Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Обработка
- NomaD (22.01.2011)
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm
Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm
История
- — Добавяне
- — Добавяне на липсващ маркер за стихотворение
Дванадесета песен
От този миг нататък всичко протича сякаш по план.
Стоманеният корпус вече не потрепва, бездействат
машините, отдавна са угаснали светлините.
Какво се е случило? Защо не пътуваме? Всички слухтят.
Вън в коридора се шепнат молитви, броеници потракват.
Морето е гладко, черно и стъклено. Нощта е безлунна.
О, няма нищо! Не е счупено нищо на борда,
нито ваза, нито дори чаша за шампанско. Чакат
на групички, мълчат, крачат нагоре-надолу,
облечени в кожи, пижами, комбинезони, всички се подчиняват.
Ето че се развиват въжета, свалят се брезенти
от лодките, извръщат се лодбалки. Сякаш
пасажерите са се нагълтали с хапчета. Този мъж, например,
дето мъкне своето виолончело по безкрайната палуба,
чува се как дращи шипът по талпите,
неспирно „кръц, кръц“, и всички се питат: „Как
е възможно?“ — „Ах! Вижте! Ракета за бедствие!“ —
Но се долавя само слабо изсъскване и ракетата вече изпуфква
в небето, сред отблясъка лицата са синкави и безизразни.
Безмълвно в шпалир са застанали прислужници, масажисти, хлебари.
На „Калифорния“, стар товарен кораб, на дванадесет мили оттук,
радистът се обръща в леглото си и заспива.
„Внимание! Внимание! Първо жените и децата!“ — „Но как тъй?“
Отговорът гласи: „We are prepared to go down like gentlemen.“[1] —
„Много добре!“ — Хиляда и шестстотин души отстъпват. Тишината
на борда е неописуема. „Говори ви капитанът. Сега е точно
два часът и аз заповядвам: Да се спасява кой както може! — Музика!“
За последно изпълнение диригентът вдига своята палка.
1978