Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (35)

Глава тридесет и четвърта

Недостигът от горива бе така остър, когато станах президент, че първият проблем пред мене бе да осигуря достатъчно електрическа енергия, за да се захранят компютрите, които щяха да определят новите втори имена на гражданите.

Заповядах всички войници с конете и фургоните от полуразпадналата се армия, която бях наследил от моя предшественик, да пренесат тонове хартия от Националния архив в електростанцията. Всички тези документи бяха от администрацията на Ричард М. Никсън, единственият президент, който е бил принуден да подаде преждевременно оставка.

Отидох лично в архива, за да наглеждам работата. Говорих от стъпалата на войниците и на няколко случайни минувачи. Казах, че г-н Никсън и неговите сподвижници са били подтискани и смущавани от самота от особено опасен вид.

— Той обеща да ни сплоти, но вместо това ни разедини — казах аз. — Сега вече, хей, вие там, по-живо! Той ще ни сплоти в крайна сметка.

Позирах за снимка под надписа на фасадата на Националния архив, който гласеше: „МИНАЛОТО Е ПРОЛОГ.“

— По същество те не бяха престъпници — допълних, — но копнееха да се възползуват от братството на организираните престъпници.

— На това място са скрити толкова много престъпления, извършени от самотни членове на правителството, че надписът спокойно може да гласи: „По-добре семейство от престъпници, отколкото никакво семейство.“

Мисля, че сега поставяме точка на тази ера на трагични маймунджилъци. Прологът свърши, приятели, съседи и роднини. Нека започне основната част на благородното ни дело.

Благодаря ви.

Нямаше вестници с голям тираж и национални списания, които да отпечатат думите ми. Големите вестникарски компании бяха закрити поради липса на гориво. Нямаше и микрофони. Бяха останали само хората.

Але-хоп!

Раздадох специални медали на войниците, за да се ознаменува събитието. Състояха се от бледосиня лентичка, на която висеше пластмасов медал.

Обясних, отчасти шеговито, че лентичката представлява „Синята птица на щастието“. А на медала отново бяха написани, разбира се, думите:

НИКОГА ВЕЧЕ САМОТА!