Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chill Factor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 101 гласа)

Глава 28

— Не искам да спя.

Това простичко изявление на Лили сякаш сряза нишка, възпираща Тиърни, и той се размърда. Не разбра как отметна одеялото, което ги разделяше, и се намери върху нея, притискайки устни в нейните, дори преди ръката му да я обгърне и преди другата да се плъзне в косата й.

Езикът му беше силен и дързък. Беше въздействаща целувка, която освободи паметта й от мисълта, че някога е целувала другиго. Сексуалността й я опияняваше, имаше чувството, че костите й се размекват.

Той вдигна глава и я погледна в очите. Тя срещна погледа му без страх или лошо предчувствие. Продължавайки да я гледа, той провря ръка между телата им, откопча панталона й и бръкна в него. Пликчетата й бяха влажни от желанието й към него. Той наведе глава и близна с език разтворените й устни. Дъхът й излизаше от тях горещ и бърз.

Той плъзна ръка под коприната и постави длан върху венериния й хълм. Пръстите му се раздвижиха. И останаха там. Докато се целуваха. Нищо повече. Само езиците им се плъзгаха един върху друг, сякаш се съвкупяваха, докато сексът й пулсираше вътре в топлата сигурност на ръката му.

Може би се съобрази с едва доловимото извиване на гърба й, което я притисна по-плътно към дланта му. Или със стона на нарастваща възбуда, която завибрира през гърлото й. Или пък собственото му желание го накара да разтвори с коляно нейните колене. Надигна се на една ръка, за да хване колана си с другата. Откопча катарамата и джинсите, а в това време тя смъкна панталоните и пликчетата си.

После, с едно-единствено движение, гъвкаво и уверено, легна върху нея и проникна в тялото й. Тя издаде звук на удоволствие, който и той повтори като ехо, после двамата притихнаха. Дъхът им се смеси и произведе облачета пара над главите им.

След малко той започна да се движи. Отначало с леко поклащане на бедрата. После тласъците му станаха по-дълбоки и по-силни. Темпото се увеличаваше постепенно, но неотстъпно, докато с едно ниско ръмжене той спря изведнъж. Тя плъзна ръце надолу под кръста му, обгърна двете половини на задните му части и го притисна по-дълбоко в себе си.

Той изстена, зарови лице във врата й и се изпразни.

Когато кулминацията отмина, се отпусна. Напълно. Тя пое цялата тежест на тялото му. Но само за миг. Миг, който той си позволи, колкото да се съвземе, след което се надигна леко.

Наблюдавайки втренчено изражението й, той бавно изнесе ръката си назад и я плъзна по бедрото й, докато напипа коляното й. Прихвана го, повдигна го нагоре към рамото й и го притисна към гърдите й. Повтори същото с другото й коляно. Полът й се разтвори и разкри нежната си среда. Той плъзна ръка във влажната му вътрешност. Възглавничката на палеца му намери каквото търсеше. Допирът му беше нежен, но породеното чувство от него я разтърси цялата.

Тя почти изхлипа, когато палецът му започна да я дразни с малки, хлъзгави кръгове. Той наведе глава до гърдите й, захапа нежно зърното й така, че тя да чувства милувката през всички катове на дрехите си. В това време той започна постепенно да притиска все по-силно палеца си.

Удоволствието се увеличаваше все повече, докато всяко нервно окончание на тялото й, от главата до петите, пламна и затрептя. Зърната на гърдите й настръхнаха до болка. В гърлото й застина вик, когато вратът й се изви към очакващите му устни. Пенисът му, все още заровен дълбоко в нея, беше твърд и нежен.

Разтърсванията след оргазъма продължиха няколко минути. Когато накрая престанаха, Тиърни я целуна леко по устните и я сгуши под себе си.

Никой от двамата не понечи да се отдели от другия.

Не си размениха нито дума.

Дори не придърпаха одеялата, които ги бяха покривали.

* * *

Лили се събуди с непокътнатия спомен от снощи. Всяка подробност се повтаряше в съзнанието й, дори докато спеше. Чувстваше тялото си отпуснато и тежко, ожулено от похот, сънено от насита. Тялото на Тиърни се допираше плътно по извивките на нейното, предната част на бедрата му бяха долепени за задната част на нейните, задникът й изпълваше докрай вдлъбнатината на топлия му скут.

Когато тя понечи да се размърда, той изръмжа от недоволство и леко стегна ръката си около кръста й.

— До тоалетната — прошепна тя.

— Бързо се връщай.

— Пази ми мястото. — Тя се измъкна от него и го погледна през рамо. Очите му бяха затворени, но на устните му трептеше усмивка.

В камината тлееха само няколко въглена под дебел пласт пепел. Стаята беше леденостудена. Тя облече палтото си, докато вървеше на пръсти към банята. Пантите изскърцаха, когато отвори вратата, където се спря и пак погледна назад. Но Тиърни беше потънал отново в сън. Дишаше равномерно.

Надяваше се той да поспи още няколко часа, за да се възстанови от вчерашното изтощение. Тялото му имаше нужда от почивка, за да се възстанови.

В банята беше непоносимо студено и тя не се бави дълго. Тиърни продължаваше да спи. Възможно най-бързо тя сложи двете останали цепеници върху решетката и разбърка тлеещите въглени под нея, като добави и няколко трески от борината, за да разгори огъня.

Скоро щяха да са им нужни още дърва. Тя се замисли само за миг, преди да затърси разхвърляните си дрехи. Намери пликчетата и панталона си под завивките, избутани в края на леглото. Останалите лежаха на пода или захвърлени по мебелите.

Събра всичко и бързо се облече. Обувките й бяха изсъхнали. Кожата се беше втвърдила, но поне не беше студена и влажна. Сложи си ръкавиците и уви шала на Тиърни около врата си.

Накрая използва инхалатора.

След като излезе на верандата, веднага забеляза, че облаците са се разнесли. Въпреки че слънцето все още беше под върха на планината, източният хоризонт светлееше в златисторозово. Небето беше осеяно със звезди, все още видими на индиговосиния фон. Прозрачни облаци се носеха над върха от вятър, който беше толкова силен, че извиваше върховете на дърветата и разклащаше клоните.

Въпреки вятъра денят обещаваше спасение.

И все пак те трябваше да се подготвят така, сякаш помощта няма да дойде днес. Подредените на верандата дърва за огрев бяха дебели. Ако не се нацепеха, щеше да е нужно повече време да се разгорят. Тиърни беше успял да разцепи по-тънките дънери със секирата, която обаче беше безполезна за останалите.

Тя погледна към просеката в посока на бараката за инструменти. Не беше затрупана много от сняг от вчера, когато Тиърни се беше върнал оттам в късния следобед, и пътеката, направена от него, все още се виждаше.

Беше използвала инхалатора си. Нямаше да й отнеме повече от няколко минути да отиде до бараката и да се върне. Макар той да твърдеше, че брадвата не е в сандъка с инструментите, тя знаеше, че е там. Просто не я бе видял.

Нямаше да сглупи дотолкова, че да се опита да сече дърва. Ще остави тази работа на него. Щеше да му стане неприятно, че е отишла да вземе брадвата, но след като беше спасил живота й, най-малкото, с което можеше да му се отплати, беше да ограничи задачите му до тази. Свежият въздух й подейства добре, макар че трябваше да го вдишва през шала на Тиърни. Освен това с радост прие възможността да изпъне краката си, след като по-голямата част от двата дни беше стояла свита на кълбо. Преди да се разубеди, заслиза по стълбите и продължи по тясната пътека в снега, направена от Тиърни.

Тиърни. Странно, никога не го бе наричала Бен. Дори в деня, когато бяха на реката, тя само веднъж се обърна към него по малко име и той я поправи: „Всички ме наричат Тиърни“.

Разравяйки паметта си да се сети колко пъти беше произнесла името му снощи в моментите на страст, тя загърна по-плътно палтото си и скри усмивката си под шала му. Миризмата му като че ли беше втъкана във вълнените нишки. Тя я вдъхна.

Изпълнена с щастие, каквото отдавна не беше изпитвала, тя прекоси просеката и навлезе в гората.

* * *

Уилям Рит поведе Дъч и Уес към задната врата на къщата, минаха през кухнята и влязоха във всекидневната.

— Все още има въглени. Бързо ще разпаля огън. — Той клекна пред решетката и се залови за работа.

Дъч беснееше от нетърпение. Всяка минута разтакаване работеше за Бегли. На него не му трябваше огън.

И все пак се въздържаше да припира Уилям, тъй като в някакъв момент той можеше да пренебрегне заплахата му да конфискува снегомобилите и да оттегли предложението си да ги използват. Затова застана отстрани и го загледа как слага още цепеници в камината и разравя тлеещата жар.

След малко се сети, отвори ципа на един от джобовете на скиорския си костюм и извади радиостанция за двустранна връзка. Побутна Уес и му я подаде.

— В случай, че горе се наложи да се разделим. Нали помниш как се използва?

Уес кимна.

— Натискам бутона, за да говоря, освобождавам го — за да слушам.

— Точно така. Обхватът му е до дванайсет километра.

Дървата в камината се запалиха и Уилям се изправи.

— Ето, така е по-добре. Сега ще кажа на Мерилий да направи кафе.

— Наистина нямаме време — възрази Дъч. — Просто ни дай ключовете и да потегляме.

— Въпрос на няколко минути. Тя ще ви напълни термоси. — Прикани ги с ръка да се доближат до огъня. — Чувствайте се като у дома си.

— Казвам ти — обади се Уес, — няма защо да безпокоим Мерилий.

— Тя няма да има нищо против — отвърна брат й и тръгна по коридора.

Дъч реши да се възползва, доколкото можеше, от топлината и се приближи до камината, като протегна ръце към пламъците. С крайчеца на окото си видя, че Уилям стигна до една врата в средата на коридора.

Дори да не беше притиснат толкова от времето, Дъч пак щеше да възрази срещу предложението му да събуди Мерилий. Тя щеше да е поредният човек, разбрал за плана им, а колкото повече хора знаеха, толкова повече се увеличаваше вероятността за провал.

Но вече беше много късно.

Уилям почука два пъти на вратата на стаята, преди да я отвори. После застана на прага с ръце, отпуснати до тялото и надникна вътре. Какво зяпаше толкова в стаята на сестра си, зачуди се Дъч. Беше странно дори за човек като Уилям Рит.

Освен ако онова, в което се беше вторачил, го приковаваше на място и не му позволяваше дори да помръдне.

Полицейския инстинкт на Дъч заработи. Той го извика, като междувременно тръгна натам. Нямаше да се изненада, ако видеше кървави пръски по стената и разчленено тяло.

— Какво става, по дяволите? — Уес също беше забелязал странното поведение на Уилям и следваше Дъч по петите.

През няколкото кратки секунди, нужни му да стигне до стаята, адреналинът на Дъч се беше покачил рязко. Той застана на прага и избута Уилям настрани.

Кървави пръски нямаше. Мерилий не беше разчленена. Тя седеше в леглото, придърпала завивките си до брадичката и го гледаше, онемяла от появата му.

До нея, също тъй шокиран, лежеше Скот Хамър.

— Мамка му! — Дъч се завъртя на пети, надявайки се да попречи на Уес да се приближи, но той беше вече на вратата.

Уес избута Дъч навътре в стаята и подпря ръце на рамката на вратата, сякаш за опора.

— Какво, по дяволите, значи това? — прогърмя гласът му.

— Уес. — Дъч се пресегна да сложи предупредително ръка върху рамото му, но Уес я отблъсна и гневно пристъпи към леглото.

Скот отметна завивките и скочи непохватно от леглото. Беше напълно гол. Но ни най-малко засрамен. Застана войнствено пред баща си.

— Точно както изглежда… татко. — Добави обръщението по-скоро като епитет.

Уес сигурно беше бесен както заради предизвикателното поведение на сина си, така и от факта, че го сварва със смъкнати панталони. Но всъщност кръвнишкият му поглед беше отправен към Мерилий.

— Не можа да си намериш мъж, тъй ли, гадна патетична курво!

Скот се нахвърли върху Уес и заби глава в корема му, избутвайки го назад с няколко крачки. Уес се блъсна в старинното високо огледало. Дървената му рамка се разцепи и стъклото се пръсна на хиляди парченца. Това не възпря Скот. Той продължи да налага баща си с юмруци и да крещи как е възможно да обижда Мерилий.

Дъч видя, че ако не се намеси, двамата ще се нарежат на счупените стъкла. Той хвана Скот отзад през кръста и го издърпа, след което избута Скот в другия край на стаята.

— Успокой се и се облечи, Скот. Уес — посочи му той с глава вратата.

Уес хвърли още един убийствен поглед към Мерилий и излезе в коридора. Дъч го последва, затваряйки вратата след себе си.

Дъч се обърна към Уилям, за да му предложи да се върнат във всекидневната и да изчакат обяснение, но в същия момент разбра, че Уилям няма нужда от обяснение. На лицето му бе разцъфнала самодоволна усмивка. Изведнъж прозря. Настояването да дойдат и да събудят Мерилий е било заговор. Той е знаел всичко.

— Мръсен кучи сине, ти си знаел.

Уилям дори не се опита да се прикрие.

— Сестра ми е шумна любовница. Да не говорим за Скот.

Мерилий излезе от стаята, забележително спокойна, облечена в халат, косата й беше прибрана назад в конска опашка.

— Скот си тръгна — съобщи тя. — Много е разстроен.

Уес се нахвърли върху нея.

— Разстроен ли? Той ли е разстроен?

— Да, и това е единствено моя грижа.

— Ти по-добре се погрижи за бъдещата си работа. Защото учителската ти кариера приключи.

— Осъзнавам това, Уес, така че престани да ми викаш. Не ме е страх от теб.

— Колко още момченца си вкарала в леглото си?

— Скот не е момченце.

— Не ми дръж този арогантен език. Би трябвало да ме молиш за прошка.

— Задето спя със Скот ли?

— Задето го чукаш.

— Колко е по-лошо от това да го натъпчеш със стероиди?

Дъч се сепна. Стрелна Уес с ужасен поглед, но Уес не го видя. Беше толкова разярен, че чак трепереше. Ръцете му се свиваха и отпускаха, сякаш готови да се впият в гърлото на Мерилий.

Оставяйки сляпа за гнева му, тя се обърна към брат си и го изгледа с презрение.

— Ето какво ти прави удоволствие. Всякакъв вид инсинуации и самодоволни подигравки. Подмятания за несъществуващо увлечение по Уес. Ето за какво било всичко.

— Надявах се да провокирам съвестта ти, да те накарам да прекратиш с това, преди да се е стигнало до днешната сцена.

— Не е вярно — озъби му се тя. — Напротив, искал си точно такава сцена, защото си нищожество, Уилям, свадливо и жестоко нищожество.

— Прости ми, че го изтъквам, Мерилий, но ти не си в положение да ми пришиваш такива епитети.

— Интересно ми е как ще се забавляваш отсега нататък. Не че ме е грижа. Още щом се уредя, ще се преместя. А ти върви по дяволите. — След тези думи тя се обърна и се върна в стаята си, като внимателно затвори вратата след себе си.

Уес се изправи пред Уилям.

— Значи си знаел и не си ми казал?

— За да разваля изненадата ли?

Дъч протегна ръка пред Уес, който понечи да се нахвърли към мъжа. Уилям беше три пъти по-дребен от Уес и не се знае какво можеше да последва.

— Остави нещата засега, Уес. — Когато приятелят му отстъпи, Дъч се обърна към Уилям. — Дай ми ключовете за снегомобилите.

— Не виждам причина да го направя.

Дъч се приближи с още една крачка към него.

— За какво ти е причина? Ако не ми ги дадеш, ще оставя Уес да натроши всяка кост на лицето така, че през останалата част от жалкия си живот ще поемаш храна през сламка.

Уилям подсмръкна, сякаш да покаже безразличие към заплахата, но бръкна в джоба на панталона си и извади тежка връзка ключове.

Дъч ги грабна от ръката му.

— Идваш ли? — обърна се той към Уес.

Уес не отговори, но го последва и двамата напуснаха къщата през задната врата.

Не проговориха, преди да се качат в бронкото и да потеглят към гаража.

— Ако от това се разчуе и думичка, знаеш ли какво ще стане с шансовете на Скот да вземе стипендия? На тях не им трябват първокурсници, които чукат преподавателките си.

Той блъсна няколко пъти с юмрук върху арматурното табло.

— И този кучи син Рит! Иде ми да направя на салата червата на това лицемерно, инфантилно копеле. Той го е инсценирал, за да ни направи свидетели, разбираш ли?

— Да.

— Защо?

— За да си отмъсти.

— За какво? Какво съм му направил?

Дъч го погледна намръщен.

Уес прояви достатъчно благоприличие да си придаде огорчен вид.

— Искал е да ти го върне за всички обиди през годините — истински и предполагаеми. Не знам защо обаче е искал да унижи Мерилий. — Той се замисли за момент и добави: — Та Скот е още хлапе. Той ще откликне, където и когато му се удаде случай, дори да става въпрос за учителка. Но Мерилий? Шокиран съм. Кой би си помислил, че е способна на подобно нещо?

Уес се изсмя подигравателно.

— О, те всички са способни на подобно нещо. Нима не знаеш? Всички са курви в душата си.

* * *

Вероятно някоя от многото му болежки го събуди. Както и това, че му стана студено, след като Лили напусна гнезденцето им. Стиснал очи, Тиърни се сви още повече под завивките и остави мислите му да се реят. Към снощи. Към Лили. Към първото им сладко, безмълвно, гладко любене. Не можеше и да мечтае за по-съвършено.

Не бяха разменили нито дума. И не беше нужно. Допирът стана техният език, и то диалект, който и двамата владееха отлично. Воден от инстинкта си, той предяви собственост над нея, направи тялото си толкова желано. А Лили загадъчно и умело, по женски му позволи самоизмамата, че той е този, който я притежава.

След този първи път, когато накрая се търкулна на една страна, той я повлече със себе си така, че двамата застанаха лице в лице. Прииска му се да прочете мислите й, да узнае дали е възстановила доверието си в него. Докато я гледаше в очите, те му се сториха доверчиви. Или пък бледата светлина в тях се е дължала на следа от нейния оргазъм?

Припомни си и как поглади няколко кичура назад от влажните й бузи. Докосна долната й устна с опакото на показалеца си, прокара кокалчето му по зъбите й.

— Разбра, че не използвах нищо.

Тя потвърди с глава.

— Трябваше да ме накараш да се отдръпна.

Погледът й се задържа в него.

— Кълна се, че щях да го направя, ако беше поискала.

— Но не го поисках.

— Да, не го поиска. — Обви с ръка кръста й и я притисна към себе си, докато членът му се настани между бедрата й. Целунаха се. Сексуално. Устата й беше гореща и жадна, мокра и отзивчива. Само мисълта за предоставящите му се възможности караше кръвта му да тече като лава.

Той се изсмя леко и отлепи устни от нейните.

— Не мога да повярвам, че го казвам, но аз пламтя.

Тя се усмихна.

— Аз също.

Двамата започнаха да свалят дрехите си. Лили — гола. Господи!

Накрая успя да я види и не можеше да й се нагледа. Беше толкова красива. Гърдите й лежаха нежно върху неговите. Светлината от огъня танцуваше върху кожата й и образуваше еротични езици от сенки, които като че ли близваха зърната й.

— Миналото лято, когато се намокреше…

— Знам какво ще кажеш — прекъсна го тя. — Че съм се смущавала.

— Разбирах го и затова се опитвах да бъда джентълмен и да гледам над врата ти. Не ми беше лесно. — Той забарабани с пръсти върху гърдите й.

— Днес ме докосна. — Гласът й беше нисък и сипкав. — Докато спях.

Погледът му срещна нейния, после се измести.

— Да, но мъничко.

— Помислих, че сънувам.

— И аз си помислих същото. — Отново я погледна в лицето. — Ако сега сънувам, не ме събуждай.

— Няма.

Зърното й се втвърди от допира му. Палецът му бавно го разтърка няколко пъти, после нежно го притисна. Тя произнесе задъхано името му. После помоли:

— Целуни ги.

Той наведе глава и потърка с устни едното й зърно.

— Ти мамиш.

— Как?

— Сякаш надничаш през прозореца да видиш фантазиите ми.

Неволен стон се изтръгна от гърдите на Тиърни, като се спомни как беше захапал зърното й. Езикът му пазеше много добре вкуса му. Отвори очи и се усмихна, като осъзна, че споменът му беше прелял в мечтание, след което отново беше потънал в сън.

Сега обаче беше напълно буден. Цялото му тяло бе будно. Имаше болезнена ерекция.

— Защо именно тази част от тялото ми да не е единствената, която да не ме боли? — смънка той и правейки гримаси, седна в леглото и изтри съня от очите си. — Лили?

Отметна одеялата и стана. Или се опита. Беше на крака, но тялото му беше извито под прав ъгъл. От това положение започна да се изправя насред протеста на всяка кост, става и мускул. Кожата му настръхна. Той потрепери от студа. Грабна най-горното одеяло и се загърна с него.

— Лили? — След като не получи отговор, тръгна към спалнята.

* * *

Тя се спря в края на гората. Гледката накара дъха й да секне. Приличаше на триизмерна коледна картичка. Снегът тежеше върху големите клони на вечнозелените дървета. Голите клони на другите дървета изглеждаха почти черни на белия фон. Зората светеше единствено върху най-високите върхове, които се полюшваха от непостоянните пориви на вятъра. Но земята беше тъмна и неподвижна.

На Лили й се прииска да можеше да се разходи и да се наслади на ведрината. Но не след дълго пръстите на краката й се вкочаниха от студ в обувките и й напомниха, че независимо от красотата, тук беше диво и опасно, ако човек не проявява предпазливост.

Без да се отклонява от импровизираната пътека, тя влезе в бараката. Снегът беше навял дълбоки преспи до външните стени, но Тиърни бе разчистил отчасти прага.

Тя прегази натрупалия се след неговото идване сняг и хвана дръжката на бравата. Дръпна силно вратата, но тя не се отвори. Дори не помръдна. Опита още няколко пъти, но без резултат. Напрегна всичките си сили и отново опита. Този път вратата поддаде, и то толкова ненадейно, че я стресна. Тя залитна крачка назад и едва не загуби равновесие.

Изсмя се на непохватността си и влезе в бараката. Вътре беше по-тъмно, отколкото очакваше. Съжали, че не взе със себе си фенерчето, защото искаше час по-скоро да намери брадвата и да си тръгне.

Тя изчака очите й да привикнат с мрака, после се огледа. Брадвата не се виждаше никъде, но тя си спомни, че трябва да е в сандъка с инструменти.

Звукът от дишането й беше силен. Не беше истинско хриптене, но се усилваше. Може би взе непредпазливо решение да дойде тук. Обикновено толкова ходене пеша не й вредеше, нито я преуморяваше особено. Но като се имаше предвид вчерашният й пристъп на астма, както и ниската температура, вероятно не биваше да предприема нищо толкова изнурително. Затова искаше бързо да вземе брадвата и да се върне във вилата. При Тиърни. В леглото с Тиърни.

Нямаше спомен капакът на големия дървен сандък да е толкова тежък. Първият й опит да го отвори не се увенча с успех. Успя да го повдигне с два сантиметра и се задъха от усилието.

Подгъна колене и обгърна с длани ръба. Напъвайки с всичка сила, с мъка го отвори. Когато го изправи до прав ъгъл, капакът се наклони към стената от собствената си тежест, преди Лили да успее да го хване.

Разнесе се силен шум, но тя изобщо не чу.

Защото се взираше с отворена уста в мъртвите, мътни очи на Милисънт Гън.

Бързо изпусна въздух, но когато се опита да вдиша отново, за да изпищи, бронхиалните й тръби вече се бяха свили. От устата й излезе само тънък вой.

Без да мисли, тя се отдръпна от ужасяващата гледка. Завъртя се на пети и замръзна на място, като видя Тиърни да стои в правоъгълника от светлина, образуван от рамката на отворената врата.

Възприе всичко това наведнъж. Той си беше обул джинсите и обувките, но под разкопчаното палто гърдите му бяха голи. Те се издигаха и спускаха бързо. Беше останал без дъх. Беше тичал.

— Тиърни… — прошепна тя. — Милисънт…

— Не биваше да виждаш това.

И тогава, в заслепяващия миг на яснота, тя разбра защо чертите на лицето му бяха сурови и неподвижни, защо се беше втурнал след нея в бараката, защо изобщо не се изненада като видя трупа на Милисънт, напъхан в грубия сандък с ръждясали инструменти.

Той вървеше към нея с дългите си крака и бързо скъсяваше разстоянието между тях. Лили обаче не се помръдна. Беше като парализирана — сякаш сънуваше кошмар, в който се натъква на смъртна опасност, но е безпомощна да избяга.

И все пак в последната възможна секунда, когато той я хвана за раменете, тя го нападна със зъби и с нокти и го заудря бясно.

Остави резки от прясна кръв по лицето му, преди той да извие ръцете й зад гърба.

— Лили, престани!

Той сумтеше и дишаше тежко.

Не, този шум не идваше от Тиърни. Това беше собственото й астматично хриптене.

— По дяволите, Лили! Престани!

— Ти си убиец!

После видя как ръката му се спусна светкавично към врата й отстрани.

Изобщо не я заболя.