Айзък Азимов
Роботите на зората (33)

33.

Разходката до Гладиа му се стори по-къса, отколкото предния ден. Отново беше слънчево и приятно, но гледката беше съвсем различна. Слънцето грееше от противоположната страна, разбира се, и обагряше всичко в малко по-различни цветове.

Може би сутрин растенията не изглеждаха както вечерта, а и ухаеха по-различно. Бейли си спомни, че подобна мисъл му е минавала през ума и по повод растенията на Земята.

Данил и Жискар отново го придружаваха, но вървяха по-наблизо до него и не изглеждаха толкова нащрек.

— Тук слънцето през цялото време ли грее? — безцелно запита Бейли.

— Не, колега Илайджа — отвърна Данил. — Ако беше така, това би било пагубно за растителния свят и следователно за човечеството. Всъщност, прогнозата е, че през деня облачността ще се засили.

— Какво беше това? — попита стреснато Бейли. Малко животно със сива козина стоеше свито в тревата. Щом ги видя, заподскача в обратна посока.

— Заек, сър — отвърна Жискар.

Бейли се отпусна. Беше ги виждал по полето на Земята.

Този път Гладиа не ги посрещна на вратата, но очевидно ги очакваше. Когато един робот ги въведе вътре, тя не стана, а каза с нещо средно между яд и умора в гласа си:

— Д-р Фастълф ме предупреди, че трябвало да говориш пак с мен. Какво има сега?

Носеше рокля, която прилепваше плътно по нейното тяло и очевидно под нея не носеше нищо. Косата й беше отметната назад в безпорядък, а лицето й бе мъртвешки бледно. Изглеждаше още по-посърнала в сравнение с предния ден и явно през нощта почти не беше мигвала.

Като си спомни, какво беше станало предния път, Данил въобще не пристъпи прага на стаята. Жискар обаче влезе, огледа се с остър поглед и се оттегли в една от нишите на стената. Един от роботите на Гладиа стоеше в друга ниша.

— Ужасно съжалявам, Гладиа — рече Бейли, — че трябва отново да те безпокоя.

Гладиа не реагира на забележката.

— Снощи забравих да ти кажа, че след като стопят Джендър, разбира се, ще го рециклират за нуждите на завода за роботи. Предполагам, че ще е забавно, когато всеки път виждам току-що произведен робот, да знам, че той носи в себе си много от атомите на Джендър.

— Когато умрем — философски заяви Бейли, — самите нас ни рециклират — и кой знае каква част от нечии атоми носим ти и аз в този момент, или в кого ще преминат един ден нашите.

— Ти си съвсем прав, Илайджа. И ме подсещаш, колко лесно е да се философства върху скръбта на другите.

— Това също е вярно, Гладиа, но не съм дошъл да философствам.

— Тогава върши това, за което си дошъл.

— Трябва да задам някои въпроси.

— Вчера не ти ли беше достатъчно? Да не би да си прекарал времето оттогава насам в измисляне на нови въпроси?

— Отчасти — да, Гладиа. Вчера ти ми каза, че дори след като сте били с Джендър… като съпрузи, е имало мъже, които са ти се предлагали и на които ти си отказвала. Трябва да те разпитам във връзка с това.

— Защо?

Бейли пропусна въпроса.

— Кажи ми — попита той, — колко мъже са ти се предлагали през времето, когато си била омъжена за Джендър?

— Не си водя записки, Илайджа. Трима или четирима.

— Някои от тях били ли са по-настойчиви? Някой предлагал ли ти се е повече от веднъж?

Гладиа, която досега избягваше неговия поглед, го погледна направо и каза:

— Говорил ли си с някой друг за това?

Бейли поклати глава.

— На тази тема не съм говорил с никой друг, освен с теб. От въпроса ти, обаче, оставам с впечатлението, че е имало поне един, който е бил по-настоятелен.

— Един. Сантирикс Гремионис. — Тя въздъхна. — Аврорианците имат толкова странни имена, а и той самият беше странен — за аврорианец. Не бях срещала толкова упорит мъж като него. Винаги беше учтив, винаги приемаше моите откази с лека усмивка и стегнат поклон, а после, все едно че нищо не е било, се опитваше наново — следващата седмица, или дори на следващия ден. Тази настойчивост сама по себе си беше донякъде признак на неуважение. Един благоприличен аврорианец би приел отказа веднъж завинаги, освен ако предполагаемият партньор не покаже недвусмислено, че е променил своето решение.

— Кажи ми пак — онези, които ти се предлагаха, знаеха ли за връзката ти с Джендър?

— Това не беше нещо, което бих споменала в един обикновен разговор.

— Добре, тогава, да вземем този Гремионис в частност. Той знаеше ли, че Джендър е бил твой съпруг?

— Никога не съм му казвала.

— Не се измъквай така, Гладиа. Не става дума, дали си му го казвала. За разлика от другите, той ти се е предлагал нееднократно. Колко често каза, между другото? Три пъти? Четири? Колко?

— Не съм ги броила — уморено отвърна Гладиа. — Може би дузина пъти и повече. Ако иначе не беше приятен човек, досега щях да съм наредила на своите роботи да му забранят достъпа до имението.

— Аха, но не си го направила. А многократните предложения изискват време. Идвал е да те вижда. Опитвал се е да те спечели. Имал е време да забележи присъствието на Джендър и как ти се отнасяш с него. Не е ли могъл да се досети за вашата връзка?

Гладиа поклати глава.

— Не мисля така. Джендър никога не се е намесвал, когато съм била с други човешки същества.

— По твое нареждане ли? Предполагам, че е имало такова нещо.

— Да. И преди да решиш, че е било защото съм се срамувала от тази връзка, ще ти кажа, че исках просто да избегна неприятните усложнения. Запазила съм някакъв инстинкт за лична неприкосновеност по отношение на секса, който аврорианците нямат.

— Помисли си пак. Не е ли могъл да се досети? Ето ти един влюбен мъж, който…

— Влюбен! — Звукът, който издаде Гладиа, приличаше много на ръмжене. — Какво разбират аврорианците от тези неща?

— Мъж, който смята, че е влюбен. Ти не си споделяла неговите чувства. Не е ли могъл да се досети — с изострената си чувствителност и подозрителност на разочарован поклонник? Помисли си! Никога ли не те е разпитвал по заобиколен начин за Джендър? Може би е имало нещо, което да е предизвикало в теб дори най-беглото подозрение…

— Не! Не! Би било нечувано който и да било аврорианец да покаже враждебност спрямо сексуалните предпочитания или навици на другите.

— Не непременно враждебност. Може би някое шеговито подмятане. Какъвто и да е намек, че подозира за съществуването на вашата връзка.

— Не! Ако младият Гремионис беше обелил дори само една думичка от този сорт, никога нямаше да види отново моето имение отвътре, а аз щях да се погрижа никога да не се доближи до мен. Но той не би направил нищо подобно. Беше олицетворение на ревностната учтивост.

— Казваш „младият“. На колко години е този Гремионис?

— Горе-долу колкото мен. Тридесет и пет. Може би дори година или две по-малко.

— Дете — тъжно отбеляза Бейли. — По-млад дори от мен. Но на тази възраст… Да предположим, че се е досетил за вашата връзка с Джендър и не е дал да се разбере — изобщо. Въпреки това, той може да е ревнувал.

— Да е ревнувал?

Бейли се сети, че думата едва ли означава нещо особено на Аврора или Солария.

— Да се е ядосал, че предпочиташ друг, вместо него.

Гладиа остро го сряза:

— Знам значението на думата „ревнувам“. Повторих я само защото се учудих, че можеш да си помислиш, че някой аврорианец би ревнувал. На Аврора хората не ревнуват заради секса. Заради други неща — сигурно, но не и заради секса. — На лицето й се изписа насмешка. — Дори и да е ревнувал, какво значение има това? Какво толкова би могъл да направи?

— Може да е казал на Джендър, че връзката ти с един робот би застрашила твоето положение на Аврора…

— Това не би било вярно!

— Джендър може да е повярвал, при положение, че са му казали така — да е повярвал, че те застрашава и ти вреди. Дали това не е била причината за неговото мозъчно изключване?

— Джендър никога не би повярвал на подобно нещо. Той ме караше да се чувствам щастлива всеки път, когато идваше при мен като съпруг, и аз му го казвах.

Бейли се сдържа да не избухне. Тя не разбираше за какво става дума и очевидно се налагаше той да й обясни по-добре.

— Сигурен съм, че ти е вярвал, но също така може да е бил принуден да вярва и на някой друг, който му казва точно обратното. Ако по този начин е бил изправен пред една непоносима дилема, произтичаща от Първия закон…

С изкривено лице Гладиа изкрещя:

— Това е налудничаво! Занимаваш ме със старата приказка за Сюзън Келвин и робота-телепат. Никой, който е на повече от десет години, не вярва на това.

— Не може ли…

— Не, не може. Аз идвам от Солария и разбирам достатъчно от роботи, за да знам, че не може. Нужно е да си невероятен специалист, за да вържеш на възел Първия закон в един робот. Може би д-р Фастълф е способен да го направи, но определено не и Сантирикс Гремионис. Гремионис е стилист. Работи с човешки същества. Прави прически и работи като дизайнер на дрехи. Аз правя същото, но поне работя с роботи. Гремионис никога не е докосвал робот. Нищо не разбира от тях, освен че може да им заповяда да затворят прозореца или нещо такова. Да не се опитваш да кажеш, че връзката между Джендър и мен… мен… — тя се потупа остро с изправен показалец между малките си гърди, които се очертаваха слабо под нейната рокля — … е причина за смъртта на Джендър?

— Не става дума за никакво съзнателно действие от твоя страна — поясни Бейли. Искаше да престане, но не беше в състояние да спре своето налучкване. — Ами ако Гремионис е научил от д-р Фастълф как да…

— Гремионис не познаваше д-р Фастълф и не би могъл да разбере нищо от онова, което д-р Фастълф би могъл да му каже. По никакъв начин.

— Не можеш да си сигурна, какво е могъл или не е могъл да разбере, а колкото до това, че не е познавал д-р Фастълф… Гремионис трябва да е идвал често при теб, щом те е преследвал толкова много, и…

— … и д-р Фастълф почти никога не е идвал при мен. Снощи, когато дойде заедно с теб, прекрачи прага на моята къща за втори път. Боеше се, че прекалената близост с мен би ме прогонила. Призна го веднъж. Мисли, че по този начин е загубил дъщеря си — някакви глупости от този сорт. Разбираш ли, Илайджа, когато живееш няколко века, имаш предостатъчно време да загубиш хиляда неща. Бъди благодарен за своя кратък живот, Илайджа. — Тя зарида неудържимо.

Бейли я гледаше безпомощно.

— Съжалявам, Гладиа. Нямам повече въпроси. Да извикам ли някой робот? Имаш ли нужда от помощ?

Тя поклати глава и му махна с ръката си.

— Просто се махай… махай се — изхлипа тя задавено. — Махай се.

Бейли постоя, после закрачи към вратата, като хвърли един последен, несигурен поглед към нея. Жискар го следваше по петите, а Данил се присъедини към тях когато напуснаха къщата. Бейли едвам го забеляза. Помисли отнесено, че започва да гледа на тяхното присъствие, както би гледал на своята сянка или дрехите си, че се доближава до състоянието, в което без тяхното обкръжение щеше да се чувства гол.

Вървеше бързо към имението на Фастълф със замъглено съзнание. Първоначално неговото желание да се срещне с Василия беше породено от отчаяние, от липсата на друг обект на внимание, но сега нещата се бяха променили. Имаше вероятност да се е натъкнал на нещо жизненоважно.