Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (38)

Двадесет и пета песен

Последната лодка, номер С, тип „Енгелхарт“,

спусната на вода от десния корабен борд,

точно време: един часът и четиридесет и седем минути,

шест души екипаж.

 

Кормчията, боцман Дж. Т. Роу,

води командата, състояща се от

артелчик Пиърс, Уейкман, фризьор,

и трима огняри. Пасажери:

Гордън Пим, по професия призрак,

Дж. Б. Исмей, Esq., K. B. E. F. R. G. S.^[1],

собственик на парахода „Титаник“,

президент на компанията „White Star Line

of America, Inc.“^[2], страхливец,

с очи като стъклени топчета,

с брилянтин в косата. Останалите —

жени и деца.

Настанени общо: 35 човека,

особени произшествия: няма.

 

Едва когато се разсъмна,

когато наоколо изникнаха от здрача

айсбергите, обагрени в розово,

едва когато предвид на сигурното спасение

на всички им се струваше, че виждат

„как разжареното слънце се оглежда

в прозорците на стотици дворци“ —

под нозете на тридесет и петте

върху влажното дъно на лодката

се размърда

един мек вързоп,

раздвижи се нещо

в мръсното платнище,

нещо мокро и дрипаво,

съживи се и проговори.

Петима китайци бяха това,

петима непознати китайци.

 

И до днес някой не знае

как те, безименни, без пари,

без документи, без да знаят

едничка дума английски, са се качили

на борда на „Титаник“,

кога и как са се промъкнали

в лодката

и какво е станало с тях.

 

1978