Дикси Браунинг
По волята на съдбата (6)

Глава пета

Кейн още седеше на покрития с пъстра калъфка фотьойл, когато чу гласа на Маделин Банкс:

— Госпожице Хабърд? Ороура?

Той стана да й отвори вратата.

— Тя си легна, госпожо Банкс.

Изражението на лицето й говореше недвусмислено, че отдавна е трябвало да си е тръгнал и Кейн съжали, че не го бе сторил — заради Роури, защото тя щеше да попадне под подозрението на тази жена.

— Ороура не се чувства добре. Не исках да я оставям сама.

— Аха…

Маделин Банкс беше едра жена. Можеше да се каже, че е хубава или поне внушителна. През времето, когато бяха съседи, той никога не я бе виждал немарлива. Светлата й коса винаги бе с безупречна фризура, а скромните й бижута на вдовица бяха подбрани с безпогрешен вкус. През зимата носеше кашмирени костюми и красиви пуловери, а през лятото — леки костюми в пастелни тонове. Не се потеше и дрехите й никога не се мачкаха. В този момент Кейн би я пратил по дяволите.

— Ходила ли е госпожица… Ороура на лекар?

— Предполагам, че да.

— Мога ли да се осведомя за естеството на заболяването й?

— Стомашно разстройство — ако старата сврака се интересуваше от повече подробности, можеше да попита Роури лично.

Роури лежеше със затворени очи в другия край на къщата. До нея долитаха някакви гласове, ала бе твърде отпаднала, за да я е грижа кой е у дома й. Със сигурност не беше Чарлз — беше твърде зает. Стана такъв от момента, в който тя се съгласи да се омъжи за него. Преди това бе доста по-различен. Не че се беше навъртал кой знае колко около нея, но съвсем недвусмислено я бе ухажвал. Той бе от мъжете, които предизвикват доверие, и тя му се беше доверила…

Ала след като бе дала съгласието си да се омъжи за него, ухажването приключи. Бе озадачена и малко засегната, но й беше обяснил, че ако искат да имат време за сватбено пътешествие, ще трябва да използва всяка минута до сватбата им. Очевидно оползотворяването на времето му не включваше играта, която вече бе спечелил. Защо да се старае? Роури му беше вързана в кърпа. Това не я бе обезпокоило, а навярно би трябвало. Ухажването бе един вид пробен период, нали? Как иначе можеха да знаят дали си подхождат? Всички го правеха, а повечето двойки дори не чакаха да се сгодят, преди да се любят. Тя също беше готова да го направи, само че Чарлз не го бе пожелал. И колкото повече чакаше, толкова по-невъзможно й се струваше.

Роури не беше съвсем без опит. В колежа бе излизала с момчета, обикновено заедно с цяла компания. Ходеха на кино и по събирания. От един момент нататък обаче се разделяха по двойки, останалите започваха да се чувстват излишни. Същото беше и със събиранията. Тя почти не пиеше, не спеше с момчета и не се дрогираше, което я правеше скучна за тях.

Филмите наистина я забавляваха, само че се смееше не където трябва. По онова време не й беше особено забавно. Никога не знаеше какво очакват момчетата от нея, нито какво тя да очаква от тях. Знаеше, че животът не е романтичен филм. Не и в наши дни.

Когато се премести в Северна Каролина и започна работа като учителка в училището, където преподаваше и съквартирантката й от колежа, почти се бе отказала от мечтите си. На практика първият мъж, с когото се запозна, беше Чарлз Банкс. Той, разбира се, тогава бе женен и Роури никога не беше гледала на него другояче, освен като на съсед и собственик на жилището й. Сюзън понякога се бе отбивала да си побъбрят и с това контактите на Роури с Банксови се изчерпваха.

После дойде внезапната смърт на Сюзън, новината, която беше потресла целия град, тъй като само допреди седмица я бяха виждали в цветущо здраве. Шест месеца по-късно Чарлз покани наемателката на къщата си да го придружи на един бизнес банкет и тя прие. Оттогава излизаха от време на време — на кино, вечеря или на сбирка с танци в клуба на Чарлз. Той твърдеше, че е самотен, а Роури също се чувстваше така.

… Беше петък вечер в края на април, след традиционното годишно събиране за успешно представилите се ученици. Роури бе донесла у дома си от останалите сандвичи със сирене и сладоледени ванилови вафли заедно с истински китайски порцеланови чаши и чинийки, които беше взела под наем от оказиона. Двамата с Чарлз седнаха на верандата, хапваха и си говореха на общи теми, когато изведнъж той се обърна към нея и я попита дали иска да се омъжи за него. От изненада тя се задави и докато той я потупваше по гърба и й подаваше носна кърпа, моментът изгуби и малкото си романтика.

— Е, ще се омъжиш ли за мен? — повтори той.

— Чарлз, сигурен ли си, че искаш това от мен?

— Скъпа, мисля, че бихме си подхождали чудесно. Разбира се, ако търсиш някой герой от роман, който да падне в краката ти, боя се, че не съм подходящ — обърна се към нея с обезоръжаващата си усмивка: — Ако обаче желаеш да се свържеш с човек, който много те цени и уважава и който може да си позволи да се грижи добре за теб, тогава не е нужно да го търсиш другаде. Нали обещаваш да си помислиш?

После кротко я целуна. Беше очаквала настоятелност от негова страна, ала прикри разочарованието с усмивка, казвайки си, че сигурно иска да й даде време да свикне. Ала това така и не се случи. Чарлз явно не беше от страстните мъже. Или пък по този начин й засвидетелстваше уважението си. Все пак го беше виждала разгорещен — при опит за получаване на застраховка чрез умишлено предизвикан пожар. Може би след сватбата щеше да се промени…

А ако си останеше същият? „Които си приличат, се привличат“, гласеше старата поговорка. Роури вярваше, че зад нея се крие житейска мъдрост. Ами другата — че се привличат противоположните характери?

В мислите й изплува Кейн Смит и тя седна в леглото, за да изчака реакцията на стомаха си. Тъй като нищо не последва, внимателно стъпи на килимчето. Покрай всички тези ангажименти, не й оставаше време да се заеме със своите проблеми. Да събере книгите си, например. А и днес беше последната събота от месеца, което означаваше, че тази вечер ще има танци в клуба. Ходеха на всички сбирки в него, защото повечето клиенти и бизнес партньори на Чарлз също посещаваха заведението. Веднъж й бе казал, че членството му в клуба е негово служебно задължение. Оттогава ходенето там беше изгубило своя романтичен ореол за нея.

— Глупости — измърмори тя и прибра косата си назад, усука я и я вдигна високо на тила си, като я хвана с шнола.

Пет минути по-късно се появи във всекидневната. Маделин Банкс седеше вдървено на дъбовия стол и се взираше в нея, сякаш очакваше да се разпадне на съставните си части пред нея. Кейн се надигна от фотьойла и като я гледаше окуражително, попита:

— Сигурна ли си, че си достатъчно добре, за да ставаш?

Роури едва се сдържа да не се поддаде на обзелото я желание да хвърли нещо тежко по бъдещата си свекърва.

— Госпожице… Хм… Хабърд, моят личен лекар все още практикува. Сигурна съм, че ако му се обадя, с удоволствие ще ви прегледа — рече Мади Банкс.

— Благодаря, госпожо Банкс. Чувствам се отлично. Беше просто от нерви. Зная добре, че не бива да прекалявам с кафето…

— Сутринта Чарлз ме помоли да намина, за да обсъдим някои въпроси с вас, но мисля, че могат да почакат до следобед.

Можеха да почакат и до кацането на марсианците, но това едва ли щеше да промени нещо, каза си наум Роури.

— Предпочитам по-скоро да приключа с всичко. Не обичам да стоя без работа. Нещата се натрупват, а както знаете… — тя млъкна. Тази жена й действаше на нервите, а в такива случаи ставаше ужасно бъбрива, от което се чувстваше още по-зле!

Кейн стана, пожела им приятен ден, смигна на Роури и си отиде. Като пътник на „Титаник“, видял как и последната спасителна лодка отплува, тя се обърна решително към възрастната жена:

— Госпожо Банкс, Чарлз ми каза, че възнамерявате да се върнете в Табаковил…

 

 

След три часа Мади Банкс беше очертала недвусмислено пред бъдещата си снаха територията си на действие. Майката на Чарлз бе същински валяк! Без значение какво й се казваше, тя си знаеше своето! А това бе едва началото!

 

 

Разговорът се бе пренесъл в къщата на Чарлз, когато пристигна Ив. Ивлин Банкс Сандърс беше висока дългокрака разновидност от женски пол на брат си. Роури бе приятелски настроена към нея. Може би тя щеше да поговори с майка си, защото до момента Роури не бе успяла да вземе думата.

— Значи вие сте малката учителка на Чарлз!

— С нетърпение очаквах да се запозная с вас, госпожо Сандърс! — казаното бе чиста лъжа. До гуша й беше дошло от роднините на Чарлз… Той обаче още не бе видял нейните!

— Вие сте по-хубава, отколкото ви описа майка ми — засмя се Ив. — Ох, капнала съм! Имам нужда да пийна нещо, да взема една освежаваща вана и чак тогава отново ще бъда човек. Мамо, ела горе при мен, докато разопаковам багажа си. Не можеш да си представиш последната приумица на Том!

— Сигурна съм, че госпожица Хабърд ще ни извини, нали, скъпа? Чарли ще занесе нещата ти горе в източната стая, Ив.

Ив се запъти по стълбите, а госпожа Банкс изчезна нанякъде да търси икономката. Роури се почувства съвсем ненужна.

Тя се прибра и, понеже стомахът й продължаваше да я боли, си приготви от билковия чай на баща си от лайка и мента. После издърпа чекмеджето с бельо и изхвърли всички бикини с разтегнати ластици. Най-после беше свършила нещо!

В четири и половина Чарлз й се обади по телефона.

— Майка ми каза, че не си била добре тази сутрин.

— Просто от нервния ми стомах, не е едра шарка.

— За Бога, Ороура, да не би наистина…

— Не, нищо ми няма, Чарлз! Просто се пошегувах. Наистина.

— Сигурна ли си? Кейн и Ив биха могли да отидат в клуба сами, а аз или майка да останем при теб.

Само през трупа ми, каза си тя с мрачна усмивка.

— Не, добре съм. Чувствам се чудесно. Всъщност нещата ми вече са прибрани и готови за преместването. Ъъ… Каза ли ти госпожа Банкс, че тази сутрин поговорихме доста дълго?

— Спомена, че си имала голям напредък.

— О, да, наистина! — засмя се с нотка на ирония тя.

Напредъкът се състоеше в това, че вече се знаеше коя госпожа Банкс ще командва и коя ще трябва да си мълчи.

След първите два часа, през които се бе съгласявала с мнението на бъдещата си свекърва, че розите са прекрасни, че наистина не бива да се подценява ландшафтът и още хиляди дреболии, Роури се почувства отвратена от малодушието си. Истината бе, че харесваше естествено избуялите градини и розови храсти, небрежно пръснати из двора с нацъфтели по тях истински цветове. Толкова се беше надявала да разчупи правоъгълните форми на цветните лехи, да засади в тях перуники и дори зеленчуци! Всъщност бе очаквала с нетърпение да превърне цялото имение в жизнерадостно и неповторимо място, да го промени, както и Чарлз. Уви, нямаше късмет!

— До седем и половина, нали? — долетя до нея гласът му.

— Чудесно — отвърна уморено тя. — Ще бъда готова.

 

 

В седем и двайсет вече бе облякла вталена рокля в розово и бяло с висока яка. Косата й бе красиво сплетена отзад. Пръсна си от любимия лек парфюм и сложи подарените от баба й гранатени обеци, както и годежния пръстен с диамант от Чарлз. Но готова ли беше? Толкова далеч бе от това състояние, че направо й се плачеше. Тази седмица имаше сериозното намерение да отиде на гинеколог, ала нервите й не бяха издържали. Защо просто не можеха да поговорят като зрели хора с Чарлз, да му каже истината и да намерят разумно разрешение на въпроса?

— Скъпи — репетираше тя, — все още съм девствена. И с течение на времето се притеснявах за… Нали разбираш? Би ли имал нещо против, ако се подложа на малка гинекологична намеса? За да не се притесняваме първия път и…

Въздъхна, като се чудеше защо не постъпи като повечето жени — да реши въпроса с малка любовна авантюра.

Не бе поради липса на подходящ мъж. Но онзи футболист, с когото излизаше през първата седмица на престоя си в този щат, я бе изплашил до смърт с грубите си ласки на пещерен човек. Вече съжаляваше, че не беше отстъпила пред неговата настойчивост. Сега нямаше да се измъчва от тези глупави притеснения! Да не говорим за особените й сънища напоследък, в които главното действащо лице не бе Чарлз!

 

 

Когато пристигнаха в клуба, месечната танцова забава беше в разгара си, а нивото на шума недвусмислено говореше, че барът е бил отворен още в ранния следобед. Маделин Банкс не бе дошла под предлог, че има да пише писма. Ив и Роури оставиха за малко мъжете и отидоха до дамската тоалетна. Ив извади пудра и оправи безупречния си грим, след което я предложи и на Роури.

— Много е хубава, може да прикрие дори твоите лунички.

— Благодаря, но засега се въздържам — очите им се срещнаха в огледалото и Роури се подготви да чуе същинския въпрос.

— От колко време се познавате с Чарлз?

— О, от няколко години. Запознахме се, когато дойдох тук от едно малко градче, близо до Лексингтън, щата Кентъки, за да работя като учителка.

— А Кейн? Изглежда се разбирате доста добре.

— Познаваме се от няколко дни. Изглежда… приятен.

Ив пръсна между гърдите си тежък „Пойзън“ и пусна флакона с парфюма в чантичката си.

— Скъпа, времето и музиката са приятни. А Кейн Смит е адски привлекателен! Не мога да си представя как съм могла да го забравя. Всъщност тогава бях снобка, а съседите Смит бяха под нивото ми — засмя се тя.

Странно, но Роури вече не я намираше за толкова симпатична.

— Трябва да се връщаме — каза тя. Нямаше желание да разговаря за Кейн с жена, която очевидно го харесваше!

Пет минути след като четиримата бяха свършили с вечерята и пиеха втора бутилка вино, Роури не помнеше какво точно са яли. Господи, защо бе облякла рокля с толкова висока яка в тази задушна нощ!

Внезапно навън отекна гръмотевица и тя се стресна.

— Добре ли си, скъпа? — попита Чарлз.

— О, да. Чудесно! — просия насреща му, преструвайки се, че не забелязва Ив, която се беше навела към Кейн и се бе опряла свойски на ръкава на лененото му сако.

— Не може да бъде! — възкликна Ив. — Кейн, но това наистина си ти, нали? Защо никой не ми е казал?

С леко раздразнение Чарлз се обърна към сестра си:

— Какво става, скъпа? Какви са тези възгласи?

— Брат ми, знаеш ли, че нашият Кейн е писателят Кейн Смит?

Погледът на Роури се премести от Ив към Кейн, после към Чарлз и отново се върна върху Кейн, който бе намръщен.

— Ив, ако вече си свършила с ласкателствата, предлагам да потанцуваме — каза хладно той.

Двамата се отдалечиха към дансинга.

— Май пропуснах нещо — каза Роури.

— Нищо важно, скъпа. Мислиш ли, че се чувстваш достатъчно добре, за да танцуваш?

— Чарлз, колко пъти трябва да ти казвам, че се чувствам прекрасно?! — отвърна с явно раздразнение тя.

След два танца си размениха партньорите. Не стана ясно кой го бе предложил. Във всеки случай едва ли беше Ив. Като се държеше на почтително разстояние от Роури, Кейн я водеше със завидно умение по дансинга. И двамата мълчаха. Само след няколко секунди тя почувства, че лекият натиск на пръстите му върху гърба й я кара цялата да гори.

— Като че ли ще вали — промълви с нотка на безпомощност.

— Май че да.

Някаква двойка я блъсна, Роури залитна и за миг се притисна плътно към него, но веднага се отдръпна като ужилена. Кейн се усмихна по познатия й леко ироничен начин, а тя усети, че се изчервява и измънка:

— Мисля, че оркестърът има нужда от почивка.

— Искаш ли да спрем да танцуваме?

— Ако ти не искаш…

— Не искам — каза дрезгаво той. — Не и с теб.

Не бе очаквала, че ще я заболи толкова силно.

— Сигурно знаеш какво говориш — отвърна, след като се съвзе.

Двамата стояха неподвижни до прозорците. Кейн не отместваше ръка от нейната талия, като държеше в другата пръстите й. И вместо да се отдръпне, се приближи към нея тъкмо когато внезапният блясък на светкавица превърна дърветата отвън в приказни сенки. Стресната от трясъка на падналата наблизо гръмотевица, Роури го погледна, обзета от ужас.

— Кейн, аз…

— Не го казвай.

— Какво да не казвам? — прошепна тя. Сякаш не бе в състояние да мисли.

— Просто не говори. Скъпа, добрите ми маниери се крепят на косъм и само едно твое движение или дума и аз…

Роури стисна очи. Едва си поемаше дъх и всяка клетка от тялото й се опиваше от допира на този мъж, който с едната си ръка я държеше през кръста, а с другата стискаше пръстите й. Той се готви да ме целуне тук, пред всички, мислеше замаяно тя. В момента, в който затвори очи и се олюля към него, целият останал свят бе престанал да съществува за нея.

Внезапно оркестърът замлъкна и от микрофона прозвуча гласът на ръководителя му:

— Е, приятели, помолиха ме да напомня на онези от вас, които карат открити автомобили, че всеки момент ще се излее пороен дъжд. А сега, за останалите щастливци една стара полка, за да заглушим гръмотевиците.

Роури гледаше невярващо. Чувстваше се така, сякаш бе изкачила тичешком планината Пайлът Маунтин. Ръцете на Кейн я пуснаха, а тя моментално се обърна и се отправи бързо към масата.

— Става късно — каза Чарлз, който ги чакаше. — Освен това предпочитам да не карам в дъжда.

— Аз съм готова да тръгваме — Роури прибра малката си чантичка и опита да се абстрахира от допира на минаващия край нея Кейн.

Понеже шофьорът беше Чарлз, и останалите трима трябваше да си тръгнат с него.

— Пфу, никак не си се променил, брат ми! — даде израз на недоволството си Ив. — Няколко капки дъжд и кой знае какво е станало!

— Ороура не се чувства добре — оправда се с нея той, от което наистина й призля.

Пътуваха мълчаливо в тъмнината. Когато бяха преполовили пътя, Роури осъзна, че навън вали. Ала лошото тепърва й предстоеше. Още щом завиха зад ъгъла на тяхната улица, пред очите й изникна семейният микробус, блестящ на дъжда под уличната лампа. Как беше възможно да пристигнат толкова рано?!

Сватбата беше чак след седмица! Освен това можеха първо да се обадят по телефона. Може би бе просто случаен микробус, отбил встрани от пътя, докато отмине дъждът? Не, нямаше никаква грешка — насреща й се показа величествената дъга на яркозеления фон. Нямаше никакво съмнение! Близките й бяха пристигнали за сватбата!