Чарлс Шефилд
Превъзходство (22)

Глава 21

Ханс Ребка гледаше образа на „Иърбъс“ на екрана на предния дисплей. Видът му говореше за изоставен негоден кораб, неизползван от хилядолетия. Огромният корпус беше олющен от удари на междузвезден прах. Прозрачните стени на илюминаторите за наблюдение, изподраскани от същия микропясък, стърчаха от страните на кораба като сълзящи старчески очи, замъглени от пердета.

И ако се съди от липсата на отговор на сигналите на Ребка, „Иърбъс“ може би беше мъртъв! Когато „Индълджънс“ се издигна в орбитата за среща, той беше предал дузина настоятелни запитвания. Защо „Иърбъс“ изпраща сигнал за помощ? Какъв е характерът на проблема? Беше ли безопасно за „Индълджънс“ да акостира и да влезе в товарния трюм? Никакъв отговор. Корабът над тях се носеше самотен в пространството като голям мъртъв звяр, ням, нереагиращ на никакви дразнители.

— Закарай ни при него — Ребка мразеше да се захваща с каквото и да било слепешката, но нямаше избор.

Калик кимна и размаха лапи над пултовете твърде бързо, за да могат да се проследят. Маневрата за среща на разузнавателния кораб с „Иърбъс“ беше извършена с рекордна скорост и много по-плавно, отколкото Ребка би могъл да я извърши. За минути те бяха на входа на спомагателния товарен трюм.

— Задръж ни там.

Когато „Индълджънс“ се издигна стационарно по отношение на другия кораб и помпите напълниха трюма с въздух, Ребка огледа екраните. Все още нищо. Никаква следа за опасност, но и никой не очакваше тяхното завръщане, за да ги приеме на док. Странно. Каквото и да се беше случило, „Иърбъс“, единственото средства за връщане, не трябваше да бъде изоставен.

Той се обърна да даде команда за отваряне на люка, но други го бяха изпреварили. Ненда и Атвар Х’сиал я бяха подали, още щом се бяха изравнили наляганията и вече плуваха към коридора, който водеше към командната зала на „Иърбъс“. Ребка ги последва, оставяйки Калик да обърне назад изследователския кораб, в случай че се наложи бързо да напуснат.

Първите коридори бяха празни, но това не означаваше нищо. Вътрешността на „Иърбъс“ беше толкова огромна, че дори при хиляда души на борда той можеше да изглежда празен. Ключовият въпрос беше състоянието на командната зала. Това беше нервният център на кораба. Там винаги трябваше да има дежурен.

И в известен смисъл имаше. Луис Ненда и Атвар Х’сиал бяха избързали пред Ребка. Когато пристигна в командната зала, той ги намери при главния пулт, наведени над приклекналата фигура на Джулиан Грейвс. Съветникът беше се прегърбил надолу, закрил очи с ръце. Дългите му костеливи пръсти достигаха до изпъкналото чело. Ребка допусна, че Грейвс беше в безсъзнание, но после разбра, че Луис Ненда тихо му говори. Когато Ребка приближи, Грейвс бавно свали ръце от лицето си и ги кръстоса на гърдите. Изразът на лицето му непрекъснато се променяше от страх до безпокойство.

— Ние ще се погрижим за вас — казваше Ненда. — Просто се отпуснете и се опитайте да ни кажете какво не е наред. Какво се е случило?

Джулиан Грейвс за миг се усмихна, после отвори уста.

— Не зная. Аз… ние… не можем да мислим. Има твърде много за мислене — устата му се затвори, зъбите му изтракаха. Главата се обърна настрана да огледа с изцъклен поглед залата.

— Твърде много какво? — Ненда се премести така, че Грейвс не можеше да не гледа в него.

Замъглените сиви очи се завъртяха.

— Твърде много… твърде много аз.

Ненда погледна Ханс Ребка.

— Това каза и по-напред: „Твърде много аз.“ Знаете ли какво означава това?

— Нямам представа. Но мога да разбера защо се излъчва сигнал за помощ. Ако той е на вахта, сигурно не може да контролира кораба. Погледнете го.

Грейвс беше клекнал отново и нещо си мърмореше.

— Слезте по-ниско, огледайте и потърсете място за приземяване. Не, трябва да останем на високо, в безопасност. Не, върнете се през сингулярностите, чакайте там. Не, трябва да напуснем Анфракт — с всяко разкъсано изречение изражението на лицето му се променяше, гърчеше се от твърдо решение на безумния му мозък до несигурност и тревога.

Ребка изведнъж разбра. Грейвс беше разкъсван от блуждаещи мисли, сякаш сливането на Джулиъс Грейвс и неговият вътрешен мнемоничен близнак Стивън за образуване на личността на Джулиан Грейвс беше се разпаднало. Беше се върнал старият конфликт на две съзнания в един мозък.

Но в мозъка на Ребка тази идея скоро беше изместена от друга, по-неотложна грижа.

— Защо е самичък на вахта? За другите трябва да е очевидно, че той не е в състояние да взема решения — Ребка се наведе, хвана с две ръце главата на Джулиан Грейвс и я завъртя така, че да може да гледа право в очите на съветника. — Съветник Грейвс, чуйте ме. Имам много важен въпрос. Къде са другите?

— Другите… — Грейвс промърмори думата. Очите му примигнаха, устните трепнаха. Той кимна. Разбрал беше, Ребка беше сигурен в това, но изглежда беше неспособен да се насили да отговори.

— Другите — повтори Ребка. — Кой друг е на борда на „Иърбъс“?

Грейвс започна да потръпва, сухожилията на врата му се издуха. Мобилизираше се за някакво върховно усилие. Устните му силно се стиснаха, после се отвориха и възкликнаха.

— Единственият друг… „Иърбъс“ е… е Д’жмерлиа.

Ребка се напрегна да чуе смущаващия отговор. Той пусна главата на Грейвс и изсумтя разочаровано. Грейвс не го знаеше, но той даде единственият отговор, който доказваше, че си е изгубил разума. Д’жмерлиа беше мъртъв. Ребка беше видял с очите си как умря. От всички, които бяха влезли в Анфракт, Д’жмерлиа беше единственият, който беше абсолютно невъзможно да е на борда на „Иърбъс“.

— Достатъчно — Ребка застана отстрани на Грейвс. — Бедният! Да го отнесем, където може да почива, и да му дадем успокоително. Той има нужда от медицинска помощ, но единствените хора, които могат да му окажат такава, са онези, които са инсталирали мнемоничния двойник. Те са на Миранда, на хиляда светлинни години оттук. Аз не зная какво лечение да му приложа. Колкото до другите на борда, когато ги намеря ще им одера кожите. При никакви обстоятелства не е трябвало да го оставят тук самичък… дори формално той да е бил командващ.

Ребка се премести по-близо до Грейвс, хвана едната му ръка и направи знак на Ненда да хване другата. Докато го вдигаха съветникът объркано местеше поглед от единия към другия. Той не се съпротивляваше, но не би могъл да ходи без тяхна помощ. Мускулите му бяха силни, но краката изглежда не знаеха в каква посока се очаква да се движат. Ребка и Ненда излязоха от залата. Атвар Х’сиал остана самичка — най-важното правило в Космоса беше никога да не се оставя мостика на кораба без дежурен.

Заведоха Грейвс в лечебницата — той вече изглежда беше в полусъзнание — и го завързаха с предпазен колан.

— Няма да му помогне много, но поне няма да ни пречи — каза Ребка. Той завърза коланите по сложен начин. Ако е в състояние да разбере тези възли, то умът му е много по-наред, отколкото си мислим.

Двамата мъже тръгнаха назад към мостика. Бяха на последното разклонение на коридора, когато чуха стъпките на Калик да тракат в другия край.

— Обърна ли „Индълджънс“ — попита Ребка, без да гледа към хименоптата. Вместо да отговори на човешки език, Калик изсвири пронизително и издаде взрив от хименоптски тракания. Луис Ненда веднага скочи до Калик. Той вдигна малката хименопта и я разтърси.

— Какво ти е? — Ребка се отдръпна назад. Такова нещо просто не се прави с хименопта! Всеки, освен Ненда, който се опиташе да направи това с Калик, щеше да бъде изложен на мигновена смърт. Късата черна козина — хименоптски кожух, толкова ценен за неразумно множество ловци — беше настръхнала, жълтото жило инстинктивно излязло пет сантиметра в долния край на ниския корем. Ненда не беше разтревожен.

— Трябва да го направя. Тя е шокирана, вижте. Трябва да я извадя от това състояние — той удари силно хименопта по гладката кръгла глава с юмрук и издаде серия тракащи изсвирвания. — Казвам й да говори човешки… Това трябва да помогне. Тя не знае как да пъшка и се оплаква на човешки език. Хайде, Калик, кажи ми нещо. Какъв е проблемът?

— Аз обърнах к-кк-кораба — изфъфли Калик.

Тя сякаш се беше върнала назад към времето, когато човешката реч беше нова за нея.

— Да. После какво?

— Напуснах товарния трюм. Тръгнах по коридора. И тогава… тогава…

— Продължавай!

— Тогава… — жилото се прибра, но сега малкото тяло трепереше в ръцете на Ненда. — Тогава видях Д’жмерлиа. С-стоеше пред мен. В коридора, който водеше към командната зала.

— Калик, ти знаеш, че това е невъзможно. Д’жмерлиа е мъртъв… Ти лично видя — но очите на Луис Ненда говореха друго. Той и Ребка се спогледаха. Невъзможно? Може би. Но от два съвсем независими източника.

— Беше Д’жмерлиа. Не може да има грешка. Беше неговият глас, както и неговата външност — Калик постепенно се успокояваше. Тя беше изключително логично същество и всяко нарушение на логиката беше особено тревожно за нея. Но обяснението на човешки език възстанови нейните естествени начини на мислене. — Беше на около двайсет метра от мен в същия коридор. Извика ме по име и после ме заговори. Каза ми, че веднага трябва да отида в командната зала, тъй като Джулиан Грейвс имал спешна нужда от помощ — Калик спря и погледна Ребка. — Това е вярно, нали? А после, докато гледах право в Д’жмерлиа…

Тя спря да говори. Всяко око в целия черен кръг очи се замъгли и, сякаш веднага се разфокусира. Ненда я удари силно в пода.

— Не ми се прави отново на малоумна! Изплюй камъчето, Калик. Веднага или ще ти разпръсна карантиите из цялата зала.

Калик поклати глава.

— Ще го кажа, господарю Ненда, щом ми заповядвате. Но това е невъзможно. Докато го гледах, Д’жмерлиа изчезна. Не побягна, защото аз съм по-бърза от него и щях да видя всяко движение, което можеше да направи. Нито за момент не бях изгубила съзнание, както си помислих най-напред, защото бях във въздуха и скачах към него, когато той изчезна. Не може да е някакъв трик с отражение, някакъв особен оптически ефект, защото по-малко от секунда след като той изчезна, аз застанах на мястото, където беше стоял и почувствах разликата в температурата на пода, където бяха били краката му — Калик се отпусна тежко на пода, широко разперила всичките си крака. — Наистина беше той. Моят приятел Д’жмерлиа.

Ребка и Ненда се спогледаха.

— Както знаете, тя не лъже — промърмори Ненда. Говореше повече на себе си, отколкото на Ханс Ребка.

— Зная. От това се страхувам. Щеше да е много по-добре, ако лъжеше — Ребка си наложи да се откъсне от обърканите си мисли и да се върне към нещата, с които знаеше как да се справи. — Вие разбирате, че точно това каза и той — Ребка посочи с пръст към лечебницата, където лежеше Джулиан Грейвс. — Според него Д’жмерлиа бил единственото същество с него на „Иърбъс“.

— Да. Но не сме длъжни да му вярваме. Можем да проверим кой е тук. Ат може да подуши централното въздушно захранване и ако има някой друг на кораба, тя веднага ще го усети. Почакайте една минута — Ненда забърза навън, обратно към командната зала.

Никой от двамата мъже не се нуждаеше от обяснение за останалото. Ако, освен Грейвс и Д’жмерлиа на кораба няма други, тогава къде бяха Дариа й останалите? Почти сигурно на Дженизий. Което означаваше, че с отлитането на „Индълджънс“ те бяха останали там.

Ханс Ребка не изчака Ненда да се върне.

— Веднага щом господарят Ненда се върне от командната зала, отведи го на „Индълджънс“ — каза той. Ребка не помоли Калик, която все още лежеше на пода на „Индълджънс“ — той й заповяда. Ребка мразеше да се отнася към нея като към роб, когато тя така силно възразява, че не е, но сега беше време, ако изобщо някога може да се говори за такова, когато целта оправдава средствата. Хименоптата само кимна покорно, а Ребка забърза назад към разузнавателния кораб.

Калик беше свършила нейната работа в товарния трюм. „Индълджънс“ чакаше зареден с енергия и зададени команди, готов да се върне в Космоса. Ребка отиде да отвори люка. Той изпитваше непреодолимо желание да излети направо от трюма обратно на повърхността на Дженизий, но най-напред трябваше да бъде сигурен за положението на борда на „Иърбъс“.

Когато Луис Ненда се върна, той не беше самичък. Атвар Х’сиал беше зад него, плъзгайки се през коридорите със скокове от по двайсет метра.

— Не се безпокойте — отговори Ненда на незададения въпрос на Ребка. — Калик наблюдава от мостика. Тя имаше някакво разтройство, но след няколко минути ще е добре.

— Какво казва Атвар Х’сиал?

— Съгласна е с Джулиан Грейвс и с Калик. На борда няма никаква миризма на друг… освен на Д’жмерлиа. И тя отслабва. Ат казва, че вероятно той е бил тук и си е отишъл. Направо мистериозно. Ако бях от онзи тип хора, които се тревожат, това нямаше да ми излезе от ума — Ненда мина покрай Ребка през отворения люк на „Индълджънс“ и заразглежда пултовете.

— Значи сте готов?

— Да.

— Да се върнем на Дженизий.

— Готов съм. Но вие няма да отидете.

— Искате ли да се обзаложим? Отивам, иначе се нагърбвате с голямо бреме.

Ребка отвори уста да протестира, после промени намерението си. Ако Ненда иска да рискува, защо да го спира? Той беше лъжец и мошеник и гледаше само собствените си интереси, но беше един допълнителен ум и чифт допълнителни ръце — а и умееше да оцелява в критични ситуации.

— Чудесно. Влизайте и побързайте. Тръгваме веднага.

Но карелианецът гледаше през рамо към извисяващата се фигура на Атвар Х’сиал, застанала зад Ханс Ребка на люка.

— Ах-ха. Готов сте за отлитане, капитане, но преди да тръгнем, аз трябва да разменя набързо няколко думи с Ат и да й обясня кое как е.

— Луис Ненда — феромонното съобщение на сикропеанката беше силно, обертоновете, изпълнени с подозрение и може би укор. — Мога ясно да прочета мислите ви. Ние сме в безопасност в Космоса, а вие искате да се върнете на планетата Дженизий. Обяснете ми вашата постъпка… или ще ме загубите като партньор.

— Обяснение. Няма нищо, което се нуждае от обяснение — Ненда отиде близо до сикропеанката и се наведе до тъмночервената й раковина. — Бъди разумна, Ат. Ребка отива, ти виждаш това, независимо дали аз ще отида или не. Ние знаем, че там има всякакви ценни неща и че той е достатъчно тъп и няма да ги вземе, дори да има възможност. Някой трябва да отиде с него и да види какво може да се вземе.

— Тогава и аз идвам.

— И ще оставиш Калик и Грейвс да се оправят с кораба без капка разум и в двамата? Някой трябва да остане тук и да се грижи всичко да върви гладко.

— Вие може да останете. Аз ще отида на ваше място.

— Не ставай глупава, Ат! Ти и Ребка не можете да кажете една дума, която другият да разбере. Аз трябва да отида.

— Причината е в жената, Дариа Ланг. На нея искате да помогнете.

— Да помогна! Няма начин. Аз не разбирам значението на тази дума. Ат, ти наистина се вманиачаваш относно тази жена.

— Един от нас сигурно се вманиачава.

— Е, във всеки случай не аз — Ненда излезе изпод черупката и тръгна към люка. — Ат, трябва да ми вярваш.

Сикропеанката бавно се премести от пътя му.

— Нямам голям избор. Имам обаче условия. Чакахме твърде дълго и се отклонихме много от първоначалните ни цели. Искам да ми обещаете, Луис Ненда, тук и сега, че ако остана, веднага щом се върнете от Дженизий, ще вземем този кораб за наше ползване. Според Далсимър от Торвил Анфракт лесно може да се излезе… само влизането е трудно и опасно. Така че ние с вас ще напуснем „Иърбъс“ с този кораб и ще се върнем на Глистър, където ще вземем вашия кораб — „Хев-ит-ол“. Достатъчно дълго протакахме.

— Хей, на мен „Хев-ит-ол“ ми липсва не по-малко, отколкото на теб… дори повече. Приемам сделката. Веднага щом се върна, тръгваме.

— Само ние двамата.

— Кой друг? Разбира се, че само ние двамата. Върви и си приготви нещата. Аз трябва да тръгвам. Ребка вече е готов и чака — Ненда преустанови феромонното предаване, за да покаже, че разговорът е свършил и забърза навътре в „Индълджънс“.

Ханс Ребка наистина чакаше… но не Луис Ненда. Той седеше пред пулта и въвеждаше стартови команди. Лицето му изразяваше пълно разочарование. Ненда седна на седалката до него.

— Какво ни задържа? Хайде да се махаме оттук.

— Бих желал. Ако онова нещо ми разреши — Ребка кимна към един от дисплеите. — Опитвам се да отворя свързващата врата към външния трюм. Но командите не се изпълняват.

— Значи външният шлюз не включва. Това означава, че той се използва.

— Зная какво означава, но когато минах през него, беше празен — Ребка включи камера, която трябваше да покаже площта на шлюза. — Тогава как може да се използва сега?

Не се наложи Луис Ненда да се опита да отговаря. Докато гледаха, цикълът на въздушните помпи свърши. Външният шлюз сега имаше балансираща атмосфера с вътрешния трюм и вратата между залите можеше най-после да се отвори. Двамата мъже гледаха показаната на дисплеите картина.

— Корабното ядро — каза Ненда. — Как е пристигнало тук? Къде е било през цялото време? — преди Ханс Ребка да може да направи нещо да го спре, Ненда изтича до шлюза, отвори го и моментално падна свободно през отворената междушлюзова врата към по-малкия съд.

Ребка го последва с по-бавна крачка. Той можеше да даде логично обяснение, нелишено от смисъл. Той и неговата група бяха отишли на Дженизий с корабното ядро, но когато се върнаха на мястото на приземяване, то не беше там и те бяха принудени да се върнат с „Индълджънс“. Групата на Дариа Ланг беше отишла на Дженизий с „Индълджънс“, но когато им беше потрябвал, корабът беше заминал. Така че те сигурно са успели да открият изчезналото корабно ядро върху повърхността на Дженизий и са се върнали с него.

Да, нелишено от смисъл. Загадъчният елемент в тази схема беше отново Д’жмерлиа. Той беше изчезнал в колона от нажежена до синьо плазма на Дженизий и отново се беше появил на „Иърбъс“. Но как беше дошъл тук, ако не е бил на корабното ядро?

Луис Ненда вече беше при корабния шлюз. Щом наполовина се отвори, той се промуши през него. Ребка го последва, смутен от лошо предчувствие.

— Дариа? — извика той. Ако тя не беше там… Луис Ненда се обърна към него и един поглед върху лицето му беше достатъчен да разбере, че той нямаше новината, която Ханс Ребка искаше да чуе.

— Дариа я няма — каза Ненда. — На борда има само една личност. Надявам се да имате обяснение, капитане, защото аз нямам. Надзърнете.

Той се отмести настрана, така че Ханс Ребка да може да види пилотската седалка. Изтегната, дишаща, но в безсъзнание там се виждаше ръбестата, тънка като тръба, фигура на Д’жмерлиа.