Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (11)

„Тайната вечеря“. Венециански майстор, XVI век

I

Когато завърших своята „Тайна вечеря“ —

пет и половина на близо тринайсет метра,

страхотен труд, но много добре заплатен, —

почнаха обичайните въпроси:

Какво означават тези другоземци

с техните алебарди? Облечени са

като еретици или пък като немци.

Смятате ли за благопристойно да се сложи

в ръката на свети Лука

клечка за зъби?

Кой ви е подучил

да настаните на господнята трапеза

маври, пияници и шутове?

Какво търси тук това джудже с папагала,

какво означава кучето, дето души,

и защо на мамелюка му кърви носът?

Господа, отвърнах аз, всичко това

съм измислил за свое удоволствие.

Но Седемте съдника на Светата инквизиции

зашумоляха с червените си тоги

и промърмориха: Това не ни убеждава.

II

О, рисувал съм и по-хубави картини;

но онова небе разкрива багри,

каквито няма да намерите на никое небе,

нерисувано от мене;

харесват ми и тия готвачи

с огромните касапски ножове,

тези люде с диадеми, пера от чапли,

бонета, обръбени с нагъната кожа,

и обвезани с перли тюрбани;

тук са и ония забулени хора,

накатерени върху най-далечните покриви

на моите алабастрови дворци

и наведени над високите парапети.

Какво дирят с очи

аз не зная. Ала нито вас,

нито светите мъже те не удостояват с поглед.

III

Колко пъти да ви повтарям!

Няма изкуство без удоволствие.

Това важи и за безчислените разпятия,

потопи и избивания на младенците във Витлеем,

които вие, не зная защо,

поръчвате при мене.

Когато въздишките на критиците,

хитроумието на инквизиторите

и подпитванията на книжниците

най-сетне ми дойдоха до гуша,

преименувах „Тайната вечеря“

и я нарекох

„Вечеря у господин Леви“.

IV

Ще видим кой има по-дълъг живот.

Ето например моята „Света Ана, Мадоната и Младенеца“.

Немного весел сюжет.

Ала под трона,

върху чудесния мраморен под, обагрен

в пясъчнорозово, черно и малахит,

за да уравновеся всичко, изписах

една костенурка с облещени очи,

изящни крайници и черупка

от полупрозрачна рогова тъкан:

великолепна идея.

Като огромен, изкусно заоблен гребен

с цвят на топаз тя пламтеше под слънцето.

V

Когато я зърнах как пълзи,

наум ми дойдоха моите врагове.

Чух мънкането на колекционерите,

съскането на учителите по рисуване

и оригнята на всезнайковците.

Хванах четката

и преди още дармоедите да седнат

да ми обясняват какво означава това,

погребах тази твар

под старателно нарисувани плочи

от черен, зелен и розов мрамор.

„Света Ана“ не е най-прочутата,

но може би най-добрата ми картина.

Едничък аз си зная защо.

 

1978