Чарлс Шефилд
Превъзходство (17)

Глава 16

Два километра под повърхността Дженизий представляваше интригуващ свят на свързани една с друга пещери и коридори, високи до тавана колони, които имаха всякаква друга форма, но не и права, покрити със звезден прах подове, трепкащ като рояк светулки.

Но пет километра надолу Дженизий беше повече от интригуваща. Тя беше непонятна.

Вече не беше необходимо да се ходи или изкачва от едно място на друго или от едно ниво на друго. Широки ленти светлина се движеха хоризонтално и вертикално или през тръби и тунели с неизвестна крайна точка. Калик докосна с нокът един червен светлинен поток и съобщи, че има тяга и е устойчив на натиск. Тя се осмели да седне на един и преди да може да слезе, беше отнесена бързо и плавно на стотина метра. Калик се върна, цвъртяща от задоволство и веднага предприе друго пътуване. След третия й опит всички започнаха да използват светлинни ленти, вместо да ходят.

За вътрешността на Дженизий не важаха също обичайните закони за якост на материалите. Хартиени, прозрачни тъкани, тънки и фини като крила на пеперуда, издържаха теглото на Атвар Х’сиал, без да се огънат и милиметър, докато на други места незначителната маса на Д’жмерлиа забиваше тънките му крака дълбоко в десетсантиметрови плочи от плътен метал. В една зала подът беше покрит със седемстранни плочки с еднаква големина, с които беше изобразена апериодична, без някъде да се повтаря структура. В друга, от тавана до дълбоки басейни с неподвижна вода, се спускаха ципести завеси от шестостенни нишки. Те продължаваха под повърхността, но там структурата беше странно усукана и окото отказваше да я следва под водата.

— Поне е годна за пиене — каза Луис Ненда. Той се беше навел и загребваше с шепи вода от неподвижния басейн. След няколко секунди шумно гълтане, той се изправи. — Какъв цвят е според вас онова? — той посочи един обект като украсена с релеф завеса, която висеше на трийсетина метра от тях.

— Жълт — Ребка също беше се навел да пие.

— Добре. Сега го погледнете с периферното си зрение малко странично.

— Изглежда различен. Син.

— Точно това казвам и аз. Как ви харесва идеята нещо да променя цвета си винаги, когато го погледнете?

— Това е невъзможно! Когато човек гледа един предмет, той не му въздейства. Очите приемат фотони… не излъчват.

— Известно ми е. Но Калик винаги обяснява как според квантовата теория наблюдателят въздейства върху наблюдаваната система.

— Това е различно… това става на ниво атоми и електрони.

— Може би — Луис Ненда отвърна глава от завесата, после бързо я завъртя отново към нея. — Но аз все още я виждам синя, а след това жълта. Предполагам, че ако това е невъзможно, още никой не го е казал на завесата. Ако зная как работи тази джаджа, бих определил цената й за галерията „Айкат“ в Скордато — той се наведе отново над басейна и си напълни термоса. — Ще ми се да имахме и нещо за хапване с това.

След като отпадна проблемът с водата, грижа на хората все повече и повече ставаше храната. С Калик всичко беше наред — хименоптата можеше да намали метаболизмът си и да изкара пет месеца без храна или вода. Д’жмерлиа и Атвар Х’сиал можеха да изкарат месец или повече.

— Проблемът опира до мен и теб — каза Ненда на Ханс Ребка. — Трябва да престанем да гледаме глупаво наоколо и да намерим начин да излезем оттук. Вие сте шефът. Къде ще отидем след това? Бихме могли вечно да обикаляме наоколо.

През последните четири часа, откакто беше изчезнала всякаква следа от зардалу, тази мисъл се въртеше в ума на Ханс Ребка.

— Зная какво трябва да направим — отговори той, — но не зная как — той махна с ръка да обхване цялата зала. — Ако искаме да излезе оттук, ще ни трябва план на това място. А това означава, че трябва да разберем кой го е построил. Едно е сигурно, че не са зардалу. Не прилича на сградите на повърхността.

— Аз също не зная, кой го е построил и не зная как да определим настоящето местонахождение на този обект — Д’жмерлиа беше наблюдавал тихо и слушал разговора, светложълтите му очи бяха объркани и смутени. — И освен това, имаме работа с регион с планетарни размери… милиарди кубически километри. Аз обаче мога да предложа процедура, която да ни осигури среща със същества, контролиращи и поддържащи този регион.

Ханс Ребка и Луис Ненда го погледнаха изненадани. Никой от тях не можеше да свикне с новия самоуверен Д’жмерлиа.

— Според мен ти току-що каза, че не знаеш как да ги намерим — промърмори Ненда.

— Вярно. Аз наистина не зная къде да отида. И все пак има начини, чрез които контрольорите във вътрешността на Дженизий могат да бъдат убедени да дойдат при нас. Единственото, което трябва да направим в достатъчно голям мащаб, е това.

Ло’фтианецът отиде до мястото, където два въртящи се диска като гигантски гладки подобно стъкло зъбни колела бяха поставени до система от дълги тъмни призми. Той вдигна един от триъгълните цилиндри и го пъхна в тясната междина, където се срещаха двете колела. Стените на цялата зала потрепериха. Чу се далечен пронизителен звук от свръхздрави материали притиснати със сила, надвишаваща тяхната якост на натиск. Дисковете се разтърсиха и спряха.

— Разрушение — продължи Д’жмерлиа. — Разрушение в голям размер. Голяма част от това оборудване може да е самовъзстановяващо се, но при достатъчно големи повреди е необходим външен сервиз. Трябва да има сигнализационни системи и ремонтни механизми. Стойте настрана — той се премести, застана до потока течна светлина и бутна една поддържаща плоча пред него. Полетяха искри. Потокът изскърца и светлината се разплиска като разтопено злато. Дузина машини из залата започнаха да пушат и да светят яркочервено. — Много добре — Д’жмерлиа се обърна към другите. — Предлагам вие също да помагате… или най-малкото да не ми пречите.

Луис Ненда вече се беше присъединил и помагаше с хъс и компетентност, които говореха за богат опит в големи разрушения. Той намери един лост от закален метал, отиде до една стена и започна да чупи прозрачни тръби, пълни със светеща течност. На всички страни рукнаха потоци. Всичко, до което се докосваше течността, започваше да пуши и да се разпада. На противната страна Д’жмерлиа беше пъхнал още лостове в работещите машини. Калик и Атвар Х’сиал действаха заедно в центъра на подземието, събаряйки структурни подпори. Те бяха намерили една наклонена неподпряна рампа и я повдигнаха. Тя падна и задействайки ефекта на доминото, събори цяла редица греди.

Ханс Ребка стоеше настрани и следеше за неизвестни опасности. Той се възхищаваше на проявяваната от малката група енергия. Приборите във вътрешността на Дженизий сигурно бяха проектирани за нормално износване, но не и за умишлен саботаж. При тях бяха използвани прецизно балансирани големи сили. И когато този баланс беше нарушен…

— Пазете се отзад! — извика Ребка. В далечния край на залата, освободен от своя товар, един маховик се въртеше все по-бързо и по-бързо. Жуженето прерасна в свистене, премина в хиперзвук и завърши със страхотна експлозия. Всички бързо се наведоха да се предпазят от летящите парчета, после продължиха работа.

За десет минути залата се превърна в димяща руина. Единственото движение беше помръдването на останалите здрави зъбни колела и излизащата пара.

— Много добре — каза спокойно Д’жмерлиа. — Сега ще чакаме.

„И ще се надяваме, че собственикът на това място няма да побеснее от вандалщината“, помисли си Ханс Ребка, но той не каза нищо. Идеята на Д’жмерлиа беше налудничава, но нима някой имаше по-добра?

Следващият четвърт час нищо нито се виждаше, нито се чуваше, освен бавно падане на парчета от счупените машини. Първият знак, че стратегията на Д’жмерлиа може да доведе до желания резултат, дойде от неочаквана страна. Таванът на залата започна да се рони на малки сиви люспи. Неочаквано падането се засили. По средата, точно над мястото, където стоеше групата, таванът започна да се издува надолу. Те се разпръснаха на всички страни. Но вместо да паднат подпори и счупени греди, издуването нарасна. Таванът се раздели и в долната си част се превърна в кръгла сребърна сфера.

Когато формата на новото образование стана видима, Ханс Ребка почувства изненада, облекчение и разочарование. На Глистър и на Серенити беше срещал интелигентни конструкции на Строителите. Не беше очаквал да ги намери и във вътрешността на Дженизий, но сега подозираше, че от тази среща нямаше да има полза. Конструкциите вероятно не възнамеряваха да наранят хората, но в преследването на техните собствени планове често се стигаше до такъв резултат. Най-лошо от всичко беше, че те са били в стазис или са работили преди милиони години, когато Строителите са напуснали спиралния ръкав. Тяхното действие беше странно, остаряло, твърде извънземно или и трите. Комуникацията с тях беше неконтролируема и Ханс Ребка чувстваше, че повечето пъти беше безуспешна. Но колкото по-добре човек познава дявола…

— Изгубихме се и имаме нужда от помощ. Групата ни дойде тук отдалеч — щом конструкцията стана видима, Ребка започна да описва кои са и как се бяха озовали на Дженизий. Докато говореше, предметът пред тях започна познатата метаморфоза и от потреперваща живачна сфера се превърна в деформиран елипсоид. От горния край израсна сребърно клонче и се разви в обичайното петлистно цветче. Отпред на кълбото се появиха отворени петстранни дискове, отдолу израсна дълга тънка опашка. Главата на цветето гледаше право в Ребка.

Той продължи да описва събитията, макар да подозираше, че смисълът на думите му вече беше без значение. Преди да може да започне комуникацията, латентната преводаческа система на конструкцията трябваше да се задейства на основа на най-елементарен пример от човешката реч.

Ребка говори няколко минути, след това спря. Казаното от него трябваше да е повече от достатъчно. Последва обикновеното напрегнато чакане и най-после се чу тих съскащ звук, последван от вулканично оригване.

— Изкипя! — каза Луис Ненда. Ръцете и гърдите му, изпръскани с капчици корозионна течност, се покриха с малки мехурчета. Той не им обърна внимание. — Но бавно. Може би се нуждае от нещо интересно…

— Едно по едно анализира речта ни — прекъсна го Ребка. — С него може да се говори само след като той се настрои на човешка реч.

— … изгубени… и се нуждаете от помощ — гъргорещият глас прозвуча, сядаш идваше през тръба, пълна с вода. — … идвате… идвате от… отдалеч.

Треперенето на повърхността продължи на пристъпи, главата-цветче огледа пушещите отломки в залата.

— Изгубен, но сега тук. Тук с дяволски същества, които извършиха това… това голямо разрушение…

— Сега сме в беда — каза Ненда феромонно толкова тихо, че само Атвар Х’сиал можа да чуе думите му. — Време е да сменим темата — а после продължи силно към конструкцията: — Кой си ти и какво е твоето име?

Треперенето престана. Отворените листчета се обърнаха да видят Ненда.

— Име… име? Аз нямам име. Не се нуждая от име. Аз съм Надзирателя на света.

— На този свят? — попита Ненда.

— Единственият свят, който има значение. Този свят, светът на моите създатели.

— Строителите? — Ребка помисли, че гласът на конструкцията прозвуча гневно. Не, не гневно. Свадливо. Вниманието й трябваше да се отвлече от опустошената зала. — Твоите създатели са били Строителите?

— Моите създатели нямат име. Те ме направиха, както са направили и света. Моите задължения бяха да формирам този свят според техните нужди и след това да го запазя до завръщането им. След тяхното заминаване аз се справях чудесно — главата отново се обърна. — Но сега счупеното тук…

— … е малко — каза Ребка. Мисли позитивно! — То може да се поправи. Може би ние можем да ви помогнем да го поправите. Но преди да се захванем за работа, се нуждаем от храна.

— Органични материали.

— Специални органични материали. Храна.

— В този свят няма органични материали. Може би на повърхността…

— Чудесно. Можеш ли да го уредиш?

— Не зная. Последвайте ме.

Сребърното тяло се обърна и започна да се плъзга по пода на помещението.

— Какво мислите? — каза тихо Ненда на Ханс Ребка, докато бързаха да не изостават от конструкцията. — Бъдещ дом на Строителите тук? Глупости.

— Зная. Дариа Ланг казва, че Строителите живеят в открития Космос или на газови гиганти. Това място не е нито едното, нито другото. Но вярвам едно нещо — Надзирателя на света или както иска да се нарича той, е прекарал в робство милиони години да държи това място в готовност. Той следователно вярва, че Строителите ще се върнат… точно както Чакащия е сигурен, че Куейк и Глистър са местата, където Строителите отново ще се появят, а Посредника, че това ще е Серенити. Аз мисля, че всички те са откачили, както би станало с всеки на тяхно място и никой от тях не знае какво точно искат Строителите — той замълча. — Ох-хо! Очаква ли се да опитаме това?

Конструкцията беше достигнала до един от широките канали с течаща златиста светлина. Без да каже дума, Надзирателя на света пристъпи напред и седна в средата на потока. Чу се нисък, жужащ звук и конструкцията префуча със свистене и се изгуби от поглед по извития тунел.

— Побързайте! — извика Ребка. — Ще го изгубим.

Но той последен тръгна. Калик и Д’жмерлиа вече бяха скочили, следвани непосредствено от Атвар Х’сиал и Ненда.

Ханс Ребка се хвърли напред и падна върху мека златиста повърхност. За момент той си помисли, че ще се плъзне по нея и ще падне от другата страна, но после тялото му се спря и той беше издърпан напред.

Не беше движение без ускорение. Ребка почувства големи сили да го подемат все по-бързо и по-бързо, докато за един миг покрай него минаха всички зали. Километри прави коридори се появиха и профучаха, преди той да може да си помръдне пръста. После пътят се изви нагоре, центрофужните сили изцедиха кръвта от мозъка му и той се почувства замаян. Цялото му тяло беше разпънато от силна гравитация. Ако беше отхвърлен от движещата се лента или ако се спреше от някой твърд предмет…

Лентата изчезна. Ханс Ребка неочаквано се оказа в състояние на свободно падане в тъмнина. Той се стъписа и падна много метри, докато подвластно на скоростта поле като вана от топла меласа го хвана и забави.

Ребка се приземи леко на четири крака в зала, от която всичко, което бе видял досега на Дженизий, изглеждаше миниатюрно. Светещият покрив беше на километри високо, стените на час път. Блестящото сребристо грахово зърно по средата до центъра на тази пещера вероятно беше Надзирателя на света. Между Ребка и конструкцията на Строителите имаше разпръснати четири движещи се точки, не по-големи от мухи.

Той се изправи и забърза към тях, давайки си сметка, че откакто бяха влезли в Торвил Анфракт, нищо не беше протекло според плана. Джулиан Грейвс се беше променил от лидер и организатор в пасивен наблюдател. Корабното ядро беше принудено да се приземи, когато не беше планирано никакво приземяване. Д’жмерлиа, сякаш да балансира промяната на Джулиан Грейвс, от изпълнител неочаквано беше се превърнал в лидер.

На Анфракт дори природните сили бяха различни. В регион с отрязъци от пространство-време, грануларен континуум и макроскопични квантови ефекти кой беше в състояние да каже какво още може да се случи? Само дано групата там на „Иърбъс“ е достатъчно разумна да седи и да чака, вместо да се впусне през кръговите сингулярности в лошо планирана спасителна мисия.

Добре че Атвар Х’сиал и Луис Ненда бяха все още предсказуеми. Те оглеждаха тихо и хладнокръвно новата обстановка, докато Ребка се приближаваше към тях. От позите им личеше, че провеждат задълбочен феромонен разговор.

— Можем ли да се съгласим, преди да проведем друга среща с конструкцията? Освен ако вече не е много късно — Ребка посочи с глава мястото, където Д’жмерлиа и Калик вече се присъединяваха към Надзирателя на света. — Онези двамата са свикнали да бъдат ваши роби. Не можете ли да ги контролирате поне за малко, докато намерим изход оттук?

— Не искам! — изръмжа Ненда. Ако си придаваше израз на разочарование, правеше го като превъзходен актьор. — Тъкмо говорехме за това с Ат. Ние решихме, че цялата вина е ваша и на Грейвс. Вие имахте двама чудесни подчинени и напълнихте главите им с разни глупости за свобода, права, привилегии и неща от този род, с които никой от тях не искаше да има нищо общо, преди вие да им ги бяхте втълпили. И вижте какво стана! Съсипани са. Калик не е толкова зле, но Ат казва, че с Д’жмерлиа не може повече дори да говори. Той се разпорежда на това място така, сякаш е негово. Погледнете го! Искате ли да позная какво си говорят двамата?

Ло’фтианецът се беше навел до конструкцията на Строителите. Калик неочаквано се обърна и дотича да се присъедини към Ребка и другите двама.

— Господарю Ненда! — хименоптата спря пред карелианеца. — Мисля, че ще бъде добре, ако вие и Атвар Х’сиал дойдете бързо. Д’жмерлиа преговаря с Надзирателя на света. И разговорът не ми направи впечатление на напълно нормален.

— Виждате ли! — каза Луис Ненда. — Да вървим. Погледът му беше изпълнен с равни части решимост, обвинение и вълнение.

— Това наистина е много просто — каза Д’жмерлиа. Той бързо се движеше напред да посрещне другите, изпреварвайки Надзирателя на света. — Зардалу имат достъп до цялата повърхност на Дженизий, по суша и по вода, както са имали още от времето, когато най-напред са се развили като земни цефалоподи и след това като интелигентни същества. Но на тях им е отказан достъп до вътрешността. Знаете ли, че Надзирателя на света не е знаел за тяхното разпространение в спиралния ръкав и последващото им почти пълно изтребление, докато не му казах? Ние можем да бъдем върнати от Надзирателя на света на повърхността на място по наш избор. Но е ясно, че рискът да умрем или бъдем заробени от зардалу, е голям. Това обаче не е единствената ни възможност. Съществува терминал на транспортната система на Строителите. Тук, във вътрешността на планетата! Със светлинен поток можем да бъдем пренесени там за един час. За по-малко от един ден, казва Надзирателя на света, можем да бъдем на всяка избрана от нас точка на територията на Съюза, на Сикропеанската федерация или на Зардалската общност — той сниши малко гласа си, макар шансът някой, на повече от няколко крачки да може да го чуе, да беше минимален. — Препоръчвам ви да се възползваме от тази възможност сега, преди Надзирателя на света да е размислил. Открих в неговите мисловни процеси силно доказателство за ирационалност, да не кажа безумие. След нашата разрушителна работа в залата, той иска да се отърве от нас. Ние сигурно ще бъде изпратени някъде, независимо дали искаме да отидем или не… на повърхността или другаде чрез транспортната система на Строителите, но далеч оттук. Така че нека да летим безопасно, докато все още можем.

Изкушението обхвана Ханс Ребка, но само за част от секундата. Едно връщане сега означаваше да оставят Дариа и другите да чакат на „Иърбъс“, без да знаят какво им се е случило — може би подтиквайки ги към самоубийствен опит за спасяване. Той, най-малкото, не можеше да избяга.

— Няма да насилвам никого да се излага на повече опасности. Ако останалите от вас искат да напуснат това място с транспортната система на Строителите, вървете. Аз не мога. Връщам се на повърхността на Дженизий. Там ще търся някакъв шанс.

Другите не казаха нищо, но дори преди Ребка да заговори, между Луис Ненда и Атвар Х’сиал започна феромонен диалог.

— Бихме могли да се върнем у дома за по-малко от един ден и да се спасим от зардалу.

— Да. Това би било чудесно. Но помислете, Луис Ненда, как бихме се чувствали, ако решим да се върнем в спиралния ръкав. Ние няма да бъдем в по-добро положение, отколкото при пристигането ни на Миранда: без пари, без роби и без кораб. Докато ако останем тук и можем по някакъв начин да придобием част от тези неща… всяко едно от тях ще ни направи богати. Надзирателя на света може да не е с всичкия си, но той прави чудесни устройства.

— Хей, зная това, Ат. Не съм сляп — Луис Ненда забеляза, че Д’жмерлиа се беше преместил по-близо и внимателно слушаше разговора. Ло’фтианецът се оправяше по-бързо с феромонната комуникация, отколкото Ненда предаваше разговора на хората с приставката си. Д’жмерлиа можеше да хваща всеки нюанс. Това не можеше да се избегне и във всеки случай не беше важно. Предаността и подчинението на Д’жмерлиа на неговата сикропеанска господарка бяха пълни, така че нищо нямаше да бъде споделено с Ребка и другите. — Тук има някакъв страхотен материал — продължи Ненда. — Това прави плячката на Глистър да изглежда като берсиански боклук. Аз съм съгласен, че може да мине много време преди да се сдобием с нещо, но още не трябва да се отказваме. Това означава, че трябва да се държим за Ребка.

— Съгласна съм — феромоните от Атвар Х’сиал носеха нюанс на подозрение. — Ала аз отново улавям в думите ви скрита емоционална тенденция. На мен ми е необходимо доказателство, че вие оставате движен от най-дълбоки и най-почтени търговски мотиви, а не поради някакъв перверзен животински интерес от жената Дариа Ланг.

— Престани, Ат! — Луис Ненда се скара на сикропеанската си партньорка. — След всичко, през което преминахме двамата заедно, ти би трябвало вече да знаеш какво представлявам.

— Аз наистина зная, и то много добре. Това е причината за моята тревога.

— Махай се оттук — Ненда се обърна към Ханс Ребка. — Двамата с Ат разменихме мисли по въпроса. Смятаме, че ще бъде погрешно да се спасяваме с бягство и да оставим Джулиан Грейвс, Тали, Далсимър и… който и да било друг — той погледна Атвар Х’сиал — да се чуди къде, по дяволите, сме отишли. Затова решихме да останем с вас и да си опитаме късмета на повърхността на Анфракт.

— Чудесно. Необходима ми е всяка помощ, която мога да получа. В такъв случай, остават само Калик и Д’жмерлиа — Ребка погледна хименоптата и ло’фтианеца. — Вие двамата на какво мнение сте?

Те го гледаха, сякаш е луд.

— Естествено ние ще отидем с Атвар Х’сиал и господаря Ненда — каза Калик с тон на човек, който се обръща към малко и доста изостанало в умственото си развитие дете. — Имало ли е въобще някога съмнение в това?

— Тогава всички, ние — каза Д’жмерлиа — тръгваме напред… и нагоре. В дадения случай, в буквалния смисъл на думата. Аз ще попитам Надзирателя на света как и кога можем да се върнем на повърхността на Дженизий.

— И колкото се може по-близо до корабното ядро — даде Ребка.

— И колкото е възможно по-далеч от зардалу — добави Луис Ненда. — И не забравяй това, Д’жмерлиа. Ние с Ребка много огладняхме. Но искаме ние да ядем, а не да бъдем изядени.