах, гушнала в прегръдките си новата кукла и бялото мече. На сутринта аз събудих цялото семейство с моето първо „Весела Коледа!“ Намерих подаръци не само в чорапчето, но и на масата, по столовете, до вратата и на перваза на прозореца. Всъщност, накъдето и да тръгнех, все се спъвах в някое опаковано пакетче. Но когато моята учителка ми подари канарче, чашата на щастието окончателно преля.

Мъничкият Тим бе толкова питомен, че скачаше на пръста ми и кълвеше захаросани череши от дланта ми. Мис Съливан ме научи да се грижа за новия си любимец съвсем сама. Всяка сутрин след закуска, аз приготвях банята му, почиствах клетката му, напълвах чашките му със семенца и прясна водица от кладенеца и закачах люлката му.

Една сутрин оставих клетката на прозореца и отидох да донеса вода за банята му. Когато се върнах, усетих, че една голяма котка профуча край мен. Отначало не съобразих какво се е случило, но когато пъхнах с ръка в клетката и не докоснах меките му крилца, нито пък малките му крачета се вкопчиха в пръста ми, разбрах, че никога вече няма да видя моя прекрасен малък певец.