Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (21)

Глава двадесета

Илайза не слезе на закуска другата сутрин. Остана в стаята си, докато заминах. Родителите ни дойдоха в собствен „Мерцедес“ и шофьор. От двама ни аз бях този, пред когото се откриваше някакво бъдеще. Можех да постигна нещо.

Докато пътувахме през красивата местност вън от селцето, в мен започна да нахлува завист.

Това е един начин за самозащита на организма срещу непоносима скръб, която, като детски лекар, съм убеден, че съществува у всички деца.

Струваше ми се, че някъде назад остава една сестра — близначка, която не е умна като мен и е Илайза Мелон Суейн.

Учебната програма бе така съставена, че цяла година никой не си ходи в къщи. Посетих Англия, Франция, Германия, Италия и Гърция. Бях и на летен лагер.

За мен преобладаваше мнението, че не съм никакъв гений и съм лишен от всякаква оригиналност, но умът ми е над средното ниво. Бях стриктен, дисциплиниран и можех да отделя полезното и значимото от глупостите и излишното.

Прочух се като първото дете в историята на училището, което така бляскаво е завършило образованието си, че са му предложили да замине за Харвард. Приех поканата, макар че гласът ми все още не бе започнал да се променя.

Родителите ми много се гордееха с мен, но ми напомняха от време на време, че имам сестра близначка, която е само някакво подобие на нормален човек. Беше изпратена в някакъв скъп пансион за хора като нея.

Тя бе само едно име, нищо повече.

Баща ми загина при автомобилна катастрофа, когато бях първа година студент. За мен обаче се беше погрижил превъзходно — бях посочен за изпълнител на завещанието му.

Скоро след това един дебел адвокат с лукави очи, Норман Мушари-младши, ме посети в Бостон. Разказа ми някаква история, която в началото ми се стори много несвързана и неуместна — ставаше дума за жена, държана затворена против волята й в пансион за слабоумни. Той заяви, че го е упълномощила да даде под съд роднините й и пансиона за нанесените щети, да бъде пусната веднага на свобода и да получи своята част от наследството, от която незаконно била лишена.

Името й, разбира се, бе Илайза Мелон Суейн.