Читателски коментари

(за „Роботите на зората“ от Айзък Азимов)

  • 1. нт (29 януари 2012 в 23:44)

    Неочаквано и приятно откритие: две нови за мен книги за Илайджа Бейли и Данийл Оливо.

    „Роботите на зората“ и „Роботите и империята“, писани към края на живота на Азимов и много години след „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“ свързват двата цикъла (Роботи и Фондация), обясняват някои необясними неща и най-вече осигуряват на читателя приятни часове с любимите герои от нашето детство.

    В първата повествованието е линейно, при втората автора ’монтира’ парчета от спомени и настояще успешно, за да достигне до един вид кулминация.

    Драмата често е мелодрама. Няколко приятни и неочаквани обрата поддържат интереса и носят удовлетворение на читателя.

    Истинският голям герой в сянка в двата романа е Жискар Ревентлов. Образите на роботите се отдават по-добре на Азимов, с неговия сух и ненюансиран стил на писане.

    Тук става най-после ясно (макар и сглобено в последствие) откъде тръгва идеята за психоисторията и как Р. Данийл Оливо се превръща в безсмъртния, неуловим и доброжелателен кукловод на човечеството — богът-робот.

    Радвам се, че се случи да прочета тези два романа много време след останалите. След разочарованието от разностилието и миш-маша при повечето от книгите за Фондация/Империя, тук автора запазва контрол. Светът все още е компактен, но чудовищните мащаби на бъдещето някак заплашително надничат зад ъгъла.

    Естествено, има моменти, когато нещата звучат по детски, ситуации и реплики са до толкова неубедителни, че дразнят. Но за сметка на това текстът се чете лесно.

  • 2. Едмон Дантес (13 март 2015 в 10:17)

    Цялата поредица на Маестрото за Роботите е великолепна. Жалко е само, че поредицата от книги /общо 4/ не е преведена от един и същ преводач. Така цялата история би имала много по-хомогенно, общо звучене. Какво имам предвид — в едната част Бейли е Илия, в друга Елайджа, в трета Илайджа, в „Стоманените пещери“ имаме вселенци, в другите части са космолити…Иначе и Огняна Иванова и останалите са се справили на ниво при преводите. Само тези разминавания

    някак дразнят.

    • 3. book78 (26 март 2015 в 14:37)

      Да, наистина…сещам се и за Йези („Стоманените пещери“), която после е Джеси:)

      и Данийл, който в другите части (ако не се лъжа) е Данил.

      Иначе, поклон пред гения на Азимов…

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.