Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Наследената вселена (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Transcedence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
atoslove (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011 г.)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Издание:

Чарлз Шефилд. Превъзходство

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Саша Попова

ИК „Бард“, София, 2000 г.

ISBN: 954-585-118-Х

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 1

Сентинел гейт

Артефактът на строителите, известен като Парадокс, лежи дълбоко навътре в територията на Четвъртия съюз (възел за достъп Боуз[1] G-232). Фактът, че Парадокс съдържа лотосово поле, е известен от почти три хиляди години, от времето на експедицията на Рътлидж през Е. 1379 (Вж. Парзън, Е. 1383). Макар че лотосовото поле разрушава както органични, така и неорганични памети, то невинаги екранира преминаването на електрически сигнали по проводника на нервен кабел. Известен е най-малко един такъв случай. Източник…

Източник?

Дариа Ланг вдигна безпомощно ръце над входното кодиращо устройство и разочарована впери поглед в дисплея. Какъв източник би могла да посочи за това твърдение? Беше горда със себе си, че статиите в „Универсален каталог на артефактите“ (Пето издание) бяха максимално точни и осъвременени. Не беше нейна вината, че някои от предлаганите в последно време от нея данни бяха подложени на критика, поради невежество от другите редактори. Тя знаеше, за разлика от тях, че при някои обстоятелства електрически сигнал може да се предава по нервен кабел от вътрешността на лотосово поле към компютър вън от него. Не го беше видяла лично, но имаше думата на съветника, който го е видял, а съветниците не лъжат.

Да не говорим за хуманоида Е. К. Тали, с когото всъщност се е случило.

Дариа захапа долната си устна и най-сетне записа:

Източник: Частно съобщение, съветник Джулиъс Грейвс.

Това беше най-доброто, което можеше да направи, нещо много по-различно от обичайната информация в академичните източници, които професор Мерада приемаше за достоверни. Но в този случай, колкото по-малко е казано, толкова по-добре. Ако беше добавила, че цитираният случай в лотосовото поле е станал на изкуствен планетоид известен като Глистър[2], точно преди Грейвс и Тали, и самата Дариа да бъдат откарани на трийсет хиляди светлинни години[3] от спиралния ръкав с транспортна система на Строителите на място, където срещнаха… Е, да не се впуска в подробности. Мерада просто ще си изгуби ума. Или по-вероятно ще каже, че тя е изгубила своя.

Може би наистина си беше изгубила ума, но не по тази причина.

Беше късна вечер, Дариа работеше в тишината на малка, обрасла в зеленина беседка. Лекият ветрец на Сентинел Гейт беше изпълнен с аромата на нощни цветя и тихо цвъртене на птички в гнездата. Тя стана от терминала и отмести настрана пълзящите растения.

Знаеше точно накъде да гледа — на изток, където се появяваше Сентинел. На двеста милиона километра блестящата набраздена сфера се открояваше на безлунното нощно небе. От детинство тази сфера и загадката на артефактите на Строителите не излизаха от ума й. Тя щеше да е първата признала, че това беше формирало целия й живот.

Артефактите и сега формираха живота й, но по доста различен начин. Дариа гледаше Сентинел, както го беше гледала хиляди пъти преда това и се чудеше колко много се бе променила за толкова кратко време. Преди една година беше научен работник, отдаден на изследователска работа, и не искаше нищо друго, освен своята библиотека и своята работа, посветена на каталогизиране и анализиране на данни от над хиляда артефакти на Строителите разпръснати из целия спирален ръкав. Откриването на една статистическа аномалия, включваща всички артефакти я съблазни да остави тихия си кабинет на Сентинел Гейт, да напусне цивилизования регион на Четвъртия съюз и да отиде на такива сурови и отдалечени светове като Куейк и Опал.

Там тя беше се натъкнала на аномалия — и на нещо повече. Беше преживяла опасности, вълнения, отчаяние, ужас, болка, въодушевление, беше завързала дружба. Половин дузина пъти беше близо до смъртта. И когато накрая се върна на Сентинел Гейт, мястото, за което толкова много и толкова дълго беше мечтала, намери нещо друго. Тя откри, че… че…

Дариа гледаше Сентинел и се бореше със себе си да признае истината.

Че скучае.

Невероятно, но това беше единствената дума за състоянието, в което се намираше. Животът на преуспяващ учен-археолог, някога толкова богат и вълнуващ, вече не я удовлетворяваше.

Беше лесно да се разбере причината. Изчезването на Строителите преди пет милиона години беше се оказало за Дариа възможно най-привлекателната загадка. Тя не можеше да си представи нещо по-интересно от изследване на артефакти, оставени от отдавна изчезнала раса, от усилията й да разбере и може би да научи къде са отишли Строителите и защо?

Докато Строителите оставаха неоткрити, за нея нямаше нищо по-интересно от артефактите. Но след като човек е срещнал интелигентни конструкции, които дават да се разбере, че са представители на Строителите и все още защитават интересите на Строителите… тогава миналото става безинтересно. От значение е настоящето и бъдещето с възможността за среща и изучаване на самите Строители. Дори най-интересните части от предишния й живот, даже нейният високо ценен каталог на артефактите, не можеха да се сравняват с тази перспектива.

Комуникационният терминал на Дариа тихо иззвъня. Тя се върна при него без особено много да бърза. Сигурно беше професор Мерада — през тези дни той се обаждаше по всяко време на деня и нощта.

На екрана над бележките й за каталога вече се виждаше сериозното му лице.

— Професор Ланг! — Мерада заговори веднага щом тя се появи в неговото полезрение. — Отнася се за предложената от вас статия за фейджите.

— Да? — Дариа се досещаше какво щеше да последва.

— Тук се казва, цитирам: — „Макар фейджите да се смятат за бавно движещи се форми в открития Космос, избягващи всички видове гравитационно поле, има изключения. При определени обстоятелства те могат да бъдат принудени да се движат в гравитационно поле, и то с голяма скорост.“ Професор Ланг, предполагам, че вие сте написали това.

— Точно така. Аз го написах.

— И какъв е източникът на това ваше твърдение? Вие не го цитирате.

Дариа изруга наум. Още когато направи това допълнение към статията за фейджите тя знаеше, че то ще й създаде неприятности. Пак старият проблем. Трябва ли да повтаря като папагал традиционното схващане за фейджите и артефактите на Строителите или трябва да каже истината, макар тази истина да не можеше да бъде подкрепена с нищо друго, освен с нейната дума и думата на неколцина други участници в мисията? Тя беше видяла фейджи да се движат по-бързо, отколкото се предполагаше за възможно, да пикират към кораба, с който беше летяла. Други бяха видели същите тези фейджи — които се смятаха за неразрушими — разбити на парчета върху повърхността на планетоид със силно поле.

Дариа се ядоса на Мерада, а знаеше, че няма право. Той правеше точно онова, което всеки съзнателен изтъкнат учен трябва да направи… което самата Дариа би направила преди една година — да отхвърли данни, основани на слухове, и непрецизно извършени изследвания, да настоява за неопровержими факти.

— Ще ви съобщя източниците веднага щом получа разрешение за публикуване.

— Побързайте, професор Ланг. Официалната дата за приключване с промените в каталога вече отмина. Сигурна ли сте, че ще можете да получите разрешение?

— Ще се постарая — Дариа кимна, за да покаже, че разговорът е приключил и се отдалечи от терминала.

Мерада предположи, че споменатото от нея одобрение е може би просто съгласие на друг изследовател да направи предварително заключение преди официалното публикуване. Истината беше невъобразимо по-сложна. Одобрението за публикуването на тази информация трябваше да дойде от самия Междувидов съвет.

Беше направила не повече от половин дузина стъпки, когато комуникационният терминал иззвъня отново. Дариа въздъхна и се върна. Настойчивостта беше главното достойнство на всеки изследовател, но Мерада понякога прекаляваше.

— Да, професоре? — каза тя, без да погледне към екрана.

— Дариа? — попита един тих глас. — Вие ли сте?

Дариа ахна и погледна към терминала, но той й предложи само бял фон. Връзката беше само гласова.

— Ханс? Ханс Ребка? Къде сте? На Миранда ли сте?

— Вече не — гласът беше тих и променен, но въпреки това в него се долавяше огорчение. — Нямаше смисъл да оставам. Съветът не пожела дори да ме изслуша. Намирам се на последния възел за достъп Боуз преди Сентинел Гейт. Не мога да говоря сега. Очаквайте ме на Сентинел Гейт след половин ден.

Отслабналият от Космоса глас заглъхна и връзката прекъсна. Дариа седна на удобния стол пред терминала и се отпусна, забила поглед в празното пространство.

Съветът не им вярва. Невероятно! Това означава, че той е отхвърлил даденото под клетва свидетелство на един от своите членове; и на хуманоида Е. К. Тали, който не знае да лъже; и на Ханс Ребка, признат като за един от най-опитните и проницателни специалисти по решаване на проблеми на целия спирален ръкав.

Дариа стана. Трябваше да се обади на професор Мерада и да му каже, че много от доказателствата, които той иска да цитира, са отхвърлени от най-високо място в спиралния ръкав. Онова, което Съветът не е приел за достоверно, никой друг няма да приеме. Но тя не помръдна. Отхвърлянето определено беше лоша новина. То означаваше, че нищо от онова, което тя или някой друг от групата казва за събитията от изминалата година, няма да бъде прието за достоверно.

Последиците от отхвърлянето бяха далеч по-лоши — зардалу бяха на свобода в спиралния ръкав, но никой от властимащите не вярваше на това.

Бележки

[1] Сатендранат Боуз (Бозе) (1394–1974) — индийски физик, един от създателите на квантовата статистика. Изследвал частици с цял спин, т.нар. бозони (статистика на Боуз (Бозе) — Айнщайн). Отнасяйки своята статистика към фотоните, въвел закона на Планк за топлинното излъчване на абсолютното черно тяло. В книгите от поредицата „Наследената вселена“ е предпочетена английската транскрипция на името му — Боуз. В руската и българската научна литература той е известен под името Бозе. — Б.пр.

[2] Глистър — блясък. — Б.пр.

[3] 1 светлинна година е равна на 9.46053×1012 км. — Б.пр.