Айзък Азимов
Роботите на зората (39)

39.

На Бейли му се прииска да доведе с налучкване нещата до крайност, за да провери дали е на прав път. Беше му ясно, обаче, че така няма да стигне доникъде. Тя щеше да се досети накъде бие той — не беше глупава — и щеше да го спре. Бейли знаеше, че беше попаднал на някаква следа, и не му се искаше да я изтърве. Онова, което Василия каза за своята уязвимост заради връзката с баща й, можеше и да е вярно. Но едва ли би я изплашило дотолкова, че да я накара да се срещнат. Освен ако тя не подозираше, че Бейли знае нещо, което не е съвсем нелепо.

И така, той трябваше да излезе с нещо — нещо важно, — което веднага би я поставило в подчинено положение. Следователно — блъф.

— Сантирикс Гремионис ви се е предлагал — каза Бейли и преди Василия да успее да реагира, вдигна залога, като добави още по-остро: — И то не веднъж, а много пъти.

Василия скръсти ръце над едното си коляно, после се изпъна и се размърда в стола, като че ли се наместваше по-удобно. Тя хвърли поглед към Жискар, който стоеше безизразно и неподвижно от едната й страна.

После погледна Бейли и рече:

— Е, добре, този идиот се предлага на всеки, когото срещне, независимо от възрастта или пола. Не бих се чувствала наред, ако не ми беше обърнал внимание.

Бейли направи движение, с което искаше да покаже, че отхвърля възражението. (Не му се изсмя. Не прекрати срещата. Дори не си сложи маската на разярение. Чакаше да чуе, какво щеше да изгради Бейли върху това твърдение. Значи, той се беше закачил за нещо.)

— Преувеличавате, д-р Василия — продължи Бейли. — Всеки си има предпочитания, колкото и да е непридирчив. В случая с този Гремионис, неговият избор е паднал върху вас. И въпреки че сте отказали да го приемете, той е продължил да ви се предлага, напълно в разрез с аврорианските обичаи.

— Радвам се — отвърна Василия, — че не се съмнявате, че съм му отказала. Според някои хора, всяко предложение — или почти всяко — би трябвало да се приеме от учтивост, но аз не споделям подобно схващане. Не виждам защо да се включвам в някаква безинтересна авантюра, която просто би ми загубила времето. Намирате ли нещо осъдително в това, землянино?

— Не мога да изказвам мнение — в подкрепа или не — по отношение на аврорианските обичаи. — (Тя все още чакаше, очакваше да чуе нещо. Какво беше то? Дали не чакаше онова, което Бейли искаше да каже, но не беше сигурен, че ще събере кураж да го направи?)

Тя подхвана с явно усилие да си придаде небрежен вид:

— Имате ли въобще нещо, което да ми предложите, или свършихме?

— Не сме свършили — отвърна Бейли, като се принуди да подхване наново играта. — Дали сте си сметка за тази неаврорианска настойчивост и ви е хрумнало, че може да се възползвате от нея.

— Нима? Колко налудничаво! И как бих могла да го направя?

— Тъй като очевидно сте го привличали много силно, не би било трудно да наредите нещата така, че да накарате Гремионис да изпита влечение към някой друг. Някой, който прилича много на вас. Подтиквали сте го към това, като вероятно сте му обещавали да приемете неговото предложение, в случай, че другият не приеме.

— Коя е тази бедна жена, на която приличам толкова много?

— Не знаете ли? Хайде, д-р Василия, това е наивно. Говоря за соларианката, Гладиа, която, както вече споменах, е под закрилата на д-р Фастълф именно заради своята прилика с вас. Вие не се учудихте, когато ви казах за това в началото на нашия разговор. Сега е твърде късно да се преструвате, че не знаете.

Василия го изгледа изпитателно.

— Значи от неговия интерес към нея, вие сте стигнали до извода, че първоначално той е трябвало да проявява интерес към мен? С тази отчаяна догадка ли идвате при мен?

— Не съвсем отчаяна. Има и други факти в подкрепа на това. Отричате ли всичко дотук?

Василия замислено поглаждаше с пръсти дългата маса. Бейли се запита какво ли криеха дългите листа хартия отгоре. От разстояние успяваше да различи само някакви объркани знаци. Знаеше, че те няма да му проговорят нищо, колкото и внимателно и задълбочено да ги изучава.

— Вече се уморявам — рече Василия. — Казахте ми, че Гремионис се е интересувал първо от мен, после от моята двойничка, соларианката. А сега искате да го отрека. Защо да си правя труда да го отричам? Какво значение има? Дори и да беше истина, как въобще би могло да ми навреди това? Казвате, че съм се дразнела от вниманието, което не съм искала да ми оказват, и че съм се отървала хитро от него. Е, и?

— Не е толкова важно, какво сте направили — не отстъпваше Бейли, — а защо. Знаели сте, че е в стила на Гремионис да бъде настоятелен. Предлагал ви се е неколкократно и е щял да се предлага неколкократно и на Гладиа.

— Ако тя му откаже.

— Тя е соларианка, има проблеми със секса, и е отказвала на всички — нещо, което се осмелявам да твърдя, че сте знаели. Защото въпреки цялата си враждебност по отношение на ба… на д-р Фастълф, вашите чувства към него са достатъчно силни, за да държите под наблюдение заместничката си.

— Е, добре, радвам се за нея. Ако е отказала на Гремионис, значи е проявила добър вкус.

— Знаели сте, че няма да има „ако“. Знаели сте, че тя е щяла да го направи.

— И все пак — какво от това?

— Повторните предложения биха означавали, че Гремионис ще посещава често имението на Гладиа и че ще се лепне за нея.

— За последен път — е, и?

— А в имението на Гладиа се е намирал един твърде необичаен обект, единият от двата съществуващи хуманоидни робота, Джендър Панел.

Василия помълча. После запита:

— Накъде биете?

— Мисля, че ви е хрумнало, че ако по някакъв начин хуманоидният робот бъде убит при такива обстоятелства, които да хвърлят вината върху д-р Фастълф, това би могло да послужи като оръжие, с което да го накарате насила да разкрие тайната на хуманоидния позитронен мозък. Гремионис е бил раздразнен от упорития отказ на Гладиа да го приеме и е разполагал с възможността за извършване на престъплението при своите чести посещения в имението. Би могло да му бъде внушено да потърси ужасно отмъщение, като убие робота.

Василия запремигва.

— Този нещастен бръснар може да има двадесет подобни мотива и двадесет подобни възможности, без това въобще да има значение. Той дори не знае, как да накара едни робот да се ръкува. Как би могъл да се доближи и на една светлинна година до постигането на мозъчно изключване в един робот?

— Което вече — меко продължи Бейли — ни довежда най-сетне до същността на въпроса. Смятам, че тук сте била замесена вие. Въздържахте се да не ме изгоните, понеже е трябвало да се убедите, дали съм имал предвид именно това, или не. Твърдя, че Гремионис е свършил работата с подкрепата на този Институт по роботика, като е действал посредством вас.