Метаданни
Данни
- Серия
- Мечът на истината (6)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Temple of the Winds, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невена Кръстева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 80 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Лека корекция
- goblin (16.01.2007)
- Корекция
- GeOrg (август 2008)
- Сканиране
- Пламен Матеев
- Допълнителна корекция
- hammster (2016)
Издание:
Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете
1 част
Първо издание
Terry Goodkind
TEMPLE OF THE WINDS
Tom Doherty Associates, 1998
Превод: Невена Кръстева
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Силвия Янева
Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
ИК „Прозорец“ ООД, 1998
Издание:
Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете
2 част
Първо издание
Terry Goodkind
TEMPLE OF THE WINDS
Tom Doherty Associates, 1998
Превод: Невена Кръстева
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Силвия Янева
Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД
ИК „Прозорец“ ООД, 1999
История
- — Добавяне
- — Редакция от GeOrg
- — Корекция на правописни и граматически грешки
Шестнадесета глава
Калан усети как по бузите й потичат сълзи.
— Ричард — Тя преглътна стона си. — Ричард, знаеш, че никога… Не вярваш, че бих могла… Кълна се в живота си. Никога не бих… Трябва да ми повярваш.
Той я притисна до себе си и тя загуби контрол над чувствата си, потънала в море от мъка.
— Ричард — зарида в гърдите му. — Никога не бих те предала. За нищо на света. Нито дори ако това ще ме спаси от вечни мъки в ръцете на Пазителя.
— Знам. Разбира се, че го знам. А ти, както и аз, знаеш, че едно пророчество не може да се тълкува според думите му. Не се оставяй да те нарани. Нали точно това иска Джаганг. Той дори не знае какво означава пророчеството. Написал го е там просто защото думите му звучат като нещо, което би искал да чуе.
— Но… — тя не можеше да спре да хлипа.
— Шшш. — Той притисна главата й с голямата си ръка.
Ужасът от предишната нощ и още по-огромният ужас от пророчеството я хвърлиха в неконтролируемо ридание. Никога не бе плакала пред лицето на битка, но изпитала сигурността на ръцете му, този път не можа да се въздържи. Отнесе я поток от сълзи, не по-малко буен от потока в отводнителния тунел.
— Калан, не допускай да повярваш на това пророчество. Моля те, недей.
— Но в него се казва… Ще те…
— Чуй ме. Не ти ли казах да не ходиш да разпитваш Марлин? Не те ли уверих, че сам ще го направя веднага щом се върна, че там долу е опасно и не искам да се забъркваш?
— Да, но се страхувах за теб и просто исках…
— Престъпи желанията ми. Независимо какви са били подбудите ти, тръгна пряко волята ми, нали така?
Тя кимна, заровила лице в гърдите му.
— Може точно това да е предателството, за което се говори в пророчеството. Беше ранена, кървеше. Предаде ме, а по тялото ти имаше кръв. Твоята кръв.
— Не бих нарекла онова, което направих, предателство. Сторих го заради теб, защото те обичам и се притеснявах за сигурността ти.
— Но нима не разбираш? Думите в едно пророчество невинаги изразяват онова, което ни се счува. В Двореца на пророците в Стария свят и Натан, и Уорън ме предупреждаваха, че пророчествата не се разбират чрез думите. Думите са само далечно свързани с едно пророчество.
— Но не виждам как…
— Казвам, че причината би могла да е толкова проста. Не можеш да допуснеш някакво пророчество да вземе контрол над страховете ти. Не го позволявай.
— И Зед така ми казваше. Спомена, че имало пророчества за мен, които не би ми казал, защото на думите не можело да се вярва. Че с право пренебрегваш думите в пророчествата. Но това тук е различно, Ричард. В него се казва, че ще те предам.
— Нали вече ти дадох пример за това колко просто би могло да се окаже всичко.
— Светкавицата не е просто нещо. Удар от светкавица символизира убийство. Или поне е ясна декларация на начина, по който ще умреш. В пророчеството се казва, че ще те предам и поради тази причина ще умреш.
— Не вярвам, Калан. Обичам те. Знам, че не е възможно да ме предадеш. Никога не би го направила, не би ме наранила. Знам го.
Калан се вкопчи в ризата му и простена:
— Точно затова Шота е изпратила Надин. Иска да се ожениш за друга, защото знае, че ще стана причина за твоята смърт. Шота се опитва да те спаси. От мен.
— И преди си мислеше подобно нещо, но се оказа, че греши. Помниш ли? Ако беше постигнала своето, нямаше да можем да спрем Мрачния Рал. И досега щяхме да сме под неговата власт, ако бяхме повярвали на предсказанията й за бъдещето. С това пророчество е същото. — Ричард я сграбчи за раменете и я бутна на една ръка разстояние, за да може да я погледне в очите. — Обичаш ли ме?
Рамото, притиснато от силната му ръка, я заболя, но тя не се отдели от него.
— Повече от самия живот.
— Тогава повярвай ми. Няма да позволя пророчеството да ни унищожи. Обещавам. Накрая всичко ще се подреди. Ще видиш. Да не мислим за проблема, а за разрешението му.
Тя избърса сълзите от очите си. Звучеше толкова уверен в себе си. Убедеността му я успокои и повдигна духа й.
— Прав си. Извинявай.
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
— Разбира се, но не виждам как ще изоставим отговорностите си за толкова дълго време…
— Плъзгата.
Тя примигна.
— Моля?
— Плъзгата, в Магьосническата кула. Мислех за това. Пропътувахме с нея целия път до Стария свят и обратно. С магията й. Отне по-малко от ден в едната посока. Мога да я събудя и да пътуваме с нея.
— Но тя ще ни отведе в Стария свят, в Танимура. А Джаганг е някъде там.
— Това е доста по-близо до селото на Калните от Ейдиндрил. Освен това мисля, че Плъзгата може да пътува и до другаде. Попита ме къде искам да отида. Това означава, че може да ходи и другаде. Може да ни заведе много по-близо до Калните, от Танимура.
Калан, забравила сълзите си пред перспективата да осъществят съкровеното си желание, се загледа в Кулата.
— Може би ще успеем да стигнем при Калните, да се оженим и да се върнем само за няколко дни. Толкова можем да си позволим.
Ричард се усмихна и я прегърна.
— Разбира се.
Калан избърса и последната сълза от очите си и се завъртя в ръцете му.
— Как винаги успяваш да измислиш всичко?
Той кимна с глава към леглото:
— Имам силна мотивация.
Калан, цъфнала в усмивка, тъкмо се канеше да го награди с нещо не съвсем благоприлично, когато на вратата се почука. Без да дочака отговор, в рамката се подаде главата на Нанси.
— Добре ли си, Майко Изповедник? — Тя погледна многозначително Ричард.
— Да. Какво има?
— Лейди Надин пита дали може да ви смени мехлема.
— Сега ли? — мрачно попита Калан.
— Да, Майко Изповедник. Но ако сте… неразположена, мога да я помоля да почака, докато…
— Пусни я да влезе, щом е така — каза Ричард.
Нанси се поколеба.
— Ще трябва да свалим горната част на роклята ви, Майко Изповедник. За да стигнем до превръзката.
— Няма проблем — прошепна Ричард в ухото на Калан. — И без това трябва да поговоря с Бердин. Имам малко работа за нея. Искам да поработи върху дневника на Коло.
— Защо?
Той я целуна по челото.
— Знанието е оръжие. А аз възнамерявам да бъда изключително добре въоръжен. — Той погледна Нанси. — Имаш ли нужда от помощта ми за роклята?
Нанси успя едновременно да се намръщи и изчерви.
— Предполагам, това означава, че ще се справиш. — На вратата той се обърна към Калан. — Ще почакам Надин да приключи, а после най-добре да отидем да видим този Дрефан. Имам една задача за него. Бих искал… бих искал да си с мен.
Щом той излезе, Нанси приглади назад късата си кестенява коса и отиде зад Калан, за да й помогне да разкопчае роклята си.
— Роклята на Майка Изповедник, с която бяхте вчера, е невъзвратимо повредена.
— Очаквах го.
Все едно. Изповедниците имаха по цяла колекция рокли. Роклите на всички Изповедници бяха черни, само Майката Изповедник се обличаше в бяло. Помисли си за синята сватбена рокля, която щеше да облече.
— Нанси, спомняш ли си времето, когато те ухажваше съпругът ти?
Нанси се спря.
— Да, Майко Изповедник.
— Тогава сигурно помниш и какво е някой непрекъснато да се мотае наоколо, когато си насаме с него?
Нанси смъкна роклята от рамената на Калан.
— Майко Изповедник, на мен не ми беше позволено да оставам насаме с него преди сватбата. Бях малка и неопитна. Родителите ми с право ме надзираваха и обуздаваха импулсите на младостта.
— Нанси, аз съм голяма жена. Аз съм Майката Изповедник. Не искам ти и другите момичета да надзъртате в стаята ми всеки път, когато Ричард е при мен. Ох!
— Извинявайте. Моя беше вината. Не е прилично, Майко Изповедник.
— Това решавам аз.
— Щом казвате, Майко Изповедник.
Калан вдигна ръка, за да може Нанси да измъкне ръкава й.
— Да, казвам.
Нанси хвърли поглед към леглото.
— Била сте зачената в това легло. Кой знае колко Майки Изповедници преди вас са заченали дъщерите си в него. То поддържа традицията. Само омъжени Майки Изповедници могат да водят мъжете си в него, за да заченат дете.
— И никой от тези мъже не е бил обичан. Аз не съм зачената от любов, Нанси. Моето дете, ако имам такова, ще бъде рожба на любовта.
— Още по-сериозна причина това да стане с благословията на добрите духове — в светостта на брака.
Калан не й каза, че добрите духове бяха завели нея и Ричард на едно място между световете, за да осветят връзката си.
— Добрите духове знаят какво изпитват сърцата ни. За нас двамата не съществува никой друг, нито някога ще съществува.
Нанси си намери работа с превръзката.
— И вие сте нетърпелива да го направите. Също както дъщеря ми и нейният избраник.
Де да знаеше Нанси колко е нетърпелива Калан.
— Не е това. Просто не искам да надзърташ в стаята ми, когато Ричард е при мен. Скоро ще се оженим. Обрекли сме се невъзвратимо един на друг. Нали знаеш, има разлика между това да обичаш някого и просто да скочиш в леглото му. Разбираш ли? Не мога да целувам бъдещия си съпруг и да му позволявам да успокоява болката от раните ми, ако ти през две минути си пъхаш главата през вратата. Нали?
— Да, Майко Изповедник.
Надин почука.
— Може ли?
— Да, разбира се. Ето, остави си сака на леглото. Нататък мога и сама, Нанси, благодаря.
Нанси поклати недоволно глава и затвори вратата след себе си. Надин седна на леглото до Калан и се зае да доразвърже бинта. Калан изгледа смръщено роклята й.
— Надин, тази рокля… не е ли същата, с която беше вчера?
— Да, същата е.
— Изглежда…
Надин се огледа.
— Момичетата ми я изпраха, но е… О, разбрах какво имаш предвид. В тунела се скъса, докато плувахме. Част от плата се повреди и трябваше да я взема малко, за да я спася. Откакто напуснах дома си, мислейки за… искам да кажа по време на пътуването, нямам много апетит. Имах си доста грижи и поотслабнах малко. Така че можах да я стесня и да я спася. Не е много тясна. Добре си е.
— Като благодарност за помощта ти мога да се погрижа да получиш нова рокля, в която ще се чувстваш по-удобно.
— О, няма нужда, тази ми е достатъчно удобна.
— Да, разбирам.
— Е, раната ти не е по-зле от сутринта. Това е окуражаващо. — Тя внимателно избърса мехлема. — Видях Ричард на излизане. Изглеждаше ми развълнуван. Надявам се, не сте се карали?
Добрият тон на Калан се изпари:
— Не. Беше развълнуван поради друга причина.
Надин се сепна и прекъсна работата си. Наведе се над сака си и извади костено шишенце. Когато го отвори, в стаята се разнесе аромат на смола. Намаза раната и Калан трепна. Щом остана доволна от резултата, започна да намотава бинта обратно.
— Няма причина за притеснение — продължи Надин небрежно. — Понякога любовниците се карат. Това невинаги разтурва връзката им. Сигурна съм, че Ричард ще се осъзнае. Постепенно.
— Всъщност — каза Калан — му казах, че знам за вас двамата. За това какво се е случило. Затова се развълнува.
Надин забави движенията си.
— Какво имаш предвид?
— Споменах му за онова, дето ми разказа — че си направила така, че да те хване да се целуваш с брат му. Че си го „подтикнала“. Нали се сещаш.
Надин омота двата края на бинта около ръката й и пръстите й изведнъж започнаха трескаво да връзват.
— О, това ли.
— Да, това.
Надин не смееше да вдигне очи. Подаде на Калан ръкава на роклята й. Веднага щом Калан пъхна ръката си в него, Надин прибра шишенцето в сака си.
— Това би трябвало да свърши работа. Ще сменя мехлема по-късно днес.
Калан я проследи с поглед как си взима чантата и се отправя към вратата. Повика я. Надин се спря с неохота и се извърна леко.
— Както изглежда, май си ме излъгала. Ричард ми каза какво е станало всъщност.
Бръчиците на Надин изчезнаха в пламналото й лице. Калан се изправи и посочи мек кадифен стол.
— Имаш ли нещо против да изясним нещата? Да ми разкажеш твоята версия?
Надин остана като статуя за миг, после се смъкна върху стола. Скръсти ръце в скута си и заби поглед в тях.
— Казах ти. Трябваше да го подтикна.
— И ти наричаш това „подтикване“?
Надин почервеня още повече.
— Ами — тя махна с ръка, — знаех, че момчетата си изгубват акъла… когато ги удари хормонът. Реших, че това е най-добрият начин да го накарам да… да ме опозори.
Калан изпита смущение, но не позволи да й проличи.
— Май е било малко късничко за това.
— Е, не съвсем. Когато позволих на Ричард да ме завари с брат му така — гола върху него, явно изпитваща удоволствие, — бях решила в крайна сметка да спечеля единия от двамата. Майкъл бе само игра, това е сигурно.
Калан повдигна вежда.
— И как си си представяла, че…
— Бях отработила всичко. Ричард трябваше да влезе след мен. Като ме види върху Майкъл да викам от удоволствие, трябваше гледката и желанието ми да възбудят в него страст. Тогава да си загуби ума, задръжките и накрая да поиска да ме има.
Калан я гледаше като онемяла.
— И как щеше да ти спечели това Ричард?
Надин се покашля.
— Ами, бях го намислила така: предполагах, че Ричард с радост би ме имал. Щях да се постарая това да стане. После, следващия път, когато ме поиска, щях да кажа не и той щеше да ме пожелае толкова силно — след като веднъж е видял какво е, — че да ме опозори. Ако Майкъл пожелаеше да направи същото, тогава щях да имам възможност да избирам. И щях да избера Ричард. Ако Ричард не ме опозореше и забременеех, щях да кажа, че е от него, и той щеше да се ожени за мен, защото детето можеше да е и негово. Ако не забременеех, а той не ме опозори, е, тогава все пак ми оставаше Майкъл. Реших, че е по-добре да смъкна летвата, вместо да остана на сухо.
Калан не знаеше какво се е случило. Ричард не й беше разказал. Опасяваше се, че Надин ще прекъсне историята до тук. Не можеше да признае пред себе си, че е сигурна в края й, и по-лошо — не искаше да чуе на глас колко успешно е завършил странният план на Надин. В първата версия, тази с целуването, Ричард просто си беше излязъл. Но Калан вече знаеше, че тази версия е лъжлива.
Видя вената на слепоочието на Надин да пулсира. Скръсти ръце и зачака. Накрая Надин се посъвзе и продължи:
— Е, такъв поне ми беше планът. Звучеше ми изпълним. Така в най-добрия случай щях да получа Ричард, а в най-лошия — Майкъл. Но не стана както го мислех. Ричард влезе в стаята и се вцепени. Усмихнах му се през рамо. Поканих го да се присъедини към нас и да се позабавляваме или пък да ме изчака и да го направим двамата по-късно.
Калан не смееше да диша.
— Тогава за пръв път видях онзи поглед в очите му. Не каза нито дума. Просто се обърна и излезе.
Надин пъхна ръка под косата, надвиснала над лицето й и обърса носа си с длан. Подсмръкна.
— Мислех, че така ще получа поне Майкъл. Когато му казах, че ме е опозорил, той ми се изсмя в очите. Просто се изсмя. След това никога повече не ме пожела. Беше получил каквото искаше. Повече не му трябвах. Премина на други момичета.
— Но щом толкова си искала… Добри духове, защо просто не си изкусила Ричард?
— Защото се опасявах, че може да очаква да го сторя и да си е изградил устойчивост. Не бях единственото момиче, с което беше танцувал. Опасявах се, че ако просто се опитам да го съблазня, няма да поддаде, че ще е подготвен за това и ще ми откаже. Носеше се слух, че така е постъпил с Бес Пратер, когато е опитала да направи същото. Явно при нея не се беше получило. Опасявах се, че няма да е достатъчно. Реших, че ревността ще е онова, което може да го накара да прескочи прага. Че планът ми ще го изненада толкова, че просто ще си изгуби ума от ревност и страст и тогава ще е мой. Бях чувала да казват, че няма по-силно нещо за един мъж от ревността и страстта.
Надин отметна с две ръце косата от лицето си.
— Не мога да повярвам, че Ричард ти е казал. Не мислех, че ще го сподели с някого.
— Не ми е казвал — прошепна Калан. — Когато му подметнах, че си ми разказала историята с Майкъл, само ме погледна. Не ми е казвал нищо. Ти сама го направи току-що.
Надин хвана лицето си в шепи.
— Може да си израсла с Ричард, но не го познаваш. Добри духове, та ти не знаеш най-важното за него.
— Можеше да се получи. Не знаеш толкова, колкото си мислиш. Ричард е просто едно момче от Града на елените, което никога не е имало нищо и изведнъж му се е замаяла главата от хубави вещи и хора, готови да изпълняват заповедите му. Точно затова можеше и да се получи. Защото той иска онова, което вижда. Просто се опитвах да го накарам да види онова, което мога да му предложа.
Главата на Калан пулсираше. Допря пръст между очите си и ги затвори.
— Надин, добрите духове са ми свидетели, ти ще се окажеш най-глупавата жена, която познавам.
Надин скочи от стола.
— За толкова глупава ли ме вземаш? Ти го обичаш. Искаш го. — Тя заби пръст в гърдите си. — Знаеш какво е, какво означава да го искаш ето тук. Аз го искам не по-малко от теб. Ако трябваше, и ти щеше да направиш същото. Дори сега, колкото и добре да го познаваш би направила същото, ако мислеше, че това е единственият ти шанс. Единственият! Кажи ми, че не би го направила!
— Надин — спокойно каза Калан. — Ти не знаеш най-важното нещо в любовта. Любовта не е да вземаш каквото искаш. А да желаеш щастието на онзи, когото обичаш.
Надин се наведе напред със страховито изражение:
— Ако трябваше, щеше да направиш същото като мен!
В главата на Калан изплуваха думите от пророчеството:
„Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.“
— Грешиш, Надин. Не бих. За нищо на света не бих рискувала да нараня Ричард. За нищо на света. По-скоро бих живяла самотен живот, потънал в мизерия, отколкото да го нараня. По-скоро бих позволила ти да го имаш, отколкото да го нараня.