Чарлс Шефилд
Превъзходство (6)

Глава 5

Сентинел Гейт

Дариа Ланг седеше в главната командна зала на „Иърбъс“, гледаше създадения от нея списък с евентуалното местонахождение на зардалу и нетърпеливо въртеше стола си от една страна на друга.

Безизходица.

Ханс Ребка беше описал плана като твърде лесен за изпълнение: набавяне на кораб с достатъчна огнева мощ за осигуряване на собствената безопасност и набиране на екипаж; търсене убежището на избягалите зардалу; връщане на Миранда с неоспорими доказателства за съществуването на зардалу.

Имаха кораба, имаха оръжията, имаха и екипаж. Но съществуваше една непредвидена спънка. Зардалу не си бяха оставили адреса. Те можеха да са навсякъде в спиралния ръкав, на хиляди населяеми планети, разпръснати на хиляди светлинни години една от друга. Нито Ханс Ребка, нито Джулиан Грейвс бяха предложили убедителен метод за стесняване обхвата на търсене и никой друг на кораба не можа да предложи нещо по-добро. За да изследва всички възможности, „Иърбъс“ трябваше да лети в хиляда посоки едновременно.

Щом Дариа и Ханс Ребка пристигнаха на кораба, цялата група се събра и започна да спори. Възникнаха разногласия. И сега корабът се движеше бавно по орбита около Сентинел Гейт, докато зардалу — някъде — неуморно се размножаваха.

Всичко на „Иърбъс“ беше многократно дублирано и с висока надеждност. Командната зала не беше изключение. Петнайсет отделни пулта всеки със собствен оръжеен център се издигаха от пода до тавана на кръгла зала. Между тях в ниши бяха разположени големи информационни центрове. Дариа седеше пред един от тях. Срещу нея на другата страна на залата Атвар Х’сиал беше приклекнала до друг и работеше на пултовете с фина комбинация от четири крайници с остри нокти.

Плоският екран не можеше да даде „видими“ образи за звуковото зрение на сикропеанката, така че как можеше тя да получи полезна обратна връзка от информацията? Дариа желаеше Луис Ненда или Д’жмерлиа да беше там, за да служи като преводач, но те заедно с Ханс Ребка бяха отишли в машинната зала на допълнителния двигател на кораба, където Грейвс твърдеше, че е намерил някакво забележително устройство.

Калик седеше в нишата до Атвар Х’сиал, задълбочена в собствен анализ. Без да вижда изходните данни, Дариа имаше добра представа какво върши хименоптата — тя търсеше в базите данни слухове, предположения и стари легенди, отнасящи се до зардалу, и размишляваше върху най-вероятното им местонахождение понастоящем. Самата тя вършеше същото и беше достигнала определени заключения, които желаеше да сподели с другите, когато се върнат от машинната зала. Какво ги задържаше толкова дълго?

На нея й се струваше, че има нещо съмнително в онова, което ставаше. Тя, Атвар Х’сиал и Калик — съществата от женски пол в групата — работеха върху неотложния проблем за откриване местонахождението на зардалу и многократно анализираха наличните данни. А в това време всички същества от мъжки пол бяха отишли да си играят с една тъпа джаджа, играчка оставена на „Иърбъс“ преди хилядолетия, която спокойно можеше да изчака още няколко години, преди някой да се заеме с нея.

Неприятните мисли на Дариа бяха прекъснати от обезпокоителен шум от центъра на командната зала. Тя се обърна и кожата на ръцете и шията й се накокошини.

Към нея се промъкваха десетина фигури. Извисяващи се на четири метра на плоски светлосини пипала, дебели цилиндрични тела, завършващи със среднощно сини, широки по един метър глави. В долния край на главата под дългия процеп на устата торбички за размножаване образуваха пръстен от кръгли отвори. Докато Дариа гледаше ужасена, очи с клепачи всяко колкото една човешка педя огледаха залата, след това се обърнаха да огледат и нея. Страховити закривени човки под раздалечените широко отворени очи пронизително тракаха.

Веднъж видени никога не се забравяха. Зардалу!

Дариа скочи на крака и заотстъпва гърбом към стената на залата. Тогава видя, че Калик беше станала от мястото си и се движеше към извисяващите се фигури.

— Калик! Какви са тези… — в този момент хименоптата мина покрай едно зардалу и спокойно го заразглежда със задните си очи.

— Забележително! — възкликна Калик и отиде при Дариа. — По-точно, отколкото вярвах, че е възможно. Моите искрени поздравления.

Говореше не на Дариа, а на някого, скрит от погледа й в ниша отстрани на командната зала. Когато фигурата се показа, Дариа видя, че е Е. К. Тали. От основата на черепа на хуманоида, отзад до нишата се проточваше нервен кабел.

— Благодаря — каза Е. К. Тали. — Да си призная, и на мен ми харесва. Но не е достатъчно точно — той огледа критично зардалу и докато Дариа наблюдаваше, аквамариновите пипала на земните цефалоподи леко потъмняха, а пръстенът от торбички за размножаване се смъкна малко по-ниско върху торса. Макар че поздравленията се падат повече на средствата за възстановяване на образи и дисплея на този кораб — продължи хуманоидът. Той заобиколи групата зардалу, влачейки блестящия нервен кабел по пода след себе си. — Единственото, което направих, беше да въведа данни от моята памет. Ако на Миранда имаше нещо така добро като това, може би щях да имам по-голям успех в убеждаването на Съвета. Мислите ли, че тази реконструкция е правдоподобна, професор Ланг? Или е необходима още работа, преди тя да отговаря напълно на действителността?

Звукът от гласове на входа на командната зала я спаси от задължението да отговаря. Между две масивни колони се появиха Луис Ненда и Ханс Ребка. Те оживено разговаряха. Погледнаха към зардалу в средата на залата, след което отидоха при Дариа и Калик.

— Чудесна работа, Е. К. — каза доволен Ненда. — Когато свършите, запишете го на видео — той се извърна от хуманоида и заплашителните зардалу към Дариа и се усмихна. — Професоре, постигнахме целта. Съгласихме се за всичко. Но ние с Ребка се нуждаем от вашата помощ да убедим Грейвс и Д’жмерлиа.

— Какво сте постигнали? — Дариа все още се чувстваше като глупачка, но не можеше да не отговори на усмивката на Ненда. Престъпник или не, неговото присъствие винаги й действаше успокояващо. Тя беше смущаващо доволна да го види на първата им сбирка на „Иърбъс“ и сега установи, че се усмихва.

— Разбрахме как да проследим зардалу — Ханс Ребка седна на стола, на който беше седяла Дариа.

— Адски вярно — Ненда се обърна към наведената фигура на Атвар Х’сиал. — Почакайте за минутка, Ат ме вика. Тя работи на компютъра. След малко се връщам.

За първи път Ненда и Ребка постигаха споразумение за нещо. На Дариа й се струваше, че те се зъбят един на друг от момента, в който Дариа и Ханс Ребка се качиха на „Иърбъс“ и отлетяха от Сентинел Гейт със скоростта на светлината. Джулиан Грейвс каза, че скритата причина за спора е самата Дариа, но това не помогна.

Тя наблюдаваше как Ненда отиде и се наведе до раковината на сикропеанката, където феромонните съобщения най-лесно се предаваха и приемаха и остана там мълчалив половин минута.

— Не разбирам как Атвар Х’сиал може изобщо да ползва компютъра — каза Дариа. — Екранът е празен, а и дори да не беше, тя не може да види нищо на него.

— Тя не използва екрана — Калик посочи с един жилав крайник към Атвар Х’сиал, която сега се изправяше в пълен ръст. — Тя поддържа звуково-информационна обратна връзка. Сикропеанката е препрограмирала осцилаторите да излъчват звукови сигнали с висока честота. Аз чувам само най-ниските от обхвата. Д’жмерлиа може да чуе всичките, но за човешките уши целият честотен диапазон е твърде висок.

Ненда се върна, последван от Атвар Х’сиал. Беше намръщен.

— И така, сега имаме три идеи — каза той. Ненда погледна към Дариа и Калик. — Надявам се, че никой от вас двамата не мисли, че знае къде са зардалу.

— Аз зная — каза Дариа.

— Тогава възниква проблем. Ат също знае.

— И аз имам предположения — тихо и стеснително се обади Калик. Откакто отново се бяха събрали, Дариа беше забелязала странна промяна в отношенията между Луис Ненда и Атвар Х’сиал и техните бивши — или може би настоящи — роби. Калик и Д’жмерлиа бяха приветствали някогашните си господари с огромна и нескривана радост и тези господари бяха видимо доволни да ги видят. Но никой от тях не знаеше как да се държи. Ло’фтианецът и хименоптата бяха готови и очакваха с нетърпение да получават нареждания, но сикропеанката и карелианецът не им ги даваха. Ненда спазваше абсолютно най-добро поведение, което не беше чак толкова добро в смисъл на социално благоразположение. Ако Дариа беше принудена да го представи на изследователския персонал на института, професор Мерада щеше много да се забавлява. Но Глена Омар, с нейната слабост към всичко грубо и мъжко, повече от сигурно щеше да е доволна.

Тя отхвърли последната мисъл като незаслужаваща внимание. Ненда се почеса замислено по гърба, подсмръкна и седна на един стол до Ханс Ребка.

— Трябва бързо да направим подбор от всички тези идеи — каза той. — Ние седим тук и си губим времето, докато от торбите за размножаване на зардалу сигурно всеки пет минути изскача по едно малко.

— Трябва да продължим — каза Ребка. Както винаги, когато Джулиан Грейвс не беше наблизо, той и Ненда водеха тайна борба кой да бъде начело. — Не можем да си позволим да чакаме другите двама да се появят. Изглежда всички имаме идеи, така че кой желае да бъде пръв?

Дариа разбра, че Калик определено гледаше към нея.

— Предполагам аз — каза тя. — Няма да говоря дълго. Ще започна с два факта. Първо, когато транспортната система на Строителите ни върна от Серенити тя ни остави в различни части на спиралния ръкав. Но във всеки случай ние пристигнахме на или близо до местонахождението на артефакт на Строителите. Второ, досега никой не е съобщил, че е видял някакво живо зардалу… а можете да сте сигурни, че новината за това щеше да се разпространи навсякъде. От тези факти правя два извода. Първо, почти сигурно зардалу също са пристигнали близо до този артефакт. И второ, този артефакт не може да бъде на територията на Четвъртия съюз, на Сикропеанската федерация или дори на Фемас Съркъл. Той трябва да е там, където може да се очаква, че са запратени зардалу… на място, някъде на територията на Зардалската общност. Това има смисъл поради две причини. Там най-напред са били намерени зардалу, а и Общността все още има много неизследвана територия. Ако някой иска да изчезне и да остане скрит, това е първото място в спиралния ръкав, което би избрал. Тя видя пет мълчаливи, безизразни лица.

— Някакъв коментар?

— Продължавайте — каза Ребка. — Дотук няма възражения. И къде трябва да ги търсим?

— Аз зная местоположенията на всички артефакти на Строителите. Триста седемдесет и седем от тях са на територията на Зардалската общност. Сто и четирийсет и девет се намират на доста отдалечена територия, където появата на зардалу може да не бъде открита веднага. Ако приемете моето предположение, че зардалу е трябвало да се приземят близо до някой от онези артефакти, тогава мога да стесня още малко периметъра. Знаете, че до много артефакти просто няма планета, макар и на разстояние светлинни години, където могат да оцелеят същества, дишащи въздух. Включете и това изискване и ще получите окончателния ми списък — тя се обърна към пулта и натисна три клавиша. — Ето, това са резултатите от моите изчисления.

— Шейсет и една планети около трийсет и три различни звезди — Луис Ненда се намръщи. — Изключвам две от тях… Познавам ги. Недейте забравя, че Калик и аз сме от Зардалската общност. Но въпреки това са много. Почакайте минута да предам списъка ви на Ат.

Другите изчакаха търпеливо. Ненда все още беше в мълчалив диалог със сикропеанката, когато Джулиан Грейвс и Д’жмерлиа пристигнаха в командната зала. Ребка посочи списъка.

— Местата, където според Дариа бихме могли да намерим зардалу. Твърде много са.

— Не желая да усложнявам нещата… — Калик беше заета на пулта, — … но ето резултатите от моя анализ, получени самостоятелно, като съм следвала подобна логика.

На екрана до списъка на Дариа се появи друг.

— Седемдесет и две планети — каза извинително Калик — и около четирийсет и една различни звезди. И само двайсет и три съвпадат с тези на професор Ланг.

— Става още по-лошо — каза Ненда. — Атвар Х’сиал направи свой анализ по логика, подобна на използваната от Дариа. Резултатите още не са във визуален вид. Сега ги подготвя.

Сикропеанката беше при нейния пулт. След няколко секунди на дисплеите се появи трети дълъг списък и серия от уравнения. Когато списъкът продължи, Джулиан Грейвс изстена.

— Става все по-лошо и по-лошо.

— Четирийсет и осем планети — каза Е. К. Тали. — Около четирийсет и пет звезди — вътрешният процесор на хуманоида с тактова честота осемнайсет автосекунди^[1] посредством прикачения нервен кабел направи запитване в корабната база данни и извърши пълен статистически анализ, докато хората все още се опитваха да прочетат списъка. — Двайсет и девет планети — продължи той, — еднакви с тези на професор Ланг, трийсет с тези на Калик и единайсет сходни с тези на тримата. Вероятност шейсет и два процента търсената планета да е една от единайсетте и петнайсет процента да не е от никоя от сто и четирийсет и шестте в комбинирания списък.

— Което означава, че има твърде много места и малък шанс — Ненда се обърна към Ханс Ребка. — Предполагам, че е наш ред. Искате ли вие да го кажете? Хората са склонни да се вълнуват, когато аз кажа нещо.

Ребка вдигна рамене. Той се премести и седна по-близо до Дариа.

— Ненда и аз проведохме частен разговор, докато бяхме в машинната зала. Направеното от вас тримата е интересен, хубав, абстрактен анализ, но според нас вие изпускате един основен момент. Вие казахте, че никой в Четвъртия съюз, сикропеанската федерация или Фемас Съркъл не е съобщил за зардалу, от което заключавате, че те не могат да са там. Но вие познавате зардалу така добре, както и ние. Не мислите ли, че е по-вероятно те да не са съобщили, защото никой не им е разрешил да сторят това? Ако искате да намерите зардалу, търсете като доказателство насилие. Още по-добре търсете доказателства за изчезвания, близо до артефакти на Строителите. Ако зардалу са пристигнали в спиралния ръкав и са взели кораб да се върнат на родната си планета, те са се постарали да няма оцелели, които да съобщят за това. Ненда и аз прегледахме записаните кораби от спиралния ръкав, които са пътували близо до артефакти на Строителите, за да видим колко междузвездни кораби са изчезнали и не са се появили отново. Установихме, че само за последната година са двеста и четирийсет. Четирийсет и три от тях изглеждат истински загадки… Никакви необичайни космически обстоятелства по време на изчезването, никакви останки, никакви сигнали за бедствие. Ето ги.

Той извади от джоба си списък и го подаде на Е. К. Тали, който веднага каза:

— Няма голяма корелация с по-ранните табулации. И са разпръснати из целия спирален ръкав.

— Естествено. При наличие на кораб, зардалу може да са отишли на някой свят, далеч от артефакта, на който най-напред са пристигнали.

— Само че, ако са минали през много преходи Боуз, щели са да бъдат забелязани — Дариа се изправи и гласът й прокънтя. Тя знаеше, че прави онова, което винаги е твърдяла, че един учен никога не трябва да прави — да позволи пристрастия и защита на лични теории да се намесят в логическия анализ. Тя рязко седна. — Може би сте прав, Ханс. Но нали не мислите, че може да са на повече от един или два прехода от мястото, където най-напред са пристигнали в спиралния ръкав?

— Ще ми се да вярвам. Но аз все пак съм склонен да приема нашия анализ пред вашия. Това, което вие казвате, е валидно за разумен свят, но във Вселената насилието играе по-голяма роля, отколкото разумът… Особено, когато се отнася за зардалу.

— А психологията и определени схеми на поведение играят по-голяма роля и от двете — беше Джулиан Грейвс, който досега беше останал мълчалив свидетел. — Това са фактори, които досега не бяха взети под внимание, но аз съм убеден, че за решаване на нашия проблем те са от особено значение.

— Психология! — Ненда избълва думата като проклятие. — Не ми пробутвайте такива глупости. Ако ще търсите в нашето проучване логика, по-добре да използвате нещо по-добро от психологията, с което да я подкрепите.

— Психология и схеми на поведение. Какво мислите е онова, което решава, какво вие, зардалу или някое друго интелигентно същество ще направи, ако това не е психологията? След като вие и капитан Ребка ни напуснахте, ние с Д’жмерлиа обсъдихме този проблем и успяхме доста да развием идеите си. По един пункт сме напълно съгласни с вас — зардалу няма да пожелаят да останат близо до артефакт, макар вероятно да са се озовали на такъв. Те бързо са го напуснали, ако не по друга причина, то заради собствената си безопасност. Около артефактите е много оживено. Те ще търсят планета, за предпочитане такава, където да са сигурни, че няма да бъдат открити и могат свободно да се размножават. И така, къде мислите, че са отишли?

Ненда се намръщи.

— По дяволите, не ме питайте. На хиляда… на милион места.

— Може би, ако пренебрегнем психологията. Но се поставете на тяхно място. Зардалу ще направят точно същото, което вие бихте направили. Ако искате да се скриете далеч, къде бихте отишли?

— Аз? Бих отишъл на Карелиа или на някое място, близо до нея. Но съм адски сигурен, че зардалу не биха отишли там.

— Разбира се. Защото не са карелианци. Но аналогията е в сила. Зардалу ще направят точно онова, което вие бихте направили… Ще се опитат да се върнат у дома. Това означава, че те ще се отправят за Дженизий, родния свят на вида зардалу.

— Но местонахождението на Дженизий не е известно — възрази Дариа. — Изгубено е от времето на Голямото въстание.

— Изгубено е — Грейвс въздъхна. — За нас. Но сигурно не и за зардалу. И макар те да не знаят това, за тях то е най-сигурното от всички места… свят, който за единайсет хиляди години търсене никоя от отмъстителните поробени от зардалу раси не е успяла да открие. Родното, идеалното за укриване място.

— Идеално, с изключение на една малка подробност — каза Ребка. — Идеално за тях, но адски сигурно е, че за нас не е идеално. Ние трябва да ги намерим! Аз не съм съгласен с подхода, предложен от Дариа Ланг, Атвар Х’сиал и Калик, но дори да е погрешен, той поне ни подсказва какви места да търсим. Същото цели и подходът на Луис Ненда и аз го подкрепям. Убеден съм, че той е правилен. Но вие и Д’жмерлиа ни казвате да потърсим място, което никой не е намерил за единайсет хилядолетия търсене. И не предлагате как да започнем търсенето. Не искате ли с това да ни кажете, че цялата работа е безнадеждна?

— Не — Джулиан Грейвс потриваше объркан облия си череп. — Аз ви казвам нещо по-лошо от това. Казвам ви, че макар задачата да изглежда безнадеждна и проблемът нерешим, ние непременно трябва да го решим. Иначе зардалу ще се размножат толкова, че ще станат сила. И нашият неуспех ще постави под заплаха целия спирален ръкав.

 

 

Напрежението в голямата командна зала нарастваше с всяка измината минута. Присъстващите слушаха аргументите на другите и в същото време, независимо от техните достойнства, се готвеха да защитават собствените си теории.

Дариа беше виждала стотици пъти на заседание на секцията в института да се случва това и макар да не понасяше подобни ситуации, тя не беше имунизирана срещу тях. Човек предлага своя теория. В ума му тя е нещо несигурно. После другите я поставят под въпрос или я критикуват и тогава емоциите вземат връх. Той е мотивиран да я защитава до смърт.

Необходими бяха онези спокойно произнесени от Джулиан Грейвс застрашителни думи, за да накарат нея и другите да забравят любимите си теории. Емоционалното напрежение в залата неочаквано падна с петдесет градуса.

„Това не е глупав спор за срок на заемана длъжност, публикация или бюджет — помисли си Дариа. — Това е нещо важно. Тук залогът е бъдещето на всички видове в този край на галактиката.“

В залата настъпи неловка тишина, подсказваща, че и други са достигнали до същото прозрение. Най-после тя беше нарушена от Е. К. Тали. Нервният кабел все още висеше включен към долния край на черепа му. Като гигантска блестяща свинска опашка, той се простираше осемнайсет метра до информационния пулт.

— Мога ли да говоря? — за първи път в съществуването на Е. К. Тали никой не възрази и той продължи: — Ние чухме три отделни теории се явява в три различни варианта. Мога ли, с цялото дължимо уважение, да лансирам идеята, че и трите теории са до известна степен погрешни?

— Чудесно — Джулиан Грейвс погледна мрачно към хуманоида. — Само това ли имате да кажете? Че никой от нас не знае за какво говорим?

— Не. Моето съобщение, ако трябва да направя само едно съобщение ще бъде да предложа синтез, след като толкова умове са работили самостоятелно върху един проблем. Аз лично никога не бих могъл да проведа такъв задълбочен анализ, какъвто извършихте вие, но мога да анализирам вашите идеи. Казах, че всички грешите отчасти, но по-важното е, че до известна степен всички сте прави. И вашите разсъждения ни осигуряват рецепта, която посочва местонахождението на зардалу. Има елементи, върху които всички сте съгласни — независимо къде са пристигнали най-напред в спиралния ръкав, зардалу ще искат да се върнат на позната им територия. Съветникът Грейвс и Д’жмерлиа отиват малко по-нататък, като предлагат познатата на всички теория — родния свят на зардалу, Дженизий, откъдето е тръгнал видът зардалу. Нека приемем правдоподобността на това допълнение.

Професор Ланг, Атвар Х’сиал и Калик посочиха, че всеки от нас беше върнат от Серенити близо до мястото, от което тръгнахме.

Луис Ненда изсумтя.

— Това не се отнася за Ат и за мен. Ние бяхме захвърлени в нищото.

— Моите уважения — вие произхождате от нищото. Вие говорите с пренебрежение за планетата Пепърмил, където вие и Атвар Х’сиал сте пристигнали след прехода с транспортната система на Строителите. Но планетата Пепърмил в галактически смисъл е на не повече от един хвърлей от собствения ви роден дом на Карелия — Е. К. Тали спря. — Карелия, която определено може да се каже, че се намира в центъра на нищото… и на която, много странно, вие не сте искали да отидете, макар тя да е била наблизо.

— Нека да не говорим за това. Имам си съображения.

— Няма да питам за тях. Ще продължа. Изглежда основателно да приемем, че зардалу също са били върнати на мястото, откъдето произхождат, вследствие на което са се озовали на територията на Зардалската общност, а не в региона на Съюза, Сикропеанската федерация или Фемас Съркъл. Нека приемем, че те са пристигнали близо до някой артефакт на територията на Зардалската общност. Както професор Ланг и други посочиха, всички ние се озовахме близо до артефакти. Изглежда обаче невероятно зардалу да са пристигнали точно където са желаели да бъдат. Така че, нека приемем валидността на логиката на капитан Ребка и Луис Ненда, че зардалу е трябвало да си набавят кораб и да унищожат доказателствата за това. Нека се съгласим и с професор Ланг, че ако е било необходимо с такъв кораб да направят повече от два скока по мрежата Боуз са щели да бъдат забелязани. Накрая нека се съгласим, че Дженизий, където и да се намира, не може да е на напълно изследвано, заселено и познато място. За предпочитане местонахождението трябва да е трудно достъпно или дори опасно. Иначе родното място на зардалу отдавна щеше да е открито. Сумирайте цялата тази информация и ще получите добре дефинирани условия. Трябва ни място, удовлетворяващо следните изисквания:

Първо: Да е планета на териториите на Зардалската общност.

Второ: Да се намира на празно място на галактическата карта, слабо изследвано и за предпочитане трудно за достъп.

Трето: Да е на един или два прехода Боуз от артефакт на Строителите.

Четвърто: Единствените артефакти на Строителите, които трябва да бъдат разгледани, са онези, където след връщането на зардалу в спиралния ръкав, е имало неочаквано изчезване на кораб.

Това представлява значителен изчислителен проблем, но всеки от вас вече извърши част от работата. А за щастие аз съм проектиран да решавам такива комбинаторни проблеми. Вижте.

Светлините в залата намаляха и в същото време от централния дисплей изчезнаха симулациите на зардалу. На тяхно място се появи пълна тъмнина. Постепенно слабо оранжево светене изпълни неправилен триизмерен обем. В него затрепкаха хиляда сини светли точки.

— Регионът на Зардалската общност и артефактите на Строителите — каза Е. К. Тали. — А сега, възлите за достъп Боуз.

Между сините точки се появи разпръсната жълта светлина.

— Елиминирайки артефактите, при които не е имало неочаквани изчезвания на кораби… — две трети от сините светлини изчезнаха. — … и като разгледаме само регионите, отдалечени на два прехода Боуз, стигаме до това.

Единичния оранжев регион започна да се свива и разделя, докато останаха множество изолирани светещи острови.

— Това са регионите, които остават за разглеждане. Много са. Дисплеят обаче не показва онова, което също мога да изчисля: вероятността, свързана с всеки от оставащите региони. Когато се направи и това, остава само една възможност. Ето я. Удовлетворява всички наши изисквания при ниво на вероятност деветдесет и осем процента.

Всички светлини изгаснаха. В единия край на дисплея остана само една с формата на светеща усукана оранжева стрелка.

— Ориентири! — беше гласът на Джулиан Грейвс. — Дайте ни звезди за ориентири… Необходимо ни е местонахождението на региона.

Дузина супергигантски звезди, стандартни фарове за дела на Зардалската общност в спиралния ръкав, затрептяха в показания на дисплея обем. Опитвайки се да се ориентира в непознатия звезден регион, Дариа чу смутеното сумтене на Луис Ненда и съскането на Калик. Трябва да са били на три крачки от нея.

— Имам местонахождението — гласът на Е. К. Тали беше тих. — Това не е проблем. Но изненадващо корабната база данни не съдържа навигационна информация. Също така още не съм намерил данни за изображение на този регион. Той обаче има име. Известен е като…

— Торвил Анфракт — прозвуча в тъмнината категоричният глас на Ненда. — И няма да получите данни за него дори да чакате, докато ми порастат крила и полетя.

— Вие познавате региона? — попита Е. К. Тали. — Това е чудесна новина. Може би дори сте били там и можете да ни заведете до него?

— Познавам мястото… само по неговата репутация — в гласа на Ненда прозвучаха нотки, които Дариа не беше чувала никога по-рано. — И ако се надявате аз да ви заведа до Торвил Анфракт, забравете за това. Можете да вземете билета ми, дори да е безплатен. Както казваше моят старец: „Никога не съм бил там и никога няма да се върна.“

 

 

Торвил Анфракт

Искам да разбера времето с главно „В“. Не е никаква утеха да зная, че някой друг го разбира. Във всяка книга, която някога сте чели, се говори за „стрела на времето“, нещо, което сочи от миналото към бъдещето. Казва се също, че стрелата е организирана така, че нещата никога не вървят назад.

Не съм убеден. Откъде знаем, че никога не е имало връзка, която е вървяла в обратна посока? Или може би понякога времето не е текло кръстосано и причина и следствие да нямат нищо общо едно с друго?

Нещото, което ме накара да тръгна по този път, беше отново мисълта за Торвил Анфракт и Медуза. Помните ли Медуза? Тя беше дамата с фатално лице — само веднъж като те погледне, и се превръщаш в камък. Миги Уонг-Хо, която управляваше „Чийпсайд“ — бар в горния край на Тъкър Тут, беше точно такава. Щом споменеш за кредит, и тя те смразява, а онова, което стори с Блистър Ганс не е за приказване. Но предполагам, че това е история за друго място, защото точно сега говоря за Анфракт.

Спиралият ръкав пълен със странни гледки, но до повечето от тях човек може да се добере. Онова, което имам предвид, е, че големите скокове се правят през мрежата Боуз и след това човек се движи със скоростта на светлината. Така че, ако има забележителна картина, е, човек я вижда още отдалеч и след това постепенно отива по-близо до нея. И докато върши това, той има възможност да свикне с нея и тя вече не го поразява толкова.

С изключение на Анфракт. Човек се приближава към него и дълго време изобщо не го вижда. Просто няма нищо, никакво изкривяване на звездно поле, никакви странни оптически ефекти като тези при приближаване до Ленс. Нищо.

А после, съвсем неочаквано, към него идва нещо голямо, тънко и светещо, усукан, дишащ вързоп от нишки, покриващи половината небе.

Торвил Анфракт. Първия път, когато го видях, не можех да си помръдна пръста да спася кораба. Вижте, знаех много добре, че беше природно явление, място, където творението се е случило да вземе време-пространство и да го разбие на пух и прах, докато се превърне в такъв хаос и многостранна връзка, че не се знае кое какво е. Това няма значение. Аз бях замразен, залепнал на мястото си като интелигентна стрида спраутли и почти толкова неспособен да взема интелигентно решение.

Мислите ли, че е възможно някой друг да е видял виещите се като в змийско гнездо пипала и е замръзнал на място като мен? И те дават на Анфракт различно име — като, може би, Медуза^[2]. След това се връщат назад десет хиляди години и тъй като не могат да го изкарат от ума си, разказват на хората в един малък земен бар на брега на спокойния, тъмен като вино Егей^[3] онова, което са видели?

Това е теория или ако предпочитате, сън наяве. Справедливо е да попитаме какви са фактите относно Анфракт?

Изненадващо малко. Във всички текстове се казва, че корабите избягват този район, защото локалната структура време-пространство притежава „опасни естествени дислокации и множествена свързаност“. Онова, което те никога не споменават, е, че дори големината на региона не е дефинирана. Попитайте колко маса се съдържа в региона и никой не може да ви каже. Всяко измерване дава различна цифра. Измерете размерите му, като го прекосите със скоростта на светлината и ще получите половин светлинна година. Летете около него на разстояние една светлинна година и това ще ви отнеме малко повече от шест светлинни години, което е чудесно, но летете на половин светлинна година от него и тогава пътуването е само една светлинна година. Това предполага, че близо до Анфракт π = 1 (което не се приема от математиците).

Аз не съм извършил никакви измервания и почти не зная как се пише „множествена свързаност“. Мога да кажа само онова, което видях, когато отидох близо до Анфракт, летях около него и се опитах да погледна в него.

Казах опитах. Анфракт не позволява да се види нищо директно. Вътре в него има планети — понякога могат да се видят, защото от време на време в пространството се появява ефект на увеличаваща оптическа леща, която толкова ви приближава, че можете да наблюдавате как долу се движат облаци и при ясно време можете да преброите планините върху повърхността. После, още докато наблюдавате, същата планета се смалява до малко кръгче светлина, след това се разцепва и вие намирате, че гледате дузина или сто от тях да плуват в пространството подредени в правилен строй.

Всичко това го пише в повечето книги. Но съществува и друг ефект, който не се вижда често и за който никога не се пише. След като сте се сблъскали с него, той не ви дава покой и ви казва отново да се върнете на Анфракт и да го видите още един път.

Нарича се Божия огърлица.

Когато гледате достатъчно дълго в Анфракт, в центъра му се оформя черно петно, толкова тъмно, че очите ви започват да отхвърлят неговото съществуване. Докато гледате, то нараства като черен облак над лицето на Анфракт (макар вие да знаете, че то трябва да бъде вътре и е част от структурата). Накрая петното закрива две трети и повече от цялата площ, оставайки извън него само плоско кръгло колело от светли пипала.

И после в този тъмен кръг се появява първото мънисто от огърлицата. Това е планета, точно както изглежда гледана от няколко планетарни радиуса отвън. Грандиозно красив свят, неясен и светещ. Отначало мислите, че сигурно е една от планетите вътре в Анфракт, само че с избистряне и преместване на образа по-близо до вас вие разбирате, че е познат свят, спят, който сте виждали по-рано някъде при вашите пътувания. Някога сте живели на него и сте го харесвали. Но преди напълно да идентифицирате мястото то започва да се отдалечава настрани и вътре се появява друг свят, второ мънисто от огърлицата. Вие гледате в него и той ви е също толкова познат и още по-хубав от първия. Пищен, плодороден свят, чийто ароматен въздух вие се кълнете, че можете да помиришете далеч извън неговата атмосфера.

Докато още се наслаждавате на благоуханието на тази планета и се опитвате да си спомните името й, тя също започва да се движи, излиза от погледа ви в огърлицата. Няма значение. Светът, който следва след нея, е по-добър дори от света на вашите мечти. Вие някога сте живели там, и сте обичали, и сега разбирате, че никога няма да го напуснете. Ставате негов роб, желаете веднага да полетите към него и никога да не го напуснете.

Но преди да можете да сторите това, той също излиза от зрителното ви поле. И онова, което го замества, прави последната планета да не прилича на нищо, освен на блед нереален свят…

Това продължава, докато сте в състояние да гледате. И накрая разбирате нещо ужасно. Никога, през целия си живот не сте посещавали никой от тези райски светове. И сигурно никога няма да ги посетите, защото нямате представа къде са или кога са съществували.

Вие събирате кураж и стартирате кораба си. Решавате да отидете на Персефон или на Стикс, на Савал или на Пеликан Уейк. Казвате си, че ще забравите всичко за Анфракт и Божията огърлица.

Само че няма да можете, независимо колко се стараете. Защото през късните нощни часове, когато лежите затворен в тъмната килия на собствените си мисли, сърцето ви бавно тупти и целият живот ви се струва кратък и безсмислен, тогава вие си спомняте и копнеете за още една глътка от фонтана на Торвил Анфракт.

Най-лошият ви страх е, че никога няма да се заемете да направите пътуването. И това е, когато лежите буден завинаги и изпитвате болезнен копнеж за първата светлина и шумните развлечения на сутринта.

Из „Хот Рокс, Уорм Бийр, Колд Комфорт: Пътуване самичък из галактиката“

Лични неразкрасени спомени на капитан Алонсо Уилбърфорс Слоун (пенсиониран)