Дикси Браунинг
По волята на съдбата (10)

Глава девета

Страните на Роури се покриха с руменина. Пръстите й нервно мачкаха хавлията.

— Наистина ли, Роури?

— Не мога да повярвам, че казах подобно нещо — прошепна тя.

— За това, че си изкукуригала, или… другото?

— И двете — започна леко да се отдръпва Роури, ала без повече приказки Кейн я привлече към себе си.

Тя зарови лице в рамото му. Поне не се налагаше да го гледа. Хубаво се беше подредила! Сега знаеше защо не бива да пие алкохол. Задръжките падаха и забраните отиваха по дяволите.

— По-добре да си налея малко кафе — смънка и опита да се измъкне Роури.

— Нямаш нужда от кафе — Кейн отново я притисна в прегръдката си, а лицето му почти докосваше нейното. — Не съм сигурен от какво имаш нужда, но ми хрумна добра идея…

Знаеше, че онова, от което Роури се нуждаеше, беше той самият — мъж, който да я обича достатъчно, за да й позволи да си отиде, ако пожелае, а в същото време да държи на нея толкова, че винаги да се чувства като част от неговия живот. Трябваше й мъж, достатъчно търпелив, за да умее да чака, ако тя искаше. Все пак, искрено се надяваше да не го поставя на подобно изпитание, защото още малко… и щеше да полудее!

— Роури, скъпа, чуй ме — мълвеше в косата й той.

Тя дишаше с полуотворена уста и Кейн усещаше топлия й дъх във врата си. Не знаеше как да стане така, че двамата неусетно да се окажат съблечени, без да развали магията на мига. Трябваше да стане много по-изискано и нежно от когато и да било. С изключителен финес! Защото за първи път през живота си той разбираше каква е разликата между секса и любенето. Кейн не желаеше само удоволствие в леглото от жената, която държеше в обятията си. Копнееше за много повече!

— Ти трепериш — каза Роури и се изви, за да го погледне.

— Да — отвърна тихо той.

— Нали не е от студ?

— Едва ли. Скъпа, спри да се движиш. Не се ли чувстваш неудобно в тази дебела хавлия? — защото на него определено му пречеше! При движението си в обятията му, едното й рамо се беше оголило и отдолу се показваше спираща дъха гледка.

— Всъщност не съм изкукуригала. Само…

Кейн нежно я наклони към леглото и се надвеси над нея.

— Зная — сложи пръст на устните й той. — Не съм психиатър, но мисля, че зная какъв е проблемът ти. Никой не може да бъде едновременно добър с всички. Това те съсипва и те кара да се чувстваш жалка и виновна.

— Мислиш ли, че съм жалка? — изглеждаше толкова нещастна, че сърцето му се сви.

Кейн поклати бавно глава. Лицето му бе съвсем близо до нейното, а пламналите му от страст очи я изгаряха.

— Не, мила. Не си жалка, нито луда, а скоро няма да бъдеш и девствена — той се подпря на лакът и сложи ръка на гърдата й, без да я обхваща, без дори да я погали. — Не се безпокой, любов моя. Ще стигнем само дотам, докъдето искаш ти. И ще направя всичко, което зависи от мен, за да не те заболи — зениците й бяха разширени. Той притвори очи и докосна устните й със своите… — Няма да те боли… Никога няма да те боли… Любима, скъпа Роури…

Още при първия допир на езика му, тя почувства как по вените й се разлива горещо желание. Не разбра как хавлията й се озова в края на леглото, а Кейн вече я притискаше към хладния чаршаф със силното си тяло. Сякаш се беше пренесла в някакъв друг свят. Дори само допирът на пръстите му разтърсваше цялото й тяло по невероятен начин. А мисълта за него предизвикваше у нея усещания, които не бе смятала, че е възможно изобщо да съществуват.

Сърцето й биеше до пръсване. Пръстите й се впиха в силните мускули на гърба му в стремеж да го привлече по-близо. Изпитваше неутолим стремеж да го направи част от себе си!

Устните му я поглъщаха — силни, меки и нежни едновременно. По-опияняваща и от най-силното шампанско, целувката я омая. Никога досега не беше изживявала подобно нещо. Ръката му обхвана гърдите й, а пръстите започнаха да милват втвърдените зърна. Роури изстена.

Устните му се спуснаха надолу по врата към гърдите й. В мига, в който тя усети как Кейн леко захапа едното втвърдено връхче, тялото й се изви.

— Сигурна ли си още, че го искаш? — Кейн се освободи от ризата си и започна да разкопчава колана на панталона. Слиповете му бяха жълти с ярки тропически риби по тях. В Кий Уест не му се струваха толкова крещящи, но сега би искал да е с нещо по-невзрачно. Какво ли щеше да си помисли тя…

— Слиповете ти са красиви — каза Роури, а той се засмя. Само на една жена на света би й хрумнало да ги нарече „красиви“.

— Чудя се какво би казала тогава за тези на славейчета и рози… — ала шегата свърши и Кейн легна до Роури. Или ще ми се довери, или не, помисли той. — Роури? Обещавам, че няма да направя нищо, което ти не желаеш. Но ако искаш да си отида, по-добре ми кажи сега, защото се боя, че след малко това ще е невъзможно.

В очите й се четеше несигурност, страх и желание. Тя копнееше за него, ала не смееше да го признае! Страхуваше се от всички стари, насадени от баба й табута, както и от полузабравения инцидент в детството си.

— Роури, нали знаеш как става това? — попита притеснен той. — Дори и децата знаят как се любят възрастните — тя кимна, без да откъсва очи от неговите. Внезапно Кейн усети прилив на нежност. В съчетание със силното му мъжко влечение, то бе съвършено ново усещане за него. Затова каза: — В известен смисъл и на мен ще ми е за първи път.

С ледени стъпала и пламнали страни Роури надникна над рамото му. Отсреща в огледалото се виждаше тясна ивица пъстър плат, а над нея — плещест гръб, увенчан с широки мургави рамене. По-надолу под ярките риби продължаваха стройни мускулести крака. Той имаше тесни стъпала, за които Съни би казала, че са признак на това или онова. С любопитство огледа и собствената си фигура, по-точно онова, което се виждаше от нея — два дълги крака с изящни глезени и възлести колене. А над мургавия мъжки гръб се виждаше голо рамо, зачервено лице и разрошена руса коса. Мили Боже! Бе гола в хотелска стая в легло с мъж, когото познаваше едва от седмица, а се готвеше да му се отдаде!

— Зная как се прави… Поне мисионерската поза… И че първия път боли. Но щом въпреки това всички искат да го правят, едва ли е чак толкова страшно — Роури изрече думите с треперещ глас.

— Тогава слушай внимателно, любов моя, защото възнамерявам да попълня празнотите в образованието ти. Така наречената мисионерска поза си има предимствата, но като за първи път… Има различни теории по въпроса кой е най-добрият начин.

— Не знаеш ли как? — лежеше под него с ръце, опрени на раменете му.

— Не всичко, Роури. Не се преструвам, че ми е за пръв път. Но за първи път съм с жена, която означава толкова много за мен, и всичко е много по-различно. Искам да ти доставя удоволствие — и добави мислено: И да ме желаеш, още и още, докато остареем толкова, че вече само да се прегръщаме, потънали в сладки спомени.

Ала повече от всичко на света искаше да се любят — дотогава, докато останат без дъх и капка сили. А после да започнат отначало. Целият трепереше, забравил за себе си, обзет от единственото желание да види как я завладява удоволствието — толкова силно, че почти да забравя за болката…

— Всичко започва тук — Кейн докосна челото й. — После отива тук — плъзна ръка надолу към копринената купчинка на венериния й хълм. Роури го погледна изплашено и стисна ръката му между бедрата си, при което той веднага я отдръпна. — И накрая — продължи той, прокарвайки нежна диря по гладкия й корем, мина край вдлъбнатинката на пъпа й и спря да почине върху лявата й гръд, — ако имаш късмет, ще завърши тук, в сърцето ти. Разбираш ли?

— Май че да.

— Виж, всичко започва в мислите — за него досега никога не бе започвало там. — После идват възбудата и удоволствието. Само в много редки и щастливи случаи, когато двама души са създадени един за друг, завършва в тук, сърцето — погали лявата й гърда, а после се наведе и пое с устни набъбналото розово зърно.

Сякаш целият свят се залюля и завъртя. Тя сграбчи лицето му и зарови пръсти в гъстата коса. Това беше той — точно такъв, какъвто го искаше. С неговите неправилни черти и скептична усмивка, толкова прекрасен, че не можеше да повярва на щастието си! Защото макар и без опит, Роури не бе глупава. Кейн я желаеше. Не само това — той не беше безразличен към нея. Може би дори я обичаше — така, както и тя него…

Не успя да довърши мисълта си, тъй като бе обсипана с целувки, които възпламениха плътта й и я накараха да копнее за нещо, което осъзнаваше смътно.

— Кейн! — внезапно извика тя. — Какво правиш? Нещо става с мен! — стенеше и се извиваше в ръцете му.

А той с търпение, вещина и нежност разпалваше у нея страстта. Едва се контролираше да не бърза. Роури го обичаше! Бе сигурен! Тя му се доверяваше!

Когато отново се озова върху нея, слиповете с жълтите тропически риби бяха някъде на пода, Роури изглеждаше изтощена, а устните й бяха полуотворени и подпухнали от целувките. Тя имаше чувството, че всичко около нея пулсира в яркорозово.

— Седни — каза Кейн.

— Не мога, изтощена съм.

— Чудесно, любов моя, но проблемът е, че аз не съм — вдигна я и я сложи да седне в скута си. С ръце на раменете му, Роури отпусна глава назад. Бе усмихната и сияеща. — Това съм аз, любов моя, а това тук е част от мен — той постави ръката й отгоре и стисна здраво зъби, защото малката й мека длан започна да го опипва любознателно. Защо, по дяволите, не си сложи онова проклето нещо, което бе в малкото лъскаво пакетче върху нощното шкафче! Сега допирът й го влудяваше! — Мисля, че предостатъчно приказвах и показвах, скъпа… — вече не издържаше. — Само минутка, и преминаваме към втори етап, съгласна ли си? — след малко каза: — А сега предстои трудната част.

— Имаш предвид онова ли?

— Да, любов моя — Кейн едва сподави смеха си. — Онова. Ти си учителка, знаеш много повече от хлапетиите, които се впускат във въпросното приключение. Затова няма да ти обяснявам какво ще се случи. Искам обаче да знаеш, че по всяко време можеш да станеш и да си отидеш. Обещавам ти, че няма да плача дълго и, въпреки това, ще продължа да те уважавам…

Тя почувства как отново започва да я облива нежната топла вълна — това усещане изобщо беше ли я напускало? Роури не се нуждаеше от инструкции. Все пак бе завършила колеж и теоретично беше добре подготвена.

Само че не беше подготвена за чувството, че… проникват в нея. Сложила ръце на раменете на Кейн, сериозна и съсредоточена, тя се намести предпазливо върху твърдия символ на неговата мъжественост. От Кейн се лееше пот. Той изруга наум.

Наистина теорията бе доста по-различна от практиката. Беше дошло време за сериозната част. И двамата го знаеха чудесно. Тя раздвижи задничето си експериментално и усети как някаква преграда у нея се опъна. После затвори очи, повдигна се и седна отгоре му изведнъж. Извика от болка. Кейн издаде стон на удоволствие и я стисна в прегръдките си толкова силно, че щеше да я задуши.

— О, Роури! Би ли спряла да се движиш за миг? Не се движи и мисля, че ще спре да те боли.

Вече бе спряло. Чувстваше се запълнена, и то не само в една точка от тялото си. Усещаше го с цялото си същество. С много нежност Кейн взе лицето й между дланите си и се усмихна блажено. После я целуна и странно как се оказаха легнали — тя отдолу, а той — над нея… И тогава Кейн започна да се движи — отначало бавно, а след това по-бързо…

Роури усещаше как изгаря от страст, как отново и отново я преживява и всеки път беше толкова прекрасно… и все пак толкова различно…

Когато не след дълго, надвесен над нея Кейн викаше в екстаз името й, тя осъзна, че се усмихва щастливо. Всъщност по-скоро самодоволно. Сгуши се щастливо в обятията му и почти веднага заспа…

През тази нощ Кейн се събужда на няколко пъти и я гледаше на светлината на уличната лампа, струяща през прозореца…

Най-напред беше учил три години математика в колежа, за да добие право да служи като баща си във ВВС. След редуващите се периоди на напрежение и скука в армията дойде писането и безпокойството, търсенето на нещо, което не знаеше какво точно представлява.

Беше го намерил. Слава Богу, бе имал достатъчно разум, за да го разпознае, да тръгне след него и да не се спре! Изпитваше желание да я събуди, за да се любят отново, но се сети, че е твърде скоро за нея и сигурно щеше да я боли. Тихо стана и затърси в пътната чанта, докато откри бележника си. Взе душ, облече чистия слип на рози и славейчета, нова риза и седна да пише.

Роури се усмихваше насън и тези усмивки не отиваха напразно. Кейн жадно ги поглъщаше с поглед, докато пишеше нещо в бележника си. Накрая откъсна един лист и го постави на нощното й шкафче, като го закрепи с наполовина пълната чаша шоколад. Когато тя се събудеше, той щеше да е на път с едно-единствено желание в сърцето си — да бъде в обятията й. Изкушаваше се да прати по дяволите цялата сделка, но бе дал дума на Рос.

Дълго гледа спящата Роури, после се наведе и я целуна. Тръсна глава и се изправи. Бе нетърпелив да тръгне, защото колкото по-бързо го стореше, толкова по-скоро щеше да се върне. След няколко часа, мислеше Кейн, тя щеше да се събуди и да се чуди къде ли е изчезнал, а той нямаше да е до нея, за да я успокои. Ала Роури щеше да намери бележката му и щеше да разбере. А когато отново я видеше, щяха да разговарят за бъдещето си. За тяхното общо бъдеще.