Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (3)

II
Ботушките

Някакъв богат господин поръча при майстор Мърконя ботушки за малкия си син.

Ботушките станаха много хубави. Блестяха като слънце. Сам Хлапич начука пирончета на тези ботушки. Но когато господинът дойде със сина си за ботушките и когато синът му ги обу, за беда се оказаха твърде тесни. Затова господинът не искаше да вземе ботушките, нито да плати и майстор Мърконя се оправда с Хлапич. Въпреки всичко това господинът не се съгласи да плати ботушките.

Когато господинът си отиде, майстор Мърконя почна да беснее и да вика на Хлапич:

— Ти, негоднико, си крив! Ти, мързеливецо! Ти, никаквецо! Ти си крив, дето са тесни ботушките! — Страшно викаше Мърконя. После грабна ботушките и удари Хлапич с тях по гърба. Това беше твърде несправедливо, защото майсторът сам скрои ботушките, така че Хлапич не бе крив, дето са толкова тесни. Но когато майстор Мърконя се разгневеше, не знаеше кое е право и кое криво.

И така, той удари Хлапич с ботушките по гърба, запрати ги в ъгъла и рече на жена си:

— Утре да ги хвърлиш в огъня. Не ща да ги видя вече тези ботушки! — После се обърна като лъв към Хлапич и го заплаши с големия си юмрук и силния си глас:

— Чизмите ще изгорят, но ти, мързеливецо, ще ми платиш за тях! — Това означаваше, че Хлапич ще яде още бой заради тези ботуши.

Когато тази вечер Хлапич отиде да спи, нито свирукаше, нито си пееше, а нещо размишляваше.

Хлапич спеше в кухнята, на пода край огнището. Там имаше един твърд сламеник, съдран юрган и парче свещица, втъкната в един картоф, защото нямаше свещник.

Легна си Хлапич на своя сламеник, угаси свещта, която едва се подаваше вече от картофа, и почна да размишлява. Мисли Хлапич, мисли и реши през нощта да побегне от майстор Мърконя и да тръгне по света. Въпреки че това не беше лесно, а беше и опасно, но все пак Хлапич го направи. Намисли ли чиракът нещо, може да го извърши.