Айзък Азимов
Роботите на зората (40)

40.

Бяха замръзнали неподвижно като в холографски кадър от хипервълново представление.

Разбира се, никой от роботите не помръдваше. Нито Бейли, нито д-р Василия Алиена. Последваха дълги секунди — ненормално дълги, — преди Василия да изпусне дъха си и много, много бавно да се изправи на крака.

Нейното лице се изкриви в суха усмивка, а гласът й беше станал много плътен.

— Искате да кажете, землянино, че съм съучастник в унищожаването на хуманоидния робот?

— Нещо такова ми хрумна, докторе — отвърна Бейли.

— Благодаря ви за тази мисъл. Срещата ни приключи и вие ще си тръгнете. — Тя посочи вратата.

— Боя се, че не желая — подхвърли Бейли.

— Не ме интересуват вашите желания, землянино.

— А трябва, защото как иначе ще ме накарате да си тръгна против моята воля?

— Имам роботи, които по моя молба ще ви изхвърлят учтиво, но твърдо, без да ви наранят нищо, освен достойнството — ако въобще имате такова.

— Имате само един робот тук. Аз имам два, които няма да позволят това да се случи.

— Ще имам двадесет в момента, в който ги извикам.

— Д-р Василия — рече Бейли, — моля ви, разберете! Удивихте се, когато видяхте Данил. Подозирам, че макар и да работите в Института по роботика, където хуманоидните роботи са на първо място във вашата работа, на практика никога не сте виждали завършен и функциониращ образец. Следователно, вашите роботи също не са виждали. Сега погледнете Данил. Той прилича на човек. Прилича на човек много повече, отколкото който и да било съществуващ робот, освен мъртвия Джендър. Пред вашите роботи той несъмнено ще мине за човек. Данил знае как да отправи към тях нареждане така, че да се подчинят на него с предимство дори по отношение и на вас.

Василия продължи:

— Ако е необходимо, мога да повикам двадесет човешки същества от Института, които ще ви изхвърлят, по всяка вероятност с наранявания. А вашите роботи, дори Данил, няма да могат да се намесят резултатно.

— Как възнамерявате да ги повикате, след като моите роботи няма да ви позволят да помръднете? Те имат изключително бързи реакции.

Василия оголи зъби в някакво подобие на усмивка.

— Не мога да кажа нищо за Данил, но познавам Жискар почти откакто съм родена. Не мисля, че той би направил каквото и да било, с което да ми попречи да повикам помощ, а допускам, че ще попречи и на Данил да се намеси.

Бейли се помъчи да овладее гласа си от треперенето, което го обзе. Той се пързаляше върху все по-изтъняваща ледена кора. И тогава се сети.

— Преди да направите каквото и да било — каза той, — може би ще попитате Жискар, какво би направил той, ако вие и аз му отправим две противоречащи си заповеди.

— Жискар? — обърна се към него Василия с върховно доверие.

Жискар я погледна право в очите и със странен тембър в гласа си отвърна:

— Литъл Мис, принуден съм да защитавам мистър Бейли. Той има предимство.

— Наистина ли? По чие нареждане? На този землянин ли? На този чужденец?

— По нареждане на д-р Фастълф — отвърна Жискар.

В очите на Василия блесна искра и тя бавно седна обратно на стола. Ръцете й, поставени в скута, трепереха.

— Дори и теб ми отне — произнесе тя през стиснати зъби, почти без да помръдне устни.

— Ако това не е достатъчно, д-р Василия — ненадейно се обади Данил, — аз също бих поставил благополучието на колегата Илайджа преди вашето.

Василия вдигна поглед към него с горчиво любопитство.

— Колега Илайджа? Така ли го наричаш?

— Да, д-р Василия. Изборът ми в този случай — землянинът преди вас — произтича не само от инструкциите на д-р Фастълф, но и защото землянинът и аз сме колеги в това разследване, и защото… — Данил замълча, сякаш озадачен от онова, което се канеше да каже, но така или иначе довърши — … ние сме приятели.

— Приятели? — не се сдържа Василия. — Землянин и хуманоиден робот? Това се казва двойка. И двамата не сте съвсем хора.

— И все пак сме обвързани от приятелство — остро възрази Бейли. — За ваше добро, недейте да изпитвате силата на нашата… — Сега дойде негов ред да замълчи и, за голяма своя изненада, Бейли довърши изречението по най-невъзможния начин — … любов.

Василия се обърна към него.

— Какво искате?

— Информация. Извикаха ме на Аврора — тази планета на Зората, — за да се ориентирам в едно събитие, което изглежда не може да бъде лесно обяснено. Събитие, за което несправедливо обвиняват д-р Фастълф, с произтичащите от това възможни последствия за вашата и моята планета. Данил и Жискар разбират добре положението и знаят, че нищо, освен Първия закон, в неговата пълнота и непосредствено действие, не може да има приоритет пред моите усилия да разбуля мистерията. И тъй като те чуха какво казах и знаят, че вие сте вероятно съучастник в престъплението, разбират много добре, че не бива да позволяват срещата ни да приключи. Следователно, повтарям отново, рискувате да ги принудите да се намесят, ако не ми отговаряте на въпросите. Обвиних ви в съучастничество в убийството на Джендър Панел. Отричате ли обвинението, или не? Трябва да отговорите.

Василия отвърна с горчивина:

— Ще ви отговоря. Не се тревожете! Убийство? Изваждат от строя един робот и вие наричате това убийство! Добре тогава, отричам съучастничеството в убийството, или както искате го наречете. Отричам с пълна сила. Не съм занимавала Гремионис с роботика с цел да му помогна да сложи край на съществуването на Джендър. Не знам достатъчно за тази цел и подозирам, че никой друг в Института не знае достатъчно.

— Не мога да преценя — заяви Бейли, — дали вие или някой друг в Института знае достатъчно, за да помогнете за извършването на престъплението. Може, обаче, да обсъдим мотива. Първо, възможно е да изпитвате симпатия към този Гремионис. Колкото и да сте му отказвала, колкото и да го намирате отблъскващ в ролята на евентуален любовник, нима би било странно, ако сте се чувствала поласкана от неговото присъствие? И то дотолкова, че не бихте имала нищо против да му помогнете, в случай, че той се обърне с молба към вас, без да ви досажда със своите сексуални претенции.

— Искате да кажете, че той е дошъл при мен и ми е казал: „Василия, скъпа, искам да извадя един робот от строя. Моля те, кажи ми как да го направя, и ще ти бъда ужасно благодарен.“ А аз съм му отвърнала: „Ами, разбира се, скъпи, с удоволствие ще ти помогна да извършиш престъпление.“ Абсурд! Никой друг, освен един землянин, който не разбира нищо от аврорианските нрави, не би могъл да си представи, че нещо подобно може да се случи. Сигурно ще трябва и да е някой изключително тъп землянин.

— Може би, но трябва да се разгледат всички възможности. Например, като втора възможност, не може ли да допуснем, че сте изпитали ревност поради факта, че Гремионис е прехвърлил своите чувства на друго място. Помогнали сте му не просто от някаква си симпатия, а заради своето съвсем конкретно желание да си го върнете обратно?

— Ревност? Това е земно чувство. След като не желая Гремионис за себе си, как въобще е възможно да ме е грижа дали той се предлага на друга жена и тя приема, или, примерно, дали друга жена му се предлага и той приема?

— Чувал съм вече, че сексуалната ревност е непозната на Аврора и съм склонен да вярвам, че по принцип това е така. Но на практика нещата може да стоят другояче. Сигурно има някои изключения. Нещо повече, ревността твърде често е неподвластно на разума чувство и не може да се отхвърли с чисто логически доводи. Но да оставим това за момент. Като трета възможност, може да сте ревнували от Гладиа и да сте искали да й причините болка — дори и пет пари да не сте давали за самия Гремионис.

— Да ревнувам от Гладиа? Никога не съм я виждала, освен веднъж в едно хипервълново предаване, когато тя пристигна на Аврора. Фактът, че се случва хората да коментират нейната прилика с мен, не ме притеснява.

— Може би се дразните от факта, че тя е под опеката на д-р Фастълф — негова любимка, почти дъщеря, както вие навремето? Тя ви е заместила.

— Моите поздравления. Изобщо не ме интересува.

— Дори и ако са били любовници?

Василия изгледа Бейли с нарастващо раздразнение и по челото й избиха капки пот.

— Няма никакъв смисъл да обсъждаме това — каза тя. — Поискахте от мен да отрека твърдението, че съм съучастник в нещо, което наричате убийство, и аз го отрекох. Казах, че нямам нито възможност, нито мотив. Можете да разгласите вашия случай на цяла Аврора. Да разгласите своите тъпи опити да ми припишете мотив. Да твърдите, ако желаете, че съм имала и възможност да го извърша. Доникъде няма да стигнете. Абсолютно доникъде.

И макар че тя трепереше от яд, на Бейли му се стори, че долови в гласа й нотки на твърдо убеждение.

Не се боеше от обвинението.

Василия се беше съгласила да се срещне с него. Значи той все пак е бил по следата на нещо, от което тя се боеше — може би отчаяно.

Но не и от това.

Тогава, къде беше сбъркал?