Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The story of My life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Хелън Келър. Историята на моя живот

ИК „Веда Словена-ЖГ“, София, 1995

ISBN: 954–8510–19–7

История

  1. — Добавяне

Глава XVI

Преди октомври 1893 бях учила различни предмети сама и общо взето неорганизирано. Четях историята на Гърция, Рим и Съединените щати. Притежавах френска граматика с релефен шрифт и тъй като вече знаех малко френски, често се забавлявах да си измислям разни упражнения, като използвах новите думи, на които се натъквах и избягвах граматическите правила колкото се може повече. Дори, без чужда помощ, се опитвах да овладея и френското произношение, тъй като намирах всички букви и звуци описани в учебника. Разбира се, това бяха съвършено несериозни занимания, но така поне убивах времето, а и понаучих френски дотолкова, че с удоволствие прочетох басните на Лафонтен, „Le Medecin Malgre Lui“ и отделни пасажи от „Athalie“. Много време отделях и за усъвършенстване на речта си. Четях на глас пред мис Съливан и рецитирах откъси от любимите си поети, които бях научила наизуст. Тя поправяше произношението ми, помагаше ми да налучкам правилната интонация и вярното ударение. Но чак през октомври 1893, след като се бях възстановила от умората, натрупана по време на Световното изложение, аз започнах да взимам уроци по определени предмети и във фиксирано време.

През този месец ние с мис Съливан гостувахме на семейството на мистър Уилям Уейд в Хътън, Пенсилвания. Мистър Айрънс, техен съсед и добър преподавател по латински се съгласи да се заеме с обучението ми. Спомням си го като човек с изключително благ характер и огромен професионален опит. Той ми преподаваше латинска граматика, но често ми помагаше и по аритметика, която ми беше колкото трудна, толкова и скучна. Заедно с мистър Айрънс прочетохме и „In Memfrium“ от Тенеси. Много книги бях прочела дотогава, но нито една с критична насоченост. За пръв път се научих да разпознавам един писател по стила му така, както разпознавам приятелите си по ръкостискането.

Отначало учех латинската граматика доста неохотно. Струваше ми се абсурдно да губя време като анализирам всяка дума — съществително, родителен падеж, ед.ч., ж.р. — когато значението й беше съвсем ясно. Все едно да анализирам котето си, за да го позная — разред — гръбначни, раздел — четириноги, клас — млекопитаещи, семейство — котки, вид — котка, индивид — Тоби. Колкото повече навлизах в предмета обаче, толкова по-интересно ми ставаше и красотата на езика ме пленяваше. Често се забавлявах като четях отделни пасажи на латински и от думите, които разбирах, се опитвах да доловя смисъла. И досега това упражнение ми доставя огромно удоволствие.

За мен няма нищо по-прекрасно от милионите образи и идеи, родени от езика, в който току-що сме започнали да навлизаме — идеи, които прелитат по умствения небосклон, оформени от капризите на въображението. По време на уроците, мис Съливан седеше до мен и изписваше на дланта ми всичко, което мистър Айрънс кажеше, или вадеше непознатите думи от речника. Тъкмо бях започнала да чета „Галските войни“ на Цезар, и трябваше да се прибирам у дома в Алабама.