Айзък Азимов
Роботите на зората (79)

79.

Бейли повтори още веднъж, но много меко, като внимаваше да не отвлече вниманието от Амадиро:

— Питайте него, господин Председател. Той изглежда потиснат.

— Какво е това, д-р Амадиро? — попита Председателят. — Знаехте ли, че роботът е предполагаем съпруг на соларианката?

Амадиро зафъфли, стисна за миг устни и опита отново. Бледността, която го беше покрила, изчезна и отстъпи място на леко изчервяване.

— Сащисан съм от това нищо не означаващо обвинение, господин Председател — отвърна той. — Не знам за какво става дума.

— Ще ми позволите ли да обясня, господин Председател? Много накратко? — осведоми се Бейли. (Щяха ли да го отрежат?)

— Би било най-добре — мрачно заяви Председателят. — Ако имате някакво обяснение, определено бих искал да го чуя.

— Господин Председател — започна Бейли. — Вчера следобяд разговарях с д-р Амадиро. Тъй като той искаше да ме задържи, докато започне бурята, говореше по-нашироко, отколкото беше възнамерявал, а очевидно и по-непредпазливо. Като стана дума за Гладиа, той окачестви между другото робота Джендър като неин съпруг. Любопитен съм да разбера откъде е знаел това.

— Вярно ли е, д-р Амадиро? — попита Председателят.

Амадиро все още стоеше притихнал, с израз на престъпник, който очаква своята присъда.

— Дали е вярно, или не, няма никакво отношение към обсъждания въпрос — отвърна той.

— Може би не — каза Председателят, — но съм учуден от вашата реакция на въпроса, когато той ви беше отправен. Струва ми се, че тук се крие нещо, което вие двамата с мистър Бейли знаете, а аз не. Затова искам да го разбера и аз. Знаехте ли, или не знаехте за вероятната връзка между Джендър и соларианката?

— Не бих могъл да зная — каза задавено Амадиро.

— Това не е отговор — сряза го Председателят. — Това е увъртане. Изказвате съждение, когато аз ви питам за факта. Правил ли сте, или не сте правил подобно изказване, което ви приписват?

— Преди да отговори — намеси се Бейли, който след като видя, че Председателят беше разярен на морално-етична основа, се почувства по-уверен в почвата под краката си, — би било честно от моя страна да напомня на д-р Амадиро, че Жискар — роботът, който също присъстваше на нашия разговор — може при поискване да повтори всичко дума по дума, с гласа и интонацията на всеки от нас. Накратко, разговорът е записан.

Амадиро избухна в пристъп на гняв.

— Господин Председател, роботът Жискар е проектиран, конструиран и програмиран от д-р Фастълф, който вече се обяви за най-добрия роботик на света и който е мой яростен противник. Можем ли да вярваме на такъв робот?

— Може би ще е добре да чуете записа и да решите сам, господин Председател — отбеляза Бейли.

— Може би — каза Председателят. — Не съм тук, д-р Амадиро, за да ми се дават готови решения. Но нека оставим за момент това настрана. Независимо от съдържанието на записа, д-р Амадиро, желаете ли да потвърдите за протокола, че не сте знаел, че соларианката е смятала робота за свой съпруг и че никога не сте го класифицирал като такъв? Моля ви да не забравяте (като депутати, вие и двамата би трябвало да го знаете), че макар в момента да не присъстват роботи, целият разговор се записва от моето устройство. — Той потупа малка издатина в джоба на гърдите си. — И така, направо, д-р Амадиро. Да или не?

— Господин Председател — отчаяно извика Амадиро, — честна дума, аз не мога да си спомня какво съм казал в един случаен разговор. Ако съм споменал думата — но не твърдя, че това е така, — то може да е било в резултат на друг случаен разговор, в който някой ми е споменал факта, че Гладиа се е отнасяла към робота като към свой съпруг.

— И с кого сте водили този друг разговор? Кой е изказал подобно твърдение пред вас? — попита Председателят.

— Не мога да кажа в момента.

— Господин Председател — подхвърли Бейли, — ако д-р Амадиро би бил така любезен да изреди всички онези, които биха могли да употребят тази дума, тогава може да ги разпитаме един по един и да видим, кой от тях ще си спомни да е изказвал подобно твърдение.

— Надявам се, господин Председател — възрази Амадиро, — че ще вземете предвид деморализиращия ефект, който подобно нещо би оказало върху Института ми.

— Надявам се — отвърна му Председателят, — че и вие ще го вземете предвид, д-р Амадиро, и ще ни отговорите на въпроса така, че да не ни принуждавате към крайни действия.

— Един момент, господин Председател — вметна Бейли толкова раболепно, колкото можа, — остава още един въпрос.

— Пак ли? Още един? — Председателят погледна неприязнено към Бейли. — Какъв е той?

— Защо д-р Амадиро се съпротивява толкова усилено да признае, че е знаел за връзката между Джендър и Гладиа? Той казва, че това няма отношение към въпроса. В такъв случай, защо не каже, че е знаел за връзката и да приключим с всичко? Аз твърдя, че това има отношение и че д-р Амадиро знае, че признанието му би могло да разкрие престъпни деяния от негова страна.

— Този израз ме обижда и аз настоявам за извинение! — прокънтя гласът на Амадиро.

Фастълф пусна тънка усмивка, а Бейли мрачно стисна устни. Беше изкарал Амадиро от нерви.

Председателят почервеня до степен, която беше направо обезпокоителна, и избухна:

— Настоявате? Настоявате? Пред кого настоявате? Аз съм Председателят. Изслушвам всички гледни точки, преди да реша кое да предложа като най-добро. Нека чуя какво има да ни каже землянинът като тълкувание на вашите действия. Ако ви оклевети, той ще бъде наказан — можете да сте сигурен в това. Аз ще разгледам клеветата в нейния най-широк аспект, в това също можете да сте сигурен. Но вие, Амадиро, не можете да настоявате пред мен. Продължавайте, землянино. Кажете, каквото имате да казвате, но внимавайте изключително много.

— Благодаря, господин Председател — каза Бейли. — Всъщност има един аврорианец, на когото Гладиа е разкрила тайната за връзката си с Джендър.

Председателят го прекъсна.

— Добре, кой е той? Не ме баламосвайте с вашите хипервълнови трикове.

Бейли отвърна:

— Нямам никакви други намерения, освен да говоря по същество, господин Председател. Единственият аврорианец е самият Джендър, разбира се. Може да е бил робот, но той е бил жител на Аврора и може да се разглежда като аврорианец. В изблик на чувства, Гладиа сигурно се е обръщала към него с „мой съпруже“. Тъй като д-р Амадиро призна, че вероятно е чул някой друг да се изказва в духа на съпружеските отношения между Джендър и Гладиа, не е ли логично да се предположи, че е чул това от Джендър? Съгласен ли е д-р Амадиро да потвърди за протокола, че никога не е говорил с робота през периода от време, когато Джендър е бил част от персонала на Гладиа?

Амадиро отвори уста два пъти, като че ли се канеше да каже нещо. Два пъти не издаде нито звук.

— Добре — обърна се към него Председателят, — говорил ли сте с Джендър през този период, д-р Амадиро?

Отговор не последва.

— Ако е говорил — меко продължи Бейли, — това има пряко отношение към нашия въпрос.

— Започвам да разбирам, че трябва да е така, мистър Бейли. Добре, д-р Амадиро, още веднъж — да или не.

— Какви доказателства има този землянин? — избухна Амадиро. — Разполага ли със запис на някой разговор, който съм имал с Джендър? Има ли свидетели, които да потвърдят, че са ме виждали с Джендър? С какво изобщо разполага той, освен със самоцелните си твърдения?

Председателят погледна въпросително към Бейли.

— Господин Председател — каза той, — ако не разполагам с нищо, тогава д-р Амадиро не би следвало да се колебае и би трябвало да потвърди за протокола, че не е имал какъвто и да било контакт с Джендър — но той не го направи. Както се случи, в хода на моето разследване аз разговарях с д-р Василия Алиена, дъщерята на д-р Фастълф. Разговарях също и с един млад аврорианец на име Сантирикс Гремионис. От записа на двете срещи би могло ясно да се види, че д-р Василия Алиена е насърчавала Гремионис да ухажва Гладиа. Можете да разпитате д-р Василия за целта, която е преследвала и дали това не й е било предложено от д-р Амадиро. Също така се оказва, че Гремионис придобил навика да прави дълги разходки с Гладиа, които харесвали и на двамата, и по време на които те никога не са били придружавани от робота Джендър. Можете да проверите ако желаете, сър.

— Мога — сухо рече Председателят, — но ако всичко е така, както твърдите, какво показва това?

— Вече отбелязах — продължи Бейли, — че освен от д-р Фастълф, тайната на хуманоидните роботи може да бъде получена и от Данил. Същото се е отнасяло и за Джендър преди неговата смърт. Но докато Данил е бил в имението на д-р Фастълф и до него не е можело да се стигне лесно, Джендър е бил в имението на Гладиа, а тя не е следяла толкова зорко за охраната на робота. Не ви ли се струва, че д-р Амадиро се е възползвал от честите отсъствия на Гладиа от нейното имение, през което време се е разхождала с Гремионис? Д-р Амадиро е разговарял с Джендър, вероятно посредством тримерна връзка, с цел да изследва неговите реакции и да го подлага на различни тестове, след което грижливо е изтривал всякакви следи от посещението си при него, така че роботът да не може да съобщи за това на Гладиа. Възможно е д-р Амадиро да се е доближил до откритието, от което се е нуждаел — преди опитът му да се е провалил поради излизането от строя на Джендър. Тогава неговото внимание се е насочило към Данил. Може би той е чувствал, че му трябват само още няколко теста и наблюдения върху робота, за да се добере до желаната цел и затова да е заложил своя капан снощи, както вече споменах по-рано в моите… моите показания.

— Сега всичко си дойде на мястото. Почти съм принуден да повярвам — тихо, почти шепнешком каза Председателят.

— Плюс едно последно уточнение, и наистина няма да имам какво повече да ви кажа — добави Бейли. — Напълно възможно е при тези изследвания и тествания на Джендър, д-р Амадиро случайно — и без никаква предумисъл — да е обездвижил Джендър и по този начин да е извършил роботоубийството.

— Не! Никога! — изкрещя обезумял Амадиро. — Нищо от онова, което съм сторил на робота, не би могло да го обездвижи!

— Съгласен съм. — намеси се Фастълф. — Господин Председател, аз също смятам, че д-р Амадиро не е обездвижил Джендър. Но, господин Председател, току-що направеното му изявление би могло да се сметне за косвено признание, че той се е занимавал с Джендър — и че анализът на мистър Бейли на положението е абсолютно коректен.

Председателят кимна.

— Принуден съм да се съглася с вас, д-р Фастълф. Д-р Амадиро, можете формално да настоявате за опровержение на казаното, но това ще ме принуди да проведа пълно разследване, което би могло да ви нанесе огромни щети — както се оказва. А на този етап подозирам, че ще се окаже във висша степен неблагоприятно за вас. Предлагам да не настоявате — да не подронвате положението си в Парламента, а вероятно и възможността Аврора да продължи своя гладък политически курс.

Така, както виждам нещата, преди въпросът за обездвижването на Джендър да беше възникнал, на страната на д-р Фастълф по въпроса за заселването на Галактиката беше болшинството от Парламента — не много голямо болшинство, съгласен съм. Вие бихте спечелили достатъчно гласове на своя страна, ако бяхте поставил въпроса за предполагаемата вина на д-р Фастълф за обездвижването на Джендър, като по този начин бихте спечелили мнозинство. Но сега, ако д-р Фастълф пожелае, той може да обърне нещата, като обвини вас в същото и още повече, като ви обвини в опит да хвърлите фалшиви обвинения върху своя противник — и вие ще изгубите.

Ако аз не се намеся, тогава може би вие, д-р Амадиро, и вие, д-р Фастълф, ръководени от своя инат, или жаждата за отмъщение, ще оглавите силите си и ще започнете да се обвинявате взаимно в какво ли не. Политическите ни сили, както и общественото мнение, ще се разделят безнадеждно на две — дори ще се разцепят, — което ще ни нанесе безкрайна вреда.

В такъв случай вярвам, че победата на д-р Фастълф, макар и неизбежна, ще бъде постигната на много висока цена, така че мой дълг като Председател е да насоча гласовете в негова полза още от самото начало и да окажа натиск върху вас и вашата фракция, д-р Амадиро, да признаете победата на д-р Фастълф с толкова достойнство, колкото сте способен да проявите, и да го направите още сега — за доброто на Аврора.

— Нямам интерес от съкрушителна победа, господин Председател — заяви Фастълф. — Предлагам отново да стигнем до компромис, според който Аврора, останалите Външни светове и Земята да бъдат свободни да заселват Галактиката. В замяна аз с радост ще се присъединя към Института и ще предоставя своите знания по проблема с хуманоидните роботи, като по този начин допринеса за осъществяването на плана на д-р Амадиро. Нека той, от своя страна, обещае тържествено да изостави всякакви планове за репресивни действия спрямо Земята когато и да било за в бъдеще. Нека това да бъде изразено под формата на договор, който ще бъде сключен между нас и Земята.

Председателят кимна.

— Мъдро и подобаващо на държавник предложение. Ще получа ли вашето съгласие, д-р Амадиро?

Амадиро реши вече да седне. Изглеждаше замислен над поражението.

— Не съм се стремял към лична власт или задоволство от победата. Исках най-доброто — според мен — за Аврора и съм убеден, че този план на д-р Фастълф ще доведе някой ден до гибелта на планетата. Но признавам, че сега съм безпомощен срещу деянията на този землянин — той хвърли един бърз, злобен поглед към Бейли — и съм принуден да приема предложението на д-р Фастълф — макар че ще помоля за разрешение да се обърна към Парламента по въпроса и да отбележа за протокола моите опасения от последствията.

— Разбира се, ще позволим това — каза Председателят. — А ако се вслушате в съвета ми вие, д-р Фастълф, ще махнете този землянин от планетата ни колкото е възможно по-скоро. Той извоюва вашата гледна точка, но тя няма да се зарадва на широк прием, ако аврорианците имат на разположение достатъчно дълго време, за да възприемат нещата като победа на Земята над Аврора.

— Напълно прав сте, господин Председател, и мистър Бейли ще си отиде бързо — с моите благодарности, а надявам се и вашите.

— Добре — съгласи се Председателят с не най-любезния си тон, — тъй като неговата ловкост и изобретателност ни спасиха от разрушителна политическа битка, той ще получи моите благодарности. Благодаря ви, мистър Бейли.