Дикси Браунинг
По волята на съдбата (11)

Глава десета

Роури се събуди от настойчиво пиукане. Тя измърмори нещо в просъница и заопипва нощното шкафче до главата си, където обикновено стоеше будилникът. Шумът продължаваше. Озадачена, тя отвори едното си око. През дръпнатите завеси на прозореца струеше светлина, но това не бяха отразените от зелената морава слънчеви лъчи в стаята й. Бяха оранжеви и топли, сякаш наблизо имаше тухлена стена.

Намираше се на непознато място. Седна в леглото и постепенно осъзна къде е. Огледа се за телефона. В стаята имаше три телефонни апарата, включително един в тоалетната! Докато се добра до най-близкия, звънът спря.

— Пфу, дяволите да те вземат! — въздъхна с досада Роури, издърпа чаршафа и го омота около себе си, за да скрие голотата си. Отпусна се в розовия фотьойл и опита да се съсредоточи. Докато се прозяваше, одраска с нокът рамото си.

Кейн! О, Боже, какво беше направила?! И къде бе изчезнал той? И ако наистина си бе отишъл, защо?

Подобна ситуация надхвърляше представите й. През десетината минути, докато стоеше под хладкия душ, взе решение по какъв начин да се върне към нормалния си живот. Беше й писнало от Чарлз и Мади Банкс, от цялата тайфа Хабърдови, да не говорим за това, че бе уморена до смърт от опитите си да бъде едновременно добра с всички. Опитите си да бъде едновременно добра с всички… Кой й го бе казал? Кейн! Той й бе наговорил доста неща. Когато двама души — мъж и жена прекарат заедно нощта, разкривайки един пред друг сърцата и душите си, би трябвало да си кажат довиждане поне от учтивост!

Върна се мислено към онова, което бяха правили през нощта. И което я бе променило завинаги, а него изглежда — ни най-малко. Спомни си изречените и недоизречените неща…

Като например: Обичам те! Ще се омъжиш ли за мен? Подобни неща хората си казваха всеки ден.

Чувстваше се наранена — душевно и физически. Изпитваше болка, за която не можеше да вини никого. Грешката си бе изцяло нейна. Коя порядъчна жена бяга направо от обятията на един мъж в леглото на друг? Никога не си беше представяла, че е способна на подобна постъпка.

И въпреки това го бе направила. Нещо се беше обърнало в нея още в първия миг, в който видя Кейн Смит. Луда или не, тя се бе влюбила в него! Както не я биваше в преструвките, любовта й сигурно е била изписано на лицето. Той я е съзрял и се е възползвал. Жалко, доскоро беше готова да се закълне, че Кейн никога не би си отишъл, без да… поне да й благодари за нощта… Ала той го бе сторил.

Всъщност Кейн беше по-скоро прелъстеният, отколкото прелъстителят. Той изобщо не бе споменал думата любов. В своето заслепление беше взела онова, което виждаше в очите му, за обич. А то се бе оказало най-обикновено желание да притежава тялото й. Бе се случило точно това, за което я беше предупреждавала баба й…

Само след няколко часа Роури вече мислеше, че е заплатила прекалено висока цена заради заслеплението си. Дълго седя, забила мрачен поглед в една драскотина върху изящния крак на масичката. Замисли се кой ли би могъл да звъни преди малко. Никой не знаеше къде е тя. Освен Кейн, разбира се. Но защо му трябваше да й се обажда, след като е бил тук и би могъл лично да й каже каквото иска? Освен ако не се е чувствал неудобно. Ако се е страхувал, че тя ще се опита отново да го съблазни… Решил е, че е бил подведен и просто е скочил, грабнал е дрехите си и е изскочил навън, преди тя да се събуди и да му увисне на шията, говорейки за дантели, женитби, цветя и рози.

Роури поплака, защото когато една жена се отдава за първи път, заслужава поне малко внимание. После, каквато си беше разумна по природа, стана, облече си копринената сватбена премяна и прибра все още влажната си коса високо на тила, закрепвайки я с няколко фиби. Грижливо оправи леглото, подреди банята и огледа намръщено бъркотията върху нощното шкафче. Слава Богу, че поне не беше разляла шоколада върху килима! Хотелската позлатена химикалка и бележник лежаха сред безпорядъка, а върху подноса сякаш имаше някаква бележка. Сигурно беше сметката за вечерята. Без дори да я погледне, тя я изхвърли в кошчето. Ако някои допълнителни разходи не бяха включени в сметката на рецепцията, да ги изпратят на адреса й.

Като се опитваше да не мисли за нещата, които не можеше да промени, Роури събра малкото си багаж в новия куфар, купен за Синсинати и огледа стаята за последен път. Какво пък толкова? Вдигна високо глава, макар че устните й леко потреперваха.

Погледна с надежда към телефона. Сигурно е било грешка. Но ако все пак е бил той? Само че сега проклетият апарат мълчеше, а Роури трябваше да освободи стаята преди дванайсет. Иначе щеше да се наложи да плати за още един ден, а бюджетът й за сватбеното пътешествие бе почти изчерпан. Тя вдигна решително куфара, затвори тихо вратата зад себе си и се запъти към асансьора.

 

 

Микробусът още стоеше пред къщата й. Напразно се бе надявала да са си отишли, като й спестят необходимостта да дава обяснения. Всъщност какво толкова имаше за обясняване? Каквото трябваше, го беше написала в бележката до Чарлз и с това нещата приключват. Вероятно е изпитал облекчение, че е избегнал неудобния разговор. Чувствата от всякакъв характер за него бяха неудобна тема. А едно от откритията, които бе направила за себе си през изминалата нощ, беше, че всъщност е доста по-емоционална, отколкото бе смятала. Да не говорим за практичността…

Каквито и да бяха причините да е такава, най-после Роури знаеше, че е това е нейната личност и че не дължи никому никакви обяснения за начина, по който е избрала да живее. Колкото до онова, което се бе случило между нея и Кейн, то не засягаше никого.

— Върнах се — провикна се откъм входната врата тя.

Съни се втурна към нея от кухнята със саксия в едната и ножица в другата ръка.

— Мила, сладка Роури! — извика тя и разтвори широко ръце да я прегърне. — Бях сигурна, че когато моментът настъпи, ще последваш поривите си! С Венера, която минава покрай Уран…

— Съни, моля те! — Роури остави на пода багажа си, прегърна майка си и направи крачка назад. — Остави хороскопите за малко, имам нужда от чаша кафе, купичка от полуготовата ми пшеничена каша, фъстъци и мляко с какао. Преди това обаче искам да сваля тези дрехи и да облека нещо по-удобно. Къде са останалите?

— В търговския център. Продават здравословна храна и Ив и Пийс взеха Бил, за да пазаруват. Мисти показва на Мади как да прави купчинките тор около цветята, а Фона… — вече бяха в стаята на Роури. Съни беше оставила на масата в кухнята саксията заедно с някакви семена. — Тъкмо се готвех да ги садя — продължи майка й.

— Къде е Фона? — настоя Роури и съблече полата си. — Нали не се е върнала в Ричмънд? Исках да поговоря с нея за нещо — не с Пийс, въпреки че се беше омъжвала два пъти, не и с Мисти, която бе живяла с приятеля си близо половин година, преди да я остави, за да отиде в корпуса на мира. Фона беше специалистката по интимните контакти. Само тя би могла да й каже доколко случилото се през отминалата нощ е било реалност и доколко — плод на въображението й.

— Ами… Така или иначе, все някога ще научиш… — майка й се усмихна насила. — Костюмът ти е чудесен, казах ли ти? Не е най-подходящата дреха за сватба, но би бил идеален за…

— Мамо, къде е Фона? Дори да е направила нещо отвратително, трябва да ми кажеш, защото все едно, ще разбера!

— Наистина е отвратително. Искам да кажа, неудобно е, но, мила, всички знаехме, че нещата са обречени. От друга страна, тя е Телец, а той — Козирог, при това нейната Луна пресича неговия…

— Ма-мо!

— Добре де, опитвам се да ти кажа. Фона е в Норт Уилсбъро, Чарлз има някакъв важен клиент там и…

— Искаш да кажеш, че е заминала с Чарлз?!

Нея никога не я беше канил да го придружи по време на командировка!

— Там имало хубав ресторант и…

— Фона и Чарлз?!

— Тъкмо това се опитвах да ти кажа — въздъхна Съни с облекчение и сви рамене. — Подобно разположение на планетите води до привличане от пръв поглед. Не съм сигурна обаче дали не е типичен случай на кармично разпознаване…

Ала Роури не я слушаше. Сестра й с екзотичните си танци и полюляващи се бедра и скованият, закопчан до последното копче Чарлз Уилям Едуард Банкс Трети. Или беше Едуард Уилям?

 

 

Три дни по-късно нещата получиха странно развитие. Чарлз и Фона се бяха прибрали рано сутринта и за да наруши неловкото мълчание, сестра й спомена, че има намерение да се отбие в училището по танци в Уинстън. А Чарлз непрекъснато се усмихваше…

И макар Роури да не се усмихваше, поне се въздържаше да не плаче, освен късно през нощта, когато наблизо нямаше никой. Затова не беше чудно, че се събуждаше с болка и особена празнота в сърцето. Е, поне язвата спря да се обажда… От обрива на пръста й нямаше и следа, благодарение на билковия мехлем със зехтин, който й бе изпратил Бил, веднага щом се бяха върнали в Ричмънд.

Почти беше привършила с прибирането на багажа си, но все още не си бе намерила ново жилище. А това бе доста неприятно, като се имаше предвид, че училищните занятия започваха съвсем скоро. С ирония помисли, че с удоволствие би останала на същото място, само че Чарлз вече бе подписал договор с нов наемател…

Щеше да й липсва кичестия клонак над портата. Е, сега, след като глицинията беше окастрена, може би не чак толкова… Роури въздъхна и надраска на едно листче „адрес, документи, телефон“ и го подпъхна под саксията. Виж, цветята й… О, те бяха друго!

 

 

Беше минал половин час след предаването „Хи-хи“ и оставаше толкова до „Театрални шедьоври“. Тя следеше и двете и не ги намираше за несъвместими. Точно тогава чу пред къщата й да спира кола. Любопитна кой ли може да е, тя тръгна към вратата. Беше я затворила с мрежата против комари и запали лампата на верандата.

Внезапно сърцето й спря да бие.

За Бога, Ороура, не бъди наивна, каза си тя. Кейн си беше отишъл отдавна и оттогава не се бе обаждал. Той знаеше, че сватбата й се провали, така че нямаше причина да се връща в Табаковил…

Пред къщата й бе паркирана дълга тъмна кола. Светлината бе доста оскъдна и преди да е различила каквото и да било движение, портата се отвори и познат висок силует се очерта за миг на фона на далечните светлини на града.

— Кейн… — прошепна тя.

— Роури!

Ако не го познаваше добре, би се поколебала дали наистина е той. Но в бързите му широки крачки нямаше и следа от колебание. Той изкачи на един дъх стъпалата до верандата, напълно убеден в гостоприемството на Роури. И преди тя да успее да отрони и дума, се озова в обятията му.

Устните, за които не бе спирала да бленува, я целуваха. Същите силни ръце я притискаха с такава жар, сякаш искаха да я превърнат в част от стройното му тяло. Сърцата им биеха в лудешки ритъм, който бързо ескалира в непреодолим страстен порив.

— О, Господи! Колко ми липсваше! — дъхът му пареше шията й. Вдигна я на ръце и влезе с нея в къщата, преди да успее да му възрази. — Къде, по дяволите, беше!? Звънях хиляди пъти, а някакъв идиот ми повтаряше, че телефонът е прекъснат!

— Ами… Казах им, че се местя от първи, а те вкарали погрешно датата в компютъра и изключиха телефона по-рано.

— Няма значение, нали вече съм тук! — той я пусна да стъпи на пода и отново я целуна.

Устните му красноречиво изразяваха всичко, което не можеше да бъде изказано с думи. Отначало буйна и пламенна, целувката на Кейн ставаше все по-нежна. Безмълвно й разказваше за безпокойството си, за мъчителното усещане на самотата и за страха, че няма да успее да пристигне навреме. И няма да я намери…

— Щях да тръгна още преди да е засъхнало мастилото върху договора, но от студиото не бяха в състояние да ми подсигурят самолет веднага. Господи, ако знаеш как съм карал от летището в Грийнсбъро до тук!

Роури вдигна лице към него. Обясненията за заминаването и завръщането му можеха да почакат. Достатъчно й бе, че Кейн е до нея. И независимо дали беше разумно, или не, тя го обичаше такъв, какъвто е бил някога, какъвто бе сега и какъвто щеше да бъде след години…

А той го знаеше, без да е необходимо да му го казва. Целуна я толкова пламенно, че я остави без дъх. Милувките му заличиха болката и съмненията, които я измъчваха след заминаването му.

— Не ти казах, но ти знаеше, нали? В бележката, която ти оставих… Страхувах се да ти го напиша. Колко глупаво за човек, който си изкарва прехраната с писане, нали?

Бележка ли? Каква бележка?, зачуди се Роури наум. Но какво значение имаше, щом се беше върнал при нея и я обсипваше с ласките си и разкопчаваше копчетата на блузата й…

— Кейн, какво правиш? — прошепна тя, когато той свали блузата и презрамките на сутиена й, като го смъкна до талията.

— Не се ли досещаш? Нима вече си забравила първите уроци? — и като хвана с длани гърдите й, Кейн се наведе, за да целуне втвърдените връхчета. Изведнъж се взря в тях, а след това в нея, сякаш никога през живота си не беше виждал жена.

— Как успяваш да ми въздействаш по такъв начин? — прошепна Роури.

— Не зная — отвърна той. — Както не зная как ти успяваш да ме накараш да се чувствам така, нито пък защо не ми се удаде да не мисля за теб дори минута от мига, в който те видях да миеш пода с търкане и въздишки посред нощ!

Притегли я към себе си, докато голите й гърди се притиснаха до мускулестото му тяло, и отново я целуна. Нищо не можеше да се сравни с желанието му да бъде с тази жена и да я целува с цялата натрупвана през нелекия му трийсет и седем годишен живот любов, самота и копнеж. Ала това не бе достатъчно. И двамата искаха повече…

Не след дълго дрехите на Кейн последваха нейните на пода и тя се озова в прегръдките му върху ухаещите на билки бели чаршафи на моминското й легло. Този път всичко бе реално. Нямаше го леглото с кралските размери, огромната вана, виното… Нямаше страхове и несигурност.

Роури го прегърна с жар и Кейн се надвеси над нея така, както хиляди пъти го беше сънувала в същото това легло. Сега сънят й се превръщаше в действителност. Думите бяха излишни. Две тъмни като кафе очи, кипящи от страст, се взираха в други две с цвят на кехлибар.

Роури бе го чакала цял живот, за да й разкрие тайната на любовта, а накрая за малко да се разминат!

В мига, в който усети напора на твърдата му страст в преддверието на своята женственост, тя протегна ръка надолу и го докосна.

— Господи, какво се опитваш да направиш? — простена той.

— Ти ме виждаш, а аз не. Любопитна съм да узная… всичко. Имаш ли нещо против?

— Любов моя, ако искаш огледала на тавана и илюстровани списания, ще купя. Макар че ако продължаваш в този дух, не съм сигурен дали ще издържа, докато приключиш образованието си… — Кейн затвори очи, решен да издържи на изследователския й порив.

Когато вече не бе в състояние да се владее повече, леко се извъртя на една страна и я привлече към себе си.

— Роури, любов моя… — пръстите му започнаха да милват зърната й.

Това изтръгна от гърлото й нов стон, а тялото потръпна от желание. Тя беше неговата любима! Бе я направил жена. Щастлива жена. Нещо, което никой друг мъж досега не беше правил за нея. И егоистично или не, изпитваше удоволствие да знае, че Роури е само негова и е създадена, за да го обича и да бъде обичана от него. Завинаги…

Внимателно навлезе в нея и я поведе към екстаза. Почти едновременно преживяха неземното блаженство, а после — изтощени и щастливи — се върнаха към реалността…

 

 

Доста по-късно през нощта Роури се събуди и видя до себе си Кейн, който я гледаше усмихнат.

— Не можеш да заспиш ли, Кейн?

— Мисля за различни неща…

— Боя се да те питам за какво… — прошепна тя. Преди да си замине, Съни й беше предрекла, че всички проблеми ще се разрешат, а при цялата си чудатост и ексцентричност, тя рядко грешеше за подобни неща.

— Какво ще кажеш да се преместиш в Ню Джърси, Роури? В Кейп Мей ще ти хареса.

— Вече съм подписала договор и…

— Добре, добре! — прекъсна я той. — И аз подписах договор, но мога да си върша работата и тук. Защо не наемем по-просторно жилище за една година? После ще решим къде ще живеем. Ако пък ни хареса, ще останем.

— Винаги ли си толкова отстъпчив? — засия от щастие тя.

— Само когато съм с жената, която обичам, любима!