Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (34)

VII
Кола в мъглата

Така стоеше Хлапич и гледаше надясно и наляво, като да чака помощ.

Поглеждайки така назад към града, Хлапич забеляза, че в далечината нещо се движи по пътя. Но от едната ливада се влачеше мъгла край пътя, та не можеше на месечината да познае какво се движи в мъглата. Чуваше се само как нещо тихо трополи.

Нощем никой не мисли първо: „Идва приятел“, а всеки мисли: „Идва неприятел“.

Така беше и с Хлапич, като разбра, че по пътя идва кола.

Беше му някак чудно, а Гита шепнеше през плач:

— Хлапич, защо тръгнахме на път нощем?

Само Бундаш вдигаше муцунка нагоре и беше доволен.

Колата се приближи и изглеждаше, като че голям хълм се търкаля по пътя. В мъглата всяко нещо изглежда три пъти по-голямо, отколкото е наистина.

Колата наближи вече Хлапич и Гита.

Виждаше се и човекът, който седеше в колата и караше своя мършав кон.

В това време добрият месец освети още по-силно колата и човека със своята сребърна светлина, а Хлапич и Гита извикаха от радост.

Познаха своя приятел, бедния кошничар от панаира!