Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chill Factor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 101 гласа)

Глава 12

Нашественикът грубо хвана ръката й, изви я зад гърба й и притисна дланта й към извадения си пенис. Мерилий ахна от шок. Той сгъна пръстите й около него и задвижи ръката й нагоре-надолу.

Тя виждаше отраженията им във високото огледало отсреща. Беше старомодна вещ, останала от баба й по майчина линия — широко овално огледало в рамка от светло дърво с нарисувани розови розички върху нея.

Но сега нямаше нищо старомодно в отражението там. Напротив — беше похотливо. Грубо. Еротично. В полумрака тя се виждаше в късата си, разголена нощница. Мъжът беше в сянка. Единственото, което виждаше от него, беше плетена вълнена шапка и чифт очи, вперени в нейните.

Като я побутна във вдлъбнатината между двете й задни половини, той прошепна:

— Свали си нощницата.

Тя поклати глава — отначало бавно, после по-решително.

— Не!

Преди да успее да реагира, той смъкна рязко презрамките. Изведнъж двете му ръце я обгърнаха и стиснаха гърдите й.

Мерилий изстена.

— Шшшт! — изшътка й той остро.

Тя прехапа долната си устна.

Той плъзна ръка надолу и се опита да я провре между бедрата й.

— Разтвори ги.

— Моля ви…

— Разтвори ги!

Тя раздалечи краката си с няколко сантиметра.

— Още!

Поколеба се, но се подчини. Той напъха пръстите си в нея. Тя срещна очите му в огледалото — те като че ли светеха.

— Застани на колене върху леглото и зарови лице в матрака.

Тя изпълни каквото й каза. Ръцете му пареха, докато я галеше, разделяше и разкриваше. Върхът на пениса му я заопипва, преди да проникне в нея.

Ръцете й инстинктивно сграбчиха чаршафа под нея. Той изстена и навлезе по-навътре.

— Изречи какво ти правя.

Тя смотолеви отговор в матрака.

— По-високо.

Тя повтори думата и се притисна назад към него.

— Ще свършиш, нали? — Тласъците му станаха по-къси, по-бързи.

С накъсана въздишка тя изстена:

— Да.

Оргазмът я остави влажна, немощна и извънредно щастлива. Точно беше започнал да стихва, когато почувства и неговия климакс. Докато държеше бедрата й между ръцете си, цялото му тяло се стегна и запулсира. Тя отново се изпразни, по-кратко този път, но не по-малко удовлетворително.

След като си пое дъх, залази върху леглото, после се обърна по гръб и протегна ръце към него.

— Точно това исках.

Знаеше всичките й фантазии, понеже ги беше споделяла пред него. Те невинаги се осъществяваха, но й харесваше, когато това станеше.

Пое гърдите й в шепи и затърка палци във втвърдените й зърна.

— Обичаш да те плашат, нали?

— Да, иначе нямаше да допускам да се промъкваш тук. — Двамата впиха устни в дълга и бавна целувка. Когато най-сетне се отлепиха един от друг, тя докосна с нежност лицето му. — Видя ли ме какво правех в банята?

— А ти не усети ли, че те наблюдавам?

— Честно казано, да. В мига, когато влязох в стаята, разбрах, че си тук. Исках да продължа по-дълго стриптийза.

Той я зацелува надолу, после коленичи между разтворените й бедра. Когато притисна лице в нейното, пак изстена.

— Не мога да се въздържам.

* * *

Отвън, пред спалнята на Мерилий, Уилям беше долепил ухо до вратата й и остана да подслушва още няколко минути, после, усмихвайки се под мустак и едва сдържайки кикота си, безшумно се промъкна по тъмния коридор до стаята си.

* * *

Въпросът на Тиърни свари Лили неподготвена. Тя само го гледаше — беше твърде шокирана, за да отговори.

— Може би трябваше да стигна до него по-деликатно, а не да го изтърся по този начин — продължи той. — Обикновено не съм толкова прям.

„Не толкова прям“, когато кани някоя жена да си легне с него. И колко често се случваше това, запита се тя, макар да беше повече от сигурна, че не е рядко. Не по-малко сигурна беше, че малцина от поканените жени му отказваха.

Безгрижният й смях беше напълно изкуствен.

— Поласкана ли да бъда или обидена? Защо не смяташ, че не толкова прямо предложение към мен ще даде резултат?

— Никое правило не важи за теб, Лили.

— Защо?

— Много си умна и си много красива.

— Не съм красива. Привлекателна, може би, но чак пък красива.

— Красива си. Забелязах го още щом те видях да се качваш в онзи автобус.

Спомни си, че беше закъсняла няколко минути и се качи последна. Застана с лице към другите, за да потърси с поглед свободно място. Тиърни седеше на третия ред до прозореца. Мястото до него беше свободно. Погледите им се срещнаха. Тя отвърна на усмивката му, но не прие безмълвната му покана да седне до него. Вместо това го подмина и седна на реда зад него.

Вратите се затвориха и автобусът потегли. Екскурзоводът им се изправи и ги поздрави с добре дошли. После, в продължение на десетина минути, сладкодумно им разказа за безопасността и какво да очакват в деня им на река Френч Брод. Шегите му бяха плоски, но тя се смееше от учтивост, както и Тиърни.

Когато екскурзоводът приключи бодрата си реч и седна зад шофьора, пътниците започнаха да си приказват помежду си. Тиърни се обърна назад към нея.

„Казвам се Бен Тиърни.“

„Лили Мартин.“

„Приятно ми е да се запознаем, Лили.“

— В онзи ден изглеждаше страхотно — додаде той.

Тя знаеше, че на това място трябва да спре този разговор. Той нарушаваше основните правила, които бе наложила — да се съсредоточат върху практическите въпроси и да изключат всичко лично от създалата се ситуация. Но жената в нея искаше да чуе какво има да й каже той.

Тя се намръщи от подозрение.

— В екипа си за каяк?

— Черното ластично трико никога не е изглеждало толкова добре.

— Не е вярно, но благодаря все пак.

— Ти се представи с моминското си име. Едва следващия път, като дойдох в Клири, научих, че онази Лили Мартин, с която се запознах на реката, в действителност е госпожа Бъртън, съпруга на Дъч, новоназначеният шеф на полицията.

— Още щом подадох молба за развод, започнах да използвам само моминското си име. Кой ти каза, че с Дъч сме били женени?

— Един възрастен човек на име Гус Елмър. Познаваш ли го?

Тя поклати глава.

— Собственикът на къмпинга, където отсядам, когато съм в този район. Голям чешит. Винаги с охота разговаря с гостите си. Съвсем между другото го попитах дали познава жена на име Лили Мартин, която има вила наблизо.

— И получи дори излишни приказки.

Той се усмихна накриво.

— Ако Гус е имал някакви скрупули по отношение на клюките, бърбънът прочисти съзнанието му. За времето, докато пресушихме бутилката, вече знаех най-важното за теб, включително и за смъртта на Ейми. Това обясни много неща.

— За какво?

Той се замисли, преди да отговори.

— Когато бяхме на реката, забелязах, че всеки път, когато се разсмееше, мигом след това спираше, сякаш са те хванали на местопрестъпление. Изведнъж смехът ти секваше. Усмивката ти изчезваше. Искрите в очите ти угасваха. Тогава това ме озадачи. Запитах се защо сама си забраняваш да се веселиш. Сякаш нямаше право да се забавляваш, сякаш за теб беше нещо нередно да прекарваш добре.

— Беше точно така, Тиърни.

— Чувствала си се виновна, че се забавляваш и че Ейми е мъртва, а ти си жива.

— Според моя терапевт — да.

Странно беше, че Тиърни я бе разбрал толкова добре. Като че ли беше проникнал до най-тайните кътчета на сърцето й. Очевидно я бе усетил още в първия ден, в който се запознаха. Беше й добре да разговаря свободно за Ейми, но проницателността му малко я смущаваше.

Той се настани до нея край камината.

— Когато одеве ми разказваше за смъртта на дъщеря си, долових онази тъга, която се излъчваше от теб и в деня, когато бяхме на реката.

— Съжалявам.

— Защо?

— Скръбта притеснява хората.

— Може би другите хора, но не и мен.

Тя го изгледа с любопитство.

— Как така?

— Възхищавам ти се за това, че се опитваш да я победиш.

— Невинаги успешно.

— Важното е, че не й се даваш. — Макар да не добави „както съпруга ти“, точно това намекваше.

— И все пак никой не обича да е край многострадалец.

— Аз все още съм тук.

— От немай-къде. Ние сме в безизходица, забрави ли?

— Не се оплаквам. Дори ще ти призная нещо. Радвам се, че сме сами, откъснати от останалия свят. — Гласът му прозвуча почти като шепот. — Този разговор започна с един въпрос.

— Не, няма да спя с теб.

— Чуй ме добре, Лили. Така ще запазим топлината, дори ще я генерираме, като се съблечем и се пъхнем под един куп одеяла.

— Хм, разбирам. Предлагаш го единствено от необходимост.

— Не единствено. Около седемдесет и пет процента.

— Тогава другите двайсет и пет процента ме притесняват.

Той се пресегна и хвана кичур от косата й, но за разлика от същия жест в колата по-рано, не го пусна веднага. Разтърка го между пръстите си.

— Пожелах те от първия ден. Защо да губя време в увъртания, когато съм абсолютно сигурен, че ти го знаеш от самото начало? Искам те под себе си… Но — и това е много важно — нищо няма да се случи, докато не почувствам, че и ти го искаш. — Той разпери пръсти и загледа как косата й се изхлузва между тях, после отново срещна погледа й. — Кълна ти се.

Вглеждайки се в очите му, тя му повярва, че ще удържи на думата си. Е, поне донякъде. Беше ужасно възбуждащо заявяване на желание.

Онова, за което не му вярваше, беше ситуацията. Опита да си представи как лежат заедно с Тиърни разсъблечени и се топлят, без никакво сексуално проучване или експериментиране. Той кого смяташе, че пързаля? Себе си, може би, но не и нея.

Не че небето щеше да се срути, ако се отдадяха на привличането си. Инстинктите й определено даваха зелена светлина на идеята. Но тя го познаваше от… Откога? Като се брои деня на реката, беше прекарала с него всичко на всичко не повече от петнайсет часа. Дори на тази възраст това бе прекалено прибързано за нея.

Всичко, което знаеше за него беше, че е добър слушател и би могъл да пише интересно. Беше ли готова на физическа близост с мъж, за когото знаеше толкова малко? Жените от по-младото поколение биха я сметнали за старомодна, досадно благоразумна и страхлива. Тя предпочиташе да се мисли за интелигентно предпазлива.

— Не, Тиърни. Отговорът ми остава „не“.

— Добре. — Той пак й хвърли крива усмивка. — Честно казано, ако ролите ни бяха разменени и аз нямаше да си вярвам. — Изправи се на крака. — Минаваме към план „Б“. Затворихме отдушниците в спалнята и банята, тези помещения и се свихме тук, където имаме малко резервно отопление… Бих могъл да донеса матрака от леглото и да го сложа близо до камината за теб. Аз ще спя на един от диваните на безопасните метър и половина от тебе. Но ако не искаш дори толкова близост, пак ще те разбера.

Тя също стана и изтупа праха от панталоните си.

— План „Б“ е напълно разумен.

— Радвам се, че го прие. Веднага се залавям с изпълнението му. — И той тръгна към спалнята.

— Тиърни?

Той се спря и се обърна.

— Благодаря ти, че прие решението ми, без повече да спориш. Беше страшно мило от твоя страна.

Той я гледа в продължение на няколко удара на сърцето, после с две крачки скъси разстоянието между тях.

— Не съм чак толкова мил.