Айзък Азимов
Роботите на зората (29)

29.

Фастълф отново почервеня. Може би този път беше от гняв, но той продължи с мек тон:

— Не се занасяйте, мистър Бейли. Вече ви отговорих. Беше ми жал за Гладиа и мислех, че Джендър ще й прави компания. Говорих с вас по-открито, отколкото бих си позволил с който и да било друг, отчасти заради положението, в което се намирам, и отчасти защото не сте аврорианец. В замяна очаквам подобаващо уважение.

Бейли захапа долната си устна. Не се намираше на Земята. Нямаше официална власт зад гърба си, но от друга страна беше заложил нещо повече от професионалната си чест.

— Извинете ме, д-р Фастълф — каза той, — ако съм наранил вашите чувства. Нямам предвид, че не казвате истината или не ми съдействате. И все пак, аз не мога да работя без да знам цялата истина. Нека отгатна вероятния отговор, които преследвам, а вие ще ми кажете, дали съм прав, или почти прав, или греша напълно. Дали сте Джендър на Гладиа, за да послужи като фокус на нейния сексуален нагон. По този начин сте се надявали да не се стигне дотам, че тя да се предлага на вас. Може би това не е било съзнателното ви намерение, но си помислете сега. Възможно ли е подобно чувство да е допринесло за вашия подарък?

Ръката на Фастълф повдигна едно леко и прозрачно украшение, което стоеше върху масата в трапезарията. Тя го преобърна, после отново, после пак и пак. С изключение на това движение, Фастълф изглежда беше застинал.

— Може би е така, мистър Бейли — отвърна накрая той. — Определено, след като й заех Джендър — по една случайност, никога не съм й го подарявал, — се опасявах по-малко, че тя може да ми се предложи.

— Знаете ли, дали Гладиа е използвала Джендър за сексуални цели?

— Попитахте ли нея, дали го е използвала, мистър Бейли?

— Това няма нищо общо с моя въпрос. Вие знаехте ли? Били ли сте свидетел на открити сексуални действия между тях? Някой от вашите роботи информирал ли ви е за подобно нещо? Тя самата казвала ли ви е?

— Отговорът на всички тези въпроси, мистър Бейли, е не. Като се замисля, няма нищо необичайно в това, жените или мъжете да използват роботите за сексуални нужди. Обикновените роботи не са кой знае колко пригодени за целта, но в това отношение човешките същества са много изобретателни. Колкото до Джендър, той е абсолютно пригоден, защото е толкова хуманоиден, колкото можахме да го направим…

— Така, че да може да прави секс.

— Не, изобщо не сме имали това предвид. Нас двамата с покойния д-р Сартън ни занимаваше абстрактният проблем за изграждането на абсолютно хуманоиден робот.

— Но такива хуманоидни роботи са идеално пригодни за секс, нали?

— Предполагам, че да. И сега, когато ме накарахте да се замисля по въпроса — при това признавам, че дълбоко в себе си може и да съм го имал предвид от самото начало, — Гладиа като нищо е могла да използва Джендър по такъв начин. Ако го е направила, надявам се то да й е доставило удоволствие. Бих сметнал, че съм извършил едно добро дело, като съм й заел робота, ако това е било така.

— Не сте ли разчитали на нещо повече от едно добро дело?

— В какъв смисъл?

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че Гладиа и Джендър са били съпрузи?

Ръката на Фастълф, която все още държеше украшението, конвулсивно го стисна, задържа го за миг-два, после го пусна да падне.

— Какво? Това е абсурдно. Официално е невъзможно. Не може и дума да става за деца, така че е немислимо да са правени постъпки. Без намерението за такива постъпки, не може и дума да става за брак.

— Тук не се касае за официалната страна на въпроса, д-р Фастълф. Не забравяйте, че Гладиа е соларианка и не споделя аврорианските разбирания. Касае се за емоционалната страна. Самата Гладиа ми каза, че смята Джендър за свой съпруг. Мисля, че сега тя се смята за негова вдовица и че е получила още една сексуална травма — при това много тежка. Ако по някакъв начин вие съзнателно сте допринесли за това…

— Кълна се във всички звезди — прекъсна го Фастълф без особено вълнение, — не съм. Каквото и друго да съм си представял, никога не съм допускал, че Гладиа може да си въобрази брак с един робот. Колкото и хуманоиден да е той. Никой аврорианец не би го допуснал.

Бейли кимна и вдигна глава.

— Вярвам ви. Не мисля, че сте достатъчно талантлив актьор, за да ме приспите с подправена искреност. Но трябваше да разбера. В края на краищата, би могло просто…

— Не, не е така. Да съм предвидил ситуацията? По някакви причини да съм предизвикал умишлено това отвратително овдовяване? Никога. Би било немислимо, така че не съм си го и помислял. Мистър Бейли, каквото и да съм имал предвид, като съм оставил Джендър в нейното имение, то е било нещо добро. Не съм имал предвид нищо подобно. Добрите намерения са слаба защита, знам, но това е всичко, което мога да ви предложа.

— Д-р Фастълф, да не се връщаме повече на въпроса — заяви Бейли. — Това, което аз имам да предложа, е вероятното решение на мистерията.

Фастълф пое дълбоко въздух и седна обратно в стола си.

— Намекнахте нещо такова, когато се върнахте от имението на Гладиа. — Той погледна Бейли със свиреп блясък в очите си. — Не можахте ли да ми кажете за този „ключ“, който държите, още от самото начало? Трябваше ли да минем през всичко… това?

— Съжалявам, д-р Фастълф. Ключът се обезсмисля без всичко… това.

— Добре, тогава. Давайте нататък.

— Така и ще направя. Джендър се е оказал в положение, което вие — най-великият в целия свят в областта на теоретичната роботика — по свое собствено признание не сте предвидили. Харесвал е на Гладиа до такава степен, че тя е била дълбоко влюбена в него и го е имала за свой съпруг. Ами ако се окаже, че така, както й е харесвал, в същото време и я е дразнел?

— Не съм сигурен, какво искате да кажете.

— Ами, вижте сега, д-р Фастълф. Тя е била доста потайна по въпроса. Доколкото схващам, на Аврора сексуалните въпроси не са нещо, което човек ще седне да крие на всяка цена.

— Тези работи не ги излъчваме по хипервълновия ефир — сухо отбеляза Фастълф, — но и не ги превръщаме в по-голяма тайна, отколкото който и да било друг строго личен въпрос. По принцип знаем, кой на кого е бил последен партньор. А ако става дума за приятели, често имаме представа и за това, колко добър, или ентусиазиран, или обратното е бил единият или другият — или и двамата. В някои случаи си приказваме на такива теми.

— Да, но вие не сте знаели нищо за връзката на Гладиа с Джендър.

— Подозирах…

— Не е същото. Тя не ви е казала нищо. Не сте видели нищо. Нито пък някой от роботите е могъл да ви осведоми. Държала го е в тайна дори и от вас, своя най-добър приятел на Аврора. Ясно е, че нейните роботи са били внимателно инструктирани да не обсъждат никога Джендър. А самият Джендър трябва да е бил подробно инструктиран да не издава нищо.

— Допускам, че това е добро заключение.

— Защо е трябвало да го прави, д-р Фастълф?

— Соларианското разбиране за личния характер на секса?

— Това не е ли същото, както ако кажем, че тя се е срамувала?

— Нямала е никакви причини да се срамува, макар че би се превърнала в посмешище, ако се разчуе, че смята Джендър за свой съпруг.

— Можела е лесно да скрие тази част, без да крие и всичко останало. Да допуснем, че по свой солариански начин, тя се е срамувала.

— Добре, и после?

— На никой не му харесва да се срамува. Тя може да е обвинявала Джендър за това — по твърде необоснования начин, по който хората се мъчат да припишат на другите вината за собствените си неприятности.

— Е, и?

— Може би Гладиа, която няма сдържан характер, да е избухвала в сълзи — примерно — и да е упреквала Джендър, че той е източникът на нейното нещастие и срам. Подобна сцена може да не е траела дълго и Гладиа бързо да е преминавала към извинения и ласки. Но дали за Джендър не би било повече от ясно, че той действително представлява източник на нещастието и срама й?

— Може би.

— А дали за него това не би означавало, че ако продължи връзката, ще кара Гладиа да се чувства нещастна? Ако я прекрати — пак същото. Каквото и да направи, би нарушил Първия закон. И след като не е бил в състояние да действа по никакъв начин без подобно нарушение, единственото му спасение е било да не действа въобще — и така е стигнал до мозъчно изключване. Спомняте ли си какво ми разказахте днес за легендарния робот, който можел да чете умовете на хората и бил вкаран в стазис от онази жена-пионер в роботиката?

— От Сюзън Келвин, да. Разбирам! Изграждате своя сценарий върху онази стара легенда. Много изобретателно, мистър Бейли, но не става.

— Защо не? Когато казахте, че само вие бихте могли да предизвикате мозъчното изключване на Джендър, вие нямахте и най-малка представа, че той е бил въвлечен толкова сериозно в една толкова неочаквана ситуация. Тя се припокрива напълно с положението, в което се е намирала Сюзън Келвин.

— Да допуснем, че историята за Сюзън Келвин и роботът, който четял умовете, не е просто една измислена от началото до края легенда. Да я вземем на сериозно. Дори и при това положение, няма нищо общо между нея и случая с Джендър. В случая със Сюзън Келвин имаме насреща един невероятно примитивен робот, който в днешно време не би получил статуса дори на играчка. Той е можел да борави с нещата само качествено: А причинява нещастие; не-А причинява нещастие. Следователно — мозъчно изключване.

— А Джендър? — попита Бейли.

— Който и да било съвременен робот — който и да било робот от последното столетие — би измервал тези неща количествено. Коя от двете ситуации, А или не-А, би причинила повече нещастие? Роботът би стигнал до бързо решение и би избрал варианта с минимум нещастие. Вероятността да прецени, че двете взаимно изключващи се алтернативи биха предизвикали абсолютно равно по тежест нещастие, е малка. Дори и това да се окаже така, съвременният робот може да генерира случаен фактор. Ако според робота А и не-А са абсолютно равностойни източници на нещастие, той ще избере първото или второто по съвсем непредсказуем начин, след което ще го следва безпрекословно. Няма да стигне до мозъчно изключване.

— Искате да кажете, че принципно е невъзможно Джендър да стигне до мозъчно изключване, така ли? Досега твърдяхте, че вие бихте могли да го предизвикате.

— В случая с хуманоидните позитронни мозъци съществува начин, по който да се проследи генерирането на случайния фактор. Този начин зависи изцяло от устройството на мозъка. Насочването на робота, така да се каже, по пътя към мозъчното изключване като крайна цел, предполага умело подбрана последователност от въпроси и заповеди. Дори човек да е запознат с основната теория, този процес е много труден и е свързан с непрестанни усилия. Немислимо е да бъде извършен случайно. Съществуването само по себе си на видимо противоречие като това, предизвикано от едновременните любов и срам, не би могло да доведе до никъде, без най-внимателна количествена настройка при най-необичайни условия. При което, както продължавам да смятам, ни остава единствено вариантът с неопределената вероятност.

— Но вашите врагове ще продължават да настояват, че е по-вероятно самият вие да сте виновен. Не бихме ли могли на свой ред да настояваме, че Джендър е стигнал до мозъчно изключване вследствие на любовта и срама на Гладиа? Това не би ли звучало правдоподобно? И не би ли спечелило общественото мнение на ваша страна?

Фастълф направи гримаса.

— Мистър Бейли, прекалено сте прибързан. Помислете сериозно. Ако се опитаме да се измъкнем от нашата дилема по този доста нечестен начин, какви ще бъдат последствията? Не говоря за срама и нещастието, които ще сполетят Гладиа. Тя ще страда не само заради загубата на Джендър, но и от чувството, че самата тя е допринесла за тази загуба — ако в действителност наистина се е чувствала по някакъв начин засрамена и го е показала. Не бих искал да й причинявам подобна болка, но ако можем, нека се абстрахираме от това. Да допуснем в замяна, че моите врагове ще заявят, че аз съм й заел Джендър именно с такава цел. Направил съм го, ще кажат те, за да разработя метод за мозъчно изключване на хуманоидни роботи, с който бих могъл да избегна привидно отговорността за стореното. Положението ще стане още по-лошо, отколкото е в момента. Не само че ще ме обвинят, че съм задкулисен интригант, както правят сега, но и ще кажат, че съм се отнесъл чудовищно спрямо една нищо не подозираща жена, с която съм се преструвал, че сме приятели — нещо, което поне засега са ми спестили.

Бейли остана поразен. Усети как ченето му увисна. Започна да заеква.

— Сигурно те не биха…

— Напротив. Преди няколко минути вие самият бяхте поне наполовина склонен да си мислите така.

— Само като отдалечено…

— Моите врагове няма да го сметнат за отдалечено и няма да го разгласят като отдалечено.

Бейли почувства, че се изчервява и че го залива гореща вълна. Не можеше да погледне Фастълф в очите. Прочисти гърло и каза:

— Прав сте. Търсех изход без да се замисля сериозно и ви моля да ме извините. Дълбоко се срамувам. Предполагам, ни остава нищо друго, освен истината — ако успеем да я открием.

— Не се отчайвайте — отвърна Фастълф. — Вече успяхте да откриете някои неща във връзка с Джендър, за които не бях и сънувал. Може да откриете и още. В края на краищата това, което сега ни се струва пълна мистерия, може да се разплете и изясни. Какви са следващите ви планове?

Но Бейли не можеше да измисли нищо заради срама от своето фиаско.

— Наистина не знам — каза той.

— Е, не беше честно да питам. Имахте дълъг и тежък ден. Нищо чудно, че мозъкът ви работи бавно. Защо не си починете, не погледате някой филм, или просто не отидете да поспите? Утре сутринта ще се чувствате по-добре.

Бейли кимна и промърмори:

— Може би сте прав.

Но за момента не смяташе, че на сутринта ще се чувства кой знае колко по-добре.