Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (39)

Изследователско дружество

О, проповедници с гръб към морето,

с гръб към съвремието, о, фокусници,

невъзмутимо загледани в бъдещето,

о, шамани, постоянно облегнати на релинга —

прелистя ли някое ваше джобно издание,

достатъчно ми е, за да ви разбера.

 

Гадаете по кости, по звездите, по чирепи,

по животински вътрешности,

за благото на обществото гадаете

какво е било и какво ще бъде —

о, науко! Бъди благословена,

благословени да са твоите дребни проблясъци,

наполовина блъф — наполовина статистика: видове смърт,

насочване на паричната маса, растяща ентропия…

 

Карай нататък! Тези сернистожълти озарения

все пак са нещо по-добро, отколкото нищо,

те ни развличат в задушните летни вечери:

хартиени ленти направо от компютъра,

изборни проби, разкопки, прогнози

по метода „Делфи“ — браво!

 

Да бъде благословено всичко временно!

Временно все още има достатъчно прясна вода,

временно диша и слухти кожата,

твоята кожа, моята — дори вашата,

дървени магьосници, още диша

въпреки преговорите за предоставяне на подслон,

бележките под линия и шрифтовия кегел —

временно краят („неспирна

повсеместна природна катастрофа“)

още не е окончателен — това е приятно!

 

Тъй че в края на седмицата, драги съзаклятници —

край Нюфаундленд единични айсберги,

над Средна Европа лятна гръмотевична буря,

сернисти облаци на хоризонта, —

беж да ви няма от институтите!

Глътка живот в края на седмицата;

каквото и да значи това, разбира се,

то е временно и без прогностична стойност.

 

О, вие, вечно ламтящи за знания,

жал ми е за вас, загдето после на дачата,

в ирландската селска къща, на остров Корчула,

с гръб към морето, невъзмутимо

изключвате своя мозък — все пак при играта на

пинг-понг гледайте да не угасне факелът на науката!

Карай нататък! Благославям ви.

 

1978