Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (2)

I
Чиракът Хлапич

Имаше един малък обущарски чирак, без баща и без майка. Казваше се Хлапич.

Хлапич беше малък колкото лакът, а беше весел като птица. Цял ден седеше на малкото трикрако столче в скъсани панталони и червена риза и по цял ден забиваше гвоздеи в ботушите и шиеше обувки. Цял ден подсвиркваше и пееше, докато работи.

Господарят на Хлапич се казваше майстор Мърконя; беше лош и страшен. Толкова беше голям, че главата му опираше в тавана на тяхната малка стая. Имаше къдрава коса като лъв и мустаци, дълги до раменете. Гласът му беше силен и груб като на мечка.

На майстор Мърконя му се случило веднъж в живота голямо нещастие и оттогава той бе човек с много кораво сърце. Какво нещастие се случило на майстор Мърконя, това ще се разбере по-късно от тази книга.

И така майстор Мърконя беше коравосърдечен и много несправедлив. Винаги когато се разсърдеше, хокаше и ругаеше Хлапич.

Майсторицата беше много добра. И на нея се случила същата беда като на майстор Мърконя. Но оттогава тя бе станала още по-добра и имаше твърде добро сърце. Много обичаше Хлапич.

Но тя се боеше от майстор Мърконя. Когато носеше на Хлапич пресен хляб, винаги го криеше под престилката си да не види майсторът, защото майсторът беше заповядал на Хлапич да се дава твърдият и стар хляб, а майсторицата знаеше, че Хлапич обича да яде мек хлебец.

Хлапич, имаше само едни съдрани гащи и още едни, които майсторицата му уши от зелено сукно. Това сукно беше останало от зелената престилка на майстора и майсторът заповяда на жена си да направи от него гащи на Хлапич. В тия гащи Хлапич имаше зелени крака като зелена жаба и не ги носеше на драго сърце, защото другите чираци го подиграваха. Майстор Мърконя заповяда да ги носи в неделя. Хлапич беше сговорчив и като видя, че трябва да носи тези гащи, почна сам да се шегува. Винаги когато обуеше зелените гащи, квакаше „кря-кря“ като жаба.

Като видяха другите чираци, че Хлапич се шегува, вече не му се подиграваха, ами си играеха с него в неделя и много го обикнаха. Само майстор Мърконя не биваше да види, че Хлапич играе, защото веднага би го отпратил вкъщи.

Така живееше Хлапич при майстор Мърконя и не му беше добре. И все пак кой знае колко дълго би останал той там, да не се бе случило нещо, което прекомерно нажали Хлапич.